Княгиня Олга - дъщерята на цар Симеон, Елена

[Ka40]

Качо, не се заяждай ,че не знам, какво означава извор. Ти ми кажи, като дам конкретен извор, как ще го намериш ??? Сигурно ще хванеш самолета за Москва и ще влезеш в архива за пет минути и ще се убедиш в неговата не/ достоверност ???

Не нужно да се хваща самолет за Москва или където и да е. За тази цел си има публикации на изворите. Не ти ли държи влажно след случая с кутригурите край Апри? Не зацепи ли, че много честно в литературата изворите не се дават коректно. Така е почти винаги, когато разглежданите откъси не са цитирани, а преразказано. За да може да скалъпи даният автор тезата си и да излъже шараните, които възприемат историята такава, какво е им се иска да е била, а не каквато е била. И още нещо, когато четеш писано от попове - без начение, дали става въпрос за жития или за написано от съвремени духовници, винаги имай едно наум, че те често пъти имат лошия навик да поукрасяват и да добавят неща.

[RIZAR]

Още нещо в добавка , някой ще обвинят мен и професора в манипулиране на събитията ,защото действително внукът на "Игор'' - Владимир , преди да вземе престола в Киев е зибягал на север.

Ами, първо да почнем с ""Игор'', ако той е роден през 70-те -80-те години на IXв. , то към 912 е вече 20-25 годишен, и какво се получава ,че женейки се за Елена- Олга имат първороден син роден ЧАААК КЪМ 940Г. И 30 -ТА ДА Е, ПАК НЕ СЕ ВРЪЗВА.

Явно е ,че Елена не е била женена за оня "Игор". Инъче би родила собствения си син на 50 годишна възраст.

Така ,да минем към Владимир. Той не може да дойде да иска помощ от роднините си на юг, защото те самите имат нужда от помощ. Да не говорим, че никой не би му дал помощ , при условие ,че баща му Светослав разказва играта на България. Но това си е в сферата на фантастиката.

Все таки, автори, като Успенски , казват, че Симеон- Роман и Самуил са имали помощта на руските отрдеи при Ихтиманската битка през 986г. , година само преди това Владимир води една война с българите, наречени серебрянни, но неуточнено кои.

Ас. Чилингиров , възоснова на детайлно разясняване на фактите и събитията , утвърждава ,че тази война е между Киевска Рус и България. Тази война и сключения на нейна основа договор , поставят на една основа в руско-българсите отношения, която ще бъде действена повече от 1000 години.

Рефрена е - "Толи не будет между нами мир , оли камен начнет плавати, а хмел почнет тонути ".

[RIZAR]

Не нужно да се хваща самолет за Москва или където и да е. За тази цел си има публикации на изворите. Не ти ли държи влажно след случая с кутригурите край Апри? Не зацепи ли, че много честно в литературата изворите не се дават коректно. Така е почти винаги, когато разглежданите откъси не са цитирани, а преразказано. За да може да скалъпи даният автор тезата си и да излъже шараните, които възприемат историята такава, какво е им се иска да е била, а не каквато е била. И още нещо, когато четеш писано от попове - без начение, дали става въпрос за жития или за написано от съвремени духовници, винаги имай едно наум, че те често пъти имат лошия навик да поукрасяват и да добавят неща.

Знаеш ли какъв им е проблемът на тия ''попове'' - пишат в съгласие с ''духа на времето'' и именно това се забелязва в руските летописи, които крият произхода на Олга. На север , където се намира и локализацията на Йоакимовския и Ипатиевския летопис, обаче не са достигнали ,антибългарските пипала на ромейския истаблишмънт са имали свободната възможност да напишат истината.

А какъв му е бил кяра на архимандрит Леонид да изкарва Олга българка ???

[Ka40]

Рицарю, упорито бягаш от въпроса за Григорий. Въобще нямам намерение да обсъждам руската история, а само една "партенка" която беше пусната тук.

Все таки, автори, като Успенски , казват, че Симеон- Роман и Самуил са имали помощта на руските отрдеи при Ихтиманската битка през 986г. , година само преди това Владимир води една война с българите, наречени серебрянни, но неуточнено кои.

Ас. Чилингиров , възоснова на детайлно разясняване на фактите и събитията , утвърждава ,че тази война е между Киевска Рус и България. Тази война и сключения на нейна основа договор , поставят на една основа в руско-българсите отношения, която ще бъде действена повече от 1000 години.

Ако искаш можем да си поговорим за участието на руски наемни войски в българо-византийските войни през 968-1018г. Но само при условие, че си запознат с изворите

Интересно, според тезата на Ас. Чилингиров, българите и русите през 986г. за какво точно са воювали, при положение, че не са имали обща граница, двете държави били на няколко стотин километра една от друга и в това пространство били разположени земи владени от ромеите и печенегите?

[Ka40]

А какъв му е бил кяра на архимандрит Леонид да изкарва Олга българка ???

Най-малкото да не каже че е била от варяжки, т.е. германски произход. Руският империализъм, независимо дали става въпрос за ХІХв., времето на Сталин или Пунит, има много общи допирни точки. В случая това много ясно личи от отчаяните опити да "докажат" че Русия не е създадена от викингите и че истинските руси не са викинги.

[glishev]

Евалла, Качо

[RIZAR]

Kачо, не съм бягал от никакъв въпрос. Казха ти, че не мога да ти удовлетворя на момента желанието за точна препратка към извора.

Изворите са летописите на брой три за които , проф. Добрев ти писа - Йоакимовски, Ипатиевски и Бгарянородни.

В Багрянородния пише ,че Елена дошла с придворния си свещеник.

Отвори си и руските летописи и историографията дадена от Добрев и ще намериш изворите.

За свещеника Григорий пише и българския епископ Нестор в един от броевете на ''Духовна култура'', от там имам информацията . Когато намеря списанието , което в момента не мога да сторя, тъй като подреждам цялото течение на изданията му , които започват през 1927 г. , ще ти открия източника и посочката за него.

Дали ми държи влажно за кутригурите. Ами ти що не постъпиш така, както аз го направих по отношение на Съботинов ???

Ако си мислиш ,че професора и аз те заблуждаваме , разгледай си историографията по този въпрос и тогава се категоризирай.

[RIZAR]

Kачо, не съм бягал от никакъв въпрос. Казах ти, че не мога да ти удовлетворя на момента желанието за точна препратка към извора.

Изворите са летописите на брой три за които , проф. Добрев ти писа - Йоакимовски, Ипатиевски и Бгарянородни.

В Багрянородния пише ,че Елена дошла с придворния си свещеник.

Отвори си и руските летописи и историографията дадена от Добрев и ще намериш изворите.

За свещеника Григорий пише и българския епископ Нестор в един от броевете на ''Духовна култура'', от там имам информацията . Когато намеря списанието , което в момента не мога да сторя, тъй като подреждам цялото течение на изданията му , които започват през 1927 г. , ще ти открия източника и посочката за него.

Дали ми държи влажно за кутригурите ??? Ами ти що не постъпиш така, както аз го направих по отношение на Съботинов ???

Ако си мислиш ,че професора и аз те заблуждаваме , разгледай си историографията по този въпрос и тогава се категоризирай.

Стига само си искал извори.

[проф. Добрев]

http://forum.boinaslava.net/showthread.php...8613#post258613 - 24-12-2009, 19:03 -#69

свидетелства за разпространението на христинаството в Киевскат Рус можем да намерим в договора между Киевскат Рус и Византията през 944 г. В "Повест временных лет" е написано че между послите които даваха клетва в Царградм имало и езичници их християни: «Мы же те, кто из нас крещен, в соборной церкви клялись церковью святого Ильи… А некрещеные русские слагают свои щиты и обнаженные мечи, обручи и иное оружие…» Същата картина се повтори и в Киев - княз Игор заедно с езичнеците се поклел на хълмовет пред идлоа на Перун, а христиание от неговата свита дали клетва в църквата "Св. Илия"

Руския иследователИФ. роянов пише че християнстовото започналода се разпространява из Русь'та само след договорите на Олег и Игор с Византия (907,911, 944) и първите християни са били търговците, които и дружинниците-наемниците, които приели христианство по времето на служба та си в Византия, а после се завърнали на Русь.

Основите на руската държава започва да ги полага княз Олег с превземането през 882 г. на Киев, а ги довършва княгиня Олга с изграждането на нейната административно-политическа и социално-икономическа база.

