Изменения в НК

[resavsky]

Дългочакванията в НК са вече факт / влизат в сила от днес/.Вижте обаче още първия състав:

чл.277а ал.1 :Който без съответно разрешение търси археологически обекти се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Правя уточнине че не става въпрос за разкпоки тъй като те са уредени във втората алинея и са по тежко наказуеми.Какво ли е имал предвид законодателя под "търсене на археологически обекти"?Че аз го правя непрекъснато а разрешение още не съм искал от никой.

[Иванко Тертер]

Дългочакванията в НК са вече факт / влизат в сила от днес/.Вижте обаче още първия състав:

чл.277а ал.1 :Който без съответно разрешение търси археологически обекти се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Правя уточнине че не става въпрос за разкпоки тъй като те са уредени във втората алинея и са по тежко наказуеми.Какво ли е имал предвид законодателя под "търсене на археологически обекти"?Че аз го правя непрекъснато а разрешение още не съм искал от никой.

чл. 278

(6) Който държи /!/ археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

т.е. археологически обект е "движима мещ"

т.е. в чл. 277а НК се има предвид: "Който без съответното разрешение търси археологически обекти /движими вещи предмет на изучаване от науката археология/ се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

т.е. ако ти непрекъснато си търсил и търсиш без разрешение движими вещи предмет на изучаване от науката археология, подлежиш на наказания до 5 г. лишаване от свобода.

би трябвало в някой специален закон /напр. за ЗКН/ да има определение на "археологически обект" в указания от мен смисъл, затова НК ползва само терминологията определена в този специален закон /не ми се търси, но със сигурност трябва да го има това определение в специален закон или др. нормативен акт/.

Всъщност, намерих го:

ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

В сила от 10.04.2009 г.

Обн. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г.

Чл. 53. Според научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности са:

1. археологически: движими вещи /!/, открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията;

[resavsky]

Е да но НК никъде не препраща към ЗКН което ще рече че под "археологичски обект" може да се има се има впредвид и всяка могила край пътя.

[Иванко Тертер]

Е да но НК никъде не препраща към ЗКН което ще рече че под "археологичски обект" може да се има се има впредвид и всяка могила край пътя.

Който прилага НК знае къде да си търси, в зависимост от материята, която засяга - военни престъпления, горски, документни, култура, телесъобщения и т.н. Горе ти показах как става. Споко.

[resavsky]

:happy:

[Galahad]

Излишно е да казвам, че вече от доста време нашите закони са между калпаво и малоумно творение, като промените в НК от последните години поне от гледна точка на ползата за обществото определено отиват към второто.

Дефинирането на понятията се търси по следния ред:

1. Дефиниции в самия закон - в случая в НПК

2. Дефиниции в спец .закон - в случая ЗКН

После минаваме на термини и общоупотребим смисъл на дадена дума.

За това колко скапан закон е ЗКН вече обсъждахме като беше законопроект. Тъй че да видим какви безумия се получават:

Според новата редакция на чр. 278 се наказва този, който открие културна ценност и в 7-дневен срок не я съобщи на властта. Оказва се обаче, че по ЗКН културна ценност може да е не само нещо материално, но и нещо нематериално. Сиреч, някой може да открие нематериална ценност. Само че НК се вълнува от самата ценност, а не от нейния материален носител. Сиреч, може ако някой открие хубава народна песен (чл. 42 т. 1 от ЗКН), която точно отразява някое ист. събитие трябва да я съобщи на властта. Само че ако я е възприел немятериално, да речем някоя баба му я е изпяла, то тази баба пък си я знае от 90г., коато не е била длъжна да я съобщава на някой. Ами ако пък този, дето я е чул е бил и разсеян и а е забравил на 5-я ден, какво ще правим?

