Свети Спиридон 12. 12

[emilia_n]

Свети Спиридон 12.12

Непосредствено след Зимна Св. Ана народът ни почита денят на Св. Спиридон. Според легендата Св. Спиридон е живял през ІV век от н.е. е на о. Кипър. Той е заемал Тримитутската епископска катедра.

В правослвавната иконография този светец е изобразяван с плетена от върбови клони шапка. Легендата още разказва, че името Спиридон произлиза от гръцката дума ѕреіѓа, което означава плетеница , мрежа, кошница. Освен това често зографите го зографисват и с тухла държящ в дясната ръка. Поради това Св. Спиридон се приема като покровител на занаятчиите. Той също е закрилник и на козарите.

Култът на този светец е най-разпространен в Южна и Югоизточна България. Той особено е популярен сред християнското население на Родопите и в района на Благоевград. Според народната вяра Св. Спиридон е покровител и на кожните болести. За да го умилостивят – жените родопчанки приготвят специални обредни хлябове, които те раздават за здраве. Тези обредни действия много напомнят обредите, които се извършват на празника на Св. Харалампи ( Св. Харалаби ), който се чества на 11. февруари и който е разпространен главно в Северна България.

Освен този хлаб жените от Благоевградския край замесват пити. Те са предназначени за домашните животни. Те им се дават за да бъдат здрави. Но най-вече такава обредна пита се дава на конете. И този ритуал има аналог в нашата традиционно-обредна система. Тези действия се извършват на празника на Св. Влас, който от своя страна покровителства болеста влас. В миналото домашните животни много често са се разболявали от нея. Така в желанието си опазят своя впрегатен и не само пригатен добитък хората правят какво ли не за да умилостивят светците покровители на тези болести. Така обричат специалния обреден хляб за здравето им.

На днешния ден празнуват предимно хора, които носят името на светеца- Спиридон. А и също така и Спиро, Върбан и други производни на това име.

[Frujin Assen]

Житие на преподобните Спиридон и Никодим

Всяка душа, озарена свише от благодатта, е проста; в нея няма нито лукавство, нито лъжа, тя е съсъд и жилище на Самия Бог. Затова и апостолът казва: "Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите." [1Кор 1:27].

Към числото на тези избраници принадлежал и преподобният наш отец Спиридон. Този блажен произхождал от някакво село; той не бил обучен в книжните науки, не бил силен в словото, но бил велик със своя духовен разум и с богоугодните си дела. Имайки в сърцето си страх Господен - начало на всяка премъдрост, той дошъл в Печерския манастир и започнал да води суров монашески живот. Не знаейки да чете и да пише, започнал да се учи на книжното изкуство, макар че вече не бил млад на години. Той твърдо изучил всичките боговдъхновени Давидови псалми и ги знаел наизуст.

Светият подвижник с неотслабваща ревност се подвизавал и се грижел за спасението на душата си. Той имал благочестив обичай: всеки ден започвал да пее Давидовия Псалтир и не преставал, докато не го завършвал целия в същия този ден.

Тогавашният игумен Пимен, постник, като видял, че свети Спиридон се отличава със смирение и с трудолюбие, постоянно пребивава в пост и молитва и е непорочен във всичко, му възложил богоприятно за него послушание: да пече хляба, принасян при Божествена литургия за тайно тяло Христово, тоест просфори. Блаженият Спиридон, като се поселил в пекарната, не оставил и предишните си духовни подвизи и започнал да изпълнява възложеното му послушание с всяко благоговение и със страх Божий. Знаейки, че трудът на ръцете му бил предназначен за чистата и непорочна жертва, принасяна от иерея, той го изпълнявал, като отдавал с устата си хваление на Бога: сечал ли дърва, месил ли тесто, той винаги пеел с устата си Давидовите псалми, за да изкара докрай всеки ден според обичая си целия Псалтир.

Веднъж, изпълнявайки обичайната си работа, този блажен подвижник запалил пещта, за да пече просфори. Изведнъж огънят излязъл през входа на пещта и обхванал покрива на сградата, в която бил светецът. Блаженият Спиридон, като взел мантията си, закрил с нея входа на пещта и като стегнал силно ръкавите на власеницата си, побързал с нея към кладенеца. Като я напълнил с вода, той бързо се върнал, повикал братята и ги помолил да му помогнат да изгаси пожара.

