Извънрелигийно богопознание

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Иисус го е правил! Нееднократно е наричал Своите опоненти - фарисеи, садукеи и книжници с епитетите: "гробници варосани" или пък "рожби ехидни", „деца на дявола”.

...

В крайна сметка това, плюс цялата му обществена проповед му създава многобройни врагове и Го води към кръста. Можем ли да му вменявяме вина за това? Мнозина християнски мъченици са пострадали по подобен начин. Но не на всеки е дадено и има сили да постъпи така.

Ако Исус е бил оставен да отговаря пред еврейския закон, е щял да бъде умъртвен с камъни заради богохулство, понеже се е правил на Бог.

Надделява обаче римското законодателство по две обвинения:

-Политически претенции;

-Разбойничество.

Заради доказано разбойничество (в обкръжението на Исус има зелоти; той нарежда на своите хора да се снабдят с мечове; по време на ареста Петър пита Господа да ударят ли с мечове) бива разпънат с главата нагоре.

За да избегне неприятности с Рим, Пилат умишлено умаловажава претенцията на Исус за възвръщане на юдейския престол. Поставя на кръста само табела, която крие надсмешка: „Този е юдейският цар”. Иначе за такава претенция римляните са разпъвали с главата надолу.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Магическата литература е един от източниците на извънрелигийното богопознание. Това знание никога няма да се превърне в религия, а от друга страна ни дава познание за духовния свят (Кабала, Ангелология и Демонология), както и методите на контакт с духовния свят. ...

Първоизточникът както на окултните, така и на религиозните знания и практики е извън човешката личност. Той се корени в специално търсена и провокирана с магически средства външна намеса или външно съдействие за осъществяване на определени намерения. Затова практикуващият се подлага на опасността от безконтролни демонични инвазии.

Извънрелигийното богопознание се изгражда върху напълно различен принцип. То е строго лично и независимо от външни фактори. Резултат е от търсенията и констатациите на човешкия разум (координатна система от три вектора:

--инстинкт- знание - съвест, нравствен кодекс;

--сетивност - възможност за наблюдения и себенаблюдение;

--интелект- способност за извършване на логически анализ и синтез).

Този вид богопознание изключва всякакви ритуали и магически практики. То е насочено към лично и независимо познаване на Бога, което единствено може да отвори път към осмисляне значимоста и целта на Живота. В него няма нищо тайнствено, скрито и недостъпно.

В моите представи окултизмът остава като вид религия.

[Panzergrenadier]

Извънрелигийното богопознание се изгражда върху напълно различен принцип..... Резултат е от търсенията и констатациите на човешкия разум

Този метод не е довел до богопознание през последните 4-5 хиляди години, няма да доведе и днес, това е фалшив метод. Интелектът е неспособен да достигне до Бог (Абсолюта, Духа).

Това се признава от християните:

апостол Павел казва:

"Плътското мъдруване е смърт... плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то не се покорява, нито пък може" (Рим. 8:6-7), защото това не му е присъщо.

Така мислят и окултистите:

Алистър Кроули:

„Станете роби на „защото” и умрете с кучетата на разума.”

Най-много да създаде нова рационалистична житейска философия, но нищо повече.

Подобен продукт на човешкия разум например е "култа към Разума", но известен повече като "култ към Върховното същество". Това учение с претенция за универсалност и нова религия вероятно било измислено от френския революционен водач Максимилиан Робеспиер. Това учение обаче не може да замени и измести християнството. След отминаването на революционния терор хората се връщат към религията.

Плътското мъдруване (интелекта) и напъните на човешкия разум е причината днес християнството да е разделено на толкова много „църкви” с претенция за непогрешимост.

Крайните фази на рационалното мислене и напъните на човешкия разум водят до отричане изобщо на Духа.

Алтернативните състояния на съзнанието са ключът към непосредствения контакт с Духа и духовния свят, но там разумът играе малка роля. Необходимото специфично състояние на ума има едно име във всяка традиция – Немислене, спиране на вътрешния диалог, преминаване през иглено ухо, еднопосочност, транс.

Има доста окултни школи, които са разработили методи за достигане до това състояние. При него са възможни контакти с най-различни независими или зависими от съзнанието на човека духовни същности. То е постижимо за всеки зрял мъж или жена, които не страдат от някакви нервни заболявания.

[Incorrectus]

Така се стига до пълен абсурд: разумът отрича, независимо какво.

