Извънрелигийно богопознание

[mecho1]

Според мен християнството е близко до свободомислието, тъй като имаме божи заповеди, а не божи закони. Тук използвам заповед и закон в смисъл, че заповедта може да бъде нарушена, а закона не. Човек може да греши според християнството. А според вярата в абсолютната свобода (моята вяра), свободата е грешка, всеки закон е заповед, която може да бъде нарушена.

[mnoogo]

Християнството и католицизма се отклониха от учението на Исус.То не бяха -инквизиции,заграбване на имоти,поддържане на управляващите класи,блудство с деца и т.н.От времето на Исус до сега все още се гадае посланието му погрешно.Освен това е имало подобни случаи -живял 33 години саможертвал се, оставил послание.Случвало се е на много цивилизации,преди Исус.Така че легенди за хора колкото искаш.Темата е познание на бог извън религията и(подразбирай) вярата.Значи трябва да се докаже като теория.Това е невъзможно.Не може да се докаже нещо което е безкрайно, с методите на точната наука.Винаги ще има нещо неразгадано,нещо ново,което не ни е познато.Да се правят опити да,но да се опознае напълно никога.Така че нито да вярваш нито да не вярваш.Тава е божественото.

[mecho1]

Съгласен съм, че християнството е било близо до свободомислието преди да се превърне в държавна религия. То и с повечето други учения е така. Аз мисля, че дори и с науката е така. Науката става не по малко опасна, ако се превърне в държавна религия. Така или иначе, зачитането на свободата и чуждото мнение остават единствените критерии, които могат да ни помагат да разкриваме случаите в които се опитват да ни заблуждават.

Редактирано Април 23, 2013 от mecho1

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Относно коментари 201, 202 и 203

Десетте Божии заповеди представляват написан върху камък сборник от закони.
Като наистина Божии, те съответстват на вложения в гените ни неписан нравствен кодекс. Човешката цивилизация, в това число религията и науката, експлоатира тези заповеди и злоупотребява с тях.

За разлика от растенията и животните, човекът единствен е създаден с право на избор – свобода, воля и сила да нарушава закони, както и да се връща към тях. (Като поема риска на последствията, някой може да не се съобрази и със закона на гравитацията.)

Свободата, като възможност и привилегия, не е грешка. Тя е училище за вчовечаване.

Религиите и идеологиите не допускат свободомислие и свободолюбие.
Догмите, ритуалите и практиките са задължителни за подвластните им. Отклоняването в мисли, думи и дела застрашава техния авторитет власт.
Ако подкупващите блага и обещания не помагат, следват заплахи, отлъчвания, насилия, убийства.

Православието, католицизмът и протестантството не се отклониха от учението на Исус и Павел, а го реализираха. Както лакмус, разкриха фалша му.
Християнството е тоталитарно. Великата християнска любов е прикритие.

Ап. Павел пише на провинили се Коринтяни:

Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?

(1 Коринтяни 4:18,21)

А за един, извършил блудодеяние, апостолът отсъжда:

да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса.

(1 Коринтяни 5:1-5)

Самият Исус казва:

Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

(Матей 12:30)

Няма място дори за неутралитет!

„Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.“

(Иоан 3:18; Марк 16:16)

На всички, които не са му угодни Исус ще рече:

Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда. Там ще бъде плач и скърцане със зъби…

(Лука 13:27,28)

А да вършиш правда значи да вярваш в Исус Христос (Римляни 3:26,28).


Наготово не бива нито да се вярва, нито да не се вярва.

Истината изисква непредубедено лично търсене.

Бог може да бъде проумян дотолкова, доколкото това е нужно човек да не се лиши от правото на живот, но да живее на земята смислено, пълноценно и благословено.

Богопознанието не е неприкосновено право на религиите. То може да бъде и нерелигиозно, извънрелигийно.
Това ще рече, че то не предполага догматика и организираност, не предлага практики и не подготвя обитатели на някакво небесно царство. Няма претенции да спасява света.

[forgot]

Християнството не само, че не реализира учението на Исус, но и не може да го реализира, а след купищата издънки през историята (които впрочем ни най- малко намаляват), човек трябва да е много наивен и незрял, за да повярва един път в автентичността на всичко написано в библията и втори път, за да вярва, че всичко което се представя, като думи на Исус са действително негови думи.

А що се отнася до конкретния казус на темата, примери за извънрелигийно богопознание бол - Исус, Буда, Лао Дзъ, Махавира, Нанак, Мохамед, Тагор и прочие все известни имена.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

ГРЕХОВЕТЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ

Две тежки, тясно взаимосвързани престъпления са заложени в основите на Новия Завет.

Това са лъжесвидетелството и убийството.

Лъжа е, че Исус е бил осъден и екзекутиран, без да е имал и най-малка вина.

В действителност той е виновен по четири направления:

• Пред Бога, като узурпатор на мястото Му в човешкото съзнание;
• Спрямо Мойсеевия закон, защото се поставя над него, не зачита, отменя или променя основни негови принципи;
• По отношение на римската власт, като се провъзгласява за цар на окупирана Юдея;
• За съдбата на еврейския народ, след установяването на християнска власт в света.

