Военното дело на прабългарите

[проф. Добрев]

Първи и последен в Света, единствено и само прабългарският хан Атила-Авитохол има едновременно и вкупом на своя пълководчески актив такива три грандиозни военни кампании като:

1. Първата Велика битка на народите на Каталунското Поле през 451 г., участниците в която от двете страни наброяват 300-700 хил. души, а само убитите и ранените са повече

от 165 хил. души.

2. Военният поход срещу течението на Дунав, по време на който са превзети и разрушени всички римски крепости до Ниш, с изключение на Рациария, а обсадната техника на прабългарското племе савири направо удивлява военните специалисти на Рим и Византия.

3. Пресичането на Алпите и военният поход на юг в Италия, по време на който са превзети и разрушени 20-те крепости преди Рим, който е пощаден единствено поради личната молба на самия папа.

[Aspandiat]

Драги професоре, обсадната техника са савирите не "удивлява" Прокопий Кесарийски, всъщност само е констатирана от него точно 100 години след смъртта на Атила, който няма нищо общо с Авитохол. Някой в този форум мисля, че ви беше посъветвал да четете повече история...

П.П. "свят" се пише с малка буква. Изглежда освен, че сте почнали да си измисляте нова лингвистика, сте се насочили и към създаването на нов български правопис.

[Ka40]

Драги професоре, обсадната техника са савирите не "удивлява" Прокопий Кесарийски, всъщност само е констатирана от него точно 100 години след смъртта на Атила, който няма нищо общо с Авитохол. Някой в този форум мисля, че ви беше посъветвал да четете повече история...

П.П. "свят" се пише с малка буква. Изглежда освен, че сте почнали да си измисляте нова лингвистика, сте се насочили и към създаването на нов български правопис.

Е "професорът" е преподовател по турски и историята определено не му е силната страна, макар, че според мен и турският му куца. Ако беше истински специалист по турски език, щеше да превежда турски сериали и да прави кинти, а не да си губи времето да кисне в интернет форумите по история, където става за посмешище.

Колкото за правописа му - всеки прави грешки като пише, особено като бърза, обаче "професорът" системно бърка основно правило, което се учи във втори клас, а именно кога думата се пише с главна и кога с малка буква. Освен "свят" грешно е написал и "Каталунското Поле ". Освен това битката не е в Каталунското поле, т.е. полето в Каталуния (Каталония Catalunya, в Испания), а в Каталаунските поля, но да предположим, че грешката е техническа. Та мисълта ми беше - аз отдавна обърнах внимание на "професора", че един професор филолог неможе да допуска системно такава груба грешка, ама явно толкова си я знае българската граматика. Уточнявам българсктата, а не болгарската, която само той я знае.

[проф. Добрев]

Драги професоре, обсадната техника са савирите не "удивлява" Прокопий Кесарийски, всъщност само е констатирана от него точно 100 години след смъртта на Атила, който няма нищо общо с Авитохол.

Авитохол и Атила са една и съща историческа личност!

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

И все пак особено интересното и много полезното тъкмо за случая е това, че всички тези сведения и факти се съгласуват напълно и се потвърждават и от изключително ценната и важна като извор за най-ранната българска история, собствено българската историческа хроника, известна главно като Именник на българските ханове, съвсем в началото на която е записано: Àâèòîõîëú æèòú ëhòú Ò. ðîäú eìq Äqëî, à ëhòú eìq äèëîìú òâèðeìú - Авитохол живя години триста, родът негов е Дуло, а годината му е Змия, Девети месец.

Анализът и изводите от този израз в рамките на възможно най-пълното и последователно, най-квалифицираното и най-задълбочено проучване на Именника от страна на българския езиковед проф. М. Москов [1988] показват, че оттатък Дунав, в продължение на 300 год., с остригани глави царуват български ханове от рода Дуло, първият от които се възкачва на престола именно и тъкмо през 153 г., и този род стои начело и управлява едно или няколко прабългарски племена в продължение на една епоха от 300 г., в края на която царува и през 453 г. приключва земния си път хан Авитохол, името на когото в качеството и с функцията на епоним е използувано в Именника за обозначаване и наименоване и на цялата предишна епоха, каквато в действителност е широко разпространената практика при подобни случаи през Античността и Ранното Средновековие [144-175].

Ето защо, за тази 153 г. непременно трябва да се отбележи, че в рамките на историческата хронология, където обикновено се борави със столетия и хилядолетия, тя изцяло и напълно съвпада с посочената 160 г. и нейния период, когато по онези земи е констатирано присъствието на хуни, което пък от друга страна означава и това, че тези хуни са прабългари и че именно техният царски род Дуло впоследствие застава начело и оглавява онези прабългарски племена, които преминават Дунава, създават и изграждат българската държава и в качеството на единия от двата основни дяла, заедно със славяните, полагат и основите на по-късно възникващата и изграждаща се българска народност.

Именно тук и пак в тази връзка особено важно и съществено за нашето изследване е и това, че отново според Ю. Джафаров, “към 160 г. някаква група племена, известна под названието “хуни”, вече е пресякла Волга и обитава степите на северозападното Прикаспие”; това е “първият етап на проникване из-зад Волга на Северен Кавказ, очевидно, още към средата на ІІ в., на изолирана група хунски племена, което предхожда тяхното масово появяване през 70-те год. на ІV в. в Източна Европа”; редица изследователи “свързват първата конкретна група тюркоезични племена, проникнали из-зад Волга в степите на Северен Кавказ още през първите векове на Новата ера, с булгарите”, само че “тази гледна точка в повечето случаи не се обвързва със съобщенията на източниците за хуните и булгарите едновременно, което се обуславя преди всичко от съществуващото в научната литература противопоставяне на хуните с булгарите”,...

...в противовес на което пък ние, т.е. той, Ю. Джафаров, “ще се опитаме още веднъж да проследим тясната взаимна връзка между едните и другите и именно в този аспект да подходим към тълкуването на източниците”; арменските извори съобщават за активно участие на хуни във войните между перси и арменци през годините 213-241 и 287-332, като специално Мовсес Хоренаци съобщава, че участници в тези събития са “басилите”, които разбити и преследвани се изтеглят в “земята на хуните”, докато същите тези басили други хронисти пък наричат хуни; “първото нахлуване на барсилите с хазарите в Албания, сведенията за което е съхранил Мовсес Хоренаци, е станало изглежда около 215/6 г., т.е. приблизително 10 год. преди времето, когато, съгласно Агафангел, при същия този цар Хосров, в Задкавказието, за първи път се появяват и хуните” [4-5,9,11-15].

