Причини за културните различия - синтез на общата теория за междукултурните различия

[КГ125]

Интересно, с много ли се различава Словакия от Австрия? Според мен просто методиката на Хофстеде е много спорна. В такъв смисъл, не може да се обясни. Според мен просто Хофстеде изследва само един малък аспект на феномена.

Културата е нещо много много по-широко. Равновластни и неравновластни могат да бъдат и стадо маймуни.

Редактирано Юли 23, 2014 от КГ125

[mitaca]

Много! Чехия и Словакия също се различават много, по-точно чехите и словаците . Не е важно как е според теб, а какво куца в методиката на Хофстеде, т.е. ккво е спорното в нея. Зависи какво точно разбираш под понятието култура!? Атом, би ли дал данни за Сърбия, Румъния и Албания? Аре албанците са живяли дълго време в самоизолация.

[Atom]

Балканите са сравнително хомогенни - неравновластни и колективисти. Въпреки това и тук има различия. Ето измерването по оста неравновластие / равновластие:

Това са данните по отношение колективизъм / индивидуализъм.

Веднага се набива на око географското разпределение на показателите. От данните спокойно може да се спекулира, че сме продукт на една ("римо-османска") култура с център Константинопол, където с отдалечаването от центъра неравновластието и колективизма се увеличават.

Редактирано Юли 24, 2014 от Atom

[alvassareiro]

Някой може ли да обясни тази картинка:

Imp.JPG

Сравнението е по две измерения - колективизъм-индивидуализъм и равновластие-неравновластие.

Видно е, че по тези две измерения практически няма разлика между българи, гърци и турци. На практика по тези показатели имаме една култура. Да приемем, че този факт има лесно обяснение с общото историческо минало.

В ляво обаче всяка страна е сама за себе си, въпреки че австрийци и словенци от една страна и унгарци и словаци от друга имат обща история от над 1000г., а четирите страни заедно са част от империята на Хабсбургите.

Какви са историческите особености които запазват (култивират) културните разлики в единия случай и уеднаквяват и хомогенизират различията в другия?

Причините за колективизъм-индивидуализъм, както и равновластие-неравновластие, са добре изучени. И са основно икономически и политически. Най-неясни са причините за тревожността, себеизтъкването, монументализма, и тн....Спорно е, дали са причини на среданат, или гени...

[nik1]

Някои от стойнoстите намерени от Хофстеде за различните култури, подлежат на "re-evaluation", така че (според мен) взирането в тях не води до разбиране на материята.

/ два примера,

например - при нас неравновластието -преизчислено по методиката на Хофстеде е доста по ниско от това което дава Хофстеде;

според Минков ("Защо сме различни" ) германската култура не толкова твърда колкото я изчислява Хофстеде/

Подкрепям алвасарейро - тук ключовото е че причините за колективизъм vers индивидуализъм /корелиращите им измерения може да се срещнат като "партикуларизм vers универсализъм ", или "родовост-безродовост" Минков, или "exclusionism-universalism" пак Минков , или "висока степен на in-group колективизъм" vers "висока степен на in-group колективизъм" / са изучени.

[Atom]

Причините за колективизъм-индивидуализъм, както и равновластие-неравновластие, са добре изучени. И са основно икономически и политически.

Тъй де, нали точно това питам. То е ясно, че историческите особености са най-вече икономика и политика. Въпросът е какви точно политики и икономически практики са довели до тези разлики.

Някои от стойнoстите намерени от Хофстеде за различните култури, подлежат на "re-evaluation", така че (според мен) взирането в тях не води до разбиране на материята.

Това също е напълно вероятно. Все пак методиката и измеренията на Хофстеде са преди всичко бизнес инструмент, а от това могат да се създадат известни проблеми при прилагането на данните върху цели нации.

[alvassareiro]

Тъй де, нали точно това питам. То е ясно, че историческите особености са най-вече икономика и политика. Въпросът е какви точно политики и икономически практики са довели до тези разлики.

Ами прочети темата ми. Тя е точно за това - причини за културните различия. Всяко различие е анализирано по характер и произход.

[Atom]

Ами прочети темата ми. Тя е точно за това - причини за културните различия. Всяко различие е анализирано по характер и произход.

