За природата на съзнанието

[kdimov]

Много подробен и ерудиран материал - благодаря.

Но, според мен причините за заблудите могат да се формулират и по по-семпъл начин.

1. Духовният свят е непознаваем, понеже се променя непрекъснато(понякога и по-бързо отколкото го опознаваме).

2. Освен това е и непредведим, поради активните и емоционалните действия на субектите в него.

Очаквам възражения

[Incorrectus]

Очаквам възражения

По определение духът е нематериална субстанция. Променя се материята. Духовен свят е неразбираемо понятие.

Духът е непознаваем, познаваема е материята.

[kdimov]

Мерси Incorrectus,

Не само че духът е нематериален,

но и душите (ни) изграждат цял нематериален свят,

в който действащите принципите, мерни единици и цели са съвсем различни

от материалните.

Между другото, този свят напоследък за някои е по-реален от материалния,

визирам виртуалната му реализация.

Ако ви е интересен този свят, ще го поопиша за спор в отделна тема?

[Lion Queen]

Налага се нова темичка! Приятно обсъждане! Искам само да задам научен дух в условията на дискусията и за това Ви моля да дефинирате ясно и непротиворечиво понятието "виртуален", защото сега както го употребявате могат да станат обърквания .... Интерактивния свят - този на свободната комуникация, не е просто измислен свят и никак не е нематериален - той е сетивно достъпен, поради това е изцяло веществен, поради това термина виртуален не е подходящ според мен. Мисля, че трябва да намесите термина информация, наместо "душа"...по-подходящо е ако ще говорим за това, което според мен Вие имате предвид под "виртуален свят", който бил не по-малко "реален"....

Всъщност това са само препоръки за насоки. не Ви задължавам да измествате понятията, ако искате да ги употребявате точно така, както сте започнали. Пожелавам Ви успех в тази дискусия - интересна е

Редактирано Юни 12, 2009 от Lion Queen

[Самолет 005]

1. Духовният свят е непознаваем, понеже се променя непрекъснато(понякога и по-бързо отколкото го опознаваме).

2. Освен това е и непредведим, поради активните и емоционалните действия на субектите в него.

Очаквам възражения

Аз съм привърженик на принципа "По-добре счупи главата на един човек, отколкото хатъра му!". Толкова малко хора на този свят очакват възражения, след нещо казано от тях, че ще е голям пропуск от моя страна, ако не следвам твоя хатър...

1. Непознаваемо е само онова, което не оставя ефекти след себе си. В този смисъл излиза, че духовният свят е напълно познаваем, въпреки бързата му промяна. Промяната на едно нещо, не го прави непознаваемо, а трудно познаваемо. Понякога не толкова "нещото" е обект на познание, а именно неговата промяна...

2. Непредвидими според някои хора са т. нар. "чудеса". Всяко нещо, което се подлага на логически анализ, е до известна степен предвидимо посредством хипотезиране (или абдукция - според Пърс). Чудото също може да бъде подложено на логически анализ и да бъде обект на познание, чрез научен метод. То вероятно може от "непредвидимо" да стане "трудно предвидимо".

Няма да отговарям на никакви възражения, като ще смятам възразяващите за инфериорни и аналфабетни

Майтап бе, Уили!

[kdimov]

Благодаря Самолет 005

за хубавата дискусия която инициираш.

Нямай кахъри за кахъра ми (с извинение все пак е друго :-)

По принцип си прав, но. Като казвам, че духовния свят е непознаваем,

се опитвам да наблегна на една негова малко дискутирана особенност.

По същество. В материалния свят "действат" обекти, пасивно движени от ясни закони

и колкото повече изследваме едно явление - толкова повече го опознаваме.

( за малко забравяме, че в материалния свят действа и субекти, че иначе става ...сложно)

Докато в духовния свят - действат активни субекти, които не само ГО променят,

но и СЕ променят те самите. В общия случай тези субекти най-мразят някой да

ги опознава и дори "замитат" нарочно зад себе си следите.

За илюстрация ще посоча известната мисъл за реката и къпането в нея.

Тя е вярна за това, че по-скоро ние се променяме ( а не реката ),

защото реката се променя бавно, а ние смъртните за съжаление - бързо.

Имам предложение: чудеса, бог и любов тук да избягваме за сега, ако може ;-)

За тях по-добре в религия, поезия .......

-------------

Към Lion Queen

Виртуалния свят(условно приемам) е тази част от духовния, която вирее

в интернет, мултимедии и подобни недокоснати от философки дискусии нови реалности.

