Принос към доказването на българските права за Южна Добруджа

[михай]

There are four types of aguments for a nation claiming a territory:

1. Who was the oldest nation still existing today inhabiting it?

For SD Thracians (almost 100% they are Albanians' forefathers), then Greeks

2. Whose state was it first?

For SD: Odrysian (Thracian) kingdom, Burebista (also Thracian) and after that most of the territory of Dobruja belonged to the Greek colonies (city-states) united in Pentapolis and Hexapolis: Tomis, Kallatis/Callatis, Bizone, Dionysopolis together with their agrarian hinterlands (in Romania-claimed Ukrainian land there was Tyras (Bilhorod-Dnistrovskyi)). These are not enclaves since they have sea outlet. There were even Greek villages. The first mixed marriage of Thracians were that with Greeks=> Greeks are the first "assimilators" of Thracians.

These first two arguments are unchangeable and therefore the most important

3. Who were the indigenous people in Southern Dobrudja in 1913? Obviously the Turks in most of the villages, ancient Romanian population lived only in 5-6 Danube villages. There rest of Romanian population was made up of recent settling Transylvanian shepherds and a nomad Romanian speaking "Roma" population (with Romanian national consciousness)

4. Who was the majoritary nation? Bulgarians, followed by Turks, Tatars, the only settlements with Romanian majority being Tutrakan (with Kalimok) and 2 enclave villages: Embiemahle and Orlovo whereas in 1878 in Northern Dobrudja there was a compact non-enclave Russian region (northeastern), Romanian compact settlements existed only in the Northern half of Northern Dobrudja and along the Danube (in southwest)

Some of the Dobrudja Thracians have survived the Hellenization and Romanization until the Slavs' arrival (Bulgarians even though the name is not Slavic but the language is)

[михай]

The book title is Durostorul. Expunerea situatiunei judetului la 1 decembrie 1914 prezentata Domnului Ministru de Interne de Ion N. Camarasescu, prefectul judetului

I'm sorry for not mentioning the Oscs and Umbrians as substrata of the Italians. I took the info from a Romanian highschool textbook for teaching the Latin language by a guy named Eugen Cizek.

Regarding indigenousness and logic:

Having established that Romanians are not indigenous in Southern Dobrudja there is still a logic issue:

A territory where nation x is indigenous can be turned into an enclave by another nation y:

For instance (if between the settlements Tyurksmil and Syanovo, Staro Selo and Siyakhlar etc. the Bulgarians had founded before 1913 Bulgarian villages so that most of the territory of Southern Dobrudja would have been cut off from Romania through a barrier of Bulgarian villages. Of course the villages and towns situated right on Danube's banks and on Black Sea shore can't be enclavized: the former are directly bordering Danube and thus Romania while the latter are have sea outlet). And another common sense argument: Bulgarian authorities could have temporarily removed the entire Romanian population of Southern Dobrudja so that the Romanians would have lost even their imaginary "indigenousness" before 1913.

A little more about the Greeks and Thracians. The Thracians only inhabited a limited number of settlements of the future Roman provinces Thracia, Moesia, Dacia and beyond. The Greeks were the first to have assimilated the Thracians. They have inhabited only a few settlements of Moesia (including the future Moesia Inferior, Moesia Superior, Moesia Prima, Schytia Minor etc.) as opposed to Thrace but as shown before the Thracians themselves didn't inhabit the whole territory.

Other topics:

[nik1]

There are four types of aguments for a nation claiming a territory:

1. Who was the oldest nation still existing today inhabiting it?

For SD Thracians (almost 100% they are Albanians' forefathers), then Greeks

2. Whose state was it first?

For SD: Odrysian (Thracian) kingdom, Burebista (also Thracian) and after that most of the territory of Dobruja belonged to the Greek colonies (city-states) united in Pentapolis and Hexapolis: Tomis, Kallatis/Callatis, Bizone, Dionysopolis together with their agrarian hinterlands (in Romania-claimed Ukrainian land there was Tyras (Bilhorod-Dnistrovskyi)). These are not enclaves since they have sea outlet. There were even Greek villages. The first mixed marriage of Thracians were that with Greeks=> Greeks are the first "assimilators" of Thracians.

