Военното дело на прабългарите

[Incorrectus]

И тук си много компетентен!? Остава само да научиш, че френските кралици даже от 17-и век се къпят по 1-2 пъти в годината; сядат на масата с метален шиш в ръка, с който си почесват главата при нужда, и когато минават по залите и коридорите, пред тях разливат кофи одеколони и парфюми, за да може все пак да се диша по-нормално.

Тук се налага да се попита:

Кой е усещал вонята на кралиците, щом те сами не са я забелязвали (нюхали), за да понечат да се измият? Кой е нареждал да се излива одеколон, вероятно слугите? А може би придворният шут или философ? Те чистоплътни ли са били, щом величеството не е?

Кой проявява желание да диша нормално в нормативната смрад, налагана от кралиците?

[Aspandiat]

"А и не знаех, че сауните прествалявали открити бани в реките" - Да съм написал такова нещо? Не! Ето го изречението - "Да не забравяме, че голяма част от населението на Волжска България са били финоугри, които са дали на човечеството сауната Така че може да се позамисли човек, кои са били описаните от Ибн Фадлан." Къде бъркам и къде пиша, че сауните са просто плицуркания в реките? Ако не съм бил ясен, ще уточня - угрофините много обичат да се къпят и затова, неясно кога и къде са отрили сауните. Поради тази причина, описаните от Ибн Фадлан могат да се свържат директно с население от угрофински произход или с волжски българи, в чийто етногенез огромна роля са изиграли угрофините.

Кажи ми къде могат да се къпят тия угрофини (финоугри е русизъм, у нас не се използва) - във финландските езера, които през 8 от 12 месеца имат температура под 10 градуса ли? Във финландските открити сауни, изобретени през 921 г. и забравени през 922 г. ли?

Значи, ще те светна нещо. Може във вашите среди и факултети да си мислите, че археологията е алфата и омегата на човешкото знание за миналото (когато няма извори е така, безспорно), но извън вашите кръгове тя все още има статута на помощна историческа дисциплина. Затова, ако на някой от вашите дипломирани копачи някое сведение от Ибн Фадлан (и въобще някое писмено сведение) не му изнася, копайте още, а не "коригирайте" изворите, за да се сождат с моментната фаза на търнокопските ви открития

[Aspandiat]

В Западна Европа положението е като в България - културата на елита е едно, а културата на простолюдието съвсем друга. Нека да не гледаме на там, защо с болка можем да разберем, че и от Витоша има по-големи планини и от Искъро има по-дълбоки реки. Нека си останем със заблудите набивани десетилетия наред, че в Западна Европа едва ли не до преди 300 години са живели в хралупи. По-добре да видим Византия. И там ли няма бани?

Не, бани през цялото християнско средновековие има само във Византия и в България. Прави си изводите сам, а не приравнявай европейските киртаци с Балканите, на които до ХІІІ век католическите нещастници не са можели да стъпят на малкия пръст, освен с дивотията си. И наистина са живеели в свинщина. Ако намериш време от археочете, отвори "Голямата игра" на Клод Кюни (много приятно написан исторически роман), за да видиш как един швейцарец е изкарал кирливите ризи на западняците по времето на Джон Лоу (ХVІІ - началото на ХVІІІ век). Или пък направо отскочи до позлатения Версай да ги питаш къде им е банята.

[Ka40]

Кажи ми къде могат да се къпят тия угрофини (финоугри е русизъм, у нас не се използва) - във финландските езера, които през 8 от 12 месеца имат температура под 10 градуса ли? Във финландските открити сауни, изобретени през 921 г. и забравени през 922 г. ли?

Значи, ще те светна нещо. Може във вашите среди и факултети да си мислите, че археологията е алфата и омегата на човешкото знание за миналото (когато няма извори е така, безспорно), но извън вашите кръгове тя все още има статута на помощна историческа дисциплина. Затова, ако на някой от вашите дипломирани копачи някое сведение от Ибн Фадлан (и въобще някое писмено сведение) не му изнася, копайте още, а не "коригирайте" изворите, за да се сождат с моментната фаза на търнокопските ви открития

Явно не ти е известно, но угрофините са живели не само в дн. Финландия.

