Преходът в България versus прехода в Централна Европа

[КГ125]

Иначе съм оптимист, както написах.. "Трябва време" /пишеш/, но не просто "трябва време", а трябва ни такова време - в което ще се развиваме без големи кризи, в сегашните си жалони..

А, не не. Не и в сегашните. Те само биха консервирали проблемите, за които пишеш по-горе. Сакън

[КГ125]

Ти до известна степен имаш право във възраженията си срещу метода на Хофстеде. Всъщност, той е критикуван най-много именно заради това. Един от най-върлите му критици McSweeney (2003) поставя под въпрос изводите му, защото според него служителите на IBM не са представителна извадка на обществата, в които живеят. Всъщност, Хофстеде използва не представителна, а сравнима извадка - хората, които са анкетирани си приличат по всичко останало, с изключение на националността. Следователно, ако има различия между мненията им, те се дължат именно на различия в културата, а не на нещо друго. Служителите на IBM имат една и съща работа, образование, доход, възраст, почти еднакво съотношение мъже-жени, позиция в компанията. Единствената разлика е националността им. така подборът на респондените е извършен от самат компания. Това е метод, използван много често и след това. Наистина, тези хора вземат по-висок доход от средия за страните си, имат висок образователен статус и още куп специфични черти, които засилват съмненията за тяхната представителност. Все пак, Хофстеде има право поради две причини:

1. В изследванията си той открива за първи път в историята на сравнителната антропология нещо смайващо - отговорите на някои въпроси корелират. ...........Освен метода на измеренията, Хофстеде въвежда и факторния анализ. Как се извършва съм описал подробно в темата за методологията на междукултурните изследвания. Това, което прави той, е да изчисли Пиърсовия коефициент на корелация между определена нагласа - това е отговор на определен въпрос в анкетната карта - и индекса на страната по съответния фактор - това е културното измерение, което обуславя нагласата.

например - корелационните индекси на въпросите от анкетата на хофстеде спрямо коефициента на фактора екскулионизъм са:

2. .... Макар и да признаем, че извадките не са представителни, а сравними (matched samples), както и един сериозен пропуск на Хофстеде - той допуска, че културите са хомогенни, ............. огромната база данни от изследвания, проевждани след него, в последните 40 години, потвърждават заключенията на Хофстеде. това става, защото изследователите винаги са ползвали Хофстеде за база, и когато са откривали някакви културни измерения, са търсили корелация с тези на Хофстеде.

............. Спорове възникват не за феномените, които са необорими, а за тяхното разтълкуване. Корелациите между следващите изследвания - особено това на WVS, което се порвежда на всеки 5 години от 1980 в 120 държави по света, от 1999 и в българия от социологическия институт на БАН, ръководено от Андрей Райчев, а това е първото междукултурно изследване в света, което използва не сравними, а представителни извадки - и измеренията на Хофстеде показват, че каквито и методи да е използвал, е открил нещо наистина важно.

Толкова за Хофстеде.

Несъмнено е открил нещо важно, но, по отношение на националните културни особености, точно отсъствието на националността като качество прави според мен невъзможно отнасянето на заключенията му от изследванията в IBM към нациите. Без да съм спец, критиката срещу него е основателна.

Изследванията на Андрей Райчев (надявам се да се е отърсил от политическите си виждания при провеждането им ) биха могли да се коментират отделно и конкретно, с оглед на цялостната им конкретика, в т.ч. време, място и начин на провеждане, изследвани групи и пр.

Сравненията пък на корелациите в отделни страни е повече от спекулативно. Защото отделните култури имат отделни разбирания към въпросите и понятията, оттук и отговорите; бли следвало да се сравняват само близки култури.

Редактирано Май 20, 2009 от КГ125

[КГ125]

...........

