Сирни Заговезни 5.ІІІ

[emilia_n]

Сирни Заговезни

5.ІІІ.

Както Месни Заговезни, така и Сирни Заговезни е празник, който е свързан с Великденския календарен цикъл. Седмицата между двата празника се нарича Неделя Месопусна.

През това време не се яде месо. Това не се отнася за млякото, млечните продукти и яюцата. След Месните Заговезни хората се приготвят за строгия 40 Великденски пост. Той започва един ден след Сирница. Сирни Заговезни е празник, който е разпространен в цяла България, поради това той има различни названия. В Западна България той се нарича Сирни поклади или ората. В същото време в Ропската област и Югозападна България този празник носи имената рия, орàдие, сùрни запòшка, запоставане. На него ден се извършва ритуално засяване на земята оттам идва и това название на празника в Родопите и югозападните райони на страната За разлика от вече споменатите райони в Сероизточна България този празник е известен като сùрни заговèлки, сùрни заговèзни и сùрница са характерни за Североизточните части на България.

Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник. Неговата богата обредност е свързана с началото на новата селско-стопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа. Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самия огън е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед. Той заема важна място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи. Сутринта на Сирни Заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става обикновено на високото място в населеното мястго. Но понякога има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия мегдан ( площад ).

След като се разгори огъня хората започват да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна сила е водеща на този празник.

Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се извършва ритуално очистване на нивите. Това се прави цел нивите да дадат по-добър добив. Този огън в различните краища на България носи разностранни наименования. Най-често той е наричан катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник.

На Сирни Заговезни се извършва и един друг обряд. На този ден младите мъже пращат огнени стрели в дома на своите избраници. Този обред се нарича стрелкане или туйкане.

На този ден младите семейства ходят при своите кръстници за прошка. Те задължително носят подаръци за тях. Често пъти това са баница, вино и ракия. Понякога кумците носят на своите кумове печена кокошка или пуяк. Прошка искат и децата от своите родители. На този ден те целуват ръка на своите родители и другите възрастни роднини. Затова и празника се нарича още и прошка.

Богатата обредност на този празник се допълва от кукерските игри. Те са най-разпространени в Източна България и най-вече в Източна Тракия. Тези традиционни представления имат ритуален характер. Тези игри също имат много стар езически произход. Участниците в тях се наричат кукери. В някои райони на страната те са известни и като бабугери, джамали, старци, арапи и други.

Кукерски групи по подобие на Коледарските и Сурвакарските имат водач, който ръководи останалите членове на групата по време на ритуалите. Това е тъй наречения цар. Той извършва ритуалното засяване на нивата. Докато трае този ритуал останалите кукери подръкват със звънците и хлопките. По време на обредните игри, той бива носен от останалите членове на кукерската дружина. Тогава кукерския „ цар “ произнася заклинания, които са насочени срещу злите сили. Кукерите обхождали подобно на коледари и сурвакари хорските къщи и благославяли техните стопани.

След като приключи обредното заораване на земята кукерите в някои райони на страната се извършва ритуално убийство. Има случаи, когато това убийство не се практикува, тогава кукерите събарят на земята царя. След тези действия, ако царят е убит, то той възкръсва.

В по-ново време освен кукерските игри се появяват и нов тип народни театрални преставления. Често те отразяват съществуващата действителност. Така на този ден сред маскираните лица могат да се срещнат свещеник, младоженци, циганин, мечка и други. По-късно се появяват и образите на стражари, политици и лекари. Всички роли включително и женските се изпълняват от мъже. На празника булката и младоженеца симолират полов акт. По този начин се извършва ритуално оплождане на природата. Това също се извършва за плодородие и берикет.

