Някои особености на западните "източно-славянски" езици (диалекти)

[nik1]

"Русины в Буковине живут в северной и северо-западной части страны, составляя значительное большинство населения в округах Коцманском, Черновицком, Выжницком и Серетском; всего в 1890 г. их считалось 268367 человек. По своему языку, внешнему виду, характеру и одежде они делятся на 2 племенные группы: 1) подоляне, иначе поляне или поляницы, живущие в равнинах и долинах северной, средней и восточной частях Буковины, и 2) гуцулы — в горах западной и юго-западной Буковины. Различие между ними приблизительно то же, как и между жителями равнин и гор в Галиции.

Русины в Венгрии — около 400000 человек — живут по южному склону Карпат, в северо-восточной части страны, почти сплошной массой в северо-восточных частях комитатов Шаришского, Ужгородского, Бережско-Угочского и Мармарошского; значительное число Русины живет в комитатах Земненском (Спишском) и Абауйварском; меньше их в комитатах Торненском, Боршодском, Сатмарском, Саболчском, Гемерском, Бигачском и др. На этом пространстве Русины Венгрии соприкасаются на севере и востоке с Русины Галиции и Буковины, на юге с румынами, на юго-западе с мадьярами, на западе со словаками. Они делятся на верховинцев, долинян и ословаченных русских. Верховинцы (обитатели верхов или гор), иначе горешняне, непосредственные соседи галицких Русины, к которым они ближе всего по языку, живут в возвышенных частях комитатов Мармарошского, Бережского и Ужгородского. Они лучше других сохранили свой первоначальный тип сильного пастушеского племени. Обыкновенно флегматичные, в минуту опасности они обнаруживают большое мужество и даже на медведя решаются выходить с одним ножом в руках. Скотоводство — любимое занятие верховинцев. Склонность к спиртным напиткам часто порождает между ними душевные болезни. Долиняне — жители долин (иначе долешняне или влахи, блахы) — живут в долинах тех же комитатов, где в горах обитают верховинцы, а кроме того в комитатах Сатмарском, Саболчском и Угочском. Они подвижнее и предприимчивее верховинцев. Рядом со скотоводством они занимаются земледелием и промыслами: плотничают, сплавляют плоты, копают руду, извозничают, рубят дрова, жгут уголь. По языку, долиняне отличаются от своих горных собратий обилием иноязычных, преимущественно немецких слов: цверна (Zwirn) вместо нитка, грунт вместо верховинского засид (участок земли), фриштиковати вместо снидати (завтракать) и т. д. Ословаченные русские — иначе спишаки или крайняне — обитают в комитатах Земненском, Абауйском, Шаришском и Спишском и отдельными поселками в других частях Венгрии; они представляют собой переходную ступень от русского племени к словацкому, с преобладанием русских элементов. И в физическом, и в умственном отношении эта часть Русины значительно уступает и верховинцам, и долинянам: они низкорослы, слабого телосложения, безбороды. По языку они делятся на сотаков, произносящих "что" как "со", и чотаков, произносящих "чо". Кроме этих трех главных разновидностей Русины, в Венгрии есть еще небольшое число "русских горалей" (в Спишском комитате), отличающихся предприимчивостью и ловкостью и говорящих языком, близким к польскому, но с русской акцентовкой. Язык Русины Венгрии имеет наибольшее сходство с северным малорусским наречием; значительная часть русского населения Венгрии вышла из тех мест нынешней России, где господствует северно-малорусское поднаречие (губерния Черниговская и смежные). Главные фонетические особенности говора: переход о в i: конь—кiнь, бог—бiг; о в у: зубов—зубув, от—уд, он—вун, горький— гурький и т. д.; о в ю: конь—кюнь и кунь, (с)колько—кюлько; jо (ё) в ю: пёк—пюк, утёк—утюк, тётка—тютка и кютка. В спряжении ае стягивается в а — загадашь, кусат; 3 л. един. числа наст. времени обыкновенно без т — спевае, рубае. Ы сохранилось, как великорусское, и употребляется после гортанных: кыдати, гынути. Й произносится и как g (латинское), и как x. Согласные ж, ч, ш, щ и ц произносятся мягко, как бы с последующим ь (=j= й): жаль — как жяль, час — чjac; (български -"щял", "цял", и др.) д и т смягчаются в дж и тш: медже—меж, чуджий—чужой, ходжу—хожу. Начальный гласный йотируется или принимает в: jедин, йострый, вотдай—отдай, вутки—утки. Полногласие не везде соблюдается: глава—голова, драгый—дорогой. Губные смягчаются чаще через ь чем л: робью—роблю (делаю), спью—сплю. Прошедшее совершенное (perfect.) употребляется часто со вспомогательным глаголом: любили сме одну двое; села'м себе в темном лесе; мало'м спочивала. 1 л. множ. ч. наст. вр. оканчивается на ме: знаеме, ходиме, просиме.

