Иисус Христос

[Frujin Assen]

Рождество по плът на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос

Еже по плоти Рождество Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христа

The Nativity According to the Flesh of Our Lord, God, and Savior Jesus Christ

25 декември (7 януари)

Лук 2:1-7

Мат. 2:1

:: Песнопения на празника

:: Рождество Христово

:: За тайната на Рождеството. Даровете на влъхвите. Христос се ражда - славете Го! Христос слиза от небето - посрещнете Го!

:: Рождество Христово в иконографията

:: Слово на Рождество Христово - Св. Лъв Велики

:: Родословие на Безначалния- Св. Григорий Богослов

:: Родословието на Христос - Митр. Антоний Сурожский

:: Pope Saint Leo the Great (+461) warns the Christians against sun-worship

:: Други четива

***

На Предпразненство на Рождество Христово Църквата пее:

Тропар на Предпразненство, глас 4

Готовися, Вифлееме, отверзися всем, Едеме,

красуйся, Евфрафо, яко древо живота в вертепе процвете от Девы:

рай бо Оноя чрево явися мысленный, в немже Божественный сад,

от негоже ядше, живи будем, не якоже Адам умрем.

Христос раждается прежде падший возставити образ.

Тропар на Предпразненство (Навечерие), глас 4

Написовашеся иногда со старцем Иосифом, яко от семене Давидова,

в Вифлееме Мариам, чревоносящи безсеменное Рождение.

Наста же время рождества, и место ни единоже бе обиталищу,

но, якоже красная палата, вертеп Царице показашеся.

Христос раждается прежде падший воскресити образ.

Величание

Величаем Тя, Живодавче Христе,

нас ради ныне плотию Рождшагося

от Безневестныя и Пречистыя Девы Марии.

В деня на Рождество Христово (25 декември) Църквата пее:

Тропар на празника, глас 4

Рождество Твоè, Христè Боже наш, возсия мùрови свет рàзума: в нем бо звездам служàщии звездòю учахуся Тебè клàнятися Солнцу правди, и Тебè вèдети с висотù Востòка: Господи, слава Тебè.

Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините.

Господи, слава на Тебе!

Кондак, глас 3 от Св. Роман Сладкопевец

Дева днесь Пресущественнаго раждает, и земля вертеп Неприступному приносит,

Ангели с пастырьми славословят, волсви же со звездою путешествуют:

нас бо ради родися отроча младо, Превечный Бог.

Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера; Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват - понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог.

Икос

Витлеем отвори рая, елате да видим, намерихме храна на тайно място: елате да вземем истинска райска храна в пещерата. Там се яви корен ненапоен, който покарва отпущение (на греховете). Там се намери неизкопан кладенец, от който някога Давид пожела да пие. Там Девицата като роди детенце, утоли жаждата на Адам и Давид. Нека сега към пещерата да идем, там където се роди Младенец – Предвечния Бог.

Кратък синаксар

В този месец, в двадесет и петия ден, празнуваме Рождеството по плът на Господа Бога и наш спасител Иисус Христос. Господи, помогни ни и ние да се родим духовно!

Рождество Христово

"И Словото стана плът, и живя между нас..., и ние видяхме славата Му". (Йоан 1:14)

В последните столетия преди Рождество Христово Юдея се намирала току-речи постоянно под тежкото иго на иноплеменници: изпод владичеството на персийците тя минала под властта на Александър Велики, а след неговата смърт - под владичеството на египтяни, сетне на сирийци, а след кратковременна независимост - под властта на римляните, които обложили юдеите с данък и за цар поставили Ирод. Страдайки под чуждо иго, юдейският народ се утешавал с надеждата за скорото идване на Спасителя или Месия - Христа, обещан от всички пророци. Пророчествата ясно определяли и времето, и мястото на Спасителевото раждане. Пророк Даниил предсказал, че Христос ще се яви след 490 г. от възстановяването на Йерусалимския храм; пророк Михей означил мястото на Неговото раждане - Витлеем (Мих. 5:2; Мат. 2:6).

