Хайку

[glishev]

Това последното е цяло стихотворение.

[JImBeam]

Изгрява слънце

Комлука - ранобудно манго

шава из боклука

[Шпага]

Лети калинка - "Покажи ми пътя, мила!"

Каца - бръмбар, малък.

С точки.

И едно оптимистично-диаболично хай ку-ку:

Засмян вампир -

нощта дочакал е.

Прегръща я безлунна.

[ISTORIK]

Танка (петстишие) от Минко Танев

чехлите солта

прегръдките от пясък

плач на гларуси

неудържим в прибоя

стъпките разпръснати

Минко Танев

(авторът държи на липсата на препинателни знаци)

[Warlord]

Още малко батална хайку поезия

Японският Атила

Трепет на ужас

пред лицето на Ода.

Вихър от ярост!

----------------------------------

Зов от Иво Джима

Стон на вятъра,

довяващ тъга от юг.

Далечен тътен.

-----------------------------------

Величието на Мейджи

С гигантски крачки

през епохите, следвам

Императора!

.

Редактирано Март 2, 2012 от Warlord

[glishev]

Лорде, това твоето си е нова разновидност - епическо хайку

На редутския хълм

в прахоляка на новите блокове

още има джанки.

[Aspandiat]

Хайку от народния поет Спандевич:

Жега, бира.

Потолей, отмала.

Глишев, домати.

Бан, мастика.

Не се сърдете, момчета, ама стилът хайку ми е безкрайно смешен. Като бял стих от некадърна поетеса ми звучи.

[glishev]

То си е чуждо за нас - все пак произхожда от другия край на света и изобщо не е измисляно според тукашните схващания за това как се пише поезия. Сигурно за японците пък западните дълги епически поеми биха звучали крайно екзотично - повече като реч отколкото като стихове.

Но ако човек е любопитен, винаги може да се научи кое, как и защо е така, а не другояче. И дори да почне да се кефи. Разбира се, в това има и елемент на превземка, но пък превземката си е кеф сама по себе си.

Хубавото е, че на български има приятно преведени няколкостотин оригинално японски хайку от класиците на XVIII-XIX в. А към тях има и предговорчета, бележки, туй-онуй. Според мен просто не може да се напише истинско хайку, ако не е на японски. Гай-джинът може да чете преводи и да се кефи, може да се упражнява с вариации на тема хайку - и дотам. Разбира се, бездарните графомани, поетки и стиховъдки винаги ще бълват купчинки лигави тристишийца и ще си въобразяват, че са много изтънчени, но в крайна сметка всеки има право да се самозаблуждава.

Все пак четенето на хубави преводи на стари хайку е много забавно. Обикновено интересна е историйката около съчиняването на някое от тия малки стихотворенийца.

[Aspandiat]

То си е чуждо за нас - все пак произхожда от другия край на света и изобщо не е измисляно според тукашните схващания за това как се пише поезия. Сигурно за японците пък западните дълги епически поеми биха звучали крайно екзотично - повече като реч отколкото като стихове.

Но ако човек е любопитен, винаги може да се научи кое, как и защо е така, а не другояче. И дори да почне да се кефи. Разбира се, в това има и елемент на превземка, но пък превземката си е кеф сама по себе си.

Хубавото е, че на български има приятно преведени няколкостотин оригинално японски хайку от класиците на XVIII-XIX в. А към тях има и предговорчета, бележки, туй-онуй. Според мен просто не може да се напише истинско хайку, ако не е на японски. Гай-джинът може да чете преводи и да се кефи, може да се упражнява с вариации на тема хайку - и дотам. Разбира се, бездарните графомани, поетки и стиховъдки винаги ще бълват купчинки лигави тристишийца и ще си въобразяват, че са много изтънчени, но в крайна сметка всеки има право да се самозаблуждава.

Все пак четенето на хубави преводи на стари хайку е много забавно. Обикновено интересна е историйката около съчиняването на някое от тия малки стихотворенийца.

Я сега опитай този пост да го изкараш в енигматичния стил хайку.

[Б.Богданов]

****

Все пак четенето на хубави преводи на стари хайку е много забавно. Обикновено интересна е историйката около съчиняването на някое от тия малки стихотворенийца.

Я сега опитай този пост да го изкараш в енигматичния стил хайку.

Интересната историйка,

изроди се

в малки стихотворенийца!

...

Т'ва е! Уважаемий Спан-Дю сан!

Редактирано Август 1, 2011 от Б.Богданов

[glishev]

Я сега опитай този пост да го изкараш в енигматичния стил хайку.

Изобщо няма да се опитвам. Вместо това ще цитирам едно истинско:

"Дали е сън

или наистина ме колят?

Ухапвания от бълхи."

Ако това не е весело, здраве му кажи.

[КГ125]

Ех, винаги се сещам за това:

„Inceptis gravibus plerumque et magna professis purpureus, late qui splendeal, unus et alter adsuitur pannus, ut proicit ampullus! Parturient monies, nascetur ridiculus mus.“ Малко многословно, но блестящо написано, не можеш да отречеш?

Нямам представа защо ми задава такива въпроси. Продължих да седя с полуотворена уста, в стойка за лов на мухи, докато още един осъден получи право на последна дума от младшия служител, и беше завлечен до дръвника. Господарят Ли отново доближи устни до ухото ми:

— В груб превод това звучи горе-долу така: „Често върху работа сериозна и съдбовна, се закачат по една-две червени кръпки за разкош, но хвърли ти гърнето с боята! Твоите планини се гърчат в родилни болки, за да дадат живот на смешно малка мишка.“

— Много добре казано — отговорих аз.