Вината му е ясно различима в новозаветните писания.

Тя е най-тежка пред Бога.

Творецът говори кратко и ясно:

„… преди Мене не е имало Бог, И подир Мене няма да има.“ (Исая 43:10)

„Аз съм първият, Аз и последният, И освен Мене няма Бог.“ (Исая 44:6)

Но Исус започва да си проправя път:

„Който е видял Мене, видял е Отца;“ (Йоан 14:9)

„Аз и Отец едно сме.“ (Йоан 10:30)

Евангелието на Иоан поставя на първа линия Исус:

„В началото бе Словото; … и Словото бе Бог…

Той бе в света; и светът чрез Него стана; …

И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му…

… а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.“ (Иоан 1:1-17)

Апостол Павел пък е уверен, че в Исус „обитава телесно всичката пълнота на Божеството“ (Колосяни 2:9).

Първата и последната книга от Новия Завет довършват картината:

„Исус се приближи… казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.“ (Матей 28:18-20)

„Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят…

Аз, Исус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелства това за църквите.“ (Откровение 22:13,16)

Така, Новия Завет приписва пълно всевластие на Исус, изкарва го източник на благодатта и истината, без които животът е немислим, и му отрежда мястото на Първият и Последният.

За Твореца не остава нищо…

Според Стария Завет цялата тази претенция е абсурдна. Тя представлява директно богохулство.

Мойсеевият закон предписва смъртно наказание за богохулство, за служене на други богове и за магьосничество.

Мойсей припомня на евреите преди влизането им в Обещаната земя:

„Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо, и… ти говори, казвайки: Да идем след други богове…

да не слушаш думите на оня пророк…

А оня пророк… да се умъртви; защото е проповядвал отстъпление от Господа вашия Бог, Който ви е извел из Египетската земя…“ (Второзаконие 13:1-5)

Противно на първата Божия заповед, Исус прокламира трима нови богове.

Към Небесния Отец и себе си, той прибавя Светия Дух:

„А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко…“ (Иоан 14:26)

На раздяла с учениците си, Исус им нарежда:

„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух.“ (Матей 28:19)

Небесният Отец на Исус е различен от Създателя.

Бог си е свършил работата по Творението:

„И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.“

(Битие 2:1-3)

Небесният Отец и неговият Син обаче, продължават да работят, при това тъкмо в събота – осветеният за почивка ден!

Когато упрекват Исус, че нарушава съботата, той отговаря:

„Отец Ми работи до сега, и Аз работя.“ (Иоан 5:17)

„Да не се намира между тебе някой – продължава Мойсей, – … който практикува магьосничество, или гадател, или който тълкува знамения, или магьосник, или някой, който прави заклинания, или медиум, или спиритист, или някой, който призовава мъртвите.

Защото всички, които вършат тези неща са мерзост пред Господа…“

(Второзаконие 18:10-12; NKJV)

„Магьосница жива да не оставиш.“ (Изход 22:18)

Исус ходи по вода. (Матей 14:25,26)

Умножава пет хляба и две риби в такива количества, че да ги предложи за храна на пет хиляди свои слушатели. (Матей 14:15-21)

Извършва чудо, като превръща водата във вино. (Иоан 2:6-10)

Исус проклина едно смокиново дърво и то изсъхва. (Матей 21:19; Марк 11:13,14,20,21)

Съживява Лазар, умрял преди четири дни, и вече вмирисан. (Иоан 11:23-44)

Исус разговаря с отдавна умрелите пророци Мойсей и Илия. (Марк 9:4; Лука 9:30)

Чудотворецът мотивира действия си като се позовава на своя Отец, и прибавя изискване, в което прозира прикрита заплаха:

„Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска. Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички, за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.“ (Иоан 5:21-23)

Почитание под заплаха от съд!?

Божиите чудеса, които виждаме в Творението и ползваме във всекидневието, се различават съществено от магьосническите.

Чудните божествени събития и явления са изцяло в полза на Организма на живота. Те не ползват Самия Бог. В тях няма нищо, което да служи на ефекта, нищо излишно и самоцелно, нищо неразбираемо и подвеждащо.

Другите чудеса обслужват магьосници и екстрасенси.

Едните следват закона за причинно-следствените зависимости между явленията, а другите го заобикалят или нарушават.

Божиите чудеса са градивни, а магьосническите – разрушителни, защото подкопават логиката на която стоят Творението и Живота.

Например чудото, което Исус прави с хляба и рибите е било излишно. Библията сама свидетелства, че хората са могли да отидат в близките села и си купят обикновена храна (Матей 14:15).

То е било нужно единствено за прославата и обожествяването на Исус.

Процеса на добиването на хляб започва от нивата… минава през мелницата… и накрая стига до фурната.

От едно житно зърно Божието чудо произвежда клас само с до петдесетина зърна.

А с всеки от петте хляба, Исус нахранва по хиляда човека.

За лековерното съзнание, Творецът е безнадеждно задминат…

Исус подменя Божествения ред, който обуславя и подържа живота, с правила, които ползват не само него, но и тъмните сили, които го вдъхновяват.

