България е най-неподготвена за климатичен шок на Балканите

[ISTORIK]

България не е достатъчно подготвена за вече наблюдаваните и за задаващите се промени в климата на Балканите. Негативният ефект от глобалното затопляне ще усети в следващите 10-20 години много по-силно, отколкото се смяташе досега. Основната причина е слабото управление на проблемите с околната среда и лошата инфраструктура. Горещите лета ще убият повече хора, отколкото ще бъдат спасени в топлите зими.

Това твърди специален доклад на Световната банка за периода до 2050 г., разпространен във вторник, в който се обобщава, че целият район с 29 държави от Централна Европа през Балканите до Централна Азия страда от "дефицит на адаптирането".

Според оценката на банката от десетте нови членки на Европейския съюз най-неподготвена за предизвикателствата е България, а Словения - най-подготвена. В целия регион най-тревожно е бъдещето за Русия, Албания, Турция и Армения и донякъде за Македония и Таджикистан.

Нещата ще стават още по-лоши в следващите десетилетия, дори при умерени промени в климата, предупреждава авторът Мариан Фрей. Тя е директор на доклада на банката за развитието на света през 2010 г.

Противно на масовата представа, че "няма страшно", районът в действителност е силно уязвим и вече усеща последиците - повишена застрашеност от крайности във времето, по-високи температури, променяща се структура на водните източници и запаси, суши, наводнения, горещи вълни и горски пожари, се казва в текста. Представянето на доклада стана на протичащата в момента конференция на ООН за климатичните промени в навечерието на 5 юни - Световният ден на екологията.

Към средата на века страни като Полша и Унгария ще имат в повече от три до пет седмици на горещи дни с температури над 30 градуса, т.е. времето там ще е като в днешните Испания и Сицилия, посочва докладът. За последните сто години средните температури в Източна Европа са се повишили с 0.5 градуса по Целзий в южните части, а към 2050 г. повишението ще е с цели 1.6 градуса. На север положението е още по-тревожно - там за един век затоплянето е средно с 1.6 градуса и в следващите 20-40 години ще достигне 2.6 градуса, а през септември ледената шапка ще е с 40% по-малко. Иначе казано, в Мурманск или Сибир трябва да очакват с 2 до 4 мразовити седмици по-малко.

Това също засяга България, защото топенето на ледовете в Русия и стичането на водата в Черно море започват да покачват нивото му и да застрашават над 120 хиляди българи, живеещи по брега на не повече от 10 метра над морското равнище. Вече се усещат проблеми с черноморски пристанища в Русия, Украйна и Грузия, а явлението може да увеличи просмукването на солена вода в крайморските водоизточници. Презастрояването по морето и особено строежите непосредствено до плажа пък увеличават риска от излагане на цели курорти на удар от буря.

Прогнозата на банката е за намаляване със средно 6% на годишните валежи и "драматичен срив" с 25% на водните запаси в Югоизточна Европа в следващите 40 години. Това не означава, че ще намалеят наводненията - напротив, според доклада тук ще има още повече внезапни порои, а в България и Румъния лошото състояние на речните корита ще е причина за нови трагедии. Затоплянето на времето усложнява нещата, защото наводнения може да има и през зимата. Фактът, че покрай реките има много сметища и зони с опасни отпадъци, които не са рекултивирани, заплашва при порой те да бъдат залети или дигите им да се скъсат и да предизвикат екокатастрофа. Някои си мислят, че по-топлото време само по себе си ще е добро за земеделието, животновъдството или за горите, но това е измамна представа, казва Фрей. Районът е с ниска ефективност на земеделието и на места напълно е разбита напоителната система, а ползите от добро управление на горския сектор са между 6 и 8 пъти повече, отколкото ако само се разчита на времето. Все още не се осъзнава напълно, че топлото време ще докара на Балканите насекоми и вредни растения, които ще атакуват горските масиви и ще нанесат съвсем реални загуби на земеделието, посочва Световната банка.

Районът може да се подготви за задаващите се проблеми, ако подобри инфраструктурата и състоянието на жилищата, управлява по-добре водните си ресурси, ако се заеме по-сериозно със замърсяването и инвестира в справянето с кризи, мониторинга на времето и водните ресурси и подкрепи усилията на земеделските фирми. "Всички трябва да участват в това - от правителствени агенции през бизнеса, до научните среди и гражданското общество", препоръчва Джейн Ебинджър, старши специалист по въпросите на енергетиката. Фактът, че една страна има висок потенциал за адаптиране, не означава задължително и реални промени, нужни са незабавни действия, допълва тя. Докладът обаче предупреждава да се внимава за баланса между частни и обществени интереси, свързани с ефекта от климатичните промени.

http://www.dnevnik.bg/

[scarecrow]

интересна статия, но лично моето мнение е, че целта на статията е да всее страх и да принуди източно европейските държави (или частни фирми/лица) да инвестират средства, разбира се с "любезното съдействие" на световната банка за развитие, сащ и западноевропейските държави

[Despina]

А какво точно значи най-неподготвена?.Сигурно страните от третия свят са по-подготвени...

