приносът на религията

[alvassareiro]

Какво дава религията

Бих искал да представя своето, субективно гледище, за това, което дава религията. Първо, какво значи "да дава религията". Преди всичко, тук се има предвид всичко това, което не бихме могли да вземем от другаде. Т.е за да установим какво е наистина присъщото, типичното, нещото, което бихме могли да вземем от религията, трябва да открием какво е това, което само тя ни предлага, което не можем да си набавим от друго място. В този ред на мисли религията не налага, не дава нито морал, нито любов, нито спасение, нито утеха, защото всичко това бихме могли да си набавим и от други места. Разбира се, религията също ги предлага, но не държи монопола върху тези блага. Все пак любов, и утеха, а и морал можем да вземем и от друго място, наред с религията. Ако приемем, че религията е единственият източник на морал, това означава да приемем, че всички, които не са християни – а например шинтоисти – както и атеистите, нямат морал. Това очевидно не е така. В споменатите случаи религията е един от многото източници на морал. Така тя не създава някакъв присъщ само на нея морал, а закрепва и налага един, вече съществуващ преди нея морал. Горе долу същото е положението и с другите морални добродетели, като любов, състрадание, смиреност, милосърдие и тн., които, колкото и да не ми иска да го кажа, не са присъщи само на религията. Все пак всяко от изброените можем да си набавим и от религията, и от други места – например има стотици хиляди хора, които не са вярващи, но са смирени, състрадателни, обичащи и тн. Следователно религията е само един от начините да получим всичко това, тя не държи монополът нито върху морала, нито върху спасението и тн.

Тогава възника въпросът, кое е това, което ни дава само и единствено религията, и което не можем да вземем от друго място. Според мен, все пак това е само мое гледище, религията предлага изначално две неща, които не можем да намерим на друго място:

1.Философията си за нещата – това е единственият и уникалният начин, по който християнството представя нещата от живота. Т.е това е християнската интерпретация за живота и ценностите. Това е нещо като преразказ, който се прави от различни хора – всеки предава своята версия за историята, която преразказва. Нормално е да има хора, чийто преразказ, респ. версия, да е по-добър, по-красив, по-издържан, по-точен, по-логичен, от версията на другите. Това, което винаги ме е удивлявало в християнството, е желязната логика в историите, които разказва. Няма нищо случайно и нещата са натъкмени по такъв начин, че нищо не е излишно или нелогично. Друго сравнение е със един много добър сценарий – ясно е , че всичко е измислено, няма как да знаем с такава точност неща, които са били толкова отдавна. Те са доукрасени, доизмислени, но поразителна е логиката, точността и дълбочината, с които нещата са представяни. Сценарият, който ни предлага християнството за нещата, е направо съвършен и това заслужава уважение, ито дълбоко. Затова смятам, че именно този дух на логика, дълбочина и връзка между всичко, което е написано в Евангелията, е едно от малкото неща, които не бихме могли да вземем от друго място.

2.Православното изкуство – очевидно, изкуство бихме имали и без религия. Но без религия не бихме имали манастирите, стенописите и иконите. Така че, другото уникално нещо, което ни дава християнтвото, е именно изкуството, което налага. То навярно нямаше да е същото, ако не бяхме приели тази религия.

Следователно, аз поне се сещам за две неща, които може да ни даде само и единствено религията – философията за самата себе си, и изкуството, което налага.

Религия и език

Навярно, друго нещо, което православието дава на вярващите, нещо, което други вярващи традиционно нямат, е възможността да се молиш и служиш на разбираем, говорим от местното население, език. Всеизвестно е, че ние се молим и правим свещенослуженията си на наш, роден език, от 893 г. В сведващите векове тази привилегия получават и другите православни – руси, сърби. Коптите ползват родния си език в църквата горе-долу от средата на 5 век. Не съм сигурен дали арменците и грузинците също ползват родните си езици към момента на приемане на християнството в 4-5 век. Така или иначе, поне в последните 1000 години православните се молим и служим в църквата на родните си езици, разбираеми за хората. Привилегия, която франките през 6 век не са имали. Знаем, че католическата църква неофициално позволява ползване на езици, различни от латински, от 17-18 век, а официално – след Втория Ватикански събор 1962-1965 г.