Кое е обратното на разум? Неразумност.

Неразумността приема, независимо какво!!!

[Panzergrenadier]

Нека да се уточня – нямам никакво намерение да отричам разума и интелекта.

Еволюцията на разума е издигнала човека от тинята до това което е сега.

Мисля, че трябва да се направи една кратка ретроспекция на състоянията на ума.

Те са дълбок сън, съновидение, будно състояние и свръхсъзнание.

Когато спим умът ни е в несъзнателно състояние.

Съзнателното състояние пък е в периода на будност.

В окултизма се правят експерименти в състоянието на съновидение, когато сънищата се осъзнават и дори се стига до активна намеса на сънуващия на нивото на съня.

Свръхсъзнание може да се постигне на сънно ниво с определени медиативни техники, както и при медитация или транс.

Променено състояние на съзнанието при медитация, осъзнато сънно ниво или транс е възприемане на действителността по начин, различен от нормалния, от ежедневния и достигане до свръхсъзнание. Намесата тук на интелекта и на разума анулира всички достигнати до този момент резултати и следва да се избягва.

Подобни състояния ни позволяват да разглеждаме вселената под нов ъгъл, което може да ни даде прозрения и решения на различни проблеми, недостъпни за нас в обичайното ни будно състояние. Изкуството се състои в това да достигнеш това ниво, като същевременно останеш в съзнание за всичко което се случва. Ако се овладее, това умение може да ни донесе много мощни знания и прозрения, както и до контакти със същества с воля по-силна от човешката.

[Incorrectus]

Не отричам тези състояния, но твърдя, че те са също умни състояния. Няма друга същност в психофизическия човешки организъм, освен умът, която да възприема каквото и да било. При изключен ум в състояние на сън без съновидение например, с какво възприемате?

Понеже при тези състояния умът е в известна степен затъмнен, то той е значително неефективен и поради това се отдава на собствена и неконтролирана от сетивата фантазна дейност, която обаче се мисли за отвъдна на ума.

[Panzergrenadier]

Симптомите съпътстващи състоянието и неговото „обяснение” не са важни. Дали има неконтролирана от сетивата фантазна дейност или не няма значение. Важното е да се осъществи ченълинг, да се подготви каналът по който ще се осъществи този паранормален контакт.

Важен е резултатът. Ванга и Вера Кочовска са доказателство, че това е възможно.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Occulto= крия, прикривам

Occultus=скрит, скришен

Нечистото и скритото вървят ръка за ръка.

Бог е Всемогъщ, няма от кого и от какво да се страхува, няма нужда от тайни и не си служи с тях.

Което е нужно за Живота, което не крие опасности за него, е достъпно за всеки човек.

В своя стремеж към богоравенство, човекът играе смъртно опасни игри. Подобно е с малките момчета, които си играят на възрастни. Унищожителните резултати са вече сред нас.

Магията, достъпът до други измерения, паранормалните явления, търсенето на информация и помощ от духове (включително така наречения Свят Дух), предразположението към правене и консумиране на чудеса, са не по- малко страшни от атомната бомба.

Развързват Сили, които на са по силите ни.

Бог е поставил инстинктът- знание и разумът за стражи на Живота. Елиминирането им е предателство спрямо крепостта Живот.

Прави впечатление как чудотворците и ясновидците получават своите „дарби”. След семейни и лични трагедии, катастрофи, тежки заболявания, клинична смърт. Тези ненормални способности ги въздигат до Христосовци- благодетели на човечеството, но изцеждат до изнемога силите им. Заедно с поласканото честолюбие и боготворенето от страна на клиентите, върви и смазваща самота и нещастие.

Духовниците тук са прави - в окултните практики отсъстват Божията воля, Неговото благоволение и благословение.

Никой не се замисля обаче за връзката на тези демонични явления с примера на Исус.

[Panzergrenadier]

Смисълът на окултизма е друг. Това учение е „скрито” и „тайно”, защото йерархическите религии виждат в него опасен конкурент, който според тях оспорва претенциите им за абсолютен монопол върху масите. То може да вирее само скрито, защото е преследвано от паталогичните „ловци на вещици”, защитници на утвърдените йерархически религии, които считат, че те единствени имат монопол върху „духовността”. Те определят и що е „здрава” и „болна” духовност - при тях са средствата за пропаганда.