"Значи, ще те светна нещо. Може във вашите среди и факултети да си мислите, че археологията е алфата и омегата на човешкото знание за миналото (когато няма извори е така, безспорно), но извън вашите кръгове тя все още има статута на помощна историческа дисциплина."

Благодаря за информацията. А сега аз да те светна нещо. От това, което си написал - "във вашите среди и факултети да си мислите, че археологията..." излиза че според теб има факултети по археология. Ще трябва да те разочаровам, но такива няма. Има катедри по археология във факултетите по история. Явно не си стъпвал в исторически факултет и не знаеш структурата му.

"Затова, ако на някой от вашите дипломирани копачи някое сведение от Ибн Фадлан (и въобще някое писмено сведение) не му изнася, копайте още, а не "коригирайте" изворите, за да се сождат с моментната фаза на търнокопските ви открития" - Поне да беше историк, че поне да имаш основание да даваш акъл и да е разбираема омразата ти към археологията. Ама ти не си историк. И никога няма да бъдеш.

[Ka40]

Не, бани през цялото християнско средновековие има само във Византия и в България. Прави си изводите сам, а не приравнявай европейските киртаци с Балканите, на които до ХІІІ век католическите нещастници не са можели да стъпят на малкия пръст, освен с дивотията си. И наистина са живеели в свинщина. Ако намериш време от археочете, отвори "Голямата игра" на Клод Кюни (много приятно написан исторически роман), за да видиш как един швейцарец е изкарал кирливите ризи на западняците по времето на Джон Лоу (ХVІІ - началото на ХVІІІ век). Или пък направо отскочи до позлатения Версай да ги питаш къде им е банята.

Е нали не си историк и затова понякога говориш пълни абсурди ... Ама айде малко гювеч от мене.

http://en.wikipedia.org/wiki/Palace_of_Aachen#Thermae

и една картинка от малко по-късно време, но определено преди "позлатения Версай"

[проф. Добрев]

Очевидно не си чувал нищо за град Аквилея в Северна Италия. Градът е разорен от хуните с невероятна жестокост вече след уж катастрофалния разгром при Каталунските полета. Изглежда слухът за разгрома на хуните е бил силно преувеличен.

Хуните не просто грабят в районите на своите нашествия - те унищожават населените места и градовете на цели области в Панония, Южна Германия, Северна и Централна Италия и др.

Колкото и да е странно, хуните обсаждат и превземат римските градове един след друг. Между другото, такава е печалната съдба на Белград (Сингидунум), Ниш (Найсос), Пловдив (Филипополис), Одрин (Адрианопол), които търтуняците гърци не успяват да защитят.

Единствено чудото (или по-точно златото) на папата спасява самият Рим.

Унищоженията са толкова апокалиптични, че дълго време съответните райони остават в буквалния смисъл пустош, а някои градове изобщо не са възстановени.

Първата Велика Битка на Народите на Каталунското Поле продължава през целия ден и е прекратена поради настъпването на нощта, без да има победител.

На другия ден Аеций не посмява да поднови битката, понеже след като предния ден Атила убива в двубой Теодорих, неговите синове изтеглят войската си от полесражението под предлог, че трябва да го погребат.

И след тази толкова ожесточено-кръвопролитна битка войската на хуните запазва боеспособността си. Доказателството е в това, че още на следващата година тя пресича Алпите и предприема боен поход в Италия и то с обоз от каруци и сапьорно-инженерна техника.

С прабългарската сапьорно-инженерна техника борави главно племето на савирите прабългари. Тя е най-усъвършенстваната и модерна за своето време и на нея не може да й се опре нито една гръцка или римска крепост.

Така хан Атила става вторият и е единият от тримата велики пълководци на Света, които пресичат Алпите.

Благодарение на личните молби и увещания на папата, Рим е 21-та крепост, пред която застава войската на хуните, но не я превзема, защото хан Атила решава да я пощади и се завръща обратно в Панония.

Битката и този поход са последният и фатален удар, от които Рим вече след това не може да се съвземе. Така обезкървен и обезсилен, не след дълго него много лесно и бързо го довършват пълчищата от полудиви главорези на вандалите.

По този начин се слага край и на Античността, и на робовладелския строй в историята на човечеството и започва началото на Средновековието, като се полагат съответно и основите на новото, феодалното общество.

