Можехме ли да си върнем Македония през 1991 г.?

[Warlord]

1991 г. - започнал е логичният разпад на една абсурдна държава, която с кръв бе създадена и с кръв щеше да бъде унищожена. Докато се водят ожесточени боеве между сърби, хървати и бошнаци-мюсюлмани Македония обявява своята независимост от Белград. Със студено мълчание сърбите изтеглят войските си от там оставяйки Македония без никаква армия и оръжие, явно решени да се завърнат след като приключат с хърватите. България веднага признава държавата Македония изхождайки от виждането, че така е по-добре отколкото тя да бъде в състава на Югославската федерация. Сърбите реагират остро и придвижват Моравската и Нишавската армия към границите на България и Македония. Моравската армия има за задача да нахлуе в опразнената от войски Македония и в кратко време да я присъедини обратно. Нишавската армия трябва да следи реакцията на България и евентуално да започне бойни действия срещу нея. Тогава проблемите бяха много и не се споменаваше за това напрежение и надвисналите опасности. Но един приятел, който тогава е служел близо до сръбската граница ми каза, че тогава всичките тамошни поделения са били мобилизирани и в пълна бойна готовност. Той е седял в окопите почти две седмици и е очаквал заповедта за нападение, а отсреща са стояли частите на Нишавската армия. Всичко е висяло на косъм! Но в крайна сметка конфликтът се разминава в последния момент само поради две причини. Първо генерал Радко Младич настоява да не се отваря втори фронт срещу България, тъй като в същото време той води мащабни бойни действия в Босна и иска силите на сръбската армия да бъдат съсредоточени изключително там за да се утвърди току що създадената Република Сръбска в Босна. Въпреки че воюва в отделна държава и за отделна държава той е един от главните генерали към централния щаб на сръбската армия водена от Слободан Милошевич и думата му натежава. И второ президентът Желю Желев замина за Москва и след кратки, но успешни преговори извоюва една рядка победа на съвременната ни дипломация - Русия също призна независимостта на Македония. Това вече съвсем охлади плановете на сърбите, които не желаеха точно в този момент да имат търкания с Русия, която единствена ги подкрепяше. Тези събития се развиват само за период от десетина дни и нарочно остават потулени за обществото и медиите.

Но какво щеше да стане ако България в този момент беше изпреварила Сърбия и първа беше вкарала войски в Македония обявявайки триумфално нейното присъединяване и как щяха да реагират македонците. Как щяха да реагира Западът и Русия на това? Какви щяха да бъдат последствията? Ясно е, че щеше да има война със Сърбия и на Балканите щеше да настане абсолютна лудница. И можеше ли всичко това да завърши с хепи енд за нас и България и Македония да излезнат от тази война обединени, този път завинаги!??

И така господа, вие сте - можехме ли, трябваше ли, какви щяха да са последствията?

[Avatarx]

Отговорът на въпроса е изключително сложен и ще отнеме доста време докато се напише аргументация за и против. Със сигурност мога да твърдя, че едно такова развитие на нещата (имам предвид 1991-ва година български войски да влязат в Македония) предвид развоя на политическите процеси в самата България е почти абсурдно. Продължавам да си мисля, че единствената възможност това да се случи би била грешка от страна на сърбите (Сърбия се намесва в Македония, нашите войски се включват, става една мътна и кървава, побеждаваме и т.н.). Искам да разширя обаче зададения хипотетичен въпрос.

Кога ще си върнем Македония и каво трябва да се прави в тази насока? Интересно ми е мнението на участниците във форума! И още един въпрос: смятате ли, че днешното ВМРО на Каракачанов прави нещо за македонските българи и какво? Как стана така, че в момента, в който някой повдигне въпроса за Македония, днес винаги го питат - ти от Македония ли си? Задавам тези въпроси, понеже аз самият нямам еднозначни отговори. На един друг форум подобни въпроси се посрещат 'на нож' от модераторите и аз се радвам, че на този очвидно няма да бъде така. Желая успех на форума и на сайта! Честито!

[П. Теодосиев]

Добре дошъл Avatarx

Няколко човека са ми го казвали дори и учителят ми по История.Македония е изчадие сътворено от кумонизма.Как ние България ще можем да си присвоим такова нещо.Никой няма да допусне да имаме толкова територия.Веднага Сърбия щеше да ни атакува не се знае Американците какво щяха да направят но можеше и те да са срещу нас а за западна Европа да неприказваме.Щеше да завърши доста зле за нас а и можеше да незавърши зле , като се има предвит състоянието на народа.Преди по малко от три години преврат от Социализъм към "демокрация"(в кавички защото ако това в което живеем е демокрация аз несъм Българин) .

В много македонски сайтове казват , че големите ни патриоти, герой и Светци са македонци.Но видях също и в други как показват простотията на Македония и предпочитат да са БЪЛГАРИ . Много бих се радвал ако Македония беше станала част от БЪЛГАРИЯ, но уви.

Кога ще си върнем Македония ли?Никога! България се пръска остават все по малко българи в България а смъртноста е по голяма от раждаемоста.За какво говорим?Стигат ни тези 1325 години.(досега) най много до 2050-2070 г да доживеем.Трябва да приемем реалноста и не българи ще я управляват а цигани.Отчасти вече за започнали.По скоро Македония ще си върне България Просто ми става тъжно само като си го помисля

Avatarx тук няма да приемаме подобни теми ни на нож ни на сабя с удоволствие ще искам да "чуя" мненията на хората.

[Р. Теодосиев]

Със сигорност Русия щеше да ни подкрепи, а тя е силен съюзник кой би искал да застане против нея макар, че по онова време много се пръсна.Една голяма бъркотия щяла да станее..., не не мисля, че щяхме да си я върнем най много да ни бъде васална, но едвали щеше да се отдели с едно голямо МЕРСИ! и това е!Едва ли някога ще се съберем, но няма да ни има дълго за да го видим

[Warlord]

И още един въпрос: смятате ли, че днешното ВМРО на Каракачанов прави нещо за македонските българи и какво?

И аз искам да задам този въпрос и то най-вече на самите ВМРО и Каракачанов. Бездействие спрямо българските национални интереси за сметка на борбата за власт... Достойно ли е днес една обикновена партия да използва същото име и същност на онази чийто активист беше Владо Черноземски и е известно по какъв начин решаваше проблеми свързани дори с един шамар нанесен на обикновено момиче...

[Р. Теодосиев]

Ще се оточниш ли малко, че това ми е малко непозната?

[Warlord]

На един друг форум подобни въпроси се посрещат 'на нож' от модераторите и аз се радвам, че на този очвидно няма да бъде така.

