Социализъм и култура - част 2

[nik1]

Социализмът е една от разновидностите на колективистичната култура. По начало всички човешки общества, населяващи ойкумена, са колективистични. Както стана въпрос в темата за произхода на културните различия, колективизмът е протосъстояние на човека. Следователно социализмът се явява функция на традиционната култура. Неговото зараждане, установяване и приемане не е никак случайно, а се базира на бетонна културна логика. Затова искам да повторя най-важното заключение от темите, писани преди това. Социализмът не може да създаде някаква нова, своя си култура, както и не е в състояние да промени съществуващата култура. Той може само да блокира формирането на нови културни особености, или да подсили вече съществуващите. Основните фактори на културна промяна бяха подробно описани в темата за причините за междукултурните различия. За съжаление на политически пристрастните читатели социализмът не е сред тях. Нека се спрем на двата теоретични варианта:

1.Социализмът блокира формирането на нови културни особености.

Под влияние на индустриализацията и урбанизацията, първо в Западна Европа, а по-късно и у нас, се създават сериозни предпоставки за значима културна промяна – разпадането на рода и преминаването от колективистична към индивидуалистична култура. Особеностите на социалитическия строй обаче блокират из основи тези потенциални промени и въпреки усилената индустиализация и урбанизация българската култура запазва изразения си колективистичен характер чак до края на социалистическата епоха. Социализмът всъщност се явява основната пречка за формирането на индивидуалистична култура у нас, чиито наченки и предпоставки в силно ограничен вид, или поне теоретично, са на лице към 1944 г. Този строй задушава още в зародиш свободната икономическа инициатива, предприемаческия дух и личностната изява, характерни за една доста ограничена част от българското общество след Първата световна война, и белязани от колективизма. В този ред на мисли, не само че не може да се говори за сериозна културна промяна след 1944 г., а точно обратното – социализмът подсилва още повече традиционния колективизъм на българската култура.

2. Социализмът подсилва традиционни културни особености. Това означава, че като цяло социализмът е доста сходен с традиционните културни особености на българите. В случая с България всъщност, култура и социализъм съжителстват в симбиоза и взаимно се подсилват. За противното твърдение са нужни сериозни доводи. Културата е създала социализма и хората у нас са го приели сравнително лесно, защото отговаря на традиционната ценностна система на българите – основава се на отрицание на съревнованията, стремеж към егалитарност и равенство, потискане на личностната изява и традиционно неравновластие. Всички тези културни особености съществуват далеч преди появата на социализма. Всъщност, той е създаден от тях.

Когато изобщо се говори за влиянието на социализма върху културата, трябва да сме много внимателни. Тази тема винаги е белязана от силна политическа пристрастност. Въпрос на научна чест е да се анализира безпристрастно. Не всяка култура може сама да избере политико-икономическата система, в която да живее, често тя се налага със сила отвън. Но до колко се приема наложената отвън и със сила система, дали изобщо се приема и как се приема, и какво влияние оказва, зависи от местната култура. Културата може максимално да блокира това влияние и да не му се подчинява особено. Възможно е също културата да промени политическата система. До колко културата се противопоставя или блокира наложения строй зависи от съответствието на култура с наложен строй. Ако се търси зависимост между противопоставяне, реакция или опозиция срещу социализма и жестокостта на режима, то тази зависимост изобщо не е там, където се предолага. Чувал съм абсурдни твърдения от типа: “В България няма реална и постоянна опозиция слещу режима, защото той е бил много брутален”. Всъщност, опозицията е правопорционална на жестокостта на един режим – колкото по-жестока е една диктатура, толкова по-силна е опозицията срещу нея. По време на турското робство, отличаващо се с нечовешка бруталност, българите за цели пет века не се отказват да вдигат обречени на неуспех въстания – краят е бил ясно още от самото начало. Но това е отклонение от основната тема.

Местната култура може да блокира или да промени социализма, ако се отличава съществено от него. Примерите за това са от Централна Европа. Обществата на бившата Австро-унгарска империя са доста по-напред от България по индивидуализъм и безродовост още в края на 19 век. Културните ценности, установени в продължение на хилядолетия в Германия, Чехословакия, част от бивша Югославия и други и свързани с обществени нагласи, отношение в семейството, отношения към непознати, отношение към общественото пространство, делови отношения и тн., останават практически непроменени от социализма. В редица страни социализмът практически съществено се различаваше от строя у нас. Социализмът не успя да изкорени вековната религиозност на поляците, така както не направи и българите по-големи атеисти от обичайното. Социализмът на Китай и Северна Корея се сля с традиционните за далекоизточните общества ценности на конфуцианската философия и доби учудващи остатъка от света измерения. Всъщност местната култура, формирана в продължение на хилядолетия, променя социализма по целия свят, в резултат вместо да се осъществи идеята за единен световен социализъм, социализмът придоби различни особености и изражения в различните държави под влияние на местната култура, като в някои страни влиянието му върху обществото просто беше блокирано.