Само си пълнят колонките и се правят че развиват дейност.Ако няма проблеми на Земята все накой ще направи, защото еди-кой си има печалба от това.Като свинският грип.Пълна психоза.Залагат на американски филми и айде всечки на ваксини да се тъпчем с лекарства.Кой ли печели от това?

[Elemag]

Добрата новина е, че за сега у нас не са установени значими тенденции за затопляне на климата.

Като се има предвид неподготвеността ни, за в бъдеще май ще разчитаме на естествен климанатичен "буфер". България се намира на климатичен преход между умерения и средиземноморския климат и пради това вероятно климатичните изменения не са толкова силно изразени.

Климатът на България има специфични особености свързани с големите екстремуми. По принцип в умерените ширини съотношението между нормалните години и екстремните е 1:2, т.е. грубо казано на всеки 3 години, една е нормална (с температури близки до установените средногодишни стойности) и две са екстремни (с температури или валежи по-високи или по-ниски от нормалните). Това е много добре изразено за климатът у нас. Една година или поредица от години може да са по-сухи, след това следват наводнения.... вече ги видяхме. Твърде е възможно за в бъдеще у нас да се наблюдава именно това - увеличаване на екстремумите.

Не виждам какво лошо има да се инвестира (както се намеква в горния пост) - нима е лошо да се строят диги на реките и да се почистват речните корита, както и да има напоителни съоръжения за земеделието в случай на засушавания, или пък техника за борба с градушки.

П.П. Ако някой се интересува мога да пусна обобщена информация за установените изменения на климата у нас.

[Skubi]

Здрасти!

Наводнение в Юни????

Такоз чудо не е имало. Първо направиха щети малките рекички които обикновенно и едно 6 годишно дете може да прескочи. После това всичко се втече в полетата където цели села са наводнени. Старите къщи една след друга се събарят.

Почна да се надига и Дунавътр който толкова надигна подпочвената вода, че вече трети ден трябва да помпя водата от мазата.

Другите от тука може да видите.

http://indafoto.hu/d...106585-a5242c01

http://index.hu/belf...e_az_orszagban/

http://indafoto.hu/search/list?search=advanced&betasearch=true&text=%C3%A1rv%C3%ADz&textsearch=fulltext&favuser=indaricsaj&textuser=&textmap=&photo=&datefrom=2010-05-01&dateto=2010-06-30&utm_source=indexcimlap&utm_medium=medialepedo_ajanlo&u=&page_offset=3

[B0081]

Добрата новина е, че за сега у нас не са установени значими тенденции за затопляне на климата.

Като се има предвид неподготвеността ни, за в бъдеще май ще разчитаме на естествен климанатичен "буфер". България се намира на климатичен преход между умерения и средиземноморския климат и пради това вероятно климатичните изменения не са толкова силно изразени.

Климатът на България има специфични особености свързани с големите екстремуми. По принцип в умерените ширини съотношението между нормалните години и екстремните е 1:2, т.е. грубо казано на всеки 3 години, една е нормална (с температури близки до установените средногодишни стойности) и две са екстремни (с температури или валежи по-високи или по-ниски от нормалните). Това е много добре изразено за климатът у нас. Една година или поредица от години може да са по-сухи, след това следват наводнения.... вече ги видяхме. Твърде е възможно за в бъдеще у нас да се наблюдава именно това - увеличаване на екстремумите.

Не виждам какво лошо има да се инвестира (както се намеква в горния пост) - нима е лошо да се строят диги на реките и да се почистват речните корита, както и да има напоителни съоръжения за земеделието в случай на засушавания, или пък техника за борба с градушки.

П.П. Ако някой се интересува мога да пусна обобщена информация за установените изменения на климата у нас.

Съгласен съм в общи линии с това мнение.

Относно главната статия,има някои неща с които не съм съгласен.Идеята че трябва да сме подготвени за промени които могат да настъпят в климата е абсолютно вярна.Това ще спести и средства и животи в бъдеще.Понеже при едно бедствие,разходите по възстановяването са много по голями от тези които ще отидат за предотвратяване на бедствието.

"Горещите лета ще убият повече хора, отколкото ще бъдат спасени в топлите зими"

Не мога да разбера тълкуването че през зимата имаме по виски температури? Това как го пресмятат? Според общата средна температура през годината?

Не съм сигурен но мисля че в последните 3 години в Англия,зимите въобще не са такива каквито са обичайните за Англия.С доста сняг,доста студени, и се оказва че страната никак не е подготвена за такива зимни условия.