И аз се радвам, че тук има пълна свобода по отношение на това, поради тази причина отново повдигнах същия въпрос. Интересува ме как можеше да се развие този хипотетичен сблъсък между България и Югославия, как щяха да реагират другите, какви щяха да са последствията и мнението на самите македонци.

[Warlord]

Ще се оточниш ли малко, че това ми е малко непозната?

←

През Балканската война сръбските войски влизат във Вардарска Македония все още като съюзници, братя и освободители на местните хора, имащи тогава съвсем чисто българско самосъзнание за разлика от сега и въобще неподозиращи за мрачното подтисническо бъдеще, което ще тегне над тяхната земя. Сръбския крал Александър е посрещнат радушно от българите в Скопие, малко момиченце с усмивка му поднася питка и сол, а той я пита: "Па ща си ти?" (Каква си ти), тя му отговаря с детска невинност:"Българка" и той я удря с камшика си през лицето. Тогава ВМРО произнася смъртната присъда на сръбския монарх изпълнена след години от Владо Черноземски. При т.нар. Марсилски Атентат Владо Черноземски го разстрелва заедно с френския външен министър. Тогава ВМРО беше организация наистина бореща се за българските национални интереси и свободата на Македония.

[П. Теодосиев]

Това е интересно.Не го знаех.Не съм много запознат много с политиката на ВМРО , но тогава явно са имали наистина добра власт и патриотизам в тях.А ония "монарх" не е заслужавал да е такъв щом удря невинно дете с КЪМШИК през лицето, ах аз да съм го видял направо щях да му навра тоз къмшик незнам къде .Няма да кажа , че е заслужавал да умре , незнам дали въобще някой може да каже подобно нещо, но е трябвало да си плати за това.Явно си е и платил

[Р. Теодосиев]

Едва ли бихме си я върнали.Това щеше да е още една голяма политическа грешка.щяха да се намесят големите страни и най много едно БРАВО да ни кажат.Даже и това е много…честно казано не знам защо толкова много България е държала на Македония та тя е едно парче земя то Добруджа е по добре…не че нещо, но според мен не си е струвало…и никога няма да се присъедини към нас трябва доста поколения да се сменят докато се опомнят унес от къде са и какви са.

[Warlord]

Сърбите определено нямаше да седят със скръстени ръце и щяха да избухнат въоръжени сблъсъци навсякъде по новите ни граници, а между София и Белград щяха да започнат да прелитат ракети. Сърбите тогава разполагаха с много тежка артилерия и бяха все още със свежи сили, а ние имахме ракети като СС-23 и Скъд. Както и да се развиеше този конфликт, последствията щяха да са много тежки, особено за нас - народът щеше да обеднее още повече, а и да преживее пряко една тежка война. В чисто военно отношение със сигурност щяхме да овладеем Македония, а след това и да дадем успешен отпор на сръбската атака (ако можете само да видите какво представляват нашите отбранителни линии по сръбската граница!). И не само това можехме да нахлуем и в дълбочина в Сърбия, дори и тя да не беше вплетена едновременно с това в друг военен конфликт и да решим въпроса и със Западните покрайнини.

Според мен моментът беше удобен и от военно-стратегическа и от политическа гледна точка. Така както хърватите и мюсюлманите си взеха това, което е тяхно от разпадащата се Югославия същото трябваше да направим и ние. А световната общественост и мнение да ни третира по един и същи начин, като тях. Имайте предвид, че и на НАТО не се нравеше великосръбския шовинизъм и накрая решиха директно да нападнат остатъците от Югославия за да я доунищожат напълно. Според мен имаше възможност някои от великите сили да предпочетат нарушаване на баланса на Балканите за сметка на Югославия, управлявана от диктатора Милошевич, третиран и като военнопрестъпник от Запада, в полза на доста по-демократичната и удобна България. Дори тук на Балканите щяхме да имаме подръжници в лицето на Хърватия, Босна (Федерацията на хървати и мюсюлмани имам предвид), може би и Словения, само защото мразят сърбите, като смъртни врагове. Турците едва ли щяха да са толкова засегнати от случилото се, дори можеше и да използват момента като повод за вкарване на нови войски в Северен Кипър и Кюрдистан, което пък щеше да нажежи още повече напрегнатата обстановка между Гърция и Турция. Гърците със сигурност щяха да нададат вой до небето при евентуално обединение на България и Македония, защото това пряко щеше да застраши и оспори нейната власт над Южна Македония, също заселена с Българи, които можеше и да се надигнат. Тогава възникват сериозни опасения и от Българо-гръцки сблъсък, едновременно с Българо-сръбския. Не се знае и как коварните мамалигари отвъд Дунав щяха да реагират...

Това със сигурност щеше да доведе до нова Балканска война с особено тежки последици. От тази гледна точка изглежда неправилно България да беше присъединила Македония. Но трябва ли едни такива изчисления и опасения да възпират желанието на българите да не бъдат разединени и потъпквани от другите. Аз немисля!

[Р. Теодосиев]

Едвали щяли да се развият така нещата.Никои няма да ни остави да правим кой кот си иска.Русия още е имала доста влияние върху балканите.Турция и Гърция още повече не искат по силна държава покрай тях и няма да ни оставят.Доста народ ще се обърне срещо нас, а ние от своя страна и там ще изпратим малко войска и една бъркотия щяла да станеее...., но както казах никои няма да ни остави да правим каквото си искаме.След Втората Световна война никои не е искал друга даже сега събитията в Ирак никои не ги нарича война "омиротворяващи реда действия" ХА.

[П. Теодосиев]

Сърбите определено нямаше да седят със скръстени ръце и щяха да избухнат въоръжени сблъсъци навсякъде по новите ни граници, а между София и Белград щяха да започнат да прелитат ракети. Сърбите тогава разполагаха с много тежка артилерия и бяха все още със свежи сили, а ние имахме ракети като СС-23 и Скъд. Както и да се развиеше този конфликт, последствията щяха да са много тежки, особено за нас - народът щеше да обеднее още повече, а и да преживее пряко една тежка война. В чисто военно отношение със сигурност щяхме да овладеем Македония, а след това и да дадем успешен отпор на сръбската атака (ако можете само да видите какво представляват нашите отбранителни линии по сръбската граница!). И не само това можехме да нахлуем и в дълбочина в Сърбия, дори и тя да не беше вплетена едновременно с това в друг военен конфликт и да решим въпроса и със Западните покрайнини.