[Incorrectus]

Колко са субектите? Откъде знаете, че те са субекти, след като говорите за тях като за действащи обекти?

Тук дискусия е възможно да не се състои, защото се създава нова философия. Не се критикуват общоприети понятия, а се въвежда нов смисъл за стари понятия (дух, свят, субект), който е ясен само на неговите автори.

[kdimov]

Благодаря за обособването Lion

С края на това само "Интерактивния свят -... той е сетивно достъпен, поради това е изцяло веществен.."

малко не съм съгласен.

Ще се обоснова.

Наистина и сега за да осъществим комуникация с някой плащаме материален "данък",

но да се твърди, че духовния свят е веществен е крайно.

Ако съм те разбрал неправилно, се извинявам.

Нещо повече. Според мен материалната цена,

която плащат за общуването си субектите пада главоломно

(понеже пада и цената на носителите на информацията).

Даже можем да приемем, че материалната цена за единица информация

е критерий за нивото на една цивилизация.

Пример:

Преди хилядолетия - за да се обмени едно съобщение от 100-тина байта(думи)

между двама е било необходимо 5кг камък, квалифициран писар, длета, дялане, кон,

куриер, охрана, ~седмица яздене ....

Сега - свързване + 10 секунди на клавиатурата......... и готово

Термина "душа" го употребих като "личния ни дух" с който участваме(живеем)

в духовния свят. Може би "Азът ни" върши сходна работа.

Както решим - ще се съобразя.

[kdimov]

Отговарям Incorrectus'

"Колко са субектите?"

Субектите в духовния свят са няколко милиарда живи.

От тях реално активни са няколко стотин милиона(в винтернетландия)

В духовното наследсво сме на няколко милиона души,

с които комуникацията е еднопосочна( каквото са сътворили може да го "докоснем".

"Откъде знаете, че те са субекти, след като говорите за тях като за действащи обекти?"

В духовния свят е възможно субект да стане обект на изследване.

В материалния няма как "камък' да изследва друг.

[Incorrectus]

В духовния свят е възможно субект да стане обект на изследване.

Следователно такъв субект не е субект, защото е обект (на изследване).

[kdimov]

Именно Incorrectus

Точно затова духовния свят не е напълно познаваем,

защото е променлив по същността си.

Нещо повече ако един субект "дреме"

и се остави да бъде познаваем той става уязвим от други(недобронамерени) субекти.

Казват му "лесна плячка".

Затова стадото и обществото възпитават от малки "своите",

чрез игра или бой да бъдат духовно силни = непредвидими.

[Incorrectus]

Повтарям: познаваем субект изобщо не е субект, а е обект. Във вашия духовен свят има обекти, а не субекти. Променлива е илюзията, истинното знание е непоклатимо.

[Самолет 005]

Благодаря Самолет 005 за хубавата дискусия която инициираш.

Нямай кахъри за кахъра ми (с извинение все пак е друго :-)

... в духовния свят - действат активни субекти, които не само ГО променят, но и СЕ променят те самите... За илюстрация ще посоча известната мисъл за реката и къпането в нея. Тя е вярна за това, че по-скоро ние се променяме (а не реката), защото реката се променя бавно, а ние смъртните за съжаление - бързо.

Моята илюстрация е друга и не се съвместява съвсем с твоята за реката. Моята илюстрация е Библията, като духовен свят, но вместо аз да се изказвам профански ще предоставя думата на проф. Милена Кирова, която във въведението към своята книга "Библейската жена" казва нещо невероятно точно и по очароващ начин (то е и изцяло в маниера на Чарлс Пърс, без самата Милена Кирова да е върла пърсианка). Тя казва:

"Всъщност Библията описва като съществуващи правилата, които сама налага като свещени и вечни. Иначе казано, тя предписва света, който описва като действителност." Тоест, духовността е и такава, че тя може да предписва нещата, с които се занимава (описва, изучава), поради което духовността е смислотворна по друг начин от мателиалното, но не е чак толкова непознаваема (на което ти държиш, доколкото те разбирам).

И накрая като майтап - аз нямам кахъри за кахърите ти, а за хатъра ти...

[Incorrectus]

"Всъщност Библията описва като съществуващи правилата, които сама налага като свещени и вечни. Иначе казано, тя предписва света, който описва като действителност."

Така правят децата - играят, въобразявайки си, че са вече големи и сами се вкарват в някаква роля. Излишно е да казвам, че детската игра е илюзия и няма нищо общо с реалния свят.