Прочетох я и не видях обяснение. Прочети и ти въпроса ми. Той е конкретен и се отнася за четири страни - Австрия, Словения, Унгария и Словакия.

Някои от стойнoстите намерени от Хофстеде за различните култури, подлежат на "re-evaluation", така че (според мен) взирането в тях не води до разбиране на материята.

/ два примера,

например - при нас неравновластието -преизчислено по методиката на Хофстеде е доста по ниско от това което дава Хофстеде;

според Минков ("Защо сме различни" ) германската култура не толкова твърда колкото я изчислява Хофстеде/

Едно възможно обяснение на разликите е, че при две различни измервания са анализирани различни извадки от обществото. При проучвания с конкретна приложна цел това е напълно възможно.

Редактирано Ноември 10, 2014 от Atom

[alvassareiro]

Не си чел внимателно.

[nik1]

Нашата култура според някои изследвания е по-силно индивидуалистична (по Хофстеде) от унгарската

Не се констатират промени и по измерението „индивидуализъм срещу колективизъм”.

Българската култура е преобладаващо индивидуалистична. Общият индекс за това

измерение и при двете изследвания е еднакъв (И2000г.=65 и И2005г.=65). Резултатите от крос-

културните изследвания показват, че индивидуалистичните ценности са водещи и в

бившите социалистически страни (Чехия – 58, Унгария – 55 и Полша – 60) [2; 8]. Общо

взето в доминиращите културни репрезентации в България колективизмът не се

възприема като психологически източник за самоличност и социален просперитет.

Единствено сферата, в която колективистичните културни практики продължават да

регулират всекидневните отношения в България, е работната среда. В организационната

култура отношенията между началник и служител продължават да бъдат строго

йерархични и поддържат патерналистичния стил на традиционното семейство.

Аз виждам причините - главно в свръх- убанизацията през 70 години на миналия век, и в "доразкъването" на родовите връзки след разпада на системата чрез супер- миграцията към големите градове и също толкова важно емиграцията към чужбина. (България е номер 1 в света по миграция)

Между другото:Гърция е много по-родова и ексклузивна култура от нашата;Всеки които има поглед от материята, ще го забележи при пътуванията си и живота в Гърция - от начина на каране по улиците, (там пешеходците буквално се газят), до корупцията и неплащането на данъци, и до неговоренето на английски (имам предвид туристическите дестинации)

/В Гърция корупцията е практика- изчислено е че всяко гръцко семейство дава средно 1500 евро за подкупи и рушвети на година- рушвети за това да да се влезне в държавна болница, до това човекът да се нареди на държавна работа, и всичко друго, което се досетим/

Ето актуалното изследване за което споменавам най-горе

http://bjop.files.wordpress.com/2008/10/sonia-karabeliovahaiganush-silgidjian-doklad.pdf

Общо взето в доминиращите културни репрезентации в България колективизмът не се

възприема като психологически източник за самоличност и социален просперитет.

Единствено сферата, в която колективистичните културни практики продължават да

регулират всекидневните отношения в България, е работната среда. В организационната

култура отношенията между началник и служител продължават да бъдат строго

йерархични и поддържат патерналистичния стил на традиционното семейство.

ПС

Напълно правилно - колективистичните практики и ценности продължават да имат значение на работното място (главно),

Мисля че за следващото поколение, когато новата средна класа ще са децата на сегашната средна класа (която сега е средна възраст )- нещата ще се променят видимо.

Редактирано Ноември 11, 2014 от nik1

[Atom]

Интересно. В това изследване се регистрира ръст на индекса на избягване на несигурността от 66,7(2000) до 71,5(2005).

В изследването на Давидков се отчита точно противоположната тенденция - спад от 67,54(2001) до 58,69(2008).

По отношение на индивидуализма Давидков също отчита почти еднакъв индекс и при двете си изследвания 2001 и 2008, но на значително по-ниско ниво - около 51,5.

Обяснението за различията може би се крие във факта, че в първото изследване се анализират културните измерители за обществото като цяло, докато Давидков изследва проблема по-скоро от гледна точка на организационното поведение и проявата на културните характеристики в бизнес организациите - т.е. на работното място.

[nik1]

Интересно. В това изследване се регистрира ръст на индекса на избягване на несигурността от 66,7(2000) до 71,5(2005).