Понятието археологически обект е дефиниран в чл. 146 от ЗКН. Естествено възниква въпросът, защо и самото търсене трябва да е престъпление, особенно ако то е по земната повърхност. Всъщност една прилична част от нашите музейни колекции са резултат от тъй нар. "случайни находки". При това ред интересни вещи, които днес са по музеите са били открити именно така. Тъй че по-скоро трябва да се помисли дали не трябва наказанието да се налага само когато търсенето е свързано с прибиране или въздействие върху терена. Вярно е, че трудно ще се докаже, че този дето търси нещо, ако го намери няма да го прибере. Ама пък е още по-малко вероятно да се докаже, че търси нещо. Тъй че май повече трябваше да се помисли за разни дейности като дълбоко прекопаване на разни райони като Арчар независимо дали са свързани с търсене на арх. ценност или просто искали да сеят фиданка на 2м. под земята. Тъй че би трябвало по-скоро да се наказват тези, които ровят в район където може да има археологически обекти - в малко по-широк смисъл от споменатите изкопни работи (напр. и вкарване на тежка техника в такава зона - защото ако са на повърхността, просто трябва камион за събиране).

[_magotin_]

Дългочакванията в НК са вече факт / влизат в сила от днес/.Вижте обаче още първия състав:

чл.277а ал.1 :Който без съответно разрешение търси археологически обекти се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Правя уточнине че не става въпрос за разкпоки тъй като те са уредени във втората алинея и са по тежко наказуеми.Какво ли е имал предвид законодателя под "търсене на археологически обекти"?Че аз го правя непрекъснато а разрешение още не съм искал от никой.

Търсене на археологически обекти е когато тръгнеш по къра и започнеш да се оглеждаш, с умисъл, за древни структури, селища и други. А ако прибегнеш до употребата на земекопна техника, отиваш в другия състав. Деянието по тази алинея предполагаемо се доказва, ако търсиш с помощни средства...

[КГ125]

Да, ама редакцията на текста не го казва надлежно) Наистина, ако откриете някоя народна песен и в 7 дни срок не я предадете на властта, току виж сте го закъсАли ))

Галахад, вместо да бяха пръскали сума пари, да бяха събрали мнения от практиката.... Ама то законотворчеството у нас стана и то бизнес. ГПК "струва" 1 млн. евро ли, лева ли...

Редактирано Април 15, 2009 от КГ125

[resavsky]

Една прогноза : в този си вид чл.277а ал.1 от НК е абсолютно неприложим.Никой никога няма да бъде осъден по него.Вярвайте ми малко ги поразбирам тези работи

[_magotin_]

Да, ама редакцията на текста не го казва надлежно) Наистина, ако откриете някоя народна песен и в 7 дни срок не я предадете на властта, току виж сте го закъсАли ))

Галахад, вместо да бяха пръскали сума пари, да бяха събрали мнения от практиката.... Ама то законотворчеството у нас стана и то бизнес. ГПК "струва" 1 млн. евро ли, лева ли...

Какво да се прави, когато тези, които пишат, игнорират тези, които го прилагат, капиш? Можеше и по-зле да е, а за акордионния характер на "културна ценност" не ми се говори. Разбираемо е, като се има предвид кой сътвори закона.

[КГ125]

Една прогноза : в този си вид чл.277а ал.1 от НК е абсолютно неприложим.Никой никога няма да бъде осъден по него.Вярвайте ми малко ги поразбирам тези работи

Вярваме

[Galahad]

Търсене на археологически обекти е когато тръгнеш по къра и започнеш да се оглеждаш, с умисъл, за древни структури, селища и други.

В случая е трябвало да има в субективната страна някаква специална цел - търси с цел да придобие или да предостави информация на други лица, които да придобият ...

Не съм го умувал как точно трябва да бъде, но формулировката трябва точно да отграничи добронамереното търсене от злонамереното.