These first two arguments are unchangeable and therefore the most important

3. Who were the indigenous people in Southern Dobrudja in 1913? Obviously the Turks in most of the villages, ancient Romanian population lived only in 5-6 Danube villages. There rest of Romanian population was made up of recent settling Transylvanian shepherds and a nomad Romanian speaking "Roma" population (with Romanian national consciousness)

4. Who was the majoritary nation? Bulgarians, followed by Turks, Tatars, the only settlements with Romanian majority being Tutrakan (with Kalimok) and 2 enclave villages: Embiemahle and Orlovo whereas in 1878 in Northern Dobrudja there was a compact non-enclave Russian region (northeastern), Romanian compact settlements existed only in the Northern half of Northern Dobrudja and along the Danube (in southwest)

Some of the Dobrudja Thracians have survived the Hellenization and Romanization until the Slavs' arrival (Bulgarians even though the name is not Slavic but the language is)

Some of the Dobrudja Thracians have survived the Hellenization and Romanization until the Slavs' arrival (Bulgarians even though the name is not Slavic but the language is)

Въх-въх, брате Михай, това прилича страница на македонската "история"?

Дали "добружданските" траки преживяха "скитизията", по-късната сарматизация, или пък германизацията (готизацията)? Преживяха ли те по-късните варварски нашествия от хуни, авари, прабългари, прабългари-кутригури, и славяни? А дали прежявеха славянизацията (заселването на днешна Добружда със славяни), и дали преживяха изселването от областта на славяните от прабългарите? А преживяха ли те печенжкиите и узките заселвания? Въх, въх..

[михай]

Някои бележки за един османски източник от 16. век

Става дума за списък на джелепи на села в северозападните български земи (включително Южна Добруджа) издаден от Бистра Цветкова в Известия на Народния Музей във Варна, 1971 или приблизителна година.

Цитирам: "За произхода на някои от турските колонисти подсказват и прозвища, добавени към имената им-Анадолу (от Анадол), Трсбзонлу (от Трапзунд), Рум (от Мала Азия-араб [!]), (очевидно [!] от Арабския полуостров), Дамашки (от Дамаск) и др."

Във списъка има доста много лични имена съдържащи прозвище Рум или Урум а Ефляк. Обикновено другите думи на въпросителните имена са славянски по произход и абсолютно не мога да стане дума за гърци (Рум=грък) или араби. Интересното обаче е че ако Рум или Урум означава румънец какво означава тогава Ефляк/Ефлях? Молдованин ли? Може би рум=старото добруджанско румънско население за разлика от Ефляк=имигранти от Влашко?

Заслужава още внимание и честото лично име Балабан. Тюрско име ли е това? Куманско/печенежко или турско?

Примери на интересни лични имена:

Касаба Исакча (днес град Исакча във Северна Добруджа)

Павло Радул (Радул=Радо)

Брайко Рум

Никола Арнавуд (албанец?)

Младе Арнауд (албанец?)

Балчика Садула (БалчИкъ СадУлеа/Съдулеа? Садулеа с дифтонг "-еа". "-еа" е румънско окончание. Балчикъ може да е умалителна форма на Балк(у))

Пане Арнауд, Панко Арнауд (албанци?)

Иван Ефлях Балабан

Михне Козламъш (МИхнеа?, -еа дифонг, Козламъш=турска дума?)

Искарлат Бали (Скарлат)

Нягул Горгор (Нягул=нежен?)

Петре [ne Petwr!] базиргян

Петре българско име ли е? Има ли Петре или Петри в български а само Петър?

