За природата на съзнанието

[kdimov]

Момчета,

затова държа да разглеждаме поотделно материалния

и духовния свят, въпреки че те съществуват съвместно.

Ако нещо материално има някакъв размер или температура,

то тя може да бъде измерена ако трябва и многократно,

обработена статистически и т.н.

Духовните неща са леко призрачни.

Дори някаква идея или емоция да е фиксирана

върху някакъв носител (книга, картина, ноти),

то това е направено през субективния "поглед" на някой,

с всичката условност на езика, културата, настроението и дори морала му.

Интересен факт е, че дори в езиците думите имат две значения:

- едно за материалното нещо (време, кафе, сила...)

и друго за духовния му "еквивалент".

Пример:

Силата като физична величина е неоспорима, измерваема, симетрична, запазваема...

Силата на привличане между двама души обаче е нещо съвсем друго.

С няколко думи: числата; формулите и подобни "са на" материалния свят.

А на духовния принадлежат: относителността; условността; дискусионността и много други понятия.

Въобще, доста материални принципи приложени в духовната сфера,

водят до абсурди или поне до логически несъответствия.

И все пак хората се "разбират" за някои неща невероятно точно.

Може би, когато "гледат в една посока".

За финал-

За кой свят се отнася израза "В спора се ражда истината" ?

[Lion Queen]

Ок - след като ще разграничаваме нещата на материално и духовно (аз имам непримиримо кофти отношение към всякакъв дуализъм, който е ясно ограничен, но ще го приема) то не можем ли да уговорим следното - че ще употребяваме понятието "духовен свят" по отношение на споделяната от хората езикова или нека я наречем - интерактивна реалност - светът на човешките комуникации - защото всички "духовни" понятия и дори самата душа, според мен, са родени в говоренето и комуникацията относно света на хората....

[Incorrectus]

С няколко думи: числата; формулите и подобни "са на" материалния свят.

А на духовния принадлежат: относителността; условността; дискусионността и много други понятия.

Въобще, доста материални принципи приложени в духовната сфера,

водят до абсурди или поне до логически несъответствия.

Дайте пример за число и формула в природата? Абсурди има в човешките умове, но не и в природата.

[kdimov]

Приемам Lion Queen,

ще говорим само за света на хората и то за тази му част, която се "ражда" в главите им.

(Другия който си съществуа априори и за който има над 400 науки + университети,

фондации, легитимации го забравяме в тази дискусия).

И ви обещавам мноого готини изненади, нищо че "плуваме" в него от раждането си до смърта.

1. За да изследваме този свят, не ни трябват никакви ускорители, телескопи, суперкомпютри

и подобни скъпи машинарии недостъпни за нас българите.

2. Последната философия за която този свят е бил вътрешен(свой), а другия външен и бреме

е бил Орфизмът - създаден от нашите прадеди.

3. Този свят в момента се преражда в интернетландия. След като за три хилядолетия хората пресъздадаха

крайниците и сетивата си, от трийсет години се захванаха с мозъка (и то с по-сбръчканата му сива част).

4. И даже още не осъзнаваме, че не знаем кои са стихиите в него. Кои са въздуха, водата и храната,

без които ставаме живи трупове.

Ако не ми вярвате - помислете, кои са поне трите(нематериални) неща, без които наистина не можем.

[Lion Queen]

Не можем без живи хора до себе си - наистина ... Всичко друго се преодолява, освен това и глада и жаждата. Спомни си кога е най-щастлив Робинзон? Аз поне така го чувствам... - човекът е същество, което не може без себеподобните си. А какво от връзката му с тях е най-важно? Това вече можем да обсъдим. Но първото необходимо нещо е живото, реално присъствие на другите около теб... Не сме хора ако не говорим и не знаем да общуваме с другите хора. Най-важното, което ни прави хора е именно това...

Редактирано Юни 14, 2009 от Lion Queen

[kdimov]

Lion Queen,

без хора до себе си наистина не можем.

Но тази нужда произлиза от биологичната ни природа още.

Като чисто духовни потребности бих посочил необходимостта от:

1. Споделяне

2. Разбиране

3. Обмен на информация по личните ни духовни струни.

( http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=40581 )

Ако искате темата "Основни духовни насъщности" да я отделим?

Предполагам че по нея ще помогнат хора с психологически способности.

Аз лично имам усещането, че тя властва над цялата комуникационна

и медийна революция.

[Lion Queen]

Lion Queen,

без хора до себе си наистина не можем.