За реакцията в балканските страни срещу социализма също може да се спори. Реакция и то доста силна имаше в Румъния. Знаем, започна в тимишоара, където културата е малко по-западна по разбираеми причини и стана толкова силна и брутална, че завърши с кървава баня. В крайна сметка самите румънци си го свалиха и убиха, заедно с жена му.

Реакция в Югославия нямаше, по няколко причини. първо, режима на Тито беше мнооого по различен от този у нас - беше соц с човешко лице, отворен към Запада, скъсал връзките си с СССР, беше това, което Дупчек и наги се опитаха и не успяха. Освен това, сърбите живееха сто пъти по-богато, бяха една от богатите държави в Европа, на която ние можем само да завиждаме. Тито беше умен политик, който не даде на съветските утрепки да му се месят и защити суверинитета на страната си, осигури благоденствие на народа си и най-важното - толерантост между етносите. Беше европейски политик, за разлика от нашите марионетки.

За Аблания ми е трудно да говоря. Все пак е страна, която живееше до скоро в дълко феодализъм и родовообщинен строй. Не можем да очакваме хората да имат политическо съзнание и порив за свобода, след като хилядолетия са мачкани.

В СССР и републиките положението беше сходно с нас.

---------------

Повечето изследователи са на мнение, че основна причина за появата на неравновластие е появата на земеделието. Струва ми се че съм писал много по това. По нашите земи, в Близкия изток и Азия то се заражда или появява преди 4-5 000 години. В Северна и Северозападна Европа, вкл. Англия земеделие практически няма или е силно недоразвито до Средновековието. Затова и там сравнително късно се формират централизирани държави, ако изобщо се формират. Ще видиш как във всички територии, където земеделието се заражда рано има тиранични режими, авторитарни управления - Египет, Шумер, Акад, Елам, Юдея, Ур, държавата на траките, Мохенджо даро, Китай, Япония и тн. Там, където земеделието идва късно - Северна Европа, Англия - има доста либерални култури и форми на управление. В Швеция изобщо пропускат да формират абсолютискта монархия, защото първият монарх, който се решава на това, е убит на бал. В тези държави земеделието идва доста късно, и не се задържа много - те директно се прехвърлят на търговия и индустриално производство. да не забравяме, че феодалния строй е свързан именно със земеделието. Друг пример е Гърция или Финикия. Там обществата още в дъбока древност са либерални и демократични, защото земеделие в широк смисъл няма и не е единствен поминък, развива се и търговията.

Когато се преценява конкретен исторически и политически феномен, каквито са последните реакции на обществата срещу режимит отпреди 1989 г., следва да се имат предвид главно историческите факти и политическите съотношения на сили и конкретики на момента. Защото, освен народното недоволство, което впрочем винаги е съществувало, и често спорадично ескалирало, съществуват и много фактори, които могат да объркат представата за културите, например:

1/ Участието на самите компартии и техните структури, вкл. силови и манипулативни, в процесите на 1989 г.

2/ Натискът отвън;

3/ Конкретният ход на събитията, обусловен от конкретни ситуации - така например, гражданите на ГДР масово побягнаха в Унгария, която отвори границите си (какви изводи за немската култура можем да правим от това, че немците са страхливи ли?? А впрочем в ГДР също не се бунтуваха особено срещу социализма - нима те са с един и същ културен стереоптип с българите?? )

С други думи - съществуат още множество фактори в историческите събития, за да получат последните чисто културологични обяснения. Като неспециалист да питам аз - а не би да сме свидетели на нещо като "културологичен центъризъм" или, да ползвам Сталиновия израз - "културологичен волунтаизъм"? (това, разбира се майтап, но вижте каква добра обвинителна формулировка :):):):) )

Относно земеделието - пряката му връзка с тираничните режими трудно може да се обясни толкова лесно. По-скоро това са първите по-крупни политически формирования, а тук играят роля и (sic!) културните особености на самите народи. От посочената от теб схема изпадат едно земеделско (Древна Гърция, която е пределно демократична) и едно неземеделско (общността, сред която се издига Чингис хан, което прелива от диктат ) общества. Освен това в пъзела влизат и обичаите и традициите на народите, формиращи разглеждания "пръв" политически феномен, етнопсихологическите им характеристики, социалните им норми, етиката и морала на древното общество по отделно. А тука имаме голям букет от разнообразие, за да го подминем и класифицираме току тъй.

