Социализъм и култура - част 2

[Alexander_Nevski]

Ето намерих:

http://en.wikipedia.org/wiki/Frontier_Thesis

Виж и какво е писал Рузвелт по въпроса. Той е бил също много активен по темата.

http://www.americanwriters.org/works/winning.asp

[alvassareiro]

Ето намерих:

http://en.wikipedia.org/wiki/Frontier_Thesis

Виж и какво е писал Рузвелт по въпроса. Той е бил също много активен по темата.

http://www.americanwriters.org/works/winning.asp

Да, тезата на Търнър е изключително интересна. В темата за причините за културните различия писах само едно изречение за произхода на американската култура и това може само да обогати представите ми.

[Alexander_Nevski]

Ето още, намерих книгата:

http://www.gatchev.info/stories-guests/ISB...-92151-1-3.html

[alvassareiro]

Ето още, намерих книгата:

http://www.gatchev.info/stories-guests/ISB...-92151-1-3.html

дам, заслужава си да се прочете.

Има само едно нещо, което си мисля. Психологията не е най-точната наука, която би могла да се занимава с обществените нагласи. Как мислиш?

[Alexander_Nevski]

дам, заслужава си да се прочете.

Има само едно нещо, което си мисля. Психологията не е най-точната наука, която би могла да се занимава с обществените нагласи. Как мислиш?

Ами зависи, аз съм чел Д. Канеман и А. Тверски и бих казал, че това, което пишат е изключително точно.

[alvassareiro]

Ами зависи, аз съм чел Д. Канеман и А. Тверски и бих казал, че това, което пишат е изключително точно.

Да, безспорно, психологията дава много ценни анализи. Имам предвид за едно явление, наречено в науката "еколочна грешка. Изследванията показват, че често пъти анализът на обществата сериозно се различава от психолочисекия анализ на личности и явленията на равнище общество често са различни на ниво отделна личност. Объркването им се нарича екологична грешка.

Психологията се занимава именно с отделния човек и взаймодействието му с други, докато антропология, културология и тн. се интересуват от особеностите на целите общества и разликите между тях. Обществото е система от индивиди, а всеки индивид е елемент от тази система. Системите обаче имат свойства, различни от тези на елементите им, което понякога води до объркване.

Ето един пример. На ниво личност е напълно визможно един човек да бъде едновремнно мъжествен и женствен (androgyny), т.е да е свръхамбициозен, но и грижовен баща и съпруг. На ниво общество обаче това е невъзможно. Едно общество е или мъжествено, или женствено, т.е високо или по едното, или по-другото, или по средата, но не и двете едновременно. Така психологията понякога може да доведе до погрешни изводи.

Друг пример - за да успее един индивид, трябва да е инициативен. но за да успее едно общество, не е нужно мнозинството членове да са такива. Достатъчно е да има добри водачи. И тн.

Сетих се и за друг пример - на ниво личност всеки българин е недоволен от правителството и заявява желание да ги изметем, но това не се осъществява на ниво общество. Защото на ниво общество действат вече други фактори, които отсъстват на ниво личност - а именно сработването и съдружието с колектива.

Не съм запознат с авторите, които цитираш, но не е зле да ги попрегледам, че ми стана интересно.

[Alexander_Nevski]

Да, безспорно, психологията дава много ценни анализи. Имам предвид за едно явление, наречено в науката "еколочна грешка. Изследванията показват, че често пъти анализът на обществата сериозно се различава от психолочисекия анализ на личности и явленията на равнище общество често са различни на ниво отделна личност. Объркването им се нарича екологична грешка.

Психологията се занимава именно с отделния човек и взаймодействието му с други, докато антропология, културология и тн. се интересуват от особеностите на целите общества и разликите между тях. Обществото е система от индивиди, а всеки индивид е елемент от тази система. Системите обаче имат свойства, различни от тези на елементите им, което понякога води до объркване.

Ето един пример. На ниво личност е напълно визможно един човек да бъде едновремнно мъжествен и женствен (androgyny), т.е да е свръхамбициозен, но и грижовен баща и съпруг. На ниво общество обаче това е невъзможно. Едно общество е или мъжествено, или женствено, т.е високо или по едното, или по-другото, или по средата, но не и двете едновременно. Така психологията понякога може да доведе до погрешни изводи.

Друг пример - за да успее един индивид, трябва да е инициативен. но за да успее едно общество, не е нужно мнозинството членове да са такива. Достатъчно е да има добри водачи. И тн.

Сетих се и за друг пример - на ниво личност всеки българин е недоволен от правителството и заявява желание да ги изметем, но това не се осъществява на ниво общество. Защото на ниво общество действат вече други фактори, които отсъстват на ниво личност - а именно сработването и съдружието с колектива.

Не съм запознат с авторите, които цитираш, но не е зле да ги попрегледам, че ми стана интересно.

Те се занимават с математически модели в конгнитивната и поведенческата психология.

Демек един вид количествена психология.

Има нобелева награда присъдена за техните трудове.

[КГ125]

Аз ще отделя 10на минути за една сумаризация.

1) Соцът не промени съществуващото преди него неравновластие, а според някои даже го задълбочи. Просто когато дядо ми са го вкарали в затвора, по партийна линия се е издигнал някой селянин и вече той е бил важната личност, а дядо ми е бил персона нон грата.

Но това не държи сметка за естеството на двете власти!! За ОГРОМНИТЕ разликите между тях и оттук - за ефектите им върху културата. Според мен това е механичен, едноаспектен и следователно съдържаш опасност от грешки подход. Къде е грешката - в това, че излиза, че двата режимя са еднакви. А те са еднакви само доколкото отговарят на дефинициите режим и власт.

Всъщност става дума за два различни свята. (И тук си спомням един пропаганден постулат от онова време - "Два свята, единият е излишен" - ...)

За мен такъв подход, който не държи сметка на историческата конкретика и специфика е крайно спекулативен.

Не казвам преднамерно такъв...

Не знам дали знаете но в реториката и пропагандата (а последната е толкова мащабна, че във всяка книга и филм се включват постулатите й) от 50-тте, има един израз, който е симптоматичен! "НОВ ЧОВЕК". Нов живот, нов човек... Това е защото системата се стреми, и успя, защото независимо от ефективността й процесите на културен генезис и промени за мен са обективни, иманетни на всяко общество, та се стреми системата към голяма, фундаментална промяна!!!

И наистина, културата на стара България е съвършено различна от тази на новата. Може би на едни ниски, фундаментални нива тя не се променя, и това е нормално, но "горе", в нивата които дефинират съвременността и модерността, промените са неизбежни и са факт. Такива впрочем е имало и след 1878 г., когато капитализмът вече безусловно се настанява и почва модернизацията.

Когато литературата и изкуството са свободно от цензура, те много се занимават с това, наречено при тях дилемата на "градът и селото" - знаем за кои творци и творби става въпрос. Ето тук Константин Гълъбов е бил http://liternet.bg/publish7/kgylybov/zadachi.htm така добър да обобщи дилемата на тогавшния "преход".

Не отричам - социализмът задържа развитието от колективизма на старото към индивидуализма на новото време. В разгледания от вас аспект това е несъмнено така. Но има и още някои, незасегнати от вашият подход аспекти на културното и социалнопсихологическо развитие на България през нейния капиталистически и социалистически период.