А от друга страна окултните практики никога не са имали претенциите да бъдат въздигнати в ранг на религии и да бъдат закон за цялото общество/племе. Това е и „извънрелигийното Богопознание”. Окултните практики се практикуват от специални хора със специални дарби. Те са родени с тях или са ги придобили в даден етап на живота си при странни обстоятелства. Това изкуство е индивидуалистично, не случайно то получава разцвет през Ренесансовата епоха на индивидуализма. Окултните ордени с претенции за нови религии обикновено се провалят и нямат дълъг живот.

Окултните практики са по-стари от традиционните йерархически религии, те са просто опита на човечеството на един по-ранен етап от неговото развитие, предшествуващ уседналостта и възникването на политеистичните земеделски общества. Маговете от всички епохи, които са познати още от Персийското царство, като Magi са притежавали определени извънредни дарби и могъщество, от тях са се бояли, но с редки изключения те са били адепти на Светлината и са помагали на човечеството. Множеството инстинктивно се бои от това, което не познава, то не разбира къде е истината, но инстинктивно долавя къде е силата. Онези които са практикували зловредни практики, в крайна сметка са се провалили във финалните фази на своето посвещение.

Окултистите просто владеят един метод на общуване със Светлината, различен от духовния опит на масите, канонизиран в йерархическите религии. И си прав, че тези хора много често имат трагична съдба, но те просто са белязани от Съдбата да бъдат такива.

[tonkata3]

Occulto= крия, прикривам

Occultus=скрит, скришен

Нечистото и скритото вървят ръка за ръка.

Бог е Всемогъщ, няма от кого и от какво да се страхува, няма нужда от тайни и не си служи с тях.

Което е нужно за Живота, което не крие опасности за него, е достъпно за всеки човек.

В своя стремеж към богоравенство, човекът играе смъртно опасни игри. Подобно е с малките момчета, които си играят на възрастни. Унищожителните резултати са вече сред нас.

Магията, достъпът до други измерения, паранормалните явления, търсенето на информация и помощ от духове (включително така наречения Свят Дух), предразположението към правене и консумиране на чудеса, са не по- малко страшни от атомната бомба.

Развързват Сили, които на са по силите ни.

Бог е поставил инстинктът- знание и разумът за стражи на Живота. Елиминирането им е предателство спрямо крепостта Живот.

Прави впечатление как чудотворците и ясновидците получават своите „дарби”. След семейни и лични трагедии, катастрофи, тежки заболявания, клинична смърт. Тези ненормални способности ги въздигат до Христосовци- благодетели на човечеството, но изцеждат до изнемога силите им. Заедно с поласканото честолюбие и боготворенето от страна на клиентите, върви и смазваща самота и нещастие.

Духовниците тук са прави - в окултните практики отсъстват Божията воля, Неговото благоволение и благословение.

Никой не се замисля обаче за връзката на тези демонични явления с примера на Исус.

Окултизмът е именно това - плод на религиозното невежество. Той се храни и поддържа от него - на такава основа избуява. Където има най-много врачки, магестници и пр. - това са народи затънали в невежество от всякакъв тип - духовно и религиозно. Окултизмът е лакмуса.

[Panzergrenadier]

Окултизмът е именно това - плод на религиозното невежество. Той се храни и поддържа от него - на такава основа избуява.

Напротив, християнството е екзотерично (открито), вероучението и ритуалите са открити за всеки, не е проблем човек да се образова религиозно, стига да иска. Може да прочете Катехизиса и един курс по Литургика, не е проблем. От всякъде ни залива религиозна литература. По-скоро болшинството от хората са невежи относно източниците, основните книги на окултизма достигнали до нас. Кой е чел например Книгата на Хонорий, Лемегетон или Трите книги на окултната философия на Корнелиус Агрипа, Елифас Леви или Алистър Кроули? Или съвременни автори - Питър Карол, Дайън Форчън и др? Само тесните специалисти. Останалите хора тънат в невежество – те не са запознати със съдържанието и практиките в тези книги, както и съвременните заглавия. Информацията им е от втора ръка – от православната пропаганда, и като такава е неверна, изопачена, фалшива.

А аз напротив, съм добре запознат с вероучението и ритуалите на православното християнство и не страдам от религиозно невежество. Чел съм например Православно догматическо богословие от професорите Дюлгеров и Цоневски, както и Православен катехизис от проф. Тотю Коев, (не ми се ще да изброявам всички, имам голяма библиотека), но това не ме кара да отричам окултното знание, дори напротив - където е пределната граница на религията, където нещата са затъмнени и се дава единствено грубият отговор – „вяра” и „вярвай!”, „забранено!” започва окултното и мистичното.