В случая с България, социализмът подхранва и подсилва някои традиционни културни особености на културата ни, но не ги е създал, както и не е променил традиционната ни култура. Влиянието на социализма се изразява преди всичко в материалната сфера, но ядрото на най-важните културни особености на българите остава непроменено.

Кои са основните културни особености, които социализмът подсили?

2.1. Социализмът подсили колективистичната култура. Въпреки, че подсъзнателно повечето от нас правим връзка между социализъм и колектив, логическа връзка между двете понятия няма. Колективизмът се свързва преди всичко с отношението към другите, сплотеността на семейството и колектива и редица други неща, които нямат връзка със социализма, и съществува хилядолетия преди него. Въпреки това, социализмът успява да подсили до крайна степен някои от аспектите на колективистичната култура. Тъй като преди 1944 г. българското общество е предимно селско и аграрно, колективистичната принадлежност и сплотеността на колектива се базират на родовата и локалната принадлежност. Хората, обитаващи селата успяват да създадат в малка или по-голяма степен сплотени колективи, които излизат извън рамката на традиционния род. Фразата “Ние сме наши хора” често се интерпретира като “ Ние сме земляци, от едно село сме”. В този смисъл в ролята на другия, чуждия, към когото сме подозрителни, недоверчиви, незаинтересовани, е другоселеца, този, който не е от нашата земя. Този сюжет е залегнал в традиционното творчество на писатели като Йовков и Елин Пелин. Повечето кореланти на колективистичната култура се проявяват в рамките на селото-колектив и спрямо другото село, респ. колектив. Тези особености са регистрирани още по турско, когато българите практикуват локална ендогамия – сериозен грях е не само да се омъжиш за турчин, но и за другоселец, пък бил той и православен българин. Като цяло, известна сплотеност на колектива в рамките на селото се наблюдава и до днес в по-малките български села.

Ситуацията в градовете е различна. Още през османския период се наблюдава различна териториална, професионална, верска, расова и др. сегрегации на населението. Този порцес продължава и след Освобождението, когато към градовете на Княжеството се стичат селяни от всички краища на страната, формирайки работнически квартали на териториален принцин. Подобна е и ситуацията и с бежанците след ПВС, които формират различните бежански квартали на големите градове. Всичко това идва да покаже, че в България след Освобождението не се създава стабилно градско общество (най-малко и поради факта, че преди Освобождението мнозинството българи не са живеели в големи градове). Градовете ни са сегрегирани, без единна градска култура и самосъзнание, каквато е градската култура в Западна Европа например. Продължават да се формират ограничени колективи по териториален, професионален, верски, етнически признак – бежански квартали, работнически квартали, занаятчийски улици, конкретни сгради, в които живеят хора от определен район или село. Всяка една от тези общности изгражда прилежащото й пространство по свой тип, затова и до днес фасадите и улиците на градовете ни са белязани от различните културни слоеве на колективистичната култура, пренесена в градска среда. Но единна градска култура и съзнание на жителите на града, че са част от него и това е техния колектив, не се изгражда.

Този процес обаче се задълбочава и изостря още повече по времето на социализма. Насилствената колективизация и отнемането на земите на малоимотните стопани, съчетани с интензивната индустриализация в градските и крайградските зони водят до интензивна урбанизация. Стоят се огромни работнически квартали и комплекси. Стотици хиляди хора от различни селски части на страната са принудени да съжителстват заедно. Всъщност сплотен колектив в големите жилищни кооперации никога не се изгражда. Хората не чувстват големия град и големия блок толкова близки, колкото родните си села, съседите често живеят скарани и разединени, отнасят се с подозрение един към друг и често с пълно незачитане. Сплотен колектив в градска среда така и не се формира. В резултат на това, принудени да съжителстват заедно с непознати, хората се отнасят един към друг именно като такива – съседите, непознаните и всички, които не са ми приятели, са другоселци, т.е чужди. В резултат се появяват напълно нови проблеми, като замърсяването на общите площи в блоковете и междублоковите пространства, шумовото замърсяване, скандалите в градския транспорт. Докато преди 1944 г. хората живеят в сравнително сплотени селски колективи, когато се организират сватби, тържества и др., се кани цялото село. Така на никого не му хрумва да се оплаква, че му е шумно и не може да заспи. В големите блокове и кооперации в градовете, където съседите живеят отчуждени, шумовото замърсяване е типичен проблем. Когато някой реши да празнува, рядко кани целия блок, рядко кани дори съседите си по етаж. Естествено е те да негодуват от шума. Празнуващият пък не е особено загрижен за тяхното спокойствие, защото те не са ни приятели или наши хора. Важното е на нас да ни е весело. Все пак социализмът успява да наложи железен ред в обществото, което ограничи до известна степен безобразното шофиране, шумовото замърсяване и замърсяването на общественото пространство. Тези негативни ефекти на родовата култура в градска среда се засилиха още по силно когато социализмът си отиде и вече нямаше кой да задължава съседите да чистят околоблоковото пространство или да карат внимателно. Освен всичко това, други негативни ефекти от родовата култура са наводненията от съседи, тупането върху прането на съседа отдолу, тоталната незаинтересованост от общото стълбищно пространство, замърсяването на паркове, тротоари, изхвърлянето на боклуци през прозореца и тн. Може да изглежда смешно, но това са неща, които са част от живота и културата ни, и са кореланти на колективистичната култура.