Неделко Радо [!][ne Nedyalko vwpreki che stava duma na iztochna bwlgarska dialektalna teritoriya=>tozi Nedelko=Nedelku e rumwnec. V rumwnski ima i Stanku i Stanchu]=Неделку Раду

[михай]

1. Много от старите села във северна част на румънска Добруджа са села на молдовани (очевидно отдавна вече без молдовска национална съвест) из околностите на Галац: например село Кисика (така в стара карта), молдавско произношение, сега с румънско име Писика. Според диалекталните изследвания в миналото в голяма част на Тулча област "румънците" говориха молдавски диалект (вижте книгите за румънска диалектология). Това село се намира в Добруджа, в противоположената на румънска Молдова територия. Румънските "историци" опитват да кажат че това не е молдавска особеност но при друго старо румънско село Печиняга (в добър румънски език Печеняга) което се намира близо до Писика но на противоположената на Влашко територия, по-далече от Галац няма молдавкси изговор. Молдавско име би било Кешиняга, а не Печиняга. Истинско е че няма ни седмиградски ни добруджански говори на румънски език но румънците във Седмиградско имат някои особености: всичките изговарят румънски дифтонг "еа" като "я". При румънските добруджанци няма никаква особеност: почти всички говорят идентично с румънците от Влашко, молдавско произношение вече почти няма сега. Интересно е че марамурешки и молдавски говори са много подобни но марамурешки говор не се говоря и никога не се е говорил в цялата територия на Седмиградско която е съседна на Молдова. Например румънците в област Брашов и тези в южната част на област Бистрица-Нъсъуд говорят влашки ("мунтенски") диалект като тези във Влашко и Добруджа. Според историческа традиция молдованите идват от Марамуреш.

3. Липса на наследената стара рибарска и морска латинска терминология в румънски език: само думата за риба и за лодка присъствят. Изводи?

4. Името Данастрис има при източните славяни първоначална форма, с "д-" докато в румънски език той идва от славяните и се изговаря Нистру (трудно е за неславяните да изговорят начално "дн-").

5. Няма никаква "референция" в румънски фолклор за Каварна, Балчик, Калиакра (южна част на Мала Скитиа=първоначалната Добруджа) докато при българите има приказка за 40 девици и тяхното самоубийство при Нос Калиакра

6. Балчик=Балик + "-ик", божик=бог + "-ик"?

7. За албанците: общите на румънски и албански език думи с предположена тракийска етимология.

За тяхното датиране: алб. vjedhull, rom. viezure (l=>r datirane)

s=>sh datirane: alb. fshat, rum. sat (staro ime fsat)

alb. shkurter, rom. scurt (lat. *excurtus, *scurtus)

alb. vjeter (<=lat. vetus), rom. vechi, ital. vechhio, veglio, fr. vieux/vieille, sp. viejo, port. velho (lat. vetulus)

alb. kishe, ital. chiesa (lat (<=grk) ecclesia), rom. biserica (<=lat. basilica<=grk.)

y=>u datirane alb. shtylle, rom. stur (lat. stylus<= grk stylos)

no Durres a ne Dyrres, Dyrracchium (grk. Dyrrachion)

(rom. martur (sega martor)<=lat. martyrus (<=martyros))

Strymon=>Struma

bracchium=>rom. brat (brats), starata duma *braciu (approx. brachyu), vegl . brats

Изглежда че бг., срб. Драч е по-стар от алб. Дурръс ital. Durrazzo

Ако не е от друг по-рано изчезнал далматски говор (освен велётско), е пряко от латинско (или от румънско???)

8. Как се обяснява силното гръцко влияние над аромуски език (включително говорите в БЮРМ и Албания)ако там нямаше народ освен българи? Аром. име за българин е старо въргар (с гръцка промяна б=>в)?

Даже има гръцките гласни тх, дх, гх в старите думи с латински произход: тхамен (лат. ф=>тх обратно рус. орфография тх=>ф)

В Гърция и Франция няма национални малцинства.

[glishev]

Най-големият принос по темата е Крайовската спогодба.

[nik1]

Някои бележки за един османски източник от 16. век

Става дума за списък на джелепи на села в северозападните български земи (включително Южна Добруджа) издаден от Бистра Цветкова в Известия на Народния Музей във Варна, 1971 или приблизителна година.