[Incorrectus]

Кой е чел например Книгата на Хонорий, Лемегетон или Трите книги на окултната философия на Корнелиус Агрипа, Елифас Леви или Алистър Кроули? Или съвременни автори - Питър Карол, Дайън Форчън и др? Само тесните специалисти.

Тесните специалисти по какво?

За тези, които не са чели тези книги, давам няколко реда от втората книга на Корнелий Агрипа, издат. Аратрон, 2000. Цялата книга изобилства с такива неща.

Змия, ако е прободена веднъж с копие, умира, ако е прободена два пъти - възвръща силите си (стр. 15).

Освен това съществува превъзходен опит с числото седем, а именно, че всеки седми мъж, роден, без между него и братята му да има сестра, притежава силата да лекува скрофулозата само със силата на своето докосване или на своето слово (стр. 16).

Лястовицата отглежда пет малки, които храни еднакво, започвайки с първото излюпено и свършвайки с последното (стр. 34)........

Всеки, който има поне представа от история, ще разпознае тук типичните средновековни суеверия, които уж били наука. Да беше опитал поне веднъж в живота си Агрипа да прободе веднъж или дваж змия, да види резултата, за да не говори глупости.

Такива и подобни автори са извор за своето време, но не са авторитетни в нито една наука, защото са некомпетентни и невежи. Те разбира се не са виновни за това, защото са живели в друго време. Ние ги уважаваме като родоначалници, предходници на науките, но само толкова.

[Panzergrenadier]

Всеки, който има поне представа от история, ще разпознае тук типичните средновековни суеверия, които уж били наука.

Посоченото място е от том 2, който включва продължението на Природна магия от 1 том, както и Небесна магия. Там Агрипа показва „Теорията на съответствията” – всеки един елемент в природата е подчинен на дадено планетарно въздействие.

Като въведение в „Теорията на съответствията” препоръчвам книгата Liber 777 на Алистър Кроули. Така много от написаните от Агрипа неща ще се изяснят. В Liber 777 се демонстрират връзките на буквите на еврейската азбука към Кабалистичното Дърво на живота, а оттам и към цялата Вселена: микро и макрокосмоса.

За непосветените в тези взамовръзки, действията и рецептите на Агрипа са странни и налудничави, но за да се вникне в „Теорията на съответствията”, човек следва да се запознае с Ренесанса, Неоплатонизма, Западната Кабала.

[Incorrectus]

Който иска да научи нещо за вселената, трябва да прочете един учебник по физика. Буквите на еврейската азбука, числата, планетите с души (абе моля Ви се!!!) са си проблем на специфичен еврейски ненаучен светоглед. Това е начин на мислене, който е вътрешно логичен, но не се основава на нищо. Къде в природата има букви или числа? Какъв е предметът на изследване на окултната наука, каква е целта, какви са средствата? Защо е нужно, понеже Ванга или Кочовска имат специфичен тип възприятие, аз също да се домогвам до такъв тип възприятие? Субективното възприятие не може да стане обективно, т.е. валидно за всички, поради което считам, че изобщо не трябва да се прави масово достояние.

Въпросът е в това, че през Средновековието се изгражда светоглед, който няма нищо общо с реалния свят. Просвещението, както е добре известно, поставя емпиричното познание като единствено възможно. Средновековието не знае нищо за критичното, опитното изследване на явленията, поради което днес е абсурдно да се твърди, че средновековните знания могат да имат някакво практическо приложение. Средновековният човек вижда свят населен с духове, вещици, дракони, русалки... Къде са днес тези същества, защо науките не ги познават, нито техни кости излизат при разкопки? С какви средства Агрипа установи планетарните души и душата на света, при положение, че едва днес науката, заради новите технически средства, които един вид многократно усилват обсега на сетивата, може да каже нещо по въпроса за другите планети. Души там, разбира се, не се забелязват.

[Panzergrenadier]

Който иска да научи нещо за вселената, трябва да прочете един учебник по физика.

Съвършенно вярно – чети учебника по физика и остави всякакво ненаучно познание – религийно и извънрелигийно. А който иска да изучава психическите феномени по други методи - нека го прави по начин, който е доказано ефективен, пък макар и определен като "ненаучен".