Социализмът подсили връзкарството и корупцията в обществото. Поради силно ограничените възможности за самостоятелно личностно израстване и развитие, е от особено значение да познаваш точните хора в точния момент. Това се постига както чрез роднинска близост, така и по териториален принцип (например “директорът е от нашето село, затова ще ме вземе на работа”). Друг вариант за сближаване с точния човек, в случай че не сме роднини или земляци, е чрез подкуп или свършена услуга. По този начин социализмът подсилва връзкарството, роднинските връзки и шуробаджанащината в обществото, които и по начало същестувават.

Рестрикциите за пътуване и жителство подсилиха още повече деленето на хората на свои и чужди, респ. на софиянци и хора от провинцията.

Въпреки, че социализмът не подсили всички производни на колективизма, той подхрани някои от най-значимите му кореланти – попречи на създаването на единна градска култура и подсили сегрегирането по териториален принцип, подсили недоверието, подозрителността, неучтивостта и незаинтересоваността към непознати, шумовото замърсяване и замърсяването на общественото пространство, корупция и връзкарството.

2.2. Социализмът подсили неравновластието. Неравновластието, предполагащо привилегии на висшестоящите и чувството на безнаказаност у тях, не е от времето на социализма, а датира далеч преди това. В култури като българската, руската, китайската се слуша какво казва бащата, или началника, и се изпълнява безропотно, без да се портиворечи, дори и невинаги с желание, и това не е от вчера, а е вековна културна черта. В Унгария, Чехия, Полша, ГДР обаче културите са други.На висшестоящ може да се противоречи, може дори да стане опълчване срещу него. Това също е вековна културна черта. Тези култури са с кречка напред по отношение на безродовост и равновластие в сревнение с балканските или азиатските. В тяхи ма създадено бурзоазна класа, която не приема привилегии по рождение или лична близост с партийни функционери. Не приема някой да й спира инициативата и да й казва, че успехът зависи от външни фактори, като благоразположението на партията. Затова в тези страни социализмът е свален от самите хора ( Германия 1953,1989; Полша 1979-1989, Чехословакия 1968, Унгария 1956) и се е наложило да бъде върнат с танкове. В крайна сметка културата се оказва по-силна от социализма, и от танковете, взети заедно. В Унгария още в началото на 80-те години се засили частния сектор, да не говорим, че се запази частната собственост върху земята, и партията доброволно се отказа от властта си през 1989 г. – най-безболезненият преход в Европа. Подобно е положението и в Словения, ГДР, Чехословакия, където социализмът се разпада под натиска на културата там, където не му е мястото.

Какво е положението у нас. Излишно е да се казва, че нашият партиен глава приживе е НАЙ-ДЪЛГО УПРАВЛЯВАЛИЯ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ЛИДЕР В СВЕТА. 33 годишното му управление не беше смутено от нито едно бунтче. Но где тоя късмет. Въпрос на култура, все пак. Системата се пормени чрез преврат по върховете, а в други държави, като Куба и Източна Азия не се промени. Особено в източна Азия неравновластието и преклонението пред бащата са най-силни, затова преходът там се състоя в установяване на силно регулират държавен капитализъм, докато политическата и икономическата власт останат в ръцете на същите хора, като някои държавни глави се увековечават и дори се създават семейни династии. Колко познато дори за нашите условия.

Тук става въпрос за културни особености на неравновластие, които същестуват много преди появата на социализма. Той само се наложи в съответствие с това неравновластие, и го подсили в някои аспекти – не само по отношение на държавния глава, но и чрез стройната йерархична система в държавните предприятия. Традиционно в България страхът от началници, и особено от големи началници, е силен. Към това се добавя и връзкарството. Отношенията на угодничество и страхопочитание от големи началници да добре представени от българското кино от времето на социализма – “Маневри на третия етаж”, “Зона Б-2” и др.

2.3. Социализмът подсили стреса и тревожността в обществото. Освен колективистичната култура, неравновластието и свързаното с него страхопочитание към властимащите и чувството за безнаказаност у тях, социализмът подсили и онова, което се опита да изкорени – тревожността и несигурността. От една страна той осигури работа и практически унищожи безработицата. ОТ друга наложи железен ред и унищожи престъпността. Но всичко това се постига чрез казармен ред, при който всичко е или изрично позволено, или забранено и правилата се налагат чрез силен стрес. Има строго определен външен бид за учениците, часовете по физическо приличаха на военни учения с постоянните строявания, при влизане децата стават прави и на учителя се рапортува като на военен командир, учениците се делят на батальони и взводове, има часове по военно обучение и се ходи на лагери. Това естествено подсилва изначалния стрес и тревожност в културата и нараства омразата към училището и учителите, а по-късно се пренася и като недоверие към началници и властимащи. Тези неща, заедно с трудното сработване с колегите са типични за страни с висока тревожност и неравновластие, но както се вижда от изследванията на Тромпенаарс, социализмът ги е подсилил много.