Рицарството на Западна Европа води началото си от това време и първите рицари са прабългари, които се дуелират на кон или пеш единствено и само по правилата на благородно-честния рицарски двубой.

Battle of Chalons

The Battle of the Catalaunian Plains (or Fields), also called the Battle of Châlons (also spelled Chalons or Chalon) or Battle of the Campus Mauriacus, took place in 451 between a coalition led by the Roman general Flavius Aetius and the Visigothic king Theodoric I on one side and the Huns and their allies commanded by Attila on the other. It was the last major military operation of the Western Roman Empire and marks the apex of the career of Flavius Aetius.

Battle

Upon learning of the invasion, the Magister militum Flavius Aetius moved quickly from Italy into Gaul. According to Sidonius Apollinaris he was leading forth a force consisting of few and sparse auxiliaries without one regular soldier.[7] He immediately attempted to convince Theodoric I to join him. The Visigothic king learned how few troops Aëtius had with him and decided it was wiser to wait to oppose the Huns in his own lands. Aetius turned then to the powerful local magnate Avitus for help, who was not only able to convince Theodoric to join with the Romans, but also a number of other wavering "barbarians" resident in Gaul[8]. The combined armies then marched for Aurelianum (Orléans), reaching that city about June 14.

Course of the battle

In accordance to Hunnic customs, Attila had his diviners examine the entrails of a sacrifice the morning before battle. They foretold disaster would befall the Huns and one of the enemy leaders would be killed. At the risk of his own life and hoping for Aetius to die, Attila at last gave the orders for combat, but delayed until the ninth hour so the impending sunset would help his troops to flee the battlefield in case of defeat.[11]

Attila attempted to rally his forces, struggling to hold his position. Meanwhile Theodoric, while leading his own men after the disordered enemy, was killed in the assault without his men noticing. Jordanes states that Theodoric was thrown from his horse and trampled to death by his advancing men, but he also mentions another story that had Theodoric slain by the spear of the Ostrogoth Andag. Since Jordanes served as the notary of Andag's son Gunthigis, even if this latter story is not true, this version was certainly a proud family tradition.[13]

The Visigoths outstripped the speed of the Alans beside them and fell upon Attila's own Hunnic household unit. Attila was forced to seek refuge in his own camp, which he had fortified with wagons. The Romano-Gothic charge apparently swept past the Hunnic camp in pursuit; when night fell, Thorismund, son of king Theodoric, returning to friendly lines, mistakenly entered Attila's encampment. There he was wounded in the ensuing mêlée before his followers could rescue him. Darkness also separated Aetius from his own men. As he feared that disaster had befallen them, he spent the rest of the night with his Gothic allies.[14]

While Attila was trapped in his camp, the Visigoths searched for their missing king and his son Thorismund. After a long search, they found Theodoric's body beneath a mound of corpses and bore him away with heroic songs in sight of the enemy. Upon learning of his father's death, Thorismund wanted to assault Attila's camp, but Aetius dissuaded him.

On the Visigoth's withdrawal, Attila first believed it to be a feigned retreat to draw his battered forces out into the open for annihilation. So he remained within his defences for some time before he risked leaving his camp and returned home.[16]

[edit] Forces

Both armies consisted of combatants from many peoples. Jordanes lists Aetius' allies as including (besides the Visigoths) both the Salic and Ripuarian Franks, Sarmatians, Armoricans, Liticians, Burgundians, Saxons, librones (whom he describes as "once Roman soldiers and now the flower of the allied forces"), and other Celtic or German tribes.[17]

Jordanes' list for Attila's allies includes the Gepids under their king Ardaric, as well as an Ostrogothic army led by the brothers Valamir, Theodemir (the father of the later Ostrogothic king Theodoric the Great) and Vidimer, scions of the Amali.[18] Sidonius offers a more extensive list of allies: Rugians, Gepids, Gelonians, Burgundians, Sciri, Bellonotians, Neurians, Bastarnae, Thuringians, Bructeri, and Franks living along the Neckar River[19] E.A. Thompson expresses his suspicions that some of these names are drawn from literary traditions rather than from the event itself.

However, the number of participants for either side—or in total—is entirely speculative. Jordanes reports the number of dead from this battle as 165,000, excluding the casualties of the Franko-Gepid skirmish previous to the main battle. Hydatius, a historian who lived at the time of Attila's invasion, reports the number of 300,000 dead. No primary source offers an estimate for the number of participants.