Всичко това според нас, в качеството ни на обикновен читател българин, не е нищо повече, наистина все трябва да се каже от някого кога да е, от много обидно-срамната за нас, българите, повторна демонстрация след скандалния случай “Петър Добрев в Интернет”, на особено “високо” ниво на интелигентност, което, както и при много други още български и небългарски историци, така и няма как и не може да се справи и да реши “изключително трудната задача” от малко по-горе приведеното първо изречение на Именника, в което Авитохол си има род, от който произхожда, той живее и царува, т.е. той е не митологема, както се тръби навсякъде и винаги (Цв. Степанов), а напълно и без остатък реална историческа личност, но неговото име пък е епоним, наименование на една доста продължителна историческа епоха...

...и ако авторът на този раздел от въпросната, много претенциозна, но определено злополучно-несполучлива “българска история” си беше направил труда да се поограмоти малко от достатъчно подробното и популярно обяснение на ситуацията около епонима “Авитохол” при проф. М. Москов, то нямаше да си приписва напълно заслужено “гениалното прозрение” на “неизкушен читател”, според което щом като самите българи поставят “началото на своята царска власт в средата на ІІ век сл.Хр.”, то няма как Авитохол “да бъде Атила”, въпреки току-що споделената, определено не особено вярна и точна в началната си част, констатация, че “Близостта на имената на Авитохол и Атила и най-вече тези на Ернах и Ирник отдавна е накарала историците да постулират тяхната тъждественост.”,...

...по повод на което ние пък чувствуваме непреодолимата вътрешна потребност да забележим, че щом като историците постулират тяхната тъждественост, то надали това е единствено и само на основата на близостта на имената, с което най-малкото биха изглеждали смешно-глупаво, така че в края на краищата дали въпросният “млад учен” не изпитва някакво неудобство от това да се подиграва по този начин с научния проблем, със самите прабългари, а следователно и с Читателя, но и какво ли не още, както от митологията, така също и дори много повече и от зоологията, само не и от реалната история на българите, може да се забележи по страниците на това смехотворно писание [срв. История на българите 2003, 35-37].

[проф. Добрев]

Това, естествено, съвсем не е така.

"подвесните колани" - също неизвестен в българската наука термин. Вероятно се има предвид коланите с апликации, които естествено също не са българско откритие.

"горните мъжки гащи" - тъй като до момента не е доказанато, че през разглеждания период е имало "долни гащи", то проблемът с "горните гащи" трябва да се разбира като проблем с "гащите" като цяло. Това, както всеки може да се досети, също не е българско откритие.

Мъжките гащи и подвесният колан са донесени в Европа от прабългарите от Западнохунската Империя, които са тяхно изобретение още през най-дълбока древност, а мъжките гащи между впрочем много преди това те предават и на китайците, които почувстват нужда от тях, когато реорганизират войската си и въвеждат конница по прабългарски образец.

Специално в Европа мъжките гащи под формата на сегашния панталон навлизат в масово-всекидневна употреба едва през ХІІ в.

След IV в. подвесният колан получава достатъчно широко разпространение по территорията на Европа и се заимства във византийската армия, като има запазен папирус от Фаюмския Оазис от началото на VII в. с разписка от византийски военачалник за получаването на партида "български колани".

Впоследствие изглежда отношението към тези колани се променя, защото в "Тактика" от Псевдо-Маврикий (VI-VII в.) се забранява на византийските войници да носят "български колани и плащове".

[Armand O'BOLG]

ЕЛЕМАГ - Не си прав да му отваряш очите на пишман професора и на останалите! Онова беше лично съобщение и не трябваше да го разгласяваш. Не можеш да си представиш колко подобни "смешки" като тази с прабългарина Елемаг има и знам, пък и не само аз! Ето вече и Антон Съботинов в своя труд от 900 страници го публикува това за Елемаг и дори изглежда сам го е проверил. Преди нас разбира се имаше и други - напр. Степан Антоляк! Аз обаче чакам, гледам напъните на такива като Добрев и се кефя на лингвоеквилибристиката им, но ще дойде време да се обяснят и други такива "прабългаризми", дето ги изчоплят от някой римски писоар и веднага хукват да ги етимологизират. Добрев, добрев, добрев... акълъ бокуна каръшмъшсън сен! Например за канатирикинът какво ли ще е, ако сега на старите ти години някой иранец ти го обясни и излезе че не само не е титла, ами не е и мъж? Ще има изпадали като дървета с прогнили корени културтрегери, а ведно с тях и епигоните им!

[Ka40]

Мъжките гащи и подвесният колан са донесени в Европа от прабългарите от Западнохунската Империя, които са тяхно изобретение още през най-дълбока древност, а мъжките гащи между впрочем много преди това те предават и на китайците, които почувстват нужда от тях, когато реорганизират войската си и въвеждат конница по прабългарски образец.

Специално в Европа мъжките гащи под формата на сегашния панталон навлизат в масово-всекидневна употреба едва през ХІІ в.

За панталоните мисля вместо коментар да дам две картинки. Нека "професорът" каже тези прабългари от Западнохунската империя ли са, китайци ли са или са огуро-тюрко-гагаузо-болгари

А колкото за "подвесният колан" - такъв термин в българската наука несъществува и затова неможе да се коментира

[Elemag]

ЕЛЕМАГ - Не си прав да му отваряш очите на пишман професора и на останалите! Онова беше лично съобщение и не трябваше да го разгласяваш. Не можеш да си представиш колко подобни "смешки" като тази с прабългарина Елемаг има и знам, пък и не само аз! Ето вече и Антон Съботинов в своя труд от 900 страници го публикува това за Елемаг и дори изглежда сам го е проверил. Преди нас разбира се имаше и други - напр. Степан Антоляк! Аз обаче чакам, гледам напъните на такива като Добрев и се кефя на лингвоеквилибристиката им, но ще дойде време да се обяснят и други такива "прабългаризми", дето ги изчоплят от някой римски писоар и веднага хукват да ги етимологизират. Добрев, добрев, добрев... акълъ бокуна каръшмъшсън сен! Например за канатирикинът какво ли ще е, ако сега на старите ти години някой иранец ти го обясни и излезе че не само не е титла, ами не е и мъж? Ще има изпадали като дървета с прогнили корени културтрегери, а ведно с тях и епигоните им!