Успоредно на това започва да се образува и руската народност, съществено-важен етап на който изключително сложен и труден социално-политически процес е масовото покръстване на русите от княз Владимир.

Поради тази причина осъществените дотогава не особено многобройни индивидуални или групови покръствания не може да се считат за някаква християнизация на Русия, а само частично-изолирано разпространение на Християнството сред все още сравнително изолирано-отделните източнославянски племена и останалите етнически групи и на първо място сред варягите нормани.

Първото и последно масово покръстване на русите организира и провежда княз Владимир през 988-989 г. с помощта на изпратените му от цар Самуил български духовници, пристигнали в Киев с всичко необходимо и на първо място с нужната религиозно-богословска книжнина на старобългарски език.

След покръстването българските духовници остават в Русия като духовни ръководители, свещеници, монаси и учители, които посредством тази книжнина просвещават руския народ и му предават българската православна култура.

Ето защо е по-правилно и точно да се казва, че княз Владимир е руският Кръстител, но русите като цяло ги покръстват българите и пак те им предават българската писменост, книжнина и православна култура.

Полагане основите на Киевското Княжество и руската държава

Именно с превземането през 882 г. на Киев, основите на руската държава започва да полага княз Олег (879-912), а не през 842 г., както най-напред приема К. Егоров [2009], само защото по времето на византийския император Михаил “приходила Русь на Царьград”, и “стала прозываться Русская земля”[6], докато след това вече той счита за година на създаването на Киевска Русия, 862 год., защото тогава в гр. Ладога пристига варяжската дружина на Рюрик, който обаче още същата година е поканен за княз на Новгород и на него му се дава власт не по сила, а по право, с който юридически акт съответно се полага съответно и началото на руската държавност [58-62].

През 882 г. княз Олег превзема градчето Киев и от тук нататък бавно-постепенно покорява и обединява местните главно източнославянски племена, като същевременно ги и облага с данък [вж. напр. Гумилев 2009, 100-101; Егоров 2009, 111,125-127; Олег Вещий 2009, 2-3; ПВЛт, 6].

Така по същество именно и единствено княз Олег започва да полага основите и да основава в известна степен и донякъде върху местните славянски племена една военно-феодална по вид и характер държава. Ето защо тъкмо по силата на всичко това пък от този момент нататък безспорно-очевидно следва да се приеме и говори не само за наличието на държавност и при източните славяни по принцип, но и за началото на полагането основите и на руската държава в частност [вж. и срв. Брайчевский 2009, 13-27; Геллер 2009, 6,14-15; Гумилев 2009, 9; Лебедев 2009; Никитин 2009а, 87; Пивоваров 2009, 7].

Сред по-важните вътрешнополитически мероприятия на новата и млада руска държава тук трябва да се отбележат изграждането на административно-държавен апарат в центъра и по места; създаването на постоянна войска, състояща се от наемната дружина на княза и от дружините на по-едрите боляри в по-големите градове, а така също и от племенно опълчение във всяко едно от племената на територията на държавата; приемането на закони, основани на съществуващото при славяните обичайно право; въвеждането на парична система и облагането на околните славянски племена с данък, съпроводено от разделянето територията на цялата страна на данъчни окръзи и др.

Допълнително към това Игор е първият руски княз, който започва да осъзнава прогресивната роля на Християнството, като проявява необходимата за случая религиозна търпимост и даже някои проучватели го смятат за таен християнин (Е. Голубинский), без обаче изобщо да се покръства, както отново много неясно на какво точно основание се допуска и приема (М. Брайчевский). Тъкмо това изобщо не бива да изглежда странно, защото той все пак е женен за християнка, дадена му за жена от самия цар Симеон, към когото няма как да не храни най-дълбок респект и уважение.

Тази религиозна търпимост, а така също и признаването на формалното равноправие на Християнството и езичеството чрез договора от 944 г. в никакъв случай не означава, че поне половината Русия вече е покръстена и на тази половина й се признават равни права и задължения с тези на езичниците. Всъщност и в действителност такива се признават единствено и само на намиращите се там по време на подписването на договора руси езичници и християни, които се явяват съответно и страна по него.

Безименната, безродната и безотечествената княгиня Олга

Княгиня Олга е първият владетел на Русия християнин, който приема Свето Кръщение преди самата Русия и затова се явява и предизвестителят на една съвсем нова и различна епоха в нейното бъдещо развитие и състояние и който довежда до край полагането на основите; реформира, укрепва и утвърждава вътре и навън, пред Света руската държава, тъкмо поради което Тя още е и първата и единствената, а следователно и най-великата сред всички владетелки в общочовешката история и именно поради всичко това само досега българката по произход княгиня Елена-Олга е основният и главен персонаж на вече безброй руски, украински и други научни и научно-популярни книги, статии, филми, сценично-музикални и скулптурни произведения.

Княгиня Елена-Олга начело на Русия

Българката княгиня Елена-Олга застава начело на младата руска държава през 945 г. по предложение и след одобрението на дружината на княз Игор и незабавно пристъпва към довършване полагането на основите и нейното укрепване под формата на централизация, като по време на няколкото военни експедиции в провинцията, които тя ръководи лично, умиротворява околните славянски племена и най-безмилостно-жестоко, но и чисто по женски коварно-хитро ликвидира някои сепаратистки настроени племенни вождове и старейшини.

По този начин тя окончателно привлича и обединява под егидата на държавата си всички по-близки или по-далечни източнославянски племена и на ръководните длъжности в нея назначава предимно славянски вождове и старейшини; успокоява и урегулирва взаимоотношенията между славяните езичници и варягите християни в собствената и в някои други дружини, като така не само пресича варяжската експанзия от север, но и слага край на варяжското господство в държавата; организира подготовката и лично ръководи защитата на Киев срещу печенегите, като предприема мащабно военно-отбранително строителство и очертава държавните граници, по които разполага и гранични застави; поставя началото на каменното строителство на църкви, обществени сгради и собствен извънградски дворец, а наред с това се построяват и много нови градове.

С цел да консолидира вътрешно държавата, княгиня Елена-Олга извършва административна реформа и усъвършенства системата на държавното управление, като разделя държавата на административни области, наречени волосты, начело на които стои назначената от нея местна администрация; реформира и усъвършенства данъчната система, като определя размера на данъка, който трябва да плащат отделните области на държавата и създава по места данъчни служби и тържища, наречени погосты, в които назначава различен брой данъчни чиновници; изгражда в отделните области също и съдебни центрове; определя границите на ловните райони на отделните племена и селища, с което като цяло създава необходимите и напълно достатъчни условия и предпоставки за етно-културното сближаване и обединение на отделните славянски племена в качествено новата по форма и съдържание руска народност [вж. и срв. Брайчевский 2009, 78; Гумилев 2009, 120-122,138,178; Ден памяти 2009, 2-4,9; Карамзин 2009, 3; Киевская Русь 2009, 7-8; Меньшиков 2009, 1-3; Пивоваров 2009, 1-7; Рыбаков 2009, 176,294-302,304-310; Скрынников 2009, 15-16; Шевченко 2009, 4-7].

[проф. Добрев]

- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8344&st=0 - Коментар #8

3.9.В българската история има поне още един известен случай на подобна екзекуция – става въпрос за Самуиловия брат Арон, убит в Разметаница заедно с цялото си семейство, с изключение на Иван Владислав. Избиването на това семейство е ясно и няма сьмнение, че са екзекутирани и Ароновите деца, и жена му, а не само годни да носят оръжие синове. Това е направено 130 години след покръстването, когато – от гледна точка и на християнското благочестие, милосърдие, презумпцията за непричастност на децата и пр. – подобни избивания изглеждат още по-абсурдни.

Цитат(Хърс Златния @ Tue Jan 05, 2010 9:19 am)

Привържениците на версията за избиването на родовете не приемат позоваването на първите два източника и като правило се ограничават с някакъв намерен гроб, липса на информация за споменати по-рано родове или неясни прецеденти от по-късни времена.

Накрая се стига и до други прецеденти в общия контекст на епохата. Отново няма потвърждение за подобни прецеденти нито в България, нито в тогавашна Европа.

Toва твърдение е просто невярно. Нима съдбата на Арон и фамилия не е потвърждение? Ако не е - какво е тогава?