2.4. Социализмът подсилва меката култура. Социализмът отрича конкуренцията и се основава на взаимопомощ и състрадание към другарите, и това е добре дошло в мека култура като българската. Още в края на 19 век Иречен отбелязва, че българското общество е доста егалитарно и стремящо се към социално равенство, като дълбоките социални различия и разслоение не е никак типично за българите и се счита за патологично състоятие на социума. Подобни нагласи, отричащи съревнованията между хората иличностното изпъкване се регирстрират и през последните години. Според изследванията на Тромпенаарс (2003) България е на първо място в света по омраза към задружния труд и сработване с колегите, както и на водещи позиции по отхвърляне на съревнованието. Като цяло, в бившите социалистически страни цари силно отчуждение от задружния труд, т.е липсва това, което социализмът се опитваше да възпита. Свръхмеките скандинавски култури, и без съветски натиск, са си измислили своеобразен социализъм, които преразпределя голяма част от ппоизведеното и притъпява съревнованието между хората. Този обществен ред и нагласа са доброволни и изключително устойчиви. Така социализмът у нас беше в хармония и съответствие с меката ни култура, основана на взаимопомощ и избягване на съревнованията и осъждане на широкото социално разслоение. Сега, когато тези ценности ни се натрапват, българите въобще не сме доволни от новия ред и считаме, че обществото ни е патологично, с 10% свръхбогати и 90% бедни. Въпрос на култура.

2.5. Социализмът подсили външната причинност. Може би най-важното влияние на социализма в България беше подсилването на философията на външната причинност. Социализмът отрича радикално частната инициатива като възможност за личностно развитие и изява и такива за цялото общество. С това той отговаря добре на същестуващите нагласи в селско общество като българското преди 1944 г., но не и на нагласите на общества с развита буржоазия, като тези в Централна Европа, каквито ние нямаме. Социализмът подсилва впечатлението, че причините за явленията са външни, а обикновенният човек не контролира съдбата и успеха си. Тези впечатления същестуват и преди появата на социализма. Така, след като България векове наред е била настрана от Западна Европа, където се развиват убеждения във вътрешна причинност, инициативност и смисъл от развитие и растеж, социализмът продължава да задържа българската народопсихология там, откъдето европейските общности са се откъснали още през Средновековението.

Като извод може да се каже, че социализмът може да подсили някои съществуващи културни особености и да блокира развитието на други, но не е в състояние да създаде някаква своя култура, напълно различна от тази на несоциалистическите общества.

Невски, хипотезата ти за (или по-скоро аргуменът ти) за пренаселеността на Европа внася неясни моменти като цяло или по-точно не обяснява възникването на новата класа (така че не е "ключов" аргумент според мен - сега го виждам вече така). Примерът със скандинавците е пример за точно обратното - създаване на нагласи за несъревнование и некапитализъм при недостиг на храна (с което се съгласявам с alvassareiro), и създаване (или запазването) на нагласи за равновластие и взаимопомощ - които вероятно ги е имало при древните хора..

Ще отбележа за всички четящи че "новата класа" е нещо което е условно ново. Търговци - има във всички аграрни общество, и в европейските страни е имало такива е имало - такава със статут подобен или еднакъв на този на селяните /справки проф .Андрей Пантев - утре ще го цитирам;/, такава класа са и евреите в България.. също така - в много европейски страни управляващата класа е успява да се трансформира като капиталисти (пример Англия)..Изводът ми е че промените (за които говорим аджеба толкова) са свързани с промените в статута на тази класа..

[alvassareiro]

Въпросът е тази класа на търговци и предприемачи от колко време същестува и дали е водеща в обществото. Скандинавците развиват търговия още в късния неолит, а към 3 000 г. пр.н.е започват топенето на метали, развиват занаятчийството, после смесват мед с калай и получават бронз. Към края на периода започват да търгуват с кехлибар, като успоредно с това практикуват лов и събирачество. Едва към 2 000 г. пр.н.е започват да се военизират, което е свързано с усъвършенстването на металите и най-вече - изчерпват се почти всички земи, годни за обработване. Оттогава са и първите документирани насилствени сцени в Европа.

Интересното е, че през целия период на късния неолит, медната и бронзовата ера, се развива нещо като протоиндивидуализъм. Погребения от 4 000 г.пр.н. и то на обикновени хора изобилстват с лични предмети, нещо нехарактерно за обикновените хора от Близкия изток от периода. Искали са да подчертаят кое е характерното за човека чрез принадлежностите му. Така бихме могли да търсим причините за зараждането на индивидуализма на скандинавците още от зората на цивилизацията - преди 7 000 години.

В равновластните скандинавски, германско, холандско и английско общества по-късно капиталисти стават практически всички, не само управляващата класа, и това е основната отлика от Испания и Португалия, където търговията се монополизира. Холандия и Англия на Кромуел гласуват специлани закони с които забраняват монополо в икономиката и практически всеки може да стане предприемач и да развива бизнес.

[Alexander_Nevski]

През онзи период до преди чумата и гладa при липса на значими технологични иновации в Европа пак е имало икономически растеж. Бавен, но славен и кумулативно значим. След сътресенията той пак се е възобновил.

