За алкохолизма при животните ...

[goshawk]

Я, вижте на колко ценно материалче попаднах!

Не само при хората има ... алкохолици!!!

На гости в горската кръчма

Какво се случва за 55 млн. години, когато животни "пияници" си устроят среща с алкохолен плодов нектар ...

Кога, как и защо се е родила консумацията на алкохол?

Ако е вярна теорията за еволюцията, според която човекът е произлязъл от животните, то вредният навик трябва да се е родил съвсем наскоро. Все пак пияното животно не е нищо друго освен лесна закуска за своите естествени врагове. Или поне така мислеше научната общност, докато не откри шампиона сред пияниците на планетата - дървесната земеровка...

Кога, как и защо се е родила консумацията на алкохол?

Ако е вярна теорията за еволюцията, според която човекът е произлязъл от животните, то вредният навик трябва да се е родил съвсем наскоро. Все пак пияното животно не е нищо друго освен лесна закуска за своите естествени врагове. Или поне така мислеше научната общност, докато не откри шампиона сред пияниците на планетата - дървесната земеровка...

Но да започнем отначало.

В малайзийските тропически гори расте палмата бертaм /Eugeissona tristis/. Тя няма стъбло, но пък си има плодове. В плодовете има генетичен материал, който трябва да бъде транспортиран от едно растение до друго, както насекомите пренасят прашеца на цветята. Палмите бертам обаче имат нужда от доста по-големи опрашители (полинатори), защото семената им са по-едри от цветния прашец. Идеален кандидат са малките бозайници с тегло под 1 кг, които могат да се изкачват по високите няколко метра "клони", които започват направо от земята.

палмата бертaм /Eugeissona tristis/

За какво им е обаче на разните мишоци, катерички и прочие горски обитатели да ходят точно до плодовете точно на тази палма? С какво толкова ги привлича тя?

Бар насред джунглата

Плодовете на бертам се пълнят с нектар, който в един момент започва да прелива. Един вид покана за гладните и жадните. Сама по себе си безплатната кльопачка би трябвало да е достатъчна, за да подсигури на палмата необходимите и за размножаване животни. Дали е така обаче, никога няма да разберем - природата е решила да се застрахова срещу неуспех и плодовият нектар започнал да ферментира. Получила се приятна "плодова бира" с алкохолно съдържание, достигащо до 3.8% (средно под 1%). Навътре в плода, откъдето може да бъде изсмукана, напитката става по-силна.

Сам по себе си етиловият спирт е доста калоричен. 100 грама водка например съдържат 222 калории - приблизително колкото пържола със същото тегло. Освен това алкохолът разстройва дейността на нервната система, което се струва приятно на мнозина от хората. А как ли е положението при животните?

Д-р Франк Виенс от германския университет Bayreuth и колегите му поставили палми бертам под непрестанно видеонаблюдение. Така те установили, че редица горски видове редовно ги посещават. Сред тях са дървесната земеровка /Ptilocercus lowii/ и бавният лемур /Nycticebus coucang/, както и различни видове катерички, маймунки и дори... слонове. Филмите на учените можете да свалите от тук. Както често става и при хората, нощните посетители на "горската кръчма" са два пъти повече от дневните.

Дървесната земеровка (дървесна тупая) /Ptilocercus lowii/

Бавният лемур /Nycticebus coucang/

"Работното време" на животинския бар е свързано с половия цикъл на палмата, който е много интересен. За разлика от повечето други растителни видове бертам няма определен сезон от годината, в който да "цъфти". Ето защо по думите на изследователите "по всяко време на едно или друго място в гората се разнася аромат на пивоварна". Продукцията на алкохолен нектар трае 38 дни, след които едва за един ден полените на палмата са открити и могат да бъдат "забърсани" от животните. Следват 40 дни без нектар. После идва ред на втори размножителен цикъл. Този път кръчмата отваря врати за около 52 дни, като през последните два от тях полените са открити.

Изследването на Виенс и сътрудници е публикувано в престижното списание на американската академия на науките (PNAS 2008;105:10426). То е започнало през далечната 1996 г. Първото откритие в него е, че плодовете на бертам съдържат удивително много видове ферменти, част от които неоткрити досега.