Но тази нужда произлиза от биологичната ни природа още.

Като чисто духовни потребности бих посочил необходимостта от:

1. Споделяне

2. Разбиране

3. Обмен на информация по личните ни духовни струни.

( http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=40581 )

Ако искате темата "Основни духовни насъщности" да я отделим?

Предполагам че по нея ще помогнат хора с психологически способности.

Аз лично имам усещането, че тя властва над цялата комуникационна

и медийна революция.

не съм съгласна с твърдението, че споделянето, разбирането и обмена на интересна и вълнуваща информация (това по личните духовни струни ще го пренебрегна, защото ми се вижда безсмислено) са чисто духовни потребности - това са психологически потребности провокирани на първо място от напълно биологично детерминираната потребност на всяко стадно същество от сигурност - това е инкстинкт дълбоко заложен в гените на всички социални същества. За да си сигурен в групата, тя трябва да ти подава сигнал, че те приема - това е да споделиш и да бъдеш разбран... И инкстинкта да се чувстваме кофти, когато чувстваме обратното е дълбоко заложен в нашите тела. Да споделят емоцията си и да бъдат разбрани имат нужда и животните, когато общуват по между си. Именно за това чисто духовни потребности няма. Онзи, който иска да сподели има нужда от обратна връзка - от отговора "всичко ще е наред" - колкото по-сложна става човешката социална интеракция, толкова по-сложен става начина ни да отвърнем с "всичко е наред" - най-простия и ефективен начин е невербален и се изразява в докосване, прегръдка, жест, усмивка, потупване по рамото... Така, че нищо чисто духовно не съществува при хората... Духовното отделено от биологичното няма никакъв смисъл. Ако трябва да бъда точна духовното би трябвало да е знанието на биологичното за самото себе си и останалите неща, рефлексията на динамичната система на промените, които й се случват.

Именно, защото сме в 21 век, когато напрежението съзнание - тяло е почти изчистено ми се вижда някак неестествено да отделяме нещо чисто духовно... Особено след като нямаме никаква възможност без биологичното да обясним духовното...

Имам чувството, че това абстрахиране от реалния, жив, биологичен човек много ще ни попречи да достигнем до някакво добро решение в тази дискусия.

Редактирано Юни 16, 2009 от Lion Queen

[kdimov]

Чудесно несъгласие!

което ще предизвика смислен спор - убеден съм.

И животните имат нужда от споделяне и съчувствие,

но мащаба му при хората доста различен,

и последствията са по-явни.

Ще се обоснова.

Нуждите на хората са многообразни,

но условно можем да ги разделим на два вида:

1. Биологични - ядене, дишане, топлина, течности ....

2, Духовни - говорене, слушане, гледане, четене, писане ....

През вековете тип 1. са стигнали "тавана" и вече са непроменяеми.

( никой не пие повече от 2 литра вода на ден и не изяжда повече от 3000кал,

а ако го прави има проблеми с наднорменото тегло )

Не така стоят нещата при духовните потребности обаче.

Списания, телевизии, комуникационни услуги и други -

никнат като гъби и за нула време покоряват целия свят.

Цялото човечество сумарно харчи все по-голям ресурс за тях.

Всички професии които работят с химикалки и компютри

са нови и са все за задоволяване на духовни потребности.

( трябва да поясня, че под духовни потребности разбирам малко повече неща

от общоприетото. По-скоро считам, че всичко необходимо на умовете ни - е).

За неверващите едно питане:

С коя биологична потребност ще се обоснове отделянето на толкова

време, транспорт, внимание за провалилия се концерт на Депеш мод,

или на миитинга по напълно въображаемия свят на Толкин в този форум.

Аз си ги обеснявам с това, че са духовна струна на тези хора,

каквато за нас е философията.

Няма какво да се заблуждаваме, духовните струни вече движат света,

а не глада (изключвам някои ... изостанали държави, като нашата ;-)

Предлагам емоциите на първо време да ги оставим, те са рожби на двата свята.

Обещавам после(като разнищим духовните потребности) да се върнем към емоционалните.

[Lion Queen]

Конценрите и фенството е сложен социален феномен - всъщност ако говорим с термини от полето на психологията и социологията, то това са системи за самоидентификация на индивида. Това е същото като футбола и манията по модни дрехи, същото като партийната принадлежност и дори в известна степен същото като ксенофобията. Ясно е, че човешката психика е много по-различна от тази на животните, поради естеството на човешката социална общност - сложна и свързана с множество активности. Но в последна сметка тези процеси не са духовни. Не знам защо изобщо употребяваш този термин... Вероятно за по-лесно.

