Галската война

[Р. Теодосиев]

Мисля, че няма тема отделно, в която се разглежда само галската война...

Едно сбито разказче за началото на тези събития...

Галия по времето на Цезар се разделяла на три части. От белгите(Галско племе, което по времето на Цезар населявали земите между Сена и Рейн), аквитаните ( Галско племе, чиито земи граничели с Пиренеите, Атлантическия океан и река Гарона) и от тези, които на собствения си език се наричали „келти”, а римския народ ги знаел като „гали”. Те били разделени от реките Горана, Матрона и Секвана. От всички гали най-храбри били хелветите, те първоначално населявали Южна Германия, но постепенно се изместили между река Рейн, планината Юра и Женевското езеро. Ежедневно се сражавали с германците и ги отблъсквали от своите земи.

Оргеторикс бил най-знатният и най-богатият сред хелветите. Толкова много е искал да стане цар, че е организирал заговор срещу знатните и убедил съплеменниците си да напуснат техните земи, тъй като те били най-храбри и най-добри в изкуството на войната.Този народ толкова много жадувал за война, че те не се задоволявали с територията която имат, дори били огорчени от това, което притежават. Закупили колкото се може повече коли и впрегателен добитък и засели колкото се може повече жито, за да имат за повече време през своя поход, който готвели. Готвели се да напуснат своите земи и да завладеят цяла Галия. Оргеторикс започнал обикаля съседните племена и да набира съмишлиници във войната. След като халветите разбрали за съюза, който е сключил със знатни от други племена го оковали, но той се измъкнал от съда. Умира като се самоубива.

Хелветите не се отказали от решението да напуснат своите земи и когато били готови те решили да потеглят. Изгорили всички селища и села и всичкото зърно, което не могли да вземат със себе си, за да няма надежда да се върнат обратно по родните си места.

Потеглили към Провинцията на Рим, тъй като това е най-благоприятният път за техния поход. Хелветите се надявали да минат през единствения мост на река Родан при Генева.

Когато Цезар разбира, че хелветите напирали да минат през Провинцията той веднага потеглил към Трансалпийска Галия и наредил да се събере всичката войска от Провинцията и да се разруши моста при Генева.

Хелветите изпратили пратеници при Цезар да го молят да минат през Провинцията, като няма да правят никакви злодеяния, тъй като нямало от къде другаде да минат. Цезар искал да спечели време, за да може да събере войската си и тъй като не искал да ги пуска насрочил друга среща.

Вече събралата се войска от Провинцията Цезар наредил да се направят укрепления и по този начин никой да не може да мине през реката. Цезар заявил, че по римските закони и обичай няма да ги пусне и ако искат да влязат със сила то той ще ги възпре.

Единствения друг път, които оставал на галите бил да минат през земите на секваните. С подкупи и натиск от външни фактори ги убедили да минат през техните земи. Когато било казано на Цезар за тези планове на хелветите той веднага се отправил към Италия и взел от там два легиона и набрал друга войска и се върнал в Трансилпийската провинция.

Хелветите минали през земите на секваните и започнали да минават и опустошават земите на приятелските на римския народ племена.

Цезар се възползвал от удобния момент да изненада войската на войнствените гали при пременаването на река Арар в гръб.

След тези неочаквани събития хелветите изпратили пратеници да говорят с Цезар и да искат мир. Разговора не минал добре и галите дигнали лагера и потеглили, Цезар ги последвал, като изпратил цялата си конница пред тях.

Между временно исканото жито от Цезар за войката закъснявало и той свикал събрание между видните си военно началници. От там той разбрал за заговора срещу него от видния Думнорикс (Брат на Дивициак, който по това време беше начело на своята държава и беше особено тачен от народа, женен за дъщерята на Оргеторикс).

Цезар разбрал, че Думнорикс е помогнал на хелветите да минат през земите на секваните и за пораженията над конницата и за забавянето на житото. Всички тези обвинения той разбрал и решил да прости заради брат ми Дивициак, но постави стражи за да знае какво прави.