Далеч по-интересна е обачесъдбата на малката дървесна земеровка.

Учените забелязват, че тя прескача до пивницата по-често от другите видове. За да потвърдят това, те поставят няколко екземпляра под наблюдение чрез излъчващ радиосигнал нашийник. За сравнение е наблюдаван и видът на бавните лемури, също чести посетители на горската кръчма. Резултатите показват, че лемурите идват доста по-рядко от земеровките и на практика не поемат достатъчно алкохол, за да се напият. Умно - закоравелите пияници в гората просто биват изяждани.

Дървесните земеровки обаче се наливат с нектар твърде често, така че всяка трета вечер те би трябвало да са пияни. Практически тяхната алкохолна консумация е равна на тази на жена, която изпива девет чаши вино за 12 часа. Реалността обаче е друга - земеровките не се напиват. Ама изобщо. Не познават и махмурлука, за което силно можем да им завидим.

Еволюционната полза от развиване на физиологична способност, която предпазва от алкохолна интоксикация, е неоспорима. Екипът на д-р Виенс започва да търси подобен механизъм и индиректно го намира. Хората превръщат много малка част от поетия спирт в относително безвредното вещество етил глукуронид (EtG), което се натрупва в косата. По-голяма част се превръща в силно токсичния ацеталдехид, който разрушава бъбреците и черния дроб. При дървесните земеровки количеството EtG в козината е огромно. Подобни нива на EtG в косата на човек биха означавали, че той поема ежедневно (очевидно бидейки в безсъзнание) заплашващи живота му количества алкохол. В козината на лабораторни животни, поставени на алкохолна диета, не се открива EtG. Учените споделят, че е възможно земеровките да са развили способност да неутрализират алкохола, превръщайки го в EtG.

Нека това не ви учудва - палмата бертам и малкият бозайник са заедно през последните 55 милиона години. За да оцелее толкова време сред горските хищници, на земеровката със сигурност й е трябвала адаптация, особено ако с времето дървото е увеличавало спиртното съдържание на нектара си. Защо обаче интересната симбиоза съществува? Ако за палмата тя е изгодна и необходима, то за земеровката и другите опрашители не е. Храна в гората има достатъчно и не е нужно да рискуват живота си, поемайки забавящи реакциите питиета.

По принцип алкохолът е вреден, а консумацията му опасна. От еволюционна гледна точка е твърде странно, че хората пият спиртни напитки от зората на съществуването си. Теориите за положителен медицински или психически ефект от алкохола общо взето са отхвърлени. Не може да бъде доказано дори, че пийването на чашка вино спомага за намалението на стреса. И въпреки това човечеството продължава да пие. Според д-р Робърт Дидли от Калифорнийския университет "Бъркли", САЩ, изследването на международния екип на д-р Виенс е точно от този тип, който би ни позволил да разберем защо. Самият Дидли твърди, че алкохолната консумация сред хората не е нищо друго освен "еволюционен махмурлук". Дано премине..

материала е от в-к "Капитал", публикувано през Август 2008 г.

снимки: интернет

Редактирано Май 28, 2009 от goshawk

[goshawk]

Ето и още няколко животинки - алкохолици:

- Бабуините са известни със слабостта си към плодовете на африканското дърво Марула /Sclerocarrya birrea/, които бързо ферментират, след като бъдат изядени, довеждайки до състояние на опиянение;

- Кравите и конете в западната част на Съединените щати, които ядат от билката астрагал, често започват да залитат, да не виждат добре и да губят координация на движенията си - все признаци на алкохолен унес;

- Учени са наблюдавали как цели стада от биволи в Азия преднамерено търсят поляни с опиумни макове. Животните обаче явно умеят да регулират дозите си, тъй като изяждат точно толкова макове, че да премахнат умората или да притъпят чувството на болка;

- Червеношийките /Erithacus rubecula/ понякога падат от клона си, след като ядат ферментирали зърна грозде по лозята. Други видове птици са намирани мъртви от цироза на черния дроб под лозови растения.