В Притчи се казва:

“… не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми, Защото те ще ти притурят дългоденствие… и мир…

Във всичките си пътища признавай Него (се съобразявай с Бога), И Той ще оправя пътеките ти.

… отклонявай се от зло; Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за (обновяване на) костите ти.“ (Притчи 3:1-8)

Псалмите потвърждават тези мъдри думи:

Насадени в дворовете на Бога, праведните ще разцъфтят. Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, за да свидетелстват, че Бог е справедлив. (Псалм 92:12-15)

Една жена, страдала дванадесет години от кръвотечение. Напразно пръснала всичките си пари по лечение. Чула за чудесата на Исус, и намерила сгода тайно да се докосне до него:

„Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. И на часа… се изцели от болестта…

А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си. “ (Марк 5:25-34)

Исус не се задоволява само с едното лечение.

Донасят при него носилка с парализиран.

„И Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.“

А на обвинението на книжниците в богохулство, отвръща: „кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?“ (Матей 9:2-7)

Тогава, за доказателство, че има право и власт да прощава грехове, изцерява сакатия.

После поверява тази практика, дала повод за множество злоупотреби, и на учениците си:

“На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.“ (Иоан 20:21-23)

Логиката на Исус е подвеждаща. Тя отваря врати пред всеки екстрасенс и чудотворец за претенции от всякакъв характер.

В своята диагноза и лечение, лекарят се опира на физиологичните причини за болестта. Към лечението той може да препоръча и здравословен начин на живот.

Като добре запознат с Тората и пророците, Исус би трябвало да е наясно с духовната страна на извора на болестта. Да познава и пътя, по който тя отпада.

Осъзнаването и признаването на греха, покаянието и промяната на посоката в живота е продължителен процес.

Праведност и здраве се постигат не заради вяра и не по някакво чудо, а като резултат от просветено, съзнателно и постоянно въздържане от неправда.

Демоничното ръководство, на което Исус е подчинил мисленето и поведението си, предопределя кратък живот. Той трябва бързо да натрупа слава и добие власт над човешкото съзнание. Чудесата са прекият път за постигане на тази цел.

Чудотворния подход на Исус (респективно неговото учение) върви по повърхността. Вместо да изкорени, той заобикаля смъртоносния корен на болестта – неправдата.

Това, което привлича и владее тълпите, освен ефектното, лесно и бързо достижимото, е и комплимента, който получават от височайшето благоволение…

На мястото на законния ред, учреден от Създателя, Исус въздига вярата в своята специално подставена личност.

Неговото дело атакува изграденото в продължителна житейска практика доверие в причинно-следствената връзка между духовните и материалните явления в Творението. Подменя логиката на справедливостта и разклаща из основи моралните устои на човека.

Така подхранва суеверие и лекомислие, насажда готованство – все убийствени пороци, наследени от езическите времена, проникнали и вплели се в старозаветното послание. Затвърдени в християнството, те буйно разцъфтяват в нашата консуматорска епоха.

Ако просветените съвременници на Исус се излъжеха да му повярват и тръгнат след него, биха изневерили на Божествената част от принципите, залегнали в Стария Завет.

Боговдъхновената част от правилата за благословен живот, които Мойсей и пророците са оставили на еврейския народ, дават достатъчни основания Исус да бъде считан за особено опасен лъжепророк и богохулник.

Реакцията на еврейските водачи срещу неговите претенции е напълно основателна.

Исус създава на окупационната римска власт в Юдея, друг вид неприятности.

Той влиза в Ерусалим като цар. Заобиколен е от учениците си. Наредил е на невъоръжените от тях, ако трябва и дрехите да си продадат, но да си купят мечове (Лука 22:36).

Неговите хора скандират екзалтирано:

“Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!“ (Лука 19:38)

Цял Ерусалим се раздвижва. Събира се тълпа. Постилат пътя на Исус към града с клонки и дрехи. Крещят: „Осана на Давидовия син! Благословен, който иде в Господното име!“ (Матей 21:8-10)

Еврейските първенци се страхуват от намеса на римския гарнизон. Не веднъж е произлизало голямо кръвопролитие. Напразно се опитват да вразумят самозванеца.

Исус се движи с въоръжена дружина. Това си проличава и при арестуването му. Неговите хора го питат:

Господарю, да ударим ли с меч? (Лука 22:49,50)

Няма никаква нужда от предателство.

Исус е добре познат както на еврейските първенци като богохулник, така и на римската власт като бунтар и главатар на подозрителни личности. Сред хората му има най-малко един зилот, Симон Зилот (Кананит) (Лука 6:15; Марк 3:18).

Не случайно римляните разпъват Исус заедно с двама разбойника. (Марк 15:27)

Измислицата за предателя е специално подготвена. Представен като крадец и сребролюбец, той поисква нищожна сума от тридесет сребърника, за да предаде своя учител, когото догмата представя за еталон на чистота, достойнство и съвършенство.

Името на „предателя“ не случайно е Юда.