Като се събрали, братята видели дивно явление: мантията, с която блаженият затворил входа на пещта, не била докосната от огъня и водата от власеницата не изтекла. Монасите бързо угасили огъня в горящата сграда с донесената вода и радостно прославили Бога.

Този блажен Спиридон имал един съучастник в трудовете, брат на име Никодим; той във всичко бил единомислен със свети Спиридон. Подобно на него свети Никодим също ревностно се молел и разделял с него телесните трудове.

Тези подвижници работили свято и богоугодно в продължение на тридесет години, изпълнявайки чисто и непорочно своето послушание - печенето на просфори. Затова, като се преставили в доброто изповядване, те се насищат със славата Божия, която виждат не във вид на принасян хляб, а лице в лице.

По техните свети молитви да се наситим и ние достойно с хляба на живота - с благодатта и славата на Иисуса Христа, на Когото, заедно с Бог Отец и със Светия Дух подобава чест, слава и поклонение, сега и винаги и във вечни векове.

Амин.

Житие на преподобните наши отци Спиридон и Никодим, Киево-Печерски просфорници

Всяка душа, озарена свише от Божията благодат (Притч.11:25), е проста и няма в себе си лукавство, нито лъжа, защото е съсъд и жилище на Самия Бог. Сам Бог е прост Дух. Затова и апостолът казва: "Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите" (1Кор.1:27). Такъв Божий избраник бе и преподобният отец Спиридон, за когото сега ще разкажем.

Св. Спиридон произхождаше не от град, но от някакво село. Беше безкнижен, неграмотен и не умееше да говори като интелектуалец, но бе изпълнен с духовен разум и с богоугодни дела, почти винаги липсващи на мъдреците на този свят. В сърцето си той имаше благочестие и страх Божий, който е начало на всяка премъдрост.

И така, св. Спиридон дойде в Киево-Печерския монастир и възприе на себе си многотрудния иночески живот. Той беше неграмотен, но започна да се учи да чете и пише (макар вече да не беше млад), и научи наизуст целия Псалтир. Крепко и усърдно се трудеше за спасението на душата си, непрестанно пееше Псалтира и всеки ден го казваше целия.

По това време игумен на монастира беше постникът Пимен - той видя, че блаженият Спиридон е смирен и трудолюбив мъж, непрестанно залягащ за молитва и пост, и във всяко отношение непорочен - затова му повери богоприятното послушание да пече хляба, който се принася на Божествената литургия и се пресъществява в Тяло Христово, т.е. - просфорите.

На новото си послушание св. Спиридон не отслаби своя духовен подвиг и трудове, но изпълняваше работата си с всяко усърдие, благоговение и страх Божий. И наистина, трудът на ръцете му беше да приготвя хляб за чистата и непорочна Жертва, принасяна от свещеника, а плодът на устата му, принасян от самия него, беше духовна жертва: непрестанно хваление на Бога. И така, дали сечеше дърва или замесваше тестото, на устата му непрестанно бяха Давидовите псалми и всеки ден, според обичая си, казваше по веднъж целия Псалтир.

Един път, докато вършеше обичайната си работа, св. Спиридон запали пещта за да пече просфори. Но изведнъж пламъкът, който излизаше от нея, се засили прекомерно и запали покрива на постройката. Тогава блаженият взе мантията си и покри с нея отвора на пещта. После завърза ръкава на власеницата си и отиде с нея при кладенеца, напълни я с вода и бързаше по-скоро да се върне с тази вода. Викаше и братята да му помогнат да угаси огъня. А те, щом пристигнаха, видяха дивното чудо: мантията, с която преподобният покри отвора на пещта, не изгоря, и водата, която беше напълнил във власеницата, не изтече - с нея угасиха запалилата се постройка и с голяма радост прославяха Бога.

Блаженият отец Спиридон имаше и свой сподвижник - един от монастирските братя, на име Никодим, който във всичко бе единомислен с него и подобен на него в молитвата и ръкоделието.

Тридесет години те двамата добродетелно и богоугодно се трудеха в приготвянето на просфори и извършваха послушанието си чисто и безукорно. Затова и Бог ги удостои с блажена кончина, и сега те се насищат духом от съзерцаването на Божията слава, която виждат не вече под вид на принасян хляб, но както си е.

Нека по техните свети молитви и ние достойно да ядем от Хляба на вечния живот, за да се удостоим с благодатта на Иисуса Христа и с небесната слава - на Него заедно с Бога Отца и Светия Дух подобава чест, слава и поклонение сега и винаги, и во веки веков, амин.