Armand O'BOLG - Коментар #34

Същата работа е и при обърканите известия за избиването на Ароновия род. Уж цар Самуил е изтребил рода на брат си, пък останал един наследник?! Уж вече Арон не е жив, ама пак участва в битки рамо до рамо с брат си?! Не зная защо пропускате други подобни известия за "престъпника" Самуил - той беше убил и баща си, ако не знаете! Абе изобщо криминална личност!!

Самуил, както и Борис, също е прабългарин, познаващ и спазващ родните традиции и обичаи.

А това на Арон си е най-откровено-чисто предателство и то не само пред род и родина, но и пред собствения му брат съратник в Делото и боен другар.

Святое Крещение Великой Руси

Така че и от тази страна всичко е наред, поради което за гърците няма нищо нередно или лошо в това българската княгиня Анна да се представи и даде за жена на варварина езичник като чиста гъркиня и то сестра на императора, с което като цяло не се налага освен това те да нарушават и собствените си закони. Така с цената на една фалшификация подмяна и измама гърците спасяват положението, но пък още от тогава, че дори и досега продължават да лъжат русите, че са им дали за жена на Владимир княгиня истинска гъркиня.

И за да дадем възможност на Читателя да добие още по-пълна представа не само за отговорността и даже риска на подобно начинание, но и за величината на ромейската низост и вероломство, нека да кажем, че това всъщност е вторият, само че този път напълно успешен опит на Българоубиеца за подобна измама и фалшификация.

Предният път е през 985-986 г., когато Василий ΙΙ решава да разцепи антиромейския фронт на братята Самуил и Арон. За тази цел той влиза в тайни преговори с Арон и се опитва да го привлече на своя страна и да го откъсне от Самуил:

”Между другите условия за това сближение било и това Василий II да даде сестра си за жена вероятно на някого от синовете на Арон. Целта на последния, когато правил това предложение, е очевидна: той е искал 1) да запази своето полузависимо положение чрез роднинските си връзки с императорския дом и 2) с византийска помощ да се разправи с брат си Самуил и да заграби властта в ръцете си. Както изглежда, Василий II се съгласил на това условие, но в същото време искал да подведе Арон, като му изпрати не сестра си, а жената на един свой приближен служител и по тоя начин да се освободи от всякакви роднински връзки и задължения.

Решавайки се на такава смела измама, резултатът от която не е могъл със сигурност да предвиди, Василий II изпратил не някого от близките си хора, а севастийския митрополит, който за своето чисто православие вероятно бил принуден да напусне Армения и да търси покровителството на императора, изпратил го да отведе при българите невестата и да сключи с Арон мир, т. е. да свърши чрез брака акта за признаване върховната власт на императора от Арон.

Обаче измамата била своевременно разкрита и самият митрополит заплатил за нея с живота си.” - ”...император Василий изпратил севастийския митрополит в земята на българите, за да сключи мир [с тях]. И когато те [българите] поискали сестрата на император Василий за женитба, императорът им дал жената на един свой служител под името на своята сестра и я изпратил с митрополита. Обаче когато тоя дошъл в земята на българите, те се научили [коя е] оная жена и осъдили митрополита като прелюбодеец и измамник. И като го обиколили със слама и [друг] леснозапалителен материал, изгорили го българските царе.” (В. Златарски).

Повече от изключено е Владимир да не е открил измамата, но си е замълчал, защото най-вероятно още тогава е харесал младата българка, което, разбира се, си е напълно в негов стил. И все пак на тръгване от Херсон без каквито и да е угризения на съвестта и доста показно, а и вътрешно някак си немотивирано-неоправдано, русите разграбват и опустошават града, изпразват градската хазна, отнасят всякаква църковна утвар и потреба, дори и намиращите се там мощи на светци, икони, антични статуи на коне от градския площад и изобщо и князът, и дружината му се сдобиват от цялата тази военно-религиозна експедиция с несметни богатства и блага. Допълнително към всичко това Владимир взема със себе си и някои от местните български свещеници.

[RIZAR]

Eто историографски данни за българския произход на Григорий , духовния изповедник на княгиня Олга.

Михайлов, Е. Киевска Русия и България през X в. ,Руско-български връзки през вековете.БАН, 1986 г.

"с. 69 - При нея (кн. Олга ) в двореца е имало и свещеник , презвитер Григорий , който вероятно изиграл немалка роля в разпространението на християнството във великокняжевския двор [бел. 33] . Имаме всички основания да смятаме, че той е бил един от българските свещеници живеещи в Киев. За това говори и неприязненото отношение на византийските власти към него , когато той посетил през 957г. Цариград заедно с княгиня Олга. [ бележка 34] .

-странно е ,че бележка 33 не е отпечатана от предната стр. 68 с бел .32 , се отива към стр. 69 с бел . 34

-за бел. 34 литературата е -

Айналов,Д. Очерки и заметки по истории древнеруского искусства - Известия Отедление русского языка и словесности, 13, 1908 , N 2 , 299-300, 304 .

Искам да отбележа, че Е. Михайлов отхвърля българския произход на Олга ,но защо пък на варяжката й е притрябвал някакъв си южняшки български поп иде та разбери ...

[RIZAR]

Руси и българи през ранното средновековие до 964 г.

Е. Михайлов

4.5. Княгиня Олга (945—964 г.)

Затова че кн. Олга е пристигнала в Цариград като християнка говори и обстоятелството, че в състава на своята делегация тя водела със себе си и свещеник, който у Константин Багренородни е наречен „παπᾶς Γρηγόριος” [700]. В руския летопис се говори, че Олга „бѣ бо имущи прозвутера втаинѣ” [701]. Логично е да се предположи, че двата извора говорят за едно и също лице — киевския свещеник Григорий, който ще да е бил главният наставник на руската княгиня в християнската религия [702]. Възможно е той да е и главният виновник за нейния преход към християнството.

Пита се, какъв е по народност този презвитер Григорий? Логично е да се предположи, че той произхожда от България и че той е един от тези християнски мисионери, които съдействали за разпространението на християнството всред източните славяни. В подкрепа на това ни говорят и някои обстоятелства около посрещането на кн. Олга в Цариград. Във византийската столица Олга била третирана като езическа принцеса и никъде не е наречена с християнското ѝ име Елена, а само с езическото Хелга (᾽Ἐλγα) [703], което било и точното ѝ норманско име. При поднасянето на паричните подаръци на παπᾶς Григорий била връчена една скромна сума като на обикновен преводач, а не като на придворен свещеник [704]. Ясно е, че презвитер Григорий бил посрещнат неприязнено от византийското правителство, а християнското състояние на Олга не било зачетено. На самата Олга грубо било показано, че нейното християнство, което не произлиза от Византия, не може да бъде признато за истинско.

Всички тези обстоятелства правят твърде правдоподобно изказаното отдавна предположение, че презвитер Григорий произхожда от България и че във Византия гледали с недоволство на проникването на българското християнство в Русия [705].

Следователно християнството на княгиня Олга и нейната дейност за разпространението му в Киевска Русия можем да свържем с ролята на България в християнизацията на източното славянство. Действеността на тази роля била обусловена от наличието на богатата славянобългарска църковна литература, която по времето на княз Игор започнала все повече да прониква в Русия.

701. Новгородская Первая летопись старшего и младшего изводов, с. 120; срв. Повесть временных лет. Ч. I, с. 49.

702. Срв. Лавровский, П. А. Цит. съч., с. 62; П. Л. О начале христианства в Киеве. . . . , 282—283) Савва, В. Цит. съч., с. 13.

703. Вж. Constantini Porphyrogeniti, с. 594 (Голубинский, Е. Цит. съч., с. 99).

704. Вж. Constantini Porphyrogeniti, 597—598 (Голубинский, Е. Цит. съч., 101—102).

705. Срв. Айналов, Д. Цит. съч., 299—300, 304.

[RIZAR]

АРГУМЕНТИ ОТ Е. МИХАЙЛОВ ЗА НЕБЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД -

Какви са доводите, които говорят против българския произход на княгиня Олга. Доколкото сведенията за нейния произход са твърде противоречиви и носят изключително легендарен характер, то в случая трябра да изходим от някои данни на нейната биография:

1. Че княгиня Олга не може да бъде българка, личи на първо място от нейното име. Мнението на някои автори, че първоначално Олга е носила християнско име (Елена) и че тя е наречена с езическо име в чест на княз Олег, който уж я довел от България за княз Игор, е произволно [677]. Нейното име недвусмислено говори за варяжкия ѝ (нормански) произход, от какъвто е бил и самият княз Игор. В края на X в. в Русия е имало много варяги и напълно естествена е женитбата на първите руски князе със своите сънароднички [678].