Това опростяване:

1. Биологични - ядене, дишане, топлина, течности ....

2, Духовни - говорене, слушане, гледане, четене, писане ....

е много грубо. Биологична нужда е секса, с това и всички произтичащи от него уж "духовни" потребности като говорене, писане и ухажване на обекта на желанието ни примерно. Да не говорим за сублимацията на това желание в поезия, изкуство, проза и всякаква друга дейност включително и разрушителна. Да не говорим огромния обмен на телесни течности, въздух и докосвания по време на концерт на "твоята група", с която споделяш заидно с още стотици същества своята идентичност.

Биологична нужда е яденето, но нима кулинарията е просто задоволяване на биологичното - яденето е ритуал, чрез който се затвърждава сигурността и социалния статус в много общности.

Биологичната нужда от докосване, слушане (чуване) и общуване е изключително важна - бебетата, които не са докосвани достатъчно и на които не се говори не се развиват БИОЛОГИЧНО добре

Това, че голяма част от активностите ни не са свързани с ядене и търсене на храна, не означава че базисът на онова, което ти наричаш и отделяш като "чисто духовно" не е биологичен.

Това разграничаване на потребностите в психологията се прави така:

първични - храна, вода, въздух, сигурност(не случайно е първична - тази потребност е свързана със страха и е особено важна - когато липсва и хора и животни отказват и храна и вода...- при липса на удовлетворена потребност от сигурност при възрастен човек имаме силно ниво на стрес, агресия, неврози и много проблеми - за това и има множество начини в съвременното общество тази потребност да се удовлетвори - ти ги наричаш духовни...но самата потребност е физическа!)

вторични - ДОКОСВАНЕ, секс, общуване, социална реализация, личен статус, личностна идентификация и прочие други.

Редактирано Юни 16, 2009 от Lion Queen

[kdimov]

Lion Queen,

като можеше да се предположи,

професионалистите правят по вярни класификации.

Изглежда е по-редно, под духовни да разбираме умствените +

емоционалните потребности. Предполагам няма да попречи

при по-натаъшната ни дискусия.

Предлагам за яснота,

когато говорим за духовен термин да пишем просто - глад.

А когато говорим за елементарния(първичен) биологичен - "глад".

Думата глад за останалия материален свят е неуместна

( както и всички останали думи за описание на духовния свят ),

тях май физици, химици, астрономи... ги ползват "нелегално" - не ние.

Естествено е тук да възникне въпроса - защо правя тия врътки с кавичките?

Ше дам пример:

От "преяждане" (биологично) боли стомах.

От преяждане информационно боли глава.

От преяждане емоционално( с неточна психо храна) се получва стрес или по-лошо.

По ринцип с последните две трябва да се занимава информатиката.

Но тя, като скоро пръкнала наука, се занимава още с хардискове и монитори и ..........,

и даже намерение няма да разглежда информацията

като човешка необходимост и възможности.

[kdimov]

Нещо прекрасно направено

http://www.youtube.com/watch?v=jqxENMKaeCU

Извинявам се, почти няма връзна с дискусията.

[Incorrectus]

Обещавам после(като разнищим духовните потребности) да се върнем към емоционалните.

Ако започнете от емоционалните, няма да има нужда да ходите при духовните.

[kdimov]

Така,

най-добрия начин да избегнем дрейфа, (който "непоправимият" не пропусна)

е като дадем пълен напред.

Ако следващият принцип е верен за интелектуалния свят,

той трябва да издържа и в граничния - емоционален.

Този принцип работно съм го кръстил на "трите ризи".

В материалния свят важи принципа за "запазването".

Популярните му форми са:

Нищо не се губи, само се видоизменя,

преминава от една форма в друга ..

Сумата от частите е равна цялото..

В духовния свят това не важи.

Пример:

Ако аз имам някакво знанийце, ( как се пекат пържоли - примерно),

казвам го на някой приятел.

Той пък ме светва как се пекат зеленчуци.

И дори, че знанията станаха общо 2+2=4, (тръгнахме от общо само 2)

не е целия парадокс.

Ако дискусията е била ползотворна(както се полага между приятели)

най-вероятно ние ще стигнем до вярно ново знание -

как се пекат шишчета. Тоест знанията общо станаха 6.

И аз и той можем да правим по 3 неща.