— И това не е всичко — продължи Господарят Ли. — Нататък е още по-добър, само дето отново използва повече думи, отколкото трябва, и подобно на всички нецивилизовани автори прозата му се задушава от излишни препинателни знаци. Почти съм изкушен да изпратя на този приятел Флакус един наръчник но китайска кратка поезия. Знаеш ли „Късата песен“ на Ли По?

Земя голяма

Небе далече

Шест дракона летят

около Северната звезда.

Бесни дракони, пияни до смърт!

Забавлявай се!

Помисли, момчето ми, колко би спечелил стилът на този варварин, ако беше изучавал творческите похвати на Ли По и беше написал посланието си в съответствие с тях! Например така:

Работа сериозна,

работа съдбовна.

Планините раждат

малка мишка с нос червен

Хвърли гърнето с боята!

Това би стояло добре на един трактат за начините на изложение на знанието ....

[Aspandiat]

Изобщо няма да се опитвам. Вместо това ще цитирам едно истинско:

"Дали е сън

или наистина ме колят?

Ухапвания от бълхи."

Ако това не е весело, здраве му кажи.

Зарежи ги тия джапонски гяволъци и се заеми спешно да сътвориш химн за мастиката.

[Warlord]

Пернишко хайку

Дискотечка

Седнал си ми на местото

Винкел

[hepatitora]

Изобщо няма да се опитвам. Вместо това ще цитирам едно истинско:

"Дали е сън

или наистина ме колят?

Ухапвания от бълхи."

Ако това не е весело, здраве му кажи.

xaxa Много готино

[glishev]

Метем листата.

И нас така ще смете

някоя есен.

[КГ125]

Браво на всички!

[Warlord]

Метем листата.

И нас така ще смете

някоя есен.

Предизборна есен

Вот със надежда

четири есени да

не ни помитат

Редактирано Декември 6, 2011 от Warlord

[Warlord]

Нов експеримент - поема съставена от хайкута.

Сянката на воина (Kagemusha)

Отразява се

във водите на Бива

Такеда Шинген

Душата горда

на мъртвия самурай

оживява в мен

И понесох се

през бойните полета -

война настана

Край Нагашино

сам във виелицата

стискам катана

Изгрява пред мен

зора на разрухата

с кървави лъчи

Блести искрящо

червеното Слънце и

тягостно мълчи...

.

Редактирано Март 2, 2012 от Warlord

[Warlord]

Тайната на Петте пръстена

Танц на острие.

Ритъм роден в празнота.

Вечна победа!

[Warlord]

Кикучио ("Seven Samurai")

Спомен болезнен.

Бебешки плач сред пожара...

Ураганен гняв!

.

Редактирано Март 2, 2012 от Warlord

[glishev]

Лорде, обикновено хайджините са избягвали яростта и войната като преки теми. Хайку е част от култа към нетрайната хубост на света - като чаената церемония и любуването на луната или цъфтящите декоративни дървета.

Затова японците са изразявали дори военни теми с деликатни думи, когато са пишели хайку. Ето пример:

Бурята отмина.

Луната изплува

между облаците.

Това е писано от адмирал Ониши непосредстевно преди да се самоубие при капитулацията. Като знаем това, стихотворенийцето вече почва да звучи не чак толкова банално. Всъщност повечето стихотворенийца си вървят с някакъв пояснителен текст към тях, а не със заглавие. И, разбира се, са самостоятелни.

Има все пак един вариант за поема, съставена от хайку. Нарича се ренга, тоест верига. Единият автор пише хайку, което обикновено е просто наблюдение, констатация. Може да е и някаква литературна алюзия. Другият допълва с два стиха, за да се получи танка. Двата допълващи стиха обикновено доразвиват мисълта от първите три или я обобщават. Ето така:

Господар:

От Шинано до Канадзава -

колко дни

и колко нощи...

Слуга:

От първия до последния ден -

няколко мига.

Това са реплики, разменени от двама уморени воини по време на поход край лагерния огън. Единият е оръженосец на другия. Всичките пет кратки стихчета напомнят не само за краткостта на живота (любим мотив), но припомнят и една от будистките сутри.

Изобщо, елегантна работа. Хайку и танка разчитат на атмосферата около съчиняването си, на подтекст, на припомняне на нещо външно, а самите употребявани думи най-често са крайно семпли.

[Warlord]

Напълно си прав но нали вече уточнихме, че няма как да не го българизираме в известна степен, най-малкото защото го пишем на нашия език и сричкуваме според неговите норми. Аз затова и официално прекръстих цикъла от моите хайкута на "батално-епическа хайку поезия" което не претендира вече, че може да се числи към класическото японско хайку, камо ли пък за качеството. Кой каквото може

Но и самите японци понякога залитат към по-директните и батални моменти, ето превод на едно японско посветеено на Пърл Харбър:

Камикадзе разцъфва в ярък цвят

На борда на кораба сред морето...

Вятър носи нежните листа на капитанските пагони ...

Това си е чиста проба триумфално злорадстване за попиления американски флот

Редактирано Март 2, 2012 от Warlord

[glishev]

Баталното хайку е чудо на миниатюризацията, все едно картина на сражение, изрисувана върху оризово зърно

[Warlord]

По-скоро фрагмент, или скулптура с хвърлен отгоре воал, улавяне на момента. Но естествено трябва да си запознат с контекста, за това слагам и заглавия, които да подсказват в чест на какво е написаното, макар, че понякога именно забулеността и мистичността може да привлича - има всякакви вкусове

Редактирано Март 2, 2012 от Warlord