Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • 1 year later...
  • Потребители
Публикува

Понеже тази категория е посветена на етнографската наука, тук е мястото да поясня разликата между термините етнография и етнология. С двата термина се обозначава науката, чийто предмет на изследване е народния бит и култура. Двата термина имат гръцки произход. Единия се превежда като народопис, а другия като наука за етноса. Разликата в двата термина е в наличието на думите графос и логос към основната дума етнос.

Нека по този въпрос се произнесат и нашите филолози от форума.

  • 9 месеца по късно...
  • Потребители
Публикува

Етнографската наука е историческа дисциплина, която се занимава с изучаването на традиционния народен календар, традиционната бит и култура. Тук влизат още традиционната архитектура, занаяти и костюм ( носия ). Тази наука изучава вярванията и фолклора на българите.

Първите наши етнографи са: Юрий Венелин, Феликс Каниц, Васил Априлов, Димитър Маринов, Петко Славейков, проф. Стефан Бобчев и други. В по-ново време сред видните ни етнографи и фолклористи се нареждат имената на акад. Михаил Арнаудов, Христо Вакарелски, проф. Стоян Генчев и много други.

По-голямата част от тези наши етнографи, фолклористи, краеведи и археолози през 1889г. започват да издават сборник посветен на бългрската етнография, фолклор, археология и краезнание.

Този сборник се нарича " Сборник за народни умотворения, народопис и книжнина "

Другите основни етнографски трудове са : поредицата " Жива старина " на Димитър Маринов и " Дунавска България и Бълканът " на Феликс Каниц

Внимание заслужават и трудовете на акад. Михаил Арнаудов " Фолклор от Еленско ", " Очерци по български фолклор "-т. І и ІІ и на проф. Стефан Бобчев " Българска челядна задруга" -публикувана в СбНУ ,т. ХХІІ-ХХІІІ, С. 1906г. " Българско обичайно съдебно право " Іч. Историко сравнителен поглед върху народното обичайно право" - СбНУ,т. ХХХІІІ, С. 1918г.

През 1974г. големия наш съвременен етнограф издава своя капитален труд " Етнография на България " . Тази книга се преиздава през 1977г. и през 2007г. и още със самото си издаване се превръща в настолна книга на студентите историци в І курс.

Няколко години по-късно и Бъллгарската академия на науките издава тритомен етнографски труд озаглавен " Етнография на България ".

И двата труда са с висока научна стойност. Но аз съветват начинаещите етнографи да се запознаят първо с труда на Вакарелски, а след това с академичната етнография. Стилът на Вакарелски е по-достъпен.

Наред с тези трудове излизат и две специализирани в областта на етнографията и фолклора списания. Това са " Български фолклор " и " Българска етнография ". Последното издание от няколко години е преименувано на " Българска етнология ". И двете списания са издания на БАН. Едното е на Иститута по фолклор, а другото е на Иститута по етнография ( етнология ).

Наред с тези трудове на уважаемата аудитория препоръчвам и едно сравнително етнографско изследване на проф. Рачко Попов. То се нарича " Светци и демони на Балканите ", С. , 2008г

Освен тези етнографски трудове, аз ви препоръчвам и няколко редки руско езични книги.

Календарные обычаи и обряды в странах Зарубежной Европы (XIX—начало XX в.). Зимние праздники

Календарные обычаи и обряды в странах Зарубежной Европы. Весенние праздники

И двете са на С.А. Токарев

  • 4 месеца по късно...
Публикува
Понеже тази категория е посветена на етнографската наука, тук е мястото да поясня разликата между термините етнография и етнология. С двата термина се обозначава науката, чийто предмет на изследване е народния бит и култура. Двата термина имат гръцки произход. Единия се превежда като народопис, а другия като наука за етноса. Разликата в двата термина е в наличието на думите графос и логос към основната дума етнос.

Нека по този въпрос се произнесат и нашите филолози от форума.

Извинявайте, уважаема Емилия, но моето мнение е малко по-различно. До 10 ноември 1989 г. някакси не се чуваше за никаква етнология. Всички които работеха в Етнографския институт кън БАН и по-късно Института за фолклор си бяха етнографи. Един хубав ден за българската демокрация тези труженици на науката се събудиха и се превърнаха в етнолози. Такава е истината Сега някои се представят вече и за социални антрополози, защото били учили в чужбина (но тя тази чужбина, ако се поразровим се оказва... Москва или Ленинград). Не е нужно да питате филолозите за тази "дребнава" разлика!

  • 1 месец по късно...
  • Потребители
Публикува

Прав си. Тогава наистина не се говореше така свободно за етнография/етнология. Но това не означава, че тази наука не е съществувала. Време беше и тя да бъде реабилитирана. Не мислиш ли?

Публикува
Прав си. Тогава наистина не се говореше така свободно за етнография/етнология. Но това не означава, че тази наука не е съществувала. Време беше и тя да бъде реабилитирана. Не мислиш ли?

Вероятно не се изразих точно - говоря за етнографията, която съществуваше и се занимаваше с етнографските групи в рамките на българския народ, но около 1980 г. настъпиха процеси, които я сближиха с отричаната "западна, буржоазна" етнология. Между двете понятия има съществена разлика - едното е опис, а другото е наука. Нещата опират до субекта на изследванията, защото след 1989 г. в неговите "граници" попаднаха националните малцинства, наричани още етнически, наричани още общности и ... как ли не, поради липсата на научна обосновка и концепция що е то българска нация. И досега сме свидетели на това как бивши етнографи и настоящи етнолози се втурнаха да изследват фолклора на евреи, арменци, турци и гърци (не включвам изследванията върху циганите, защото нямат и не може да имат подобен статут!). Публикациите им се заплащат от какви ли не фондации, но са просто отчайващо наивни като резултат, защото тези хора нямат нито необходимата подготовка, нито владеят някаква научна методология. Типичен пример е госпожа Евгения Мицева, а друг такъв мой любимец е Петър-Емил Митев, който дори никога не е имал нищо общо с етнографията... Та тези учени си позволиха да публикуват изследвания върху някои от посочените етнически малцинства без изобщо да се притесняват, че съществуват достатъчно сериозни научни изследвания в съответните държави, съществува гръцка, турска, арменска, еврейска етнология..., същестува арменски, гръцки, турски, еврейски фолклор... И когато някой, който цял живот се е занимавал с регионални етнографски групи като шопи, капанци, рупалани, трънчани иска да описва етноложки групи и общности, той трябва да се смени чипа!

  • 3 месеца по късно...
  • 1 месец по късно...
  • Потребители
Публикува

Към този списък от литература мога да добавя сборниците на Васил Стоин. Аз лично съм ползвала " Народни песни от Средна Северна България "

  • 6 years later...
  • 3 месеца по късно...
  • Потребители
Публикува

Когато бях студентка в първи курс предмета, който изучаваше бита на народа ни се наричаше етнография. Малко преди да се дипломирам го преименуваха на етнология.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!