Цитирам: "За произхода на някои от турските колонисти подсказват и прозвища, добавени към имената им-Анадолу (от Анадол), Трсбзонлу (от Трапзунд), Рум (от Мала Азия-араб [!]), (очевидно [!] от Арабския полуостров), Дамашки (от Дамаск) и др."

Във списъка има доста много лични имена съдържащи прозвище Рум или Урум а Ефляк. Обикновено другите думи на въпросителните имена са славянски по произход и абсолютно не мога да стане дума за гърци (Рум=грък) или араби. Интересното обаче е че ако Рум или Урум означава румънец какво означава тогава Ефляк/Ефлях? Молдованин ли? Може би рум=старото добруджанско румънско население за разлика от Ефляк=имигранти от Влашко?

Заслужава още внимание и честото лично име Балабан. Тюрско име ли е това? Куманско/печенежко или турско?

Примери на интересни лични имена:

Касаба Исакча (днес град Исакча във Северна Добруджа)

Павло Радул (Радул=Радо)

Брайко Рум

Никола Арнавуд (албанец?)

Младе Арнауд (албанец?)

Балчика Садула (БалчИкъ СадУлеа/Съдулеа? Садулеа с дифтонг "-еа". "-еа" е румънско окончание. Балчикъ може да е умалителна форма на Балк(у))

Пане Арнауд, Панко Арнауд (албанци?)

Иван Ефлях Балабан

Михне Козламъш (МИхнеа?, -еа дифонг, Козламъш=турска дума?)

Искарлат Бали (Скарлат)

Нягул Горгор (Нягул=нежен?)

Петре [ne Petwr!] базиргян

Петре българско име ли е? Има ли Петре или Петри в български а само Петър?

Неделко Радо [!][ne Nedyalko vwpreki che stava duma na iztochna bwlgarska dialektalna teritoriya=>tozi Nedelko=Nedelku e rumwnec. V rumwnski ima i Stanku i Stanchu]=Неделку Раду

"Балабан" е име на християнин ("Балабанла" е на турски)..Думата е турзцизъм. Името се превежда като "Големия", "Грамадния". Най-вероятно няма връзка с куманите и печенегите- езикът им е изчезнал отдавна; Езикът на печенегите на север от Дунава може да не е бил огузки, а кипчашки (кумански)- Вероятно под влияние на кипчашкия суперстат в Източна Европа езикът им се е кипчакизирал.Ана Комнина и Махмуд Кагшари пишат че печенежкия език е "еднакъв" (Ана Комнина) или близък (Махмуд Кашгари) до куманския.

Имаме българската фамилия "Балабанов"/"Балабан" ("Балабан" при бесарабските българи)

Вижте и името "Узун", съвр. бълг. ("Дългия") "Узунов/"Узун" ( "Узун" при бесарабските българи)"

-----

"Петре Базиргян" = Петре(Петър) Евреина ("базиргян"- преносно "евреин") или Петре (Петър) Търговеца (персийско-турски)

Брайко Рум = Брайко Гърка

-----

Кунчо,Куньо, Куна, Кунка, Кунев (Кунески мак.), Кунчев = Куман, Кумана, Куманов, Команенчи

Кун (Куни)- унгарско име на Куманите

Кумани - гръцко име на Куманите

[Пандора]

Например румънците в област Брашов и тези в южната част на област Бистрица-Нъсъуд говорят влашки ("мунтенски") диалект като тези във Влашко и Добруджа. Според историческа традиция молдованите идват от Марамуреш.

Каква би могла да бъде етимологията на Марамуреш ?

[ЧЗ-М-52]

...Преди да стане част от Османската империя, Добруджа е владение на влашкия владетел Мирча Батрин. ....

Ха-ха-ха, за няколко години, от 1396 до 1402! Да бе страхотни права имате!

