Екзархатите във Византия

[plamen_starbov]

В училище много-много не се учи за византийските екзархати. Някакси те не се споменават в учебниците. Но не това искам да попитам. Византия скоро след Юстиниан Велики преминава в отбрана и точно тогава се създават Равенският екзархат - през 584 година, и Картагенският - 591 година. Според мен това показва, че Византия по този начин иска да накара местните управници да окажат по-ефективна съпротива срещу ромейските неприятели - с по-широки правомощия на местните управници. Мисля, че трябва да се отбележи обаче и друг факт - този нож е с две остриета. От Африка тръгва Ираклий срещу Фока, доколкото си спомням и Леонтий май тръгва от тук срещу Константинопол. Мога ли да го нарека нещо като неуспешен опит на императорите за една бъдеща темна организация или нещо като частична децентрализация, от която трябва да се видят резултатите, да бъде приложена и на изток. Моля, дайте мнение по този въпрос, приемам всякакви критики.

[Galahad]

В училище много-много не се учи за византийските екзархати.

Ама ти в кое училище си учил? Защото обикновената програма е оскъдна дори и откъм по-мащабни етапи от историята на Византия.

Възникването на екзархатите се свързва с управлението на император Маврикий. Екзарсите първоначално са били командващи крупна армия или флота.

Иначе сред екзарсите освен превратаджии има и някои, постигнали успехи като Генадий, който удържал победа над маврите.

[T.Jonchev]

Да, не се учи и май дори не се и споменава. Нещичко можеш да прочетеш у Острогорски и Успенски, но не е кой знае колко много. Ако искаш повече - намери "Етюди за византийската администрация на Равенския ексархат" на Шарл Дил и "Византийска Африка" на Камерън.

А за библиография (не най-пълна или най-съвременна, но основната) виж в "Lexikon des Mittelalters", в статията на Ферлуга за екзархатите. Не помня обаче в кой том беше.

[Thorn]

Да, става дума за една ситуация, в която особените обстоятелства налагат обединението на гражданската и военната власт, които от времето на Диоклетиан са разделени. Като цяло опитът е положителен, дефакто е приложен при бъдещите теми.

[plamen_starbov]

Момчета, аз учих в гимназия. Но там нищо не се споменаваше, както казах, за екзархатите. Не е късно все пак човек да се научи. На мен ми прави впечатление и друго - в Испания няма екзархат. Можем ли да кажем, че Византия не се е чувствала особено сигурна там. Все пак тя за 20 години губи тези територии.

[Thorn]

Момчета, аз учих в гимназия. Но там нищо не се споменаваше, както казах, за екзархатите. Не е късно все пак човек да се научи. На мен ми прави впечатление и друго - в Испания няма екзархат. Можем ли да кажем, че Византия не се е чувствала особено сигурна там. Все пак тя за 20 години губи тези територии.

Териториите в Испания ги губи не след 20 години, а чак по времето на Ираклий. И то посред грандиозната война, която той води за оцеляване на империята. На никого не му е било до някакви крепости на майната си, когато персите и аварите са обсаждали столицата. При това има едни интересни хипотези, че тези територии византийските войски не са превзели от вестготите, а просто са присъединили римските области около Кордова, които били останали независими още от времето на Западната империя.

[КГ125]

Интересно останали ли са византийски културни следи, както в Южна Италия?

[Thorn]

Интересно останали ли са византийски културни следи, както в Южна Италия?

Как ще ги разграничиш от римските? Там населението не е било гръкоговорящо.

[КГ125]

Точно това се чудех - не съм гледал има ли архитектурни или някакви други следи.

[RIZAR]

Венеция беше ли екзархат и как ставаше нейното самостоятелно обособяване???

[Aspandiat]

Как ще ги разграничиш от римските? Там населението не е било гръкоговорящо.

Напротив, в Южна Италия и Сицилия още от ІV-V век пр.Хр. голяма част от населението е гръкоезично и след завояването от арабите става страхотен миш-маш от етноси и религии, с който успяват да се оправят единствено норманските владетели, които решават да оставят нещата такива, каквито са, стига всеки да кротува и да си плаща данъците. Затова например в Сицилия има църкви, в които личат особено силно византийски и арабски културни влияния. Византийските са особено отчетливи в изобразяването на Христос и изобщо в иконографията.

След норманите тяхната политика продължават немските императори от династията Щауфен и особено Фридрих ІІ Щауфен, един от най-колоритните монарси в средновековна Европа. Макар и католик, той се занимавал с астрология, имал при двора си арабски (сицилийски) и еврейски астролози и окултисти, държал харем, изявявал се като писател (автор е например на трактат за лов със соколи). Тъй като бил израснал в Сицилия, говорел свободно арабски и гръцки. Но докога в Южна Италия и Сицилия се е говорел гръцки, не мога да кажа.

[Thorn]

Напротив, в Южна Италия и Сицилия още от ІV-V век пр.Хр. голяма част от населението е гръкоезично и след завояването от арабите става страхотен миш-маш от етноси и религии, с който успяват да се оправят единствено норманските владетели, които решават да оставят нещата такива, каквито са, стига всеки да кротува и да си плаща данъците. Затова например в Сицилия има църкви, в които личат особено силно византийски и арабски културни влияния. Византийските са особено отчетливи в изобразяването на Христос и изобщо в иконографията.

След норманите тяхната политика продължават немските императори от династията Щауфен и особено Фридрих ІІ Щауфен, един от най-колоритните монарси в средновековна Европа. Макар и католик, той се занимавал с астрология, имал при двора си арабски (сицилийски) и еврейски астролози и окултисти, държал харем, изявявал се като писател (автор е например на трактат за лов със соколи). Тъй като бил израснал в Сицилия, говорел свободно арабски и гръцки. Но докога в Южна Италия и Сицилия се е говорел гръцки, не мога да кажа.

Ставаше дума за Испания, а не за Южна Италия.