Интересът към литературата

[tanariil]

Стайнбек е четен от адски много хора : ) Ако ти се следва логиката, значи е страшно добър.

Хм... Ами аз оставам с впечатлението, че логиката и беше в стил:

защото определен кръг хора смятат, че би било уникално куул да се направят на интересни и да си ги купят...Надъхват се едни други, че е куул и то става модерно... А после викат че били хубави, за да не си признаят, че са се прецакали...

И логиката на Lion Queen по всички въпроси, които са засегнати в разговора ви, според мен е правилната логика.

[Преслав Ганев]

Да вметна, че това не го отричам - "трендът" при купуването на определени книги е много силен фактор на пазара и не е индикация за стойността на едно произведение (Коелю е перфектен пример в тази посока). Само че не е нужно нещо да е лошо щом се харесва от много хора и се купува дори и от определена група хора, които парадират с четивата си (например Умберто Еко го четат много хора само за да бъдат забелязани с него в ръка, а всъщност той е много дълбок и силен писател).

[fixxxsers]

Какво означава: "Аз разбирам от литература"? Не се обиждайте, но просто ми лъха на някакъв нов ( за мен ) снобизъм. На мен лично това което съм чел от Стайнбек ми харесва и то доста, но изцяло подкрепям Lion Queen в правото и да не и допада и никой няма право да и казва какво да харесва и какво не.

Сещам се за една една книжка на Джейн Гудол, която сигурно повечето от вас не са и чували, просто защото не е писател, а изследовател решил да запознае света със свойти приятели. Книжка която може да те разтърси. И какво като не е писател, които ще влезе в полезрението на критици и разбирачи на литература, какво от това, че никой няма да обърне внимание на литературните похвати които е ползвала? На мен ми харесва и не мисля да робувам на разни модерни течения.

[ISTORIK]

Ето нещо чудесно за четене - романът "Мастиленият лабиринт" от Людмила Филипова.

За какво става дума:

http://ludmilafilipova.com/content/view/25/130/lang,bg/

[Lion Queen]

Какво означава: "Аз разбирам от литература"? Не се обиждайте, но просто ми лъха на някакъв нов ( за мен ) снобизъм. На мен лично това което съм чел от Стайнбек ми харесва и то доста, но изцяло подкрепям Lion Queen в правото и да не и допада и никой няма право да и казва какво да харесва и какво не.

Сещам се за една една книжка на Джейн Гудол, която сигурно повечето от вас не са и чували, просто защото не е писател, а изследовател решил да запознае света със свойти приятели. Книжка която може да те разтърси. И какво като не е писател, които ще влезе в полезрението на критици и разбирачи на литература, какво от това, че никой няма да обърне внимание на литературните похвати които е ползвала? На мен ми харесва и не мисля да робувам на разни модерни течения.

Джейн Гудол"В сянката на човека" ДА! ГОРЕЩО Я ПРЕПОРЪЧВАМ. Човек трябва да научи повече за тези мили създания шимпанзетата. Аз я имам. Велика книга! В интерес на истината ми я препоръча професора ми по Теория на познанието.

Да, пиша. И?

Ми дай да четем де! За да не излезе, че отношението ти към децата в нета е по-скоро РЕВНИВО, отколкото обективно и повлияно от стремежа ти да четеш само "добра" литература.

Капса ще си го употребявам, когато ми е кеф, това е особен специфичен вербален, писмен похват, от който на никаква цена няма да се откажа.

Редактирано Май 6, 2009 от Lion Queen

[ISTORIK]

Аз знам за това още от премиерата на книгата, но мисля, че поднасяш информацията недостатъчно коректно. Трябва да се уточни, че това е стихосбирка и няма пряка връзка с политическата кариера на Даниел Вълчев (демек не е като "Защо сме социалисти" на Сергей Станишев").

Книгата на министъра на образованието не е стихосбирка, не...

Това са статии или есета. Размисли на глас.

[Lion Queen]

Ето нещо чудесно за четене - романът "Мастиленият лабиринт" от Людмила Филипова.