145

2. Невъзможно е да си представим сключването на един подобен брак между българска княгиня християнка и руски езически княз. В отношенията между българи и руси от началото на X в. няма такива събития, които биха го оправдали. Княз Владимир е имал жени християнки преди покръстването си („грекиня”, „болгарыня”), но те са били пленнички [679].

3. Че княгиня Олга не е била християнка по рождение, а езичница, личи много ясно от данните на руския летопис и редица други извори: след убийството на княз Игор тя се разправила най-жестоко с древляните съгласно езическите обичаи и нормите на езическата религия. В самия замисъл и начина на тройното отмъщение личи по-скоро спазване на езическата традиция, отколкото личната жажда за отмъщение [680]. По-късно когато Олга се запознава с християнството и приема неговите принципи, тя се стреми да получи кръщение от самия цариградски патриарх, при което тя казва за себе си: „Азъ погана есмъ, да аще мя крестити, то крести мя самъ; аще ли, то не крещюся”. След кръщението патриархът ѝ казва: „Благословена ты в женах руских, яко возлюби свѣтъ, а тьму остави” [681].

В нейната възхвала във връзка със смъртта ѝ се казва: „Си бо омыся купѣлью святою, и совлечеся греховныя одежа вехтаго человѣка Адама, и въ Новый Адамъ облечеся, еже есть Христось. Мы же рцѣмъ к ней: радуйся, руское познанье къ Богу, начатокъ примиренью быхомъ” [682].

Преминаването в лоното на християнството е свързано с църковен обряд, предписван от религията. Ако Олга е била християнка по рождение, всичко това не би имало смисъл.

Освен това в Проложното житие на Олга се казва: „Сии блаженнаа Олга оставльши елиньскую прелесть [т. е. езичеството — Е. М.] отчию, паче же Дия вземши Еленину мудрость” [683]. Яков Мних в своята „Память и Похвала” на княгиня Олга пише: „Та бо блаженая княгинъ Олга, по смерти мужа своего Игоря, князя русского, освѣщене бывши Божиею благодатию и въ сердци приимши Божию благодать. . . просвѣщена Святымъ Духомъ истиннаго, творца небу и земли, вставши иде в землю грѣческую, въ Царьградъ, идѣ же цари крестьянин и крестианьство утвердися, и пришедши проси крещения, и приимши святое крещение возратися в землю русскую. . . По святомъ же крещении си блаженая княгиня Олга живе лѣтъ 15” [684].

От всички тези както и от редица други свидетелства може да се приеме за безспорно, че по своя произход Олга е била езичница [685].

4. Когато Святослав се отправя на поход срещу България от руските летописи по нищо не личи, че това е родината на неговата майка. При завръщането си в Киев, след отбиването на печенежската опасност през 968 г., киевчани казват на Святослав: „Ты, княже, чюжея земли ищеши и блюдеши, а своея ся охабивъ [686], малы бо нась

146

не взяша печенъзи, и матерь твою и дѣти твои.” Самата Олга, чувствайки приближаването на смъртта, казва на сина си: „Видиши мя болну сущю; камо хощеши отъ мене ити?. . . Погребъ мя, иди, ямо же хочеши” [687]. („Погреби ме, пък върви където искаш.”) От думите ѝ към Святослав по нищо не личи, че България е нейната родина. По-скоро за нея това е една чужда страна [688].

Следователно сведението за българския произход на кн. Олга трябва да се разглежда като етнологическа грешка на късния руски летописец. Но не е изключено тук да виждаме и намек за българския произход на руското християнство, първата и най-видната представителка на което била кн. Олга [689].

[Ka40]

Eто историографски данни за българския произход на Григорий , духовния изповедник на княгиня Олга.

Михайлов, Е. Киевска Русия и България през X в. ,Руско-български връзки през вековете.БАН, 1986 г.

"с. 69 - При нея (кн. Олга ) в двореца е имало и свещеник , презвитер Григорий , който вероятно изиграл немалка роля в разпространението на християнството във великокняжевския двор [бел. 33] . Имаме всички основания да смятаме, че той е бил един от българските свещеници живеещи в Киев. За това говори и неприязненото отношение на византийските власти към него , когато той посетил през 957г. Цариград заедно с княгиня Олга. [ бележка 34] .

-странно е ,че бележка 33 не е отпечатана от предната стр. 68 с бел .32 , се отива към стр. 69 с бел . 34

-за бел. 34 литературата е -

Айналов,Д. Очерки и заметки по истории древнеруского искусства - Известия Отедление русского языка и словесности, 13, 1908 , N 2 , 299-300, 304 .

Искам да отбележа, че Е. Михайлов отхвърля българския произход на Олга ,но защо пък на варяжката й е притрябвал някакъв си южняшки български поп иде та разбери ...

Значи опитът ти да издириш въпросният извор, удари на камък. Нищо продължавай. Обърни на аргумента защо въпросният Григорий е българин - "За това говори и неприязненото отношение на византийските власти към него". Това наистина един железен аргумент.

[RIZAR]

1. Че княгиня Олга не може да бъде българка, личи на първо място от нейното име. Мнението на някои автори, че първоначално Олга е носила християнско име (Елена) и че тя е наречена с езическо име в чест на княз Олег, който уж я довел от България за княз Игор, е произволно [677]. Нейното име недвусмислено говори за варяжкия ѝ (нормански) произход, от какъвто е бил и самият княз Игор. В края на X в. в Русия е имало много варяги и напълно естествена е женитбата на първите руски князе със своите сънароднички [678].

Като съпоставим анализа на Л. Гумильов за произхода на името "Олга'' и отрязъка на историята на руския каганат от 900-960 г. , то спокойно можем да кажем, че името на славянската княгиня на Киевска Рус не е варяжко ,а е съответното скандинавска титла или нейно произвище дадено й от свитата на нейния съпруг в чест на княз ''Олег" .

Виж . - Гумильов, Л. "Хазарите - зигзагът на историята'', с. 43 , бел.2 ,както и цит.лит.

Немските хронисти , които би трябвало да са много наясно със тяхното си име - Олга ,я отбелязват, като - "Елена, царица на ругите" -пак там.

За несъответствията около Псков , на много пъти говорих, пак ще обобщя-

1. Псков през IX- нач. на Xв. е незначитлено селище в северния ъгъл на и дори извън Киевска Рус ;

2. Няма никаквавръзка между княжевски родове, което изключва възможността на Олга да се пребори за каквато и да е княжевска власт, ако е ситуирана в това социо и географско ниво - лодкарка, дребна феодалка и т.н.

3. Възможна е връзка между Плесков и Псков

Накрая да направим класификация -

1.Няма род - лодкарка, дребна феодалка, незначителна фигура далеч от центъра на властта

2. Няма град - селище ли е Псков, какви са й роднините славяни - псковски или варяги, да не би пък да са балти??

3. Няма име -Олга не е име , а титулатура или произвище

Какво има ???

[RIZAR]

2. Невъзможно е да си представим сключването на един подобен брак между българска княгиня християнка и руски езически княз. В отношенията между българи и руси от началото на X в. няма такива събития, които биха го оправдали. Княз Владимир е имал жени християнки преди покръстването си („грекиня”, „болгарыня”), но те са били пленнички [679].

Втория аргумент е лесен .

Пълни глупости e издекламирал професора, което ще рече ,че се опитва нещо си да ни въведе в къса историческа памет. Ще спомена само няколко примера , на бракове между хритияни и езичнци-

1.Българи/ки женени за ''баджанаците'' -пацинаките- печенегите ;

2.Куманки български царици ;

3.хазарски царици в Романия ;

4.Българска принцеса женена за Мурад;

5.Сръбски деспотици отново женени за мюсюлмани

и т.н. и т.н.

За това грекинята и болгаринята дали са пленнички или не няма нужда да го обсъждаме.

[RIZAR]

3. Че княгиня Олга не е била християнка по рождение, а езичница, личи много ясно от данните на руския летопис и редица други извори: след убийството на княз Игор тя се разправила най-жестоко с древляните съгласно езическите обичаи и нормите на езическата религия. В самия замисъл и начина на тройното отмъщение личи по-скоро спазване на езическата традиция, отколкото личната жажда за отмъщение [680]. По-късно когато Олга се запознава с християнството и приема неговите принципи, тя се стреми да получи кръщение от самия цариградски патриарх, при което тя казва за себе си: „Азъ погана есмъ, да аще мя крестити, то крести мя самъ; аще ли, то не крещюся”. След кръщението патриархът ѝ казва: „Благословена ты в женах руских, яко возлюби свѣтъ, а тьму остави” [681].