Въпросът е в това, че през Средновековието се изгражда светоглед, който няма нищо общо с реалния свят.

Въпросът е, че и до ден днешен психологията не е напълно наясно с психическите феномени -какво е субективна и какво обективна психическа реалност и къде е границата между тях и дали има изобщо такава.

[Incorrectus]

Въпросът е, че и до ден днешен психологията не е напълно наясно с психическите феномени -какво е субективна и какво обективна психическа реалност и къде е границата между тях и дали има изобщо такава.

От началото на XX век е наясно с начина, по който трябва да се възприемат тези феномени, именно като феномени, а не като същности.

Так как я буду использовать не совсем обычную, специфическую аргументацию, мне с самого начала надо принять во внимание, что аудитория слабо знакома с исходным методологическим принципом той психологии, которую я представляю. Таким принципом является исключительно феноменологическая точка зрения, имеющая дело с состояниями, опытом, одним словом - с фактами. Истиной для этой психологии являются факты, а не суждения. Например, говоря о мотиве непорочного зачатия, психология интересуется исключительно фактом наличия такой идеи; ее не занимает вопрос об истинности или ложности этой идеи в любом ином смысле. С точки зрения психологии эта идея истинна ровно настолько, насколько она существует. Психологическое же существование субъективно лишь до тех пор, пока та или иная идея овладевает только одним индивидом, эта же идея становится объективной, когда принимается обществом путем consensus gentium (Соглашение между людьми (лат). (Здесь и далее прим. пер.).).

Данная точка зрения является общей для всех естественных наук. Психология подходит к идеям и другим продуктам сознания так же, как, например, зоология к различным видам животных. Слон истинен, ибо существует. Более того, он не является ни умозаключением, ни субъективным суждением творца, это - феномен. Но мы так свыклись с идеей, будто психические события суть продукты воли или произвола, изобретения творца-человека, что нам трудно освободиться от того предрассудка, согласно которому психика и все ее содержание являются нашим собственным изобретением либо более или менее иллюзорным продуктом наших предположений и суждений. Факты свидетельствуют, что определенные идеи существуют почти повсеместно, во все времена. Они воспроизводятся спонтанно, совершенно независимо от миграции идей или от традиции. Они не творятся индивидами, а происходят - даже насильственно вторгаются в сознание индивида. И это не платоновская философия, а это - эмпирическая психология.

http://www.jungland.ru/node/1807

[Panzergrenadier]

От началото на XX век е наясно с начина, по който трябва да се възприемат тези феномени, именно като феномени, а не като същности.

В науката няма еднозначно разбиране за феномените. Именно материалистичният метод разглежда феномена (явлението) без оглед на същността, която го предизвиква – материализмът няма метод с който да изследва същността, която стои зад някои феномени.

За повече информация препоръчвам труда на феноменолога Е. Хусерл- "Кризата на европейската наука и трансценденталната феноменология", в която разкрива феноменологията като само една мечта за строга наука.

Феноменологът Роман Ингарден на базата на изследванията си върху това как съзнанието възприема произведенията на изкуството, като своеобразни феномени на духа, достига до извода, че всички феномени са хетерономни, защото те не са никога напълно автономни или напълно зависими от съзнанието онзи, който ги възприема. Тоест липсва строга граница между обективна и субективна реалност. Самият Хурсел – бащата на феноменологията показва безсилието на опитната наука при изследването на явленията - "Науките за чистите факти превръщат хората в голи факти."

Но има и други методи за познание на трансценденталните феномени и за същностите, които стоят зад тях.

[tonkata3]

[

В науката няма еднозначно разбиране за феномените. Именно материалистичният метод разглежда феномена (явлението) без оглед на същността, която го предизвиква – материализмът няма метод с който да изследва същността, която стои зад някои феномени.

Туй е така - а я дай критерий, по който се отсява реалността от фантазията в сферата на мистиката. Дай критерий кой "феномен" има за източник Бог и кой Сатаната. Дай обективен критерий.