А и понятието "колективизъм" е според мен схванато твърде широко, твърде откъснато от историята и социалната психолгия, само в културологичен смисъл, а така опасността от грешки е немалка, IMHO.

Та само ако погледнем материалната култура, архитектурата на двете епохи, литературната тематика, въобще всеки един културен артефакт ще видим разликите. Също и на едно по-ниско ниво - старата градска култура, ценностната система, всичко се променя! Също и икономическото поведение и нормите му. За политическото да не говорим - там е пълна разруха, целият политически процес в страната е обязден, за политика не се говори, за партията не се говори, няма критики (поне в началото). Така, че тези промени не могат да бъдат изпуснати от поглед.

Много е опасно за крайните изводи, според мен.

Редактирано Юни 19, 2009 от КГ125

[КГ125]

Както вече писах, КГ125, не е зле да попрочетеш малко.

Модераторски текст - за такива изказвания занапред ще има проблеми. Не защото някому се препоръчва литература, напротив, това е желателно, а заради тона и заради лиспата на конкретиката в тях.

[КГ125]

Не, имали сме и една друга култура, както по-горе някой спомена – по-бедно субсидирана и не тъй помпозна, но с оглед високите хуманитарни стандарти и постигнатите резултати по-творческа, по-духовна, по-чиста, по-автентична – следосвобожденската, до-социалистическата, която продължи и носеше в себе си традициите на възрожденската. В редица отношения другарите успяха да разрушат тази култура, заклеймена като „буржоазна” и реакционна.

Почти никак субсидирана, но затова пък достатъчно богата за балканска страна като България. Та унищожението й беше основна цел в началните години след 44-та г......

[alvassareiro]

Но това не държи сметка за естеството на двете власти!! За ОГРОМНИТЕ разликите между тях и оттук - за ефектите им върху културата. Според мен това е механичен, едноаспектен и следователно съдържаш опасност от грешки подход. Къде е грешката - в това, че излиза, че двата режимя са еднакви. А те са еднакви само доколкото отговарят на дефинициите режим и власт.

Всъщност става дума за два различни свята. (И тук си спомням един пропаганден постулат от онова време - "Два свята, единият е излишен" - ...)

За мен такъв подход, който не държи сметка на историческата конкретика и специфика е крайно спекулативен.

Не казвам преднамерно такъв...

Не знам дали знаете но в реториката и пропагандата (а последната е толкова мащабна, че във всяка книга и филм се включват постулатите й) от 50-тте, има един израз, който е симптоматичен! "НОВ ЧОВЕК". Нов живот, нов човек... Това е защото системата се стреми, и успя, защото независимо от ефективността й процесите на културен генезис и промени за мен са обективни, иманетни на всяко общество, та се стреми системата към голяма, фундаментална промяна!!!

И наистина, културата на стара България е съвършено различна от тази на новата. Може би на едни ниски, фундаментални нива тя не се променя, и това е нормално, но "горе", в нивата които дефинират съвременността и модерността, промените са неизбежни и са факт. Такива впрочем е имало и след 1878 г., когато капитализмът вече безусловно се настанява и почва модернизацията.

Когато литературата и изкуството са свободно от цензура, те много се занимават с това, наречено при тях дилемата на "градът и селото" - знаем за кои творци и творби става въпрос. Ето тук Константин Гълъбов е бил http://liternet.bg/publish7/kgylybov/zadachi.htm така добър да обобщи дилемата на тогавшния "преход".

Не отричам - социализмът задържа развитието от колективизма на старото към индивидуализма на новото време. В разгледания от вас аспект това е несъмнено така. Но има и още някои, незасегнати от вашият подход аспекти на културното и социалнопсихологическо развитие на България през нейния капиталистически и социалистически период.

А и понятието "колективизъм" е според мен схванато твърде широко, твърде откъснато от историята и социалната психолгия, само в културологичен смисъл, а така опасността от грешки е немалка, IMHO.

Та само ако погледнем материалната култура, архитектурата на двете епохи, литературната тематика, въобще всеки един културен артефакт ще видим разликите. Също и на едно по-ниско ниво - старата градска култура, ценностната система, всичко се променя! Също и икономическото поведение и нормите му. За политическото да не говорим - там е пълна разруха, целият политически процес в страната е обязден, за политика не се говори, за партията не се говори, няма критики (поне в началото). Така, че тези промени не могат да бъдат изпуснати от поглед.

Много е опасно за крайните изводи, според мен.

Отново демонстрираш, че нямаш никаква представа за какво говорим. типично за българина - винаги с мнение, особено ако е за нещо, което не ни е ясно.

[mitaca]

Отново демонстрираш, че нямаш никаква представа за какво говорим. типично за българина - винаги с мнение, особено ако е за нещо, което не ни е ясно.

Темата само за "българина" и "българския социализъм" ли е? Че тезата ти е тотално несъстоятелна за "първата в света социалистическа д-ва", както за 90% (а може би са повече) от "социалистическите" (дето се пишат такива де, от националСоциалистическа Германия до "(арабско)социалистически" Алжир и "демократично" Конго). Не знам как дискутираш "социализма" без да познаваш у-вията в СССР (както сам писа) и да постулираш явно невярни неща (като реципрочността на отпора . Питам, за да знам дали да се хабя да ти отговарям или довода, че бъде като по-горния?

[Alexander_Nevski]

Темата само за "българина" и "българския социализъм" ли е? Че тезата ти е тотално несъстоятелна за "първата в света социалистическа д-ва", както за 90% (а може би са повече) от "социалистическите" (дето се пишат такива де, от националСоциалистическа Германия до "(арабско)социалистически" Алжир и "демократично" Конго). Не знам как дискутираш "социализма" без да познаваш у-вията в СССР (както сам писа) и да постулираш явно невярни неща (като реципрочността на отпора . Питам, за да знам дали да се хабя да ти отговарям или довода, че бъде като по-горния?

Аз познавам условията в СССР, ако искаш да дискутираме нещо, няма проблем.

[Alexander_Nevski]

Но това не държи сметка за естеството на двете власти!! За ОГРОМНИТЕ разликите между тях и оттук - за ефектите им върху културата. Според мен това е механичен, едноаспектен и следователно съдържаш опасност от грешки подход. Къде е грешката - в това, че излиза, че двата режимя са еднакви. А те са еднакви само доколкото отговарят на дефинициите режим и власт.

Всъщност става дума за два различни свята. (И тук си спомням един пропаганден постулат от онова време - "Два свята, единият е излишен" - ...)

За мен такъв подход, който не държи сметка на историческата конкретика и специфика е крайно спекулативен.

Не казвам преднамерно такъв...

Не знам дали знаете но в реториката и пропагандата (а последната е толкова мащабна, че във всяка книга и филм се включват постулатите й) от 50-тте, има един израз, който е симптоматичен! "НОВ ЧОВЕК". Нов живот, нов човек... Това е защото системата се стреми, и успя, защото независимо от ефективността й процесите на културен генезис и промени за мен са обективни, иманетни на всяко общество, та се стреми системата към голяма, фундаментална промяна!!!