Изглежда, че ще да има нужда от много още изследвания, преди да се генерализират настоящите културологични къмто политически или исторически изводи. Казвам го така, като външно на знанията по тия въпроси лице.

Редактирано Май 20, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Несъмнено е открил нещо важно, но, по отношение на националните културни особености, точно отсъствието на националността като качество прави според мен невъзможно отнасянето на заключенията му от изследванията в IBM към нациите. Без да съм спец, критиката срещу него е основателна.

Изследванията на Андрей Райчев (надявам се да се е отърсил от политическите си виждания при провеждането им ) биха могли да се коментират отделно и конкретно, с оглед на цялостната им конкретика, в т.ч. време, място и начин на провеждане, изследвани групи и пр.

Сравненията пък на корелациите в отделни страни е повече от спекулативно. Защото отделните култури имат отделни разбирания към въпросите и понятията, оттук и отговорите; бли следвало да се сравняват само близки култури.

Не. Националността не отсъства, нали именно тя е единственото различно нещо в изследването. Всичко останало е сходно между хората, единственото нещо, което ги различава, е националността. Затова тя е ключов момент.

Тези изследвания се имат за цел да разкрият междукултурните различия. Затова се сравняват всички страни, не само сходините. Всъщност, кои са сходни и кои не си проличава чак след като имаме резултатите. Целта на изследванията е именно да се видят разликите, не приликите.

Хората не се питат някакви сложни неща, като например отношението им към ЕС - един африканец не би могъл да отговори. Въпросите разкриват реално наблюдаваните феномени в културите. Например:

Бихте ли дали секретна бизнес информация на ваш приятел, без която знаете, че ще фалира?

В Германия хората не биха дали.

В България и Нигерия обаче биха.

Очевидно хората имат различни разбирания, затова дават и различни отговори. Целта е ние да го установим.

Или:

Считате ли, че родителите трябва да се уважават?

В Германия процентите са ниски.

В Нигерия високи.

Хората очевидно имат различни разбирания по тези въпроси. Те съществуват реално. И ние просто ги констатираме.

По твоята логика ние изобщо нямаме право да питаме никои как стоят нещата в неговото общество. Значи, ние не сравняваме Германия с Нигерия, а просто гледаме как хората се отнасят към родителите си в едната и в другата страна

Корелациите не се изчисляват между страните, а между отговорите на всяка страна. Например сравнява се как нигерийците са отговорили на въпрос А,Б,В. После гледаме как са отговорили на същите въпроси в България. Установява се, че и двата случая процентите са сходни. Значи има съвпадение. АКо сравним с Германия, съвпадението няма да го има. Ето културно различие, защото германиците и нигерийците имат съвсем различни разбирания и нагласи. Затова на едни и същи въпроси отговарят различно. Например в Нигерия отхвърлят развода и изневярата, а в Германия не.

Ето други пример. Въпросът е:

Съгласни ли сте, че за да бъде пълноценна, жената трябва да има поне едно дете?

В Нигерия 87% казват ДА

В Германия 87% казват НЕ.

Защо е така. Ами защото имат различни нагласи. Но и в дете държави знаят прекрасно какво е жена и какво е дете. това, което ги различава е разбирането им за пълноценност. И ние точно това разкриваме с този въпрос.

Друг пример - Въпросът е: Бихте ли искали одобрението на родителите си, за да се ожените?

В германия казват НЕ

В Нигерия казват ДА.