Обредните костюми са направени от животински кожи. Най-често за тяхната направа са използвани овчи и кози кожи, които са обърнати с вълната и козината на навън. Много важен елемент от кукерското облекло е маската, чийто изображения играят важна роля в ритуалните танци. Срещат се различни видове маски . Обикновено за тяхната изработка се използват материали от животински и растителен произход като кожа, рога от едър рогат добитък и различно оцветена вълна, лен и коноп. Наред с маската друг много важен елемент от кукерския костюм е колана с чанове. Някои от които тежат около 3 кг. Те имат същата роля в обредния кукерски танц като маската. Чановете засилват магическия заклинателния ефект на кукерите. По този начин те плашат и гонят всички зли сили.

Празничната трапеза на Срини Заговезни също е много богата на ритуали и обреди. На нея задължително присъстват ястия приготвени от млечни продукти, яйца и бяла халва. Тогава за последен път се заговява преди строгия пост.

Един от най-интересните ритуали е тъй нареченото хамкане ( амкане ). На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг около тази връв деца трябва да го захапят без помоща на ръцете. След като това приключи връвта на която е стояло яйцето ( халвата ) се запалва. Тогава възрастните членове на семейството започват да гадаят. Тези гадания са свързани с надеждите за по-добра селскостопанска година, здраве и евентуална бъдеща женитба на младите членове на семейството.

Пролетните обичаи са били сред най-почитаните още в древността, тъй като повечето древни народи се занимавали със земеделие. Така тези празници съвпадали с началото новата селскостопанска година. Което има голямо значение за античните общества. Това важало с пълна сила и за нашите прадеди. От нас зависи да ли ще можем да съхраним тези традиции дошли от далечното минало.

Използвана литература

„ Календарные обычаи и обряды в странах зорубежной Европы конец ×І× -нач. ××в “ М. 1977г.

[Frujin Assen]

--------------------------------------------------------------------------------

Сирни Заговезни - Поклади

От ранна утрин на Сирни Заговезни, Поклади, и мало и голямо се готви за празника. Децата трупат съчки, царевични кочани на голяма клада в махалите или на мегдана-на най-широкото място в селото. Хората на мегданите се вият на хоро край огньовете. И този път огънят – този вековен живец – върши своето чудо. Има ли огън – има и радост в дома. Има ли топлина, има и щастие. Загасналото огнище е мъртвило в къщата. За това момците, младите неженени момчета, на Заговезни изстрелват огнени стрели към дворовете на любимата си, за да запалят сърцето и.

Стопанките изнасят баница и кани с искрящо вино, та всеки да им опита майсторията. Пролетта разпалва кръвта в жилите на младите и тя прелива в буйни веселби и остроумни закачки. Всички гледат да се наиграят на Сирница на хорото, защото от сега чак до Великден не се играе. Това са цели четиресет дена.

На Заговезни играят и Кукерите – яки мъже, нагласени с чудни облекла и тежки звънци, клопатари, на кръста. Първите кокичета вече украсяват дворовете и младите момичета ги късат за да украсят гуглите, тоягите, на кукерите. Пъстрота от мъниста, цветя, панделки, огледала и шарени прежди омайват главите. И изведнъж звънват хлопките на кукерските пояси, за да пропъдят злото.

...Скачайте, прескачайте огньове!

Жито по-високо да се люшка,

Да отмине нивите градушка.

Кукер ли мегдана заорава,

Скачайте, надскачвайте тогава,

Люшкайте, разлюшквайте звънците,

Да звънят от семенабраздите,

Да се вдигат до небето ниви

Да са всички сити и щастливи.

С такива благословии младите момци прескачат високите огньове, под тътена на кукерските клопатари. Когато огънят догори, идват нестинарите, които играят своя танц на жарта на обредния огън. А когато догорят огньовете по махалите, всеки взима по една главня от сирнишкия огън и палят с него домашния огън. Една след друга светват къщите.

Край богатата трапеза се изпълнява и последния обичай за този ден – Прошките. Прошка се иска само на Сирни Заговезни. Младите ще поискат прошка от старите за да им е леко на душата през цялата година. ”Да ти е просто!” – ще кажат старите и ще потупат по рамото младите да запеят песен, че празник без песен, не е празник.