Много съжалявам, но не съм разбрал, че това е поверителна информация, просто не видях нищо тайно в нея.

[Armand O'BOLG]

Много съжалявам, но не съм разбрал, че това е поверителна информация, просто не видях нищо тайно в нея.

Категорично това е поверителна информация, това е тайна за такива като проф. Добрев, който не си е направил труда дори да провери в оригинала, но вече е готов с етимологията. И кава е тя - всички видяхме: отсгрешеното име Елемаг се произвежда Елбег, за да съответства на граматката на някои или на всички тюркски езици! Какво по-ясно? По-ясно от това здраве му кажи! после модераторът ИСТОРИК ни призовава къму важение към тогова. Ама, как, любезни господине, когато виждате алхимията в мозъка му - подмяната например във втората сричка - "маг", понеже съдържа "м", което в някои тюркски езици преминава в "б", в случаяе напълно произволна,

[GavrilRadomir]

г/ Изпратени са на командировка от своите господари - Аварите?

И нямаше ли там някъде в Юстиниановата епоха някакъв персийски посланик в Константинопол с името Заберган?

[GavrilRadomir]

Уважаеми колеги и приятели,

Темата е интересна, която коментирате, но е и много компрометирана, тъй като по личните имена на определени исторически персонажи да се съди за етническата им принадлежност е най-малкото глупаво. Антон Съботинов в книгата си "България при цар Самуил и неговите наследници", Т.І, е посочил редица нелепости в тази насока (вж. с. 180 - 185, 590 - 592) и то аргументирано (вж. имената за двамата братя Ратен и Карач от Бориловия синодик). Всички тези приказки за произхода по имената са плод на политическата конюнктура и модерните тенденции в историграфията на определен етап. Относно котрагите и кутригурите прочетета статията на Антон Съботинов "Епископия Котия - Котрагия в църковната структура на Ромейската империя (VІІІ - ІХ в.) и българите", която се продава като самостоятелна публикация в "Български книжици" - София за пет лева, но я има и поместена в сайта на Иван Танев - protobulgarians.com.

Жалко, че споменатият автор не се включва в споровете в този форум. Разполага с много интересна и важна информация.

Със здраве

Гаврил - Радомир Български

[проф. Добрев]

"пластинчатия или съставен лък" - има го още при сарматите

Благодаря Ви за възможността да попадна на този сайт.

Прави ми особено силно впечатление това, че почти с един и същ като устройство и технология на производство лък са въоръжени народи, които стоят изключително далеко едни от други и във Времето, и Пространството – скити и монголи, асирийци и маджари, авари и турци, индо-перси и кримски татари и т.н.

Но особено силно смущаващата трудност тук според мене е в това, че ние щем не щем трябва все някога да решим дилемата МОНОГЕНЕЗА-ПОЛИГЕНЕЗА.

При търсенето на решение на дилемата, в полза на полигенезата работи силно разноместната и разновремева дистрибуция на лъковете, докато в полза на моногенезата натежава тяхната почти пълна идентичност като външен вид, което изобщо не е трудно да констатираме дори и ние, а така също и като технология на производството, ако се доверим на уверенията на майстора.

При това положение напълно естествено е да отдадем предпочитание на моногенезата, решаващо значение за разгръщането и доказването на която безспорно ще има откриването и посочването на онзи народ, който да изиграе ролята на пряко или косвено свързващо звено между всички тези племена и народи и от който народ останалите народи са заели лъка, като по такъв начин се експлицират и обясняват и мястото и времето, където и когато даден народ приема или предава лъка на друг народ.

Очевидно-безспорно в доста голяма степен и като се върви по пътя на изключването, такова свързващо звено, например, надали може да бъдат асирийците или индо-персите, въпреки че съдържанието на последния термин на мене не ми е съвсем ясно.

Моята работна хипотеза постулира в качеството на такова свързващо звено прабългарите и в основни линии тя е следната:

1. Прабългарите от Източнохунската Империя предават или по-точно оставят лъка на съседните монголи и родствените огузи, вътре сред които все още недиференцирали се, са и бъдещите турци, а така също и онази част от кримските татари, които са огузи, а не къпчаки.

Тържествената зала на турската Военна Академия в Истанбул се казва Омуртаг; турският президент има на колата си някакъв прабългарски знак; под името Мете турците считат за свой легендарен хан прабългарския хан Багатур, кит. Маотун; аспирациите им към прабългарския хан Атила са толкова прозрачни, че се забелязват с просто око, особено в ономастикона, но пак тук има и име Аспарух.

1.1. Българите сами стигат до производството на този лък, но по-вероятно го заимстват от индоиранците, заедно с ризницата, защото думата КЮПЕ (Преславски Надпис) е индоиранска по произход.

1.2. С разделянето на индоиранците на иранци и индийци лъкът напълно естествено и закономерно се появява у скитите от една страна и у индийците от друга.

2. След като прабългарите излизат на границата на Сасанидска Персия, персите го заимстват от тях и доказателство за това е фактът, че перс. ХАДАНК “стрела” е прабългарска по произход дума.

2.1. Персите го предават на асирийците, но ако именно тук се изтъкне като контрааргумент хронологическа инконгруенция (несъвпадение по време) тогава за това си има и втори, резервен вариант, вж. 2.2.

2.2. Асирийците го имат този лък още от 1-та половина на ІІ хил. пр.н.е. от иранците хиксоси или от българите касити, които са бъдещите хазари, заедно с името и на бог Дингир, известен повече като шумерски.

3. Аварите заедно с прабългарите и хазарите образуват Българската група на Тюркското етнолингвистическо семейство и са засвидетелствани в древнокитайските хроники под името ухуан - на карта на Гумильов се разполагат в източния край на Гоби.

3.1. Аварите имат този лък още от времето, когато все още неразделилите се прото-българи, по-малко вероятно, сами стигат до технологията на производството му или пък повече вероятно го заимстват от индоиранците, но така или иначе самите авари си го имат лъка като бащино наследство.

3.2. Аварите заимстват лъка от прабългарите на един по-късен етап, най-вероятно в рамките на прабългарската Източнохунска империя.

4. В нашата абстрактно-понятийна и следователно фундаментално-същностна концепция хуните тук не са нищо друго освен самите прабългари като водещо ядро и ударна сила на Западнохунската империя на хан Атила, в рамките на която те имат възможност да го предадат на още много други племена и народи.