Страшно е да се живее в конструиран нечий свят, което ние непрекъснато изпитваме на гърбовете си. Религии, политически факири и социални утопии баламосват човечеството с техните модели. Затова на изток казват, че светът е лила (игра на боговете). Техният може би, но нашият има конкретни сътворители, които може да се посочат поименно.

[kdimov]

грешката Самолет 005

за кахърите и хатърите е моя.

Цитатът на Милена

"Всъщност Библията описва като съществуващи правилата, които сама налага като свещени и вечни. Иначе казано, тя предписва света, който описва като действителност."

е хубав и разкрива една друга страна на духовния свят - неговата креативност.

В добрите произведения на изкуството ( чиято стойност е по-скоро духовна отколкото материална)

майсторът творец може да създава дори нови светове. И ограничението в този процес е въпрос на въображение.

За пример ще посоча света на Толкин; на Омир (по скоро той създава Троя - както посочва Александър, и както можем да се уверим ние с очите си). Разбира се "изграденото" е отражение на създателя си и понякога е доста уродливо но силно ( диктатури, империи, секти ....).

Но да се върнем към основната тема.

Духовния свят е доста стар и голям, но хората СЕГА създават виртуалната му "провинция".

И мисля си, всички трябва да внимаваме(поне дискутираме), като "живне' и "тръгне" това,

сглобено от хиляди души (чатъри, геймъри, хакери... и ние самите) да НЕ е поне човекоядно,

или Е поне човекощадящо.

Така мисля аз, а вие?

[Самолет 005]

Цитатът на Милена

"Всъщност Библията описва като съществуващи правилата, които сама налага като свещени и вечни. Иначе казано, тя предписва света, който описва като действителност."

е хубав и разкрива една друга страна на духовния свят - неговата креативност.

Но да се върнем към основната тема.

Духовния свят е доста стар и голям, но хората СЕГА създават виртуалната му "провинция".

И мисля си, всички трябва да внимаваме(поне дискутираме), като "живне' и "тръгне" това,

сглобено от хиляди души (чатъри, геймъри, хакери... и ние самите) да НЕ е поне човекоядно,

или Е поне човекощадящо.

Така мисля аз, а вие?

Не се страхувам от виртуалната провинция на духовния свят, ако е такава, каквато ти я описваш. Човечеството е обречено на гибел, което е другото име на промяната. По-същественият въпрос е пътят до финала и начинът на смъртта? Сега ще обрисувам два варианта с предварителната уговорка, че има още много други...

Но преди това, за да кажа от какво се страхувам ще включа и цитат:

Излишно е да казвам, че детската игра е илюзия и няма нищо общо с реалния свят.

Страшно е да се живее в конструиран нечий свят, което ние непрекъснато изпитваме на гърбовете си. Религии, политически факири и социални утопии баламосват човечеството с техните модели. Затова на изток казват, че светът е лила (игра на боговете). Техният може би, но нашият има конкретни сътворители, които може да се посочат поименно.

Наистина е страшно и съм съгласен с теб в това отношение. Но имам малък коментар. Според мен детската игра изобщо не е илюзия. Това, че сътворяваш реалност с идеята или със заблудата или с вярването, че го правиш "наужким", както го правят децата, съвсем не означава неефективно сътворена реалност. Реалността, на детската игра е болезнено присъстваща и затова в 99% от играчка става на плачка. Разбирам какво иска да ми каже Incorrectus, но се съпротивлявам... Ако хората знаеха, че детската игра не е илюзия, а само привидно е "наужким", тогава нямаше и да се стигне до издевателствата на религиозното и идеологическото мислене... И ако се върна към двата примера, които ще дам, то ще е с цел да ви насоча не към ужаса на човекоядството (според Димов), а към ужаса на достигането му...

1-ви случай - убийствата на честта в ислямските страни.

Поглежда Айша към Хасан и след два дни я опаковат прилежно в бели бинтове, за да не мърда и мъжете от селото и пръскат с камъни черепа, до момента, до който горката тя, закопана до кръста в земята, престане да мърда. Това човекоядство го гледах на клип по интернет и от ужас и потрес вдигнах температура (втори път такива експерименти със собствената ми психика няма да си правя!). Нищо в мен не можеше да приеме приказката за очистването от греха по този начин... Тоест играта, която не е илюзия...

2-ри случай - изпълнение на смъртна присъда в САЩ.

