Волните патета: Излюпиха се патенцата в Южния парк!

[К.ГЕРБОВ]

Ето ги Великденчетата. Вчера ги нямаше, затова ги кръстих така. Трябва да са се излюпили снощи.

Кога се научиха да плуват!

 

 

 

[goshawk]

... Кога се научиха да плуват!

Това трябва да са Зеленоглави патета /Аnas platyrhynchos/.

Принадлежат към едната обособена група птици - т. нар. гнездобежци - това са видове птици на които малките, напускат гнездото почти веднага след излюпването си и са сравнително способни за самостоятелен живот.

Другата групс птици са - гнездожилци - малките се излюпват не спосони за самостоятелен живот и родителите им се грижат за тях, за един доста разтеглен период.

... Трябва да са се излюпили снощи. ...

... или преди няколко дни и да не си ги забелязал, скрити в крайбрежната растителност!?

А иначе, честито за находката!

Редактирано Декември 20, 2009 от goshawk

[Warlord]

Супер, дано само мангалите да не разберат за тази находка.

[Харамията]

Супер, дано само мангалите да не разберат за тази находка.

Имат естествена защита - водата и тинята! А и аз често се разхождам в парка; ако видя вреден мангал ще го поставя на място - под водата!.........

[goshawk]

Ще е хубаво някой да наблюдава люпилото!

Наш'ти мангали изядаха лебедите на половината европейски градове!

Хората не вярваха на очите си: мангалу цапа у шадравану или езерцето и изкача с един лебед, под мишница!

[Warlord]

Кофтито е, че не са само те. Преди години селяните от община Ракитово изклаха масово дивите патици в Баташкия язовир. Спомням си, че четох и статия във вестника за това, озаглавена "Новото Баташко клане на патици" където от очевидци беше описан невъобразим хаос от крякане, перушина и псувни около язовира, че с тояги ги пребивали, с коли ги газели и ги събирали после... статията завърши с това, че общината щяла на ново да заселва патици (внос от Европа), а селяните се заканили, че "ше ги оправят и тях" и от тогава не знам какво е станало там.

Но причината всъщност е в стръмните брегове на язовира и липсата на растителност където да се крият и гнездят, така че за всеки обикновен рибар е изкушаващо когато около него по голия бряг се размотават патици. Но за сравнение между Овча Купел и Факултето има язовир (по скоро гьол), където сме ходили за риба и беше фраш с мангали, но въпреки това навсякъде щъкаха диви патици, само че беше гъсто обрасло в храсталаци и тръстики където могат винаги да се скрият, до толкова, че натрупаната изгнила тръстика създава илюзията, че имаш твърда почва под краката си докато не се задържиш малко по-дълго върху нея, така десетина души затънахме до колене в тиня докато успеем да се върнем обратно в паниката

[К.ГЕРБОВ]

Зеленоглавки са, аз само тях познавам. Преди две-три седмици мъжките си пазеха женската и се гонеха.

На тази снимка са три мъжкара и една женска, ама кой ли е таткото на малките патенца? Те са няколко женските, две вече са със пиленца.

 

[goshawk]

Ще можеш ли да постваш отвреме на време по някоя снимчица, че да им следим развитието на тези "пиленца"?!

[К.ГЕРБОВ]

Тази снимка е от вчера сутринта.

И майката и малките са гладни и не бягат, когато им хвърлиш хляб. Патенцата лапат на разсипия, отвреме на време и майката клъвва, и тя е гладна. Крият се в тръстиката, която бързо прораства, обаче им е намаляла бройката. Някои може и да са се забутали в тръстиката.

Тия диви патици от доста време си живеят в езерата тук и вече са почти като домашните. Само дето вечер не се прибират в курник, а спят навътре в езерото, явно да не ги изненада някой от брега.

Много е мръсно езерото и бутилките се виждат в кадрите.

[К.ГЕРБОВ]

Първите патета поотраснаха доста.

А това е най-младото поколение - на три, четири дена.

Тези са от "средното" поколение. Почиват си след закуска.

 

 

[К.ГЕРБОВ]

Колко бързо тече патешкият живот! Месец след излюпването си патенцата вече са оперени (буквално) като абитуриенти и абитуриентки. От тази снимка не може да се разбере майка им пази ли ги, контролира ли ги или им се радва.

Като правило патенцата са групирани около една квачка. Тази групичка обаче прави изключение (единствено от около 12-те, които виждам). Майките са две и групата ми изглежда като детска градина.