За какво става дума:

http://ludmilafilipova.com/content/view/25/130/lang,bg/

Това звучи много интересно. Ето това си го поръчвам само да се видя у кинти тия дни! Много обичам за Орфей

[Хитър Петър]

Относно Борхес ще препоръчам Лъвската кралица да се престраши и да даде един шанс на автора От това няма да загуби, а само да спечели. Ако не ти допадне, ОК, но току виж пък ти хареса, а? Мен ме трогна, разтърси, хипнотизира и омагьоса и не заради стила само, а защото... всъщност е безмислено да обяснявам защо. Просто прочети нещо от него и ако не ти хареса веднага ще поднеса извинение за загубеното време от теб! Надявам се всичко казано до тук да не те отблъсне от Борхес, ще е жалко...

[Bridget]

Ще се върна към въпроса, зададен в заглавието на темата - Интересът към литературата и по-специално - българската. Според мен, напоследък се наблюдава една много положителна тенденция на възраждане на българската художествена литература (за нехудожествената не мога да твърдя нищо, защото нямам много преки наблюдения). Вече има доста творби на млади български автори, които си заслужават четенето и са насочени към масовия читател - Алек Попов, Людмила Филипова ... Вчера установих този факт по най-изненадващ начин - бях на разходка в книжарницата на МОЛ-а (МОЛ - Пловдив) и изведнъж ми направи впечатление, че има цял един стелаж с произведения на български автори, които не съм срещала като имена до сега. Попрегледах няколко от книгите и останах много приятно изненадана - доста от тях ми се сториха интересни и смятам при възможност да ги прочета. Като прочета нещо стойностно, ще споделя впечатления

А на спорещите относно световната литература и класиците в нея, бих искала да кажа, че наистина не е добре да се натрапват на аудиторията едни или други предпочитания - Стайнбек, Борхес, Толкин или модерния Куелю.

Малко офтопик - знаете ли, че Куелю е любимия автор на почти всички моделки, миски и тем подобни, и прочитайки някоя от книгите му са получили едва ли не просветление и вече са преминали на друго интелектуално ниво.

Та да продължа ... глупаво е да се говори за това дали литературата е сила на някой и да се отправят обвинения. Според мен, четенето е индивидуално възприятие на четящия на литературната творба и, в този смисъл, е субективно, т. е. колкото хора, толкова и мнения. В един момент може да има съвпадение в мненията на група от хора по отношение на едно произведение или произведения на даден автор.

[Lion Queen]

Относно Борхес ще препоръчам Лъвската кралица да се престраши и да даде един шанс на автора От това няма да загуби, а само да спечели. Ако не ти допадне, ОК, но току виж пък ти хареса, а? Мен ме трогна, разтърси, хипнотизира и омагьоса и не заради стила само, а защото... всъщност е безмислено да обяснявам защо. Просто прочети нещо от него и ако не ти хареса веднага ще поднеса извинение за загубеното време от теб! Надявам се всичко казано до тук да не те отблъсне от Борхес, ще е жалко...

Ок де. Трябва да си го намеря първо

[ISTORIK]

Случайно попаднах днес на новина за някакъв проект за виртуална библиотека.

Първият етап на виртуална библиотека "България" ще бъде офицално открит на 11 май от министъра на културата Стефан Данаилов. Това съобщи в Добрич директорът на Националната библиотека Боряна Христова пред представители на библиотеки от областта. Не става дума за чип на книга, а - за виртуална библиотека, която може да се ползва от различни места на страната, все едно сте в София, разказва вестник "Дума".

Включваме се и в голямата европейска програма "Съкровища на националните библоитеки в Европейския съюз" - нашите съкровища ще бъдат достъпни и за българите, и за гражданите на различни европейски държави, които проявяват интерес, коментира Христова. Тя допълни, че страната ни се включва реално с 28 500 файла.

"По-важното според мен обаче е, че националната библиотека включи в тях всичките си каталози, по които може да се търси от всяка точка на света. А ние притежаваме над 8 милиона библиотечни единици - книги, ръкописи, старопечатни издания, карти, музикални издания, електронни книги и т.н. Досега сме качили на електронен носител старопечатни издания, електронни книги и архив, защото тук изниква и въпросът за авторските права. Според приетите международни норми те не важат до 1929 г.", добави още Христова.