И в България през зимата не е станало много топло. Та, откаде са тези изводи?

Т.е говорим за общата средна температура през годината? или за максимални/минимални температури през годината.Поставаям така въпроса защото извода от начина на тълкуване е съвсем различен.

Относно това кой е по подготвен за климатични промени,не може да се каже със сигурност.Това зависи от прищявките на климата а не е от подготвеноста на държавата.Разбира се по подготвените страни ще намалят щетите от природните бедствия,но това също зависи от силата на природните бедствия.Ако е толкова силно че да помете един град или една държава,трудно ще го спре каквото и да е било.

Разположението на България не е чак толкова лошо.Даже мисля че е добро.Трябва да се опасяваме основно от наводнения.Планините ни предпазват,но в същото време не оставят избор на водите от дъждове които имат само една посока - черното море.

Проблемът в подготвката е че ние (светът) не знаем за какво точно трябва да се готвим.Понеже никой със сигурност не може да каже какво ще стане.Ако знаем за какво да се готвим, колко му е,ще се приготвим.

За България би било хубаво да се приготвим за едно добро отводняване на водите към черното море.И да се направи една сериозна организация за бързо реагиране при бедствия за оказване на необходимата помощ на хората.Защото в крайна сметка една държава е хора които живеят в нея,а не къщи и банки.

Мисля че това би било достатъчно за сега.И не е чак толкова разходно.

[Elemag]

Здрасти!

Наводнение в Юни????

Такоз чудо не е имало. Първо направиха щети малките рекички които обикновенно и едно 6 годишно дете може да прескочи. После това всичко се втече в полетата където цели села са наводнени. Старите къщи една след друга се събарят.

Почна да се надига и Дунавътр който толкова надигна подпочвената вода, че вече трети ден трябва да помпя водата от мазата.

Другите от тука може да видите.

Голямо бедствие. Дано лятото е топло и сухо и водата се оттече.

[Elemag]

Не мога да разбера тълкуването че през зимата имаме по виски температури? Това как го пресмятат? Според общата средна температура през годината?

Не съм сигурен но мисля че в последните 3 години в Англия,зимите въобще не са такива каквито са обичайните за Англия.С доста сняг,доста студени, и се оказва че страната никак не е подготвена за такива зимни условия.

И в България през зимата не е станало много топло. Та, откаде са тези изводи?

Т.е говорим за общата средна температура през годината? или за максимални/минимални температури през годината.Поставаям така въпроса защото извода от начина на тълкуване е съвсем различен.

Става въпрос за зимните месеци, те както е известно са декември, януари и февруари, а известно повишаване се отчита след 60-70-те год. на 20 век в България, но тенденцията не е силно изразена и не е равномерна по територията на цялата страна.

[B0081]

П.П. Ако някой се интересува мога да пусна обобщена информация за установените изменения на климата у нас.

Можеш ли да пуснеш статистиката на минималните температури през зимата? Най вече рекордните минимални температури?

Лятото не ме интересува чак толкова.Ама пусни и за лятото максимални ако искаш.

Благодаря.

[B0081]

Става въпрос за зимните месеци, те както е известно са декември, януари и февруари, а известно повишаване се отчита след 60-70-те год. на 20 век в България, но тенденцията не е силно изразена и не е равномерна по територията на цялата страна.

Добре, на хартия тези месеци се водят зимни.

Ама тази година зимата дойде по късно и си отиде по късно,или само на мен така ми се стори ?

Та ако например има изместване на зимата от тези три месеца напред назад, пак ли се изчислява зимната температура на базата на декември ,януари и февруари?

[Elemag]

Статистически данни могат да се видят на този сайт http://www.stringmeteo.com/synop/index.php

Има и чужди сайтове за подобни данни някои съм дал в тази тема http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8758

Не мога да гарантирам обаче, че всички данни са абсолютно точни.

Иначе това което цитирам са изводите от изследвания на климатолози в статии и книги, аз самия не съм климатолог за да правя собствени статистически анализи.

[Elemag]

Добре, на хартия тези месеци се водят зимни.

Ама тази година зимата дойде по късно и си отиде по късно,или само на мен така ми се стори ?

Та ако например има изместване на зимата от тези три месеца напред назад, пак ли се изчислява зимната температура на базата на декември ,януари и февруари?

Аз ли лошо обяснявам, ти ли нещо не ми следиш мисълта, ама ако има застудявания през октомври, ноември или март, април, то ще се говори за застудяване през есента или пролетта, зимата не се мести.

[B0081]

Аз ли лошо обяснявам, ти ли нещо не ми следиш мисълта, ама ако има застудявания през октомври, ноември или март, април, то ще се говори за застудяване през есента или пролетта, зимата не се мести.

Сега те разбрах. Мерси за линкове.