И в двете страни знаят какво е родител и какво е да се ожениш. Но имат различно мнение по въпроса. По твоята логика, изобщо не мога да питам подобни неща. Всъщност, изследванията се правят независимо едно от друго, от местни анкетьори. После се публикуват резултатите. Така както се сравняват страните по БВП - има един с висок, други с нисэк. Или по население, или по площ. това, че са различни, не ни пречи. Ние всъщност установяваме различията.

Това е все едно да строим различни хора по височина. Има ниски, има и високи. Това се установява, като ги подредим всичките идин до друг и ги сравним. Така се виждат различията. По твоята логика, ние изобщо не можем да сравняваме хората, защото имат различни височини, и можем да мерим височината само на тези, които са със сходни размери.

Излишно е да казвам, че в класическата антропология, за да се установят общочовешките особености и да се изведат генерални изводи, се правят проучвания сред ирокези, папуаси, масаи и всякакви други екзотични племена. Всичките книги на Марсел Мос, Франц Боаз, Рут бенедикт и други светила на етнологията и антропологията все натам вървят.

Най-сериозните критици на Хофстеде твърдят, че извадките му не са представителни, което е вярно. Но както казах изводите му бяха потвърдени от следващите проучвания. Същие критици се заемат да го оборят, като повтарят изследванията му, само че с представителни извадки. Но на никой не му е хрумнало да твърди, това, което казваш ти. Т.е дори най-яростинте врагове на професора също задават един и същ въпрос на 150 държави.

Проблем би имало, ако например настоявам нигерийците да имат еднакво мнение с германците. Или примерно да питам един нигериец: Одобрявате ли данъчната политика на Меркел? Тука вече има проблем. Но да ги питаш дали искат удобрението на родителите си за да се оженят, и да твърдиш, че не разбираш какво ги питаш, значи, че са идиоти.

[alvassareiro]

И сега да кажа нещо друго. Всъщност, теорията на междукултурните различия, която цитирам, всъщност е точно обратонто на това, което твърдиш. Тя е известна още като теория на културния релативизъм. осега се приемаше, най-вече от класическата антропология, че хората по света трябва да имат еднаки разбирания за нещата, и че има една общовалидна истина за всички. Например демокрацията. Считаше се, че едва ли не всички искат демокрация, и тя е добра за всички. Ами не е така. ИМа народи, които изобщо не знаят какво е демокрация. така е и пазарната икономика. В Учебниците пише, че хората трябва да се конкурират, и това е основен мотиватор и движеща сила. Така е в САЩ, но не е така в Германия и Швеция, където има закони за ограничаване на конкуренцията. Там ако накараш хората да се конкурират, ще ги демотивираш. Основен мотиватор в труда в Германия и Швеция не е стремежът към постижения, както е в САЩ, а желанието да помагаш на другите.

Просто не може да се наложат американските възгледи за политика, икономика, култура на всички държави. Ние трябва първо да изследваме какво е отошението на хората в отделните държави към някои неща - примерно към абортите, жените, хомосексуалните, съревнованието, и чак тогава да решим кое е добре за тяхната култура.

Затова се счита, че изследванията на Хофстеде поставят началото на културния релативизъм, т.е това, което е вярно, правилно, прието, нормално в една страна, може да е точно обратното в друга. Именно това прави Хофстеде - сравнява старните, за да види къме нещото е се счита за правилно, и къде не.

например, в Германия колите спират на пешеходеца, а в Нигерия не спират. Очевидно това, което е правилно в Европа, не правилно, или не е прието поне в Африка. Глупаво би било да очакваме, че щом в Германия децата не искат съгласието на баща си, за да се оженят, така трябва да бъде по целия свят и това е правилното. Всичко друго е примитивно и невярно. Точно това горе-долу твърдеше класическата антропология.