Всъщност именно материализма е този, който освободи човека от обожествяване на природата, това, което прави езичеството. Именно материалистическият подход на разглеждане на света е този, който изчисти понятието за Бог от езическите представи за божествената природа и извади човека от безличностното му принизяване като част от материалния свят. Благодарение именно на това човекът /не неграмотния религиозно и научно, а просветения такъв/ не е впримчен в езическите суеверия резултат от мистичното обяснение на физически, биологически, химически и пр. явления. Материализмът като метод постигна нещо много важно - той изясни природата в чисто физичен, биологически и пр. аспект, без обаче това да означава, че природата не е оръдие в ръцете на Бога /макар че атеистите много им се ще да идеологизират материализма като атеизъм/. Личността се появява там и се цени там, където човекът не се разглежда като едно от биологичните явления в природата, а там където човекът се схваща именно като НАДПРИРОДНА СЪЩНОСТ, като посредник между Творението и Твореца, между природата и Бога. Къде в езичеството се цени човекът като личност? Ама не сега, когато светът е повлиян от идеите на Иисус. Кастовата система в Индия ли? Ето, там е центърът на езичеството и днес - това роди езичеството и това е не негово туморно образование, а "законна рожба". Пред обожествената природа човекът е нищо повече от една брънка във веригата на детерминизма. Там, в природата, няма свобода - всичко е подчинено на детерминизм. Факт е, че материалистеският метод на знание /емпиричното познание, науките в чист вид/ се появи именно на христ. почва и никога на езическа, защото за християнина природата не е Бог, не е божествена. В духовната йерархия тя заема място след Бог и след човека - от тази гледна точка, от тази позиция вече човек наистина израства като личност, като свободна личност, свободна от суеверията, свободна да гради съдбата си ....

Какво е езичеството ли? Ето ти пример за това: тук

Ето как езичеството в съвременен вариант, със съвременна лексика пак впримчва човека в суеверия, пак стеснява кръгозора му като унищожава науката и мистифицира емпирични явления, обясними с методите на материалистическия подход.

[Panzergrenadier]

Туй е така - а я дай критерий, по който се отсява реалността от фантазията в сферата на мистиката. Дай критерий кой "феномен" има за източник Бог и кой Сатаната. Дай обективен критерий.

Дори християните нямат претенцията за точен критерий как да различават феномените - кой "феномен" има за източник Бог и кой Сатаната.

В книгата си „Болна и здрава мистика” архимандрит Серафим (Алексиев) съветва християните да посрещат изобщо всяко видение с пълно недоверие. Защо? Ами защото нямат критерии и не знаят кои видения са от Бог и кои от Сатаната.

Цитат от същата книга:

„Но някои ще възразят: Ами ако виденията са от Бога, а ние ги отхвърляме, няма ли да оскърбим с това Светия Дух, Който ги дава?

На такива ще отговорим: ако ние, тръгнали по пътя на религиозната трезвост, наистина отхвърлим истински, благодатни видения, Бог няма да ни се разсърди, понеже знае, че ние не от упорито безверие не се доверяваме на виденията си, а от благоразумна боязън да не станем жертви на бесовска измама.”

..... езичеството в съвременен вариант, със съвременна лексика пак впримчва човека в суеверия, пак стеснява кръгозора му като унищожава науката и мистифицира емпирични явления, обясними с методите на материалистическия подход.

Аз поддържам тезата на философа Томас Нейджъл, че човек не може да даде удовлетворителен отговор за проблема материя-съзнание. Подобно на него и друг философ-антрополог - Колин Мак Гийн, счита, че въпроса за природата на съзнанието лежи отвъд човешките познавателни възможности.

Томас Нейджъл счита обаче, че съзнанието не бива да се изучава със стандартните научни методи. Нещо повече, когато изучава съзнанието изследователят сам се явява обект на своето изследване – той е едновременно обект и субект на изследването. Така че съзнанието е условие за съществуването на науката и не може да бъде предмет на нейното изследване.

Аз считам, че един такъв «нестандартен научен метод» е именно разширяването на хоризонтите на съзнанието чрез окултните методи на медитацията, транса и изобщо на мистицизма. Това е движението на психонавтите.

Психонавт (англ. Psychonaut) се нарича човек, който, чрез предизвикване на изменени състояния на съзнанието си, изследва собствената си психика, най-вече със спиритуална цел.

Психонавт

Препоръчвам и книгата на Питър Карол – „Psychonaut”:

[tonkata3]

Тъй ли - и що тогава препоръчваш път на потапяне в мистиката и окултното без критерий дали човек е в общение с Бог и злото? Знаеш ли обикновено как се измъквате от подобни неудобни въпроси - просто отричате тъмната мистика , общение със Сатаната. Но това не решава проблема, това просто замазва и подвежда хората да бъдат лековерни, да бъдат отворени за "новото", да бъдат пасивни...