[fixxxsers]

Малко пианици

Редактирано Май 28, 2009 от fixxxsers

[Ядрото на Силата]

ахахах нема толкова смешни хора заклеам се :D жалко че не могат да ни се смеят както ние се смеем на тях :D (може би с изключение на някой маймуни)

[Lion Queen]

:drinks_drunk: Просто са велики! горкичките - особено в първия клип онова маймунче с махмурлука!!!

[goshawk]

И още малко за "естествената" зависимост на дивите животнои към упойващи и халюциногенни вещества. Учените са класифицирали почти 400 животински вида, които преднамерено търсят и поглъщат опияняващите продукти: от лосове и катерички, дрогиращи се с гъби, до слоновете - алкохолици

Любовта на мексиканската коза към семената на мескала (вид агаве) е прекрасен пример за „съзнателно” дрогиране в животинския свят, разказва Muy Interesante. Непосредствено след поглъщането двукопитното се разтреперва, а после се гътва на земята, напълно зашеметено. Когато се събуди, без колебание се насочва отново към семената и всичко се повтаря – конвулсиите, отнасянето и изпадането в дълбок сън. Поведението на тези добичета очевидно е продиктувано от стремежа им да се доведат до състояние на опиянение.

Пристрастеността на мексиканските преживни към естествените наркотици не е толкова странна, колкото изглежда на пръв поглед, тъй като и много други животни имат подобни забежки. Дългогодишни наблюдения на различни животински видове позволяват на етолози и биолози да разработят каталог на пристрастените. Той включва всичко: мравки, консумиращи опияняващия нектар на някои растения, елени, които изброждат огромни разстояния, за да достигнат до жадуваните гъби, птици, попийващи си от хорските чаши, котки, изпадащи в еуфория при аромата на валерианово стръкче, и дори слонове пияници в африканската савана.

Тези необичайни навици имат различни последици: някои от животните заспиват, други припадат, трети се придвижват със странно клатушкане. Но има и такива, които стават необичайно агресивни, готови за бой с всеки, които се изпречи на пътя им.

Познато звучи, нали? Поведението на животните често наподобява човешкото. Грижата на орангутаните за техните маймунчета, игрите и привързаността на малките към семейството, както скръбта на слоновете, които сякаш плачат, когато се сблъскат със смъртта на техен събрат, говори за много висока степен на чувствителност при животните

Но онова, което наистина изумява, е сякаш преднамереният стремеж на някои от тях да се надрусат, да се доведат до състояние на опиянение, което е доста сходно със състоянието, известно при хората.

През 70-те години на миналия век международната научна общественост изработи каталог, включващ 40 животински вида, притежаващи навика да се дрогират. 20 години по-късно списъкът на „пристрастените” достига бройката 300. Днес етолозите са документирали 380 вида, които преднамерено търсят растения с халюциногенни вещества, които природата предлага безплатно. Явление, което преди години се приемаше за рядко изключение, сега е трайно поведение при някои от големите бозайници, птици и дори съвсем дребни насекоми.

„Преминаването на етап, когато базисни умения като храненето и възпроизводството са вече надживени, има своята цена. Но този процес открива на хоризонта и много други възможности.” Според учените те се пристрастяват към стимулантите в някои растителни видове, водени от желание да открият нови доминанти в живота си, както и по -добри възможности за оцеляване. Това не изключва пристрастяването и превръщането им в необичайни за вида си екземпляри. Тези навици са вторично придобити, е отбелязал още навремето Чарз Дарвин, когато наблюдавал маймуни да пушат цигари с голям кеф. Порокът им бил предаден от хората. Подобно нещо се наблюдава и при домашните котки, които се навъртат в местата за пушене на опиум. Когато клиентите издишват облачетата наркотичен дим, котките се втурват да поемат достъпното за тях.

Научни експерименти са доказали, че някои наркотични вещества имат еднакво въздействие върху животните и хората. При един от тях учените дали на паяци от рода Zilla-x-Notata умрели мухи, инжектирани с различни наркотици. Надрусаните с LCD членестоноги изплели сложни и причудливи паяжини, напомнящи произведения на изкуството. Под ефекта на кофеин пък паяците майсторели перфектни геометрични фигури.