[alvassareiro]

Когато се преценява конкретен исторически и политически феномен, каквито са последните реакции на обществата срещу режимит отпреди 1989 г., следва да се имат предвид главно историческите факти и политическите съотношения на сили и конкретики на момента. Защото, освен народното недоволство, което впрочем винаги е съществувало, и често спорадично ескалирало, съществуват и много фактори, които могат да объркат представата за културите, например:

1/ Участието на самите компартии и техните структури, вкл. силови и манипулативни, в процесите на 1989 г.

2/ Натискът отвън;

3/ Конкретният ход на събитията, обусловен от конкретни ситуации - така например, гражданите на ГДР масово побягнаха в Унгария, която отвори границите си (какви изводи за немската култура можем да правим от това, че немците са страхливи ли?? А впрочем в ГДР също не се бунтуваха особено срещу социализма - нима те са с един и същ културен стереоптип с българите?? )

С други думи - съществуат още множество фактори в историческите събития, за да получат последните чисто културологични обяснения. Като неспециалист да питам аз - а не би да сме свидетели на нещо като "културологичен центъризъм" или, да ползвам Сталиновия израз - "културологичен волунтаизъм"? (това, разбира се майтап, но вижте каква добра обвинителна формулировка :):):):) )

Относно земеделието - пряката му връзка с тираничните режими трудно може да се обясни толкова лесно. По-скоро това са първите по-крупни политически формирования, а тук играят роля и (sic!) културните особености на самите народи. От посочената от теб схема изпадат едно земеделско (Древна Гърция, която е пределно демократична) и едно неземеделско (общността, сред която се издига Чингис хан, което прелива от диктат ) общества. Освен това в пъзела влизат и обичаите и традициите на народите, формиращи разглеждания "пръв" политически феномен, етнопсихологическите им характеристики, социалните им норми, етиката и морала на древното общество по отделно. А тука имаме голям букет от разнообразие, за да го подминем и класифицираме току тъй.

Изглежда, че ще да има нужда от много още изследвания, преди да се генерализират настоящите културологични къмто политически или исторически изводи. Казвам го така, като външно на знанията по тия въпроси лице.

Сега, никак не съм съгласен, че немците не са се бунтували. Всъщност, първият бунт срещу комунизма въобще, е в Източна Германия, през 1953. Тогава съветите за първи път пращат танкове, защото народния бунт е бил невъобразим. Източногерманците се възползват от ситуацията след смъртта на Сталин и боричканията кой да го наследи и излизат на Александерплац. Към тях се присъединяват и западногерманци с искане града да се обедини. Русите працат танкове, американците също и това е първото военно противопоставяне на Студената война, без да има изтрели обаче. След това, нали самите източногерманци събориха стената, да не са я съборили други. Изляхова половин милион души на улицата и почнаха да къртят. Всъщност, съпротивата на източногерманския народ е една от най-показателните,защото тя практически ознаменува края на социализма въобще - с падането на стената.

фактът, че немците бягаха през стената, знаейки, че могат да ги убият, и после че се юрнаха към Унгария, не значи че са страхливи. Значи нещо друго - показва дълбоката несъвместимост на немската култура със социализма, и дълбоката непримиримост с него. Бягството е личен бунт.

Сега да питам - кобко българи избягаха? през границата примерно. Имаше разбира се, ама много малко бе братко, мнооого малко. Масово българите не тръгнаха да се спасяват от България, както го напрвиха немците. Нали затова се постои стената. Сега пак да питам - а колко избягаха след 1990 - ами 2 милиона. А сега кажи, към кое българинът е по-нетърпим: към псевдодемокрацията, или към социализма.

[КГ125]

Е, явно и към двете. То второто се изложи по много параметри. Само че сега се излиза свободно. Но причините са икономически или културни, не и политически вече.

Да, има бунт, макар и не невъобразим, през 1953 г., но после не се повтори - то и тука е имало съпротива, но не масова, естествено; впрочем забелязваш ли, че тези бунтове никога не се случват едновременно? 1953/1956/1968/1980 в различни страни.