[edit] Historical importance

[edit] Traditional view: The battle was of macrohistorical importance

This battle, especially since Edward Gibbon addressed it in The Decline and Fall of the Roman Empire and Sir Edward Creasy wrote his The Fifteen Decisive Battles of the World, has been considered by many historians to be one of the most important battles of Late Antiquity, at least in the Latin-speaking world.

Creasy also stated:

Attila's attacks on the Western empire were soon renewed, but never with such peril to the civilized world as had menaced it before his defeat at Châlons ; and on his death, two years after that battle, the vast empire which his genius had founded was soon dissevered by the successful revolts of the subject nations. The name of the Huns ceased for some centuries to inspire terror in Western Europe, and their ascendency passed away with the life of the great king by whom it had been so fearfully augmented.

[edit] Aftermath and reputation of the battle

Gibbon succinctly states:

Attila's retreat across the Rhine confessed the last victory which was achieved in the name of the Western Roman Empire.[31]

The following year, Attila renewed his claims to Honoria and territory in the Western Roman Empire. Leading his troops across the Alps and into Northern Italy, he conquered the cities of Aquileia, Vicetia, Verona, Brixia, Bergomum, and Milan. Finally, at the very gates of Rome, he turned his army back only after seeing the pope. This event of sparing Rome is remarkable and adds new dimensions to the personality of the Hun leader as a spiritual leader himself.

[Thorn]

Така хан Атила става вторият и е единият от тримата велики пълководци на Света, които пресичат Алпите.

Професоре, не е трудно човек да ви опровергава и дори понякога и забавно. Ръсите "бисери" като някой кандидатстудент. Дано познанията ви по турска филология да са поне на малко по-високо ниво от историческите.

Та да видим дали Атила е вторият пълководец пресякъл алпите с голяма армия. Колко е велик - оставяме за друг път.

Да се замислим. Първите, за които имаме сведения - сеноните начело с Брен /то това може и да е титла/ още през 4 век пр.н.е.

Ханибал - ясно.

Хасдрубал - и той минал алпите по същия начин.

Цезар

Агрипа

Радагайс

[scarecrow]

каталАунско

[Ka40]

каталАунско

Преди време, когато пак беше пуснал тази глупост и аз му направих същата забележка. Ама файда йок! "Професорът" си има собствено виждане не само за историята, но и за топонимите и етнонимите. За него дори българите, не са "българи", а "болгари".

[ISTORIK]

Преди време, когато пак беше пуснал тази глупост и аз му направих същата забележка. Ама файда йок! "Професорът" си има собствено виждане не само за историята, но и за топонимите и етнонимите. За него дори българите, не са "българи", а "болгари".

bataille des champs Catalauniques

На френски език AU = O. И става КаталОнско.

И оттук - каталонци.

---

Batalla de los Campos Cataláunicos

На испански не зная, дали е КаталАУнско.

И оттук - каталани.

---

Battle of the Catalaunian Plains (or Fields)

На английски, ако се следва френското произношение, ще звучи по първия начин - КаталОниан, а ако се спазва испанското, може да стане КаталАУниан.

---

Schlacht auf den Katalaunischen Feldern

Както в английския език

Редактирано Октомври 13, 2009 от ISTORIK

[scarecrow]

на всички езици има ясно разграничаване между каталаунски и каталунски.

Каталаунски (лат.)

Proelium apud campos Catalaunicos

Duro Catalaunum

нито французите, нито испанците извеждат каталонци/каталунци от каталаунските полета.

http://ca.wikipedia.org/wiki/Catalunya

El nom de Catalunya es va comenзar a utilitzar a mitjan del segle XII per designar el conjunt de comtats que formaven la Marca Hispаnica que es van desvincular, gradualment, de la tutela franca fins esdevenir sobirans. L'origen del mot, Catalunya, encara йs incert i obert a interpretacions. La teoria mйs acceptada йs que es deriva de "terra de castells",[6] i que hagi evolucionat del terme castlа, el governador d'un castell.[7][8] D'acord amb aquesta teoria, el terme castellа en seria homтleg. Una altra teoria suggereix que Catalunya provй de "Gotholаndia" йs a dir la terra dels gots; de fet, els francs sovint anomenaven el territori catalа (o fins i tot, la penнnsula ibиrica) com a Gтtia. Altres teories suggereixen que provй d'un mнtic prнncep alemany, Otger Catalу, o del mot laketani, tribu que habitava les terres del que avui sуn el Vallиs i el Barcelonиs, i que per influиncia italiana va evolucionar a katelans i d'aquн a catalans.