Както и при хората, консумацията на дрога може да причини смъртта на някои екземпляри. Това се дължи както на токсичността на растенията, така и на прекалено силното им влияние върху нервната система. Една от най-често срещаните беди е пълната загуба на бдителност при дивите животни, което ги прави лесни жертви на хищници. Американските червеношийки пък изпадат в несвяст след обилна консумация на плодовете на някои храсти и често биват прегазвани от автомобили по пътищата.

Нощните пеперуди сфинкс, които са сериозни консуматори на нектар от татул, падат напълно замаяни на земята, уязвими за атаките на всеки неприятел. Канадският лос /Rangifer tarandus/ с особено наслаждение търси и яде съдържащите силни стимуланти гъби Аmanita muscaria (популярни като Червена мухоморка). Опиянението при консумация е толкова силно, че животните напълно губят сетивата и чувството си за самосъхранение.

Етолозите дълго изучавали страстта на африкански слонове към някои растения като плодовете на южноафриканските дървета марула /Sclerocarya birrea/, дуриан /Malvaceae bombacaceae/ и др. Особен интерес сред учените предизвикал фактът, че те ги ядат само силно узрели – тогава ферментацията се осъществява много по-бързо и алкохолният градус се повишава. Учените установили, че този запой не е случаен, тъй като животните предварително знаят до какво води консумацията на тези плодове. Дойде ли времето за тяхното зреене, мъжките екземпляри напускат стадата си, като са способни да изминат до 30 километра до заветната цел, а това е 3 пъти повече от обичайния пробег на този животински вид. Не само това – слоновете си устройват своеобразна надпревара, защото очевидно се опасяват, че плодовете за пиршеството няма да стигнат за всички. Веднъж изядена, марула продължава да ферментира в слонския стомах и предизвиква продължително опиянение, което е толкова силно, че животните не приличат на себе си – всяко по-рязко движение наоколо ги плаши до смърт. В подобно състояние тези хулигани на африканската савана са особено опасни за човека, защото действат безразсъдно и убиват.

Откъде идва страстта им към подобни растения? Когато са още бебета, малките слончета поставят хобота си в устатата на майките и така разбират кои са подходящите растения за консумация. По този начин те достигат и до откритието за тези с опияняващи свойства. Стадната организация на живот позволява опитът да се пренася от поколение на поколение.

Слоновете от Индонезия и региона на Бенгалския залив също са пристрастени към плодовете на дуриана /Durio/ от вида Durio zibethinus.

Тези етилови фиести са толкова популярни в определен период от годината, че в тях се включват и редица други животински видове – орангутани, летящи лисици (известни и като летящи катерици) и дори суматрийските тигри. Често явление е да се видят гушнати тигри и катерички след подобен пир. Особено атрактивни са по - младите слонове, които изпълняват нещо като ритуален танц, тъпчейки ситно с предните крака и потупвайки ласкаво земята с хобот. Маймуните пък драскат отчаяно по дърветата с натежали глави и шампионите са онези, които успяват да стигнат някои от по-горните клони.

Сцената може да изглежда комична, но историческите сведения говорят, че пристрастяването на животните към алкохола е причинило и доста беди. През 1985 в Западна Бенгалия огромно стадо от 150 слона влетяло в лаборатория за нелегална дестилация на алкохолни напитки, поглъщайки неимоверни количества дестилиран малц, си спомня етологът Саморини, който бил извикан на мястото. В резултат на масовото пиянство животните изпотъпкали огромен район и убили 5 души. Близо 20 къщи били разрушени.

Не без чувство за хумор учените припомнят, че не е необходимо да си толкова голям, за да си пристрастен към алкохола. В много райони на Европа, за да се спасят от нашествието на охлюви през пролетта, селяните поставят табли с бира и така отклоняват тези безобидни иначе животни от крехките си насаждения. Дузини от тях се струпват върху халбите и сякаш задрямват.

Сибирските елени си имат любими стимуланти, но също с удоволствие похапват от известната и в Канада гъба Amanita muscaria. Тя расте под борове и елички в пояса на иглолистните и консумацията є буквално подлудява животните, които тичат побеснели в кръг и въртят по невъобразим начин вратовете си. Най-фатално е поведението на женските, които напускат фриволно стадото и изоставят малките си. Освен лосовете към червената мухоморка в тези региони са пристрастени и катеричките.