Според мен моментът беше удобен и от военно-стратегическа и от политическа гледна точка. Така както хърватите и мюсюлманите си взеха това, което е тяхно от разпадащата се Югославия същото трябваше да направим и ние. А световната общественост и мнение да ни третира по един и същи начин, като тях. Имайте предвид, че и на НАТО не се нравеше великосръбския шовинизъм и накрая решиха директно да нападнат остатъците от Югославия за да я доунищожат напълно. Според мен имаше възможност някои от великите сили да предпочетат нарушаване на баланса на Балканите за сметка на Югославия, управлявана от диктатора Милошевич, третиран и като военнопрестъпник от Запада, в полза на доста по-демократичната и удобна България. Дори тук на Балканите щяхме да имаме подръжници в лицето на Хърватия, Босна (Федерацията на хървати и мюсюлмани имам предвид), може би и Словения, само защото мразят сърбите, като смъртни врагове. Турците едва ли щяха да са толкова засегнати от случилото се, дори можеше и да използват момента като повод за вкарване на нови войски в Северен Кипър и Кюрдистан, което пък щеше да нажежи още повече напрегнатата обстановка между Гърция и Турция. Гърците със сигурност щяха да нададат вой до небето при евентуално обединение на България и Македония, защото това пряко щеше да застраши и оспори нейната власт над Южна Македония, също заселена с Българи, които можеше и да се надигнат. Тогава възникват сериозни опасения и от Българо-гръцки сблъсък, едновременно с Българо-сръбския. Не се знае и как коварните мамалигари отвъд Дунав щяха да реагират...

Това със сигурност щеше да доведе до нова Балканска война с особено тежки последици. От тази гледна точка изглежда неправилно България да беше присъединила Македония. Но трябва ли едни такива изчисления и опасения да възпират желанието на българите да не бъдат разединени и потъпквани от другите. Аз немисля!

←

И според тебе дали си струва такава загува за някво парче земя с хора , който неискат да се нарекът българи?

Помисли само колко хора военни и цивилни ще загинат и колко сираци ще останат.Да не приказваме за вдовиците

[Warlord]

Ами зависи, ако си националист-идеалист и искаш всички българи да живеят в една голяма и силна България тези жертви щяха да бъдат оправдани. А вече неведнъж се е проливала българската кръв заради този идеал и ако все пак никога България и Македония не се обединят, ще излезе, че цялата тази кръв се е проляла напразно.

А онези в Македония не искат да се нарекат българи защото са с промити мозъци. Едни са сръбски еничари и правят всичко възможност против българското там, други също са наясно с нещата, но ги е страх да си признаят какви са и да си усложняват живота, защото както знаем Македония си е полицейска държава.

Въобще от тази война със сигурност щеше повече да има смисъл отколкото тези във Ирак и Афганистан, в които участваме в момента.

[Р. Теодосиев]

Целия въпрос е много спорен.

Както каза всички са с промити мозаци от сърбите затова и казах, че доста поколения са трябва да минат за да се изчисти това от съзнанието, а хората които го осъзнават вече или не му пука или се е примирил.

Вече има пролята квър за македония която да неказвам, че е била безмислена...няма ли сме хора на място, добри политици фердинанта е гледал да се докаже, че е нещо, а не че е искал да постигне нещо

[Avatarx]

Както и да се развиеше този конфликт, последствията щяха да са много тежки, особено за нас ...

Именно! Ние не бяхме подготвени по никакъв начин за подобно развитие на събитията. Приемам, че тук всичко това го обсъждаме чисто теоретично.

Според мен моментът беше удобен и от военно-стратегическа и от политическа гледна точка. Така както хърватите и мюсюлманите си взеха това, което е тяхно от разпадащата се Югославия същото трябваше да направим и ние.

Не, За съжаление тук не си съвсем прав. Т.е. прав си що се отнася до идеята да си защитим националните интереси, но не си прав, че моментът беше удобен. Първо имаме една тресяща се от вътрешни конфликти България, в която никой няма точна идея какво става (аз и до днес съм сигурен, че на повечето хора не им стана ясно); второ - армията беше почти небоеспособна (е днес е по-лошо положението , но това е друг въпрос); трето - в самата Македония населението не е подготвено за такова развитие на нещата, т.е. реакцията на голямата част от населението би била непредвидима; четвърто - нямаше кой да издаде от наша страна нужната заповед... ако имаше този човек щеше да я издаде; пето - ти сам стигаш до извода за възможен всебалкански конфликт, няма човек, който при подобна алтернатива да не бъде разколебан. Разбира се има и други фактори против. Но! Нещата действително можеха да се развият по съвсем друг начин и при най-малката военна намеса на сърбите... Всъщност аз казвам, че 99% шансът не е бил на наша страна. Последния 1 %, ще трябва да го пишем в графа пропуснати ползи

Всъщност, може би звучи странно, но процентът за успех се увеличава, но днес няма кой да води политика в тази насока. Предвид големия брой натрупани пропуснати ползи в миналото, днес българите зад граница не хранят особени надежди към българското правителство (всъщност срам не срам , аз също напоследък... ). Има един друг случай между другото, при който на косъм е било разделяне на Македония между Албания и България (вариантът колкото и странно да изглежда е бил напълно възможен). Този вариант в крайна сметка и до момента остава много по вероятен, което именно дава основание на болшинството играчи на политическата сцена просто да си измият ръцете.

Факт е обаче, че ВМРО не действа адекватно на политическата ситуация в определени случаи (но това е моя лична оценка, небазирана на доказателствен материал).

Русия... също много интересен въпрос. И до ден днешен руснаците твърдят, че Русия предала сърбите..., а за България нищо не се казва. Руснаците по време на Югославската криза се държат като... като нахранени тигри. От една страна те демонстрират възможността си да играят съвсем равностойно срещу Запада (имат успешни спецмисии в района), от друга страна просто играят на миротворци. Въобще цялото поведение на Русия през последните 15-тина години е повече от странно. Силно се съмнявам, че Русия би си мръднала пръста за България, особенно при положение, че в случая ние играем за възможен и вероятен глобален противник (то пък една игра имаме, но това пак е тема за друг разговор).

Факт е, че малко хора и до днес в България разбират за какво пък толкова ни е потрябвала някаква си Македония. Факт, е и че за мен няма никаква разлика между това дали ние 'си искаме' Македония и дали бихме се противопоставили примерно на откъсването на Лудогорието от Турция (според един от стратегическите планове на съседната ни държава). Това си е тест за валидност на националните интереси на България. Най-трагичното в цялата история е, че ние продължаваме да нямаме стратегия като държава. Ние нямаме дори национална доктрина. Ние нямаме официално обявени приоритети, които да спазваме. Да не говорим, че следствие на тази хммм... липса на държавност, ако мога така да се изразя, огромно количество българи заявяват открито и понякога дори афиширано срам от това, че са българи. Така че какво губим, губейки Македония.... Губейки Македония сме на път да изгубим националната си идентичност, доколкото сме я имали през последния век. Последната теория витаеща напоследък е, че ще влезем в 'Европа' и тогава с Македония едва ли не ще бъдем като две членки на федералната държава 'Европейски съюз'.