С приближаване на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идването на Месия, от Когото те очаквали за себе си величие и слава. Чудесните личби, които ставали при раждането на Йоана Предтеча, бързо се разнесли по планинската страна на Юдея. Пророческите думи на свещеник Захария, внушени му от Св. Дух, ясно посочвали приближаващото се явяване на Спасителя: "И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища" (Лука 1:76). Но юдеите още не знаели за благовещението, пратено на св. Дева Мария. Като приела с вяра думите на архангела, който й известил, че ще роди Син, Който ще се нарече Син Божи, тя смирено пазела тая вест в сърцето си. Нейният годеник Йосиф узнал за това от ангела, който му се явил насън.

Йосиф, макар да произлизал от царския Давидов род, живял в труд и бедност. Той бил дърводелец и с упражняването на този занаят изкарвал прехраната си.

Когато наближило време Мария да роди, особен случай я повикал с Йосиф във Витлеем. Римският император Август заповядал да се направи народно преброяване в цялата обширна империя. Всеки отивал да се запише в онова място, където бил роден. Йосиф трябвало да отиде във Витлеем, бащиния Давидов град. Витлеем бил незначителен град в околностите на Йерусалим. През време на преброяването той се оказал малък да побере дошлия в него народ. Йосиф и Мария не могли да намерят място в гостоприемницата и били принудени да се подслонят извън града в една пещера, където нощно време пастирите затваряли добитък. Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол, които със своето дишане съгрявали божествения Младенец.

Първата вест за това велико събитие ангелите съобщили на смирените пастири, които недалече от Витлеем пазели в полето стадата си. Ненадейно те видели на небето чудна светлина, и ангел Божи им се явил в небесна слава. Бедните пастири се уплашили от чудното видение, но ангелът им казал:

"Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли" (Лука 2:10).

Щом ангелът произнесъл тия думи, изведнъж се появило множество небесни сили, които хвалели Господа и пеели:

"Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" (Лука 2:14)

Когато се прекратило чудесното явление, изумените и зарадвани пастири си казали един на друг: "Да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ!" Като дошли до пещерата, те намерили Младенеца, лежащ в ясли, поклонили Му се и след това разказали на всички за това, което видели.

След известно време в Йерусалим дошли мъдреци от Изток. Известно е, че някога в Халдея пророк Даниил бил поставен от Навуходоносор за началник над езическите мъдреци (Дан. 5:11). Трябва да се предполага, че тогава той открил на халдейските мъдреци своето пророчество за времето, когато ще се роди очакваният от юдеите Месия (Дан. 9:24-27). Това пророчество било предавано от поколение на поколение. И когато на Изток се появила необикновена звезда, мъдреците разбрали, че пророчеството се е изпълнило. Тогава те, не без особено внушение отгоре, се отправили към Йерусалим да се поклонят на родилия се юдейски цар. Следвайки източния обичай да се поднасят на царете дарове, те взели със себе си злато, ливан и смирна, и като дошли в Йерусалим, питали: "Где е новородилият се Цар Юдейски? Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним". Цар Ирод, като узнал това, се смутил, събрал първосвещениците и учените книжници, и ги питал: "Где трябва да се роди Христос?" Те отговорили: "Във Витлеем Юдейски, както е казано в пророчествата". Тогава замисляйки зло, царят повикал мъдреците и им казал: "Идете, разпитайте грижливо за Младенеца и като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня!" Мъдреците веднага заминали, и звездата, която те видели на Изток, им показвала пътя. Тя се спряла на същото място, където бил Младенецът. Като влезли, те Му се поклонили и с благоговение Му поднесли скъпоценните дарове. Така се изпълнили пророчествата, които преди толкова векове предсказвали идването на Избавителя.

Мъдреците, като се поклонили на Иисуса Христа, заминали по друг път за своето отечество, понеже получили от Бога насън повеля да не се връщат при Ирод. На Йосиф също насън се явил ангел и му казал: "Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там докле ти кажа! Защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби". Йосиф изпълнил заповяданото и същата нощ заминал за Египет, където живял до смъртта на Ирод.