Ср. Szьjski, "Die Polen und Ruthenen in Galizien" (Вена, 1882); Kupczanko, "Die Schicksale der Ruthenen" (Лейпциг, 1887); Kaindl und Monastyrski, "Die Ruthenen in der Bukowina" (Черновцы, 1890); Biderman, "Die ungarischen Ruthenen, ihr Wohngebiet, ihr Erwerb und ihre Geschichte" (Инсбрук, 1862 и 1868); Де-Волан, "Угрорусские народные песни" (СПб., 1885); Семенович, "Об особенностях угрорусского говора", в "Сборнике статей по славяноведению, сост. и изд. учениками Вл. И. Ламанского" (СПб., 1883)."

-----

Интересен за мен е отговорът на въпроса - какво е станало със славяноезичното (или славяно-българското население) в земите на сегашна Унгария, населяващо тези земи до 10 век ?..Вероятно не всички са приели името "Нандор" (произхождащо от българския геноним Вананди (Вананд), ванандови българи, ванандури, ванандери, вн.т.р.,-- синоним на Българите през ранното средновековие, и така познати на маджарите) , т.е не всички с този етноним са се угризирали../Нандор Фехервар - буквално "Белия град на "Нандорите", демек на българите, също споменаван в латинските източниците като Alba Bulgarica/..Бях чел че около 300 000 човека носят фамилията Нандор, /според единствената научна теза значи Българин/

[Иванко Тертер]

Ср. Szьjski, "Die Polen und Ruthenen in Galizien" (Вена, 1882); Kupczanko, "Die Schicksale der Ruthenen" (Лейпциг, 1887); Kaindl und Monastyrski, "Die Ruthenen in der Bukowina" (Черновцы, 1890); Biderman, "Die ungarischen Ruthenen, ihr Wohngebiet, ihr Erwerb und ihre Geschichte" (Инсбрук, 1862 и 1868); Де-Волан, "Угрорусские народные песни" (СПб., 1885); Семенович, "Об особенностях угрорусского говора", в "Сборнике статей по славяноведению, сост. и изд. учениками Вл. И. Ламанского" (СПб., 1883)."

-----

Интересен за мен е отговорът на въпроса - какво е станало със славяноезичното (или славяно-българското население) в земите на сегашна Унгария, населяващо тези земи до 10 век ?..

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6472 - «Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta» - тук е отговора на въпроса какво е станало с голяма част от българското население след Х век, по-точно даже след ХV век между Карпатите и Дунав. Съответно и за езика на "Русините" /Ruthenian/ и формата на езика на Стефан Велики... Както и това на кой език е диалект-форма техния изказ към 1485 г.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550 - "Терминът "Влахи" /Българи/ през призмата на западноевропейската диалектика, Балхия /Влахия/ България"

А тук е отговора на въпроса какво е станало след Х век с българоезичното население в Трансилвания, което е предвесник на това, което ще се случи по-късно с южнокарпатските им севернодунавски сънародници.

[Alexander_Nevski]

А тук се намерихте, продължавайте с балхите, призмите и огромните български маси навсякъде.

Поне ще е забавно.

[luby]

А тук е отговора на въпроса какво е станало след Х век с българоезичното население в Трансилвания

Дай изворите от 10 и 11в. в които да се споменава за "български език".

[КГ125]

В Трансилвания ли?

[nik1]

А тук се намерихте, продължавайте с балхите, призмите и огромните български маси навсякъде.

Поне ще е забавно.

Защо не си кажеш мнението по темата?

Няма нищо такова в случая, дето го инсинуираш и спамиш..Посочените от мен данни са факти, известни на тези които се занимават с исторически проучвания..; Авторът на едно от най-голямите и авторитетни изследвания на генеалогията на Фамилията "Нандор" в световен мащаб, самия той с фамилия Нандор, не може да посочи приемлива хипотеза за произхода на името /..защото тази дума, или корен не съществува в унгарския език/; Тезата че името Нандор произлиза от българския геноним пък си е жива и здрава в историческото пространство, и е единствената такава с тежест; ( е.. ако влезнеш в сайта babe name, може да прочетеш че Нандор произлиза ...от Фердинанд )..

