Въведение в Хладилната техника

[Р. Теодосиев]

Студът се бори с разрушителната дейност на времето,

увеличава могъществото и средствата на човека.

Студът е условно понятие, което означава намалено топлинно съдържание на телата. Физичната природа на студа и топлината е съвършено еднаква и представлява една от формите на движението на материята, която се изразява в безпорядъчното движение на молекулите и атомите, от които са образувани телата.

Въпреки еднаквата физична природа на топлината и студа те като природни явления са имали твърде различно значение за човека при историческото развитие на обществените сили и средствата за производство. За Прометей, който според митологията е дал на хората небесния огън, човешкият гений е създал безсмъртни и чудесни поетични творения, велики поеми, художествени образи и прекрасни музикални произведения. За тези обаче, които са дали на човечеството изкуствения студ, не са сътворени нито оди, нито поеми, нито каквито и да са форми на изкуството като израз на човешка благодарност. Студът е бил в продължение на хиляди и хиляди години един от първите и най-вли врагове на беззащитните хора. Едва по-късно било забелязано, а по-сетне вече нашироко използвано в живота подтискащото действие на студа върху развалата на хранителните продукти. За изстудителна среда в началото била използвана изпаряваща се вода, лед или ледосолова смес.

Развитието на хладилната техника е тясно свързано с историята и развитието на икономиката на обществото. Всеки исторически етап от развитието на хладилната техника отговаря на съответно ниво на производителните сили на народите.

В дълбоката древност първобитните хора са запазвали месото от убитите животни в планински пещери, охлаждани чрез внесения в тях през зимата сняг. По-късно, когато хората започнали да живеят в жилища и в селища, са били използувани специални ледници (зимници или ями с лед) за запазване на хранителните продукти. Впоследствие станало известно, че ако към лед или сняг се прибави сол, се получават много ниски температури. Още през 1607 г. неаполитанският лекар проф. Ахтикус Толкредус е правил опити за получаване на ниски температури, като е смесвал лед и сол.

Техническият прогрес през XVIII в. и особено развитието на металургията, използуването на движещата сила на парата и пр. предизвикали задълбочено изучаване на топлинните явления. Великият руски учен Ломоносов обяснил топлината и студа като молекулно движение на частиците и през 1744 г. открил истинската природа на това физично явление, на което дал правилно-научно обяснение в своя труд „Размьiшления о причине теплотьi и холода". Той поставил основите на молекулно-кинетичната теория за същността на топлината и студа, според която затоплянето и охлаждането са явления, свързани с безпорядъчното движение на частиците (атомите и молекулите), от които са изградени всички тела.

Въз основа на революционния скок в науката и техниката, който се извършва през XVIII и XIX в. с изменението на икономическата база на обществото, се зараждат основните форми на промишленото добиване и оползотворяване на изкуствения студ. В средата на XIX в. е била изработена за първи път абсорбционна хладилна машина, чието създаване е свързано с имената на Дж. Леели (Англяя, 1810 г.), Ф. Каре (Франция, 1850 г.) и Ф. Винхаузен (Германия, 1878 г.). Въз основа на установената от Леели през 1810 г. възможност за замразяване на водата във вакум при бързо отделяне на образуващите се пари е бил построен прототип на ледогенератор, работещ на принципа на пaро-водновакуумна машина. Промишленото използуване на тази система е било ограничено през 1910 г., когато бил създаден парният ежектор на М. Лебан (Франция). В 1834 г. Д. Перкинсън (Англия) построил първата парокомпресорна хладилна машина, в която за хладилен агент е бил използуван етер. След това били създадени аналогични машини с метилов етер и със серен двуокис. В 1845г. американецът Дж. Гори създал газово-компресорна хладилна машина, в която обикновеният атмосферен въздух е бил използван за хладилен агент. Тя е получила слабо промишлено приложение поради редица конструктивни несъвършенства.

Голяма роля за развитието на конструкторската мисъл в областта на хладилното машиностроене е изиграла необходимостта от продължително запазване на хранителни продукти, особено па месо през време на транспортирането му.