http://fr.wikipedia.org/wiki/Catalogne

Le nom de de la Catalogne a commencй а кtre utilisй au XIIe siиcle[4] en rйfйrence au groupe de pays qui composaient la Marche d'Espagne, qui sont progressivement devenus indйpendants de la France. L'origine du terme est sujette а diverses interprйtations. La thйorie principale suggиre que Catalogne provient de l'expression « terre de chвteaux » (en anglais, Land of Castles)[5], ayant йvoluй vers le terme castlа, le dirigeant d'un chвteau[6]. Cette thйorie suggиre donc que le terme castellа aurait йtй un synonyme.

Une autre thйorie suggиre que Catalogne vient de Gothia, la « terre des Goths », depuis que la Marche d'Espagne aurait йtй l'une des terres des Goths, ce qui aurait dйrivй en Gothland et en Gothlandia[7]. Cependant, cette thйorie est critiquйe comme йtant plutфt simpliste[8],[9].

Une autre thйorie pointe la Lacetani, une tribu ibйrique qui vivait dans la rйgion, et dont le nom, en raison de l'influence romaine, pourrait avoir йvoluй en Katelans puis en Catalans[10].

http://en.wikipedia.org/wiki/Catalonia

The name Catalunya (Catalonia) began to be used in the 12th century[2] in reference to the group of counties that comprised the Marca Hispanica, which gradually became independent from the French. The origin of the term is subject to diverse interpretations. The prevalent theory suggests that Catalunya derives from the term "Land of Castles",[3] having evolved from the term castlа, the ruler of a castle (see castellan).[4] This theory, therefore, suggests that the term castellа ("Castilian") would have been synonymous.

Another theory suggests that Catalunya derives from Gothia, "Land of the Goths", since the Spanish March was one of the places known as Gothia, whence Gothland and Gothlandia theoretically derived,[5] though critics usually consider it rather simplistic.[6][7]

Yet another theory points to the Lacetani, an Iberian tribe that lived in the area, and whose name, due to the Roman influence, could have evolved to Katelans and then Catalans.[8]

[проф. Добрев]

Професоре, не е трудно човек да ви опровергава и дори понякога и забавно. Ръсите "бисери" като някой кандидатстудент. Дано познанията ви по турска филология да са поне на малко по-високо ниво от историческите.

Особено много разчитам точно ти да ми помогнеш при отговора на този въпрос, без, разбира се, да се абстрахираш от следното:

http://www.google.bg/search?hl=bg&rlz=1R2ADRA_enBG354&q=%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84.+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B2&start=0&sa=N

[decapitator]

С прабългарската сапьорно-инженерна техника борави главно племето на савирите прабългари. Тя е най-усъвършенстваната и модерна за своето време и на нея не може да й се опре нито една гръцка или римска крепост...Рицарството на Западна Европа води началото си от това време и първите рицари са прабългари, които се дуелират на кон или пеш единствено и само по правилата на благородно-честния рицарски двубой.

:crazy_pilot: :head_hurts_kr:

[glishev]

Добавете Суворов към пълководците-алпийци.

Сапьорно-инженерната техника на хуните и българите, както и българските рицари ме потресоха из дъното на душата ми. Очаквам скоро да се открие каменен надпис, сочещ гроба на прочут шьовалие-багаин или сапьор-багатур. Изписан на старофренски, но с руни:

"Тук лежи монсеньор Токту дьо Иратаис, барон на Злокучене, който беше кана сапьора шьовалие при Омуртаг, по Божията милост най-християнски кана сюбеги на България и Навара. Той твърде галантно се удави в Лоара след като по най-благороден начин се срази с граф дьо Поатие и бе пренесен тук в бъчва с младо берсьоне."