5. Маджарите най-вероятно заимстват лъка от прабългарите около Кавказ, малко по-късно в Лебедия на Крим, но надали в Ател-Кузу, където към тях след 885 г. се присъединява и фактически ги оглавява прабългарският род на първия маджарски крал Арпад.

Доколкото маджарите, макар и разбойници, са известни като добри войници още от Лебедия и Ател-Кузу, нищожна е вероятността да са заимствали лъка от прабългарите, останали на територията на дн. Унгария след разпадането на империята на Атила, което те могат да направят едва след 896 г., когато завладяват централните части на сегашните си земи.

Налице са много сериозни податки от гледна точка на тюркската историческа фонетика унг. íjak “лък” да може да се докаже като прабългарска по произход дума, а може би това вече е сторено, но сега нямаме възможност да правим справки.

6. Западнохунската империя е полиетническа военно-племенна конфедерация, образувана и създадена на основата на голям брой прабългарски племена, централна роля сред които играе племето на оногурите, от което е и родът Дуло, от който пък произхождат хан Ругила и неговият племенник и наследник хан Атила.

6.1. Към 450 г. столицата на Империята се премества няколко пъти на север по левия бряг на Дунав, но западната граница минава по р. Рейн, северната по – Балтийско море, южната – по Стара планина, а източната – по Урал, като вътре в тези граници остават голям брой други прабългарски, ирански, готски, славянски и др. племена, които воюват съвместно с прабългарите, което безспорно означава, че всички те имат теоретичната възможност да заимстват по-ефективните лъкове, но всъщност трябва да се приеме, че няма никакви причини да не го направят това.

6.2. Прабългарите се появяват на североизточната граница на Римската Империя през последната ¼ на ІV в.и от този момент нататък, чак до битката при Недао през 454 г. те водят непрекъснати войни с римляните – западни и източни, които се убеждават на практика в предимствата на прабългарското въоръжение и на прабългарската бойна тактика и най-вероятно не пропускат случая да заимстват елементи от тях и да ги въведат в собствената си войска.

Като предпоставка и доказателство за подобно заимстване може да се приеме изумлението на византийците пред разрушително-унищожителния ефект на докараната от Кавказ обсадна техника на савирите прабългари, благодарение на която прабългарите и техните съюзници с голяма лекота превземат и разрушават всички крепости по десния бряг на Дунав, като се започне от делтата му и се стигне чак до Ниш, като непревзета остава само една единствена крепост, като че ли Арчар.

6.3. Византийците започват цялостна реорганизация на войската си по прабългарски образец и с прабългарско въоръжение още по времето на хан Атила, а римляните заимстват само отделни елементи, важна роля за което изиграва и фактът, че в младежките си години бъдещият римски главнокомандващ Аеций е заложник в двора на хан Ругила и там се сприятелява с Атила, който по силата на това, че неговият баща брат на хан Ругила се явява авит, т.е. княз, бива наричан авит-охол “княжески син”, която титла впоследствие се развива и преминава и в мъжкото лично име Авитохол.

6.4. Като преносители на въоръжение се явяват и редица германски или романски племена, които преди това са се били на страната на прабългарите, но които впоследствие, по време на Първата Велика Битка на Народите през 451 г. на Каталунското поле северозападно от Париж, вече са в коалиционните войски на римляните, под командването точно на Аеций.

6.5. Още от края на ІV в. сабята като нов вид разсичащо оръжие започва да се заимства от съседните на прабългарите племена в рамките на Западнохунската империя, докато тя преминава у всички племена, на основата на които се изграждат по-късните западноевропейски народности, именно поради което и в езиците на почти западноевропейски народи се заема и съответната прабългарска дума наименование на това страшно за времето си и за самите европейци оръжие.

По това време сабята наистина е страшно оръжие и технологията на нейното производство, закаляване и заточване се знае само от прабългарите, видно от носещите се легенди, че хуните закаляват сабите си, като хвърлят в огъня млади жени в напреднала бременност и когато те се изпекат до определена степен, разпарят коремите им и закаляват сабите си в нагорещените тела на неродените им деца.

През Късната Античност китайците познават многопластовото изковаване на разсичащи оръжия, но доколкото прабългарите още в прародината си Минусинската котловина през ІІІ-ІІ хил. пр.н.е. овладяват металообработването и благодарение на това жънат с бронзови сърпове, то трябва да се допусне, че китайците възприемат тази технология от прабългарите, заедно с редица други още нововъведения за тях специално във военната област.

Настоящата работна хипотеза може да се оборва и ревизира, само при наличието и от страна на подобна друга работна хипотеза, с помощта на която да се премахнат в нея достатъчен брой конкретни свързващи звена или елементи, по силата на което тя сама да си се срути.

[Ka40]

Настоящата работна хипотеза може да се оборва и ревизира, само при наличието и от страна на подобна друга работна хипотеза, с помощта на която да се премахнат в нея достатъчен брой конкретни свързващи звена или елементи, по силата на което тя сама да си се срути.

Не. Тя просто ще остане в маргиналното научно пространство. Там където са хипотезите, че шумерите били прабългари, че Христос говор на прабългарски или че в Странджа е гробницата на египетската богиня Баслет.

[проф. Добрев]

Не. Тя просто ще остане в маргиналното научно пространство. Там където са хипотезите, че шумерите били прабългари, че Христос говор на прабългарски или че в Странджа е гробницата на египетската богиня Баслет.

Подобни глупости ги мътят такива като тебе и аз нямам нищо общо с тях.

И все пак би ли казал къде ще остане твоята хипотеза, която досега не си написал, а и никога няма да напишеш, защото не си даже и в маргиналното научно пространство!

[Ka40]

Подобни глупости ги мътят такива като тебе и аз нямам нищо общо с тях.

И все пак би ли казал къде ще остане твоята хипотеза, която досега не си написал, а и никога няма да напишеш, защото не си даже и в маргиналното научно пространство!

За разлика от вас "професоре", аз нямам намерение да се самодоказвам по разни форуми. За това има по-сериозни места. Тук идвам само за развлечение, а не да си натрапвам налудничивите идеи и да се самоцитирам.

[проф. Добрев]

А колкото за "подвесният колан" - такъв термин в българската наука несъществува и затова неможе да се коментира

Към настоящия момент по тази проблематика има вече немалък брой научни публикации, сред които има и такива на уважавани и зачитани от чужденците български изследователи, за преголямо съжаление от времената, когато ние наистина сме имали истинска прабългаристика, а не научна фантастика, и не псевдоучени, които имат мнение по всичко, много преди да научат правописа поне, както е сега.