http://www.kroraina.com/hudud/hud_53_c.html

HARKAVI'S AND MARQUART'S VIEWS. In the Hebrew document quoted below Harkavi, as early as 1875, explained the name V.n.nt.r by that of the Bulgarian but it was a long time before the parallel names in Ḥ.-'Ā. and Gardīzī became known. [1] When Marquart first studied Gardīzī's passage, Streifzьge, 172, he was led astray by the fact that Bakrī also mentions a pair of the Majgharī's neighbours. Having very ingeniously located the latter in the western Caucasus Marquart was less happily inspired in identifying them with the two peoples found in Gardīzī. He overlooked the fact that Bakrī (see notes to § 50, 4.) speaks of their south-eastern neighbours, while Gardīzī has in view the later Atelkuzu territory and its south-western neighbours. The identification of Gardīzī's and with Bakrī's and has often been taken for granted, but after the publication of the Ḥ.-'Ā., where the two series of names are separated, no place for doubt could remain as to its inconsistency. [2] Twenty-three years after the publication of the Streifzьge, Marquart dropped en passant a hint for a new identification of the V.n.nd.r with a promise to develop the subject. His sudden demise (4.ii.1930) prevented him from carrying out this intention and his note buried, as if intentionally, at an unexpected place does not seem to have attracted the notice which it merits. In his Arktische Lдnder (1924) Marquart, among other things, studies the disappearance of the sound g in old Bulgarian and Turkish and gives as an example the name of the Turcoman tribe Salur < Salghur. As another instance of the same phenomenon he quotes (p. 275) "den bulgarischen Hordennamen (Nikephoros); Ulughundur (Ibn al-Kalbī, + um 820, bei Jāqūt); Ołxontor (Anania

1. In his translation of § 52 (in annex to Markov's work) Toumansky illustrates V.n.nd.r by found in Ibn al-Athīr, i, 243 ( < Mas'ūdī, Murūj, ii, 58-64). On other similar hints cf. now Kokovtsov, o.c., 92.

2. Cf. Barthold's Preface, p. 43. Marquart, Streifzьge, 172, 517, knew only a stray quotation from the Ḥ.-'Ā through Westberg's Beitrдge, p. 215.

§ 53 V.n.nd.r. 467

Širakac'i, VII. Jahrh.) > W(u)ł(u)ndur Bułkar (Ps. Moses Chorenac'i, letztes Drittel des IX. Jahrh.), Wunundur (Ḥudūd al-'Ālam, Ende des X. Jahrh.), bereits mit prothetischem w vor labialem Vokal, wie im čuwaschischen; Wulundur (al-Mas'ūdī, 943-4 n. Chr.) = magy. Nбndor Fejйrvбr = Belgrad."

The exact references of this cryptic passage are: Nicephori Archiepiscopi Constantinopolitani Opuscula, ed. de Boor, Lipsiae 1880, p. 24; Yāqūt,ī, 404: Japhet's sons: Yūnān, al-Ṣaqlab, (sic), [1] Burjān, Jurzān, Fārs, Rūm; Gйographie de Moпse de Corиne [attributed sometimes to A. Shirakats'i], ed. by Soukry, Venice 1881, p. 25, transl. p. 34 (Marquart's translation in Streifzьge, 57); Moses of Khoren, History, book ii, ch. 6. The reference to the Ḥ.-'Ā. evidently hails from Westberg's Beitrдge. Mas'ūdī mentions both in the Murūj, ii, 58-64, and in the Tanbīh, 180, 183 (see in detail Streifzьge, 60-74).

Marquart thinks that Onoghundur belongs to the type of names formed with the Turkish suffix -dur (Bayandur, Mongoldur). The forms attested in the sources would then suggest for our V.n.nd.r the reading *Vunundur. [Gardīzī's N.nd.r can hardly be compared directly with the Magyar form Nбndor; most probably the initial v taken for the conjunction va was dropped by the scribe in the same way as we find in our text Khān instead of Vakhān, cf. also Mas'ūdi's with initial w.]

Трябват ли ти източниците на юдею-хазарската кореспонденция, или други източници и изследвания за името Ванд, Вананд /генонима демек/..Няма да те стресирам, последните източници няма да са бат Живко, а от любимеца на народа - известния преподавател по турски, ориенталист и лингвист - бат Иван (Добрев)..

Що се касае до особеностите на рутенският, говорен в Буковина, не е ли интересно че има толкова общи черти с южнославянските говори?.. Не искам да пускам "идеи" на бат Иванко (защото ми поомръзна влашката тема), но точно "подоляните" (рутенска етнографска група) от Буковина са наричани "Блахи", "Вла(о)хи", Те какви могат да бъдат по произход според теб, .. ако не е славянизирани влахи?