Преданието говори, че през време на пътуването светото семейство било нападнато от разбойници, и един от тях, като видял Иисуса, се удивил на красотата Му и удържал другарите си, като казал: "Не им правете зло! Ако Бог вземеше на Себе Си човешки образ, не щеше да бъде по-прекрасен от тоя Младенец". Тогава пресветата Дева казала на разбойника: "Тоя Младенец ще ти се отплати с добро, задето сега Го запази". Той бил същият разбойник, който по-късно бил разпнат отдясно на Христа, покаял се, повярвал в Него и чул думите: "Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43). Изобщо преданието за пътешествието на божествения Младенец и пречистата Му майка се запазило живо в оная страна. Досега показват мястото, където те почивали под смоковнично дърво. Близо до това дърво тече чудесно явилият се за светите пътници извор, от който те пили и в който пресветата Дева къпала божествения Младенец. Явяването на божествения Младенец в Египет се ознаменувало и с велико чудо: идолите на Египет веднага паднали и се счупили.

Ирод чакал мъдреците, но като видял, че не се връщат, и страхувайки се за своя престол, решил да погуби Младенеца. Като не знаел как да Го намери, той заповядал да избият във Витлеем и в околностите всички младенци от мъжки пол от две години и надолу. Това ужасно злодеяние било извършено и изпълнило цялата страна с плач и ридание, но не постигнало целта си, защото Иисус Христос вече не бил тогава във Витлеем. Избиването на витлеемските младенци се възпоменава от Църквата на 29 декември.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991

За тайната на Рождеството

Помните ли съвета, който ви дадох неотдавна, молейки ви да изслушвате всичко, което се говори, в съвършено мълчание и тишина, както подобава на една тайна? Напомням ви това, защото сега ще пристъпим свещените двери и ще влезем в града на великия Цар. Ще говорим за рождението на Иисус Христос, син Давидов, син Авраамов. И ще говорим не за Неговото вечно рождение, а за земното Му рождество, за което има хиляди свидетели. А когато чувате, че Бог е слязъл на земята, размислете и потръпнете. С Неговото земно рождество започва св. Евангелие. Вижте по какъв дивен начин Бог запазил св. Дева от подозренията на евреите, като я поверил на праведния Йосиф. Защото ако евреите знаели за тайната на нейното зачатие, те не биха повярвали и биха пребили Девата с камъни като блудница. Те не повярвали на Христос след всички знамения, които извършил сред тях и продължили да Го наричат син на Иосиф. А как без знамения биха повярвали, че Той се е родил от девица? Ако дори самият Иосиф, този праведен и чуден мъж, се усъмнил, като разбрал, че св. Дева е непразна, и било нужно да се яви Ангел и да му разкрие пророчески тайната: то как биха приели тази тайна евреите, бидейки лукави и развратени? Дори Неговата Майка не се осмелявала да говори публично за това: Аз и баща Ти Те търсихме (Лука 2:48). Защото ако това станело известно, то щяло да събуди подозрения сред евреите и те нямало да почитат Иисус като син Давидов. А ако не Го признавали за син Давидов, то от това щели да произлязат множество други злини. Ето, и ангелите не на всички казали за тайната на рождението Му, а само на Иосиф и Мария. А когато благовестили на пастирите за родилия се Младенец, не им разкрили, че се е родил от Дева.

И така, когато Иосиф се убедил, че "заченатото в нея е от Духа Светаго", той я приел и помагал й докато се роди Младенецът. Ако не е бил твърдо уверен в ролята на Св. Дух в тайнственото зачатие, той не би задържал св. Дева Мария при себе си и не би й служил.

Така и ти не искай повече от това, което е казано, и не питай как точно е станало зачатието. Защото ако е тайна естественото зачатие и рождение на човека, то колко повече тук, когато е чудодествал Духът и когато тази тайна е неведома дори за ангелите.

И остана скрито от княза на този век девството на Мария и детеродството й, както и смъртта на Господ: три тайни достойни за огласяване, които бяха извършени в Божие мълчание.

Прочее как [Той] се откри на вековете? Звезда в небето засвети над всичките звезди и светлината й беше неизречима, и новостта й предизвика угощение, а останалите звезди заедно със слънцето и луната станаха хор за тази звезда, а само тя разхвърляше светлината си навсякъде. И смущение имаше: откъде това ново явление, неподобно на тези [звезди].

От него се развали всяка магия и всяка окова на злото изчезна; незнанието бе отстранено, древното царство се разруши, тъй като Бог по човешки се яви за обнова на вечния живот. И това, което беше подготвено от Бога, получи начало. Оттам всичко се разтресе, защото се подготвяше разрушаването на смъртта.