Аз поддържам тезата на философа Томас Нейджъл, че човек не може да даде удовлетворителен отговор за проблема материя-съзнание. Подобно на него и друг философ-антрополог - Колин Мак Гийн, счита, че въпроса за природата на съзнанието лежи отвъд човешките познавателни възможности.

Томас Нейджъл счита обаче, че съзнанието не бива да се изучава със стандартните научни методи. Нещо повече, когато изучава съзнанието изследователят сам се явява обект на своето изследване – той е едновременно обект и субект на изследването. Така че съзнанието е условие за съществуването на науката и не може да бъде предмет на нейното изследване.

Аз считам, че един такъв «нестандартен научен метод» е именно разширяването на хоризонтите на съзнанието чрез окултните методи на медитацията, транса и изобщо на мистицизма. Това е движението на психонавтите.

Психонавт (англ. Psychonaut) се нарича човек, който, чрез предизвикване на изменени състояния на съзнанието си, изследва собствената си психика, най-вече със спиритуална цел.

Психонавт

Препоръчвам и книгата на Питър Карол – „Psychonaut”:

Оо, съзнанието??? Не говорихме ли за знанието?? И макар духовната същност на човека да е трудна за изследване с методите емпирични - вие, окултистите, отричате емпиричния метод в материята, като я одухотворявате, мистифицирате, обожествявате.... Вие отричате границата между материя и дух, съзнание... Вие оличностявате материята и това си е чист атеизъм, неоезичество.

[glishev]

Е, атеизмът и езичеството не са едно и също. Езичникът все в нещо вярва.

[Incorrectus]

Атеистът не вярва в Бог, в нещо друго може да вярва.

Оо, съзнанието??? Не говорихме ли за знанието?? И макар духовната същност на човека да е трудна за изследване с методите емпирични - вие, окултистите, отричате емпиричния метод в материята, като я одухотворявате, мистифицирате, обожествявате.... Вие отричате границата между материя и дух, съзнание... Вие оличностявате материята и това си е чист атеизъм, неоезичество.

Така се случва, когато изследването разчита на "окултните методи на медитацията, транса и изобщо на мистицизма", т.е. разширяването на съзнанието всъщност представлява замъгляване на съзнанието. Изключение прави медитацията, която означава размишление, изясняване на нещо преди неясно... Неизвестно какво практикуват и наричат него медитация?

[Panzergrenadier]

Няма един единствен път на Богопознание, еднакво приспособим към темпераментите, нагласите и очакванията на всички хора - това установявам от цялата дискусия дотук.

Всяка една система, била тя религиозна, извънрелигиозна или мистична (каквото и да разбирате под нова понятие), та дори и атеистична е правилна за мен. Не всяка система обаче е създадена за всички ни. Опитът за налагане на една система винаги се е провалял независимо от методите – били те демократични или тоталитарни.

Едни хора четат и пеят ектении, псалми и песнопения, други се осланят на човешкия разум, трети четат научни книги, четвърти изследват съзнанието си чрез мистични методи - пасивни или активни.

Нека има многообразие – ние, човеците като биологичен вид притежаваме уникална способност за въображение и фантазия, затова имаме и толкова много системи за Богопознание, себепознание и изследане на заобикалящата ни действителност. Това многообразие именно ни прави хора. То си струва да го има, поне според мен.

Изследвал съм различни системи, но в крайна сметка аз съм открил своя Път.

И един цитат от увода към програмите на ордена на психонавтите Танатерос:

« Крайните резултати (от следването на различните пътища) вероятно не се различават, тъй като пътищата се срещат по начин, който е невъзможно да се опише.»

Това е всичко, което имах да казвам по темата за извънрелигийното Богопознание...

[Incorrectus]

Многообразието на методи е факт. Всички методи обаче изискват в една или друга степен да се преодолеят нагласите, очакванията..., които са обуславящ фактор.

Крайният резултат е напълно съмнителен, важен е пътят.

[tonkata3]

Атеистът не вярва в Бог, в нещо друго може да вярва.

Така се случва, когато изследването разчита на "окултните методи на медитацията, транса и изобщо на мистицизма", т.е. разширяването на съзнанието всъщност представлява замъгляване на съзнанието.