И наистина, културата на стара България е съвършено различна от тази на новата. Може би на едни ниски, фундаментални нива тя не се променя, и това е нормално, но "горе", в нивата които дефинират съвременността и модерността, промените са неизбежни и са факт. Такива впрочем е имало и след 1878 г., когато капитализмът вече безусловно се настанява и почва модернизацията.

Когато литературата и изкуството са свободно от цензура, те много се занимават с това, наречено при тях дилемата на "градът и селото" - знаем за кои творци и творби става въпрос. Ето тук Константин Гълъбов е бил http://liternet.bg/publish7/kgylybov/zadachi.htm така добър да обобщи дилемата на тогавшния "преход".

Не отричам - социализмът задържа развитието от колективизма на старото към индивидуализма на новото време. В разгледания от вас аспект това е несъмнено така. Но има и още някои, незасегнати от вашият подход аспекти на културното и социалнопсихологическо развитие на България през нейния капиталистически и социалистически период.

А и понятието "колективизъм" е според мен схванато твърде широко, твърде откъснато от историята и социалната психолгия, само в културологичен смисъл, а така опасността от грешки е немалка, IMHO.

Та само ако погледнем материалната култура, архитектурата на двете епохи, литературната тематика, въобще всеки един културен артефакт ще видим разликите. Също и на едно по-ниско ниво - старата градска култура, ценностната система, всичко се променя! Също и икономическото поведение и нормите му. За политическото да не говорим - там е пълна разруха, целият политически процес в страната е обязден, за политика не се говори, за партията не се говори, няма критики (поне в началото). Така, че тези промени не могат да бъдат изпуснати от поглед.

Много е опасно за крайните изводи, според мен.

КГ 125,

Както няма разлика между безумията на язовир Въча и сегашните безумия с АЕЦ Белене така и другите неща не са различни. Различно е само лустрото. Ей сега, като вече сме демокрация и не би трябвало оправдания, много добре си личи, че не комунистите са виновни, а материалът е лош (колкото и да не ми харесва Бойко).

Сега ти твърдиш, че те (комунистите) са "влошили" материала. Добре де в Полша що не го влошиха толкова? Да не давам за пример Чехия, че вече става много неприятно. Като и в двете държави поради определни причини режимът е бил доста по-репресивен от българския.

Понеже стана дума за СССР да вметна нещо за южните републики. Точно поради особеностите на тяхната култура, партийната структура се е наложила там без никакви проблеми. Просто е имало нови лидери с партийна окраска (или те са се боядисали) и доста гладко се е минало към ужким "новото" състояние. Всъщност то си е останало добре познатото старо. Още по-интересно е как партийните апаратчици от южните републики поради навиците си и културата си са изключително успешни в кариерата си дори и на федеративно ниво.

В Прибалтика също СССР не успява да промени особено вътрешните и културните ценности дори и чрез провежданата политика на разреждане и русификация. Хората само на повъхността се правеха, че строят комунизъм, а всъщност си поддържаха старият ред, когато трябва и тайно.

[КГ125]

Отново демонстрираш, че нямаш никаква представа за какво говорим. типично за българина - винаги с мнение, особено ако е за нещо, което не ни е ясно.

А ти с това изказване - че нее водиш коректно а се опитваш да манипулираш дискусията, пренасяйки я голословно на лична основа. Жалко.

[КГ125]

КГ 125,

Както няма разлика между безумията на язовир Въча и сегашните безумия с АЕЦ Белене така и другите неща не са различни. Различно е само лустрото. Ей сега, като вече сме демокрация и не би трябвало оправдания, много добре си личи, че не комунистите са виновни, а материалът е лош (колкото и да не ми харесва Бойко).

Разлика има и тя е огромна. Ако я пропуснеш, изкривяващ драстично картината на нещата и правиш паралели между стария и новия строй, които са крещящо неадекватни. Така се генерира страшна заблуда!

Негативи в старото време колкото искаш - ти взимаш един от тях, отделно взет и го правиш основание за аналогии със следващото. Встрани остава:

1/ фактът, че в старото време държавни проекти са се брояли на пръсти, докато в новото те са 100% процента от икономиката;

2/ Фактът, че критиката в старото време е била свободна, а в новото - никаква;

3/ фактът, че в старото време икономиката е била 95% частна, т.е. достатъчно рационална и ефективна!.

Изпуска се общата картина, изпускат се характеристиките на доминиращите фактори, които са безкрайно различни. Та нали затова , заради тази разлика, заради промяната, са наричали последната "революция"!

Сега ти твърдиш, че те (комунистите) са "влошили" материала. Добре де в Полша що не го влошиха толкова? Да не давам за пример Чехия, че вече става много неприятно. Като и в двете държави поради определни причини режимът е бил доста по-репресивен от българския.

Понеже стана дума за СССР да вметна нещо за южните републики. Точно поради особеностите на тяхната култура, партийната структура се е наложила там без никакви проблеми. Просто е имало нови лидери с партийна окраска (или те са се боядисали) и доста гладко се е минало към ужким "новото" състояние. Всъщност то си е останало добре познатото старо. Още по-интересно е как партийните апаратчици от южните републики поради навиците си и културата си са изключително успешни в кариерата си дори и на федеративно ниво.

В Прибалтика също СССР не успява да промени особено вътрешните и културните ценности дори и чрез провежданата политика на разреждане и русификация. Хората само на повъхността се правеха, че строят комунизъм, а всъщност си поддържаха старият ред, когато трябва и тайно.

Наистина, централна Европа се справи по-добре. За това има обяснения, и да, то е точно в културните разлики между нея, която е успяла да бъде реална част от европейското пространство и да възприеме европейкста политическа и гражданска култура и между поствизантойското и постосманско пространство на изтока (Русия е отделна тема).

За Юга на СССР не си прав - там до империята имаме или изостанали народности, с феодален или дори предфеодален елит и строй, с външен управител, представляващ руската империя, но живеещи по своите си закони, или народи като арменския - с богата култура, традиция и интелигенция, който ползва всички възможности на империята за да се развива културно. Така например, Армения и Грузия, (понеже да се преподава не на руски може само в духовните училища на руската империя) развиват семинариите си до такава степен, че я пълнят с цялата гама, с всички предмети и така изграждан национална образователна институция....

Но и изостаналите народи на изтока, и по-напредналите са СЕ ПРОТИВОПОСТАВИЛА И на новата власт, част са от гражданската война и от кръвопролитията. Не е точно да се каже, че там всичко е минало по мед и масло.

И Грузия, и Армения имат период на самоуправление и са взети с военна сила от болшевиките.

Силната съпротива на Средна Европа е факт поради по-късния исторически период, в който социализмът идва при тях. Това всъщност е съпротива от времето на късния социализъм. Тлеещата, пасивна съпротива на всички народи под това управление просто се активизира в определении периоди и то точно там.

Но не успя...

Редактирано Юни 24, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Темата само за "българина" и "българския социализъм" ли е? Че тезата ти е тотално несъстоятелна за "първата в света социалистическа д-ва", както за 90% (а може би са повече) от "социалистическите" (дето се пишат такива де, от националСоциалистическа Германия до "(арабско)социалистически" Алжир и "демократично" Конго). Не знам как дискутираш "социализма" без да познаваш у-вията в СССР (както сам писа) и да постулираш явно невярни неща (като реципрочността на отпора . Питам, за да знам дали да се хабя да ти отговарям или довода, че бъде като по-горния?