Св. Игнатий Антиохийски Богоносец

Даровете на влъхвите

"А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода,

ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим....

И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна".

(Матея 2:1, 11)

Преди повече от 2000 години в покрайнините на Витлеем се родил Младенец. Майката повила нежно Младенеца и с любов се надвесила над Него. Ангелите запяли "Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение". Първи чули хвалата им овчарите, дошли при Младенеца Христос с чиста вяра.

По друг път стигнали до Бога влъхвите. Техният път бил труден, както е труден пътят от Вавилон до Витлеем, както е труден той за онези, които търсят истината в тежки интелектуални преживявания и страдания, чрез богословието, философията и науката. И този път довежда до Бога, ако истината се търси от цяло сърце, обръщайки се с молитва към Бога.

Един от най-характерните епизоди от Христовото Рождество е именно появяването на звездата на Новородения. Звездата изгряла над Вавилон в деня на Благовещението на Божията майка. Влъхвите - мъдреците, които били запознати с пророчествата, потеглили след нея. Керванът от Изток достигнал Ерусалим след две години. Според преданието, един от влъхвите бил от Персия, другият бил арабин, а третият бил от Етиопия. Наричали ги Каспар, Мелхиор, и Валтасар. Мощите на влъхвите били открити в ІІІ век и сега се намират в Кьолнския събор.

Неочаквано в прашни, скъпи дрехи влезли трима източни мъдреци (наричаме ги влъхви) с богати дарове в ръце. Влъхвите били не само владетели, но и учени: те наблюдавали небесните светила и когато забелязали на изток изгрева на чудна звезда, тръгнали след нея, за да се поклонят на Богомладенеца. Преданието е съхранило техните имена: Валтасар, Каспар и Мелхиор. За новородения Христос те донесли злато, ладан* и смирна.

* Ладан е скъпа ароматична смола от едно особено дърво, която в древността поднасяли в знак на особено благоволение. Със смирна, това скъпо благовонно масло помазвали умрелите.

И така, злато - за Царя, ладан - за Бога, смирна - за Човека. Te се пазят и до днес.

Златото - това са 28 златни пластини с размери 5 и 7 см, с различна форма - трапец, четиръгълник, многоъгълник... Върху всяка има орнамент - най-тънък филигран, който не се повтаря нито веднъж.

Ладан и смирна - малки, големи колкото маслина топчета - те са около 70. Тези съкровища се пазят с голямо уважение в манастира "Свети Павел" в Света гора, на Атон. Тяхната ценност не е само духовна, но и историческа, археологическа; тя няма цена, затова те са поставени в малки сандъчета, в каквито пазят мощите на светците.

Честните дарове на влъхвите Божията Майка грижливо е пазела през целия си живот. И когато Успението й наближило, тя предала даровете, заедно с ризата и пояса си в Йерусалимската църква, където те се пазели до 400 година.

Византийският император Аркадий ги пренесъл в Константинопол при освещаването на новата столица на империята. След това те попадат в град Никея и остават там около 60 години.

Когато римляните били изгонени от Константинопол, даровете се върнали в столицата. След падането на Византия през 1453 г. даровете на влъхвите заминават за Атон - в манастира "Св. Павел". Отнесла ги сръбската княгиня Мария. Там, където коленичала Мария, сега има издигнат кръст, който се нарича "Царицин". По-късно, наблизо бил изграден параклис, вътре в който е изобразено посрещането на великата светиня от монасите.

И днес от даровете на влъхвите се носи удивително благоухание. Понякога изнасят даровете от манастирската ризница за поклонение от поклонниците и тяхното благоухание изпълва църквата. Даровете на влъхвите, като една необикновена светиня, притежават Велика благодат. Те служат за източник на изцеление за много хора и са свидетелство за Господното пришествие в света.

Виж също:

Поклонението и даровете на влъхвите

Христос се ражда - славете Го! Христос слиза от небето - посрещнете Го!