Консервирането на хранителни продукти посредством студ се поставя на научни основи през 1873 г, когато Шарл Телие изнесъл в Парижката академия на науките доклад за своите „Опити за съхраняване на прясно месо чрез приложение на студа". Неговата заслуга се състои в това, че той пръв е обосновал условията, които трябва да се спазват при консервиране на продуктите чрез студ, Доказал е, че органичните вещества се запазват добре под въздействието на студена и суха въздушна среда, която се намира в непрекъснато движение и циркулира от източника на студ до съхранявания продукт и обратно.

Първият презокеански хладилен транспорт на месо е бил осъществен с участието на Шарл Телие. След това зачестили превозите на далечни разстояния и на други бързоразвалящи се хранителни продукти. Това е послужило като основа за построяване на стационарни хладилници в пунктовете за отправяне и приемане на хранителните продукти.

През 1874 г. Карл Линде създал прототипа на сегашната хладилна (амонячна парокомпресорна) машина, с което започнал нов етап в развитието на хладилната техника. Вече станало възможно и икономически целесъобразно построяването на големи промишлени хладилници, на хладилни параходи и вагони, чрез които да се запазват и транспортират огромни количества хранителни продукти от животински и растителен произход. Първият голям хладилник с машинно охлаждане бил създаден в САЩ през 1881 г.

В епохата на капитализма с развитието на производителните сили и струпването на големи консумативни човешки маси в градовете хладилното дело се развива и придобива промишлен характер. При социализма за хладилното стопанство настъпва истински разцвет, а студът става действителен помощник на човека в борбата за продължително запазване на основните хранителни ресурси на обществото.

Понастоящем изкуственото изстудяване намира широко приложение в много отрасли на народното стопанство. Най-голямо е значението му за хранителната промишленост, търговията и някои отрасли на селското стопанство, а така също за химическата промишленост и строителството, за кондиционирането на въздуха и др. Студът напоследък се използува нашироко в машиностроене-. то, авиационната и ракетната техника, биологията, медицината и пр.

В съвременната хранителна промишленост хладилните цехове са неразделна част от производствените предприятия.

Голямото значение на изкуствения студ за хранителната промишленост и неговата важна роля за техническия прогрес в този отрасъл на народното стопанство са много добре формулирани А. И. Микоян, който още през 1935 г. каза: „Значението на внедряването на студа в хранителната промишленост може да се сравни само със значението на електрификацията в промишлеността."

Бързото развитие на хранителната промишленост и увеличаването на селскостопанската продукция налагат да се осигурява термична обработка на малотрайните хранителни продукти, за да : се запазят техните хранителни свойства и високото им качество. Задачите, които стоят пред хладилната техника в областта на хранителната промишленост, се свеждат до следното.

1. При съхраняването на хранителните продукти възможно най-пълно да се запазват техните първоначални качества, вкус, хранителност и външен вид при най-малки загуби.

2. Посредством хладилния транспорт да се свързват районите за производство на хранителни продукти с центровете на потребление.

3. Да се намалява сезонността в производството и консумацията на редица хранителни продукти, като месо и птици, прясна риба, плодове и зеленчуци.

4. Да се осигурява по-нататъшното развитие на много отрасли в хранителната промишленост, като се създават възможности за съхраняване на суровината и готовата продукция, а така също да се регулира температурният режим при отделните технологични процеси. Да се облекчава производството и да се подобрява качеството на продукцията в отделните отрасли на хранителната промишленост.

Особено важни задачи стоят пред хладилната техника и технология при производството, преработването и съхраняването на основните хранителни продукти — месо, риба, мляко, плодове, зеленчуци и др.

Студът е необходимо условие в пивоварната, винарската, хлебната, бонбонената и шоколадената промишленост. Напоследък изкуственото изстудяване намира голямо приложение и при сублимационното сушене на хранителни продукти, което е един от най-модерните начини за сушене.

Значителните разходи, свързани с получаването и използуването на изкуствения студ, се възстановяват неколкократно и хладилната обработка и съхраняване на хранителните продукти са не само целесъобразни, но и икономически изгодни.

***

Студът под формата на естествен лед и сняг се прилага в нашата страна от незапомнени времена, а използуването на изкуствен студ датира от 1903 г. с внасянето на малки ледогенератори в пивоварните фабрики. По-късно се инсталират малки хладилни машини към бонбонените и шоколадените фабрики, а след Първата световна война се внасят няколко големи ледогенератора за производство на обикновен матов лед.