Темата е за България, но би се приложила и за първата в света социалистическа държава. Българската и руската култура са доста идентични.

Ако искаш, можем и да дискутираме обществените нагласи в черна Африка и Алж, нямам нищо против.

[alvassareiro]

Разлика има и тя е огромна. Ако я пропуснеш, изкривяващ драстично картината на нещата и правиш паралели между стария и новия строй, които са крещящо неадекватни. Така се генерира страшна заблуда!

Негативи в старото време колкото искаш - ти взимаш един от тях, отделно взет и го правиш основание за аналогии със следващото. Встрани остава:

1/ фактът, че в старото време държавни проекти са се брояли на пръсти, докато в новото те са 100% от икономиката;

2/ Фактът, че критиката в старото време е била свободна, а в новото - никаква;

3/ фактът, че в старото време икономиката е била 95% частна, т.е. достатъчно рационална и ефективна!.

Изпуска се общата картина, изпускат се характеристиките на доминиращите фактори, които са безкрайно различни. Та нали затова , заради тази разлика, заради промяната, са наричали последната "революция"!

Наистина, централна Европа се справи по-добре. За това има обяснения, и да, то е точно в културните разлики между нея, която е успяла да бъде реална част от европейското пространство и да възприеме европейкста политическа и гражданска култура и между поствизантойското и постосманско пространство на изтока (Русия е отделна тема).

За Юга на СССР не си прав - там до империята имаме или изостанали народности, с феодален или дори предфеодален елит и строй, с външен управител, представляващ руската империя, но живеещи по своите си закони, или народи като арменския - с богата култура, традиция и интелигенция, който ползва всички възможности на империята за да се развива културно. Така например, Армения и Грузия, (понеже да се преподава не на руски може само в духовните училища на руската империя) развиват семинариите си до такава степен, че я пълнят с цялата гама, с всички предмети и така изграждан национална образователна институция....

Но и изостаналите народи на изтока, и по-напредналите са СЕ ПРОТИВОПОСТАВИЛА И на новата власт, част са от гражданската война и от кръвопролитията. Не е точно да се каже, че там всичко е минало по мед и масло.

И Грузия, и Армения имат период на самоуправление и са взети с военна сила от болшевиките.

Силната съпротива на Средна Европа е факт поради по-късния исторически период, в който социализмът идва при тях. Това всъщност е съпротива от времето на късния социализъм. Тлеещата, пасивна съпротива на всички народи под това управление просто се активизира в определении периоди и то точно там.

Но не успя...

Ограничените ти твърдения си остават за теб. Все пак този начин на мислене е у теб, не у мен и слава богу.

Честно да ти кажа, не виждам смисъл да споря с теб повече за каквото и да било. Няма нищо лично, повярвай ми.

[Alexander_Nevski]

фактът, че в старото време икономиката е била 95% частна, т.е. достатъчно рационална и ефективна!.

Факт е КГ125, че ти си един доста ограничен човек с романтични виждания за определени събития в българската история.

БГ икономиката априори не може да бъде рационална и ефективна дори и при 100% частна собственост поради ниската норма на реинвестиране, заложена от културно-обществените и особености.

БГ икономиката винаги е с била олигополи и монополи, обръчи и приятелски кръгове и би била такава и при 100% частна собственост.

Един наивник преди време ми обясняваше как понеже ние тук сме си имали всичко наше - апартаменти и вили при равни други условия сме щяли да бъдем по-добре от германците. Аз пък му казах, че точно защото имаме собствени вили и апартаменти сме позле от германците, които бачкат яко и си превъртат парите през икономиката, а не вкарват всичко в лична и семейна консумация - къщи, апартаменти, плазми, парцалки и коли. Наличието на частна собственост не променя този факт.

Точно за такива особености пише авторът на темата, обаче ти като някакъв костовист-реститут и защитник на българщината скачаш до небесата.

Сега ще цитирам някои наблюдения на д-р Кръстников, които са толкова верни колкото и преди 70г.:

Проявите на свадливост, отмъстителност, грубост, неотстъпчивост, надменност, властолюбие, които характеризират нашия обществен живот, се дължат главно на прекаленото самолюбие, тщестлавието и дребнавото честолюбие на нашата интелигенция – доказателство за нашата ниска психика и ниско душевно развитие.

Злобата, жестокостта в нашите обществени отношения се дължат предимно на тия болезнено засегнати чувства. Трябва да се признае, че самолюбивите и амбициозните хора са истински нещастници, особено в една среда, каквато е българската. Завистта и самолюбието отравят и измъчват душата на нещастния български интелигент. Благодарение на тези чувства, у нас един способен младеж среща големи препятствия в своето развитие, в проявяването на своя талант. Докато в културните народи талантът се подкрепя и подпомага – създават се условия за неговото усъвършенстване и развитие – у нас той се спъва поради завист, самолюбие и произходящото от тях интригантство и клеветничество. Проф. Иречек казва, че ако някой иска в България да напакости на свой приятел, то нека го похвали в някой вестник.

В душевната физиономия на българина завистта е най-отвратителната, най-грубата черта. Това е една уродливост по-грозна от чипия нос или кривата челюст на един физически дегенерант.

Завиждат си братя и сестри, роднини, познати, съседи, хора от един и същи занаят и т.н. "Брат на брата по-дълбоко очи вади!" – казва българската пословица. И това низко чувство се проявява понякога в такива диви форми, че спъва, отравя душевното развитие не само на този, комуто завиждат, но и на тоя, който завижда.

Особено развито е чувството завист у интелигенцията. Тя пречи сама на своето развитие, трови душата си с това низко чувство, което понякога се превръща в подла страст – и това се върши между всички – писатели, художници, артисти, журналисти, политици, лекари, адвокати.

Поради тази страстна, подла, глупва и дребнава завист, понякога цели интелигентски съсловия изгубват уважението, на което естествено би трябвало да се радват. Това чувство, което преследва издигането на една личност с унижение, с унижаването на друга, в края на краищата убива духовно целия колективитет.

Завистта у българите взема такива големи размери, поради душевно недоразвитие, поради липса на по-високи социални чувства: "Братска злоба мяра няма". У нас няма писател, общественик, изобщо по-издигната личност, която да не е била опетнена, оклеветена, охулена.

Злобата и клеветничеството достигат понякога до такива дребнави и низки прояви, че публично се изнасят клевети и инсинуации от интимния, частния или семейния живот на хората.

Клюкарството у народа и злобната критика – клеветничеството у интелигенцията – са прояви все на същите ниски чувства – самолюбието и завистта.

Все на същите чувства се дължи характерът на нашите публични събрания и диспути. За забелязване е, че в подобни събрания ораторите говорят обикновено твърде много и то главно от желание да изпъкнат като сведущи по въпроса. Те излагат целия процес на мислене, а не резултатите от тоя пороцес. Често говорят дълго и то по странични въпроси, които малко или почти никак не се отнасят до предмета.