Още едно изключение - единственото семейство. За съжаление малодетно. Патенцето е едно, но го гледат като писано.

От една седмица се появиха и три групи черни патенца (водна кокошка).Трудно се снимат. Едно че са черни и малки, много са плашливи, а и непрекъснато мърдат. Трябва телеобектив, за да се получи нещо по-сериозно.

 

 

[goshawk]

На последната снимка виждам зеленоноги водни кокошки /Gallinila chloropus/.

Това си е направо събитие - да ги видиш толкова отблизо, че и да ги снимаш на всичкото отгоре!

Поздравления за фотосесията!

[К.ГЕРБОВ]

Действително на водната кокошка краката са зелени, но на малките патенца са черни. Човките обаче на малките и големите са все червени. На втората снимка има отблясък, но в отражението във водата се вижда, че са червени.

(Благодаря за поздравленията!)

[goshawk]

Наистина впечатляващи кадри!

Рядко на някой се отдава да направи такива кадри на толкова плашлива птица.

[К.ГЕРБОВ]

Новини от парка.

Най-многолюдните патешки фамилии тържествено посрещат сутрин хранодателите. По-нетърпеливите май вече искат да поплуват, но предпочитат все пак първо да закусят.

 

Този приятел е много немирен. Той е единственият на тате и мама, но непрекъснато се дели от тях, особено ако види някой, който носи нещо за хапване. Както е на втората снимка. На нея обаче майка му го следи изкъсо.

Ето и среща на героите от двата сериала за патетата и костенурките. На първата снимка те любопитно гледат към фотографа от брега. На втората - първоначалното любопитство е преминало. Интересно на какъв език общуват?

[К.ГЕРБОВ]

Задружният живот на малките водни кокошки.

Някои различия в анатомията на дивата патица и дивата кокошка са довели изглежда и до различията по начина, по който те живеят. Например зеленоглавата патица плува плавно, защото краката и са като гребла. С тях обаче като ходи по сушата се клати, както казваме: „като патица”.

Зеленокраката кокошка плува като единично кану - на тласъци, защото краката и са като клечки. С тях обаче тя бяга бързо по края на брега.

Веднъж видях как една кокошка така се ядоса на една патица, която и взе парчето хляб пред нея, че се изправи на единия крак, а с другия блъсна патицата като каратист. За съжаление нямам подобна снимка засега, но тук показвам две, каквито не може да бъдат заснети със зеленоглави патици по обясними причини.

Различия има и при отглеждането на малките. Още след раждането малките патета и на зеленоглавите, и на зеленокраките пернати, могат да плуват. Зеленоглавата патица тръгва с малките да обикалят водоема и да се хранят. Тя ги води и наблюдава, като гони останалите малки и големи да не вземат от храната на нейните чеда.

На зеленокраката кокошка патенцата трудно ще ги забележите. Освен ако не са гладни и непредпазливо излязат от тръстиките, в които се крият. Майка им обикаля целия водоем и като намери нещо за хранене го носи в човката си на чедата си. Те поемат храната не като врабчетата - с широко отворено гърло, а сами кълват хлебните трохи от човката на майка си. Това патиците не го правят, явно защото не могат.

Когато малките поотраснаха и от черни почнаха да посивяват, човката им от червена също стана сива, а черните им крачета затвърдяха, източиха се и почнаха да позеленяват, майката им пак продължаваше да им дава в човката, макар че отрасналите вече обикаляха езерото и сами се хранеха. С изненада един ден видях, че поотрасналите кокошчици също носят хляб в човките си и влизат в тръстиката. А там имаше още една черна голяма кокошка, която беше със счупен крак и много трудно плуваше. Такава солидарност между пернатите не знаех, че съществува.

Преди месец изведнъж отново се появиха малки черни патенца. При почти всяка колония водни кокошки (обикновено тя е една в даден водоем) се появиха по две-три патенца, някои от които бяха по-миниатюрни от излюпилите се по-рано. Черните кокошки отново защъкаха да търсят и носят храна на новите си рожби.

(Не можах да направя своевременно хубава снимка с малкото пате-джудже. Може би догодина.)

Поредната за мен изненада дойде, когато видях, че по-старите новоизлюпени патета също носят храна и хранят малките си родственици! Удивително е да гледаш как от единия край на езерото тръгват една след друга черната кокошка и сивите и поотрасли дечица, всички носещи нещо в човката си за новоизлюпилите се техни родственици и за кокошката-инвалид.