Някакъв американски Джон му изпращяват бушоните и започва серийно да изнасилва и избива деца. Техният брой е да речем 12. Хващат го и го осъждат на смърт. Той лежи в затвор, който е 12 пъти по луксозен от моя нещастен апартамент. Накрая го питат за предсмъртното му желание. Джон казва, че иска преди смъртта си да хапне един сладолед с малинки. В часа на смъртта идва прилежен свещеник и го изповядва и причестява. Джон изяжда сладолед с малинки, който милиони деца по света не са и сънували, че могат да си позволят да изядат. Слагат му приспивателна инжекция и Джон заспива завинаги като къпано бебенце... След като гледах смъртта на Джон, не само че не вдигнах температура, ами пожелах да съм изнасилвач и избивач на деца в Щатите. Така ми се дояде сладолед с малини без консерванти и така ми се щеше да изветерея от този свят, просто заспивайки. Какво по-благословено от това?

Къде тук е реалността и къде илюзията? Къде е материалното и къде - непознаваемото духовно? Къде са моите страхове и липси на страхове?

Не мога да абстрахирам и дефинирам нито духовност, нито мателиалност извън ефектите им. Така съм се учил от Пърс. Оставям вие да си изберете от кой да се учите и да ми кажете, защо точно от него сте избрали да се учите...

И накрая, понеже този форум ми дава прекрасна възможност ще ви поздравя с малко музика:

Хареса ли ви музикалният антракт?

[kdimov]

005,

Благодаря за музикалната импресия - орфическа.

Сега, намекнах за последствията от технически революции и глобализации,

само да подчертая едно от значенията на дискусията ни. Редно е обаче такава важна тема да е отделно.

Сега тук предлагам да продължим с новите(странични) погледи върху духовния свят.

1-вият ти случай е перфектен пример за относителността на понятията добро и зло

в духовния свят.

В материалния свят истината е измерима(и е една), а в духовния е договорима(съответно са много).

Щом десетина кажат, че тя е прелюбодейка, тя "става" такава.

И цялата медийна световна мощ на нея не и е помогнала.

Но помага на другите да внимават кой какви "провинции" създава.

Някакви възражения по тезата ми за истината?

[Самолет 005]

В материалния свят истината е измерима (и е една), а в духовния е договорима (съответно са много).

Щом десетина кажат, че тя е прелюбодейка, тя "става" такава.

Някакви възражения по тезата ми за истината?

Нямам основни възражения, а само такива, които разтърсват бинарността (опозицията духовно-материално), ако си се устремил към нея.

Гледаме в една посока, но аз виждам така:

Ако в материалния свят истината е измерима, то мерната единица е въпрос на договор (измерваме температурата както по Фаренайт, така и Целзиус). Ама, температурата била една и съща без значение дали я обозначаваш като така или като онака. Ама никой не говори за една и същата температура, а за истината, която според Пърс (толкова много го обичам, че съм му се отдал) - truth is adjustable... кратко, точно и ясно... Пак казвам, ама температурата била една и съща... ама, кой говори за температурата - ние говорим за истината чрез температурата, което не ни позволява да мислим, че ако температурата е една и съща, то и истината е една...

Ако една и същата температурата беше знак на истината (а тя не е!), то само тогава истината щеше да бъде една единствена в материалния свят...

Увъртам ли? Изобщо не увъртам и няма да ми противоречиш. Забранявам!

Ще кажеш, ако се договорим, че има четири Черни морета или три цяло и осем Луни, то това истина ли е? А, чакай, чакай... Тук преминаваме към друга тема... темата за уговарянето. Уговарянето не е adjustable (то може и да не завърши с консенсуз), за разлика от истината, която винаги е консенсузна... Аз съм семиотик. Аз държа, че всяко нещо има своя знак, а също и става знак. Хората грешим в изнамирането и съпоставянето на знака и обекта, а често сме слепи и за субсеквентната мисъл след наблюдението на отношението знак-обект, която субсеквентна мисъл Пърс нарича "интерпретант". Не се правя на много умен и начетен... просто няма как да го кажа по друг начин. Затова хората престанаха да превеждат Пърс на други езици... Съжалявам, ако някому звуча префърцунено. Целта е друга - да събудя любопитство, а не неприязън...

[Incorrectus]

истината, която винаги е консенсузна...

Такава консенсусна истина в недалечното минало беше геоцентричната теория, а по-преди вярата, че Земята се крепи на гърба на костенурка, а също, че атомът е неделим и т.н. Истината е съответствие със същността на познаваемото, което могат да установят малцина. Другите следва да внимаваме дали теоретизираме или посочваме очевидни явления като температурата на нещо, например, която няма какво толкова да се обсъжда.