Първият хладилник за съхраняване на хранителни продукти в нашата страна е построен през 1911 г. към софийските хали.

Развитието на хладилната техника в България върви успоредно с развитието на промишлеността в капиталистическото стопанство. Създават се фабрики за производство на лед и се построяват малки хладилници в по-големите градове (София, Пловдив, Ямбол, Плевен и др.). които носят големи печалби на техните собственици.

През време на безмилостната експлоатация при капитализма и ограбването на страната ни от хищническия немски империализъм са построени няколко частни подготвителни и производствени хладилници. По това време са построени временни хладилници в Пловдив, Плевен, Варна, гара Левски и др., които обслужват главно българо-немските износни фирми за експорт на замразени плодове и зеленчуци, замразено месо, птици и др. Поради временния им характер тези хладилници са разрушени отдавна.В периода на социалистическото строителство1 в нашата страна едновременно с преустройството и бурното развитие на нашата икономика се изгради мощно хладилното стопанство. Създадени бяха много големи хладилници и модерен хладилен транспорт за експорт на охладени и замразени хранителни продукти.

Бяха построени и обзаведени като модерни, добре механизирани предприятия големите хладилници в Плевен, Пловдив, Ямбол, София, Бургас и др.

Освен това към някои производствени предприятия от хранителната промишленост бяха монтирани мощни съвременни хладилни инсталации — например към месокомбинатите в Русе, Бургас, Толбухин, Търново и др., към редица млекоцентрали и др., към бонбонените и шоколадените фабрики, към някои консервни комбинати за съхраняване на суровина и готова продукция и др. За съхраняване на плодове и зеленчуци в охладено състояние в Куртово Кокаре, Кричим, Стамболийски, Първенец, Катуница — Пловдивско, и др. бяха построени специализирани хладилници.

Голям напредък постигна нашият хладилен транспорт. Изградени бяха модерни жп хладилни вагони и влакови композиции с машинно охлаждане и хладилни автомобилни средства.

Все по-голямо значение придобива производството на нашето хладилно машиностроене, чиито промишлени хладилни инсталации търговски и домашни хладилници се налагат както на нашия, така и на международния пазар.

Съобразно с перспективите за развитие на промишлеността и селското стопанство в рамките на икономическата взаимопомощ и интеграция между социалистическите страни предстои създаването на мощна хладилна мрежа в нашата страна. Особено място-се отрежда на хладилниците за производство на замразени плодове и зеленчуци, на замразено месо, риба и др. Голямо внимание се обръща на разрастването на нашата флотилия от хладилни кораби за океански улов и замразяване на риба. На дневен ред се поставя и производството на замразени готови ястия, млечни и фруктови сладоледи и пр.

Развитието на хладилната техника и технология налага конкретна и задълбочена научна разработка на редица въпроси, служещи за база на техническия прогрес в тази област на промишлеността. Ето защо един от най-важните проблеми е подготовката на висококвалифицирани инженерно-технологични кадри, годни да ръководят технологичните процеси и експлоатацията на хладилните инсталации.

[КГ125]

........В епохата на капитализма с развитието на производителните сили и струпването на големи консумативни човешки маси в градовете хладилното дело се развива и придобива промишлен характер. При социализма за хладилното стопанство настъпва истински разцвет, а студът става действителен помощник на човека в борбата за продължително запазване на основните хранителни ресурси на обществото.......

Хубава статия с интересни данни, но изразът, че "халдилното дело получава разцвет при социализма" не бях го чувал от 1980-та година

Навярно с хладилниците "Мраз"

Откъде е таз статия?

[Р. Теодосиев]

Хубава статия с интересни данни, но изразът, че "халдилното дело получава разцвет при социализма" не бях го чувал от 1980-та година    

Навярно с хладилниците "Мраз"

Откъде е таз статия?

←

Ооо вече не помня...От един много хубав учебник по хладилна техника писан през 80-те години...

[batkoto_855]

Хубава статия с интересни данни, но изразът, че "халдилното дело получава разцвет при социализма" не бях го чувал от 1980-та година    

Навярно с хладилниците "Мраз"

Откъде е таз статия?

←

можели някой дами каже как се отстранява запушване на хладилната инсталация или по то4но на хладилник силтал