Струва ми се, че закона има за цел само да се осигури възможност на някои "колекционери" да тарашат не само руините, но и домовете на живи собственици. Ако целта беше борба с иманярството не виждам защо в закона не е отработен по-добре въпросът за поставянето на полицейски постове при застрашени обекти - напр. при Арчар. А защо не и наблюдение с камери (такак както идеята е да има по улиците и въз основа на заснегого да се глобяват шофьорите), може и с опция телевизиите да излъчват кадри? Ами защото гака ще затрудним избраните колекционери. А в случая целта не е пресичане на иманярството, а въвеждане на монопол.

[resavsky]

Необходимо в състава да бъде вкарана специална цел - незаконно придобиване и продажба на културни ценности иначе се получава нещо напълно безсмислено.Ако се съберем трима- четирима приятели и тръгнем да търсим средновековна крепост значи ли че сме осъществили състава на чл.277а ал.1 от НК?И въобще кой дава разрешения за търсене на такива обекти / не говоря за разкопки/.

[Иванко Тертер]

Ако се съберем трима- четирима приятели и тръгнем да търсим средновековна крепост значи ли че сме осъществили състава на чл.277а ал.1 от НК?

Няма да има състав на престъпление по чл. 277а ал. 1 от НК. Това е така, защото обект на деянието по този състав е търсене на археологически обекти - движими вещи предмет на изучаване от науката археология. Постройките или останките от постройки /крепостите/ са недвижими вещи и не попадат по този член. Е, сега, ако помъкнете камънак от крепостта, това вече е осъществяване на състава по този членн. Камънака става движима вещ от момента на отделянето му от постройката. Само търсете и гледайте крепости или други недвижими вещи с историческа стойност. Ако се вземат от там движими вещи или се отделят такива от постройката или се разкопава, това е вече осъществяване на състава и се санкционира. Във всеки случай стабилна практика по този член ще се състои едва тогава, когато по такова дело или дела се произнесе Върховния касационен съд.

[Galahad]

Това е така, защото обект на деянието по този състав е търсене на археологически обекти - движими вещи предмет на изучаване от науката археология.

Да ама аз мога да ги търся и в музея или дори на полето да ги снимам. То и в интерес на истината търся това-онова къде е попаднало из музеите. Да речем, че това, което е в музея вече не е арх. обект, а експонат. Обаче ако след едно прииждане на Янтра, която отнася част от земната маса и открива някои гробове край Великата лавра отида и почна да се оглеждам какво да заснема като последица от бедствието, аз реално търся арх. обекти. Тъй че ще трябва да приберат няколко стотин запячи, които са отишли да гледат какво е станало, защото реално те търсят да видят арх. обекти.

[Иванко Тертер]

Обаче ако след едно прииждане на Янтра, която отнася част от земната маса и открива някои гробове край Великата лавра отида и почна да се оглеждам какво да заснема като последица от бедствието, аз реално търся арх. обекти. Тъй че ще трябва да приберат няколко стотин запячи, които са отишли да гледат какво е станало, защото реално те търсят да видят арх. обекти.

Не е така, защото в твоите действия няма ПРЕДУМИСЪЛ /освен, ако ти не си отвел руслото на реката/, а и ти след това веднага ще се обадиш в гражданска защита и регионалния музей за да ги уведомиш и ще дадеш сигурно копия от снимковия си материал. Това е общественополезна дейност.

[Galahad]

Не е така, защото в твоите действия няма ПРЕДУМИСЪЛ /освен, ако ти не си отвел руслото на реката/, а и ти след това веднага ще се обадиш в гражданска защита и регионалния музей за да ги уведомиш и ще дадеш сигурно копия от снимковия си материал. Това е общественополезна дейност.

Точно това обяснявам - че законът не прави разлика, тъй като няма специална цел в състава. Така всеки зяпач, който е отишъл да види какви са пораженията и какво е излязло на повърхността, реално търси археологически обекти, макар и само с с цел да ги види. Така, както е направен закона такова зяпане си е престъпление дори и управомощените лица през това време да прибират обектите. Мястото го избрах не случайно - "публиката" би била горе по пътя или моста без достъп до самите обекти. Но независимо, че просто гледат от разстояние щом "търсят" да видят нещо, значи са си иманяри.