Юда… Юдеин… Евреин – тези нарицателни стават за целия свят символ на най-отвратителното и непростимо деяние. В сравнение с него всяко друго лично или национално падение, ще изглежда простимо нищожно.

Християнският свят получава насърчение и оправдание да развее от Божие име убийствено знаме, под което две хиляди години шестват непозната за света омраза, презрение и унижение, преследване и стремеж към унищожаване на цял един народ.

Рим има горчив опит с бунтовните евреи. Затова дебне повод да се справи с Исус. Рим не прощава никому.

Пилат Понтийски не се интересува ни най-малко от прегрешенията на Исус спрямо еврейския закон. Това е извън неговата компетенция и функции.

Той пита директно арестанта:

„Тогава, Ти цар ли си?“

Отговорът на Исус е утвърдителен:

„Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствам за истината.“ (Иоан 18:37)

В случая, такова заявление не може да очаква прошка. Последствието е неизбежно – незабавна екзекуция.

Исус, както и стотици други евреи от онова време, е разпнат по реда на римското право. Над главата му Пилат приковава обвинението:

„Исус Назарянин, юдейският цар (царят на евреите).“ (Иоан 19:19)

Вместо да предаде дух, омиротворен след изпълнения от любов към човечеството дълг пред своя Небесен Отец, разпнатият издъхва с вик на отчаяние, но не към Небесния му Отец, а към Бога:

„И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои Лама Савахтани"? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“

(Марк 15:34-37)

След всичките дела на Исус, които го довеждат до кръста, единственият възможен отговор от Бога е изобличителното мълчание.

Нечистите намерения умишлено пренебрегват фактите.

Пилат от бездуховно и безмилостно оръдие на римската власт, се превръща, под перото на новозаветните съставители, едва ли не в праведник.

С риск да има фатални неприятности с Рим, новозаветният Пилат се бори геройски за живота и свободата на Исус. Усилията му се оказват безуспешни...

По сценария на Матей той трябва си умие ръцете, и да заяви пред враговете на арестанта:

„Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник;“

На което насъбралият се народ ще отговори:

„Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.“ (Матей 27:23-25)

Това е кулминационен момент, в който Новия Завет улавя в рибарската си мрежа и държи двадесет века като заложник целия еврейски народ. Но от друга страна, яркият драматизъм на тази фалшификация спомага лъжата да бъде разкрита, и мрежата – най-после разплетена докрай.

Духът на Стария Завет учи, че онзи, който въпреки изобличение и наставление, не склони да се поправи, трябва да понесе сам всички последствия– кръвта му ще е върху главата му. А всеки, който пък не изобличи непоправимия нарушител, и не вземе мерки срещу него, ще се натовари с цялата му отговорност – заразената кръв остава на главата на този, който не е изпълнил дълга си да предупреди.

Срещу опита на измисления Пилат да отърве Исус, еврейският народ крещи:

„Разпни Го!“ (Марк 15:13)

Но в старозаветния контекст това може да означава само едно – Нека кръвта му да бъде върху главата му!

Ако те наистина биха викали, кръвта му да бъде върху нас, това би ги поставило в положението на застъпници за живота и свободата на лъжепророк и богохулник!

„Когато кажа на беззаконния: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш да спасиш живота му, той ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

Обаче, ако го предупредиш, но той не се върне от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил живота си.“

(Езекиил 3:18-20)

„Спасителната“ мисия на Исус би се провалила, в случай, че новозаветните автори бяха накарали тълпата да се съгласи с Пилат, че Исус е невинен вместо да крещи „Разпни го!“

Целият новозаветен сценарий би рухнал.

Нямаше да има християнство.

В резултат обаче на положените усилия в нужната му посока, Новият Завет е факт.

Той владее света в грях пред Бога, с лъжа и убийства от появата на Исус и Павел до днес.

Създателя е представен като несправедлив, кръвожаден и не напълно с ума си диктатор, осъдил на смърт цялото човечество заради непокорството на двама. А после за да прости, изискал да Му се принесе в жертва човек – Собствения Му Син, което е в пълно противоречие със Собствените Му постановления от Стария Завет по този въпрос:

“Да не се намира между тебе някой, който да прекара (жертвопринесе) сина си или дъщеря си през огън…“ (Второзаконие 18:10)

„Който… даде (принесе в жертва) от семето (потомството) си на Молох, непременно да се умъртви;“ (Левит 20:2)

Истинския виновник за екзекуцията на Исус е „спасителният“ план на Небесният Отец, който води стъпка след стъпка „Сина“ към кръста.

В този случай, Рим е само изпълнител.

Бог е злепоставен и изместен на заден план. На Неговото място е поставен Исус – човек, специално идеализиран за нуждите на „низшите духом“ (Матей 5:3).

Основни Божествени принципи са подменени.

Еврейският народ е набеден.

Тези три резултата тежат на съвестта на вдъхновителите и съчинителите на Новия Завет, както и на тези които са му гласували доверие.