( сигурно магат да се измислят и по-добри примери, но явно съм гладен)

Този принцип лежи в основата на "Истината се ражда в спора".

Той е причината да съществуват : медиите, авторските права, войната с тях,

целия образователен процес, науката, софтуера ... , торентите и форумите, и блоговете.

В заключение - Колкото повече мислещи участват разумно

в някакъв процес, толкова, резултатите от него са по далече от

материалните ограничения.

[antihrist]

Не съм учил философия, но и като лаик ще се опитам да бъда пълноценен събеседник.

Не зная дали би трябвало да се квалифицира като съзнание, но всеки от нас е изграден от мисъл и сетивност(по принцип казвам, че съдържанието ни е съставено от тези две части, защото ние, хората можем да броим до две, а дали има други не зная), като мисълта, която е основоположник на стадната логика, тя има водещо място в света, а сетивността е оставена да самотува в подсъзнанието ни; сетивност аз наричам онова човешко качество, което бива разпознавано(или по-скоро припознато) в така нареченото шесто чувство, в предчувствията за беда, в магията(не вярвам в агрегатното възприемане на тия неща, но вярвам, че има друг смисъл в тях) и т.н., но сетивността е задгърбена от човека, заключена, тя е оставена в прашната забрава на лудостта; ала мисълта, тя разтегателно явление е, и все към някаква цел се стреми, но се поизтърка сегашното й направление - липсва й сетивността; логиката на живота не ни е свойствена, тя не е изградена от индивидуалната мисъл, тя съществува на базата на компромисността; защото мисълта на индивида е тясно свързана с неговата сетивност, а поради отрицанието на личното благо, за да угодим на обществото, ние осакатихме мисълта си - ампутирахме си сетивността!

Но да не помислите, че аз съм противник на мисълта - не, но ми се иска тя да не бъде ръждясалата опора, която поддържа прогнилото скеле на цивилизацията, иска ми се да не пращаме сетивността си на психолог, който чрез стадната ни наука да ми казва, кое е полезно от моята сетивност и кое не е, иска ми се в индивида отново рамо до рамо да стоят мисъл и сетивност, да бъде открит баланса между тях - всеки сам себе си да открие! Но кой ме пита, какво ми се иска...

Това е лично мое мнение(всъщност частица от него) и не го натрапвам на никого!

[sirius]

Изчетох цялата тема.

"Грешката" в определянето на т.нар. духовност се обуславя от позицията на определящия. За някои красотата (както те я виждат) е нещо духовно, за други емоциите (приятните според тях), за други стиховете, за трети културата, за четвърти идеите и пр.

Според мен, ако човек не го занимават материалните натрупвания, може да е обсебен от "духовни" такива - знания (примерно). Пък погледнато отстрани и двете са необходими. Материалното - за потдържане на живота, а знанието за потдържане на "движението" /промяната/ на съзнанието.

Основното в приротата на съзнанието е в качеството му на "независим наблюдател". То съществува в по-явно или не чак толкова, при всички хора. Дори като се замисля, само в социалните хора, тези които са отраснали в система описания. Науката, както и религията са частни случаи на описание.

Та още от раждането започваме да усвояваме съответната система описания. Научаваме какво е името ни, кое (не какво) е мама, тати, маса, стол, добър/лош (разбира се под формата на одобрение/неодобрение), цифрички, буквички и се почва едно здраво натрупване на знания и впечатления (тати казва, че да се лъже е лошо, но май и той лъже - ето го знанието и впечатлението; и от там логичния извод до който всеки рано или късно стига: казвай едно, но скришом е допустимо да се прави и друго, което вече си е единица познание).

.... Та така вече в младежка възраст, с попита голяма част от описателната система и с голяма част впечатления, които противоречат на знанията се решава да се променя системата. От най-обикновения младежки бунт, до организации с определени каузи (еко, меко, био, щастие и любов, демокрации, свободи и пр.) Така и някои търсейки перфектния свят намират някоя религия, а други (по подобна причина) - в науката. Всеки задоволяващ собствената си нужда от подредена описателна система. Но понеже всяка описателна система по дефолт (и задължително) не може да даде цялостно описание на света, то и двете описателни системи са "орязани", непълни. И ако ученият (този който се е ориентирал да стъпи върху знанието (институционално оформено като наука; както и църквите впрочем), то детето му вече в израз на бунт (щото то "хваща" липсващите звена в описателната система на родителя) съвсем нормално може да избере някоя "по-добра" система и да навлезе в религиите. И така може да продължи с поколения. Щото това са утвърдени в обществото системи, макар съвсем различни по характер.