[_magotin_]

Точно това обяснявам - че законът не прави разлика, тъй като няма специална цел в състава. Така всеки зяпач, който е отишъл да види какви са пораженията и какво е излязло на повърхността, реално търси археологически обекти, макар и само с с цел да ги види. Така, както е направен закона такова зяпане си е престъпление дори и управомощените лица през това време да прибират обектите. Мястото го избрах не случайно - "публиката" би била горе по пътя или моста без достъп до самите обекти. Но независимо, че просто гледат от разстояние щом "търсят" да видят нещо, значи са си иманяри.

Не си прав, прочети какво е "умисъл". Зяпачите нямат "умисъл". То е като с шофирането - едно е да размажеш някой като акт на отмъщение, друго е да не го видиш и да го блъснеш. Освен това идеята на състава е да се ударят именно ОПГтата, които издирват, а не зяпачи. Освен това вече дебело подчертах, че се набляга на търсене с помощни средства, а не за зяпане.

[_magotin_]

В случая е трябвало да има в субективната страна някаква специална цел - търси с цел да придобие или да предостави информация на други лица, които да придобият ...

Не съм го умувал как точно трябва да бъде, но формулировката трябва точно да отграничи добронамереното търсене от злонамереното.

Струва ми се, че закона има за цел само да се осигури възможност на някои "колекционери" да тарашат не само руините, но и домовете на живи собственици. Ако целта беше борба с иманярството не виждам защо в закона не е отработен по-добре въпросът за поставянето на полицейски постове при застрашени обекти - напр. при Арчар. А защо не и наблюдение с камери (такак както идеята е да има по улиците и въз основа на заснегого да се глобяват шофьорите), може и с опция телевизиите да излъчват кадри? Ами защото гака ще затрудним избраните колекционери. А в случая целта не е пресичане на иманярството, а въвеждане на монопол.

Поставянето на полицейски постове /какъвто имаше в Арчар и пак си копаеха/ не е част от закона, а от политиките на ведомствата, т.е. е възможно и без изрично изписване, на общи основания.

[_magotin_]

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

(изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.)

Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който открие съкровище и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с пробация или с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато съкровището съдържа културна ценност или деянието по ал. 1 - 3 е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години и глоба до пет хиляди лева, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато деянието по ал. 2 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 277а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който без съответно разрешение търси археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който без съответно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или не по законоустановения ред извършва изкопни работи на територията на недвижима културна ценност или в нейната охранителна зона, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) Ако при извършването на деянията по ал. 1 и 2 се използват технически средства или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) Който нареди или допусне осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно наследство, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(5) Който продължи, нареди или допусне да бъде продължена дейността по ал. 4, след като е била спряна от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.

(6) С наказанията по ал. 4 и 5 се наказва и този, който организира или ръководи дейността, ако е знаел или предполагал, че тя се осъществява в нарушение на Закона за културното наследство.

(7) Който противозаконно изготвя, държи или укрива предмети, материали, оръдия или компютърни програми, за които знае или предполага, че са предназначени или са послужили за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(8) В случаите по ал. 1 - 6 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а по ал. 7 - на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.

(2) Когато културната ценност има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до четири години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) Ако е последвало унищожаване или повреждане на културната ценност, когато деецът не е искал или не е допускал това, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода до четири години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, а в случаите по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(4) Деецът не се наказва, когато съобщи за откритата културна ценност и след срока по ал. 1, ако не са настъпили последиците по ал. 3.

(5) Длъжностно лице, което не поиска идентификация и регистрация на културна ценност, се наказва с лишаване от свобода до две години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(6) Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(7) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който предлага за отчуждаване или отчужди културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие такава културна ценност.

(3) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени повторно или представляват опасен рецидив, или са извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и когато са извършени с цел предметът на престъплението да бъде изнесен през границите на страната, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) Същото наказание се налага и на този, който без съответно разрешение изнесе извън границите на страната културна ценност.