М. В. Панченко

КОЧЕВНИЧЕСКОЕ ОБЛАЧЕНИЕ В ХУДОЖЕСТВЕННОМ ЛИТЬЕ СРЕДНЕВЕКОВЬЯ

Рассмотрение этой группы целесообразно начать со статуэтки, обнаруженной около 1861 г. близ г. Хорола бывшей Полтавской губернии. Штатным смотрителем местного уездного училища она была передана музею университета св. Владимира, большую часть коллекций которого впоследствии унаследовал Киевский исторический музей (ныне - Национальный музей истории Украины). Отлитая из цветного металла фигурка изображает стоящего воина с согнутой, приставленной к боку левой и вытянутой по линии плеч правой рукой, в которой находился некий, впоследствии утерянный предмет1 (рис. 1).

Временная и этническая принадлежность статуэтки уже давно вызывала разноречивые высказывания исследователей, впрочем, часто носившие мимолётный, гипотетичный характер. Интересно отметить, что в большинстве случаев они касались именно одеяния фигурки.

На этом фоне чрезвычайно информативно выглядит сопоставление указанных предметов с бронзовым подсвечником из собраний Schnütgen-Museum (Кёльн). Его основной композиционный элемент - фигурка, почти полностью соответствующая вышеописанным как стилем изготовления, так и передачей деталей одежды; как и у ближневосточной, основным (и наиболее интересным) её отличием является положение рук - они обе распростёрты в стороны и в каждой из них находится подставка для свечи (рис. 6).

Это единственный известный нам экземпляр, где сохранился такой конструктивный элемент, не оставляющий сомнений в функциональном назначении предметов данного круга. Привлекает внимание контекст публикации - подсвечник экспонировался на выставке, посвящённой кочевническим древностям раннего средневековья [Hunnen + Awaren: 1996, s. 242-243, katalog. Nr. - 5.71]. Возражений относительно византийского производства самого предмета авторы каталожной статьи не высказывают, датируя его VI в. или несколько более поздним временем.

Как видим, мнения по поводу происхождения и хронологии данных предметов единообразием не отличаются. Обращаясь к указанным вопросам, представляется целесообразным отдельно рассмотреть детали одеяния и причёски, учитывая при этом технические приемы и стиль их передачи.

Среди других деталей одежды особое внимание привлекает пояс фигурки, имеющий семь длинных дополнительных ремней, снабжённых, очевидно, металлической фурнитурой. Последнее целенаправленно подчеркнуто орнаментацией - окружности с точкой в центре намечены на концах и в местах крепления дополнительных ремней к основному, т.е. в местах обычного расположения металлических деталей поясного набора. Некоторая схематичность в передаче поясных наконечников и накладок обусловлена самим методом орнаментации, при котором подобная окружность является, собственно, основной орнаментационной деталью - ею также отмечена и отделка одежды (на подоле и оплечье) хорольской фигурки. Остальные экземпляры подобной орнаментации не имеют, но, тем не менее, эти же детали поясного набора у них выделены весьма рельефно.

После гуннского нашествия IV в. наборные пояса уже довольно широко были распространены по территории Европы, однако, тип пояса подобный изображённому, появляется здесь приблизительно с VI в. и, первоначально, является отличительной чертой снаряжения протоболгарских и некоторых других контактировавших с ними кочевых племен. Отличие гунно-болгарского пояса от поясов, бытовавших в этот период у иных народов, зафиксировано и в письменных источниках, анализ которых (в т.ч. и по данному вопросу) был в своё время предложен Петром Мавродиновым [Мавродинов : 1936, с. 157-158]. Основным отличием болгарского пояса являлось как раз наличие дополнительных подвесных ремней [Гадло: 1963, с. 95], но необходимо заметить, что такие пояса довольно быстро приобретают популярность у других степных (а часто и у соседних оседлых) народов и, претерпевая определённые изменения, продолжают бытовать у них весьма продолжительное время.

Популярности наборного пояса способствовало также и его важное символическое назначение, посредством которого определялась родовая принадлежность, социальный статус и заслуги владельца. Данное положение, на основе богатого материала из аварских погребений в Венгрии, было доказательно аргументировано Д. Ласло [Laslo : 1965, с. 16, 51, 56], а С.А. Плетнёвой даже были выявлены семиотические различия в ранговом соотношении между наконечниками и накладками из венгерского и дмитриевского комплексов [Плетнёва: 1967, с. 164-165; 1989, с. 280-282].

Наборной пояс с дополнительными ремнями имел не только эстетическую и символическую, но и вполне определенную утилитарную нагрузку - к нему крепилось оружие и другие необходимые в походе предметы, а иногда подстегивались и голенища сапог. Такая традиция сохранялась и в дальнейшем, что можно пронаблюдать на примере каменных изваяний евразийской степи. На то, что изображённый на фигурке пояс имел не только декоративное, а и реальное практическое назначение, указывает пряжка-распределитель, в которую продеты два боковых ремешка (рис. 8). Она расположена с левой стороны, как раз в обычном для крепления клинкового оружия месте.

Движение кочевых племен на Запад и высокие боевые качества их снаряжения способствовали широкому распространению последнего. Согласно выводам Д. Чалланя, например, пояса рассматриваемого типа проникают на Запад в VI-VII вв. [Чаллань : 1956, с. 179-180]. И. Вернер, среди находок ещё более западных чем венгерские, также выделяет вещи восточного происхождения, однако надо отметить, что среди скрупулезно изученного им материала поясные наборы вышеуказанного типа отсутствуют [Werner : 1956]. Это вполне согласуется с событиями той эпохи - гунны и большинство сопутствующих им племен были изгнаны из основной части западноевропейских территорий после битвы под Недао, т.е. до того, как подобные пояса могли получить у них распространение. Оставшиеся же там относительно немногочисленные группы пришлых народов потеряли непосредственные культурные связи с восточными соседями и вряд ли могли бы привнести подобный элемент в местную материальную культуру, что, впрочем, подтверждается и исследованиями оставленных ими памятников [Кузнецов, Пудовкин: 1961].