Позволявам се силно да се съмнявам! В крайна сметка едва ли българщината ще оцелее като приобщаваме и издигаме почти в култ чужди национални интереси. От друга страна националните интереси не бива по никакъв начин да се обявяват за приоритет единствено на течения с пронационалистки уклон. Това е естествен отдушник на националните чувства и използвани в умели ръце, много лесно започват да се промъкват какви ли не нелепи и нетрезви крайности.

Има наистина страшно много да се пише по повдигнатата тема.

[П. Теодосиев]

Добре даимаше някакви природни дадености, като нефт, замен газ, злато, или какото и да е?НЕ! Незнам колко е Македония 50 хил.кв. кил. ? И то пълно с хора , който неискат и да чуят за България.Защо ние толкова искаме това пърче земя?

Разбирам, че не е заради земята, пърите или нещо друго матерялно, а защото ни пренадлежи и те са българи.Какво повече от факта , че ние го осъзнаваме а те НЕ.Това си е тяхен проблем със сигурност след време ще прогледнат , но тогава ние ще имаме други интересни (да се надяваме) по добри политици и прочие.Македония никога няма да стане България ако те самите неискат да стане такава.А така като гледам ще минат доста поколения докато им се измият главите от глупостите наговорени срещу родината си

Мисля , че в момента България трябва да гледа в бъдеще не към Македония а още по на ЗАПАД.Винаги сме страдали от неопитни политици а и толкова гласува народа.Единпът избират испанец друг път украинец.Кога ще дойде денят, който българин ще управлява България и ще я управлява като предадите си?Някой ден!

Лошото е , че ни бъркат на запад.През 2003 година бях във Виена в Пратера(лунапарк) един човек ме попита след като чу как си приказваме на български дали сме македонци, и аз му казах , че несме македонци а българи.Тогава се замислих как може те да са по известни от нас и как да предполага нас за тях а не обратното.Колко история имат те колко ние?

[Warlord]

Съгласен съм с всичко казано от Аватаркс. Само с вероятността за успех бих увеличил малко процентите в наша полза. Но си прав, че и тогава и сега нямахме никаква ясно изразена национална доктрина и стратегия. А и тогава както и сега в армията беше пълно с отрепки, свикнали само от време на време да правят лъскави паради и нищо друго. А пък в онзи момент заформящия се политически елит на "демократизиращата" се България пет пари не даваше за националното й обединение и други толкова важни проблеми.

Въпроса е по-скоро докога ще продължава така?!!!

[Р. Теодосиев]

Въпроса е по-скоро докога ще продължава така?!!!

Ако трябва да си говорим честно аз не виждам бъдеще за страната.

След като всезем в ЕС тук ще се исипят турци, араби, иракчани и още сумати от онези страни...няма българския да е офицялен език и въобще и на представа ся нямам какво ще учат в училищата.

Сега тези които доидоха да учат в гимназията (училището в което уча) повечето са цигани има един цял клас от този вид хора и в час по Български език учителя не може да ги накара да приказват поне помеждуси на Български.

Е какво бъдеще.Оня ден в пощата някви от същия вид са мъчиха да обяснят нещо на един от служителите и след 15 минутно обяснение се разбраха, а то може да се каже с 2 думи, но като не ги знаеш....

[ShaoKahn]

Не ни трябва Македония.Аз ще съм щастлив ако някога си върнем Егейска Македония,която ни бе отнета след първата световна война!

[ISTORIK]

Процесът на европинтеграция на Македония

Дане Талески, Иван Дамяновски

След получаване на статут на страна кандидат на 17 декември 2005 г. Македония е решително устремена към пълноправно членство в ЕС. Кога ще бъде реализирана тази перспектива е твърде неясно, тъй като датата за започване на преговорите дори не е насрочена. Но договорните отношения между Македония и ЕС са претърпели качествено развитие. Сега страната разполага с ясни насоки за бъдещите стъпки в процеса на евроинтеграция и с пряка подкрепа на действията, свързани с нея. Подкрепата на ЕС ще бъде значително по-малка от тази, давана на предишните кандидат-членки. В момента в Македония подкрепата за еврочленството и очакванията са много високи и тези на националния политически елит, и тези на гражданите. Но осъществяването на очакванията е съвсем реалистично. Напълно ясно е, че справянето с националните проблеми, като безработицата, ниските темпове на икономическо развитие и корупцията, е критично за бъдещето на процеса на евроинтеграция. Националните парламентарни избори ще бъдат първият практически тест, но също така ще насочат вниманието на обществото, политиците и ЕС по-нататък към националното развитие.

1. Кратък преглед на отношенията между Македония и Европейския съюз

Въпреки че предоставянето от Европейския съвет на статут на страна кандидат е главен крайъгълен камък в процеса на интеграция на Македония, това решение е подкрепено от отношения, които траят повече от десетилетие. Република Македония и Европейският съюз установяват дипломатически отношения в края на декември 1995 г., в резултат на което е незабавната помощ по програмата PHARE. Все пак подписването на Споразумението за сътрудничество и спогодбата за търговия и текстил между Република Македония и Европейските общности през 1997 г. и влизането им в сила през 1998 г. е от огромно значение, тъй като представлява първият сложен и обвързващ правен документ между двете страни, регулиращ политическите отношения, от една страна, но също и търговските въпроси, които осигуряват достъп на македонски продукти на европейския пазар. Тези отношения са разработени в рамките на регионалния подход на Съвета на Европа, който е насочен главно към установяването на политически и икономически условия за развитието на двустранни отношения. От политическа гледна точка подобни уговорки се прилагат чрез политически диалог на министерско равнище и под патронажа на Съвета за сътрудничество.

Процесът на стабилизиране и асоцииране (ПСА), който беше иницииран от Комисията през 1999 г., е главната рамка за сътрудничество и интеграция за пет западнобалкански държави: Македония, Хърватска, Босна и Херцеговина, Албания и Сърбия и Черна гора. Подписването (на 9 април 2001 г.) и влизането в сила (на 1 април 2004 г.) на Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) означава радикална промяна в отношенията между Македония и ЕС, главно по отношение на увеличения натиск върху процесите за хармонизиране на законодателството и по-нататъшното институционализиране. От политическа гледна точка ССА призовава към по-нататъшна демократична консолидация и налага официална рамка за политически диалог както двустранно, така и регионално. Освен това ССА предполага, че Македония може да бъде разглеждана като потенциална страна-членка на ЕС, което е позиция, подкрепяна и преди това от заключенията на срещите на Съвета в Санта Мария де Фейра и Солун.