[Самолет 005]

Такава консенсусна истина в недалечното минало беше геоцентричната теория, а по-преди вярата, че Земята се крепи на гърба на костенурка, а също, че атомът е неделим и т.н. Истината е съответствие със същността на познаваемото, което могат да установят малцина. Другите следва да внимаваме дали теоретизираме или посочваме очевидни явления като температурата на нещо, например, която няма какво толкова да се обсъжда.

Прав си, че трябва да внимаваме дали теоретизираме или посочваме явления, които имат практически последици от друго естество, но за разлика от теб аз не смятам, че явленията са чак толкова очевидни (ползвам думата в несъвсем общоразговорен смисъл). Кое е очевидното на твърдението, че вън е 31 градуса? Няма нищо очевидно, без предварителен консенсус... В противен случай рецепторите ти за топлина трябваше да отчетат 31 градуса по начин, по който един термометър отчита... Нищо не е толкова неопосредствано, колкото излиза от твърдението ти, ако все пак не разбирах какво точно искаш да ми кажеш... с което се съгласявам донякъде... защото не съм изопачил в моите твърдения същността на познаваемото...

Как опознаваш света - опосредствано или неопосредствано? Аз твърдя, че е първото (тоест гениалният Пърс го твърди, а аз само го повтарям тук за целите на разговора)... Ако опознаваш света опосредствано, то как в такава една ситуация истината може да е непосредствена (да няма и един атом теория в това, че навън е 31 градуса)... Самото осъзнаване на "навън" е теория, а камо ли осъзнаването на "градусите" като физическо състояние или като степени за измерване на това физическо състояние.

Пърс казва, че материята съществува независимо (той съвсем не е толкова инатлив, за да не го каже!), затова в нашия случай някаква материя може да бъде 31 градуса, но това няма отношение към истината, а към материята... В момента, в който го проимва отношението към истината, вече се стига до познание и при това опосредствано и неизбежно консенсузно (съпротивлявам се да пиша тази чуждица правилно съвсем нарочно, защото така уважавам латинските правила за правоговор, което не ме прави непатриот).

[Incorrectus]

Пърс казва, че материята съществува независимо

Независимо от какво?

как в такава една ситуация истината може да е непосредствена (да няма и един атом теория в това, че навън е 31 градуса)... Самото осъзнаване на "навън" е теория, а камо ли осъзнаването на "градусите" като физическо състояние

Може. Пърс или вие нещо бъркате. Осъзнаването на "навън" е възприятие, а теорията е умствена дейност, която може да е чиста фантастика, нямаща нищо общо с реалността.

[Самолет 005]

Независимо от какво?

Материята съществува независимо от духовното и' осъзнаване, тоест Пърс отхвърля прословутото "светът съществува, защото аз съществувам и светът съществува, докато аз съществувам".

Може. Пърс или вие нещо бъркате. Осъзнаването на "навън" е възприятие, а теорията е умствена дейност, която може да е чиста фантастика, нямаща нищо общо с реалността.

Възприятието не е ли умствена дейност? Нали знаеш, че хора, на които им е ампутиран крак, които преди това ги е болял, имат възприятието, че ги боли отново там, където обаче вече няма крак. Медиците имаха точно наименование на този физиологичен феномен...

Според мен и най-елементалното възприятие е умствена дейност. Няма неумствена дейност при възприемане на репрезентамена (нещото, което ще се представя на мозъка). Неумствена дейност щеше да е, когато вазата, която ти я представям, ти я долепя директно до мозъка и ти на момента възкликнеш "Я, това е ваза и при това на Луи 14". Неслучайно анатомите казват, че очите са изнесен извън черепната кутия мозък. Но възприятието ти на нещо видяно не е неопосредствано и безмисловно. За да видиш вазата, не си долепваш окото по нейната повърхност. Така наречените пръчици и колбички (зрителните клетки) не се разхвърлят непосредствено по обекта, който гледаш, а пращат импулсите, породени от въздействието на материята (в случая светлинна) до мозъка ти, който обработва информацията. И това е мисловна дейност! Кръвообращението, секрецията на стомашен сок, реакцията при светкавица (стряскането), краченето, сученето... всичко е умствена дейност, но хабитуална (това е разликата и' с фантастиката). Рефлексите и инстинктите са хабитуирани мисловни процеси също каквито са възприятията и сетивността. Ти само на пръв поглед си мислиш, че способността ти да чуваш не е мисловен процес. Да, той не е същият мисловен процес като при прилепа, защото е хабитуиран по друг начин и с друга цел и с друга историческа (еволюционна) предпоставеност, но е мисловен процес...