Предвижда се електронни чипове да се вграждат в книгите, но това не е предстояща задача пред националната библиотека, тъй като с големия обем библиотечни единици това би било твърде скъпа операция.

---

виртуални библиотеки

http://mail.nacid-bg.net/bgnew/virtlib/virtlibbg-97.shtml

http://falmis.org/index.php?option=com_con...1&Itemid=45

http://www.bulgarianauthors.org/

---

Открих и цял виртуален университет!

http://www.bvu-bg.eu/index.php

[ISTORIK]

http://ludmilafilipova.com/content/view/28/128/lang,bg/

Казват, че това е един от най-успешните романи за последните години на комунизма и първите петнадесет на след комунизма. Вече трета година това е търсена българска книга, преиздадена пет пъти. А за България това е много. Макар да е дебютният роман на авторката и това да личи, историята е твърде емоционална, твърде истинска и завладяваща.

- Кое ще е следващото Ви творение и кога можем да го очакваме?

- Това ще е втора част на “Мастиленият лабиринт” под заглавие “Откраднатият кръг на Данте”.

За мен това ще е най-добрата история, която ще съм разказвала и нямам търпение да я започна. Но корените й са в “Мастиленият лабиринт”, той ще подготви читателя за следващата и онова, което ще се случи в нея. Надявам се да съм готова най-късно до 12 месеца, за да не чакат прекалено читателите. Двете книги ще могат да се четат независимо и като неизменно свързани части.

Редактирано Май 7, 2009 от ISTORIK

[ISTORIK]

Както в много други неща, европейците се различават и в начина, по който прекарват свободното си време.

Особено големи са различията в отношенията им към четенето.

Европа се дели на едно четящо мнозинство на север и на едно нечетящо мнозинство на юг.

Докато средното равнище на нечетящите в ЕС възлиза на 42%, през миналата година (2008) в Португалия не са отворили книга над 2/3 от населението, а в Гърция и Испания - повече от половината. И обратното - най-силно изразена е читателската склонност в Швеция, Финландия и Англия, където не повече от 1/3 от хората странят от книгата.

Най-голямата изненада поднасят белгийците, които, оказва се, четат още по-малко от гърците и исландците.

Най-настървени читатели на ежедневния печат са финландците, шведите и германците.

[ISTORIK]

Владимир Трендафилов, литературовед: "Съвременната българска литература е като грохнал старец."

- Г-н Трендафилов, в новата си книга твърдите, че литературата ни не се развива, а трупа точки за пенсия. Защо?

- Има едно поколение писатели, което на база на връзки от социалистическото минало има и днес свободен достъп до медиите и властта. Тези привилегии не са плод на литературно превъзходство - подчертавам. Освен ако мазната високопарност е белег за литературно превъзходство. Не са плод и на някаква неувяхваща актуалност в по-новите им писания. Точно обратното, тия хора отдавна нямат какво да кажат на публиката, но на база на приятелските им връзки медиите ги преекспонират, а оттам цялата ни литература е добила старчески вид. Не че в резултат произтича нещо пагубно - те са обикновен литературен салон - но тъй или иначе тия неща допринасят за окапалия облик на литературата.

Тия хора - т.нар. априлско поколение на Любомир Левчев, Стефан Цанев и т.н., както и полупоколението след тях - винаги са били майстори на кулоарните заигравания със силните на деня. Оттам и днешното им формално дълголетие. Но са компромисни, включително и в творчеството си от онова време. Иначе уважават героиката, пишат за нея. Но не я практикуват. Героиката приемат, риска - не. Затова и излъчват двойнствено послание. Уж носят на челата си ботевски перчеми, но в ръка са стиснали папки. Те са поети на победилата бюрокрация, която обича да се разчувства с висока романтика в извънработно време. Идеалите им са също като ботевските, но с лека редакция. Вместо "Свобода или смърт" - "Свобода и заплата". "Героизъм и привилегия." Все неща от този род. Лишението не фигурира сред ценностите им.