Бягството на немците беше улеснено от мощния пример на Западна Германия - те проблеми с интеграция и напускане на родина нямаха никакви - все едно ние да искаме да избягаме в Пловдив, ама на Траянови врата да има стена със стрелба. Това обяснява нещата.

После, в ГДР репресиите никога не са били излишно жестоки, а българинът, който дръзне да се опълчи към властта, го чакаха балкански жестокости.

Доста емигранити имаме и за социалистическия период, което показва ясно за какво става дума.

А за въпросите и националнистите

ю- Ако се задават еднакви въпроси на различни култури, няма как последните да се сравнят.

Редактирано Май 20, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Е, явно и към двете. То второто се изложи по много параметри. Само че сега се излиза свободно. Но причините са икономически или културни, не и политически вече.

Да, има бунт, макар и не невъобразим, през 1953 г., но после не се повтори - то и тука е имало съпротива, но не масова, естествено; впрочем забелязваш ли, че тези бунтове никога не се случват едновременно? 1953/1956/1968/1980 в различни страни.

Бунтът през 1953 се повтори, и втория път беше успешен - не само за тях, но и за целия свят. Междувременно както казваш ти, влияят и много ситуационни фактори. Но хората не спряха да бягат, даже бягаха още по-масово сред 1953, затова съветите посториха стената, а това както казах и личен бунт. Имаше и нелегална съпротива, която поддържаше връзки с ФРГ. Не се случват едновременно, а трябва ли да са едновременни. Все пак натискът е бил доста силен, хората са се надигали когато са можели.

[alvassareiro]

Е, явно и към двете. То второто се изложи по много параметри. Само че сега се излиза свободно. Но причините са икономически или културни, не и политически вече.

Да, има бунт, макар и не невъобразим, през 1953 г., но после не се повтори - то и тука е имало съпротива, но не масова, естествено; впрочем забелязваш ли, че тези бунтове никога не се случват едновременно? 1953/1956/1968/1980 в различни страни.

Бягството на немците беше улеснено от мощния пример на Западна Германия - те проблеми с интеграция и напускане на родина нямаха никакви - все едно ние да искаме да избягаме в Пловдив, ама на Траянови врата да има стена със стрелба. Това обяснява нещата.

После, в ГДР репресиите никога не са били излишно жестоки, а българинът, който дръзне да се опълчи към властта, го чакаха балкански жестокости.

Доста емигранити имаме и за социалистическия период, което показва ясно за какво става дума.

А за въпросите и националнистите

ю- Ако се задават еднакви въпроси на различни култури, няма как последните да се сравнят.

Да ти кажа репресиите на ЩАЗИ бяха едни от най-бруталните в Източна Европа въобще, навярно само Сталин отстъпва на сатрапа Хонакер. С нищо не могат да се сравнят с нашите. А проблем с интеграцията немците имаха, и още имат - има сериозни не културни, но материални различия между изтока и запада. Бягството на немците от нищо не е улеснено, като те стрелят никой не те улеснява.

Сега за националностите - как да няма как като задаваш еднакъв въпрос на различни култури, после да сравниш отговорите и да видиш кой как е отговарял - СЛЕД КАТО УЧЕНИТЕ ГО ПРАВЯТ ВЕЧЕ 40 години....Не те разбирам.

[alvassareiro]

Да ти кажа репресиите на ЩАЗИ бяха едни от най-бруталните в Източна Европа въобще, навярно само Сталин отстъпва на сатрапа Хонакер. С нищо не могат да се сравнят с нашите. А проблем с интеграцията немците имаха, и още имат - има сериозни не културни, но материални различия между изтока и запада. Бягството на немците от нищо не е улеснено, като те стрелят никой не те улеснява.

Сега за националностите - как да няма как като задаваш еднакъв въпрос на различни култури, после да сравниш отговорите и да видиш кой как е отговарял - СЛЕД КАТО УЧЕНИТЕ ГО ПРАВЯТ ВЕЧЕ 40 години....Не те разбирам.