Цезар се отклонил от пътя и тръгнал към Бибракте (Укрепено галско селище, столица на хедуите, разположено на върха на едно планинско възвишение между реките Лоара и Сона), за да снабди с жито войската си. Хелветите като видели войските на римския народ да потеглят се възгордели и си помислил, че изплашени бягат. Подгонили ги и Цезар като видял това оттеглил войските си на един хълм и там започнало сражението. Тъй като римляните имали надмощие една голяма част от галите завзели друг хълм, там ги подгонили римляните и войските вече се били на два фронта.

След победа на Цезар и това, че нямат вече провизии галите обявили капитулация. Цезар заповядвал да се върнат по родните си места и да възстановят селищата си и земята си. След тези действия всички знатни гали дойдоха да поздравят Цезар.

На тайно събрание те замолили цезар за помощ и разказали, че германците минали границите извикани от арверните и секваните като съюзници срещу между племенните войни с хедуите.

Цезар изпратил пратеници при германския цар Ариовист, който бил завладял земите на хедуите, който били „приятели на римския народ”.

Преговорите не минали добре, а оплакванията от съюзническите племена продължавали да притесняват Цезар. Отново голям брой германски войски минали границата и Ариовист се отправил към Везонцион да го завладее. Цезар като разбира това се отправил натам и като завзел крепостта настанил войските си там. Цезар свикал събрание на всички военни началници поради смутове във войската от страх към германците. Окуражил войската и ги подготвил за война.

Когато Ариовист бил вече близо до Цезар изпратил пратеници да започнат преговори и да се срещнат лице в лице.

Когато се срещнали германския цар се държал грубо и високомерно и бил причина за осуетяване на преговорите. Не след дълго отново изпратени пратеници при Цезар съобщили, че искат германците да преговарят. Изпратените пратеници при Ариовист били веднага оковани и затворени, като дигнал лагера и се насочил напред към римляните. Цезар в продължение на пет дни се приближавал към лагера на Ариовист, но войската му така и не напускала лагера. Само предизвикваха конни схватки, на които германците бяха много добре обучени.

Когато Цезар разбра, че Ариовист се задържа в своя лагер за да възпредпрядства понататъшното снабдяване с продоволствие, Цезар избра удобно място до техния лагер само на шестотин крачки и подреди войската си в три редици. Първите две отбранителни, а третата да строи лагера.

Когато на другия ден Цезар остави малко войска в малкия лагер и другата войска прибра в големия лагер германците нападнаха малкия лагер. Битката била дълга и ожесточена. Цезар разпитал пленените войници защо Ариовист не напада те му казали, че врачки му казали, че не трябва да се бие сега, защото ще загуби. Възползвайки се от това той подредил пред малкия лагер съюзническите войски, които били много по малко от германската армия, а с римските войски заобиколил лагера на германците и се приближил до самите стени. Така сражението започнало и продължило дълго. След като вече нямали сили и се изплашили германците обърнали гръб и бягали до бреговете на река Рейн, самият Ариовист беше един от избягалите. Когато вестта за тази битка стигна отатък реката всички племена се втурнаха и избиха всички всеки минал реката германец.

Цезар след като за едно лято успешно проведе две военни операции отведе войската си на зимен лагер. А той самия се завърна в Галия, за да участва в съдебните дела за областите и да вземе решения по тях.

[Warlord]

Това всъщност не е една война, а поредица от войни представляващи грандиозна кампания на Цезар продължила от 58 до 51 г.пр.н.е., гледам че сбитото разказче (в което глаголните времена се въртят като пумпал ) свършва с битката при Мюлхаузен, което е едва 3-тото крупно сражение от Галските войни.

Цезар в продължение на пет дни се приближавал към лагера на Ариовист, но войската му така и не напускала лагера. Само предизвикваха конни схватки, на които германците бяха много добре обучени.