В разпределението на нашата интелигенция по партии се забелязва един интересен психологически момент, който стои в основата на партийната диференциация. Хора с недоразвити социални чувства, но с малко по-бедна съвест, постъпват в партии с определени стопанско-политически идеи или в партии на по-честни обществени дейци, докато други постъпват в партии, които по-скоро ще им дадат възможност да задоволят своите ниски чувства – материално пристрастяване, самолюбие и тщестлавие.

От психологическо гледище ние бихме разделили партиите, в които се разпределя българската интелигениця, на следните категории:

1. Партии, в които влизат повечето хора с преобладание на материално и имуществено пристрастяване, даже със слабо развито чувство на тщестлавие. Те си казват, ако се изразим с народната мъдрост: "вая е вера и вая е вера, нашата е по-пилафлия";

2. Партии, в които влизат повече лица самолюбиви, тщестлавни и амбициозни, но в които има и доста пристрастени материално;

3. И най сетне партии, които за съжаление, са малочислени, в които влизат хора с по-развити обществени чувства. Но и в тези партии, особено при изгледи за скорошно идване на власт, се вмъкват и лица от предните две категории, особено от втората.

Тряба да признаем, че социалните чувства у бълга­рина са съвършено слабо развити и това е главната при­чина за неуспехите в нашия обществен и държавен живот. Японците, които са изучавали причините за нашите народни и държавни погроми след последнята война, са констати­рали, че главната причина за това е нашето слабо развито национално чувство. Наистина, българинът има много слабо съзнание за общественост. И нека признаем, че в това от­ношение българският народ стои по-ниско и от народи, които иначе, по обща култура, стоят много по-долу от него. У турците например благодарение, може би, на религиозното чувство, съзнанието за общественост е по-силно развито, отколкото у българина. През турското робство е имало много чешми за обществено ползуване, по пътищата и шосетата – много плодовити дървета. След освобождението обаче почти всички чешми биват разрушени, кофите и канчетата изкрадени, плодните дървета и много обществени гори изсе­чени и т.н.

Това се подкрепя и от маса факти, наблюдавани през последнята война. Тъй например една рота през време на настъплението събира добитък, който може да нахрани цял полк. Ротата се стреми да прикрие тоя добитък, за да го изпол­зува само за себе си, макар другите роти от същия полк да гладуват. Често пъти, в такива случаи, е била необходима строгата намеса на по-висшето началство, за да вземе и да раз­предели по-правилно военната плячка. Прояви на социално недоразвитие се наблюдаваха даже и у офицерите. Ако един по-висш началник е неразположен, по една или друга при­чина, към някой свой подчинен, то той обикновено тика и неговата част в най-опасните места на боя и т. н. Един учи­тел разказваше, че в една от софийските прогимназии, по инициативата на учителите, се събирали помощи за бедните ученици. Учениците от една паралелка заявили че не събрали никаква помощ, защото в тяхната паралелка нямала нито един беден – всички били състоятелни.

Да не говорим за лекото подмамване на българския из­бирател във време на избори, за преминаване на цели села от една партия в друга, поради обещания и облаги за селото, но във вреда на други села или в ущърб на държавните ин­тереси. Нека си припомним, освен това, състоянието на сел­ските улици. Всекиму, който пътува из България, прави впе­чатление, че най-трудният път, особено когато пътува по шосе, е минаването през мръсните и непроходими селски улици. Това несъмнено се дължи на слабото обществено съзнание, тъй като шосетата се правят по държавна ини­циатива, а селските улици остават в такова плачевно състояние поради липса на обществена инициатива у селяните.

Недоверчивостта, хитростта и скритността са характерни черти в нашите обществени отношения. Недоверието се дължи все пак на слаби социални чувства. Човек се дове­рява на този, към когото има симпатия, съчувствие, или не се доверява на онзи, комуто не съчувствува, когото не обича. Но българинът, както казахме, има здраво семейно чувство и затова доверчивостта за него е ограничена само в кръга на семейството му.

Поради слабите социални чувства и произходящата от тях недоверчивост у нас слабо виреят и самите обществени организиции. Ако вникнем в интимния живот на партийните организации, в тяхните ръководещи тела даже, ще забеле­жим прояви на недоверие и хитрост все поради същата основна черта – недоразвити социални емоции.

Недоверчивостта и скритността са защитителни психологически особености на народи, които са живели дълго време в робство. Хитростта и лъжливостта са също робски чжрти, но те служат не толкова за защита, колкото за постигане на известни цели от хора, които се намират в зависимост, в робство. Наистина у нас думата "хитър" се употребява като синоним на умен и докато в другите народи думата „хитър" се смята за оскърбителна, у нас тя се счита за похвална.

През време на робството чрез хитростта и скритността българинът е избягвал от напасти, които са идели от неговите угнетители-завоеватели или е постигал известна облага от тях. Но той е запазил тази робска черта и като свободен гражданин. Някои от българите, когато се намират в чужда държава, се изказват, че чужденците били глупави, понеже лесно можели да се излъжат. И мнозина наистина си слу­жат с хитростта в отношенията си с чужденците, забравяйки обаче, че ако наивната хитрост на българина е била достатъчна много пъти, за да постигне своята цел по отношение на по-малко културния турчин, то тя става жалка и смешна, в очите на по-високо културния европеец.

С хитрувания нашият селянин си служи в отношенията си с представителите на властта – кмета и секретар-бирника. Тъй както в турско време се е отнасял с представителите на чуждата власт, без да съзнава, че сегашната власт е в зависимост от самия него.

Изобщо, колкото човек е по-зависим, колкото отноше­нията му са по-робски, толкова повече си служи с хитрост и лъжливост. Тази робска психологическа особеност се про­явява и в отношенията на хората от разните партии и то не само в междупартийните отношения, но даже и във вътрешно-партийните прояви. Често ръководителите на партиите, дви­жими от самолюбие и тщестлавие, чрез хитростта се стремят да затъмнят своите другари, за да заемат по-видно положение в партията. Ориенталската хитрост много често се проявява и в нашите международни отношения и затова често пъти ни прави жалки и смешни пред европейската дипломация.

Партийният и съсловният егоизъм, който се наблюдава в груби форми в нашия обществен живот, говори също за недоразвитието на нашите социални чувства. Често пъти една партия, когато е на власт, ако има успехи, не се съгласява да приеме сътрудничеството на друга партия, макар товарът, с който се е нагърбила, да не е по нейните сили При неуспех, при риск, партиите избягват да си сътрудничат от страх да не се компрометират, макар сътрудничеството да се налага от държавни интереси, от опасности, които застра­шават целия народ. Примери за това са излишни. Но тряба да се признае, че няма партия, която да прави изключение в това отношение, която да е надрасла, да се е освободила от партийния егоизъм, макар този последния да е импулсиран понякога от доста чисти партийни чувства. Не само това. Пренебрегвайки своя дълг към държавата с отказва­нето си да сътрудничат в един опасен момент с други партии, партиите използуват държавните неуспехи, за да компроме­тират властвуващата партия и да търсят отговорности, за които и те самите са виновни. Например обвиненията за несключване на сепаративен мир – са нелогични, особено ко­гато излизат от партиите, които избягаха от властта в един толкова опасен момент. Защото, докато ние можехме да бъдем спасени при една съгласувана и организирана съпротива от всички партии, които бяха против намесата във вой­ната, за нашето спасение после се изискваха много по-смели, много по-героични средства.