- Вие анализирате и "абонираните" за награди творци. Това ли ви провокира да сравните държавата с бандерола при цигарите?

- Почти всичките ни конкурси са държавни или общински (т.е. пак държавни). А държавата обича писателите, които є служат. Това е. Казионните писатели пък търсят кому да служат. В тия взаимоотношения има историческа хармония между търсене и предлагане. Бедата е, че огромната част от писателите ни са казионни. Без значение млади ли са, или стари. И днешни ли са или вчерашни.

- Срина ли се статутът на поезията ни след 1989 г.?

- Да, срина се. Досегашната слава на поезията ни винаги е била функция от силата на цензурата. Главно цензурата е осигурявала добра кариера на едни и е превръщала други в антиконюнктурна съпротива. И двете групи в крайна сметка печелят. Има нещо неморално в това - едно уж насилие, което обаче дава не "свобода" или "смърт", а официална известност или подземна слава. Как да не излезе лошо име на поезията? Направо да се чудиш кое от двете да избереш. Все е кариера.

Но цензурата официално приключи след 1989 г. И поезията ни стана неизбежно нова - не защото е прописала поновому, макар че и това тук-там го има, а защото на нея се гледа по нови начини. Ето защо тя изпълнява в момента объркани движения. Общо взето се лута сред отломките на някогашната си институция и се чуди дали да седне и да се разреве от носталгия, или да излезе от развалините и да тръгне на чисто.

- Има ли нужда от толкова много литературни конкурси в България и кое е тяхното слабо място?

- Бройката им не е проблем. Почтеността им е проблем, а оттам и доверието на публиката към наградите, които те дават. Е, има тук-там изключения. Ей сега се връщам от бургаския конкурс за млади творци "Петя Дубарова", където бяхме жури със Светлозар Игов, Иван Сухиванов, Алек Попов и Венда Райкова. Гарантирам, всичко беше почтено от начало до край. И излъчихме много достойни призьори. Литературата ни има бъдеще.

- Каква е ролята на медиите в утвърждаването на идеята, че чудото - под формата на карма, Бог или късмет - вече е определящо за всяко събитие в живота ни?

- Нали виждате - телевизиите и вестниците са пълни с врачки. Отделно литературата по уличните сергии и в книжарниците. Но тия неща не са причина. Те са симптом. У нас чудото е на почит. Постоянно се проповядва доктрината, че трудолюбието, способностите, почтеността нямат значение за личния успех. Само чудото те изважда от калта и те тиква в царския палат. И понеже наистина само чудо може да премести някого тъй да се каже от "калта" точно в "палата", пита се, няма ли у нас някаква социална плоскост, пласт или ниша, която да стои между тия двете - между дъното и върха? Ако погледнем традиционната социална карта на България, включително и днешната - май почти няма. Или има, но е много ограничена. Адски недемократична система сме, със затворена икономика, слаба мобилност на населението, малцина охолни и масова бедност. Оттук и популярната формула на българския "успех" - да прескочиш с помощта на чудо от дъното към върха. Понякога "чудото" се приема, че ти е писано - като в зодиите, които никнат отвсякъде в публичното пространство. Или в надеждата да срещнеш богат чужденец, който да изпита непреодолимо желание да сподели с теб милионите си. Това също е свръхупотребяван сюжет наоколо. Но най-често "чудото" си го подработваш сам. Но не с инициатива или талант, а с готовността си да минеш под всеки праг само и само да се домогнеш до вниманието на господаря си. Скрупулите пречат. Достойнството също. Да вземем Азис. По някакъв начин той е оголеното лице на системата и нейните скрити механизми и принципи. Емблема е на околната ни представа за "успеха". Едно момче, готово на всичко, извървяло със задника напред пътя си от дъното до върха. И всичкото това все пред очите на публиката.

- До каква степен "ВИП брадър" дава представа за реалния живот?