[Incorrectus]

Разграничих възприятие и теория, а не възприятие и умствена дейност. Съответно умствената дейност също може да се детайлизира.

Разбирам, че Пърс не е солипсист. Какъв е?

Ти само на пръв поглед си мислиш, че способността ти да чуваш не е мисловен процес.

Такива неща не си мисля.

[Самолет 005]

Разграничих възприятие и теория, а не възприятие и умствена дейност. Съответно умствената дейност също може да се детайлизира.

Разбирам, че Пърс не е солипсист. Какъв е?

Такива неща не си мисля.

Това "ти", което съм написал в постинга си, не е лично. То има смисъла на "ти, човеко, като всички нас другите". Не приемай това "ти", като някакво лично обръщение...

Да! Наистина не те разбрах по отношение на разграничението ти, но донякъде стана по-добре така...

А иначе Пърс е много неща и понеже не съм учил философия, не мога да ти отговоря как го класифицират съвременните философи с оглед на някаква систематизация (най-известният, но съвсем не най-задълбоченият пърсианец е Умберто Еко). Самият Пърс се определя като лабораторен учен, тоест емпирицист, но това е малко подвеждащо, защото той е математик, химик, геодезист и точно както Лайбниц, Пърс идва във философията от полето на математиката и експерименталната наука (химията). Дава начало на американския прагматизъм, но за да се разграничи от прагматизма на Уилям Джеймс, с който са много добри приятели и години работят заедно, се назовава прагматицист. Оттам например историците, които са последователи на Пърс понякога шеговито, понякога сериозно се наричат историцисти (тоест историци, които са последователи на метода на Пърс, наричан от самия него в края на живота му - прагматицизъм). Такъв "историцист" - рядко ерудиран, изключително обаятелен и прилежен в предаване на знанията си към незнаещите е проф. Винсент Колапиетро, който изнесе няколко лекции тук в България. Невероятно удовоствие е човек да присъства на неговите лекции.

[Lion Queen]

Благодаря за обособването Lion

С края на това само "Интерактивния свят -... той е сетивно достъпен, поради това е изцяло веществен.."

малко не съм съгласен.

Ще се обоснова.

Наистина и сега за да осъществим комуникация с някой плащаме материален "данък",

но да се твърди, че духовния свят е веществен е крайно.

Нека уточня как употребявам съответните понятия аз:

Интерактивния свят не е духовен свят, (как така стигнаме до там, че да изглежда, че отъждествяваме сферата на човешките комуникации с вътрешните измерения на съзнанието, което според мен е обекта на понятието "духовен свят"?). Колкото "духовно" да откриваш в комуникацията - тя никога не е комуникация ако няма веществен и сетивен израз - това е обмен на данни с различни цели. Този свят не е измислен, той не е просто измислен или предполагаем свят.

Ако съм те разбрал неправилно, се извинявам.

Може и да не сме се доразбрали, но ще го доуточним

Нещо повече. Според мен материалната цена,

която плащат за общуването си субектите пада главоломно

(понеже пада и цената на носителите на информацията).

Даже можем да приемем, че материалната цена за единица информация

е критерий за нивото на една цивилизация.

Пример:

Преди хилядолетия - за да се обмени едно съобщение от 100-тина байта(думи)

между двама е било необходимо 5кг камък, квалифициран писар, длета, дялане, кон,

куриер, охрана, ~седмица яздене ....

Сега - свързване + 10 секунди на клавиатурата......... и готово

Термина "душа" го употребих като "личния ни дух" с който участваме(живеем)

в духовния свят. Може би "Азът ни" върши сходна работа.

Както решим - ще се съобразя.

Да уточня и тук своето разбиране за дух, душа и Аз - според мен могат да обозначават различни неща. Но духовен свят - такова нещо извън съзнанието не съществува. Поне няма никакви данни да съществува. Единствения път, по който установяваме, че другите същества са съзнателни като нас е през сетивото и вещественото. Общуването от разстояние и директното общуване са просто различни видове интеракция. Въпросът е друг - че няма никакво общуване без материален носител на това общуване - и сетивен достъп до сигналите на двете страни ако ще и да са написани върху планина и да ти трябва космически кораб, за да ги разчетеш!