[Иванко Тертер]

..."подоляните" (рутенска етнографска група) от Буковина са наричани "Блахи", "Вла(о)хи", Те какви могат да бъдат по произход според теб, .. ако не е славянизирани влахи?

Вярно е. Както е написал в доклада си до папата светия инквизитор от ХVІ в. Николай Охалус /"славянизирания влах"/ някога /значи не в ХVІ в., а някога !!!/ езика е бил римския, защого тук е била римската провинция Дакия, а сега /в ХVІ в.!!!/ говорят някакъв друг език /"славянизирания"/ и тази работа трябва да се оправи. Принципно работата с римския език като "лингва франка" трябва да се оправи в рамките на цялата римска империя от Лисабон и Албиона до Сирия. За жалост обаче оправянето удари на камък южно от Дунав и тук "влахите" останахме с наложения ни от "славяните" "славянски език". Да вземем да се осъзнаем ли най-накрая и да си върнем римския говор отпреди две хилядолетия? Все пак преди век "влахите" северно от Дунав го направиха, а ний като едни "неразумний юроди се срамим" от своя произход и език от Рим.

Едните сънародници се върнаха към корените си от Рим и Траян, другите към корените си от Пела и Александър Македонски, пък ний сме се окопали в кръгова отбрана около старите си столици Плиска-Преслав-Търново-Видин-София и не искаме да се връщаме към старите си корени от Рим и Пела. Държим на наложения ни "славянски език и история".

Българска работа бе, Булгарна, Вулгарна работа.

[Alexander_Nevski]

Що се касае до особеностите на рутенският, говорен в Буковина, не е ли интересно че има толкова общи черти с южнославянските говори?.. Не искам да пускам "идеи" на бат Иванко (защото ми поомръзна влашката тема), но точно "подоляните" (рутенска етнографска група) от Буковина са наричани "Блахи", "Вла(о)хи", Те какви могат да бъдат по произход според теб, .. ако не е славянизирани влахи?

Рутенски или русински?

Подоляни, балхи, хутсули или влахи? Какви влахи - по език или по професия? Или волохи може би?

Айде уточни си работите, а после можеш да ми обясниш за "общите черти с южнославянските говори". Само да не стане пак да си изпуснеш нервите и да трябва да ти обяснявам дума по дума и изречение по изречение защо това са глупости.

[nik1]

Рутенски или русински?

Подоляни, балхи, хутсули или влахи? Какви влахи - по език или по професия? Или волохи може би?

Айде уточни си работите, а после можеш да ми обясниш за "общите черти с южнославянските говори". Само да не стане пак да си изпуснеш нервите и да трябва да ти обяснявам дума по дума и изречение по изречение защо това са глупости.

Рутени и русини е едно и също, само че е казано през на различни езици..Влахи, волохи, няма значение - аз знам колкото и ти - чета каквото пише в източника..Общите черти - със ги поставил във болд / в заглавитето ми/..Няма какво да уточнявам или преразказвам (защото там ясно е написано че тези черти, особености са отлични от тези на по- източните диалекти, говори, а за всеки българин с малко интелект и познания е ясно че особености съществуват в българския език), ами ти вземи прочети и свържи написаното (ако искаш де, и ако е по-силите и по възможностите ти)..

Редактирано Май 27, 2009 от КГ125

[Alexander_Nevski]

Хайде вземи да почетеш малко, преди да ми обясняваш каквото и да е..Рутени и русини е едно и също, само че е казано през на различни езици..Влахи, волохи, няма значение - аз знам колкото и ти - чета каквото пише в източника..Общите черти - със ги поставил във болд / в заглавитето ми/..Няма какво да уточнявам или преразказвам (защото там ясно е написано че тези черти, особености са отлични от тези на по- източните диалекти, говори, а за всеки българин с малко интелект и познания е ясно че особености съществуват в българския език), ами ти вземи прочети и свържи написаното (ако искаш де, и ако е по-силите и по възможностите ти)..

Драги,

Аз няма какво да ти свързвам защото защитавам общоприетата теза, че русинския, рутенския и украинския са източнославянски езици.

Специално при русините има цяла каша с техните диалекти, защото в зависимост от локацията им има цели пластове от полска, словашка, немска, румънска и сръбска лексика. Ама тези пластове не са като твоите "ирански пластове", а са съвсем сериозни пластове.

Така един русински диалект може да е повлиян едновремено от южнославянски и западнославянски езици - напр. панонийския русински и т.н.

А с това, че нещо си болднал, а друго си посинил не променяш реласнотта, която ясно си личи от различни преходи, като -о- към -i-, -г- към -х- и т.н.