БЪЛГАРИЯ ИМА ИСКОННИ ИСТОРИЧЕСКИ И ЕТНИЧЕСКИ ПРАВА ВЪРХУ ЦЯЛО ДОБРУДЖА. Влашките мамалигари я получиха даром, заради глупавата руска политика в 1878 г.

Румъния няма никакви права на каквато и да е територия южно от Дунав. За Молдавия може и да си претендирате - тя е ваша, но Северна Трансилвания и Темешвар са унгарски и се надявям някой ден отново да станат, както и цяла Добруджа - Българска! "Чем пула ми фаче" в Добруджа, румънски шовинисти такива! Не стига че ние ви дадохме средновековната държава, аристокрацията, официалния език и 40% от сегашния ви говорим език. До 12-13 в. власите са поданници на България и българските царе! Маджарите ги вземат в Карпатите да им пазят границата но си вкарват колче отзад!

Влашори, с Рим нямате нищо общо, нито с римските колонисти, избити още от готите във 2-3 в.

Да сте чували за ген.Иван Колев, чийто юнаци като пилци клаха вашите прадядовци в 1916 г. и казашките кратуни като зелки са хвърчали!

"Напред, напред към Букурещ" както е написал поета. И да ви напомня за българската визита в Букурещ през 1916 г. Или за вашия "малък Вердюн" както наричахте Тутракан, ама нашите юнаци за няколко дена го издъниха като виетнамска колиба! Моян прадядо е участвал в Трета армия и Добруджанския поход до Дунавската делта и се гордея с това!

-------------

....Балчикъ може да е умалителна форма на Балк(у))... Ами айде стига в стил Петър Добрев, Балчик е турска дума отвсякъде и означава калотия, кално място! (В чувашки палчак - кал, мръсотия) Топонимът е или кумански или османотурски!

[michael]

"Балабан" е име на християнин ("Балабанла" е на турски)..Думата е турзцизъм. Името се превежда като "Големия", "Грамадния". Най-вероятно няма връзка с куманите и печенегите- езикът им е изчезнал отдавна; Езикът на печенегите на север от Дунава може да не е бил огузки, а кипчашки (кумански)- Вероятно под влияние на кипчашкия суперстат в Източна Европа езикът им се е кипчакизирал.Ана Комнина и Махмуд Кагшари пишат че печенежкия език е "еднакъв" (Ана Комнина) или близък (Махмуд Кашгари) до куманския.

Имаме българската фамилия "Балабанов"/"Балабан" ("Балабан" при бесарабските българи)

Вижте и името "Узун", съвр. бълг. ("Дългия") "Узунов/"Узун" ( "Узун" при бесарабските българи)"

-----

"Петре Базиргян" = Петре(Петър) Евреина ("базиргян"- преносно "евреин") или Петре (Петър) Търговеца (персийско-турски)

Брайко Рум = Брайко Гърка

-----

Кунчо,Куньо, Куна, Кунка, Кунев (Кунески мак.), Кунчев = Куман, Кумана, Куманов, Команенчи

Кун (Куни)- унгарско име на Куманите

Кумани - гръцко име на Куманите

Благодаря

Имената като Кунески, Конески и т.н. вместо КунеВ(ски) или КунСКИ, КонСКИ вероятно са по образ на румънските имена на -еску: Стънеску=СтанЕСКИ а не СтанЕВ(ски), "СтанСКИ". Дали има и "-оски" вместо "-ов(ски)", "-ски" (Иваноски, Йованоски вместо ИванОВ(ски), "ИванСКИ").

[michael]

Каква би могла да бъде етимологията на Марамуреш ?

Не знам

(Има река Мара, има и река Муреш)

[michael]

Някои други бележки за Добруджа:

Най-старите, "местни" румънци в Добруджа (така наричаните дичиени) всъщност са били наричани от по-новите румънци туркани (рум. туркАнь), туркуени (рум. туркуйЕнь) или туркомани (!) (рум. туркомАнь=туркменци?) което очевидно означава че те живеят в Добруджа само "отслед" турското завоевание. Теоретично има и тази възможност: по-новите румънци и съхстите дичиени не знаеха точно откога живяха последните в Добруджа когато първите се установяват там заради прекаленото дълго време. Само теоретично има и тази възможност.