Незачитане законите, неакуратност към обществените си заджлжения, закъснявания в обществени събрания – твърде чести прояви в нашия обществен живот, – се дължат все пак на слабите социални чувства. А социалното съзнание се про­явява в смешни форми: „ротен патриотизъм", „махленски патриотизъм", „класен патриотизъм", „селски" „съсловен", „пар­тиен" и т. н. Пак поради недоразвитие на социалните чувства в нашия обществен живот липсват обществено осъждане и обществено одобрение. Хора, извършили вулгарни престъпления, намират достъп, и даже уважение, във всички среди на българското общество. А хора, които извършат някоя постъпка на самопожертвуване, доблест, смелост, остават често незабелязани, дори биват осмивани и подигравани. Добър пример за това е социалната тъпост, която проявяваме към жертвите от войната, сираците, вдовиците и пр.

Липсата на обществен съд и изолация за престъпниците против държавата и обществото се дължи все на същата причина. Затова в България няма будно обществено мнение, както в другите културни държави. Поради това, министри осъдени от държавен съд за вулгарни престъпления, получа­ват в изборите пак болшинство, стига да са повикани на власт; явни престъпници се държат на висока служба и „пет пари" не дават за обществено мнение и осъждане, понеже то не съществува като обществена сила. Общественото мнение в България е една празна фраза, понеже няма основните еле­менти, които го съставляват – социални чувства, обществено съзнание. Никак няма да бъде чудно, ако и след второ осъждане на бившите министри, те пак додат на власт и получат болшинство в изборите.

В българския обществен живот в светлината на патрио­тизма се рисуват често хора с ниско развити социални чув­ства. Обаче това не им пречи да пишат най-пламенни статии, да говорят най-възторжени патриотически речи, да обвиняват своите противници в липса на национално съзнание и патриотизъм. Други, като министри и народни представители, гла­суват за войната, в името на народни идеали, а през време на самата война тяхната съвест и национално чувство им позволява да наредят синовете и близките си на безопасни места и да вършат търговски спекулации и гешефтарства за лично забогатяване. Наблюдава се, че хора, които най-много говореха и пишеха за национални идеали, за „осво­бождаването на брата-роб" и т. н., след погрома, най-малко страдат от сполетялото ни държавно и народно нещастие. В тяхната душа не се забелязва отзвук на състрадание или съчувствие към народните нещастия, към жертвите от войната. Напротив, болшинството от тях, както през войната така и след катастрофата, се отдадоха на разкошен, разгу­лен и развратен живот. Свидетелство за това са многото новооткрити разкошни увеселителни заведения и театри с лек оперетен и фарсов репертоар. Там се ширят големи и малки „патриоти", а скромните и честни граждани, които се обвиняваха от първите в липса на патриотизъм и даже в предателство – страдат и изнемогват материално и душевно.

Интересно е да се знае, какво е било душевното състояние на ония български държавници, които бяха против намесата ни на страната на Централните сили, в самия ден на намесата. Един колега от София ми разказваше, че в деня на мобилизацията през 1915 год. е давал медицинска помощ на един от старите наши държавници. Последният, заболял от нервен припадък, плакал и ридаел за страшното бъдеще на България. Реакцията, която проявил, е наис­тина доста силна, само че е по-естествена за една истерична жена, отколкото за един държавен мъж. Друг един от ста­рите държавници изглежда да е реагирал по-спокойно от първия, тъй като на другия ден след указа за мобилиза­цията, го видели в апелативния съд съсредоточено да изучава едно голямо съдебно дело. Трети – който много по-рано, заедно със своите другари, би могъл да прояви по-силна и по-организирана съпротива, благодарение на своето влияние над голяма част от народа, - се задоволи да реагира с една закъсняла брошурка, която се счете за бунтовни­ческа, предателска – и авторът й биде осъден за преда­телство.

Такава ли обаче щеше да бъде реакцията у тия пред­видливи и умни държавни мъже, ако те се вълнуваха от едно будно национално чувство, от един жив дълг към своя народ? В епохата на нашето възраждане, под влияние на общото нещастие и на други причини, нашето национална съзнание беше доста подигнато. Тая епоха даде самоотвер­жени и смели дейци, излезли както измежду народа, така и измежду малката му интелигенция. Но тогава имаше едно те­чение, което проповядваше ред и спокойствие в царството на Султана. Представители на това течение бяха българските чорбаджии. По едни или други причини, след Осво­бождението, а особено през последните години, нашите во­дачи бяха с психиката на тогавашното чорбаджийство. Ду­хът на Ботев, Левски и др. се унаследи донякъде от една част на нашата интелигенция и след Освобождението. Обаче под влияние на външни, политически, научни и литературни течения, болшинството от тази интелигенция, която имаше по-високи социални чувства, се увлече в крайни политико-економически теории, които бяха утопични – поне за българската действителност. По тоя начин, тази част от нашата интелигенция се отчужди от реалния политически живот на току-що освободения народ и остави да разполагат с неговите съдбини хора със слаби социални чувства, малодушни, страх­ливи, самолюбиви и амбициозни, каквито бяха в епохата на възраждането чорбаджиите. Малки и големи водачи от разните политически партии не само че не можеха да раз­вият наченките на обществени чувства, но даже експлоатираха за свои цели най-нисшите чувства у народа. Те дей­стваха върху неговата материална и имуществена загри­женост и по тоя начин притъпиха и тъй слабите прояви на социалност с които го завари Освобождението.

И тъй, демагогията, страхът, самолюбието, кариеризмът и тщестлавието станаха главните прояви и средства в нашия политически и държавен живот. Благодарение на слабото социално съзнание на народа и интелигенцията, не е чудно, че в българския обществен живот изпъкваха начело на управ­лението хора, не само недоразвити, но даже душевно болни, нравствено тъпи, страдащи от морален идиотизъм или гран­домания. Ние сме наблюдавали в нашия политически живот дейци, които биха могли да бъдат демонстрирани на лекции по психиатрия, като случаи на типични психиатрически форми. Тъй например един от българските държавници, името на ко­гото е свързано с най-трагичното време на нашата нова история, който игра първа роля при намесването ни в последнята катастрофална война — още като дете е измъчвал жи­вотни, избождал е очите на птици. Всички психиатри при­знават, че тия прояви у децата са най-ярък признак за така наречения морален идиотизъм.

Всички прилики с днешно време и със соца, както и всички тези не отговарящи на романтизма на КГ125 са случайни и изолирани.

[alvassareiro]

Факт е КГ125, че ти си един доста ограничен човек с романтични виждания за определени събития в българската история.

БГ икономиката априори не може да бъде рационална и ефективна дори и при 100% частна собственост поради ниската норма на реинвестиране, заложена от културно-обществените и особености.

БГ икономиката винаги е с била олигополи и монополи, обръчи и приятелски кръгове и би била такава и при 100% частна собственост.

