Културологически анализ на политическата култура

[alvassareiro]

Културологически анализ на политическата култура

Политическите настроения,както е известно, са силно зависими от културните особености на населението. Този въпрос е особено важен сега, в навечерието на двата избора – за европейски парламент и за национален такъв. За въпроса за политическата апатия на мнозинството българи съм писал подробно в предходни теми. Нека да видим какви са настроенията на онези, които все пак ще гласуват. Като цяло българите си нямаме никаква представа за ролята, функциите, значението на европейския парламент. Всъщност, това е нещо, което не само, че не разбираме, но и въобще не ни пука за него. Основният мотиватор за гласуване на тези избори за твърдите електорати на партиите е възможността да гласува два пъти за съответната партия, респективно възможността да гласуваме два пъти срещу сегашното правителство, или както каза Костов, срещу лошите. Следователно мотив да гласуваме на изборите за евпропейски парламент не е нищо, свързано с европейския парламент. Това личи от социологическите изследвания, които проведе БАН в последните месеци, в рамките на общоевропейско анкетно проучване, порведено във всичките държави членки от PRC. На въпрос “какво очаквате от българските евродепутати” мнозинството българи заявяват, че очакват те да защитават интересите на България в европарламента. Това е пълен абсурд, защото евродепутатите не са избрани, за да защитават интересите на държавата си, а да осигурят бъдеще на Европа и да я управляват според концепциите на политическите партии, в които членуват. Това е все едно, ако изберем депутати от каспичан в народното събрание, да очакваме те да защитават интересите на Каспичан. Всъщност ние сме ги избрали да управляват България. Ние сме толкова далече от европейските идеи, че само си мислим, че гласуваме за нещо, без да ни е много ясно за какво точно. От това може да се направят едве практически заключения – колкото по-висока е избирателната активност на първите избори, толкова по-малък ще е шансът на малките партии. Понеже ние участваме в тях с определена мотивация, която няма нищо общо с европейското бъдеще и идеи, тези избори ще са и генерална репетиция за националните.

Проблемът обаче е много по-сериозен. Всъщност, в българското общество на гласуващите съжителстват няколко различни народа, култури, общности.

1.Общността на младите хора, които знаят английски, имат представа от света, сравнително широка и преди всичко универсалистка култура. Това разбира се не са всички млади хора, а основно тези, които живеят в големите градове, имат добра работа и мобилност. По правило тези хора не са мотивирани да гласуват и повечето навярно няма да го сторят.

2.Общност на поколението на средна и напреднала възраст, споделящо все още традиционните родови ценности. Именно сред тези хора се формират твърдите електорати на политическите партии. Това са електорати не само на левицата, но и твърдите ядки на десните сдс и дсб, както и на герб. Те се отличават с най-голяма политическа лоялност и активност. Тъй като ролята на традиционния род е голяма, обикновено те възприемат политическия лидер като баща, а партията е реминисценция на семейството. Да гласуват за нея се счита за семеен дълг, а ако гласуват за друга – за предателство спрямо рода и семейството. С такива нагласи се отличават твърдите електорати както на бсп, така и на костов. Възможно е тези хора да гласуват по съвест, но е възможно мотивацията им да няма нищо общо с партията и идеите й. Например доста възрастни жени гласуват за бсп, не защото споделят платформите й, а заради паметта на съпруга си, който цял живот е гласувал така. Доста хора гласуват и за дсб или сдс, защото техните родители, роднини и др. са били репресирани. Така политическото поведение не се мотивира толкова от идеите на конкретанта партия, а е белязана от силно родов характер.

3.Общността на етническите малцинства, съставляваща около 15% от населението, или между 1-1.5 млн. души. Тези хора изповядват култура, доста различна от нашата, която се проектира и върху политическите им актове. Именно те са най-податливи към купуването на гласове. В крайна сметка купуването на вота не е нещо, правено на сила, а е културна особеност – гласове се купуват, защото хората си ги продават. Всеизвастно е, че циганите традицонно нямат право да избират сами за кого да се оженят. Избира бащата, който след това продава дъщеря си. За хора, в чиято култура е залегнало да продават децата си, и да не вземат сами фундаментални решения в живота си, няма нищо анормално да продадат гласа си. Тови просто си е в реда на нещата и почива на строга културна логика. В културата на тези хора е залегнала тоталната липса на индивидуално поведение, демократичност и свободата на избор, логично е те да нямат и индивидуално политическо поведение. Ако към това добавим и тоталната мизерия, в която живея, и за която парите са добре дошли, смятам, че продаването на гласове е най-логичното решение от културна гледна точка. Поради характера на родовата култура на циганите, обикновено е достатъчно да се въздейства само върху най-възрастния член на колектива – които винаги се радва на привилигировано положение от останалите членове. Ако той бъде склонен да продаде гласа си, обикновено примера му се повтаря и от останалите членове на рода, тъй като те приемат поведението му за морална норма. Единсвено бащата има право да продава булката, и гласа си. Специфичното при тях е, че не се отличават с лоялност към никоя партия. Нормално е веднъж да продават гласа си на едните, другия път на съвсем различни. Важното е кой дава повече пари. Затова те са твърди електорати или ядра за продаване на гласове на всички партии.

4.Общността на българските турци. Отделянето им в отделна група е силно условно, тъй като те биха пастнали идеално и в предходната. Все пак те имат някои специфични особености, които не са достатъчно добре разбрани от българите. Като цяло, ние сме силно толерантни към турците, както и доста положително настроени към тях, за разлика от отношението ни към циганите. Но въпреки нашата толерантност, ние не разбираме добре тяхната култура. Често българите казваме – българските турци са най-работливата част от нацията ни. Оттук личи, че не ги разбираме достатъчно добре. Всъщност, турците са работливи, не защото са турци, а защото са земеделци, селяни. Самият характер на земеделската работа налага работливост и трудолюбие. Неработлив селянин няма. Затова и безработтицата сред турците е доста ниска. Някога българските селяни не са били по-малко работливи. Но днес единствените селяни, които останаха, единствените хора, които все още се занимават активно с земеделие, са именно турците. Останалите са шепа пияндурници, или силно застаряващо население. Излишно е да казвам, че пияндурниците няма как да са турци. Характера на земеделския труд оформя и профила на тяхната култура. Те са едно силно родово общество, в което отделният индивид няма значение, той е важен в рамките на колектива и се изживява чрез него. В това общество успехите са възприемат като колективен акт на всичките членове на клана или рода, а не като индивидуално усилие на всеки един. Те, подобно на по-възрастните българи, също идентифицират партията със семейството си, а лидера – с бащата. Отново имат голяма склонност да формират твърди ядра на партии и силна лоялност, противното се възприема като предателство спрямо рода. Те обаче имат една отлика от циганите – биха гласували лоялно и в куп, без да се налага да им се плаща (не че това не се прави), предимно за една и съща партия.

Все пак дпс купува гласове предимно сред циганите, не сред турците.

Въпросът с пордаването на гласове, въпреки, че е предимно културен въпрос, се влияе и от специфичните обстоятелства. Той е решаващ пердимно при местните избори, и не толкова важен при изборите за национален парламент или европарламент.

Като заключение може да се каже, че културните различия между съжителстващите у нас общности от гласуващи няма как да доведат до един обективен вот, който да показва индивидуално политическо поведение. Този вот ще е силно обременен от специфичните културни особености на всеки колектив от гласоподаватели.