Mариета Иванова

Във вековната история на Христовата църква са намерили място такива велики и бележити събития, които със своето непреходно значение оказват благотворно въздействие върху духовно-нравствения и културен възход на човечеството. Безспорно, Рождението на Богочовека Иисус Христос е едно от тях. То е изпълнение на древните обещания и пророчества, завършек на старозаветното домостроителство и начало на новия живот. Още в зората на човешкото съществуване (помрачено и смутено от непослушанието на прародителите в Едем (Бит.гл.3), Бог в промислителната Си грижа и любов към падналия човек, обещава да изпрати Спасител на света. Вярата и надеждата в изпълнението на това обещание дълбоко осмислили живота и дейността на Божиите праведници, които по неведомите пътища на духовното прозрение, смътно са предчувствали славното Витлеемско събитие. Страниците на старозаветните свещени книги свидетелстват, че Спасителят ще се роди във Витлеем, но Сам Той ще води началото си от дните на вечността (Мих. 5:2). Той ще бъде примирител на народите (Бит. 49:10), Син на Девица (Ис.7:14). Ще бъде Творец, Вестител и Княз на мира (Йов 32:2), (Зах. 9:10), (Ис. 9:6). В Негово лице милостта и истината ще се срещнат, правдата и мирът ще се целунат (Пс. 84:11).

Наближавало времето да се роди многоочакваният от древното човечество Месия. Пророчествата, които предсказвали различни исторически събития, предшестващи Неговото раждане, се били изпълнили. Когато се изпълнило и времето, предвидено в пренебесния план, Бог изпратил Своя Единороден Син на земята (Гал. 4:4).

По-високо от всяка надежда и очакване е това, че Бог е станал човек. Ако всичко това е станало, то всичко друго ще последва след него с разумна последователност. Той не би унизил Себе си така безразсъдно и така напразно, ако не би имал за цел да възвиси нас - Христос се роди по дух, за да ни възроди по дух. Богочовекът Иисус Христос и тайната на Неговото боговъплъщение могат да бъдат освидетелствани най-вече в светлината на посланията на св. ап. Петър. Тук ясно е подчертано, че:

1. Иисус Христос по плът е един от израилтяните.

2. Той е роден по плът от Давидовото семе и се открил за Син Божи чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението на мъртвите.

3. Съгласно Божието домостроителство, когато се изпълнило времето, Единородният Син Божи се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

4. Общественото служение на Иисуса Христа преминало сред сънародниците Му по плът йудеи.

Тайната на боговъплъщението е кратко формулирана в Никео-цариградския символ на вярата (чл.3) - "вярваме и в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия дух и дева Мария и стана човек".

Иисус Христос прие човешка плът, за да сложи началото на изкуплението, което е осъществено по-нататък чрез кръстните страдания, смъртта, Възкресението и Възнесението на Богочовека. Боговъплъщението е начален момент на изкуплението от първородния Адамов грях с цел човечеството да се възвърне към живот - живот в Христа и с Христа. Който е истински живот, съгласно Неговите слова: "Аз Съм пътят и истината и животът" (Иоан 14:16).

В боговъплъщението тайната на Бога и тайната на човека се съчетаха и така образуваха най-дълбоката и най-непостижимата тайна на земята и небето - тайната на Богочовешката личност. "Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът" (Тим. 3:16), "Словото стана плът" (Иоан 1:14). Като съпричастник на човешката природа, въплътеният Син Божи стана посредник между нас и Бога - вечен ходатай за човешкия род пред Божията правда. Това е изразено от св. ап. Павел: "Христос не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема, затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване на греховете на народа. Защото в това, що сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне (Евр. 2:16-18). За да възстанови в първоначалната си чистота човешката природа, разстроена при грехопадението в Едем, Бог-Слово прие пълна човешка плът. По този начин, според св. Григорий Богослов възприетото от Сина Божи човешко естество е било излекувано.

Всяка година чудото на Рождество Христово влиза в нашите домове. В тихата, свята нощ целият християнски свят тържествува и възпява раждането на Младенеца. Мислено следваме светлината на изгряващата чудна звезда и извървяваме пътя до Витлеемската пещера, за да зърнем Божия Син и Му принесем скъпи дарове-смирение, преклонение и обич. Идването на Христос на земята е велико събитие. То се повтаря за всички вярващи вече две хилядолетия, за да стопли и просветли душите ни, за да ни прероди и доближи до Бога. В навечерието сме на юбилейната двехилядна година от Раждането на Богомладенеца. Отново и отново Христос се ражда в сърцата ни и ги изпълва с любов, за да бъдат светли и чисти, защото Той дойде като Спасител на света.