Така с времето младежа схваща, че и неговата система има слабости, но продължава да я защитава по различни причини - вече си има утвърдено лице в областта, приема все пак че това е най-доброто измислено до сега (щото е спрял да търси), или просто "така правят добрите хора".

В един прекрасен момент обаче, някой по-любознателен и по-интензивно търсещ "универсалната истина" му светне, че това е проява на една необходимост от "истина" (в лицето на "сигурна" описателна система). Т.е. търси се нещо като основни пътеводни принципи. И всъщност "естествено", "еко" и "био" са едно и също нещо. И продължи да търси и наблюдава.

В този смисъл, ако се остави максимално отворен за неща извън познатите му описателни системи, той постепенно ще "открива" и разбира неща, които са отдавна наблюдавани и описани макар и с други думи. Тук вече се появява вниманието за смисъла вложен в думите от автора им, а не според някоя описателна система (напр. наука или религия).

Малко обобщение. Първо ни затрупват със знания, после си намираме причина да търсим (собствената си) универсална истина. И ако случайно не "заседнем" в някоя нова или стара система, продължаваме да търсим и задълбаваме в търсенето. Виждаме закономерностите в материята. Виждаме обаче някои противоречия или поне "странности" и се натъкваме на емоции, или направо на психологията. Обаче и там има много ЗАЩО и се продължава нататък, и нататък.

А понататък може и да се продължава.

Та съзнанието според мен е "наблюдателя извън нас". Той дефакто пак е в нас щото няма къде другаде да е. То е което "осветява" малко "зад хоризонта". То е което "открива".

[Incorrectus]

Та съзнанието според мен е "наблюдателя извън нас". Той дефакто пак е в нас щото няма къде другаде да е. То е което "осветява" малко "зад хоризонта". То е което "открива".

Колко Аз-ове имате, впрочем?

Съзнанието се определя чрез неговите функции - мислене, чувстване, възприятие, интуиция.

А духовността, Духът, е строго определен в някои школи на философията като субстанция. Друг е въпросът кой вярва и кой не вярва на това.

[sirius]

1. Колко Аз-ове имате, впрочем?

2. Съзнанието се определя чрез неговите функции - мислене, чувстване, възприятие, интуиция.

3. А духовността, Духът, е строго определен в някои школи на философията като субстанция. Друг е въпросът кой вярва и кой не вярва на това.

1. въпроса няма смисъл, така или иначе не мога да ги извада и тръшна на масата, та всички да ги видят. Въпроса с Аз-а е типичен пример как от определението за Аз-а, което всеки си е дал/приел, зависи доколко ще "намерим истината". Също пример за консесусността на истината.

2. Съзнанието не се определя. Тук също, за разлика от метъра, няма консенсус относно определението за съзнание.

Бих те помолил да дадеш твоето определение на понятията "мислене, чувстване, възприятие, интуиция"

3. Предлагам да уточним първо по-близките и забележими неща като споменатите по-горе понятия.

Аз за духа не се наемам да пиша просто защото аз за себе си не съм си го определил още. Мъгла. Нищо че съм чел най различни теории и определения. Но за мислене, чувстване и пр. - бих се наел (просто защото имам представа (дал съм си) за тях).

[Incorrectus]

Природата на съзнанието е материална, а динамиката на неговото проявление още не е изучена. Относно функциите, допада ми определението на К. Юнг: възприятието (към него и осезанието) констатира, че нещо е; чувстването констатира интензитет (приятно, неприятно, опасно...); мисленето определя какво е нещото; интуицията е поглед зад ъгъла (по памет, по Юнг).

Тези обяснения за природата на съзнанието мен лично напълно ме задоволяват и нямам никаква нужда от повече информация от типа: защо, как действа и т.н. Следователно от моя гледна точка дискусията е приключила. Какво друго трябва да разискваме по темата?

[sirius]

Природата на съзнанието е материална, Ако материята е от атоми, мисля че още не открита субстанцията "съзнание". Ако полевата форма се смята за материална - може би; също не е хванато съзнателното поле. Самата дума "съ-знание" подсказва, че с ние не можем да знаем дали полето се съ-знава (само себе си).

Или ако го обърнем към себе си, само съ-знаващия може да се регистрира и да изучава това, което съзнава. Един от съществените въпроси на съ-знаващия е: Кой съм аз?. Дали полето може да си зададе подобен въпрос? Дали кравата си го задава?