Това се обяснява точно с подобряването на ефективността на търговията. Колкото по-голямо е населението, и особено градското, толкова по-лесно се търгува. Който не ми вярва да ходи да опита да търгува в Сахара.

Изключително важна е появата на индивидуализъм и децентрализация, това води до много по-добра алокация на ресурсите и ефективност, респективно може да позволи изхранването на много по-голямо население. Това вече е чисто културно-психологическа промяна и именно за нея пише авторът на темата.

Ето две статии по въпроса:

http://www.hss.caltech.edu/media/from-carthage/filer/360.pdf

http://www.allempires.com/article/index.ph...el_1000_to_1800

[nik1]

През онзи период до преди чумата и гладa при липса на значими технологични иновации в Европа пак е имало икономически растеж. Бавен, но славен и кумулативно значим. След сътресенията той пак се е възобновил.

Това се обяснява точно с подобряването на ефективността на търговията. Колкото по-голямо е населението, и особено градското, толкова по-лесно се търгува. Който не ми вярва да ходи да опита да търгува в Сахара.

Изключително важна е появата на индивидуализъм и децентрализация, това води до много по-добра алокация на ресурсите и ефективност, респективно може да позволи изхранването на много по-голямо население. Това вече е чисто културно-психологическа промяна и именно за нея пише авторът на темата.

Ето две статии по въпроса:

http://www.hss.caltech.edu/media/from-carthage/filer/360.pdf

http://www.allempires.com/article/index.ph...el_1000_to_1800

"Това се обяснява точно с подобряването на ефективността на търговията. Колкото по-голямо е населението, и особено градското, толкова по-лесно се търгува. Който не ми вярва да ходи да опита да търгува в Сахара."

Не разбирам какво казваш или върху какво акцентуваш.. В пренаселения Бангладеш се търгува също толкова "трудно" или "лесно", както се търгува в Сахара..

Иначе правилно отбелязваш (с което според мен се самопровергаваш в по-горната си теза точка и всъщност застъпваш близка до моята позоция)- че за да има търговия, трябва да някъде има разтеж...и аз допълвам - излишъци, които да се предлагат.. В средновековието, и в средновековна ("предколонизаторска" и "пред-морска") Европа - това са главно вино,мед, жито, кожи, месо, млечни продукти, вълна, коноп, лен и производните- им, дървен материал - селскостопански продукти, или продукти идващи от "земята"...Така че имам основания да смятам че при една пренаселена и умираща от глад Европа - търговията би се обезсмислила обективно (и поради посочените причини в по горното съобщение).

По останалата част от съощението ти - нямам възражения..

[Alexander_Nevski]

В пренаселения Бангладеш се търгува също толкова "трудно" или "лесно", както се търгува в Сахара..

Къде мога да продам по-лесно 1млн. мобилни телефона в Сахара или Бангладеш?

Без повече коментар.

Иначе правилно отбелязваш (с което според мен се самопровергаваш в по-горната си теза точка и всъщност застъпваш близка до моята позоция)- че за да има търговия, трябва да някъде има разтеж...и аз допълвам - излишъци, които да се предлагат..

Трайното образуване на излишъци при липса на иновации е възможно само при една единствена ситуация - нарастване на търговията и подобрени търговски връзки. Това води до възможности за специализация и вместо всеки един индивид/домакинствосело/град/регион/държава да се опитва да се самоосигурява изцяло, се преминава на принцип всеки да се опитва да прави това, в което е най-добър (или условията му позволяват да го прави най-добре) и чрез търговия да си набавя другите необходими продукти.

За създаването на регулярни мрежи от търговски връзки е необходима регионална стабилност и критична гъстота от население, градове и села. Просто транспортните връзки в онези времена са позволявали да се търгува активно и в голям обем само по съседство. Респективно принципът е бил колкото повече съседи - толкова по-добре.

Няколкото века релативен просперитет обаче водят до прекалено голямо нарастване на населението. То достига такава критична маса, че дори и една лоша година/реколта докарва глад. Колкото горните аргументи за гъстотата на населението подпомагат търговията също толкова подмогат кинетиката на епидемиите. Борбата за власт и ресурс се изражда във военни конфликти и безброй криминални деяния.

След отминаването на този тежък за Европа период гъстотата на населението се разрежда обаче старите търговски навици са съхранени. Това оставя възможност за нова експанзия, която първо прераства в колонизация, а после в технологичен скок и индустриална революция. Това е и момент, в който Европа и нейната култура ствават доминираща сила в глобалния свят (и са такава до момента), за първи път от много време насам. Много от европейските открития само повтарят неща известни в Китай и при арабите от преди векове.

Между Европа и Китай обаче има съществена разлика и тя е чисто географска. Самата география на Китай предразполага към съществуването на огромна централизирана сухопътна държава, докато в Европа с нейните планини, острови и полуострови това съвсем не е така. Затова в Европа за втори път (след гърците) се налага модела на морската търговска децентрализирана цивилизация, толкова различен от китайските варианти, а също така и римските и византийските цивилизационни варианти, разчитащи на централизация и неравновластие.