Нека приемем смирено радостта на светлия празник и празнуваме не плътски, а божествено, не мирски, а духовно.

Бог става човек. Словото добива плът, Невидимият става видим, Божият Син става Син Човешки. Нека приготвим пътя Господен в живота и в душите си.

© Mариета Иванова, www.bsc.rousse.bg

Слово на Рождество Христово

Св. Лъв Велики

Възлюблени, да се възрадваме, днес се е родил нашият Спасител. И няма място за печал там, където се ражда живот, който като унищожава страха от смъртта, ни принася радостта на обетованата вечност. Всички участват в това празненство, а причината за всеобщата радост е една: нашият Господ, разрушител на греха и смъртта, като не намерил никого свободен от вина, дошъл да освободи всички. Нека се радва светията - той се приближава до наградата си. Нека се весели грешникът - нему се открива прошката. Нека се въодушевява езичникът - него призовават към живот.

Заради това и Син Божий при изпълването на времето (срв. Гал. 4:4), установено от непостижимата висота на Божествения съвет, приел човешка природа, която следвало да примири с нейния Творец, за да бъде изобретателят на смъртта - дяволът - победен именно чрез победената от него природа. В това започнато заради нас сражение двубоят се води по великия и удивителен закон на справедливостта: всемогъщият Господ встъпва в борба с най-свирепия враг не в Своето величие, а в нашето смирение, заставайки пред дявола в същия облик и в същата природа, която е причастна и към нашата смъртност, но съвършено безгрешна. Разбира се, за това Рождество не е валидно онова, което се говори за всички останали: "Никой не е чист от сквернота, даже младенецът, който поне един ден е проживял на земята" (срв. Иов. 14:4-5). Поради това върху това единствено Рождество не е преминало нищо от плътската похот, нищо от греховния закон не го е докоснало. От рода Давидов се избира царствената Дева, предопределена за приемане на Свещения плод. Тя, която още преди да зачене с тялото си Сина Божий и Човешки, Го заченала с ума си. И за да не би тя в неведение на Висшата воля да се изплаши, когато се случи необичайното, узнала от беседата си с Ангела това, което Св. Дух ще стори в нея. И да вярва, че не ще изгуби целомъдрието си онази, на която предстои да стане Богородица. И защо ли трябвало да се съмнява изобщо в необичайното зачатие, когато то било обещано със силата на Всевишния? Тази вяра се укрепвала и от предходното чудо - неочакваното даруване на чадородие на Елисавета, та да не би който и да било да се усъмни, че Дарувалият зачатие на безплодната може да дари зачатие и на Девицата.

И така, Словото Божие, Бог, Син Божий, Който в началото беше у Бога, чрез Когото всичко е станало и без Когото нищо не би станало (срв. Йоан 1:1-3), стана Човек за освобождението на човека от вечната смърт. Без да намалява Своето величие, Той приел върху Себе Си нашето смирение по такъв начин, че оставайки каквото е бил и приемайки онова, което не е бил, съединил истинския облик на раба и онзи образ, в който бил равен на Бога Отца: и с този съюз Той съединил двете природи без да приеме низшата слава и без да умалява висшата. Ето защо, при съхраняване особеностите на двете същности (природи), съединяващи се в една Личност, величието приема върху себе си смирението, силата - слабостта, вечното - смъртността. Така за изплащане дълга за нашето състояние неуязвимата природа се съединила с природата, подложена на страдания. Истинският Бог и истинският Човек се съчетават в единството на Господа, и Той е Посредникът между Бога и хората (срв. 1 Тим. 2:5), Който можел да умре по едната природа и да възкръсне по другата, както било необходимо за нашето изцеление.

И тъй, не могло да наруши девическата непорочност спасителното Рождество на Този, Който станал страж на целомъдрието и явление на истината.