От икономическа гледна точка ССА означава отваряне на европейския пазар за македонска продукция с облекчен износ, без мита и количествени ограничения1. Тези благоприятни условия за износ са създадени от клаузата за либерализация на асиметричния пазар, която защитава вътрешния пазар чрез постепенно намаляване на митата върху ервопейските продукти в рамките на десет години. Но слабостта на македонската икономика и ограничената стандартизация на продуктите са главни фактори за застоя в износа на македонски стоки за ЕС.

Друг важен елемент в процеса на стабилизиране и асоцииране е финансовата помощ за участието на страната в него чрез реформи, които са част от процеса на евроинтеграция, който досега се реализира чрез регионалната програма CARDS, влязла в сила през декември 2000 г. Въпреки че програмата CARDS предвижда многогодишно бюджетиране (2002–2006 г.), поради ниската поглъщателна способност на бюджетните средства от институциите, голям процент от средствата не са били усвоени2. Приемането на решението на Съвета през юни 2004 г., за принципите, приоритетите и условията, съдържащи се в Споразумението за партньорство с Република Македония, е подобрило още повече плана, определяйки етапи в процеса на интеграция, осигурявайки инструмент, който ясно дефинира приоритетите за реформи в страната в стремежа й към започване на преговори.

Решението на правителството да подаде молба за членство в Европейския съюз през март 2004 г. от сегашна гледна точка може да бъде описано като преломна точка, особено имайки предвид доста негативния и незабавен отговор в рамките на обществения дебат. Но последвалата молба за членство силно провокира публичната администрация и способността й да осигури достатъчни отговори на анкета, подготвена и проведена от Европейската комисия. Въпреки това и въпреки доста ниското качество на отговорите на някои министерства, цялостната оценка беше положителна и доведе до одобрителното становище на Европейската комисия през ноември 2005 г., препоръчващо кандидат-членски статут.3

1.1 Статутът на страна кандидат и последиците от него

Предоставянето на статут на страна кандидат на Европейския съвет в Брюксел на 17 декември 2005 г. е несъмнено исторически момент и огромен тласък за стремежа на Македония към присъединяване. Но противоречивите интереси вътре в ЕС и откритият скептицизъм на някои държави-членки, които съпътстваха решението, направиха така, че едно формално решение да прилича на трудно извоювана битка. Както Глен нашироко описва уместността на тревогите около разширяването като „въпрос на разходи и икономически заплахи, на аргументи относно влиянието на разширяването върху сигурността и стабилността на ЕС, и не на последно място, дали една по-голяма Европа непременно предполага отслабване на проекта за Евроинтеграция“4, случаят на Македония изглежда допълнително усложнен заради политически съображения, които не са свързани с нейното интегриране, а именно провалените конституционализация и междудържавно споразумение за бюджета. Откритият френски скептицизъм за по-нататъшното разширяване и неуспехът да се насрочи дата за започване на преговори за присъединяване са ясни показатели, че пред интеграционния процес на Македония може да има политически бариери.

Въпреки това последствията от кандидатурата са много. Първо, тя очевидно ще засили регионалната позиция на страната и ще осигури по-нататъшно подобрение на стабилността й. Това политическо решение идва в много важен момент, като се има предвид решението за крайния статут на Косово и последствията от това за сигурността на Македония. В този смисъл трябва да се наблегне на успешното прилагане на Рамковото споразумение от Охрид. Влиянието му върху стабилността на страната също е подчертано в становището на Еврокомисията и може да се разглежда като един от най-важните фактори, допринесъл да се препоръча предоставяне на статут на страна кандидат.5

От гледна точка на икономическите реформи съществуват нереално високи очаквания за краткосрочни директни чуждестранни инвестиции заради укрепването на портфолиото на страната след предоставянето на статута. Лошият бизнес климат, неефективната съдебна система и слаба институционална инфраструктура преобладават като фактори, възпрепятстващи развитието и преките чуждестранни инвестиции (FDI). Но в средносрочен план (предусловен от постепенната административна реформа и по-нататъшното либерализиране на пазара) последствията от статута би трябвало да помогнат повече в получаването на инвестиции и осигуряването на растеж.6 Натискът върху администрацията, идващ от новите отношения с ЕС, гарантира по-ефикасен подход към приближаването и прилагането на общностното право.

От гледна точка на финансова помощ от ЕС, високите очаквания на страните от Западните Балкани са разколебани от резултатите на преговорите за новата финансова перспектива. В това отношение Предприсъединителният инструмент (IPA) не дава нужния тласък, тъй като осигурява само „половината помощ спрямо който и да е предишен предприсъединителен процес“7. Следователно, статутът на Македония на страна кандидат не може да се разглежда като значително финансово подпомагане.

1.2 Бъдещото предизвикателство – преговори за присъединяване

Становището на Комисията несъмнено показва, че в момента Македония не е готова за откриване на преговори за присъединяване: „Комисията счита, че преговорите за присъединяване към Европейския съюз на бившата югославска република Македония трябва да бъдат отворени, когато тя достигне задоволително ниво на покриване на критериите за членство.“8 След като Комисията се ангажира да изготви доклад за напредъка на Македония не по-късно от края на 2006 г., то най-ранната възможна дата за присъединителните преговори може да се очаква през 2007 г.

Въпреки че започването на преговори за присъединяване трябва да е приоритет в плана за интеграция на Македония, досега този въпрос почти не е предизвикал дебати. Институционално, през 2005 г. правителството прие решение за основаването на работни групи за подготвяне на преговорните позиции за присъединителните преговори, но това не е подкрепено от последващи действия в тази носока.9 Текущият обществен дебат дори не споменава краткосрочните планове за създаването на преговорен екип, неговата позиция и наличните човешки ресурси.

На този етап от реформите администрацията на Македония не притежава способността да води присъединителни преговори. Въпреки че процесът по отговаряне на въпросника на Комисията може да бъде считан за силно положителен опит по отношение на изграждане на мотивация и доверие, както и на междуинституционална комуникация, все пак на процеса на реформи в обществената администрация не му достига явна решителност и бъдещи инвестиции. В този смисъл способността да се приложат краткосрочните приоритети, заявена в становището на Комисията, ще бъде първата стъпка на оценяване и фактор за бъдещи решения за започване на преговори. Тук успешното осъществяване на предстоящите парламентарни избори се възприема като главното политическо предусловие и следователно е най-важният фактор в момента. Реформите в правосъдието, борбата с организираната престъпност и корупцията, полицейската реформа и ефикасните административни процедури съпътстват списъка с краткосрочни приоритети и ще бъдат тежко бреме за администрацията.