- Тазгодишният "ВИП брадър" дава аналогична представа за нещата наоколо. Някакви хора, сложени там за "звезди", понеже са роднини на други роднини. Нищо избрано от публиката. Само назначения. Тя самата също е назначена. Или по-точно, поставена е в неизбежната роля да се звери в екрана и да кима одобрително с глава.

Културата ни е бедняшка. Бедняшки е и манталитетът ни, и регламентът на успеха ни. Кодът на ценностите в този план е абсолютно категоричен и медиите го улавят, а после го въплъщават в множество сюжетни инварианти. Беднякът знае, че не е човек. Той само иска "да стане човек", но още не е. Той е суровина. Не притежава друга стока освен тялото си и затова тръгва да прави кариера, излагайки го като суровина за продан. Дали ще е за пред богатия чичко съпруг, или за пред незнайните спонсори, които адски се забавляват кой знае защо точно от вида на Азисовия задник, принципна разлика няма.

- Ще се промени ли скоро медийното поле според вас?

- Медийното поле много скоро ще се реморализира. При това доброволно, за да се пренагласи към манталитета на широкото общество. Само да се отвори пазарната икономика и да се освободят инициативите на хората.

Този тотален упадък на нравите и ценностите, които се излъчват от медиите, не е нещо нормално. Той свидетелства, че системата, към която те принадлежат, е затворена и изразява ценностите на малцина неработещи, дебилизирани от охолство и простотия. Нормалните хора просто не са такива.

- Как ви изглежда плачът за българския език - непрекъснато се говори колко чуждици навлизат, колко малко хора владеят книжовните норми?

- Има едни паники напоследък, че българският език щял всеки момент да бъде отменен. Мисля, че те се вдъхновяват от партийни централи в предизборна обстановка. Или служат за отвличане на вниманието на публиката от по-важни проблеми на деня.

- Периодично избухват спорове между млади и стари в литературата. Защо у нас все някой дели нещо на подобно примитивно ниво?

- Това не са истински спорове, а инсценирани дебати, за да се поддържа илюзията, че у нас има литературен живот. Последният такъв "дебат" бе организиран от столичен всекидневник и сами видяхте - това беше серия от монолози, чиито автори общо взето си правеха пиар и всеки от тях водеше борба не с опоненти, а със страха си от неминуема забрава. Истинският спор предполага обмен на мнения. Той не е просто караница или серия от ритуални изказвания, както в случая.

- В навечерието на 24 май отново се раздухва въпросът четат ли достатъчно българските ученици. Песимист ли сте за тяхната обща култура?

- За едни - да, за други - не. За амбициозните не съм песимист, дори амбициите им да текат далеч от литературата. Каквото им трябва, те си го четат, останалото го научават от практиката. Но у нас има и една провинциална леност, една инертност на движенията и любопитствата, която е породена от чувството, че каквото и да става, нищо принципно няма да се промени. Ако някой не чете поради леност, това е опасно за него. Обрича го на лоши професионални избори в бъдеще, на несигурност и безработица.

Има и друг въпрос тука - какво се разбира под "четене". Ако някой е запален по литературата за отглеждане на домашни рибки или за компютърно програмиране, броим ли го, че "чете"? Веднага ще кажа. Тези, които бият тревога, че младите не "четат", имат предвид единствено и само художествената литература. И то проверената класика. Тук-таме престижното съвремие. Това са все възпитателски депресии. В тях изпадат застаряващи учители, родители и писатели, които се боят, че младите поколения се изплъзват от опеката им и така поставят под съмнение смисъла на живота им. Тезата е скрит зов за повече контрол.

http://www.monitor.bg/article?id=198936

15 Май, 2009

Людмила Габровска

[П. Теодосиев]

Българската литература в момента според мен е в доста интересно състояние. От погледа ми като страничен наблюдател вече разговарял с няколко съвременни писатели, литературоведи и присъствието ми на конференция/и

С повечето неща съм съгласен с - г-н Трендафилов, наистина има известна доза истина, но и не точно. Тя се развива, но скрито, покрито и както каза декана на филологическия факултет на пловдивския университет - "Събирайте се по малцинство, но не етническо, а интелектуално. Не е нужно да се чете поезия на стадиона."