Данаил Христов

Редактирано Юни 4, 2014 от ДАНАИЛ ХРИСТОВ

[forgot]

Цялата тази тирада да беше описана в библията, да не беше под въпрос защо Исус е осъден - вместо това имаме един проконсул и един прокуратор, които остават до последно озадачени от вината на Исус,. Но знае ли се - може би пък Ирод и Пилат просто са били кухи лейки, или пък както съм срещал други весели теории, са били в тайна конспирация с Исус.

п.п. да се беше съгласила тълпата с Пилат, да се бе осъществила мисията на Исус, но уви - евреите плащат тежко за крайния си фундаментализъм, едва 20 века по- късно постепенно започват да осъзнават, че юдаизма е отдавна безвъзвратно изгубена религия и просто няма смисъл да продължават да плащат, ако тази тенденция продължи, вярвам, че ще успеят да се отърсят от целия този техен безсмислен и вреден религиозен багаж, и дано, защото ако успеят те, то определено има шанс и за останалите.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

ИСУС – РИБАРЯТ

 

Рибарят се стреми да проникне с цел грабеж в недостъпно за него жизнено пространство, в чужда територия. Нужен му е посредник – стръв, ловко скроена измама. Наивното, лакомо и неопитно същество не може да устои на големия късмет да получи храна наготово, и при това така вкусна. После, извлечено в убийствена за него среда, умира от „естествена“ смърт, за да стане храна на измамника.

В преобладаващата си част учениците на Исус са рибари.

"И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него." (Марк 1:17,18)

Как би изтълкувал един обикновен рибар, свикнал с ползите от риболова, призива на Исус?
Дори когато се научава, че няма да се облагодетелства директно от търговия с човеци, а ще ги спасява, той ще продължава да мисли каква лична изгода може да се извлече от тази работа.
Петър разкрива личната си пресметливост, като пита Исус, какво ще получат учениците му, след като са оставили всичко, за да го последват (Матей 19:27).
Апостолите се препират помежду си, кой от тях заслужава по-висока длъжност в царството на техния Господ-ар – учител (Марк 9:34; Лука 9:46).
Яков и Йоан се опитват да си осигурят специални властови позиции в това царство (Матей 20:20-24).

Каквото е духовното ниво на доскорошните рибари, които ще стават ловци на човеци, такава ще е и обещаната им награда.
За онези, които са последвали Исус, ще има осигурен вечен живот, за да ядат и пият на неговата царска трапеза, и го възхваляват непрестанно. Ще изпитат и друго, рядко за унизени и озлобени хора, удоволствие – ще седнат на дванадесет престола, за да съдят не какви да е грешници, а дванадесетте Израилеви племена... (Матей 19:28; Лука 22:30) А още докато са на земята, ще получат стократно от всичко, което са оставили заради учителя (Матей 19:29; Марк 10:29,30).
Обещанията на Исус, колкото и да са фантастични и макар сбъдването им да се отлага за неопределени времена и в непознати селения, са изречени все пак от велик чудотворец. Затова привличат хора, неуспели да си устроят безопасно уютно гнездо в този извратен свят на господари и роби, на богаташи и бедняци, на преситени и гладуващи, а също и такива, които са жадни за нещо повече от това, което имат...
Позорната смърт, съмнителното възкресение и новите чудеса на техния учител, който е твърдял, че има пълна власт над небето и земята, правят рибарите да се мятат като риби на сухо от вяра към горчиви съмнения, и от подозрения – пак към плаха вяра.
Възкръсналият не само трябваше да си прилича. Той трябваше да бъде величествен, царствен, сияещ, така че очите им да не могат "да се удържат да не Го познаят" (Лука 24:15,16).
Явява им се обаче, изплъзващ се като призрак, сив образ, който минава през заключени врати, а се представя за техния Господ. Вместо да им донесе тържествуваща радост, той всява в тях смразяващ страх (Йоан 20:14,15,19; Марк 16:5-8; Йоан 21:12).  
Ако това възкресение беше така внушително, както се полага на един уникален божествен акт, не би имало нужда „възкръсналият“ Исус да опреснява и укрепва разклатената вяра чрез допълнителни чудеса...

Цяла нощ учениците безрезултатно се опитват да уловят риба. Призори, непознат образ ги пита имат ли нещо за ядене. Те му отвръщат, че нямат. Тогава той им казва къде да хвърлят наново мрежата. И о, чудо! Тя се препълва с риба… Едвам я изтеглят на сушата. И още едно чудо – мрежата не се съдира. На брега ги очаква трето чудо – готова, опечена риба и хляб! Йоан, любимият ученик на Исус, се досеща кой може да е тайнственият образ, и казва на Петър. Не посмяват обаче да го попитат: "Ти кой си?" (Йоан 21:1-14).

Не случайно рибата е един от древните символи на християнството...

В решаващите за човешкия избор моменти, Исус е задължен от Божията справедливост да се разкрие пред бъдещите свои жертви:
"Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид, и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите… а лошите изхвърлиха." (Матей 13:47- 50)    
Господните ангели ще изхвърлят "лошата риба" в огнената пещ на Ада.
После Исус пита своите ученици: "Разбрахте ли всичко това?"  Омагьосаните им от примамливата стръв сърца отговарят, че са разбрали... (Матей 13:51)

След това предупреждение, рибарите – ловци на човеци, сами, вече на своя отговорност, влизат в мрежата на Небесното Царство.
Че кой по-добре от един рибар би могъл да знае каква е съдбата на рибите, които са попаднали в хвърлената за тях мрежа, и добрите и лошите?
Великият рибар на човеци си е измил ръцете!
Да са си отпушвали ушите, да са си отваряли очите! ...