На френски дифтонгът "au" се чете "о". "С" пред твърда гласна понякога преминава в "ch", което пък се чете като "ш". На френски си се казва Шалонска битка, което е същото като "Каталаунска". На мен наистина ми звучи твърде подобно на "каталунска" или "каталонска" и сигурно има някаква връзка с името на бъдещата испанска област от ХІІ в.

[проф. Добрев]

С прабългарската сапьорно-инженерна техника борави главно племето на савирите прабългари. Тя е най-усъвършенстваната и модерна за своето време и на нея не може да й се опре нито една гръцка или римска крепост...

Очевидно в твоите представи за война, Атила превзема 20-те крепости по Дунава и още толкова в Италия, като войниците му мятат по тях гъши пера!

[resavsky]

Добрев и откъде го правите извода че савирите са били "сапьоро-инженерните части" на Атила?

[проф. Добрев]

Добрев и откъде го правите извода че савирите са били "сапьоро-инженерните части" на Атила?

Чел съм изследвания по въпроса!

[resavsky]

Какви изследвания?

[Ka40]

Чел съм изследвания по въпроса!

Ако хуните на Атила са имали "сапьоро-инженерни" части, то това е един сериозен аргумент, че прабългарите не са имали нищо общо нито с Атила, нито с хуните ни със савирите. Както е добре известно българите по времето на кана сюбиги Крум се научили да превземат крепости благодарение на един избягал при тях ромей - военен инженер (арабин по произход). Очевидно прабългарите не само нямат нищо общо с хуните, ами дори хуните по абсолютно никакъв начин не са повлияли на прабългарската култура като цяло и военното дело в частност.

[Aspandiat]

Какви изследвания?

През пролетта на 551 г. в Лазика на помощ на персийския пълководец Мермерой, намиращ се пред град Археопол, дошла 12 000 суварска армия, наета от персите. По думите на Прокопий Кесарийски Мермерой отпратил 8000 души, като ги възнаградил богато, защото се боял, че поради големия им брой няма да може да контролира наемниците. Останалите 4000 сувари построили множество леки тарани за щурм срещу Археопол. Въпреки това градът устоял и през есента на 551 г. Мермерой се оттеглил да зимува в Кутаиси.

Тази епизодична информация дава Юсиф Джафаров в книгата си "Гунны и Азербайджан" (Баку, 1985). Проф. Добрев май послъгва, че бил "чел изследвания" по въпроса.

[resavsky]

Е не са нужни кой знае какви умения да се построи един таран.Не бих казал че е от сложната обсадна техника.

[Warlord]

То един таран всъщност се "строи" като отсечеш едно дърво и го засилиш към портата Е разбира се той обикновено се прикрепя под дървени навеси на колела или в долната част на подвижни бойни кули, които по-трудно се строят и се привеждат в действие от стотици войници.

[resavsky]

Вижте нещата са свързани през Средновековието.Майсторите на военната техника са строели и градове и сгради.При положение че хуните /съгласно Приск/ са живеели в градове от дърво без всякакъв лукс е абсурдно да се приеме че са имали бог знае каква обсадна техника.Още по малко от едно сведение че савирите са изсякли една гора и направили доста "леки тарани" да приемам че са богове на "сапьорно-инженерната техника".

[Хърс Златния]

Вижте нещата са свързани през Средновековието.Майсторите на военната техника са строели и градове и сгради.При положение че хуните /съгласно Приск/ са живеели в градове от дърво без всякакъв лукс е абсурдно да се приеме че са имали бог знае каква обсадна техника.Още по малко от едно сведение че савирите са изсякли една гора и направили доста "леки тарани" да приемам че са богове на "сапьорно-инженерната техника".

Хуните оперират във времето, когато Римската империя рухва. Всичко се руши, деморализацията е тотатална. Некадърността на управниците - потресаваща (Това отбелязва дори и Макиавели 1000 години по-късно.). Дезорганизацията във всяко едно отношение - подтискаща.

В такова едно време, да обсадиш и да превземеш град, дори с крепостни стени, дори с някакви войници вътре не е особено трудно.

Стените и вратите не могат да се защитават сами.

Затова и хуните спокойно изтриват от лицето на земята населението на цели области.

[КГ125]

Леко почвам да се плаша, като се чета текста на Хърс и се сетя за някои съвременни аналогии.