Една от най-големите пречки пред успешните преговори и ефективното прилагане на общностното право е очевидният неуспех в следването на политическия план. Въпреки че рамката от документи определя плана, а крайните срокове дават нужните насоки, досега администрацията не е успявала да следва темпото.10 Подобна липса на ефективност може да доведе до значително забавяне в процеса на преговори, което означава, че показателите за представяне на администрацията трябва да бъдат подредени според приоритетите. Подобно повишаване на компетентността за ефективно прилагане ще изисква не само заделянето на големи количества ресурси и инвестирането на човешки ресурси, но и здрав институционален подход. Именно в средносрочен план Македония трябва да може да набави минималните човешки ресурси (главно чрез програмите за подпомагане на ЕС, като TAIEX и TWINNING), нужни за приемането и прилагането на общоевропейското право. Но използването на такъв човешки потенциал ще бъде резултат единствено от една по-стабилна система за координация и организация и по-активно участие на съответните институции. Един особено проблематичен аспект е междуинституционалната административна йерархия и ниското ниво на автономност и независимост на участниците в процеса на вземане на решения. За да се избегне институционалната склероза, щом започне процесът на преговори, администрацията трябва да намали обхвата на творческа интерпретация на различните групи правила вътре в агенциите за прилагане на правителствената политика и да установи добре формулирани правила и процедури. Определянето на желаните резултати трябва да бъде съпътствано от ясни показатели за изпълнение и стимул, означаващ нова сила, която да мотивира администрацията в отсъствието на очевиден политически натиск.

2. Обществени и политически реакции в Македония относно процеса на евроинтеграция

По-голямата част от обществото на Македония много силно подкрепя идеята Македония да стане член на ЕС. Допитванията показват, че около 94% от населението подкрепя идеята.11 Същото проучване, проведено сред национално представителна извадка от 1040 анкетирани, показва, че 57% от населението счита членството в Евросъюза за главен свой приоритет. Други 35,2% от населението смятат членството за важно за тях, но не и за главен приоритет. Резултатите показват, че членството в ЕС е като цяло широко разпространена идея, която намира силна подкрепа от гражданите. Голяма част от обществото се чувства лично ангажирана в процесите. Вероятно повечето от гражданите очакват директни лични изгоди като резултат от този процес.

Въпреки силната подкрепа на идеята за еврочленство, хората гледат трезво на реализирането на тази идея. Според Брима Галъп (Brima Gallup), агенция за проучване на общественото мнение, „една трета от населението смята, че Македония ще влезе в ЕС след 5 години, докато над 33 процента мислят, че това ще се случи след 10 години“.12 Резултатите от проучване на IDSCS (Институт за демокрация, солидарност и гражданско общество) показват, че близо 50 процента от населението мисли, че Македония ще влезе в ЕС след 10 години. Подобно реалистично мислене не дава силен тласък на политическите решения, които са за ускоряване на процесите на интеграция в ЕС. Например през 2003 г., когато правителството на Република Македония реши да подаде молба за членство, само 35 процента от населението смяташе, че решението е навременно.13 Голяма част от медиите, журналисти и редактори, както и много влиятелни хора, формиращи общественото мнение, изказаха тревога заради ужасяващото решение на правителството. Тревогите им бяха, че Македония изостава в процеса на структурните реформи и има слаби институционални възможности, за да може да се ангажира по-активно в процесите на евроинтеграция. Смазващият тон на препоръките, идващи от национални експерти, беше, че длъжностните лица и държавната администрация първо трябва да напреднат повече в процесите на реформи и чак тогава да се съсредоточат върху въпросите на евроинтеграцията. Вицепремиерът на правителството по евроинтеграцията Радмила Шекеринска, „spiritus movens“ на инициативата за кандидатстване, изложи друг възглед. Според нея молбата за членство ще предизвика по-голям външен натиск за усъвършенстване на текущите реформи в страната. Натискът ще е насочен към политическия елит и обществената администрация, и двете жизненоважни за затварянето на цикъла от реформи, но също и за евроинтеграцията като такава.

2.1 Дебати относно положително становище, т. нар. „avis“

Въпреки критиките, преобладаващи в медиите, правителството реши да подаде молба за членство в ЕС. Решението и действието не срещнаха никаква обществена съпротива или скептицизъм под някаква друга форма. Изглежда хората не са толкова мотивирани и по-скоро ще подкрепят инициативите на правителството за евроинтеграция, отколкото да се противопостявят на целия процес. Подобно отношение може лесно да се обясни, ако се има предвид ниското ниво на доверие, което гражданите на Македония имат в политическите институции.14 Хората на вярват в способността на институциите да осъществяват значителен напредък в която и да е област от тяхната компетентност.

Докато чакаха отговора на ЕК, настроенията и мненията на националните политически лидери бяха различни. Шекеринска, вицепремиер на правителството, смяташе, че „обективното мнение би било положителното мнение“ относно кандидатурата на Македония.15 От друга страна, Люпчо Георгиевски , бившият премиер, а сега опозиционен лидер, очакваше негативно становище от ЕК, което би показало неспособността на правителството да провежда реформи. Противоречивите изявления идват от политическата конфронтация между тези две политически фигури. Изхождайки от различни идеологически позиции в битката си за политическа власт в Македония, те използват даже въпроса за евроинтеграцията. Но нито един мейнстрийм политик в Македония не изразява тревоги, свързани с членството в ЕС. Съществува общ политически консенсус за осъществяване на амбицията за еврочленство, но има естествен политически конфликт коя партия може да бъде най-добрият ръководител на този процес.

След получаването на положителното становище на ЕК политическите партии реагираха по различен начин. Младите коалиционни партньори на правителството изказаха „задоволство от добрите новини от Брюксел, бъдещата обща столица“.16 Опозиционните партии реагираха по-критично срещу правителството. По думите на Гордана Янкуловска, главен секретар на главната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, ако правителството действа над интересите на управляващите партии, тогава Македония „има по-голям шанс да получи дата за започване на преговори“.17 Опозиционните партии бяха по-скоро склонни да считат положителното становище на ЕК за успех на предишното правителство, а управляващите сили бяха по-скоро за преодоляването на обществения песимизъм, свързан с политическото развитие на страната. Цитирайки неназовани политически източници, BBC предсказа, че Македония ще получи статут на страна кандидат на срещата на Съвета на министрите през декември 2005 г.18 Европейският парламент публикува декларация, която препоръчва Македония за страна кандидат, а същото изявление направи и Хавиер Солана, висш представител на Европейския съюз за ОПОВОС (Обща политика в областта на външните отношения и сигурността), но без да се ангажира с даване на точна дата за започване на преговори.19 Но не всички в Македония приеха положителното становище като точно начертаване на бъдещето на страната. Някои хора на изкуството предупредиха, че на ЕС се гледа като на „нов култ, нов идеологичен символ“.20 Обществото в Македония иска да вярва в светлото бъдеще, което води със себе си възможността за членство в ЕС, но след преминаването през икономически упадък и нарастващо ниво на бедност го е страх, че това ще бъде просто още един блян.