[КГ125]

По жестокост, а не по ефективност, балканците и руснаците не могат да бъдат надминати.

Не се изразих точно - "да видиш успешно" какви са нагласите. Изследванията игнорират различията, което според мен ги опорочава донякъде.

[alvassareiro]

По жестокост, а не по ефективност, балканците и руснаците не могат да бъдат надминати.

Не се изразих точно - "да видиш успешно" какви са нагласите. Изследванията игнорират различията, което според мен ги опорочава донякъде.

Изследванията показват различията, като изваждат на бял свят огромните различия в нагласите и мненията на жителите на 150 страни по света.

[КГ125]

Но на база на еднакви въпроси, зададени към различно разбиращи ги култури Какво разбира един нигериец и един германец под "нашите" например? Следователно се получават сравнения на трудно сравними величини, вследствие на което българите заприличват на заирците )))

[alvassareiro]

Но на база на еднакви въпроси, зададени към различно разбиращи ги култури Какво разбира един нигериец и един германец под "нашите" например? Следователно се получават сравнения на трудно сравними величини, вследствие на което българите заприличват на заирците )))

Мисля, че на всички езици "нашите" означава нашите. Хората не са идиоти все пак, разбират думи. Но не знам кой кого е питал за "нашите". Въпросите се отнасят за децата, родителите, жените, семейството. Всички хора по света знаят какво е това жена или деца....

[КГ125]

Но ей богу, не всички знаят името на страната си

[alvassareiro]

Но ей богу, не всички знаят името на страната си

Съмнявам се, че хората не знаят името на държавата си. Не го знаят някои забутани племена, но те така или иначе не влизат влизат в анкетните проучвания. Все пак, за да бъде извадката пълна, учените понякога прилагат към "диваците" включени наблюдения. Вместо да ги питат как възпитават децата си, просто наблюдават. Други групи, които не знаят в коя държава се намират, са идиотите, и умствено изостаналите. Те също не влизат в проучванията. Всъщност, проучванията нямат за цел да установят знаят ли хората името на държавата си, а съвсем други неща - като например семейна организация, място на жената и т.н.

[КГ125]

И представата им за политическия процес? За националната история и за целия обем идеи и мнения, формиращи отношението към тези процеси? Това е еднакво в Африка и в Шлезвиг-Холщайн?

[alvassareiro]

И представата им за политическия процес? За националната история и за целия обем идеи и мнения, формиращи отношението към тези процеси? Това е еднакво в Африка и в Шлезвиг-Холщайн?

Е какво за него? Въпросите за политика и история почти липсва. Проучванията са основно социални - засягат представата за семейство, род, приятели,непознати хора, щастие и т.н, които са доста по-показателни от политиката. Въпросите за политика са от рода - какво предпочитате: правителство, което гарантира основни свободи, или силна икономика...Не знам дали си правил анкетно проучване, но хората далеч не се питат някакви завъртяни неща. Каквото и да те интересува, то обикновено е формулирано изключително просто и елементарно. Но това се прави, не защото хората са тъпи. Например, психологът пита кой е любимия ти цвят. Зад това има закодирани символи - червеното значи едно, жълтото друго. Така е и с анкетите - питаш - бихте ли спряли на пехешодци. Отговорите издават определени нагласи.

Подобни анкетни проучвания се провеждат предимно в големите многомилионни градове на африканските държави. Навярно не отчитат мненията на племената в джунглата, но не ни и трябва. Ако аз искам да посетя или да правя бизнес н Нигерия, няма да ме интересува какви са настроенията сред маяците, а какви са нагласите на жителите на големите градове, където именно ще ходя. При все това, директни въпроси за политика просто липсват. Питат се хората дали биха излезли на протест, дали предпочитат силна ръка или не, и т.н. Това, че на запад имат по-зрели представи за политика, не значи че в Африка не разбират като ги питаш дали искат силен диктатор и икономика, или повече свобода. Просто отговорите ще са различни.