Котките също си имат любими опияняващи растения. Най-популярен е случаят с котешката мента /Nepeta cataria/, която няма нищо общо с иначе известните котешки треви за прочистване на стомаха. Котетата дълго се наслаждават, миришейки тревата и мажейки с нея нослето и бузките си. Но повечето не спират дотам, пасат я и стигат до крайна възбуда. Женските са твърде забавни в това си състояние – те подхващат танц с люлееща се походка, очевидно за да съблазнят някой мъжкар. Тревата Nepeta cataria е популярна сред голямото котешко семейство – тигрите са също силно податливи на влиянието.

По-продължителната консумация на това растение предизвиква халюцинации. Котките сякаш ловят насекоми и по-малки животни, съществуващи само във въображението им. Други стават агресивни и нападат всичко и всички. Японските породи имат на разположение друга разновидност на същата трева. Когато пасат от нея, те изпадат в нещо като колапс, падат по гръб и само конвулсивните движения на лапите подсказват, че са живи. Психоактивно въздействие върху котешкия вид оказва и растението на валериана, който хората използват като лек антиспазматичен наркотик.

Котките търсят тревата през пролетта, през зимата и есента растението не им влияе и те дори не се сещат за него.

Така нареченият урумов окситропис /Oxytropis/ е огромен проблем за преживните животни. Кравите, конете и магаретата, които пасат на воля, са пристрастени към него. Конете са в състояние дори да се откажат от друг вид паша при наличието на наричаната още „луда трева”, а това предизвиква сериозни проблеми. Малките, чиито майки я ядат, се раждат пристрастени. През 1883 в Канзас, САЩ, се разгърнала истинска епидемия от окситропис сред кравите. Засегнати били над 25 000 животни. Те предпочитали тревата пред нормалната паша. През 30-те години на миналия век американските ботаници открили в щата Небраска т. нар. разновидност Astragalus lambert, разпространена навсякъде в южните щати. Животните масово я ядат, слабеят и стават ниско продуктивни.

По границата с Мексико пък е разпространен видът Astragalus amphyoxis. Четириногите, които пасат от нея, се изолират от стадото, стават раздразнителни и за няколко дни видимо отслабват. За пастирите е трудно да ги върнат към нормалните навици. Местата, в които расте въпросната трева, се превръщат в единствената страст за животното. За да се избегне подобно бедствие, са създадени дори нарочни „ферми за дезинтоксикация”. При добри условия коне и крави бързо се връщат към нормалната храна, подобряват външния си вид и жизнеността си, не странят от себеподобните. Но те не са излекувани завинаги и само да помиришат наблизо „луда трева" отново се втурват в наркотичната вакханалия.

Едва днес учените заговориха за животните наркомани, но от хилядолетия е известно въздействието на някои треви и растения върху различните животински видове. В древността по този начин са правени опити да се определи вредността и въздействието им върху човека. Фолклорът на много народи е извор на интересни случки и дори легенди на тази тема. Според една етиопска народна приказка пастирът на стадо кози останал изумен от поведението на животните след консумацията на семената на някои дървета и храсти. Те ставали суперактивни, изкачвали се на иначе невъзможни за тях скали, играели красиви танци. Завладян от любопитство, той опитал от въпросните семена и не след дълго те оказали върху него същия еуфоричен ефект, карайки го да почувства неподозирана вътрешна сила, възбуждаща сетивата му. Така човекът за пръв път вкусил кафето.

Учените твърдят, че има растения, които само опияняват животните, но биха могли да убият човек. Със сигурност се знае, че много от съдържащите психотропни вещества са били изследвани, след като хората забелязали влиянието им върху животните. Но при всички случаи е било рисковано начинание, понеже съществуват растения, които са почти безобидни за животинския свят, а за човека са фатални. Такъв е случаят с малките червени плодчета на дърво от семейство Cycadaceae – за хората те са смъртоносни, но сред бабуините предизвикват само опиянение.

инфо'то