Гробницатата на Иван Александър в дворцовата черква на Царевец

[lubo_juve]

През 1951 при разкопки в черквата в дворцовия комплекс на Царевец е разкрита вкопана под пода зидна гробница в която са намерени човешки кости и два черепа.Екипът установява че над нея е бил издигнат масивен саркофаг върху чийто похлупак е скулпирана фигура на царствен покойник в естествена големина.От запазена само долна част на релефа се вижда че погребаният е облечен в далматика и обут в високи островърхи обувки-по горната част на лявата е издялан двуглав орел в хералдична форма.

И екипът прави аналогия с Лондонското евангелие че погребаният е Иван Алексанъдр.Тезата се подкрепя от доста учени вкл.Йордан Андреев.

Има обаче доста доказателства и в противополжна посока.

1.Двуглавият орел не е сигурно че е символ на Иван Александър.

2.Открита е втора мраморна плоча с релеф на 11-12 годишен младеж.Описание на което не съвпада нито един от синовете на Иван Александър.

Правят се предположения че гробът може да е на Светослав или Георги Тертер II.

Как мислите вие?

[Galahad]

Като става дума за дейност на бълг. археолози, може би е излишно да казвам, че тленните останки са загубени. Тъй че с много от възможностите за изследване всичко приключва до тук.

Късовете от саркофаг с релефите. Единият къс е част от крак и дреха, другият съдържа две ръце кръстосани на гърдите. И това е всичко. Тъй че по тях трудно ще се ориентираме да кажем нещо. От фрагмента с крака може да се направят само няколко общи извода: 1. Става дума за мъж, тъй като женската дреха е била дълга до земята; орелът на чорапа показва, че гробът е на цар, деспот, севастократор или кесар. От фрагмента с гърдите може да се направят още по-малко изводи: 1. Че е момче явно се прави извода по размера на плочата с презумцията, че изображението е в естествена големина на покойника, а не умалено изображение върху част от саркофага (нямаме изобилие от такива плочи, тъй че е трудно да правим изводи на база някаква наша традиция, а чуждите практики може и да не са били спазени точно). 2. Липсват някакви по определени владетелски отличия като лорос, скиптър или др. под.

Имаме запазени фрагменти от дрехата на погребания. Тъй като е златоткана нашите дневни иманяри не са я загубили като костите, а естествено са я прибрали заради златцето. Фрагмента може да бъде свързан с черен владетелски сакос, тъй че гроба може да го свържем с някой цар.

Това, което ни остава е практиката ктиторът да бъде погребан в построеният от него храм. Първият кандидат е цар Иван Асен ІІ, тъй като по негово време били пренесени мощите на св. Петка. Но пък сведението на патр. Евтимий подсказва, че храмът по-скоро го е имало и преди това. В такъв случай погребаният може да е Борил, Калоян, Петър или Асен І. Тъй като за Иван Асен ІІ се знае, че е погребан в "Св. 40 мци", а за Калоян се предполага, пък с Петър и Асен се свързват два гроба в "Св. Димитър", чийто ктитори са те тази възможност отпада. Борил е бил детрониран, което значително намаля шанса му да бъда погребан в дворцовия храм.

Патр. Калист в житието на св. Теодосий пише, че свиканият от цар Иван Александър се е състоял в новопостроеният палат. От друга страна пък имаме данни, че през ХІІІв. дворечът е горял. Тъй че ако цар Иван Александър е възстановил двореца с черквата, то й той може да се разглежда като ктитор и да е погребан там. А за него не ни е известен друг гроб-претендент.