А защо не, защо да не се чете поезия на стадиона, мисля, че е с пъти по-добре от колкото на стадиона да се слушат текстовете на чалга изпълнителите. Нужно е литературата да излезе от затвора, в който сама се е вкарала. Да се пусне навън, да се иска популярност, но не медийна, а любознателна. Достъпност за всички по всякакъв начин.

Разбира се, че това започва да става реалност. Самия интернет започва да го прави, но интернета се използва главно за продажба на книги и обявяване на конкурси. Тепърва започват писане на рецензии, коментари и достъпност до събития, но е нужно малко повече.

В новия брой ще прочетете материал относно конференцията в Пловдив от Андриана Спасова, която е автор на един от отличените доклади. Никаква информация нямаше никъде за тази конференция, а колко от вас знаят за утрешната в Аууата на СУ, а тази, която мина в НБУ? Точно така...

[КГ125]

За да излезе от затвора в който сама се е вкарала, българската литература трябва да се върне към класическите ценности. Има толкова неразорани ниви....

[Самолет 005]

Литературата е сила на онези, които я пишат...

Критиците са некадърни писатели или разни учили-недоучили литература и езикознание...

Тук се зададе въпрос по-горе - защо хората не четат новите български автори? Казвам ви защо. Защото не са добри! Не са добри, защото повечето прекалено много "разбират от литература", но не могат да правят литература. Литературата е творчески акт насочен към маса от хора, които НИЩО НЕ РАЗБИРАТ ОТ ЛИТЕРАТУРА.

Това са три класически обобщения и като такива - неверни. Така се раждат стереотипите. А какво се ражда след стереотипите, е вече въпрос на обществено здраве.

За да излезе от затвора в който сама се е вкарала, българската литература трябва да се върне към класическите ценности. Има толкова неразорани ниви....

Според мен в България няма литературна среда, от която да се роди литературна школа, от където пък да се появят талантите и шедьоврите. Повечето от нас престанахме например да можем да пеем - сравнявам поколението, родено в началото на 1900, със сегашното. Това масово преставане да можем да творим спокойно се съотнася и с преставането да можем да говорим. Ще ви цитирам случка, случила се в село Бусманци в началоно на ХХ век. Не забравяйте, че според съвременните разбирания село Бусманци е символ на българската селяндурщина и тъпотия!

Отиват бусманските младежи на фронта и в селото остават девойките. Започват да си пишат писма. Тези, които не могат да пишат, ползват помощта на по-грамотните. Едно от момичетата се казва Милена и пише да любимия си, че го чака да се върне жив и здрав, за да се оженят. Той обаче се прави на интересен и в отговора си до нея пише - "Милено, Милено, още си маленка!". А Милена отговаря - "Ластовицата, и она е маленка, па и она си гнездо свива!".

Пренесете този начин на изказване на една 15-годишна "селяндурка" от 1915 година в съвременния чалга-амбиент с участието на една днешна 15-годишна "гражданка"... и ще видите, какво ще се получи...

[КГ125]

Отиват бусманските младежи на фронта и в селото остават девойките. Започват да си пишат писма. Тези, които не могат да пишат, ползват помощта на по-грамотните. Едно от момичетата се казва Милена и пише да любимия си, че го чака да се върне жив и здрав, за да се оженят. Той обаче се прави на интересен и в отговора си до нея пише - "Милено, Милено, още си маленка!". А Милена отговаря - "Ластовицата, и она е маленка, па и она си гнездо свива!".

Пренесете този начин на изказване на една 15-годишна "селяндурка" от 1915 година в съвременния чалга-амбиент с участието на една днешна 15-годишна "гражданка"... и ще видите, какво ще се получи...

Именно! Така май стоят нещата и с литературата, разбира се, с определени изключения.

ПП

А Бусманци е символ на селяндурщината за ония времена само в очите на гледащата с пръв поглед интелигенция. Българското общество можа да види дълбоката мъдрост на малката Милена и като роди Елин Пелин и Йордан Йовков, и като ги включи в учебниците си още през 1902 г. .... И като ги прочете и то добре, така, както прочете и символистите и Светослав Минков, и Николай Райнов...