Когато Цезар разбра, че Ариовист се задържа в своя лагер за да възпредпрядства понататъшното снабдяване с продоволствие, Цезар избра удобно място до техния лагер само на шестотин крачки и подреди войската си в три редици. Първите две отбранителни, а третата да строи лагера.

Когато на другия ден Цезар остави малко войска в малкия лагер и другата войска прибра в големия лагер германците нападнаха малкия лагер. Битката била дълга и ожесточена. Цезар разпитал пленените войници защо Ариовист не напада те му казали, че врачки му казали, че не трябва да се бие сега, защото ще загуби. Възползвайки се от това той подредил пред малкия лагер съюзническите войски, които били много по малко от германската армия, а с римските войски заобиколил лагера на германците и се приближил до самите стени. Така сражението започнало и продължило дълго. След като вече нямали сили и се изплашили германците обърнали гръб и бягали до бреговете на река Рейн, самият Ариовист беше един от избягалите. Когато вестта за тази битка стигна отатък реката всички племена се втурнаха и избиха всички всеки минал реката германец.

Целта на Цезар в случая е да пресече опита на и без това имащия огромно числено превъзходство Ариовист да се обедини с нови германски племена преминаващи отсам Рейн. По това време в лагера му плъзват слухове дочути от местните гали за страшната сила и военна мощ на германците, дотолкова, че сред военачалниците настава паника, а повечето от легионерите са пред отказ да се подчинят. Тогава Цезар събира военен съвет, на който са повикани дори и центурионите и държи пламенна реч, в която заявява пред всички, че въпреки критичната ситуация той все пак ще тръгне срещу врага стига да знае, че само Десети легион ще го последва и това му е достатъчно да бъде напълно сигурен в победата. Тогава военните трибуни от Десети легион изпадат във възторг застават на колене пред пълководеца и заявяват, че са готови да го последват навсякъде, а същевременно това мотивира военачалниците на останалите легиони да затегнат дисциплината и да докажат на Цезар, че не отстъпват с нищо на любимия му Десети легион.

Лагера на Ариовист е достигнат на 7-мия ден, а той нарочно протаква преговорите, споменатия горе сблъсък на конниците вероятно е опитът му за покушение над Цезар при единствената им среща на неутрална територия. И макар двата лагера да са вече на половин километър един от друг в продължение на цяла седмица не се стига до битка, а през цялото време текат маневри достигащи до локални схватки, но Арионвист упорито избягва решително сражение. Накрая пленниците всъщност казват на Цезар, че според тяхната традиция гадателките твърдят, че ако сражението стане преди новолуние то няма да бъде успешно. Тогава Цезар решава незабавно да нападне. Главния му удар е нанесен по левия фланг на германците, който е разбит и се разбягва. Но в същото време усиления десен фланг оказва мощен натиск над римските редици и заплашва да обърне хода на битката. В критичния момент от сражението обаче началникът на конницата Публий Крас достига отстъпващия римски фланг и хвърля резервите в негова помощ и след ожесточена и кръвопролитна схватка германците са разбити.

[Warlord]

Битката с белгите и нервиите

Да продължим нататък през Галия. Кампанията през 58 пр.н.е. минава повече от успешно за Цезар, който печели две войни - срещу хелветите и Ариовист и успява още преди да е настъпила зимата да се установи на лагер в областите на секваните. Тогава Лабиен му докладва, че на север протича мобилизацията на белгите (едно от най-големите галски племена населяващо всички територии отвъд Сена чак Холандия, близо 1/3 от Галия), които се готвят да нападнат и отблъснат римляните.