Това обаче е нож с две остиета. От една страна това противоречи на логиката на християнството – то се декларира като надетническа доктрина. Християнството заличава политическите, етническите и религиозните различия, които са съществували между хората преди неговата поява. С неговото налагане се създава една държава – pax Cristiana или cristianitas, християнското човечество, с един император и един език – езикът на църквата. Всъщност, разпадането на вселенската църква на отделни национални църкви през 19 век е силно нехристиянски процес, който върви срещу логиката на самата религия – не може да има национални църкви, след като хриситянската държава е една. В 19 век погрешно поместната, териториалната църква се интерпретира като национална църква. Национализацията на църквата всъщност е крачка назад, защото отново чертае етнически граници, в едно, разбира се ново време, но това противоречи на самата логика на християнстовто. В крайна сметка, религията отменя етническата принадлежност и заличава етническите различия между хората, като поставя пово деление - християни и неверници. Така християнството противопоставя етноса на геноса - Генос тон Христу "христовият род" замества етнонима. Това разбира е чисто теоретична постановка, но и самото хриситянство и догмите му не са нищо повече от теория.

От друга страна, привилегията ние, православните българи да се молим на разбираем, народен език, всъщност предизвиква отдалечаване от църквата в съвремието. Тогава българите са разбирали прекрасно проповедите, за разлика от франките, но днес не е така. Знаем, че народният език, който християнстовто използва, е народен за 9 век. Оттогава езикът ни е еволюирал, но църковният си е останал непроменен, затова днес трудно разбираме проповедите на този "народен език". Католическата църква като че ли отбелязва точни, като просто разреши да се използват националните езици в Църквата – така в богослужението влезе френският, испанският, италианският и тн., но не в техните средновековни варианти.

[КГ125]

Може да се добави и още нещо - религията с нейната символна система е основен институционален крепител на традицията, традиционното самосъзнание и обредност, обичаи и етика. В тази си роля тя е незаменима.

[alvassareiro]

Може да се добави и още нещо - религията с нейната символна система е основен институционален крепител на традицията, традиционното самосъзнание и обредност, обичаи и етика. В тази си роля тя е незаменима.

Е да, така е. Крепител на религиозните обичаи и традиции, тъй като имаме и други, които не са християнски. За самосъзнанието се съмнявам малко.

[Самолет 005]

За мен единствената по-съществена роля на религията е нейната идеологическа роля. Най-важното, което религията прави, е обединяването и разединяването на огромни маси от хора.

Всичкото останало са само части от пейзажа...

В невероятно доброто си есе The Fixation of Belief американският прагматист Чарлс Пърс нарежда религиозния начин на мислене точно там, където му е мястото. Религиозното мислене не е мислене, чрез научния метод, макар религията да е наука в някои свои проявления. Религията се доближава и почти слива с науката само когато обектът на религията (който дебело подчертавам не е Бог!) бива разглеждан посредством научния метод.

Разликата между религия и наука обаче си остава кардинална. Науката е разочароваща. Каквото и да открие науката, то е тотално разочароващо, защото чрез наука не се достига до смисъла на човешкия живот освен ако човек не е наднормено научен, за да преодолее егоцентричността си... Религията е онази, която дава утеха след разочарованието от науката. Затова винаги Дарвин ще е разочароващ, а Писанието очароващо за хората с религиозно мислене...

Дарвин може да е очарователен, но за недоктринери. Религията е доктрина и идеология по своите функции. Оттам нататък, ако разсъждаваме по темата, трябва да се вписваме в тези нейни функции. КГ 125 вече го направи...