Един наивник преди време ми обясняваше как понеже ние тук сме си имали всичко наше - апартаменти и вили при равни други условия сме щяли да бъдем по-добре от германците. Аз пък му казах, че точно защото имаме собствени вили и апартаменти сме позле от германците, които бачкат яко и си превъртат парите през икономиката, а не вкарват всичко в лична и семейна консумация - къщи, апартаменти, плазми, парцалки и коли. Наличието на частна собственост не променя този факт.

Точно за такива особености пише авторът на темата, обаче ти като някакъв костовист-реститут и защитник на българщината скачаш до небесата.

Сега ще цитирам някои наблюдения на д-р Кръстников, които са толкова верни колкото и преди 70г.:

---АДМИНИСТРАТОР: Забранено е цитирането на голям текст!---

Всички прилики с днешно време и със соца, както и всички тези не отговарящи на романтизма на КГ125 са случайни и изолирани.

Странно как, не за мен, разбира се, как всичко това, писано преди 70 години, е останало непроменено от социализма, и перфектно паства на днешните отношения. И наистина, завистта и недоверието са едни от най-типичните български черти, които нямат нищо общо със социализма, но които улесниха неговото приемане. Разбира се, нямам никакво намерение да описвам механизма, защото ефектът ще е нулев и предполагам разбираш защо.

докато ти пишеш за социални явления и вековни културни особености, насрещната страна ти отговаря, че се променили архитектурата, литературата, частните проекти, станало по-сиво някак и не знам си още какво. Несериозна работа.

Благодаря за интересната тема, която си сложил, къде може да се намери? Това е едно изключително точно описание за логиката и произхода на българските културни особености и то писано във време, когато Хофстеде е стоял прав под масата.

[КГ125]

Ограничените ти твърдения си остават за теб. Все пак този начин на мислене е у теб, не у мен и слава богу.

Честно да ти кажа, не виждам смисъл да споря с теб повече за каквото и да било. Няма нищо лично, повярвай ми.

Нищо лично, разбира се, но не мога да разбера защо, когато ти соча съществени разлики между режимите и културата в България преди и след 1944, БЕЗ каквото и да е пристрастие, ти наричаш това романтизъм???

Време е за сумиране на тезите по темата - ако, естествено, имаш желание.

Факт е КГ125, че ти си един доста ограничен човек с романтични виждания за определени събития в българската история.

Факт е, че се чудя на себе си как не съм те баннал още за ей такива приказки. Това, че са насочени към мене може би леко ме спира, но хич не ми пука за етиката, ако държиш по принцип такъв тон във форума.

БГ икономиката априори не може да бъде рационална и ефективна дори и при 100% частна собственост поради ниската норма на реинвестиране, заложена от културно-обществените и особености.

БГ икономиката винаги е с била олигополи и монополи, обръчи и приятелски кръгове и би била такава и при 100% частна собственост.

Това няма смисъл. Изхождайки от културологични съображения с предмет, хм, няма да съм точен в термина, "базови, основни" културни особености, правиш изводи за това, че българските икономически отношения са еднакви в два толкова различни периода от историята!!! Това няма никаква връзка с историческите реалности/ Дори и да го пречупиш през културата, пак грешиш, а може би, тъй като не си глупав човек, просто се шегуваш или заблуждаваш и манипулираш.

Един наивник преди време ми обясняваше как понеже ние тук сме си имали всичко наше - апартаменти и вили при равни други условия сме щяли да бъдем по-добре от германците. Аз пък му казах, че точно защото имаме собствени вили и апартаменти сме позле от германците, които бачкат яко и си превъртат парите през икономиката, а не вкарват всичко в лична и семейна консумация - къщи, апартаменти, плазми, парцалки и коли. Наличието на частна собственост не променя този факт.

Това не е факт, а оценка. Този разговор не е изобщо свързан с обсъждания предмет, тъй като проблемите на българската икономика и оттук на живота на България изобщо не са свързани с тези разлики, а са свързани с отношенията на собвтственост първо и най-вече и да, едва тогава и в определена степен, /която вие с автора на темата абсолютизирате и в това грешите ИМХО/ със културните специфики на българина.

Точно за такива особености пише авторът на темата, обаче ти като някакъв костовист-реститут и защитник на българщината скачаш до небесата.

Не можете без лични нападки, нали рано или късно се изтървате ......

Сега ще цитирам някои наблюдения на д-р Кръстников, които са толкова верни колкото и преди 70г.:

Всички прилики с днешно време и със соца, както и всички тези не отговарящи на романтизма на КГ125 са случайни и изолирани.

Цитататът на доктор Кръстников ще го разгледам внимателно и отделно.

Можеше да ми цитираш и "Бай Ганьо", но с д-р Кръстников, другият, по-изтънчен черногледец от онова време, звучи някак по-добре. Изтъкнатият психиатър се занимава с негативите в българската психология - ок, дори може да се споделят. Само че НЕ СА САМО ТЕ

Впрочем, от култура в психология - ти май търсиш с фенер диогенов черните страни в българския характер, за да ни ги изтъкнеш?

В отговор да ти цитирам ли "Строителите на съвременна България" и "Един от Първа дивизия"?

И наистина, завистта и недоверието са едни от най-типичните български черти, които нямат нищо общо със социализма, но които улесниха неговото приемане. Разбира се, нямам никакво намерение да описвам механизма, защото ефектът ще е нулев и предполагам разбираш защо.

докато ти пишеш за социални явления и вековни културни особености, насрещната страна ти отговаря, че се променили архитектурата, литературата, частните проекти, станало по-сиво някак и не знам си още какво. Несериозна работа.

Защо да е несериозна? А ти го опиши, опиши го механизма. Ако нещо те притеснява може и на ЛС.

[ISTORIK]

Карате се и спорите за несъществени неща и за глупости. Пък и се обиждате...

Не разбирам защо пускате някакви теми и после им давате такъв кратък живот, унищожавайки ги с безсмислени спорове, заяждания, лични нападки и обиди.

[Alexander_Nevski]

alvassareiro,

Първо, искам да те помоля да не обръщаме повече внимание на КГ125, защото темата ще бъде затворена, а аз ще бъда баннат.

С него такива неща няма смисъл да се обсъждат. С хора като него съм говорил за неща като "възрожденската" архитектура и литература и те се държат по същия начин. Всеки опит за обективизъм е невъзможен. "Вързожденската" къща е свещена - не може да бъде наричана османска, въпреки, че е точно такава, Ботев не е хаймана и разбойник, Паисии не е фалшификатор, а селската литература е някакво уникално явление.

ОК. Всеки си има право на мнение. КГ125 си има свое, аз имам друго.

Аз съм живял в различни държави, взаимодействал съм с различни култури. Нямам само БГ поданство. На-вероятно скоро пак ще се местя. Имам няколко образования. Не мога да бъда нито -фил, нито -фоб. Имам лично мнение, основано на аргументи. Не ме притеснява, че някой ги оспорва, не ми е приятно, когато това става некомпетентно. Това че на КГ125 моите виждания не му допадат даже ми харесва. Нормално е, когато някой ти руши сакралните митологеми, старателно градени толкова време, той да бъде враг.

Сега по същество.