При това положение Цезар решава да мобилизира още 2 легиона от Близка Галия и заедно с 6-те разквартирувани в зимните лагери под негово командване вече се намират два пъти повече сили отколкото сенатът му е позволил. Той бърза да изпревари врага и да му нанесе пръв удар на негова територия. След петнайсет дневен преход достига до земите на белгите (в днешна Шампания). Първото племе, което срещат тук римляните са ремите, които бързат да им предложат своята подкрепа и покорство. Преминавайки река Аксона Цезар разполага лагера си така, че реката да прикрива тила му и като начало по молба на ремите изпраща част от силите си за да освободят един град обсаден от белгите. В резултат на това белгите опожаряват нивите и селата в околностите му и придвижвайки се към римския лагер се установяват на 3 километра от него. Завързват се отделни периферни сражения между белгийски и римски части, Цезар дълго време не се решава да влезе в генерално сражение поради огромното числено превъзходство на вражеските пълчища, спонтанните схватки продължават още няколко дни докато накрая той решава, че войниците му са не по-зле подготвени от врага и и укрепявайки допълнително лагера си оставя в него двата новомобилизирани легиона и извежда навън останалите шест. Белгийските войски също заемат боен ред пред него. Между двете войски обаче има голяма блато, което нито една от двете не се решава първа да прекоси, избухват схватки само по периферията между конниците. Белгите правят опит да прекосят река Аксона и заобикаляйки римляните да излезнат в тила им откъсвайки ги от областта на ремите и снабдяването им с провизии. Цезар предусеща какво се опитват да направят и бързо насочва силите си натам пресичайки пътя им. Белгите дават много жертви и не успяват да преминат реката, тези които се добират все пак до отсрещния бряг са обкръжени и избити от римските конници.

След това поражение обединеното опълчение на белгите се разпада и те минават в отстъпление, което постепенно прераства в паническо бягство под ударите на римляните. Накрая с напредването на римската армия освен белгите, оръжието си предават и племената на суесионите, беловаците и амбианите.

От там Цезар се насочва на североизток към земите на нервиите, племе известно с особената си храброст. Без да осъществяват никакви контакти с римляните те се обединяват с някои съседни племена и заемат позиции отвъд река Сабис, където решават да чакат появата на Цезар.

Атаката им става доста изненадващо и неочаквано за римляните, които все още не са успели да построят и укрепят лагера си. Сред римските легиони настава хаос и паника, липсва общо командване, пресечената гориста местност не осигурява добра видимост върху цялото сражение и легионите практически се отбраняват съвсем самостоятелно, единственото което ги спасява е опитността на легионерите. Виждайки критичното положение Цезар се принуждава сам да влезе в боя, появява се на най-застрашените от пробив позиции и ободрява войниците и офицерите. Има дори един случай, в който Цезар грабва скутума от ръцете на един легионер хвърля се в предните редици и се обръща по име към всеки от намиращите се наоколо центуриони заповядвайки им да преминат в атака.

След като нервиите нахлуват в римския лагер на помощ на Цезар идва изпратения конен отряд от племето на треверите, които виждайки пълния хаос и сеч в лагера решават, че вече всичко е загубено и просто се връщат съобщавайки за пълния разгром на римляните, разрушаването на лагера им и дори пленяването на обоза им.

Въпреки това Цезар чрез ловки маневри и обикаляне зад римските редици Цезар успява да установи връзки между отделните легиони, които да си окажат взаимна помощ. Това както и пристигането на знаменития Десети легион начело с Тит Лабиен в критичния момент на битката обръщат хода на сражението. След продължителни и особено кръвопролитни сражения нервиите преминават в отбрана и въпреки яростната им съпротива до последно претърпяват пълен разгром. Според Цезар след края на битката от близо 60 000 души живи са останали само около 500 войника и 3-ма офицери, а на жените, старците и децата скрити в горите наоколо им прощава и дори заповядва на местните племена да не ги нападат или тормозят по какъвто и да било начин.

Солиден отряд на адуатуките идващ на помощ на нервиите като научава за изхода на сражението се връща обратно от средата на пътя си.

Редактирано Юли 9, 2009 от Warlord