Основные же зоны бытования поясных наборов более позднего периода (в т.ч. и рассматриваемого типа) вполне однозначно определены отечественными исследователями [Плетнёва : 1967, с. 161; Распопова: 1965, с. 90]. И если к востоку они довольно обширны - Крым, восточноевропейские степи, Центральная и Средняя Азия, Кавказ, то на Западе область их местного производства можно, очевидно, ограничить территорией Аварского государства (Паннонией).

В качестве признаков, способствующих определению этнокультурной принадлежности рассматриваемых фигурок, вполне могут выступать и остальные детали их одеяния. Например, на ногах у статуэток изображены сужающиеся книзу и немного отвисающие у колен штанины с крупными клиновидными складками. В качестве возможного аналога можно предложить несколько типов поясной одежды из изображённых на фресках Тебердинского храма, в том числе и с длинными, неширокими штанинами с отворотами внизу, либо другими, заправленными в сапоги [Владимиров : 1902, с. 1-14, рис. 1-8]. В отличие от изображённой там же византийской, Т.Д. Равдоникас определяет эту одежду как местную [Равдоникас: 1990, с. 93]. Фрески датируются ХIII в., однако одежда местного алано-болгарского населения наверняка сохраняла более древнюю традицию. Впрочем, тип слегка сужающихся книзу, складчатых штанов был выделен и среди более ранних материалов, происходящих из погребений в Мощевой Балке [Иерусалимская : 1978, с. 156].

Разумеется, исключительной монополией на эту деталь костюма восточные народы не обладали - в Европе, например, она присутствовала издавна, в качестве наследия как римской, так и варварской бытовой культуры. Кроме того, манеру отображать складчатую фактуру разных типов штанов глубоко оттенёнными линиями можно широко наблюдать в памятниках живописи раннего средневековья. Характерным примером этому для византийской художественной традиции могут послужить мозаики собора Монреале (Сицилия), или, для Запада - одеяние знатных франков на "Вивьенской" миниатюре IX в. (рис. 9-10). Однако, различия в деталях в обоих случаях весьма существенны: ветхозаветный Исав на сицилийской мозаике одет в более узкие штаны, прижатые ниже колен холщёвыми чулками-обмотками; штанины франков заправлены в перевитые ремешками высокие чулки с наполовину открытой стопой и стянуты подвязками над коленом, что вполне традиционно для их одежды в этот период (рис. 11).

В качестве контраргумента мнению о более позднем западноевропейском происхождении одеяния статуэток можно заметить, что к ХII в. разъёмные "брэ" постепенно уступают моде на узкие чулки-"шоссы", прикрывающие всю нижнюю часть ноги [Мерцалова 1993, с. 162]. Во всяком случае, длинные (ниже колен) широкие штаны не являются распространённой деталью одежды у населения Западной Европы, в т.ч. и Северной Германии в конце ХII-ХIII вв. - а именно такое датирование и региональную локализацию предложил В.П. Даркевич для фигурки из Хорола [Даркевич : 1980, с. 17]. В частности, приводимые им в качестве аналогов рельефные изображения на Магдебургских вратах Софиевского собора в Новгороде подобной детали в своем одеянии не имеют - видимую из-под верхней наплечной одежды часть ноги плотно, без складок облегают чулки, ниже обуты сапоги или башмаки;

Нужно учитывать также и то, что изображённые на фигурах рельефа пояса не инкрустированы и дополнительных ремней не имеют (концы, завязанные накрест и свисающие вниз, таковыми, разумеется, не являются).

Кстати, подобные же аргументы можно выдвинуть и против упомянутой выше "древнерусской версии" - привлекаемая С.С. Стрекаловым и В.А. Прохоровым аналогия - пояс младшего княжича на заглавном листе Изборника Святослава 1073 г., вероятнее всего состоит из двойной золочёной тесьмы (рис. 13, а); Н.П. Кондаков даже назвал его "поясом из золотых шнуров" [Кондаков : 1906, с. 42]. Определённое противоречие С. С. Стрекалов допускает и в выборе цитат из арабских источников, привлекаемых им в качестве подтверждения своей реконструкции [Стрекалов : 1877, с. 2]. В цитате из Ибн-Даста "... плату же [за меха] получаемую деньгами, завязывают они накрепко в пояса свои" - речь явно идет о матерчатом поясе типа кушака.

Тип причёски, за некоторыми специфичными исключениями, трудно назвать надёжным этноопределяющим и хронологическим признаком - волосы, ровно остриженные спереди и ниспадающие на плечи сзади, мы наблюдаем и у персонажей на упомянутых рельефах Магдебургских врат, и у "варвара", изображённого на пряжке из Среднего Поднепровья, хорошо датирующейся VII-VIII вв.4 (рис. 14). Причёска хорольской статуэтки - зачёсанные назад и остриженные у плеч волосы - также находят свои аналоги у разноэтничных и разновременных групп евразийского населения.

Говоря об аналогах для одежды такого типа, следует упомянуть об опоясанных кожаными ремнями и декорированных вдоль бортов кафтанах из находок в Мощевой Балке [Иерусалимская: 1978, с. 156], а также об изображённой на фресковой живописи Пенджикента нераспашной одежде с просторной отделкой, напоминающей "оплечье" фигурки [Беленицкий: 1973, с. 2].

Как наиболее встречающийся тип мужской наплечной одежды, из запечатлённой на рельефах дольменообразных склепов на р. Кривая, Т.Д. Равдоникас отмечает короткие опоясанные кафтаны [Равдоникас: 1990, с. 91]. Разумеется, одежда подобного типа бытовала весьма длительное время, тем более у народов, давно с нею знакомых. Миниатюра Лицевой Четии Минеи императора Василия Македонянина (Х в.) запечатлела двух болгар в кафтанах с разрезом от ворота до талии (к тому же пояса у них явно наборные, украшенные металлической фурнитурой или её имитацией; к одному из них прикреплены разнообразные предметы) [Прохоров: 1881, с. 57].

Обращает на себя внимание и инкрустация кафтана хорольской фигурки круглыми нашивками (очевидно, именно так следует трактовать детали орнамента состоящие из упомянутых окружностей). Можно отметить, что население Северного Кавказа воспринимает способ украшения одежды нашивными пластинами в подражание византийской [Равдоникас : 1990, с. 67]. Эта традиция была хорошо известна и населению Хазарского каганата, получавшему, по свидетельству Истанхи, много готового платья из Византии [Караулов 1901, с. 51]. Конечно, следует учитывать, что этот элемент на одежде фигурок отражён весьма схематично - в равной степени он может соответствовать и вышивке или рисованному (набивному) узору; впрочем и это является весьма распространенной традицией в материальной культуре.