В нейната възхвала във връзка със смъртта ѝ се казва: „Си бо омыся купѣлью святою, и совлечеся греховныя одежа вехтаго человѣка Адама, и въ Новый Адамъ облечеся, еже есть Христось. Мы же рцѣмъ к ней: радуйся, руское познанье къ Богу, начатокъ примиренью быхомъ” [682].

Преминаването в лоното на християнството е свързано с църковен обряд, предписван от религията. Ако Олга е била християнка по рождение, всичко това не би имало смисъл.

Освен това в Проложното житие на Олга се казва: „Сии блаженнаа Олга оставльши елиньскую прелесть [т. е. езичеството — Е. М.] отчию, паче же Дия вземши Еленину мудрость” [683]. Яков Мних в своята „Память и Похвала” на княгиня Олга пише: „Та бо блаженая княгинъ Олга, по смерти мужа своего Игоря, князя русского, освѣщене бывши Божиею благодатию и въ сердци приимши Божию благодать. . . просвѣщена Святымъ Духомъ истиннаго, творца небу и земли, вставши иде в землю грѣческую, въ Царьградъ, идѣ же цари крестьянин и крестианьство утвердися, и пришедши проси крещения, и приимши святое крещение возратися в землю русскую. . . По святомъ же крещении си блаженая княгиня Олга живе лѣтъ 15” [684].

От всички тези както и от редица други свидетелства може да се приеме за безспорно, че по своя произход Олга е била езичница [685].

1. Това ,че Олга се е разправила с древляните и поляните , говори не , че е езичничка, а че една е решителна и смела жена ;Което напълно импонира за ''мизийските'', ''скитските'' или ''амазонските'' жени .

2. Дадохме във форума, доста примери ,че много владетели и то големи християни като император Юстиниан , тука ще прибавя и Теодосий I , който избива в колодрума на Солун , многохилядно множество и други са извършвали и по- големи жестокости от езически владетели. Така, че този аргумент отпада ;

3.Самия Ем. Михайлов си противоречи, като един път казва, че е ясно от изворите, какво Олга не се е кръстила в Константинопол - ето тук -

Затова че кн. Олга е пристигнала в Цариград като християнка говори и обстоятелството, че в състава на своята делегация тя водела със себе си и свещеник, който у Константин Багренородни е наречен „παπᾶς Γρηγόριος”

Преди това той е забравил, че приел като чиста монета агиографското влагане на думите в на Константинполския патриарх -

По-късно когато Олга се запознава с християнството и приема неговите принципи, тя се стреми да получи кръщение от самия цариградски патриарх, при което тя казва за себе си: „Азъ погана есмъ, да аще мя крестити, то крести мя самъ; аще ли, то не крещюся”. След кръщението патриархът ѝ казва: „Благословена ты в женах руских, яко возлюби свѣтъ, а тьму остави”

Апропо, на кое твърдение на Михайлов да верваме ???

Значи отново да продължаваме с двойните стандарти по изворознание, когато те отговарят на нашите претенции за интерполация да ги признаваме за оригинални , а когато не - да говорим за тях като измислици , примерите в този форум растат всеки ден с геометрична прогресия. При Шльоцерианската школа пък те са модус вивенди.

[RIZAR]

КАЧО

Значи опитът ти да издириш въпросният извор, удари на камък. Нищо продължавай. Обърни на аргумента защо въпросният Григорий е българин - "За това говори и неприязненото отношение на византийските власти към него". Това наистина един железен аргумент.

на всички предлагам приятно ,четене с последните размишления на историографите по отношение на христиняството в Русия преди Владимир -

От руската летопис се вижда, че християнството се разпространило и всред част от господстващата класа и дружинниците [691]. Киевските християни имали и съборна църква, което предполага че е имало и други [692]. Големият успех на християнството може да се обясни с обстоятелството, че то е проповядвано на славянобългарски (църковнославянски) език, който е бил добре разбираем за русите. Смятаме че някои обстоятелства от живота на кн. Олга потвърждават направените дотук изводи.

През 957 г. Олга предприела своето знаменито пътешествие до Цариград [693]. Неговата цел била многостранна. То имало диплома-

147

тически и икономически задачи или най-общо казано да установи пряк и тесен контакт с Византийската империя. При това от своето пътешествие Олга се стремяла да извлече максимални изгоди за Русия. В случая тя е действувала като далновиден и опитен политик. Наред с това тя се е стремяла да се запознае и свърже с византийското християнство и да приеме кръщение от императора и цариградския патриарх.

Какво точно е станало в Цариград, е трудно да се разбере, защото краткото съобщение за посещението на Олга представя руската княгиня в твърде идеализирана и, бихме казали, невярна светлина. В летописа се казва, че Олга се държала в Цариград много умело и успяла да „надхитри” византийския император. Така тя успяла да приеме „светото кръщение” и да се върне в Киев като „истинска” християнка [694]. В действителност от някои други места на летописа се вижда, че Олга е срещнала в Цариград немалки затруднения. Преди всичко с приема си византийското правителство е искало да подчертае, че руската княгиня не може да се сравнява с византийския император и че новата руска държава трябва да заеме подчинено положение по отношение на Империята. Така, пристигайки в Цариград, Олга била принудена да чака продължително време докато бъде приета от императора. Освен това според византийския церемониал на нея били оказани почести не като на руска княгиня, а като на обикновен посланик. Всички изследователи са единодушни, че Олга била оскърбена от оказания ѝ прием [695]. Освен това достигнатите резултати, както по всичко изглежда, били незначителни или поне не удовлетворявали руската княгиня: в Киев Олга се върнала разочарована и огорчена. Когато наскоро след това в Киев пристигнали византийски пратеници да искат обещаната от Олга военна помощ, „отвѣщавши Ольга, и рече къ сломъ: „Аще ты, рьци, тако же постоиши у мене в Почайнѣ, яко же азъ в Суду [696], то тогда ти дамь.” „И отпусти слы, сь рекъши” [697]. Ясно е, че византийското правителство ѝ отказало равноправния диалог, който тя искала да поведе с него.

Всичко това кара някои изследователи да смятат, че Олга не е получила и кръщение от цариградския патриарх и че всичко това е домисъл на летописеца, който искал на всяка цена да издигне авторитета на княгинята и по-точно на първата руска християнка и да свърже източника на руското християнство с Византия. В своя полза те привеждат византийските извори от X в. (Константин Багренородни), в които се описва подробно приема на кн. Олга в Цариград, но никъде не се споменава за нейното кръщение [698]. Този въпрос все още не може да се счита за окончателно решен, но ние няма да се занимаваме с него, доколкото той стои извън рамките на нашето

148

изследване [699]. В случая за нас е важно да отбележим, че в Цариград тя е пристигнала като убедена християнка, отдавна скъсала с езичеството, и че във византийската столица тя е искала над нея да бъде извършен официален обред на кръщението непосредно от „вселенския” патриарх, което би имало голямо значение както за самата нея, така и за Русия пред лицето на целия християнски свят.

Затова че кн. Олга е пристигнала в Цариград като християнка говори и обстоятелството, че в състава на своята делегация тя водела със себе си и свещеник, който у Константин Багренородни е наречен „παπᾶς Γρηγόριος” [700]. В руския летопис се говори, че Олга „бѣ бо имущи прозвутера втаинѣ” [701]. Логично е да се предположи, че двата извора говорят за едно и също лице — киевския свещеник Григорий, който ще да е бил главният наставник на руската княгиня в християнската религия [702]. Възможно е той да е и главният виновник за нейния преход към християнството.

Пита се, какъв е по народност този презвитер Григорий? Логично е да се предположи, че той произхожда от България и че той е един от тези християнски мисионери, които съдействали за разпространението на християнството всред източните славяни. В подкрепа на това ни говорят и някои обстоятелства около посрещането на кн. Олга в Цариград. Във византийската столица Олга била третирана като езическа принцеса и никъде не е наречена с християнското ѝ име Елена, а само с езическото Хелга (᾽Ἐλγα) [703], което било и точното ѝ норманско име. При поднасянето на паричните подаръци на παπᾶς Григорий била връчена една скромна сума като на обикновен преводач, а не като на придворен свещеник [704]. Ясно е, че презвитер Григорий бил посрещнат неприязнено от византийското правителство, а християнското състояние на Олга не било зачетено. На самата Олга грубо било показано, че нейното християнство, което не произлиза от Византия, не може да бъде признато за истинско.

