език и култура

[Tyroglyphos]

Значи, какво излиза. Нормите за правоговор са определени с указ на минисстерството от 1899, което, струва ми се, е след Освобождението, и след като София става столица, а не преди това.

Преди Освобождението всеки си е говорил както е свикнал, на запад Е, на изток Я, и дори да има интелектуалци и писатели, които да призовават за това или онова, няма институция, която да определи кое е правилно и кое не.

Как се изговаря Ята следователно, от приведения пример на уважаемия Тироглифос, е определено с указ от Министерския съвет доста след като София става столица.

Което отново потвърждава фактът, че официалният език е дефиниран след Освобождението, не преди него. Преди 1878 имаме редица диалекти, но не и официален език.

Това отново потвърждава тезата, която изложих, че за официален език на страната ни е определено източното наречие, и това става след Освобождението.

И кой според теб е можел да издаде указ за "официален език на страната ни" преди Освобождението, турският султан ли?

Естествено, че несъществуваща държава не може да има официален език, но българите имат своя книжовен език на основата на източните говори още преди Освобождението. Този език е утвърден не само чрез писаното от мнозинството интелектуалци, но през 1870 г. и от авторитетната институция Българско книжовно дружество (по-късно БАН), чиито правила след 1878 г., когато това става възможно, се въвеждат вече и на официално държавно равнище.

[alvassareiro]

И кой според теб е можел да издаде указ за "официален език на страната ни" преди Освобождението, турският султан ли?

Естествено, че несъществуваща държава не може да има официален език, но българите имат своя книжовен език на основата на източните говори още преди Освобождението. Този език е утвърден не само чрез писаното от мнозинството интелектуалци, но през 1870 г. и от авторитетната институция Българско книжовно дружество (по-късно БАН), чиито правила след 1878 г., когато това става възможно, се въвеждат вече и на официално държавно равнище.

А кой преди Освобождението е определял кое е книжовно и кое не? За това е нужна институция. Българите в македония и западна българия съвсем не са считали източния говор за книжовен преди Освобождението. Откъде накъде източния диалект ще бъде книжовен, а западният няма. затова тука трябва институция, която да дефинира кое може и кое не може. Софроний Врачански да не би да е писал и говорил на източно наречие?

[Михов]

Колко писатели има не е аргумент. Писателите никой ги за нищо не пита. Каквото каже правителството, това ще е. Особено в неравновластна държава, като нашата. Въпрос преди всичко на политика е решението кой вариант да се избере. Когато не и имало държава интелектуалците са решавали. Когато има държава решава тя. Когато някой интелектуалец предложи проманя в езика или правоговора, никой не гледа дали му звучи добре или не, особено след Освобождението, а се гледа държавният интерес, т.е политика. Затова има такова разединение по тези въпроси. Затова и ОФ реформира езика и замени българския с руски шрифт на кирилицата.

Изобщо езикът е сериозен политически и държавен въпрос, защото се явява основен етнообразуващ фактор. Освен това езикът служи за формиране на самосъзнание, интегриране, сплотяване или разединяване на нацията, както и за прокарване на официалната политика и доктрина. В по-широк план езикът служи за основа на нацията. Затова при дефиниране на нормите и особено при официализирането на някоя от неговите вариации има много повече политика, а не на кой какво му харесва и как му звучи, или кой от кой край е.

Най-фрапантен пример за политичесакта роля на езика и политическите фактори при определяне на формите му преди всичко това е нашата съседка Македония, но също и Гърция, Румъния и Бразилия, макар и послединте три в по-лек вариант.

Както казах,не са само писателите.Политиците (т.е. членовете на правителствата) също са масово от източните области.Крупните предприемачи също.Просто българите от пред и подбалканските области доминират навсякъде,преди и след 1878 г.Тогава кой да предприеме и осъществи такава промяна?И какъв е държавният интерес в случая?

Иначе няма спор,че езикът е сериозен политически и държавен въпрос.В случая важно е,какъв е държавният интерес,който да налага промяна на утвърдения вече книжовен език.Че изпълнява политическа роля,също е ясно на всеки...

А кой преди Освобождението е определял кое е книжовно и кое не? За това е нужна институция. Българите в македония и западна българия съвсем не са считали източния говор за книжовен преди Освобождението. Откъде накъде източния диалект ще бъде книжовен, а западният няма. затова тука трябва институция, която да дефинира кое може и кое не може. Софроний Врачански да не би да е писал и говорил на източно наречие?

Пак се въртим в кръг.Кое е книжовно или не,са определяли интелектуалните и политически водачи на нацията.Защото липсата на държава не означава липса на национални институции.Такива са били като почнеш от Българските общини през Възраждането и стигнеш до Българското книжовно дружество,БРЦК и Добродетелната дружина.Членовете на последните три са изключително от Източна България и логично езикът на документите им е източното наречие.

А Софроний Врачански,въпреки че името му заблуждава,всъщност е родом от Котел и е писал на точно на източен диалект(един от първите,който си позволява да пише на разговорен жив език),много силно примесен,разбира се с черковнославянски.Всъщност само много малък брой книжовници,родом от Македония,като Григор Пърличев пишат на западен диалект.

Длъжен съм да кажа отново,че според мен,не изборът на този вариант на книжовен език разедини нацията,а исторически злощастното за България стечение на обстоятелствата.