Широкая оторочка вдоль ворота и бортов встречается и на византийской или западноевропейской одежде, имея, однако, существенные отличия в деталях. Например, оплечье чаще всего имеет округлые очертания, часто - с переходом в продольные полосы-"клави" от ворота до подола; такая традиция существовала довольно продолжительное время. Яркой иллюстрацией может послужить каввадий Феодора Метохита на мозаике из Кахрие-Джами (бывш. монастырь Хора). Его широкая, шитая золотом оторочка - "парагуда" по терминологии Н.П. Кондакова [Кондаков : 1906, с. 79], имеет многочисленные и гораздо более ранние аналоги, в т.ч. и на нераспашных туниках, имевших распространение во всем средиземноморском бассейне.

Доходящие до пояса нагрудные вставки, иногда встречающиеся на туниках, чаще всего гораздо шире, прямоугольной или трапециевидной формы. Более показательна в этом отношении отделка одежды варваров, изображённых на наборной костяной пластине "Триумф Юстиниана" из собраний Лувра (рис. 15).

Однозначно определить их этническую принадлежность трудно, однако аллегорический характер сюжета позволяет высказать некоторые предположения. Изображение на нижнем ярусе пластины (рис. 15, а) явно призвано символизировать широту побед императора : если фигуры правой части (подносящие дань слоновой костью) сопоставляются с покорёнными народами североафриканского региона, то слева (в зеркальной композиции) должны находиться представители условно противоположной окраины империи (Подунавье?). Во всяком случае, отделка на их рубахах напоминает нагрудную отделку одеяния фигурок как размерами и расположением, так и способом орнаментации - косыми перекрещивающимися насечками (сравн. с хорольским экземпляром).

Конечно, упрощенный способ передачи деталей не позволяет безоговорочно определить тип наплечной одежды статуэток, но приходится согласиться, что во всех рассмотренных случаях она стоит особняком по отношению к соответствующим видам византийского или западноевропейского одеяния. Как уже упоминалось, различные типы верхней нераспашной одежды были распространены длительное время и на весьма обширной территории. Тут необходимо отметить, что большинство изображённых на статуэтках деталей облачения, будучи взяты отдельно, могут оставлять место для сомнений в их этнокультурной принадлежности, но рассмотренные в комплексе, они с большой степенью вероятности могут быть интерпретированы как принадлежности одеяния кочевых, либо подвергавшихся их влиянию народов VII-X вв., с уверенным сужением датировки в сторону VII-VIII вв.

Разумеется, производство самих предметов со степными регионами не соотносится - художественные особенности, способ изготовления, да и само их функциональное назначение соответствует развитой городской культуре, и, скорее всего - византийской. На последнее, помимо локализации находок (Смирна, Восточная Европа, Восточное Средиземноморье, Ближний Восток), указывает и выбор сюжета - представители кочевых и полуоседлых народов в составе военных подразделений были привычным явлением для раннесредневековой Византии. К примеру, описывая состав войск для италийской кампании 535 года, Прокопий Кесарийский упоминает о двухстах симмахах-гуннах [Procopii : BG. I. 5. 3-4]. К VII-VIII вв. необходимость в их найме ничуть не уменьшилась. Не следует также сбрасывать со счетов вышеупомянутую популярность кочевнического снаряжения (в т.ч. наборных поясов), тем более в Балканском регионе. В любом случае, можно утверждать, что основой сюжета для "хранителя свечи" стал символический образ воина, в облачении которого присутствуют кочевнические элементы VII-VIII вв.

Литература

Гадло А.В. Болгарские пояса // Сборник докладов на VI и VII всесоюзных археологических конференциях.- М.,1963.

Мавродинов П. Праболгарската художественна индустрия.- София, 1936.

Плетнева С.А. От кочевий к городам. Салтово-маяцкая культура // МИА.- М.,1967.- № 142.

Procopii Caesariensis opera omnia / Rec. J. Haury - G. Wirth.- Vol. 1-3.- Lipsiae, 1962-1964.

Reiterfölker aus dem Osten. Hunnen + Awaren.- Katalog der Burgeländische Landesausstellung 1996.- Eisenstadt, 1996.- S. 242-243, Katalog. Nr.- 5.71.

Werner J. Beitrage zur Archäologie des Attila-Reiches.- München, 1956.

[Караконджур]

Уважаеми професоре, какви тюрки открихте във 2 в., в Европа, Тюрките започват да се формират от 2 в. когато южните хуни започват да се заселват в източните части на Таримската котловина и окончателно се формират като етнос едва в 5-6 в., когато се част от тези южни се заселват в планината Цзиншан - най-източните разклонения на Тяншян, като васали на жужаните. Древните тюрки се формират като смес от южни хуни, протомонголи (сянби, ухуани, туйхуни), мести тохари, хотаносаки и прочие "хусци". и имат ярко изразен монголоиден вид.

Или ако говорите за население във 2 в. при това в Европа, то не може да бъде тюркско, поради голямото разминаване във времето и пространството. В такъв случай е правилно да кажете "българи - частично хунизирани иранци". Разбира се това е пълна безсмислица, но както и да е.

-----------------

Разбор на несериозните ви фолк-чалга писания а-ла Съсълов няма да правя, че ми писна да го правя по разни форуми където ви засичам.

------------------------

Искам да обясните произхода на етнонима българи, защо не може да се обясни с нито един "алтайски" език! Като почнем от тюркското бунтовници, смутители на реда и свършим с тунгусоманджурското - страхливци, роби, в проследяването на корена булг!

Никой народ няма да се самонарече с подобни обидни квалификации!

Явно че блъгар-, болгар-, бъгар-, не е от алтайски произход.

Вашите писания за булодзите ги знам! Там правите грубата грешка, тъй като не познавате китайските извори, като приравнявате булоцзи и хуни! булоцзите са езикови "тохари" , Хан-шу ги определя като сродни на д-вата Чеши (източния център на тохарски (а)! Булцзите попадат под робството на хуните, както всички жители на "Западния край" след прогонването на основната маса от техни сродници - юечжите и усуните.

-----------------

За бойните качества на хуните към които така неудържимо ви тегли, трябва да знаето че при тях има пълна липса на тежко въоръжение, брони и пр. единствено бързи дребни кончета и двусъставен лък с който могат бързо да стрелят от движение, на което се дължат и първоначалните им успехи: бърза маневреност, обсипване на врага със стрели, така че да не му дадат възможност да развърне силите си и да тръгне в атака.