Всички тези обстоятелства правят твърде правдоподобно изказаното отдавна предположение, че презвитер Григорий произхожда от България и че във Византия гледали с недоволство на проникването на българското християнство в Русия [705].

Следователно християнството на княгиня Олга и нейната дейност за разпространението му в Киевска Русия можем да свържем с ролята на България в християнизацията на източното славянство. Действеността на тази роля била обусловена от наличието на богатата славянобългарска църковна литература, която по времето на княз Игор започнала все повече да прониква в Русия.

Че княгиня Олга се стремяла да получи кръщение от Цариград това е напълно обяснимо. Тя добре схващала, че Византия е центъ-

149

рът на християнския свят и че от нейната санкция е обусловено международното признание и авторитетът на Русия [706].

Но за нас е особено важно да установим, че през X в. е започнал този забележителен процес на многовековното културно общение между двата братски народа, който се разгърнал с пълна сила след официалното приемане на християнството в Русия през 989 г. Този културен процес е един от най-ярките и значими прояви на многовековната руско-българска взаимност, който обусловил в голяма степен и политическите връзки тогава, когато България се нуждаела от външна помощ и подкрепа

Неминуемо в съзнанието ни се натрапват някои въпроси -

1.Откъде е презвитер Григорий , след като не е приет с подобаващо внимание от Константинопол ???За КАчо това не е аргумент, ами Е защото и ти ако отидеш в една среда от защитници на тюркската теза , като разномисленик , няма да бъдеш добре приет.

2. От кого все пак е покръстена Олга ,след като това не е Константинополска или Западна мисия ???Великоморавия отдавна я няма,а маджарите са още езичници .

3. На кого е била подчинена църковната общност в Киев преди 1039 г. ,когато едва е пратен първия грък митрополит

4. Защо имаме сведение ,че Олга е българка - дали само защото , първото християнство е било донесено от български и славяно-моравски мисионери още през IXв. или защото наистина тя е етническа българка ????

Аргумента на КАЧО ,че Леонид , игумена , който е извадил на бял свят ръкописа с българския произход ,е писал в угода на антиваряжката теза пада само от това условие, че този извор е автентичен ,а не е късна интерополация, както много други ''бърникани'' руски летописи и освен това ,че той не е в синхрон с имперската политика се вижда от факта, че след това Леониде мачкан здраво по имперски ,махнат е от игуменския пост, принуден е да промени своята теза ,а след това е изпратен в 9-та глуха.

И как може да се казва, че мнението на Леонид е тендециозно, като човека само вади ИЗВОР В ЧИСТ ВИД , А НЕ ВАДИ ИСТОРИОГРАФСКО ЗАКЛюЧЕНИЕ ????

[Ka40]

на всички предлагам приятно ,четене с последните размишления на историографите по отношение на христиняството в Русия преди Владимир -

Абе ти остави историографията, дай извора. Има не един и два случая, когато в историографията се коментират "факти", който не се съдържат в изворите. Най-добрият пример е снопът с пръчките на Кубрат.

Тъй като нито ти, нито Добриоглу, дадохте цитат на извора за българският произход на Григорий, мисля, че темата е изчерпана.

[RIZAR]

Колко извора да ти дам още ???

1.В "Повест временних лет" на 7 места се споменава името на цар Симеон и походите му към Константинопол и към земите на угри и хървати .

Лихачев , Д. Повест временных лет по Лаврентьевской летописи (1377) , ч. I, изд. АНСССР, Москва- ленинград 1950, с. 21,31-33 ;

За ромео-българските проблеми , които не са отколе , може да се прочете тук -

Воронин, М. Сказание о победе над богларами 1164 и празднике Спаса, "Проблемы обществено- политической истории России и славянских стран", Сборник статей к 70-летию академика М.Н.Тихомирова, изд. Восточной литератуты , M. ,1963, с.. 90

През XII в. в новата сотлица Владимир е имало внушителна българска колония, начело с ''болгарский епископ Адриян", който в един диспут за постите оборил епископа грък Леон, с което навлекли омразата и гонението на княз Андрей Боголюбски (1157-1174) .

Всеволод Николаев няма да си го изсмуче от пръстите, че виждате ли ромеите/гърцете недолюбвали българите. Няма защо да ходим и на север или на май... си за да си отговаряме на въпроса, имаме си достатъчно български извори.

Все тъки във Владимирския препис на "Повест..." четем следното - "Игоря же (Олег) жени в Болгарех. Поят же за него княжну ...И бе мудра вельми.."

Да не говорим, за подправените летописи , като Троицкия и ''Академическия'' които наместо Елена са задраскани и ''изпраени'' с Олга .

Все тъки несъвършенството на интерполациите в летописите личи от факта ,че в Троицкия летопис под името на града от който произхожда Елена, стои многозначителното "Л" - Пльскова

Да не говорим, че Константинополската патриаршия е отказала канонизация на св. Олга, направено от княз Ярослав. Княз Владимир пък е стоял 300 години в пъклото .

Колко летописи искаш да ти споменат, че Олга е българка ???

И какъв по произход трябва да бъде нейния свещеник , може би папуа-новогвинеец ???

[RIZAR]

Ипатиевската летопис -

В лѣто . ҂s҃ . у҃ . ı҃ [6410] ❙ Леѡнъ црс̑ь наӕ Оугры на Болгары . Оугре же нашедше всю землю Болгарьскую . плѣноваху . Семенъ 33 же оувѣдавъ . на Оугры възвратисѧ . Оугри противу поидоша . и побѣдиша Болгары . ӕко ѡдъва Семеѡнъ . въ Деръстеръ 34 оубѣжа ❙

В лѣто . ҂s҃ . у҃ . а҃ı [6411] ❙ Ігореви З възрастъшю .

Варіанты: 1 Х. приведоша. 2—2 Х. опущено.

21

Примѣчанія: И Такъ въ рукописи.

и хожаше по Ѡлзѣ и слуш̑ше єго . и прививедоша 1 И єму жену ѿ Плескова . именемь Ѡльгу ❙

[проф. Добрев]

Българска връзка в управляващия княжески род в Киевска Рус има, но не по линия на Олга, а чрез съпругата (една от съпругите) на великия княз Владимир.

Руските летописи са категорични, че една от съпругите на Владимир (внука на Олга) е била българка. Почти сигурно става дума за българска принцеса. Нейното име не е известно.

Известно е, че нейните деца Борис и Глеб са били любимите деца на Владимир и именно на тях (на Борис) той оставя руския трон.

Така българинът по майка Борис вместо велик княз на Киевска Рус и един от най-мощните владетели на Европа, заедно с убития си брат се оказва първият руски светец.

Святое Крещение Великой Руси

Голяма помощ на Владимир за превземането на Херсон му оказва местен български свещеник на име Анастас, който в писмо, хвърлено със стрела, посочва откъде точно минава водопроводът на града. При този шантаж ромеите се предават, но пак по византийски, като набързо изпращат за жена на Владимир не княгиня чиста гъркиня, а българската княгиня Анна, която пристига по море в Херсон, придружена от български епископ и двама свещеници.

Още на другия ден в българската църква епископът на княгиня Анна в съслужение с местния гръцки епископ и тукашните български свещеници кръщава княз Владимир заедно с дружината му, като според вече отдавна възприетата и утвърдена за подобни случаи практика на него му се дава и християнското име на императора, т.е. Василий. Непосредствено след това князът се и венчава с княгинята, най-вероятно едва след което се и развежда с последната си законна съпруга, което за него, разбира се, е повече от добре дошло и поради много добре известни причини никак не му е трудно.

Между впрочем цялата тази никак непроста и доста тромаво-трудоемка дипломатико-религиозна процедура за ромеите изобщо не е сложна и трудна за изпълнение и довеждане до успешен край понеже самата княгиня Анна, едно че е племенница на Василий, защото той и сега вече бившият български цар Борис ΙΙ са втори братовчеди по майчина линия, по силата на което тя пък е трета братовчедка, което пак ще рече и някаква сестра на престолонаследника. И все пак особено благоприятното тук за византийците е и това, че българката е съименница на родната сестра на Василий, принцеса Анна.