Въпроси за национална история пък напълно липсват.

[КГ125]

Въпроси за политика и история липсват, но резултатите се използват за политически и исторически изводи??!

Именно затова проучванията са "тънка работа" се не много категоричен резултат

Редактирано Май 21, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Въпроси за политика и история липсват, но резултатите се използват за политически и исторически изводи??!

Именно затова проучванията са "тънка работа" се не много категоричен резултат

Ами съжалявам, като те разочаровам, но просто няма исторически или политически изводи от изследванията. Изводите са културологични и социални.

[Aspandiat]

Не хвърляй вината върху "окастрянето" на България. Имаше бая по-малки държави от нас, без море, без нищо, но по-богати. Всъщност, благоденствието дойде именно през социализма, когато получавахме суровини от СССР, произвеждахме и си изнасяхме боклуците на гарантираните пазари.

Изнасяхме боклуци, защото произвеждахме боклуци. А произвеждахме боклуци, защото у нас нямаше икономическа свобода, инициатива, възможност за печалба и оттам КОНКУРЕНЦИЯ. А нямахме конкуренция, защото на кутията от цигари на Сталин на СССР се паднаха 75% от България, и уви само 25% на Британия.

П.П. Да не се те баннали набързо в другия форум, че пробутваш в този твоите комунистически олигофрении?

[КГ125]

Изводите са културологични и социални.

Аха, и с политически ефект - българина не става за демокрация, не става за капитализъм и става само за социализъм.

Редактирано Май 21, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Аха, и с политически ефект - българина не става за демокрация, не става за капитализъм и става само за социализъм.

Ами това са заключения от резултатите, получени от въпроси, които не са с пряка политическа насоченост. Сега вече става въпрос за два спора - единият е че хората не разбирали какво ги питали. Съвсем друго е да спорим как се интерпретират резултатите, за да се формират изводи. Тези изводи не се формират от анкетираните, а от анкетиращите.

За да се стигне до извода, че българите са по-благосклонни към соца, а не към това което е сега, никой не ги е питал: Обичате ли социализма. Въпросите са: считате ли, че съревнованието между хората е по принцип нещо хубаво? свобода при вземане на решения на работното място, доколко важни за хората са свободите от предоставен списък, кое предпочитате - свобода за да преследвате сам целите в живота си, или правителство, което гарантира, че никой няма да живее в нищета?, ако една дейност се управлява от държавата, тя безполезна ли е? и тн.

Смятам, че всеки разбира какво го питат, без значение дали е в Нигерия или в България

Редактирано Май 21, 2009 от КГ125

[КГ125]

Това, срещу което възразявам е съвместната класация на твърде различаващите се култури.

Последният ти пост вече сочи друг вид проучване.

Интересно какво и кога са отговорил българите, и кои са отговорилите, каква е представителността на извадката. Цитат на изследването?

[alvassareiro]

Това, срещу което възразявам е съвместната класация на твърде различаващите се култури.

Последният ти пост вече сочи друг вид проучване.

Интересно какво и кога са отговорил българите, и кои са отговорилите, каква е представителността на извадката. Цитат на изследването?

Какво значи съвместна класация? Правят се проучвания и после се изнасят резултатите. Различните култури дават различни резулати.

Всяка държава си прави изследването, после те се публикуват в един общ списък. Това е съвместна класация на различията в мненията. Това е като оценките от матурите. И слабите, и силните, са в един списък, нищо че са различни.

Изследването е ПРЕДСТАВИТЕЛНО. Това значи, че е проведено с представителна извадка. Реализира се на две вълни в България, през 1999 и 2004 от Социологическия институт на БАН, в рамките на проучване на World Values Survey, в което влизат 130 държави по света.