Какво значение има за гладната, лакома, непредпазлива и поради това нещастна човеко-риба, в коя неестествена и затова смъртоносна за нея среда ще бъде извлечена и опечена – в Пъкъла или в Небесното царство на Исус....

За такива случаи една българска пословица вразумяващо предрича: "От трън, та на глог!"

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

ИСУС ХРИСТОС – ВЪРХЪТ НА КИЧА

Всеки опит да се подражава на уникален обект, без резултатът да носи пълното негово съдържание, качество и възможности, неизбежно поражда кич.
Претенцията на явлението кич за автентичност, е опит за измама.

Божеството на Новия Завет, Исус Христос, е върховна проява на кича, отгледано върху почвите на две култури: старозаветната и гръко-римската.
Резултатът е човекоподобно старогръцко божество в юдейски дрехи.

Кичът в Библията започва още от раздел Битие.  
В първа глава Господ казва: "Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие..." (Битие 1:26,27)
Излиза, че човекът е богоподобен.
Даден е още повод да се предположи, че Бог не е бил Сам, когато се е изграждало Творението; че не са Му достигали качества и възможности, затова се е нуждаел от помощник.

Следващата стъпка за разклащане позициите на Създателя, бележи разделът Притчи Соломонови. Склонността към поетизиране е подвела автора да измайстори личност от обикновено качество на личността.
В резултат, "Мъдростта" проговаря, за да дообърка представите за Бога и подпомогне новозаветните компилатори:
"Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела. От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята... Тогава аз бях при Него, като майсторски работник…" (Притчи 8:12-30)

След "мъдростта" подобна метаморфоза сполетява и "словото":
"В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало." (Йоан 1:1-3)

Било като "Мъдрост", било като "Слово", човекът Исус бива възвисен до пръв и решаващ помощник на Бога.
Остава да бъде изведен на първа линия.

Соломон ли е върха на мъдростта?
"Ето, тука – Исус посочва себе си – има повече от Соломон." (Матей 12:42)

После Евангелието от Лука съчинява повод бременната Мария да пропътува стотина километра от Назарет до Витлеем, за да роди Исус в родния град на цар Давид... (Лука 2:1-6) Защото така било писано: "А ти, Витлееме… От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността." (Михей 5:2)

Неусетно Словото, Мъдростта и Владетелят-Господ се вплитат в един субект.

"И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина." (Йоан 1:14)

А Павел, който не признава граница между нормално и абсурдно, доиздялва новозаветния идол:
"Отец благоволи да всели в Него (Исус) съвършената пълнота" и така да се превърне в "образ на невидимия Бог" (Колосяни 1:19,15).

Новият Завет пренебрегва основополагащи постановки на Стария Завет, когато те отхвърлят категорично неговите.
Първата и втората заповед от Декалога изискват да не признаваш друг Бог, освен Създателя; да не наподобяваш каквито и да било обекти, като ги изобразяваш (Второзаконие 5:7,8 ).

Господ казва на Мойсей:
"Ти не можеш да видиш лицето Ми... човек не може да Ме види и да остане жив." (Изход 33:20)
Исус пък казва на учениците си: "Който е видял Мене, видял е Отца." (Йоан 14:9)

И е останал жив?!
Тогава неговият Отец не е идентичен с Бога...

Може Творението да е възникнало чрез "словото" на Бога, но според Новият Завет, това е станало всъщност чрез "Словото Исус"; Бог може и да е сътворил живота, но вечен живот – наместо временния – има само за този, който слуша "Словото Исус" (Йоан 5:24)…

Подготвен е трона, от който да прозвучи претенцията на Исус за равенство с Бога.

Щом в Исус "обитава телесно всичката пълнота на Божеството" (Колосяни 2:9), той може без да се стеснява, да заяви на света:  
"Аз и Отец сме едно." (Йоан 10:30)

Има една българска поговорка, която изобличава порока да се преувеличава:
"От мухата прави слон".
Ако можеше мухата да се раздуе до слон, защо тогава да не би могло цялата пълнота на слона да се побере в размерите на муха?
И двете същества си имат хоботи... Мухата дори "превъзхожда" слона – тя има крила и повече крака…

Чрез пророк Исая, Бог ни връща към най-важната заповед от Декалога, която не случайно е първа:
Припомнете си какво е било в началото, в древните времена, че "Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене." (Исая 46:9)
Пророкът се опитва да отрезви склонното към идолопоклонство човечество:
"На кого ще уподобите Бога? Какво подобие ще сравните с Него?" (Исая 40:18)

Макар и да е стъпил на Стария Завет, подобни слова не са в състояние да спрат работата на Новия Завет по създаването на върховния идол.
Павел го извайва, Йоан го изрисува…