(5) Наказанието по ал. 1 - 4 се налага и когато предметът на престъплението е документ от Националния архивен фонд.

(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който противозаконно унищожи или повреди своя културна ценност или документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) Длъжностно лице, което противозаконно даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на културна ценност, или на документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(3) Ако от деянието по ал. 2 е последвало унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или износ на културната ценност, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, глоба от хиляда до пет хиляди лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или защитена зона или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода до две години или пробация, както и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания и пещери, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2007 г.) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, включително от видовете по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, означени със знак (*) без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети.

[Galahad]

Не си прав, прочети какво е "умисъл". Зяпачите нямат "умисъл". То е като с шофирането - едно е да размажеш някой като акт на отмъщение, друго е да не го видиш и да го блъснеш. Освен това идеята на състава е да се ударят именно ОПГтата, които издирват, а не зяпачи. Освен това вече дебело подчертах, че се набляга на търсене с помощни средства, а не за зяпане.

Ето какво е умисъл:

Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

А сега да видим какво пише в спорният тук текст:

Чл. 277а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който без съответно разрешение търси археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Ще рече, че това не е вярно:

Освен това вече дебело подчертах, че се набляга на търсене с помощни средства, а не за зяпане.

Всяко търсене, дори и с поглед от зяпач по време на арх. разкопки е престъпление, тъй като в калпавия закон не е посочена специална цел.

Същата работа е и с това:

(7) Който противозаконно изготвя, държи или укрива предмети, материали, оръдия или компютърни програми, за които знае или предполага, че са предназначени или са послужили за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.

Някак почва като че ли разумно, но продължава тотално безумно:

Който противозаконно изготвя, държи или укрива предмети, материали, оръдия или компютърни програми, за които знае или предполага, че са предназначени

- до тук да речем някак приемливо. Обаче какво има после:

или са послужили

Ами добре, купувам си лопата да си прекопавам градината. След това разбирам, че е била на известен иманяр, който с нея е изровил доста. И какво трябва да направя - да си изхвърля лопатат ли? Сред изпълнителните деяния няма "придобива" (да речем под формата на купува), тъй че това дали в момента на покупката съм знаел или не за какво е служила лопатата до тогава е без значение. От значение е, че държа най-обикновена лопата, с която смятам единствено да си прекопавам доматите, но се оказвам престъпник, защото знам, че с тази лопата някой иманяр е разкопавал гробници!?! И това ако не е малоумие на квадрат?

Отново една специална цел би отграничила притежаването на лопата за прекопаване на доматите пък дори и със славно минало от неупотребявана още лопата, но която е купена за да се разкопават с нея гробници. Иначе и двете си попадат в категорията "предмет".

[КГ125]

Голяяямо тълкувателно поле откриват тия мъдри норми....

[Galahad]

Е, май идеята е да се прилагат субективно - един да го съдят само защото има лопата, тъй като с нея можело да разкопае гробница, а друг да не го съдят, макар посред бял ден изпратени от него хора да разкопават някоя гробница за да попълнят колекцийката му със златце.

[_magotin_]

Е, май идеята е да се прилагат субективно - един да го съдят само защото има лопата, тъй като с нея можело да разкопае гробница, а друг да не го съдят, макар посред бял ден изпратени от него хора да разкопават някоя гробница за да попълнят колекцийката му със златце.

Няма такова нещо. Вярно, Чилова малко ги е пообъркала нормите, но нищо фатално. Важно е да ловят, да хващат...

[_magotin_]

Става въпрос за търсене, което има за цел да открие незаконно, т.е. виновно търсене. А не за всяко търсене. Кодексът използва специфично значение, макар че аз бих писал "издирва", а не "търся". Та когато се разхождаш с металотърсача по нивата, виновно търсиш монети, респективно те хващат и ако все още нищо не си намерил, падаш по първия състав. Вярвай ми, ще работи.