Редактирано Май 19, 2009 от КГ125

[Йаванна]

Като за такъв форум резултатите никак не ме изненадват.

Колкото до мен. Обичам да чета художествена литература и поезия. Купувам си книги много често, и често се сдобивам с такива от разни библиотеки или приятели, които ми дават да почета нещо, което им е направило впечатление. Все пак ми се струва, че този етикет 'художествена литература' е прекалено всеобхватен и сякаш прекалено обобщаващ. Научната фантастика художествена литература ли е, или е специализирана за конкретната тема, обект на художеествена измислица, но и на доказани (по човешки) научни знания? Все пак браво за темата... тази статистика е страхотна и много обнадеждаваща.

[scarecrow]

Йаванна,

моето мнение (без да ангажирам никого с него) е, че научната фантастика с всичките си поджанрове е художествена литература. относно това, че там има научни знания - мисля, че ги има във много жанрове, на само във фантастиката, а от друга страна в някой поджанрове на фантастиката като социална фантастика, времева (темпорална), алтернативна история или фентъзи дори няма или поне не е необходимо да има научни описания. дори и в едно от най-технологичните направления на фантастиката - киберпънк, в повечето случаи е описана техниката/технологията каквато авторът би искал, а в някой случаи и каквато не би искал да бъде.

по същита логика считам, че историческите романи макар и свързани донякаква степен с историческата реалност, не представляват историческа, а художествена литература

[П. Теодосиев]

Всяко мнение извън заглавието и въпроса ще бъде или изтрито или преместено. Идеята е друга - прочетете първият пост.

Наистина не четем, поне не както се е чело...ако щете преди 20 г. Това не го казвам аз (макар че 100% го подкрепям и още преди 2, а може и повече години имаше не една тема с подобно съдържание - прочетете тази тема - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=665 )

Преди една седмица при един СИД на Ани Илков беше гост писателя Алек Попов. Студентите, които го посещават са втори и трети курс българска и славянска филология (аз не уча това и не съм този курс...просто присъствах) И както А. Илков, така и А. Попов казаха, че не четем...студентите потвърдиха и сами си признаха, че е така... СИД-а е "Творческо писане" - как ще пишем когато не четем...защо не четем?

Много просто, има купон след 21:00, а ние сме се прибрали в 18:00 след като сме ходили на 1/2 лекции, изпили сме 3/4 бири в парка, обиколили сме няколко кафета и вече сме изморени. Почиваме си (ровейки се в интернет) до 20:00 и отиваме на купона. Връщаме се в 3/4:00 и спим до 12:00 и отново се повтаря всичко...кога ще четем?

Това което казва момичето на "либето си" е напълно нормално за времето си...сега не искат да се женят..., но това не означава да са сами.,..ооо напротив Точно за това са навън "младите" постоянно...социализират се

Но да се върнем на въпроса...

Имаше тази седмица конференция в СУ на тема "Преходи и граници" организирана от ФАКУЛТЕТЪТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ .

Присъствах на 90% от докладите. Имаше някои наистина интересни...

Никаква организация - 30% от докладите по програма не се прочетоха в съответния ден, а за часа на докладите въобще да не говорим. Но не на това искам да наблегна. Кой знае за тази конференция?

Никой!

Имаше я в "Литературен вестник" и горепосоченият линк, като мисля, че почти никой не го е видял поради трудността на намиране. На мен ми каза Йордан Ефтимов. Какви са изводите?

Четеш "Литературен вестник" или комуникираш с хора от бранша, за да знаеш нещо подобно - имаше преподаватели от БГ филология, които не знаеха за тази конференция. Слушателите се брояхме на пръсти на едната ми ръка, всички други посетители бяха докладчици... Горе-долу същото беше и положението в Пловдив...(по-горе споменавам за нея конференция).

Ще се види и от резултатите в анкетата на сайта ( http://nauka.bg )

Темата временно я затварям! Явно няма значение дали пише, че пост извън тематиката ще се трие!