На места Исус, Йоан и Павел се опитват да омекотят скандалното впечатление от произвола, без да отстъпват от постигнатото.
Исус ще посмали претенцията си:  
"... Отец е по-голям от Мене." (Йоан 14:28)
Йоан ще спомене между другото, че "никой никога не е видял Бога" (1Йоаново 4:12).
А покрай хвалебствията си за Спасителя Исус, Павел ще вмъкне:
"А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове." (1Тимотей 1:17)

Как може Исус да е единосъщен с безсмъртния Бог, и да бъде позорно убит?  Какъв образ на невидимия Бог може да представлява човекът Исус, описан в Новия Завет със всичките му човешки пороци и недостатъци?
Може ли изобщо Бог да има видим земен двойник, и на кого друг, освен на Сатана е нужно това?
Как Бог ще е хем единствен и самодостатъчен, хем ще съдържа още две други обособени и неповторими божества – Исус и Светия Дух? ...

Както и да се извъртат, оформителите на Новия Завет не могат да се измъкнат от кича, който са сътворили около Исус Христос, и с когото са омотали човешкия род.  Този кич, тази евтиния даде повод да бъдат презирани, подигравани и отхвърляни не само цялата Библия, но и Бог.
Така провокационни текстове и идеи от Стария Завет дадоха материал на Новия да създаде отровната почва, на която избуява атеизма.

[КГ125]

Деконструкцийка?  Впрочем доста налудничава. 

[insighting]

Quote

И словото стана плът

Словото е мисъл, енергия. Словото е и информация. Тази енергоинформация се уплътнява в микроелементи, молекули, атоми... и става плът. 

Quote

Йоан ще спомене между другото, че "никой никога не е видял Бога" (1Йоаново 4:12)

Ние сме в Бога и неговата информация е в нас, във всяка наша клетка. Всяка клетка носи цялата информация за човека. А Вселената е жив организъм, всички елементи са обединени и свързани с единна нервна система.

[ramus]

On 17.12.2015 г. at 17:37, insighting said:

Словото е мисъл, енергия. Словото е и информация.

Според кого?

Слово... е един от начините за предаване и приемане на низове символна информация. Първо - се създава в самия човек, според заложени и възприети модели, обучение, усвояване и подражание. След това - се изразява, в обмен, чрез говор или писане. 

Словото НЕ е мисъл. Мисълта може да се кодира чрез слово. Друг е въпроса кое точно е "мисъл", но със сигурност МИСЪЛТА може и да НЕ се прояви чрез слово, а чрез други форми на изразяване. Също така - самия живот и живеещия го предполагат също да е израз на МИСЛИТЕ в "живеещия" и битието му, дори "живеещия" да е ням или неграмотен.

Словото - НЕ е и енергия. Енергията може да се прояви чрез слово, може и чрез други форми. Но за словото е нужна енергия, а не му е еквивалентна. НаМИСЪЛТА също й е нужна енергия.

======

Сега - по съвсем друг начин биха изглеждали когнитивно и прагматично горните положения, ако се добавят някои... пояснения. Например:

СЛОВОТО, при неговото отражение в човека, се превръща в енергия в интерпретатора му, която може да го задвижи, или последния да го излъчи на свой ред.

Но информацията си е просто ... информация. Нито е мисъл, нито е енергия, нито е слово. Но всички тия са във връзка с нея.

==========

Всички тия думи - са слова, Вложена е енергия, при определени дадености и обстоятелства - за да е налице кодирана по няколко начина, във вид, според който да се "декодира" - също по много начини.

Всички тия думи са и "мисловен отпечатък". Но не са еквивалентни на МИСЪЛТА - само нейни проявления...

[insighting]

On 1/7/2017 at 15:07, ramus said:

Всички тия думи са и "мисловен отпечатък". Но не са еквивалентни на МИСЪЛТА - само нейни проявления...

Като Библията на Тимев.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

On 1/7/2017 at 13:07, ramus said:

...

Словото НЕ е мисъл. Мисълта може да се кодира чрез слово. ...

Словото - НЕ е и енергия. Енергията може да се прояви чрез слово, може и чрез други форми. Но за словото е нужна енергия, а не му е еквивалентна. НаМИСЪЛТА също й е нужна енергия.

...

Но информацията си е просто ... информация. Нито е мисъл, нито е енергия, нито е слово. ...

...

Напълно съгласен.

А в контекста на цитата от Йоан (1:1-14), трябва да се добави, че словото също не е и не може да бъде плът. Текста е написан с единствената цел да обожестви Исус и да представи, че той е участвал в Сътворението. Т.е. текста (словото/светлината) визира единствено и само плътта на Исус. Не нечии други "микроелементи, молекули, атоми" или някаква плът в общия смисъл на думата; още по-малко във вселенски смисъл.

И за да се разсее всякакво съмнение или опит за различно тълкувание, стиховете 6-8 подчертават за Йоан Кръстител, че е свидетелствал за светлината (т.е. за Исус), но той самият НЕ е бил светлината...