Това рождение подобавало, възлюблени, на Христос, по Божията Сила и Божията Премъдрост (срв. 1 Кор. 1:24), за да бъде Той подобен на нас във всичко по човечеството Си и да ни превъзхожда по Божеството Си. И ако не би бил Той истински Бог, то нямаше да ни донесе изцеление, а ако не беше истински Човек, то нямаше да ни служи за пример. Затова, когато Господ се родил, ликуващите ангели пеят и възвещават: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" (Лука 2:14). Те виждат, че небесният Йерусалим се изгражда от всички народи на света. Колко би следвало да се възрадват човеците за това неизречимо дело на Божествената любов, щом така са му се радвали от висините ангелите?!

Възлюблени, да възблагодарим на Бог Отец чрез Неговия Син в Духа Свети, Който по великото Си милосърдие, като ни възлюби, се смили над нас и умъртвени от греха, ни съживи чрез Христа, за да станем в Него нова твар и ново създание. Да отхвърлим стария човек с делата му (срв. Кол. 3:9) и ставайки участници в Рождеството на Христос, да се отречем от делата на плътта (срв. Гал. 5:19). Познай, християнино, твоето достойнство и ставайки участник в Божествената природа, не се връщай към предишното си нищожество с недостойно поведение. Помни, член на каква Глава и какво Тяло представляваш ти! (Срв. 1 Кор. 6:15) Не забравяй, че като си спасен от властта на тъмата, си пренесен в светлото Царство Божие. Чрез тайнството Кръщение си станал храм на Светия Дух. Не прогонвай от себе си такъв Обитател с порочни деяния и не се подчинявай отново в робство на дявола, тъй като твоята цена е кръвта Христова (срв. 1Кор. 6:20) и по справедливост ще те съди Онзи, Който те е изкупил по Своето милосърдие, Който заедно с Отца и Светия Дух царства во веки веков. Амин.

Църковен вестник, бр. 24 за 2002 година.

Рождество Христово в иконографията

Да видим как Рождеството е показано в православната икона.

В центъра на рождественската икона обикновено се изобразява на червено ложе полегналата Дева, а зад гърба Й - пещера, в която в белоснежни пелени е положен Младенецът. Над него вол и осел са склонили взор към Младенеца. Лъчите на Витлеемската звезда падат на Иисуса Христа. В горния десен ъгъл обикновено е изрисуван архангел Гавриил, наведен над фигурата на пастир (олицетворяващ множество пастири), а вляво от тях - ангели. По-надолу, под ангелите, обикновено са изобразени на коне три влъхви с дарове, символизиращи всичките възрасти на човека и всичките народи на земята (един от влъхвите е тъмнокож).

Долу вдясно е изобразена сцена на омиването на Младенеца: две жени държат детето и делва с вода. Така Той е изобразен два пъти - в пещерата и в ръцете на повиващите го.

Най-долу на иконата е изобразен седящият, замислен св. Йосиф Обручник. Склонената му в съмнение глава се опира на дланта на лявата му ръка. Редом с него - старец, олицетворяващ "духа на съмнението". Друга възможна трактовка е, че старецът е св. пророк Исая, предсказал раждането на Младенеца от Дева.

Иконите на Рождество са пълни със светлина и радост. Червеният цвят на постелята, на която се е излегнала Богородица, олицетворява неизказаната красота на Рождеството, както и бъдещата жертва.

Съществуват и по-подробни варианти на иконата. В тях се разказва също за бягството на Пресвета Богородица с Младенеца и св. Йосиф в Египет, и за избиването на младенците. В десния долен ъгъл обикновено е изрисуван цар Ирод, а редом с него - войн с копие с пронизан на него младенец и други детайли.

В западноевропейското изкуство за Рождеството се разказва другояче. Пещерата е заменена от обор или заслон, в който се държат животните. Но на някои картини от XIV-XV век има отглас от преданието за пещерата - в тях е изобразена колиба, в която са видни скали. В Европа дълго е обсъждан въпроса дали св. Йосиф принадлежи към сонма на светиите. Затова на много икони той е изобразен без ореол.

Виж също:

Рождество Христово: Бележките на един иконограф Монах Григорий Круг

The Feast and the Icon of the Nativity Ouspensky, Lossky and Fr. Thomas Hopko

Други четива

Ние проповядваме Бога, станал Човек, а не обожествен човек.