(На снимката се вижда как всички хранят новоизлюпеното патенце, а към групата се прокрадва млад представител на другата порода. Тук той боязливо гледа, но има случаи когато няколко от „другите” разгонват кокошките да им вземат хляба.)

Ясно ми стана и как дивите животни са се приобщили към човека и са станали домашни. Всичко идва от насъщния. Такива предпазливи птици, като водните кокошки, вече не се смущават да идват до брега и даже да се качват по него, без да се притесняват от хората. Дори кокошката-инвалид, когато е гладна, идва наблизо и с надежда чака късчето хляб да падне до нея. А понякога, когато малките писукат особено силно, майка им съвсем забравя наученото от природата да се бои от човека и приближава съвсем до него, очаквайки да я забележи и й хвърли нещо.

(На тази снимка дивата водна кокошка е на метър от обектива, застанала без боязън, очакваща хляб, за да го занесе на подрастващите и инвалида, от родата си.)

(Кокошката-инвалид не се предава и се разкършва, макар и само на един крак).

[fixxxsers]

Поклон, Гербов!

[goshawk]

Поздрави и от мен!

Получи се невероятно живописен материал!

И поучителен в доста отношения!

[К.ГЕРБОВ]

Той избра свободната природа или „когато дивото зове”.

Преди два месеца снимах една черна патица, необичаен за тукашната фауна представител. Мислех да пусна няколко снимки, но реших да не се излагам, тъй като не бях сигурен тази патица дива ли е или питомна.

Тогава, както минавах покрай езерото, веднага щом мярнах непознатия субект, извадих фотоапарата и почнах да щракам. Нямах още допълнителна памет и след четири-пет снимки „филмчето” свърши.

После, като стоях край въдицата, ми хрумна, че тя тая патица не е дива. Аз първоначално инстинктивно бях решил, че тя е дошла от някъде и като, примерно египетските гъски, се върти по брега, без да се безпокои от хората. Затова и бързах да я снимам, докато не е отпрашила на някъде.

Патицата явно току що беше излязла от водата и си оправяше тоалета, затова непрекъснато се въртеше. Така и не можах да направя хубава снимка.

Тъкмо си мислех да попитам човека до патицата, видял ли е как е дошла, когато забелязах как той се отправя извън парка. До него се клатушкаше...черната патица. Кучето, което ядеше нещо и човекът ми каза да гледам да не го настъпя докато снимам, и то изскочи отнякъде и се присъедини към тях. Ах, защо ми свърши филмчето! Чудесна (всъщност необичайна за София) беше тази гледка на отдалечаващият се човек с патицата и настигащото ги куче.

Няколко дена като бях при езерото, се надявах, че човекът с патицата ще се появи отнякъде. Той явно беше от квартала и живееше в някаква къща. Да се гледа юрдечка в апартамент, мисля че е абсурд.

Едва онази вечер го видях и разбрах, че е закъснял по определена причина. Аз не го и познах отначало, но по едно време той (с него естествено беше и кучето) се загледа в езерото и почна да подсвирква. Погледнах и аз нататък и видях патицата. Тя вече не беше черна, а кафеникава. Беше „загладила косъма” и станала бая едра.

Разбрах, че патицата е най-обикновена домашна мъжка юрдечка, т. е. юрдек. За първи път не искала да излезе от езерото и затова човекът се забавил. След това той си тръгна, но после пак се върна. Обясни, че правел маньовър, та белким юрдека да го види и да излезе от езерото.

На другия ден сутринта юрдекът си беше все така с останалите патици. Определено търсеше контакт с тях. Особено с тези от женския пол. Въртеше се около избрана патица с надежда да го забележи.

(„Друго си е в езерото! - сякаш прочетох мислите на юрдекът, докато бях наблизо и го снимах. - Тук съм с една братовчедка и едни симпатични врабчета. Не мислете, че съм се завтекъл заради хляба!”.)

Вчера човекът дойде пак. Заинтересува се виждал ли съм патицата. Казах му, че току що се е пъхнала в тръстиката, явно следвайки поредната надежда. Тя, патицата, пък взе, че се появи през това време. „Приспособила се е” - каза човекът, като я видя и си тръгна с кучето. Помислих си, че е пак маньовър, но двамата не се появиха повече.

Тази сутрин юрдекът си е още там. Продължават опитите му да контактува с останалите патици. В една книга прочетох, че образуването на двойки при патиците (ставаше дума за зеленоглавите) започвало много рано. Мъжкият и женският се „сгодявали” през есента и оставали заедно през цялата зима.