а динамиката на неговото проявление още не е изучена. Аз бих казал, че е много добре изучено и съзнанието и "динамиката на неговото проявление" (каквото и да означава това). Но не и от т.нар. наука. Съзнанието е изключителна собственост само на съзнаващия, то само той може да си проучва съзнанието, собственото. А това противоречи на принципите на науката. Науката винаги дистанцира обекта от субекта, тя наблюдава от страни, а в случая това директно води до невъзможност науката да изучава съзнанието.

[Incorrectus]

Пълна и защитена даже от конституцията собственост на съзнаващия са също неговите мисли, тяло, частна собственост... Но като ни заболи зъб, тичаме на специалист, за колата също и т.н. Как решихте, че по рождение и без да учим знаем всичко за съзнанието, и само там нямаме нужда от специалист?

Науката дистанцира обекта от субекта по много причини и на това се гради поне научната етика. Затова сред учения свят се наблюдават далеч по-скромни и внимателни хора, отколкото сред недоучения свят. Разликата е, че едните изучават обектите на съзнанието, а другите си мислят, че изучават субекта на съзнанието, макар да е неопровержимо, че всяко изучавано трябва да бъде обект. Ако субектът постави за обект на изследване себе си, то автоматично субектът се превръща в обект на изследване. Освен това съзнанието само по себе си е невъзможно да бъде изследвано, изследват се проявленията (обектите) в рамките на съзнанието.

[sirius]

О, без да учим ще е доста трудно.

А въпроса с нуждата е малко спорен. Да се ползвам от колата си е едно, а да имам нужда от нея е друго. Изпитването на нужда си е чисто психоемоционално нещо. Някой може да изпитва нужда да има кола без изобщо да му трябва. Искам да кажа, че полезността на специалиста (учителя) няма защо да се обвързва с нуждата от него.

А твърдението за скромните учени и нескромните недоучени за мен е лишено от смисъл защото е твърде обширно обобщение, което дори не може да се докаже, а примери могат да се посочат и в обратна посока. Скромността (а май и повечето от т.нар.добродетели) едва ли може да се обвърже с учеността или знанията.

[Incorrectus]

А твърдението за скромните учени и нескромните недоучени за мен е лишено от смисъл защото е твърде обширно обобщение, което дори не може да се докаже, а примери могат да се посочат и в обратна посока. Скромността (а май и повечето от т.нар.добродетели) едва ли може да се обвърже с учеността или знанията.

Може да се свърже. Да си скромен в науката означава да не говориш от себе си, т.е. да правиш бомбастични изказвания, които не са съобразени с факти и авторитети в твоята област. Означава да говориш от името на науката.

Добродетелите се връзват с хуманитарното знание поне по два начина:

1. Самото знание е най-висша добродетел, защото знаещият човек не излъчва (поне теоретично) неподходящи за общото благо мисли и действия. Не защото е по определение добър, а защото знаейки, не греши. Да грешиш означава да смесваш своето лично пространство с пространството на другите, при което изискваш към неща, които не са твои.

2. Добродетелта скромност е форма на преодоляване на егоистичното желание да блеснеш с лансирана от теб хипотеза и теория на всяка цена, без да имаш реални лични възможности или обективни такива за откривателство. Това също може да бъде наречено обективиране на субекта, когато безлични предпоставки водят духа на знанието.

[MARK]

Учените знаят, че има една обширна област, която не могат да редуцират до ясно дефинирани закони, но все пак вярват, че Вселената е хомогенна и хармонична общност, която може да се изрази в числа. Религията, науката, изкуството са просто различни символни вселени, които строим в стремежа си да изразим и осмислим нашия опит и затова не бива да се сравняват и противопоставят, според мен.

[FreiGeist]

Природата на съзнанието е материална

Не, природата на материята е съзнателна

http://vbox7.com/play:f12b7ddc

...Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект. Затова и на твърдението, че аз съм само модификация на материята, трябва да се противопостави другото, именно, че всяка материя съществува само в моята представа.

П.С. Incorrectus , я си представи едно изцяло добродетелно общество?

[Incorrectus]

Е, ако това беше така, трябваше да се чудим защо съзнанието се среща толкова рядко, и то сред част от редкия вид homo sapiens. Изобщо не се наблюдава в цялата природа.

Природата е Mater (materia), а материя е природата.

Нямам нужда да си представям, защото предпочитам да знам, доколкото ми е възможно. Защо отваряте дума за добродетелно общество?