За този ден всяка къща е почистена, спретната, подредена с най-нови постелки, сготвени са най-тлъстите кокошки, опечени са пухкави баници. Приготвена е бъклица с вино и всички са в очакване на кукерите – благославници да изгонят злото от къщата.

После идва ред на хамкането. На дълъг конопен конец от тавана се връзва яйце, парче сирене и въглен – пазилото на къщата. Проточили вратлета, децата първи се устремяват да гонят конеца с лакомствата. А когато се наиграят, а старите нарадват, запалват конеца и отново гадаят. В която къща има млади за задомяване и конеца бързо припламне, значи сватба ще има през годината. Ако гори бързо – житото ще се роди богато. Ако ли конецът тлее - не е на добро. Пепелта от изгорелия конец се пази за лекарство.

Хамкането някога е било с яйце, а халвата е дошла много по-късно на българската трапеза.

В този момент, когато на общата трапеза святкат радостни искри от очите, когато пролетта разжда хиляди надежди, селянинът мисли за земята, за хляба. Той благославя труда, който носи истинска радост. Здрав ли е да се труди – всичко е наред.

[emilia_n]

--------------------------------------------------------------------------------

Сирни Заговезни - Поклади

От ранна утрин на Сирни Заговезни, Поклади, и мало и голямо се готви за празника. Децата трупат съчки, царевични кочани на голяма клада в махалите или на мегдана-на най-широкото място в селото. Хората на мегданите се вият на хоро край огньовете. И този път огънят – този вековен живец – върши своето чудо. Има ли огън – има и радост в дома. Има ли топлина, има и щастие. Загасналото огнище е мъртвило в къщата. За това момците, младите неженени момчета, на Заговезни изстрелват огнени стрели към дворовете на любимата си, за да запалят сърцето и.

          Стопанките изнасят баница и кани с искрящо вино, та всеки да им опита майсторията. Пролетта разпалва кръвта в жилите на младите и тя прелива в буйни веселби и остроумни закачки. Всички гледат да се наиграят на Сирница на хорото, защото от сега чак до Великден не се играе. Това са цели четиресет дена.

На Заговезни играят и Кукерите – яки мъже, нагласени с чудни облекла и тежки звънци, клопатари, на кръста. Първите кокичета вече украсяват дворовете и младите момичета ги късат за да украсят гуглите, тоягите, на кукерите. Пъстрота от мъниста, цветя, панделки, огледала и шарени прежди омайват главите.  И изведнъж звънват хлопките на кукерските пояси, за да пропъдят злото.

...Скачайте, прескачайте огньове!

Жито по-високо да се люшка,

Да отмине нивите градушка.

Кукер ли мегдана заорава,

Скачайте, надскачвайте тогава,

Люшкайте, разлюшквайте звънците,

Да звънят от семенабраздите,

Да се вдигат до небето ниви

Да са всички сити и щастливи.

С такива благословии младите момци прескачат високите огньове, под тътена на кукерските клопатари. Когато огънят догори, идват нестинарите, които играят своя танц на жарта на обредния огън. А когато догорят огньовете по махалите, всеки взима по една главня от сирнишкия огън и палят с него домашния огън. Една след друга светват къщите.

Край богатата трапеза се изпълнява и последния обичай за този ден – Прошките. Прошка се иска само на Сирни Заговезни. Младите ще поискат прошка от старите за да им е леко на душата през цялата година. ”Да ти е просто!” – ще кажат старите и ще потупат по рамото младите да запеят песен, че празник без песен, не е празник.

За този ден всяка къща е почистена, спретната, подредена с най-нови постелки, сготвени са най-тлъстите кокошки, опечени са пухкави баници. Приготвена е  бъклица с вино и всички са в очакване на кукерите – благославници да изгонят злото от къщата. 