Някак си нашите облечени по сраматски прабългарски войни, обковани в желязо, с едноостри дълги палаши и саби, дълги копия, нинак не се вързват с вашите хунски "басмачи".

Да не говорим за хигиенните им качества, дрехите да се разпадат по телата им от кир и пот, че като истински "монголци" не се къпят изобщо и серат и пикаят от конете си, с които аз не бих се гордял ако някой сравнява с тях произхода на моя народ!

Тази примитивна измет идва в Европа и не създава абсолютно нищо - само хаос. Котано Аеций им хваща цаката и такова майката на Каталунските поля, след което хуните изчезват така внезапно, както и са се появили.

А на аланът Аспар дължим доброто дело че унищожил до крак остатъците от тази отвратителна човешка измет. делото което започват оногурите, савирите, урогите (маджарите) и сарагурите в Приазовието около 463 г. където таковат мамата на любимия ви Ернах!

[Aspandiat]

Ти май правилно си се кръстил Караконджур - толкова злост към народ, изчезнал преди 1300-1200 години, досега не бях виждал. Все едно те лично са таковали прабаба ти навремето и сега им го връщаш по форумите. И кво, твоите любими алани (сигурно и хладилникът ти е пълен с тях и си ги мажеш на филията за закуска) да не мислиш, че като ги напъне, и те не са серяли от конете? Инфантилна работа...

[Elemag]

Да не говорим за хигиенните им качества, дрехите да се разпадат по телата им от кир и пот, че като истински "монголци" не се къпят изобщо и серат и пикаят от конете си, с които аз не бих се гордял ако някой сравнява с тях произхода на моя народ!

Тази примитивна измет идва в Европа и не създава абсолютно нищо - само хаос. Котано Аеций им хваща цаката и такова майката на Каталунските поля, след което хуните изчезват така внезапно, както и са се появили.

А на аланът Аспар дължим доброто дело че унищожил до крак остатъците от тази отвратителна човешка измет. делото което започват оногурите, савирите, урогите (маджарите) и сарагурите в Приазовието около 463 г. където таковат мамата на любимия ви Ернах!

Някои ги описват и като непознаващи огъня, а стрелите им... с костени върхове. Това разбира се няма как да бъде вярно. Едва ли хуните са различавали кой знае колко от сродните им номадски народи. Просто западните хронисти не са ги долюбвали и са ги описали по възможно най-непривлекателен начин като изчадия адови .

[Хърс Златния]

Хуните са впечатлили своите съвременници с невероятната си жестокост и това не е било случайно..........

Тъй като Аспандиат говори за "оправяне на прабаби", само за негово сведение:

Хуните са "оправили" наистина впечатляващо количество френски прабаби в Централна Галия.

Научно доказан факт, е че в районите на Централна Франция, където хуните са върлували известно време, в определени населени места децата и досега се раждат с така нареченото "монголско петно" - антропологична особеност, характерна само за монголоидната раса.

[Aspandiat]

Хуните са впечатлили своите съвременници с невероятната си жестокост и това не е било случайно..........

Тъй като Аспандиат говори за "оправяне на прабаби", само за негово сведение:

Хуните са "оправили" наистина впечатляващо количество френски прабаби в Централна Галия.

Научно доказан факт, е че в районите на Централна Франция, където хуните са върлували известно време, в определени населени места децата и досега се раждат с така нареченото "монголско петно" - антропологична особеност, характерна само за монголоидната раса.

Може, то такива неща по време на война са били нещо "нормално" до ХХ век. Що се отнася до прочутата хунска жестокост, нямам спомен Атила да е сривал и обезлюдявал Картаген или Йерусалим, както правят "мекосърдечните" римляни. За втория град - 500 000 избити и 150 000 взети като роби. А Йосиф Флавий говори, че жертвите били 1 100 000, но явно се е престарал с бройката.

[Incorrectus]

Някак си нашите облечени по сраматски прабългарски войни, обковани в желязо, с едноостри дълги палаши и саби, дълги копия, нинак не се вързват с вашите хунски "басмачи".

...аз не бих се гордял ако някой сравнява с тях произхода на моя народ!

Наричан нееднократно от Теофан мръсен и нечист народ.

[Хърс Златния]

Наричан нееднократно от Теофан мръсен и нечист народ.

Вероятно трябва да очакваме обяснение в любов от Теофан?! Сигур е трябвало да пише, че ромеите са лукави и мръсни, а българите са великодушни и честни?!

Разбира се Теофан би могъл да охули собствения си народ в пристъп на мазохистичен нихилизъм, но той нито е бил съвременен българин, нито е писал в "независимата" мутренска преса или някои форуми. Така че упражнението става малко трудно.

[RIZAR]

Може, то такива неща по време на война са били нещо "нормално" до ХХ век. Що се отнася до прочутата хунска жестокост, нямам спомен Атила да е сривал и обезлюдявал Картаген или Йерусалим, както правят "мекосърдечните" римляни. За втория град - 500 000 избити и 150 000 взети като роби. А Йосиф Флавий говори, че жертвите били 1 100 000, но явно се е престарал с бройката.

Абслолютно точно !

Не само ,че не е свирепствувал, но и не е разрушил нито една църква изрично, ей така за кеф, за деструкция.

Е... правел е далавери с някои мутрополити , но изцяло е бил точен с църквата .

[Incorrectus]

Вероятно трябва да очакваме обяснение в любов от Теофан?! Сигур е трябвало да пише, че ромеите са лукави и мръсни, а българите са великодушни и честни?!

Разбира се Теофан би могъл да охули собствения си народ в пристъп на мазохистичен нихилизъм, но той нито е бил съвременен българин, нито е писал в "независимата" мутренска преса или някои форуми. Така че упражнението става малко трудно.

Вероятно трябва да го разбираме буквално. По-добре от нас е знаел как са изглеждали българите. На мен ми е безразлично ако в своя произход моят народ се е разхождал насам-натам некъпан и Теофан естествено ги е нарекъл нечисти в буквален, а не в преносен смисъл.

Не ми е безразлично обаче, когато хуните незаслужено се наричат измет, а нашите не се виждат, понеже са наши. Разбира се иска ми се да са изглеждали като стройни сарматски юнаци, ама знам ли?! Не бих го казал, защото Теофан ме смущава.