Анестезиология

[nikky]

Интересно би било да разберем, какво ви е мнението за упойките, които се налага да получим всички ние, ако се нуждаем от някаква операция или болезнена манипулация? Имате ли страх от упойките, а вълнува ли ви мисълта за това, което би се случило по време на една упойка? Бихте ли легнали на операционната/манипулационна маса с мисълта "няма да се събудя"?

За справка:Уики-Цитат

Анестезиологията е дял от медицината, който представлява самостоятелна, основна теоретична и практическа наука, решаваща проблемите на борбата с болката, която съпътства почти всички болестни процеси, много лечебни и диагностични процедури, и всички травми - механични, термични, химични и т.н. Анестезиологията разработва, изучава, представя и прилага методите на обезболяване, мускулното отпускане, промяна в съзнанието и потискане на нежелани ефекти, с цел извършване на различни диагностични и лечебни намеси. Успоредно с анестезиологията се развива и реанимацията - науката за възвръщането към живота на пациенти, намиращи се в крайно тежко, критично състояние, на границата между живота и смъртта. Тя изучава танатогенезата (механизмите водещи до настъпването на смъртта), като разработва и прилага методи за възстановяване на жизнените финкции на организма.

Интензивното лечение е онзи дял от медицината, който обхваща критичните епизоди от протичането на всияко заболяване, при които съществува реална опасност от настъпването на рязко влошаване и смърт. Този дял от медицината се развива само и единствено във високоспециализирани отделения (ОАРИЛ) и клиники (КАРИЛ), където за да се изведе пациентът от това критично състояние се прилагат методите на интензивното наблюдение (мониторинг), заместването на дишането, ако такова е необходимо (изкуствена белодробна вентилация), подпомагане и поддържане на циркулацията (хемодинамиката) на пациентите. Така анестезиологията, реанимацията и интензивното лечение, представляват сложна, но логично изградена наука, без която е немислимо развитието на медицината.

Анестезиолог - реаниматор - лекар със специалност по анестезиология и интензивна медицина, /терапевтична специалност по българското законодателство за следдипломните специализации на лекарите; профил - детска анестезиология и реанимация/. Грижи се за всички спешни болни. Стабилизира жизнените им функции чрез медикаменти, инвазивни техники /за осигуряване на апаратно дишане, венозен и артериален достъп, сърдечен масаж и др./. Преценява вида на специалистите и степента на грижите, които трабва да се положат за спасяването на живота на болния, следи състоянието му до пълното стабилизиране. Осъществява предоперативната подготовка на всички болни. Запознава се с вида на операцията и техниката на нейното извършване за да прецени вида, степента и продължителността от нужда на анестезия. При планови операции запознава пациента или неговите близки с целият обем на информация /в т. ч. рискове и противопоказания/. По време на операцията въвежда и държи болния в анестезия. Следи всичките му жизнени показатели - дишане, сърдечна дейност, хемодинамика, температура, лабораторни показатели. При нужда ги коригира и реанимира бония. След операцията извежда пациента от анестезия, назначава терапия способстваща за оптималното възстановяване и предотвратяваща всички оперативни рискове.

[mr.trifonov]

Според мен анестезиологията е една от най-сложните и отговорни специалности в медицината, която обаче често остава в сянка. Искам да обърна внимание, че един анестезиолог трябва да притежава безупречни практически умения за успешно изпъление на манипулации като епидурална, спинална .... анестезии. Тези умения се постигат с години практика. Увода в анестезия е свързон с подробни предварителни изследвания и попълване на въпросници. Анестезиологът решава как и с какъв медикамент ще седира пациента. Разбира се често възникват усложнения по време на обща анестезия, свързани с промяна в дишането и артериалното кръвно налягане, които анестезиологът е задължен да овладее. Деликатен е и моментът, в който пациентът трябва да се обдиша, за да излезе от упойка. Тогва се разчита на рутината на специалиста-анестезиолог. В същото време са необходими сериозни познания по фармакология и разбира се да се следят новостите в техниката, например уредите за апаратна вентилация, да се познава принципа им на действие. Постоянно се откриват нови анестетици за обща и локална анестезия. За съжаление в България са все по-малко желаещите да изучават анестезиология, поради сложността на специалността и отговорността, която носи един анестезиолог, а и работата в отделенията по реанимация, всички знаем, е тежка. Затова повечето млади анстезиолози се насочват към клиники, където се извършват предимно планови операции.