2.2 Водене на дебати като страна кандидат

Главното послание, което предсказа крайното становище на Съвета, дойде от еврокомисаря по разширяването Оли Рен. Пристигайки в Скопие, за да връчи на правителството положителното „avis“, той подчерта, че „съдържанието е по-важно от графика“.21 Наистина едно от взетите решения на срещата на ЕС през декември 2005 г. е на Македония да се даде статут на страна кандидат, но без дата за започване на преговори. Шефът на г-н Рен, Мануел Барозо, президент на ЕК, отчете прогреса на Македония от ръба на гражданска война през 2001 г. до сегашното й състояние. Но посланието му, че „сега трябва да работим според условията, които всички страни-членки трябва да изпълнят“, направи най-силно впечатление на македонското общество.22 Много политици в страната се съгласиха с неговите виждания. В публичното си изявление, коментирайки статута, г-н Бранко Цървенковски, президентът на Македония, беше доста умерен, като подчерта, че статутът на страна кандидат не е магическа пръчица, която ще разреши всички проблеми. Според него той е по-скоро постижение на политическото ръководство през последните 14 години от независимостта на Македония и „доказателство за проевропейската компетентност и демократичен потенциал“, които страната притежава.23 Встъпвайки в длъжността си, едновременно на президент на главната управляваща партия и на министър-председател на правителството, Владо Бучковски показва повече енергичност по отношение на евроинтеграцията, но също така си приписа повече лични заслуги за това. Според него правителството му показва, че „резултати се постигат с оптимизъм и че сме готови да се изправим срещу предизвикателствата“.24 Лидерите на опозиционните партии посочиха, че този статут не решава радикалните проблеми, пред които хората са изправени, като безработицата и ниския стандарт на живот. Те са склонни да гледат на кандидатурата като на възможност за бъдещо развитие, но само ако правителството промени отношението си и работата си, за да изпълни европейските критерии.

С наближаването на изборите през 2006 г. политическият дебат на подобни теми ще преобладава в политическите дискусии. Докато приключат, политическата кампания и други партийни дейности ще привличат общественото внимание, оставяйки по този начин малко място за по-практичните въпроси на евроинтеграцията. Но дори след края на изборите не се знае до каква степен гражданите ще се интересуват от въпросите на евроинтеграцията, когато 59,6 процента смятат, че Македония се движи в неправилната посока.25 Първоначалната им реакция към статута беше доста умерена. Като цяло гражданите бяха щастливи и доволни, вярвайки, че мястото им в Европа е подсигурено. Очакванията им от еврочленството са доста високи. Между 80 и 90 процента вярват, че ще доведе до напредък в области като икономическо развитие, чуждестранни инвестиции и национална политика и стабилност.26 Но главните им препоръки към правителството по въпроса за евроинтеграцията съвпадат с препоръките, идващи от ЕС. Биха искали да видят по-високо ниво на икономически растеж и по-малко еуфория, защото добре знаят, че статутът на кандидат носи със себе си повече отговорности, отколкото награди. Според 74 и 65 процента от гражданите, съответно такава отговорност е справянето с безработицата и с проблема с корупцията в държавните институции.27 В средносрочен план от политическия елит на Македония трябва да се очаква и да се насърчава да работи по такива въпроси, които са полезни за бъдещето на процеса на интеграция в ЕС.

---

Македония поиска дата за започване на преговори за членство в ЕС.

Македонският премиер Никола Груевски поиска от Европейския съюз да определи дата за започване на преговори за членство с неговата страна, като заяви, че това би позволило да се ограничат националистическите тенденции на Балканите, предаде Франс прес. "Това би била една много добра инвестиция от страна на ЕС да се определи дата, на която бихме могли да започнем преговорите за членство", каза вчера в Талин Груевски, който е на посещение в Естония. Според Груевски такова решение би обезкуражило радикалните сили и противниците на реформите в Македония и другите страни от региона. Той посочи, че Македония вече е започнала реформи, за да бъде готова да започне преговорите в края на 2007 или най-късно в началото на 2008 година. "Не мисля, че толкова малка страна като Македония, само с два милиона души население, би могла да застраши способността за абсорбиране на ЕС", каза още Груевски. Македония получи през декември 2005 година статут на страна-кандидатка за членство в ЕС, но страните-членки, които решиха да забавят процеса на разширяване в очакване да се намери решение за институционалната безизходица на ЕС, не определиха дата за започване на преговорите. А словенският премиер Янез Янша каза, че ЕС би могъл да определи датата, искана от Скопие, по време на словенското председателство на блока в първата половина на 2008 година.

---

Да спрем Македония за НАТО и ЕС, поиска Красимир Каракачанов от ВМРО.

За замразяване на интеграцията на Македония в структурите на НАТО и ЕС до започването от Скопие на устойчиви демократични реформи призова от трибуната на Народното събрание съпредседателят на БНС и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, предаде БТА. Искането е обосновано от "последователната антибългарска политика, провеждана от определени кръгове в македонските правителства". Каракачанов посочи случая на 13 януари в Скопие, когато пред паметната плоча на Мара Бунева група българи бяха нападнати от лица с палки, тояги и камъни. Това е само поредното нарушение на човешките права на българите в Македония, каза той и изреди случаи, сходни на този, от 2000 година насам. Инцидентът според ПГ на БНС е следствие от "водената последните месеци открита антибългарска кампания от местните медии и нежеланието на властите в Скопие да влязат във функциите си и да предотвратят подобни престъпни актове". Те по думите на Каракачанов говорят за системна и последователна противобългарска политика на определени кръгове в управлението на Македония през последните 15 години. С оглед на това, че република Македония не зачита елементарните човешки права и правото на свободна проява на своите граждани, които имат българско национално самосъзнание, смятаме, че трябва да бъде преосмислена политиката спрямо тази съседна държава, за да бъде преустановена тази вредна противобългарска практика, заяви Каракачанов. За тази цел предлагаме на бившата югославска република Македония да бъдат поставени условия - да спазва правата на българското население там и да съхранява българското културно и историческо наследство на територията си, каза депутатът от БНС. От групата искат "деидеологизация на учебниците, като недвусмислено се изчистят фалшификациите за националния характер на историческите личности на българското мнозинство от населението на областта Македония до 1944 г.". Настоява се още за реформиране и демократизация на "съществуващите и до днес репресивни специални служби, наследство на бившата тоталитарна Югославия", които да бъдат поставени под мониторинг и да докажат, че не извършват враждебна и противобългарска дейност. От БНС искат формиране на европейска комисия от публични политически и обществени лица, "които да наблюдават и годишно да оповестяват развитието на процесите на демократизация в бившата югославска република Македония". В началото на заседанието си депутатите решиха петъчното заседание на Парламента да започне в 9.30 часа с полагането на клетва за втори мандат от президента Георги Първанов. На тържественото заседание ще присъстват премиерът, министрите и 107-членният инициативен комитет, който издигна Първанов за втори мандат.

