Интересни растения

[Tseco]

Здравейте!

Растенията, които ще сложа по-долу може би(?) не са кой знае колко интересни и вероятно не са за тази тема, но пък не намерих тема за определяне на видове, така че реших да ги сложа тук. 

Ако някой успее да ги определи от снимките ще съм благодарен.

И двата вида са снимани в Западна Стара планина на около 1300м н.в.

На втората снимка само да поясня, че зелените назъбени листа и лилавия цвят с голо стъбло са едно и също растение.

Надявам се да има някакъв успех с определянето (въпреки не особено качествените снимки). Ще се радвам да разбера поне към кой род или семейство принадлежат.  

[vorfax]

Първото прилича на някаква тръстика, а второто е Лечебна динка (Sanguisorba officinalis)

[Tseco]

Първото май няма много общо с тръстиката. Ниско и тревисто е (до ок. 20-25см височина).

[vorfax]

Alopecurus aequalis

Редактирано 12, 2016 от vorfax

[Last roman]

Как растенията се превърнаха в хищници

Растения, които са далечни роднини, са придобили способността да ядат месо чрез аналогични генетични промени.

Жаба е попаднала в гърнето на месоядното растение непентес. Кадър от видео на Paul Barden

Месоядните растения наистина може да се смятат за чудо на природата. Тези невероятни растения са истински хищници, те улавят насекоми и други дребни безгръбначни (дори и малки жабки, както се вижда на снимката горе), отделят храносмилателни сокове, разтварят жертвата си и получават така повечето от нужните си хранителни вещества.

На науката са известни около 600 вида месоядни растения, всяко от които се е приспособило по различен начин да привлича и задържа своите жертви.

Сега, чрез изучаване на генома на месоядното растението цефалотус (Cephalotus) и сравнявайки неговите разтварящи насекомите течности с тези на други хищни растения, изследователи откриват, че са по една и съща смъртоносна молекулна рецепта, въпреки че са разделени от милиони години еволюция, коментира онлайн изданието Nature.

"Тук виждаме класически случай на конвергентна еволюция*", отбелязвва Виктор Алберт (Victor Albert), генетик от университета в Бъфало, Ню Йорк, съавтор на изследването, публикувано в Nature Ecology and Evolution на 6 февруари.

^{*При конвергентната еволюция независимото развитие на неродствени организми в среда със сходни условия води до аналогични органи и адаптации, защото дори силно различни по устройство и произ­ход организми се приспособяват към условията на средата по сходен начин.}

Хищните растения се срещат в цялото родословно дърво на цъфтящите растения.

Обект на изследването е едно дребно насекомоядно растение, виреещо само по бреговата линия в Югозападна Австралия - цефалотус фоликуларис (Cephalotus follicularis), то е тревисто, расте на сбити купчинки малки гърненца с лепкава течност.

Cephalotus follicularis

За изненада австралийският цефалотус (на снимката горе) е по-близък роднина до звездния плод (Averrhoa carambola) (на снимката по-долу), отколкото към други видове насекомоядни растения с капан - гърненце, открити в Северна и Южна Америка и в Югоизточна Азия. Това показва, че месоядството се е развило многократно при растенията, най-вероятно, за да се справят с бедни на хранителни вещества почви, на които виреят, разказва Алберт. "Това, което те се опитват да направят, е да си набавят азот и фосфор от плячката си".

^{Карамбола (звезден плод). Снимка: Wikimedia Commons}

Смъртоносна рецепта

Австралийските цефалотуси произвеждат смъртоносни, подобни на гърнета листа - които приличат на зъбата усмивка - както и плоски листа. След секвениране на генома на вида, екипът на Албърт идентифицира гените, които се активират по различен начин листата, които са подобни на гърнета и другите, които не са месоядни, а обикновени листа. Това са гените, участващи при създаването на скорбяла и захари, могат да помогнат за производството на нектара, който примамва насекомите, както и гените, кодиращи восъчните вещества, които могат да направят така, че трудно да избягат от капана.

За да разберат как цефалотусите изяждат плячката си, учените изследват храносмилателния коктейл на цефалотус фоликуларис и на няколко други несвързани месоядни растения и да идентифицирали общо 35 протеина, използвайки мас спектрометрия. Много от протеините са свързани с тези, които други цъфтящи растения използват, за да парират патогените. Така например, растенията обикновено произвеждат ензими, които като защита срещу гъбички разграждат полимер, наречен хитин, който изгражда клетъчните им стени. Но Алберт подозира, че австралийските цефалотуси  и други месоядни растения са преориентирали предназначението на ензима за смилане на екзоскелетите на насекомите, които също са направени от хитин.