Отново да припомня, че темата има индиректна връзка с комлексните общества и рисковете пред тях, т.к. най-големият риск пред адаптивността на едно общество е точно централизацията и неравновластието.

[simple_stupid]

тази тема ме разби. "Социализъм и култура" - двадесет и кусур страници чисто АОНСУ-вско злато.

Благодаря Ви момчета за доброто настроение, пък и всичко е безплатно, като едно време от дружество "Георги Кирков". Молодци! Дерзайте! То е доказано, че двама мъжа, каквито и сексуални техники да си прелагат не могат да се забременят, но някой продължават да опитват...

хахахаха "Социализъм и Култура"

[nik1]

Къде мога да продам по-лесно 1млн. мобилни телефона в Сахара или Бангладеш?

Без повече коментар.

Трайното образуване на излишъци при липса на иновации е възможно само при една единствена ситуация - нарастване на търговията и подобрени търговски връзки. Това води до възможности за специализация и вместо всеки един индивид/домакинствосело/град/регион/държава да се опитва да се самоосигурява изцяло, се преминава на принцип всеки да се опитва да прави това, в което е най-добър (или условията му позволяват да го прави най-добре) и чрез търговия да си набавя другите необходими продукти.

За създаването на регулярни мрежи от търговски връзки е необходима регионална стабилност и критична гъстота от население, градове и села. Просто транспортните връзки в онези времена са позволявали да се търгува активно и в голям обем само по съседство. Респективно принципът е бил колкото повече съседи - толкова по-добре.

Няколкото века релативен просперитет обаче водят до прекалено голямо нарастване на населението. То достига такава критична маса, че дори и една лоша година/реколта докарва глад. Колкото горните аргументи за гъстотата на населението подпомагат търговията също толкова подмогат кинетиката на епидемиите. Борбата за власт и ресурс се изражда във военни конфликти и безброй криминални деяния.

След отминаването на този тежък за Европа период гъстотата на населението се разрежда обаче старите търговски навици са съхранени. Това оставя възможност за нова експанзия, която първо прераства в колонизация, а после в технологичен скок и индустриална революция. Това е и момент, в който Европа и нейната култура ствават доминираща сила в глобалния свят (и са такава до момента), за първи път от много време насам. Много от европейските открития само повтарят неща известни в Китай и при арабите от преди векове.

Между Европа и Китай обаче има съществена разлика и тя е чисто географска. Самата география на Китай предразполага към съществуването на огромна централизирана сухопътна държава, докато в Европа с нейните планини, острови и полуострови това съвсем не е така. Затова в Европа за втори път (след гърците) се налага модела на морската търговска децентрализирана цивилизация, толкова различен от китайските варианти, а също така и римските и византийските цивилизационни варианти, разчитащи на централизация и неравновластие.

Отново да припомня, че темата има индиректна връзка с комлексните общества и рисковете пред тях, т.к. най-големият риск пред адаптивността на едно общество е точно централизацията и неравновластието.

Къде мога да продам по-лесно 1млн. мобилни телефона в Сахара или Бангладеш?

Без повече коментар.

"Лесно" и "трудно" са качествени категории Невски, а проблемът, породен от това по-горе че не използваш правилните думи за количествени категории - като "много" (повече) или "малко", не е мой..

Трайното образуване на излишъци при липса на иновации е възможно само при една единствена ситуация - нарастване на търговията и подобрени търговски връзки.

Какво значи "трайно образуване на излишъци". Търгува се с излишъците - още от древността, така че не знам какво постулираш или се опитваш да кажеш. Иначе - колкото повече ресурси има или произведе, едно общество - толкова повече се "облагодетелства" най-общо казано, търговията (при равни и незименни други условия).Специализацията и иновациите повишват производителността и намаляват относителния дял на хората, заети в даденото производство ...

Другите ти изречения (и тези по-горе), са общи по смисъл и не оборват изказаното мнение от мен; или са такива която нямат връзка със това, за което спорим, а то е дали развитието на търговията и търговската култура е (или не е) пряко следствие от големия глад и недоимък в Европа..Иначе - не съм отрекъл приемането, че за да има търговия, трябва да има консуматори, и потребители и търсене- постулирах че ако няма предлагане на пазара , дори и да има потребители за него - търговията на това нещо става маргинална, като стопански и жизнен фактор...

[Alexander_Nevski]

Къде мога да продам по-лесно 1млн. мобилни телефона в Сахара или Бангладеш?

Без повече коментар.

"Лесно" и "трудно" са качествени категории Невски, а проблемът, породен от това по-горе че не използваш правилните думи за количествени категории - като "много" (повече) или "малко", не е мой..

Трайното образуване на излишъци при липса на иновации е възможно само при една единствена ситуация - нарастване на търговията и подобрени търговски връзки.

Какво значи "трайно образуване на излишъци". Търгува се с излишъците - още от древността, така че не знам какво постулираш или се опитваш да кажеш. Иначе - колкото повече ресурси има или произведе, едно общество - толкова повече се "облагодетелства" най-общо казано, търговията (при равни и незименни други условия).Специализацията и иновациите повишват производителността и намаляват относителния дял на хората, заети в даденото производство ...