Фактът че в Северна Добружа имаше села като Влахлар и Влахкй ой (друг Влахлар имаше и на 1913-1940 българско-румънска граница, оставен в пределите на България и след 1913) означава че за определено време, започващо с основаването на въпросително село (или с преименуването му) нямаше друго румънско село в околностите (поне по територия с радиус, да кажем, 15-20 км)

Самото име "дичиан" (или "дечиан") за "местните" румънци в Добруджа, ако то съществуваше в действителност в говоримата реч а не е изобретено от румънските "историци") доказва че "местните" румънци са само в територията на бивша Вичинска епархия (ако "дичиан" има етимологическа връзка с Вичина което за мен не е съвсем ясно; може би "дичиан" е от "Дачиа", Дация, подобно на "бисЕрикЪ" която е от "басИлика" чрез "бъсЕрикъ", "бе-"; "дачианус"=жител на Дация, Дакия=>"дъчиан", "дечиан", "дичиан"). За много кратко време имаше в средновековна Добруджа владика на Вичина. За сравняване и в Португалия имената на епархии (или на управляващите градове на епархии) се превръщат в имена на административни региони и оттам на исторически региони и в регионални имена на хора (както са "тракийци", "македонци" за българите)

D. Șandru: Mocanii în Dobrogea [Моканите=седмиградски пастири в Добруджа], 1946 г., стр. 13, 171, 186

[michael]

Имам предвид че градчето Вичина състхествуваше за много кратко време и очевидно населението му не беше толкова голямо за да даде името "дичиан" на всички "местни" добруджански румънци. Освен това няма как името на един град да даде името на регионално население; впоследствие "вичиан" беше и име на населението на епархия Вичина въпреки че редуването "в-д" (Вичина-дичиан) не е езиковедски обяснимо (за разлика от редувания в-м, в-б). Аз не знам за друг пример в румънски език за това редуване и ни в други езици но може би че има.

[Иванко Тертер]

... Балчик е турска дума отвсякъде и означава калотия, кално място! (В чувашки палчак - кал, мръсотия) Топонимът е или кумански или османотурски!

наистина, горното е много голям смешен виц

[michael]

....Балчикъ може да е умалителна форма на Балк(у))... Ами айде стига в стил Петър Добрев, Балчик е турска дума отвсякъде и означава калотия, кално място! (В чувашки палчак - кал, мръсотия) Топонимът е или кумански или османотурски!

Така както Русчук на Рус(е) и Пазардзхик на Пазар ли?

Може би. Аз не знам турски но не трябваше ли да стане Балкчик а не Балчик?

Все пак от книгата Принос към проучването на местните имена в Южна Добружа на Й ордан Заимов знам че има турско име Бал така че Балчик може да дойде от Бал.

Ана Комнина споменава войводата Саца (Сатза) в североизточна България. Той вероятно е дал името си на градчето Исакча в Северна Добружа но Саца=Сача а не СаКча, дума която трябваш да бъде СаКца в гръцки език, така че етимологията не е съвсем сигурна.

[ЧЗ-М-52]

Виц Иванко за невежите, иначе е истина отдавна установена!

Михаел, спомен за никакви даки "дичени" и Дакия при власите няма. До 13 в. твоите предци са живели на юг от Дунава като поданици на българсикте царе!

[михай]

Дали някой има представа защо през първите пристигнали до нас дефтери от 16. век християнското население в Добружа имаше само в придунавския регион но в регистър на джелеп(кешан)и "отслед" само 20-30 години по-късно христянски джелепи се срестхат и във вътрешността на Добруджа?

Друг въпрос: някой тука даде турски линк за имената на села на Силистренски или Никополски регион през 16. век но забравях го. Имате ли остхе този линк?

Едно от селата беше Калу-Петре който в румънски означава Кон [na] Петър=Калипетрово