В новия анализ, Алберт и колегите му установяват също, че у далечно свързаните месоядни растения гените, свързани с производството на протеините в храносмилателната течност имат общ еволюционен произход. Нещо повече, някои от тези гени са се развили независимо, като формата на ензимите се кодират по сходен начин в различните видове.

Учените вече оценяват значението на конвергентната еволюция за месоядните растения, коментира Аарон Елисън (), еколог от Харвардския Университет. "Новото изследване е важно, защото показва как тази конвергенция може да се случи до молекулярно ниво", - подчертава изследователят.

Способността да се храносмилат насекоми е от малка полза, ако растението не може първо да улови и задържи жертвите си, и тук еволюция излеза с по-разнообразни решения, отбелязва Алберт. Венерината мухоловка залепва плячката си, а уртикулария граминифолия (Utricularia graminifolia) обездвижва жертвите си с помощта на миниатюрни вендузи.

^{Уртикулария граминифолия (Utricularia graminifolia) обездвижва жертвите си с помощта на миниатюрни вендузи. Снимка: sarracenia}

В своята книга от 1875 г. "Насекомоядни растения", Чарлз Дарвин, включва подробни чертежи на пипалата, които росянката използва, за да задържи насекомите за листата си. "Не е чудно, че Дарвин пише цяла книга на хищните растения", коментира Албърт.

^{Росянка (Drosera anglica), насекомоядно растение, което използва лепкави власинки - капан, за да улавя плячката си.}

[Last roman]

Странно растение, което расте под земята, е преоткрито след повече от 150 години

 

Снимка: Sochor et al.

Едно наистина странно подземно растение от тропическите гори на Малайзия е преоткрито, след като се смяташе за изчезнало през последните 151 години, съобщава New Scientist.

Растението е открит за пръв път от италианския ботаник Одородо Бекари (Odoardo Beccari) през 1866 г. по време на експедиция до масива Gunung Matang в Западен Саравак, Малайзия. Той взема образци и описва новия вид като Thismia neptunis няколко години по-късно, но след това първо наблюдение оттогава никой не е виждал отново  растението.

Така е до януари миналата година, когато биолози от Института по растениевъдство на Чешката република изследват същия район на дъждовните гори и се натъкват на цвета на T. neptunis, макар че малцина биха разбрали какво виждат. Това са първите хора, които срещат растението след повече от 150 години, а също и първите, които някога са го снимали. Техното откритие е публикувано в Phototaxa .

^{Това е цветът на T. neptunis. Sochor et al. 2018}

Растението принадлежи към групата на микохетеротрофите, но не приличат много на растения. Прекарвайки целия си живот под земята, те напълно са се отказали от фотосинтезата, след като са загубили хлорофила и листата си. Вместо това паразитизират чрез гъбички, които живеят в симбиотични взаимоотношения с други надземни растения и заменят вода и хранителни вещества за храна. Това означава, че по странен, обиколен начин T. neptunis получава своята храна от фотосинтезиращите растения.

По своята същност микохетеротрофните растения са доста скрит вид. Обикновено живеят в тропическа среда като по-голямата им част е под земята, а растенията се появяват над почвата, само когато цъфтят - и дори тогава изглеждат много странни и лесно могат да бъдат объркани от насекомите. Цъфтят за няколко седмици дори не всяка година, затова е лесно да се разбере защо толкова малко е известно за групата или защо много видове са наблюдавани само веднъж.

По тази причина е почти невъзможно да се обяви някое от тези растения за изчезнало или да се разбере колко е разпространен или рядък даден вид.

Но дори и сред тези странни организми, 151 години е доста време да остане едно растение скрито в гъстите джунгли на Югоизточна Азия.

^{Едно от Оригинална илюстрация, направениа от Бекари през 1878 г. Sochor et al. 2018}

^{http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_103944.html?preview=ok}

[Joro-01]

Е то не е ли гъба? Кое го определя като растение?

[Last roman]

явно произходът му:

http://parasiticplants.siu.edu/Mycotrophs/Mycotrophs.html

[fixxxsers]

Восъчната палма ( Ceroxylon quindiuense ) се среща във влажните гори на Андите в Колумбия и северно Перу. Това фактически е най- високата палма в света, т.е. най- високото едносемеделно растение ( това са тревисти растения с неразвит главен корен - имат брадавичеста коренова система ). Височината и най- често е окло 45 м, но някои растения достигат и 60 м!