Това, за което ме пита, е писано от д-р Н. Кръстников и можеш да го намериш в линка, който дадох. КГ125 смело го оплю като черногледец. Дали е такъв не знам. Аз след като за първи път попаднах на труда му и го прочетох, спрях, отворих си една бира и мълчаливо си я изпих, после мълчах и не мърдах още поне 20 мин. Бях потресен от това колко малко се променят културните характеристики на един народ.

http://www.gatchev.info/stories-guests/ISB...-92151-1-3.html

Както вече писах, аз съм се интересувал от темата по съвсем друг повод. Интересуваше ме хронично ниското ниво на натрупване на капитал в БГ икономиката, както и причината за липса на иновации. Интересуваха ме някои специфики на БГ мениджмънта, трайната липса на реинвестиции в производство и постоянното изтегляне на капитал за консумация и имотомания. Та преди време трябваше да си отговоря - соцът ли е виновен за това или не е толкова просто? Е отговорих си - не е толкова просто, не е само соца (дори соцът в някои отношения е модернизирал икономическата рамка в БГ - а именно систематични инвестиции в производство, инфраструктура, образование и здравеопазване), не са само османците, не са само войните, най-вече е виновен материала. Той не е и виновен даже, а просто си е такъв - калпав за съвременните условия. Винаги ще давам пример с Полша в пъти по-смазана страна от БГ последните няколко века и въпреки това нямаха мутренски преход като в БГ.

Така или иначе темата за мен е много интересна.

Ако имаш нещо за Южна и Северна Италия - давай. Мисля, че там ако пишем същите неща за културата, КГ125, няма да ни се меси просто щото не е намесено името на БГ. Та може да обсъждаме, защо Милано и Турино са индустриални и търговски центрове, а Сицилия - мафиотско свърталище.

[alvassareiro]

Обещал съм да пусна тема за Скандинавските страни, ще сложа нещо и за Италия. Особеностите на споменатите култури са добре изследвани, темата за причините е по-сложна, но има какво да се каже.

Трябва да ти кажа, че темата за междукултурните изследвания и почти всичко писано по въпроса е дело на хора, които се занимават с бизнес или се интересуват от икономика, маркетинг и организационно поведение, като теб.

това е засега. лека

Редактирано Юни 20, 2009 от КГ125

[КГ125]

alvassareiro,

Първо, искам да те помоля да не обръщаме повече внимание на КГ125, защото темата ще бъде затворена, а аз ще бъда баннат.

С него такива неща няма смисъл да се обсъждат. С хора като него съм говорил за неща като "възрожденската" архитектура и литература и те се държат по същия начин. Всеки опит за обективизъм е невъзможен. "Вързожденската" къща е свещена - не може да бъде наричана османска, въпреки, че е точно такава, Ботев не е хаймана и разбойник, Паисии не е фалшификатор, а селската литература е някакво уникално явление.

ОК. Всеки си има право на мнение. КГ125 си има свое, аз имам друго.

Аз съм живял в различни държави, взаимодействал съм с различни култури. Нямам само БГ поданство. На-вероятно скоро пак ще се местя. Имам няколко образования. Не мога да бъда нито -фил, нито -фоб. Имам лично мнение, основано на аргументи. Не ме притеснява, че някой ги оспорва, не ми е приятно, когато това става некомпетентно. Това че на КГ125 моите виждания не му допадат даже ми харесва. Нормално е, когато някой ти руши сакралните митологеми, старателно градени толкова време, той да бъде враг.

Сега по същество.

Това, за което ме пита, е писано от д-р Н. Кръстников и можеш да го намериш в линка, който дадох. КГ125 смело го оплю като черногледец. Дали е такъв не знам. Аз след като за първи път попаднах на труда му и го прочетох, спрях, отворих си една бира и мълчаливо си я изпих, после мълчах и не мърдах още поне 20 мин. Бях потресен от това колко малко се променят културните характеристики на един народ.

http://www.gatchev.info/stories-guests/ISB...-92151-1-3.html

Както вече писах, аз съм се интересувал от темата по съвсем друг повод. Интересуваше ме хронично ниското ниво на натрупване на капитал в БГ икономиката, както и причината за липса на иновации. Интересуваха ме някои специфики на БГ мениджмънта, трайната липса на реинвестиции в производство и постоянното изтегляне на капитал за консумация и имотомания. Та преди време трябваше да си отговоря - соцът ли е виновен за това или не е толкова просто? Е отговорих си - не е толкова просто, не е само соца (дори соцът в някои отношения е модернизирал икономическата рамка в БГ - а именно систематични инвестиции в производство, инфраструктура, образование и здравеопазване), не са само османците, не са само войните, най-вече е виновен материала. Той не е и виновен даже, а просто си е такъв - калпав за съвременните условия. Винаги ще давам пример с Полша в пъти по-смазана страна от БГ последните няколко века и въпреки това нямаха мутренски преход като в БГ.

Така или иначе темата за мен е много интересна.

Ако имаш нещо за Южна и Северна Италия - давай. Мисля, че там ако пишем същите неща за културата, КГ125, няма да ни се меси просто щото не е намесено името на БГ. Та може да обсъждаме, защо Милано и Турино са индустриални и търговски центрове, а Сицилия - мафиотско свърталище.

Е както виждаш, не си баннат. От това да живееш на много места и да виждаш много култури по-хубаво няма. Може би точно това обаче ти е замъглило представата за българската.

Странно ми е обаче по какъв критерий едната от двете застъпени тук тези за "национален мит", а другата - не е да речем, хм, нихилистичен мит? Или пък някакъв друг, че това звучи силно и не е точно.

Преведено на нормален език това значи - "моето мнение е обективно, хорското е митологично". :) Е хубаво де, ама поради що? А може би пък настанилото се в главите на българската къде полу, къде цяла интелигенция априорно отрицанние на българското минало е също поредният мит? Май тъй става...

Митът за "калпавия народ" .... добър аспект за развитие на темата.

Щом си така конкретен, то да питам - кой ти каза, че възрожденската къща е османска? Чавдар Маринов ли? В БС има цяла тема за нея, виж я. Там ясно и точно се вижда сложността именно на този въпрос. А може би не е османска, може би е гръцка? Или Византийска? Или донесена от Централна Азия от някого? Този въпрос далеч още не е решен.... Османска. Османците ли научиха балканския полуостров да строи?

Какво значи "меси се" ) - това дискусия ли е или монолози?? Пускай съответния въпрос пък нека се обсъжда.

Брей, че той много бил потресающ този доктор Кръстников. Или ти след всеки опит върху народопсихологията пийваш бирица? Няма лошо, но бърка проникновенията понякога )))))) Но, за доктор Кръстников - допълнително и отделно.

За кусурите на "материала" - също. А що се отнася до сравнението с Полша - не е коректно. Полша не е така ударена както България от социалистически преобразования, защото там например почти всички селяни остават частници, църквата е католическа, а солидарността на народа - забележителна. В това отношения поляците многократно превъзхождат българите.

Ако беше гледал по-спокойно това, което съм написал по-горе, щеше да видиш, че единственото, което отричам е степента, в която оценявате ролята на негативите в българската култура, а не и самите тях. Но разбира се, за та теб, ако някой потърси позитивна страна в българската култура и история, то той тутакси изпада в блатото на митовете. Друго си е квинтесенцията на световната обективност - да се провикнеш "не сме народ, а мърша"....