Освен това княгинята още от детските си години расте и се възпитава в императорския дворец като заложник най-напред за спазването на мира между българи и ромеи след смъртта на цар Петър и поставянето на трона от тяхна страна на сина му цар Борис ІІ (В. Златарски), а и нейният пленен в превзетия от имп. Йоан Цимисхий Велики Преслав и детрониран през 971 г. самолично пак от него в Константинопол, баща неотдавна и по-точно през 979-980 г. вече е убит по време на едно инсценирано от ромеите бягство при Самуил, целта на което е да предизвика вътрешни безредици и междуособици сред българите (В. Златарски).

Дъщерята на цар Борис ІІ, княгиня Анна

Първото и никак немаловажно свидетелство и доказателство за това, че княгиня Анна е българка и то тъкмо дъщеря на цар Борис ІІ, се явява фактът, че впоследствие тя има трима сина, най-големия от които кръщава Борис, т.е. не само на името на своя баща, но и на името на своя пра-прадядо цар Борис І Кръстител, с великата мисия на когото няма как и тя да не е свързвала своя живот в далечната и чужда страна. Именно това действие очевидно-безспорно е изобщо немислимо и недопустимо за една гръцка княгиня, защото дотогава самото име е разпространено единствено и само на север от Византия сред не особено желаните и обичани от ромеите варвари скити, т.е. дунавските прабългари.

Освен това името води още и своя произход пак от техния варварски език, докато срещаното при Ибн Фадлан от 922 г. име Барыс съвсем не е собствено дунавскобългарско, а волжскобългарско, така че адаптираното и видоизменено вече под действието на фонетичните закони на славянобългарския език име Борис, макар и генетико-исторически да е тъждествено на името Барыс, все пак структурно- и семантико-функционално то е съвсем различно от него и може да се разглеждат и отъждествяват единствено и само в рамките на така наречената ономастична изоглосия [Добрев 2006, вж. и срв. Благоев 2009, 1-2; Борис и Глеб 2009, 1-3; Гримберг 2009, 3-4; Скрынников 2009, 36; Чекова 2009, 2].

И все пак в царските семейства кръщаването с дадено име не е банално-рутинен акт без съответния вътрешно- или външнополитически подтекст и контекст, а точно обратното, то се явява конкретно-насочен сигнал и дори призив, послание за постигането на определена политическа ситуация или състояние. Но това може да бъде също така и манифестация на конкретна религиозно-политическа концепция програма за действие, а даже и бъдеща претенция или амбиция.

Сигнал, че най-после между ромеи и българи е постигнат и е настъпил мир, е прекръстването на гръцката княгиня Мария на Ирина, когато я дават за жена на цар Петър и това, второ име на която се образува от съответната гръцка дума със значение ”мир”. А името на добре известния за цялото това напрежение между българи и гърци също така се знае много добре, но то дипломатично се премълчава, едва ли просто само заради широко разпространения принцип, че за мъртвите или добро, или нищо – просто гърците и до края на Света ще продължават да се плашат даже и от сянката на Симеон.

Цар Петър кръщава първородния си син с името Борис на своя дядо и по такъв начин той манифестира и легитимира себе си като благочестив покровител на Българската Църква и защитник на Православната Вяра, какъвто в действителност е неговият благочестив дядо, съвсем отскоро и вече Свети княз Борис [вж. и срв. Николов 2007, 128].

Макар и много млада новата руска владетелка от български произход княгиня Анна е доста претенциозно-амбициозна и съумява да накара общо взето незнаещия броя и незапомнилия физиономиите нито на жените си, нито пък на децата си княз Владимир да кръстят първородния си син на името на нейния баща, какъвто и до днес по принцип е българският обичай. По този начин още в този момент княгинята запазва или най-малкото предявява претенция към руския престол за своя син, на които византийски номера тя очевидно-безспорно се научава още, докато е в техния двор, пък и вече доста отдавна точно такава е и традицията и в българския двор.

И все пак моралният мотив и основание за тази нейна стъпка е все още добре известният в руския двор факт, че един от основателите на руската държава княгиня Олга всъщност и в действителност е българка по произход и по-точно сестра на нейния дядо Петър и леля на баща й Борис. А от тук, макар и не изцяло, българи по кръв са и нейният свекър княз Светослав, и нейният съпруг княз Владимир, а оттук следователно и техният син Борис.

И въпреки че княгиня Анна не успява напълно и точно във варианта, който тя иска и очаква, все пак синът й Борис измежду всичките останали и по-големи на години други синове на княз Владимир става негов любим и предпочитан син, най-дълбоката причина за което може и да е това, че и той, както и самият Владимир, води потеклото си от българския царски род. Именно поради това тъкмо Борис получава като лично-собствено владение малко преди смъртта на княза и почти 1/3 част от руската държава, да не говорим за това, че е имало и време, когато князът е виждал в негово лице даже единствения свой заместник престолонаследник (М. Брайчевский), което обаче се осуетява от силната съпротива на по-големите му братя по баща:

Заслуживает внимания сообщение ЧН об опасениях Святополка, что Владимир Святославич будто бы собирался оставить Киев не старшему из сыновей (к тому времени таковым был Святополк), а Борису, именно поэтому Владимир под конец жизни вывел Бориса из его княжения и держал при себе (последнее подтверждается также СС и летописью).

Похоже, Владимир шел на коренную ломку традиционного порядка столонаследия, действительно видя в Борисе своего преемника в обход старших сыновей, возможно вследст. царского происхождения святых братьев, чем объясняется и характерная «царская» топика применительно к Борису в древнейшей службе («цесарьскыим веньцем от уности украшен, пребогатый Романе» и др.) и в ст. «О Борисе, как бе възъръм», включенной в состав СС (Борис «млад... бе еще, светяся цесарьскы») [3].

Однако это намерение киевского князя натолкнулось в 1013–1014 гг. на активное противодействие его старших сыновей - Святополка Туровского и Ярослава, сидевшего в Новгороде, что дает основание относить обнародование планов Владимира относительно Бориса примерно к 1012/13 г. [Борис и Глеб 2009, 3].

Друг вид свидетелство и доказателство за това, че княгиня Анна наистина е българка, е сведението в скандинавските саги, че княз Владимир се покръства под влияние на най-умната от своите жени, откъдето се прави изводът, че тази му жена му е родствена по език, а единствена от всичките му жени, само ”болгарыня” би могла да го просвети в тази толкова деликатно-сложна материя и съответно да го убеди и да се покръсти [вж. и срв. Брайчевский 2009, 150; Лихачев 2009, 6].

[проф. Добрев]

Все таки, автори, като Успенски , казват, че Симеон- Роман и Самуил са имали помощта на руските отрдеи при Ихтиманската битка през 986г. , година само преди това Владимир води една война с българите, наречени серебрянни, но неуточнено кои.

Ас. Чилингиров , възоснова на детайлно разясняване на фактите и събитията , утвърждава ,че тази война е между Киевска Рус и България. Тази война и сключения на нейна основа договор , поставят на една основа в руско-българсите отношения, която ще бъде действена повече от 1000 години.

Рефрена е - "Толи не будет между нами мир , оли камен начнет плавати, а хмел почнет тонути ".

Ka40 - Коментар #229 Ако искаш можем да си поговорим за участието на руски наемни войски в българо-византийските войни през 968-1018г. Но само при условие, че си запознат с изворите

Интересно, според тезата на Ас. Чилингиров, българите и русите през 986г. за какво точно са воювали, при положение, че не са имали обща граница, двете държави били на няколко стотин километра една от друга и в това пространство били разположени земи владени от ромеите и печенегите?

Тази война на Владимир е със сребърните/южните българи, племенното обединение на които по това време е доминиращото население по земите между Прут и Днепър.

Освен древноруските летописи за тези българи съобщават и арабските географи, които ги наричат ал-байда, т.е. бели.

Иван Добрев, ФУНДАМЕНТАЛНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА

Дунавските българи и русите

Впрочем нека тук само да забележим, че не особено адекватното и хронологически непоследователно-разпокъсаното си мнение по въпроса последният автор очевидно-безспорно започва да изгражда, тръгвайки от В. Татищев [2009], на когото поради тогавашното състояние на руската историческа наука му е напълно простено да не знае, че Владимир в действителност се покръства ни повече, ни по-малко точно 61 год. след кончината на Симеон. Но за сметка на това пък тъкмо той първи, а като че ли и последен много вярно и точно описва реално-същинската ситуация на покръстването на русите от българите, което обаче, както ще се види по-долу, става малко след като Владимир воюва с южните/сребърните българи:

Война с болгарами. Крещение Владимира. Митр. Михаил. Епископы по городам. После этого пошел Владимир на болгаров (булгаров) и, победив их, мир заключил и принял крещение сам и сыновья его, и всю землю Русскую крестил.