[КГ125]

Преди време ми се случи да видя какво значи истински професионалист в лицето на един анестезиолог от болницата "Доверие" -

Редактирано Септември 15, 2009 от КГ125

[Skubi]

Интересно би било да разберем, какво ви е мнението за упойките, които се налага да получим всички ние, ако се нуждаем от някаква операция или болезнена манипулация? Имате ли страх от упойките, а вълнува ли ви мисълта за това, което би се случило по време на една упойка? Бихте ли легнали на операционната/манипулационна маса с мисълта "няма да се събудя"?

За справка:Уики-Цитат

Анестезиологията е дял от медицината, който представлява самостоятелна, основна теоретична и практическа наука, решаваща проблемите на борбата с болката, която съпътства почти всички болестни процеси, много лечебни и диагностични процедури, и всички травми - механични, термични, химични и т.н. Анестезиологията разработва, изучава, представя и прилага методите на обезболяване, мускулното отпускане, промяна в съзнанието и потискане на нежелани ефекти, с цел извършване на различни диагностични и лечебни намеси. Успоредно с анестезиологията се развива и реанимацията - науката за възвръщането към живота на пациенти, намиращи се в крайно тежко, критично състояние, на границата между живота и смъртта. Тя изучава танатогенезата (механизмите водещи до настъпването на смъртта), като разработва и прилага методи за възстановяване на жизнените финкции на организма.

Интензивното лечение е онзи дял от медицината, който обхваща критичните епизоди от протичането на всияко заболяване, при които съществува реална опасност от настъпването на рязко влошаване и смърт. Този дял от медицината се развива само и единствено във високоспециализирани отделения (ОАРИЛ) и клиники (КАРИЛ), където за да се изведе пациентът от това критично състояние се прилагат методите на интензивното наблюдение (мониторинг), заместването на дишането, ако такова е необходимо (изкуствена белодробна вентилация), подпомагане и поддържане на циркулацията (хемодинамиката) на пациентите. Така анестезиологията, реанимацията и интензивното лечение, представляват сложна, но логично изградена наука, без която е немислимо развитието на медицината.

Анестезиолог - реаниматор - лекар със специалност по анестезиология и интензивна медицина, /терапевтична специалност по българското законодателство за следдипломните специализации на лекарите; профил - детска анестезиология и реанимация/. Грижи се за всички спешни болни. Стабилизира жизнените им функции чрез медикаменти, инвазивни техники /за осигуряване на апаратно дишане, венозен и артериален достъп, сърдечен масаж и др./. Преценява вида на специалистите и степента на грижите, които трабва да се положат за спасяването на живота на болния, следи състоянието му до пълното стабилизиране. Осъществява предоперативната подготовка на всички болни. Запознава се с вида на операцията и техниката на нейното извършване за да прецени вида, степента и продължителността от нужда на анестезия. При планови операции запознава пациента или неговите близки с целият обем на информация /в т. ч. рискове и противопоказания/. По време на операцията въвежда и държи болния в анестезия. Следи всичките му жизнени показатели - дишане, сърдечна дейност, хемодинамика, температура, лабораторни показатели. При нужда ги коригира и реанимира бония. След операцията извежда пациента от анестезия, назначава терапия способстваща за оптималното възстановяване и предотвратяваща всички оперативни рискове.

Здрасти!

Е тука стават тези грешки които пресата с такова удоволсвие пише. Случва се но рядко, че пациентат не се събужда или да се събуди остава в будна кома. И после.....чакаш. може и години дано се събуди...

Което е по-често но не се гъдае толковав пресата това са ефектите, които изпитват някои след будене. На мене лично не влияе преспиването-буденето, малко съм зашеметен и толкоз. Но на жена ми например и е ужас. Събужда се в ужасна паника, студена пот я избива и на всяка цена изка да бяга на някъде всякаш пожар има в болничната стая. Трябва във всеки случай да убеждавам докторите, че ако е възможно да съм до нея когато почват да я будят иначе паникюсва и почва да ме вика.