Нищо де продължавай да дерзаеш, само да те светна, че според някои автори украинският (особено южноукраинските диалекти) е по-близък лексикално до българския от колкото до русския. Така че, копаш в грешна насока, прилики може да откриваш колкото си искаш, ама трябват и познания, за да оцениш тяхната релевантност.

Но и да не се справиш ти винаги можеш да викнеш докторчето и професорчето, те ще ти помогнат.

[nik1]

Нямам теза - в случая само съм констатирал особености (а ти се забиваш като парленце върху лексиката ) ..Продължавам: Питам и предлагам да се дискутира (по-горе, в заглавитето си) върху това, в следните насоки:

1. Дали има влияния на южнославянските върху рутенския (русинския ако искаш- макар че името русини и рутени е едно и също наименование)

2. Ако има такива - защо и какви могат да бъдат тези влияния, и как са се извършили (как са "станали")..

Сега за Живко Войников.. Ами аз съм иранофил (причните нямат значение) , отделно от това съм и историк (любител, но все пак)..След като Жойников е единствения български енциклопедичен изследовател на историята на Средна и източна Евразия (неизменно е свързана с иранските народи) - то обективно- няма как да не се съобразявам с него...

Редактирано Май 27, 2009 от КГ125

[Alexander_Nevski]

Драги ник1,2,3,

Няма хомогенен русински език за да може да се дискутира.

Гледаш на картата къде са съхранилите се русинските популации и предполагаш какви влияния ще има сътоветния диалект.

Западноукраиснките русински диалекти са много близки до словашкия и полския например.

Панонийксия русински е близък до сръбския и словашкия и т.н. и т.н.

И изобщо цялото разделение западни/южни/източни славянски езици започва да куца в такива моменти (поради преходните диалекти, а русинския в някой отношения е характерен пример), но това е друг въпрос, който ще дискутирам в друга тема и най-вероятно не с теб.

Окончанията на глаголите с -ме, които беше пак болднал подскачайки от радост са много стари индоевропейски окончания, а не някакви характерни за българския. Това, че в някой славянски езици в момента ги няма в този вид е друг въпрос.

И отново да напомня:

Pseudoscientific language comparison is a form of pseudoscience that seeks to establish historical connections between languages by pointing out similarities between them. While comparative linguistics also studies the historical relationships of languages, linguistic comparisons are considered pseudoscientific by linguists when they are not based on the established practices of comparative linguistics, or on the more general principles of the scientific method. Pseudoscientific language comparison is usually carried out by persons with little or no specialization in the field of comparative linguistics. It is by far the most widespread type of linguistic pseudoscience.[citation needed]

The most common method applied in pseudoscientific language comparisons is to search two or more languages for words that seem similar in their sound and meaning. While similarities of this kind often seem convincing to laypersons, linguistic scientists consider this kind of comparison to be unreliable for two primary reasons. First, the method applied is not well-defined: the criterion of similarity is subjective and thus not subject to verification or falsification, which is contrary to the principles of the scientific method. Second, the large size of all languages' vocabulary makes it easy to find coincidentally similar words between languages.

Because of its unreliability, the method of searching for isolated similarities is rejected by nearly all comparative linguists (however, see mass lexical comparison for a highly controversial method that operates on similarity). Instead of noting isolated similarities, comparative linguists use a technique called the comparative method to search for regular (i.e. recurring) correspondences between the languages’ phonology, grammar and core vocabulary in order to test hypotheses of relatedness.

Certain types of languages seem to attract far more attention in pseudoscientific comparisons than others. These include languages of ancient civilizations such as Egyptian, Etruscan or Sumerian; and language isolates or near-isolates such as Basque, Japanese and Ainu; and languages that are unrelated to their geographical neighbors such as Hungarian.

http://en.wikipedia.org/wiki/Pseudoscienti...uage_comparison

[Геннадий Воля]

Будилович А.С. Первобытные славяне в их языке, быте и понятиях по данным лексикальным. Исследования в области лингвистической палеонтологии славян.

Часть 1. Рассмотрение существительных, относящихся к естествознанию. 1878.

http://rapidshare.com/files/159801724/Budi...yke_01_1878.pdf

Часть 2. Рассмотрение существительных, относящихся к народному быту и учреждениям. Выпуск 1. 1882.

http://rapidshare.com/files/159802230/Budi...e_02_1_1882.pdf

Будилович А.С. Статистические таблицы распределения славян А) по государствам и народностям Б) по вероисповеданиям, азбукам и литературным языкам (наречиям). С объяснительной запиской. Приложение к "Этнографической карте Славянских народностей" М.Ф.Мирковича. 1875.

http://rapidshare.com/files/159802309/Budi...lavyan_1875.pdf