В изследването на Давидков се отчита точно противоположната тенденция - спад от 67,54(2001) до 58,69(2008).

По отношение на индивидуализма Давидков също отчита почти еднакъв индекс и при двете си изследвания 2001 и 2008, но на значително по-ниско ниво - около 51,5.

Обяснението за различията може би се крие във факта, че в първото изследване се анализират културните измерители за обществото като цяло, докато Давидков изследва проблема по-скоро от гледна точка на организационното поведение и проявата на културните характеристики в бизнес организациите - т.е. на работното място.

Да, това изглежда най-вероятната причина за разликите в индексите на Давидков vers Силгиджиян&Карабельова.

Редактирано Ноември 11, 2014 от nik1

[alvassareiro]

Вижте сега, тези индекси са много условни. Не са като температурите на времето, нали е 0.5 или 0.9 не значи почти нищо, важното е, че имаме някакъв ориентир коя култура къде стои.

[Atom]

Някои от стойнoстите намерени от Хофстеде за различните култури, подлежат на "re-evaluation", така че (според мен) взирането в тях не води до разбиране на материята.

Двата примера които разгледахме показват, че по-скоро всяко едно изследване е вярно само по себе си, но трябва да се разглежда самостоятелно в контекста на който е правено и спрямо дефинираната цел. Обобщенията трябва да се правят внимателно, тъй като в общия случай май не дават кой знае колко полезна информация или ако дават тя е по-скоро насочваща, отколкото точна.

[nik1]

Двата примера които разгледахме показват, че по-скоро всяко едно изследване е вярно само по себе си, но трябва да се разглежда самостоятелно в контекста на който е правено и спрямо дефинираната цел. Обобщенията трябва да се правят внимателно, тъй като в общия случай май не дават кой знае колко полезна информация или ако дават тя е по-скоро насочваща, отколкото точна.

Съгласен съм - доколкото прочетох, двете групи работят паралелно, и с една и съща методика.

(иначе, ако трябва да преценим "колко" точно са тези 0,65/0,51, то трябва да ги поствавим в съответните им скали)

Има разни целеви изследвания:

Например, когато се изследват културните измерения при ученици и при учителите, и стойностите се сравнят - то разликите са видими. Това изследване обаче се прави не за да се правят обобщения, а да се видят къде стоят учителите, и къде учениците им

Има изследвания, които са правени на студенти, като резултатите са сравнявани с обобщените на културата.

Има изследвания по възрастови групи.

и т.н.

Редактирано Ноември 11, 2014 от nik1

[Atom]

Спор няма. Това което ми направи впечатление са големите разминавания (направо поляризация) между Австрия, Словения, Унгария и Словакия в THE HOFSTEDE CENTRE

Предполагам, че тъй като данните са в една база данни, то те са верни сами по себе се. Въпросът е в какъв контекст са събирани и с каква цел, за да се ориентираме какво ни казват. На сайта няма никаква информация - само това:

From which year are the dimension scores? Are the scores up to date?

It depends on the country. As already described in the research section, the data originates from different years. The first scores were collected by IBM between 1967 and 1973 covering more than 70 countries, from which Hofstede first used the 40 largest only and afterwards extended the analysis to 50 countries and 3 regions. In the editions of Geert Hofstede's work since 2001, such as the most recent 3rd edition from 2010, scores are listed for 76 countries and regions, partly based on replications and extensions of the IBM study on different international populations.

Since culture only changes very slowly, the scores can be considered up to date.

Това обаче е крайно несериозно и въобще поставя под въпрос смисъла от данните, а обсъждането им би било губи-време.

[nik1]

Акцентът им до голяма степен е в областта на организационната култура, и очевидно могат да служат само като груб/общ/приблизителен ориентир в сравнителен (cross-cultural) план при сравняването на организационната култура. /Забележка:не е така при трите допълнителни измерения/

Теорията се развива като имплементира множество такива изследвания; и с включването на Минков в играта, които изполва данните на WVS (и не само тях) и който пише техни методики- нещата са много много по-сериозни.

(то затова не може да се мине без Минков, и затова алвасарейро е синтезирал материала от двете негови книги)

Редактирано Ноември 11, 2014 от nik1