---

Ако един стопанин насъсква кучето си срещу вас, вие срещу кого ще предпримете мерки - срещу кучето или срещу стопанина ?

Медиите и специалните служби в Македония са куче на сърбите, а сърбите си навлякоха омразата и недоверието на всички съседи. Никой не иска да има работа с тях, защото всички им ядоха попарата - и словенци, и хървати, и босненци, и косовари.

Те буквално слисаха Европа с техния дивашки национализъм и варварска агресивност. Предизвикаха 4 войни, в които показаха нечувани жестокости и погубиха живота на 200000 граждани.

И Черна Гора наскоро избяга от тях. Косово е на косъм от да получи независимост. Войводина също е на път да им се изплъзне. Хърватският народ не без основание ги ненавижда.

Само Скопските сърбомански мекерета са се вкопчили в Белград, защото на него дължат влъстта си. А нашите управници по стар дирижиран от Москва Комеинтерновски рефлекс подкрепяха престъпника Милошевич и досега не смеят да поставят Белград на мястото му.

При сегашната международна обстановка България, след като през целия 20-ти век беше ограбвана и унижавана от Белград, за първи път е във ВОДЕЩА ПОЗИЦИЯ. Член е на Европейския Съюз и на НАТО и ПЪТЯТ НА СКОПИЕ И НА БЕЛГРАД към тези международни организации в най-голяма степен МИНАВА ПРЕЗ СОФИЯ. Така че от Българските държавници зависи ще покажат ли най-сетне достойнство и характер. Те са длъжни да поставят твърди условия както към Скопие, така и към Белград !

България призна Македония като самостоятелен държавен субект и не предявява териториални претенции (въпреки че срокът на валидност на Ньойския договор е вече изтекъл!), но това си има цена и тя е:

1. Пълно разграничаване от Коминтерновската доктрина и пренаписване на историята, такава каквато е. Македонската народност е създадена изкуствено през 1945 г.и ако искат да я признаем като такава в границите на ФИРОМ, трябва да заявят, че до окупацията от Кралстно Югославия славяноезичното население в нея е имало българско национално самоидентичност и че тяхната история започва от 1945г.

2. Да въведат в образователната си ситема истинската история.

3. Да декларират още веднъж - и на правителствено и на парламентарно равнища, че ще следват политика на уважение и добросъседство с България и с останалите съседните страни, без каквито й да са "етнически" претенции и прояви на враждебност и агресия.

4.Да разрешат свободна изява на българското самосъзнание в Македония, къкто разрешават изявата на албанско, сръбско, гръцко, турско и др. на онези граждани, които го желаят, без да ги унижават, репресират и да ги преследват.

5. Да предоставят на специална комисия на Европейския Съюз правото да упражнява контрол върху службите на Министерствата на вътрешните и на външнитие работи,на образованието и върху медиите за стриктното изпълнение на горните 4 условия.

6. България, координирано с Гърция, да постави искането -Европейския Съюз и НАТО да не се насрочва изобщо дата за стартиране на преговори за членство в Европейския Съюз и НАТО, ако има нарушение на тези условия и на условията на Атина.

Европейският съюз и НАТО са организации, организирани върху принципите на цивилизованите демократични междудържавни отношения, на толерантността и на зачитането на човешките права и нямат нужда от появата примитивни субекти, които генерират напрежение, конфронтация и враждебност!

[Калоян]

Не ни трябва Македония.Аз ще съм щастлив ако някога си върнем Егейска Македония,която ни бе отнета след първата световна война!

Тракия приятелю!!??Егейска Тракия,не Македония!А аз никога няма да се примиря с това положение което е в момента и не само аз!А може би най доброто решение е Македония и България да е както днес Австрия и Германия!Дано съм жив да за да го видя!

[Warlord]

С тоя балкански манталитет и особено с ония промити кухи тикви край Вардара никога няма да стане. Австрия и Германия са на това положение именно защото са Германия и Австрия!

[LightKeepeR]

През двадесет и първи век, когато световната политика се определя от милион/милиардерчета(кога не е било така), които са идеологически свързани само с еУрото, ми се вижда невъзможно да си върнем Македония.Силови мерки явно няма да свършат работа, защото батковците ще ни напляскат яко и полза от биенето в гърдите-никаква.

Трябва да се пази самосъзнанието на българите извън Родината, а специално на макетата да им се препромият мозъците(трудно,но после кефа ще е троен).Българското правителство не прави нищо за това

Да речем, че върнем Македония:А албанците как ще ги изселим?Някой да не се залъгва, че албанското малцинство ще мирува.Тогава ще се появят проблеми и в източна Албания, където има българи...

Главата ме боли като си помисля ...

[Goro76]

Това за което пишеш е добра основа за футуристичен роман, но е далеч от реалността. Това че сърбите са поставили Нишавската армия в повишена бойна готовност не означава, че са искали да ни нападнат. Това са си обичайни неща в подобни ситуации. Първо Сърбия формално не участва във войната и второ България никога не е предявавала претенции, нито към нейните територии, нито към тези на Македония. През 1991 г. бяхме без пукната пара в бюджета и за това се принудихме да искаме заем от МВФ, та камо ли да водим война. Милошевич изобщо не такъв глупак и шовинист, за какъвто го представя пропагандата. През 1991 г. западът беше на страната на отделилите се републики и ги подкрепяше ефективно. Русия по това време не значеше нищо в световната политика, а сърбите трябваше да воюват едновревенно и с хърватите и с босненците и сами да си отварят още един фронт при това без някой да ги кара, би било най-голямата глупост на света. Сърбия просто няма потенциала за такива изпълнения. А през 1991 България все още имаше армия.

Що се отнася до Македония са пълни илюзии да си мислим, че т.нар. македонци ще станат българи. Тази Македония не е оная от 1941 г.