Не знам дали ще се осъществи смесен брак между дива и питомна патица. Те нали са роднини? Засега юрдекът е самотен. Аз тръгвайки си от езерото му пожелах успех.

[Mieze]

Тази история е направо трогваща !

[К.ГЕРБОВ]

Патиците бедстват

Патиците в Южния парк отдавна трябваше да отлетят на юг. Те обаче са си тук, както правят през последните няколко години. Изгубили са си природния инстинкт. Египетските гъски, например, отлетяха на някъде. Предполагам временно. Не ги е страх от снега, а от леда.

Миналата година пак така бяха замръзнали езерата. Патиците седяха в незамръзналите пространства до последно, но като сковеше ледът навсякъде, изчезваха. Като се стопеше ледът, пак се появяваха. Събират се (едва ли всички) в първото, най-горно езеро, което най-трудно замръзва, защото има постоянен приток. Не знам дали е така през цялата зима.

Най-трудно ще е на юрдека, който изобщо не може да лети. Не може и да иде до горното езеро и се е кротнал в незамръзналото пространство на езерото до църквата, където си пребивава. Има и компания и изглежда патиците топлят водата, за да не е тя още замръзнала. Вероятно едно прибиране пак у дома ще му дойде добре, но няма кой да го заведе.

Дивите зеленокраки кокошки също са тук. И те имат проблеми с изхранването, но явно не се притесняват от липсата на вода. И на леда се чувстват добре.

[glishev]

Никога не съм знаел нищо за живота и навиците на тези птици. Не знам доколко имат проблем с прехраната - колкото пъти минавам покрай патиците в Южния, толкова пъти съм виждал някого (често дете) да им подхвърля по нещо. Разбира се, може би патиците, юрдекът и дивите кокошки не могат да ядат всичко.

Но все пак изглежда, че се чувстват относително добре на това място, дори през зимата? Надявам се да е така. Чудесно е, че ги има.

[К.ГЕРБОВ]

Тази година първите патенца се появиха на 15 април. По повод, че утре те ще навършат един месец,

реших да пусна някои по-интересни моменти с тяхно участие. Последните снимки са на най-рано

излюпилите се, затова са и по-едрички.

Внимание, деца! Първата тройка е на стартова позиция.

Почивка след плуване.

Приличаме на мама.

Изяждайте си всичко!.

На припек.

Тоалет.

Разходка по брега с мама.

Внимавайте да не паднете!

И ние ще станем такива!

Приятели.

[К.ГЕРБОВ]

Многодетни патици-рекордьорки в Южния парк

В интернет пишат, че зеленоглавата патица снася обикновено от 6 до 14 яйца. Но нерядко имало и „подхвърлени” яйца, от мътеща в съседство квачка. Затова се срещали рекорди: в едно гнездо да има 16 яйца. Аз това си го обяснявам, че по погрешка „съседката” снася яйцето си не в своето, а в съседното гнездо.

Не от всички яйца, обаче, се излюпвали пиленца. От писанията не можах да разбера какъв е рекордът на една патица с малки. Аз, например, две години снимах патици-майки с 15 патенца.

Рекорд на Южен парк за 2009 г. (снимка 20.4.)

Рекорд на Южен парк за 2010 г. (снимка 17.6.)

Рекордът на Южен парк за 2010 г., няколко дена по-късно (снимка 20.6.)

Забелязал съм, че е възможно излюпените патенца да объркат майките си. Веднъж в едно езерце, като хвърлях хляб, дойдоха две квачки. Едната, обаче, подгони другата и докато се гонят, патетата се смесиха. Преди това едната квачка имаше значително повече патенца от другата. На следващия ден патиците бяха придружавани от почти равен брой патенца.

По начало патиците-майки са агресивни към другите такива. На горните две снимки се вижда как една от майките, разбрала за приближаването на „конкурентите” за храната, започва да гони другата. През това време патенцата се смесват и (мисля аз) е възможно да объркат майките си.

Тази снимка също показва своеобразен уникум за Южния парк. Един-единствен път в последните три години съм виждал патенца, едновременно с две майки, които не се гонят! Дали и те не са смесили рожбите си, не са могли да ги разделят и примирено ги гледат съвместно.

[lila_va]

Процесът на "запечатване" на майчините характеристики от малките се нарича синовен импринтинг. Осъществява се в първите часове след излюпването. Открит е от Конрад Лоренц, който в книгата си "Соломоновият пръстен" е описал някои доста комични и забавни ситуации свързани с него. При патиците и гъските май е необратим