Другите ти изречения (и тези по-горе), са общи по смисъл и не оборват изказаното мнение от мен; или са такива която нямат връзка със това, за което спорим, а то е дали развитието на търговията и търговската култура е (или не е) пряко следствие от големия глад и недоимък в Европа..Иначе - не съм отрекъл приемането, че за да има търговия, трябва да има консуматори, и потребители и търсене- постулирах че ако няма предлагане на пазара , дори и да има потребители за него - търговията на това нещо става маргинална, като стопански и жизнен фактор...

Аз нямам намерение повече да се занимавам с теб в тези хубави слъчневи дни.

Щом не можеш да схванеш, че за да бъде достатъчно ефективен един пазар, трябва да има ефективна търговия, а за да има ефективна търговия той трябва да е достатъчно голям, нищо не може да ти помогне. Необходима е също така редукция на търговските бариери и точно това се е случвало в Европа.

Не се чуди обаче, защо за един куп стоки в София плащаш 2-3-4 пъти по-скъпо отколкото би платил в Лондон.

Какво значи "трайно образуване на излишъци". Търгува се с излишъците - още от древността, така че не знам какво постулираш или се опитваш да кажеш. Иначе - колкото повече ресурси има или произведе, едно общество - толкова повече се "облагодетелства" най-общо казано, търговията (при равни и незименни други условия).Специализацията и иновациите повишват производителността и намаляват относителния дял на хората, заети в даденото производство ...

На този пасаж ще обърна особено внимание. През по-голямата част от историята си човечеството се е борило за оцеляването си и е било на ръба. Не само, че не е имало "трайни излишъци", а не е имало излишъци изобщо. Хората обаче явно много бързо забравят човешката история. Наличието на "излишъци" в исторически план е изключение, а не правило. Съвременният тип търговия се е наложил бавно и постепенно за последните хиляда години и никога преди това не е съществувал в такива мащаби. Точно за тези процеси и връзката им с вътрешната култура на западноевропейските популации пише автора на темата.

Лек ден и чао, това ми беше последния постинг към теб по темата.

[nik1]

Щом не можеш да схванеш, че за да бъде достатъчно ефективен един пазар, трябва да има ефективна търговия, а за да има ефективна търговия той трябва да е достатъчно голям, нищо не може да ти помогне. Необходима е също така редукция на търговските бариери и точно това се е случвало в Европа.

Невски, дали ще има един милион потенциални потребители или два милиона такива - на стока, която не се предлага - "търговията и" ще толкова ефективна или не, колкото би била ако потенциалните потребители са 100 човека..

На този пасаж ще обърна особено внимание. През по-голямата част от историята си човечеството се е борило за оцеляването си и е било на ръба. Не само, че не е имало "трайни излишъци", а не е имало излишъци изобщо. Хората обаче явно много бързо забравят човешката история. Наличието на "излишъци" в исторически план е изключение, а не правило. Съвременният тип търговия се е наложил бавно и постепенно за последните хиляда години и никога преди това не е съществувал в такива мащаби. Точно за тези процеси и връзката им с вътрешната култура на западноевропейските популации пише автора на темата.

Невски, ти съвсем се увлече в желанието си да покажеш знания и интелект (на казвам че нямаш такива, само казвам че малко се увличаш) ..дотам че изказа две противоречащи си мнения, в една теза:

"Не само, че не е имало "трайни излишъци", а не е имало излишъци изобщо."

Наличието на "излишъци" в исторически план е изключение, а не правило.

Лек ден, и чао на теб. До след празниците (стига да не ти домъчне за мен, де), и да сме живи и здрави дотогава..

[КГ125]

тази тема ме разби. "Социализъм и култура" - двадесет и кусур страници чисто АОНСУ-вско злато.

Благодаря Ви момчета за доброто настроение, пък и всичко е безплатно, като едно време от дружество "Георги Кирков". Молодци! Дерзайте! То е доказано, че двама мъжа, каквито и сексуални техники да си прелагат не могат да се забременят, но някой продължават да опитват...

хахахаха "Социализъм и Култура"

))))) ) ) ) Забравил бях за АОНСУ ))

[Р. Теодосиев]

„Математическите понятия могат да бъдат откъснати от говорещия колектив. Триъгълниците могат да бъдат обяснени, без да се вземат предвид историческите ситуации. Понятия като цивилизация и култура не са такива.”

Целият текст може да прочетете от тук: ЕЛИАС, Н. Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, ИК, т. 2, 799-809

[КГ125]

A, ей го е!!! То че е повече от очевидно, очевидно е. Но и явно авторитетите на културологията ясно са го казали. Няма култура без история и обратно....

[Alexander_Nevski]

A, ей го е!!! То че е повече от очевидно, очевидно е. Но и явно авторитетите на културологията ясно са го казали. Няма култура без история и обратно....

Ей го на кое?

Някой да е твърдял, че нещата не са свързани?

