Едип Цар, Софокъл

[Р. Теодосиев]

Едип Цар

Софокъл

Резюме

Действието се развива пред и в двореца на Едип цар на Тива. Всички хора са насядали пред харамовете на Зевс, Аполон, Атина и Хермес, държейки в ръце молитвени клонки. Едип, цар на Тива излиза и започва да говори на всички деца, млади и стари хора. Пита ги защо са насядали по храмовете и защо се молят. Обръща се към жреца и го пита лично, като човек, който може да каже от името на народа. Жрецът описва страданията на хората от опустошителните болести, които са споходили хората. Гладът, неплодородната почва и невъзможността на жените да раждат.

Едип се обръща към всички и говори, че знае и е запознат със страданията и болестите на хората и дори той страда повече от тях. Защото те страдат всеки сам за себе си, а той страда за всички. Той е изпратил брата на жена си в Делфийският храм да пита боговете с какво дело, жертва или дар могат да спасят народа от гибел. В този момент Креод, който е брат на жената на Едип, идва и съобщава добрата новина, която носи от боговете. Трябва да намерят убиеца на Лайос, старият цар, който е бил преди да дойде Едип. При разговора се разбира, че има само един свидетел на случилото се и убиецът не е един, а цяла банда разбойници. Едип излиза отново пред народа и говори, че ще стори всичко, което е по силите му, за да разобличи убойството и да спаси народа си. След това жрецът кани всички да се разотидат по къщите си и да оставят всичко в ръцете на обичания си цар. Едип остава сам с хора от тивански старци и разговаря с тях. Идва Тирезий слепият гадател. Той знае всичко, но за да предпази от злощастната истина, която ще погуби царя и цялото му семейство, отказва да говори. Едип в ярост не разбира и го проклина. В яростта си той сляпо мисли, че Креод е убиецът и слепият Тирезий му е съучастник, защото знае цялата истина и не казва нищо. Когато ясновидецът си тръгва, идва Креод и започва семейната свада между двамата. Едип обвинява брата на жена си в цареубийство и измяна на народа. Креод отрича всичко и с доводи го убеждава, че по-скоро би умрял, отколкото да направи нещо подобно. Хора от тивански старци участва в разговора като буфер между двамата и се стреми да ги усмири. Идва и се намесва в раздора жената на Едип и сестра на Креод, Иокаста. Тя моли Едип да разкаже защо е свадата. Едип разказва как Креод подкрепя гадателя Тирезий, че той е убил Лайоса. И всичко, казано от гадателя, е истина. Жена му го успокоява, като му разказва за една стара история в подкрепа на това, че никой смъртен не може да гадае и всички гадатели си измислят. Тя разказва как когато им се родило първото дете с Лайоса, първия й мъж, той имал предсказание, че ще бъде убит от първородния си син, който ще се ожени за жена му, майка си. Затова той наредил да свържат краката на сина им и да го оставят в непроходимите планини. В края на разказа тя излиза с довода, че пророчествата не се сбъдват, защото детето е мъртво, а баща му е убит от банда разбойници. И затова той не трябва да вярва в никакви предсказания. Но целият разказ смущава Едип. Той разбира, че Лайоса е убит на кръстопътя между три пътя и разпитва за подробсности и след всяко ново научено за жестокото престъпление той все повече унива и се покайва сам на себе си. Разбира за свидетеля на убойството и нарежда да го намерят, за да може да го разпита по-подробно за случилото се. Иокаста настоява да узнае какво тревожи Едип и защо иска да говори със слугата. Едип удоволетворява желанието й и разказва историята, за която той се съмнява и свърза с убойството на предишния цар. Разказва за детството си, за родителите си и как по време на угощение някой го нарекъл незаконороден. Това го наранило много и след като казал на родителите си те много се ядосали, но нищо не казали. Затова той отишъл да пита Аполон в Делфийският храм, но от там той не получил отговор. Само предсказание, че ще убие баща си и ще стане мъж на майка си и ще направи най-големия грях, кръвосмешението. Затова бяга от дома си и гледа да избяга и от предсказанието. По пътя си на един кръстопът срещнал мъж в колесница. Точно както в разказа на Иокаста Лайоса бил с колесница и малко стражи и прислуга. Спречкали са се на пътя и в яростта си Едип убил всички и в това число и царя Лайоса. Обладан в ужас започва да се самосъжалява и проклиня. Хорът го успокоява, като му казва първо да изчака овчаря и тогава да заключи с решенията и действията. Жената на Едип отива в храма на Аполон да дари цветя и дарове за успокоение на мъжа си. И докато тя е там, пратеник също влиза и пита къде може да намери замъка на цар Едипа или самия цар. Съпругата му се обръща към него и го пита защо го търси. Пратеникът обяснява, че носи добри вести. Народът на Коринт избират Едип за тяхен цар, тъй като техният Полиб е вече мъртъв. Иокаста праща слугини да извикат Едип. След малко Едип пристига и разбира за смъртта на баща си царя на Коринт, Полиб. Едип се обръща с облекчение към жена си и казва, че е предречено да убие баща си, а щом е мъртъв няма как да сбъдне предсказанието. Но с уплаха той се обръща към пратеника и пита дали Меропа, жената на Полиб, е жива. Пратеникът учудено пита Едип защо е наплашен толкова от тази жена, а той в отговор му разказва пророчеството на Аполон, как ще убие баща си и ще стане мъж на майка си. Пратеникът го успокоява и с мисълта, че прави добро на вече своя цар, му казва истината, че Полиб не е истинският му баща. А лично той го е дал на царя на Коринт и той го е приел, защото е бил бездетен. Още повече се задълбава разговора, като разбира, че овчарят, коготото чакат, е същият, който е го е дал на пратеника, който от своя страна го е дал на царя на Коринт. Едип изпраща своите стражи да доведат по-бързо стария овчар, за да разбере кой е и да спре да се измъчва.

Старецът пристига и пратеникът го познава като същия овчар, който преди години му предал детето. Овчарят не го разпознава, но след като пратеникът му разказва за детето, което преди години му е дал лично той и посочвайки Едип, казва, че това е то, същото дете. Овчарят проклиня пратеника и отказва да говори. Едип нарежда да му вържат ръцете и го кара със сила да каже това, което знае. Овчарят разказва, как е взел детето от самата кралица, която сега е жена на Едип. И това дете е било определено да обие родителите си от пророчество и затова е трябвало да умре. Но той от съжаление го дал на друг овчар да отрасне далече от родината си.

След тази трагична свада Иокаста се самоубива, като Едип отива да я търси я намира обесена. Сваля я от въжето и със златната й игла изважда очите си, за да не види повече нещастието си. Креон вече е новият цар и Едип го моли да го прогони от тези земи и да скита цял живот в чужди земи. Умолява го да се грижи за дъщерите му, които ще бъдат следвани от деянията на баща си, който им е брат и да не ги оставя да просят и ходят сами и без мъж. Креон чака боговете да определят съдбата на Едип.

Хорът разказва за подвизите и благочестивите деяния на Едип и как неговото щастие било безгранично, но последвано от най-злочестиви нещастия, и никое подобно щастие не е вечно.

От тук може да свалите цялото произведение: Sofokyl___Edip_tsar_2775.zip

...или от тук: http://www.chitanka.info:82/lib/text/2775