Словото в общия смисъл е носител на информация, която може да бъде колкото истинна, толкова и лъжлива. Що се отнася до библейското слово, вече не са тайна непочтените методи и мотиви, с които са били измисляни, подбирани, преправяни, допълвани, съкращавани или направо унищожавани книги/текстове. Всеки е свободен да вярва, че тези манипулации са извършвани под Божествено вдъхновение, но не трябва да забравя, че и самоубийствените атентатори вярват, че убиването на хора е Божествено вдъхновен акт. По-безопасно би-било, ако включва и ума си и съвестта си когато преценява, вместо да разчита само на вяра.

Библията не е съвършено Божие слово, нито е истинна от кора до кора. Но ако потърсим мъдрост в нея, както се търси игла в купа сено, можем да открием и смислена алегория за "словото" с глобална визия, зад която не се крият користни мотиви:

"Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им, Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето..." Псалм 19:1-4

Редактирано Октомври 20, 2017 от ДАНАИЛ ХРИСТОВ

[Etienne]

On 15.12.2015 г. at 17:34, ДАНАИЛ ХРИСТОВ said:

"ИСУС ХРИСТОС – ВЪРХЪТ НА КИЧА

Божеството на Новия Завет, Исус Христос, е върховна проява на кича, отгледано върху почвите на две култури: старозаветната и гръко-римската.
Резултатът е човекоподобно старогръцко божество в юдейски дрехи. "и т.н.

 

Видимо в тези текстове прозира отношението на юдаизма и досега през целия си живот не бях виждал толкова много оклеветяване на свещените писания.

Първо всички тези хора, които са протагонистите (и антагонисти) в Новия договор не са случайни хора, но повечето от тях са обикновени хора, макат и не всички: Симон Камък (Кефа) е рибар, но Йосиф от Ариматея е депутат в еврейското народно събрание. Ирод, който е антагонист, е цар, но е алчен за власт и убиец. Юдеите... те всъшност се опитват да определят, кой е Исус. Не им е лесно по причина, че вече са се отдалечили от тората/петокрижието толкова много, че отдавна са загубили правото си на божествена защита и са вече под ботуша на втора империя подред: гръцката и после римската. Нека да обясня.

Логиката на Стария договор е много проста. Имаме святи божии пророци, които от името на бога вършат чудеса в подкрепа на техни твърдения за божествен призив. Мойсей е първия, който е повикан да запише божието слово. Така че той написва така наричаното днес Петокнижие, което за много дълго време е само една книга без глави, без стихове,  просто текст. Но този текст е конституцията за Израел, а самият Израел е народ произлязъл от Авраам и по условие би трябвало да пази вярата на Авраам. Нека да видим чудесата в закона. Там имаме излекуване на прокажен: Мариам е излекувана от проказа след като навлича на себе си божието проклятие поради бунт. Имаме възкресение от мъртвите, когато един труп на убит войник се допира до костите на умрелият вече пророк Елисей. Също имаме възкресение, когато Елисей възкресява детето на сунамката.  Пророчестватаа са много и разнообразни, те са за отделна тема, но Исус пророкува разрушаването на Йерусалим, мир на него, и това се случва. Пророкува, че юдеите ще се скитат по земята, и те (или вие?) се скитат почти две хиляди години без дом, без родина (доскоро). Причината за тези пророчества е, че Исус е истински пророк, който търси да върне Израел при бога на Авраам, Исаак и Яков. И има резултати: и до днес има хора по целия свят, които намират бога на Авраам, вярват в него и го обичат, покланят му се и му служат. И това трябва да се приема от юдеите със задоволство, а не с омраза, нито със завист. Исус направил така,че хора от всички народи да намерят божието спасение. И в тези святи неща няма място за богохулства, нито място да се наричат делата на божия дух, че са дела на демоните. Това не само, че не е справедливо, но и носи опасността човек да си навлече гнева на бога на Авраам и бога на цар Давид.

Тъй като живеем във време на информация, то вероятно всеки знае, че основната цел на Стария договор е да предскаже идването на божият помазаник, който ще бъде спасител на всички народи, не само на юдеите. И той дава себе си за нас, умирайки за нас, защото без жертва, няма прошка на престъпленията нито за отделния индивид, нито за целия народ.

Да се върна за малко на темата юдаизъм. Юдаизмът е религия, като че ли основана на Стария дооговор, но само частично, толкова частично, че излиза от заповяданото от Мойсей и отива в разни басни и човешки учения. Едно от най-популярните еврейски юдаистични творения е синагогата, но колкото и това да е учудващо Мойсей никога и никъде не споменава, нито заповядва да се строят синагоги, да се избират началници на синагогите, нито да се преподава там словото на бога. Законът заповярва на свещениците, които живеят по израелските градове да учат съгражданите си на божия закон, а не на юдаизъм, защото разликите са много и очевидни.

Така че на Исус от Назарет е дадено от небето заповед да върне божия народ във вярата на Авраам и ако той тогава се беше обърнал, щеше да познава сина на бога. Пропускат величието на Йоан Потапящия. В действителност Новия договор (между бога и човека) е написан изключително от юдеи, които са намерили божият помазаник в лицето на Исус от Назарет.