Спорът, който се водеше беше в съвсем друга насока, нека да не объркваме за пореден път нещата, само и само да си защитаваме тезите.

Между другото КГ125, вчера се сетих за теб защото гледах филма "От нищо нещо". Хах.

[alvassareiro]

Днес случайно чух една лекция в общината на Казанлък относно използването на еврофондовете от местанта власт. Лекторите с учудване подчертаха носталгията, която имат българските селски стопани по старите АПК и ТКЗС из селата, които посещават.

Един въпрос за всички, които следят с интерес темата - защо социаизмът почти винаги е съпроводен с интензивно развитие на индустрия?

[alvassareiro]

A, ей го е!!! То че е повече от очевидно, очевидно е. Но и явно авторитетите на културологията ясно са го казали. Няма култура без история и обратно....

Някой да е успорил това??

[КГ125]

Ми аз поне с такова впечатление останах, но щом не се оспорва - чудесно!

Редактирано Юни 30, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Все пак да поставя отново въпросът - защо според вас социализмът винаги е съпроводен с насилствена индустриализация?

[КГ125]

/Не винаги. Понякога е съпроводен с насилствена деиндустриализация, т.е. в Камбоджа./

Защото той провежда концентрация на обществените средства за производство в ръцете на висшата администрация, като ги отнема от частните ръце.

[alvassareiro]

/Не винаги. Понякога е съпроводен с насилствена деиндустриализация, т.е. в Камбоджа./

Защото той провежда концентрация на обществените средства за производство в ръцете на висшата администрация, като ги отнема от частните ръце.

това с камбоджа не е деиндустриализация, а обезлюдяване на градовете, и каквото и да е било като замисъл, е изключение от общото правило.

Това което пишеш не е отговор на въпроса.

[П. Теодосиев]

Все пак да поставя отново въпросът - защо според вас социализмът винаги е съпроводен с насилствена индустриализация?

Защото няма частна собственост, защото не дава поле за изява (частен бизнес), защото управляващите(директори, бригадири и т.н.) нямат идея какво трябва да се свърши...

С една дума с идеята всички да са равни и работническата класа да е най-почитана...с цел всички да работят - много се размива самата идея. И имайки контрол над всичко, дори над мисленето на хората, което вече сами виждаме, че е невъзможно (почти) се стига до насилствено подтикване за вършене на дадена дейност.

[alvassareiro]

Защото няма частна собственост, защото не дава поле за изява (частен бизнес), защото управляващите(директори, бригадири и т.н.) нямат идея какво трябва да се свърши...

С една дума с идеята всички да са равни и работническата класа да е най-почитана...с цел всички да работят - много се размива самата идея. И имайки контрол над всичко, дори над мисленето на хората, което вече сами виждаме, че е невъзможно (почти) се стига до насилствено подтикване за вършене на дадена дейност.

Има нещо вярно, поне в правилната насока почваш. Моят отговор - социализмът проповядва социално равенство - равенство между беден и богат, равенство между мъж и жена. това последното е невъзможно в едно аграрно общество. Затова има няколко варианта - обществото да се върне към ситуацията преди появата на земеделието, т.е към лов и събирачество, или да започне да се занимава с търговия. Трети вариант - да развие занаятчийството в индустрия, да осигури заетост на жената, и така да постигне сексуално равенство.

[Alexander_Nevski]

Има нещо вярно, поне в правилната насока почваш. Моят отговор - социализмът проповядва социално равенство - равенство между беден и богат, равенство между мъж и жена. това последното е невъзможно в едно аграрно общество. Затова има няколко варианта - обществото да се върне към ситуацията преди появата на земеделието, т.е към лов и събирачество, или да започне да се занимава с търговия. Трети вариант - да развие занаятчийството в индустрия, да осигури заетост на жената, и така да постигне сексуално равенство.

Соцът извърши това, което възраждането и демокрацията преди 1944г. не успяха - комасира парцелите, така че да могат да бъдат обработвани механично и водополивани, индустриализира държавата, създаде публична инфраструктура и разви здравеопазването и образованието.

Това, че го направи по калпав начин и хората нямаха стимули за развитие е друг въпрос.

Но индустриализацията е част от по-голям процес. Както и урбанизацията. Щом има ТКЗСта и големи парцели няма нужда от толкова заети в земеделието. Трябва да се развиват други неща. Преди е било различно, въпреки че в този форум има някаква романтични представи за БГ земеделието преди 1944г., над 80% са били заети в земеделието и много от тях са се самозадоволявали.

[ISTORIK]

Девет чудеса на социализма

Всички имаха работа!

Независимо, че всички имаха работа, никой не работеше!

Независимо, че никой не работеше, петилетните планове се изпълняваха на 100%!

Независимо, че планове се изпълняваха на 100%, в магазинrте нямаше нищо!

Независимо, че в магазинrте нямаше нищо, всички имаха всичко!

Независимо, че всички имаха всичко, всички крадяха!

Независимо, че всички крадяха, стигаше за всички!

Независимо, че стигаше за всички, всички бяха недоволни!

Независимо, че всички бяха недоволни, всички гласуваха ЗА!

http://www.julianbenkov.com/