преп. Иоан Дамаскин

Въплъщавайки се, Бог не употребил насилие над нашето естество, не го използвал като инертен материал за осъществяване на Своята воля. Човешката природа в резултат на свободен личен избор е дала съгласието си да послужи за въчеловечаването на Бога.

При въплъщението Бог се съединява не с онази безгрешна природа, която Адам би притежавал в случай на безпрепятствено движение по пътя на богоуподобяването. Не, историческата личност на Иисус Христос е конкретна човешка индивидуалност, разделяща наравно с другите хора последиците от грехопадението. Тази индивидуалност е ограничена, крайна, изложена на всички превратности на тварното битие. Само веднъж на планината Тавор, Христос открива явно следствието от съединяването на човешката природа с Божествената: преображението на човека в Божията слава. С изключение на този момент в продължение на целия земен живот на Христа Божествената Му природа останала скрита. Църквата проповядва учението за кенозиса на Бога, т.е. за смирението и себепринизяването на Бога дори "до смърт", проповядва доброволния отказ на Христа да открие явно на света Своята Божественост.

Така кенозисът на Божеството в лицето на Христа е плод на личностната Божествена свобода, свобода на въплътилия се Син и Слово Божие. Кенозисът не намалява, нито поврежда истинното съединяване на двете природи в Христа. Бидейки неподчинен на никаква същностна или природна необходимост, Бог може да ипостазира в Своето Лице не само Своето битие (Своята собствена Същност или Природа), но и човешкото битие. При тяхното ипостасно съединение в една Личност се запазват природните свойства на двете естества. Но не е задължително тези свойства да се изявяват винаги. Ето защо Христос е в състояние да не открие Своето Божество "в слава", както и да преодолее материалността на Своето човешко тяло, като например тежестта му, и в резултат Той може свободно да ходи по водата. Ако битието намира своя ипостас само в Личността, то никаква природна необходимост (Божествена или човешка) не може да ограничи проявата на личностната свобода.

Христос Янарас

Рождество Христово

Зимата дойде отгоре,

там от чистото поле

на небесните простори.

С бели вихрени криле

цяла нощ тя бе лудяла

над земята - най подир

със една покривка бяла

я обви на длъж и шир.

А под снежните качулки

на къщята тая нощ,

херумиви в златни люлки

пееха със чудна мощ.

Светлото Христово чудо

те вестяваха безспир

и зовяха всички люде

към любов и мир.

Асен Калоянов

[Hatshepsut]

Съдържанието на темата е СПАМ.

Темата е пусната в раздел "Етнография", а нейното съдържание няма нищо общо с етнографията :!!!:

Ето какво пише в правилата на форума:

8. Често повтарящи се постове с еднакво съдържание, постове със съдържание далеч от темата или теми със съдържание далеч от раздела, в който са създадени, ще бъдат определяни като СПАМ (като нежелани). Такива постове/теми ще бъдат отстранявани, а авторът им ще бъде предупреждаван официално. При доказано наличие на умишлени действия, никът на съответния участник ще бъде деактивиран.

http://nauka.bg/forum/index.php?app=forums&module=extras&section=boardrules

Извинявам се, че вдигам толкова стара тема и че не използвах опцията "Информирай модератор".

Редактирано Октомври 19, 2012 от Hatshepsut

[Last roman]

Хвала на такива будни и съвестни потребители. Ще дърпаме ушите на бай Фружин, значи.

[Warlord]

Тук добре ли е?

[КГ125]

Не е добре - това не се отнася до античната история. Всъщност не виждам какво й е на темата в стария раздел.

Потребителят Хатшепсут с първото си мнение прекали в квалификациите - темата не е спам, защото засяфа и етнографски въпроси.

[Warlord]

Айде сега няма да правиме скандал за къде била темата, Оставяме я в Обща история и толкова.

[КГ125]

Скандал - no way :)

[Galahad]

Темата би трябвало да е в богословския раздел. При преструктурирането на форума старите теми си останаха по местата и така се озоваха извън своите раздели.

Така че е добре темата да си иде в Теология, а всички коментари след първия да се изтрият, защото нямат отношение към въпроса.

[glishev]

Галахад е прав.

Иначе темата сама по себе си никак не е лоша. Но както е поднесена, си е за раздел "Теология".

[DendroaspisP]

И аз мисля като Галахад и Глишев относно мястото на темата.