После идва ред на хамкането. На дълъг конопен конец от тавана се връзва яйце, парче сирене и въглен – пазилото на къщата. Проточили вратлета, децата първи се устремяват да гонят конеца с лакомствата. А когато се наиграят, а старите нарадват, запалват конеца и отново гадаят. В която къща има млади за задомяване и конеца бързо припламне, значи сватба ще има през годината. Ако гори бързо – житото ще се роди богато. Ако ли конецът тлее - не е на добро. Пепелта от изгорелия конец се пази за лекарство.

          Хамкането някога е било с яйце, а халвата е дошла много по-късно на българската трапеза.

В този момент, когато на общата трапеза святкат радостни искри от очите, когато пролетта разжда хиляди надежди, селянинът мисли за земята, за хляба. Той благославя труда, който носи истинска радост. Здрав ли е да се труди – всичко е наред.

←

По традиция нестинарите играят на деня на светите равноапостоли Константин и Елена. Техния празник е на 21.V .

[Frujin Assen]

МЕСНИ И СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ

И двата празника са подвижни, но винаги са в неделя; Месни заговезни — осем седмици преди Великден, Сирни заговезни — седем седмици преди Великден, когато започва Великият пост.

Тази година Великден е на 5 май.

В съботата преди Месни заговезни е Задушница.

Празнува се за здраве и берекет. Седмицата между тези две недели се нарича Сирница; нарича се така, защото тя е подготовка за Великия пост. Като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия. Думата заговезни идва от заговявам, започвам да постя. В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите.

До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчание.

През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за драве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.

Някъде у разпространен обичаят оратници (огруглици) — това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща.

Много попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите — колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: “Прощавай, мале, тате...”. “Просто да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор.. Затова празникът се нарича още и Прошка.

Позволени са волнодумствата на младите, забранени иначе през друго време на годината.

В най-общ смисъл обредността на Сирница е подчинена на подготовката за 49-дневния пост до Великден. Затова и носи идеята за "последно облажаване". То би могло да се разглежда в два плана. Първият е свързан с храната, която вече не е месо, сирене, яйца и масло. Такова шеговито, "последно" опитване е обичаят хамкане. Като подготовка за пост би могло да се тълкува и ритуалното очистване от бълхи чрез огъня.

Вторият план е социалният: забраната за сватби след Сирни заговезни; разрешаването на волнодумството по време на Сирница също предшестват и маркират бъдещия пост.

По принцип постите в народните представи са въздържание — и по отношение на храната, и в сексуално отношение. Те са своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията постът е временна смърт, след която задължително следва ново раждане. В този смисъл постът е равен на зимата, на погребването на житното зърно в земята. След зимата идва пролетта и съответно — покълването на зърното от земята. Следователно чрез наложеното безплодие, чрез девствеността ще се предизвика завъртане на цикъла към плодовитост. Тези представи логично се свързват със сезонната промяна — към пролет и лято.

Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите (в случая — фалически символ), огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват продуциращата, оплодителната функция на ритуалите. Тя е предадена в успоредяване между природните и социални реалии: затоплянето — оплождане на земята от слънцето от една страна; от друга — запалването (също равно на оплождане) на усвоеното, моминско пространство.

И така, общият смисъл на Сирнишката обредност е да се повлияе магически върху бъдещото плодородие, да се осигури реколтата и да се продължи родовият ритъм.

[AnnieM]

Писах веднъж и аз за Сирни заговезни. Заиграх се по-скоро с магическата страна на обреда, направих и кратък паралел с други народи.

Тъй като материалът е дълъг, помествам линк към публикацията:

http://Truden.com/modules.php?name=Forums&...ntry&e=2615

[emilia_n]

Защо не го разделиш на няколко части и така да го публикуваш?

[Пандора]

Един обичай в старозагорско на празника Сирни Заговезни - хвърляне на бутурници