Царь же болгарский Симеон прислал иереев ученых и книги в достаточном количестве.

И послал Владимир во Цареград ко царю и патриарху просить митрополита. Они же весьма возрадовались и прислали митрополита Михаила, мужа весьма ученого и богобоязненого, который был болгарином, с ним 4 епископа и многиех иереев, диаконов и демественников (певчих) из славян.

Митрополит же, по совету Владимира, посадил епископов по городам: в Ростове, Новгороде, Владимире и Белгороде. Сии шедшие по земле с вельможи с войском Владимировым учили люд и крестили всюду сотнями и тысячами, сколько где удавалось, хотя люди неверные весьма о том скорбели и сожалели, но отказываться из-за воинов не смели.[6].

Полагане основите на Киевското Княжество и руската държава

При това положение северен съсед на българите по това време тук са славянските племена от Киевското Княжество, а по българските степи между Прут и Днепър се разпростира племенното обединение на сребърните българи, които в някои древноруски летописи биват наричани “нижние” или “низовские”. За тях в литературата се приема, че имат “сравнително високо ниво на културно и социално развитие” (М. Брайчевский). Всъщност името на тези сребърни българи в рамките на общотюркската по принцип и прабългарската в частност Цветова Геосимволика трябва да е южни българи [вж. и срв. Брайчевский 2009, 130-132].

Българската княгиня Анна и руският княз Владимир

Княз Владимир завладява киевския престол през 980 г., след като убива предателски брат си, и едно от първите и много важни държавни мероприятия, които той осъществява, е да изгони от държавата скандинавците наемници и християни. Същевременно той започва и строителството на укрепена отбранителна линия и градове крепости по южните притоци на Днепър и на подстъпите към Киев, където разполага и постоянни военни гарнизони; умиротворява и подчинява на централната власт племето на вятичите и радимичите от отвъд Днепър; прави опит да завладее волжските българи, но само сключва с тях мирен договор, след което воюва и покорява славянските и норманските племена на запад и северозапад от Киев, като прокарва границата на руската държава по билото на Карпатите, с което на практика заграбва от цар Самуил собствено български земи; воюва и завладява южните територии на Хазария; през 985 г. води неуспешна война не с волжските (А. Кестлер), а с южните българи (Е. Голубинский), поражението в която посреща с чувство за хумор и заканата, че отсега нататък няма да воюва с народ, обут в ботуши, а само в лапти:

В лЂто 6493 [985]. Иде Володимеръ на Болгары съ Добрынею, съ уемъ своимъ, в лодьях, а торъки берегомъ приведе на коних: и побЂди болгары. Рече Добрына Володимеру: «Съглядахъ колодникъ, и суть вси в сапозЂх. Симъ дани намъ не даяти, поидемъ искатъ лапотниковъ». И створи миръ Володимеръ съ болгары, и ротЂ заходиша межю собЂ, и рЂша болгаре: «Толи не будеть межю нами мира, оли камень начнеть плавати, а хмель почнет тонути». И приде Володимеръ Киеву. [ПВЛт, 31].

Святое Крещение Великой Руси

Всичко това изобщо, благодарение на княз Владимир е толкова добре подготвено и организирано, толкова възвишено-патетично, че сега вече и особено след достатъчно пълно-подробното изясняване на тяхното съдържание, съвсем различно трябва да ни прозвучат и горецитираните редове от Татищев. Тъкмо поради това ние намираме за необходимо и полезно да ги цитираме и тук с непременно-задължителното пояснение, че като наемник на гърците Владимир наистина воюва срещу Самуил. Това обаче трябва да е вече доста след 1000-та година и лично на нас много би ни се искало то да не е било в онази последна и толкова злочесто-тъжна за всички българи битка, докато сега и тук става дума само за неговата неуспешна война срещу носещите всички до един ботуши южни/сребърни българи, като единствената грешка тук е тази, че самият Самуил е сбъркан със Симеон:

Война с болгарами. Крещение Владимира. Митр. Михаил. Епископы по городам. После этого пошел Владимир на болгаров (булгаров) и, победив их, мир заключил и принял крещение сам и сыновья его, и всю землю Русскую крестил.

Царь же болгарский Симеон прислал иереев ученых и книги в достаточном количестве.

И послал Владимир во Цареград ко царю и патриарху просить митрополита. Они же весьма возрадовались и прислали митрополита Михаила, мужа весьма ученого и богобоязненого, который был болгарином, с ним 4 епископа и многиех иереев, диаконов и демественников (певчих) из славян.

Митрополит же, по совету Владимира, посадил епископов по городам: в Ростове, Новгороде, Владимире и Белгороде. Сии шедшие по земле с вельможи с войском Владимировым учили люд и крестили всюду сотнями и тысячами, сколько где удавалось, хотя люди неверные весьма о том скорбели и сожалели, но отказываться из-за воинов не смели.

[проф. Добрев]

Цитат(проф. Добрев @ Thu Jan 21, 2010 12:26 pm)

Благодарение на това "вживяване" на Симеон сега ние българите сме това, което сме за себе си, пред Света и по Света и той е не само най-високоотговорният, но и най-културно-просветеният и най-успешният ни владетел!

Лично аз имам силни резерви, че Симеон е най-успешният владетел и дали е успешен въобще. Поне в политически план.

Хърс Златния - Коментар #28

Цитат(Last roman @ Fri Jan 22, 2010 1:47 am)

Донякъде прилича на Юстиниан - мечтае за нова римска империя, но не му стигат силите.

Обикновено сравняват Симеон Велики с Карл Велики и, бих казал, с пълно право.

1.И двамата са под силното влияние на християнството и то от неговия евангелски период, със силни вехтозаветни протуберанси.

2.И двамата разполагат с огромен потенциал в лицето на своите държави и армии.

3.И двамата пропиляват този потенциал, движени от неистовото, и бих казал налудно, желание да станат императори на една и съща велика, но отдавна несъществуваща, империя - мит. В крайна сметка и двамата се провъзгласяват за императори на това НЕЩО, но от това не последва НИЩО.

4.Единствената, но съществена, разлика е, че Симеон е бил сред най-образованите хора на своето време, докато Карл е бил доказано неграмотен. Вероятно именно този момент е предпазил България от някои идиотски управленски решения, които се стоварват върху главите на франките и покорените народи на Запад, като геноцида над саксите или първата редакция на т. нар. Карлов код от закони, който по тъпоумие няма конкуренция и до днес.

Женитбата на княгиня Елена за княз Игор

И все пак и въпреки всичко най-печелившият, хилядолетно дългосрочният и глобално-стратегическият външнополитически и дипломатически ход на варварина езичник княз Игор си остава неговата женитба за българската княгиня християнката Елена, дъщеря на първия сред равните по сила и могъщество европейски монарси и владетели, но най-високообразования и много по-културен от всеки един от тях поотделно и като цяло, на българския цар Симеон Велики (893-927).

Царуването на Симеон Велики е нова епоха в историята на България с неговите две изключително мащабни и даже грандиозни и зашеметяващо-бляскави творения - от една страна, проектирането и построяването върху 3500 декара укрепена площ и многократно по-голяма обитавана площ на най-големия, най-здраво укрепения, най-богатия и най-красивия в целия средновековен Свят град столица Велики Преслав.

Градът е опасан от две внушително-непоклатими и високо издигнати крепостни стени от каменни квадри с обща дължина към 10 км, вътрешната от които образува непознатата дотогава за Европа и донесената от прабългарите чак от Средна Азия цитадела: Внушителното строителство, разгърнало се в новата столица Преслав по времето на Симеон, било насочено към изграждането на една надеждна отбранителна система.

В още по-голяма степен обаче то целяло оформянето на града като център, достоен да съперничи по великолепие и оригинални архитектурни решения на самия Константинопол. За по-малко от столетие, Преслав се превърнал в един от най-красивите и благоустроени градове на тогавашна Европа. Със своите величествени дворци, храмове и представителни сгради, свързани чрез улици, площади и покрити галерии, българската столица била достойна да съперничи на Константинопол. (Средновековната столица).

Специално царският дворцов комплекс е строен от цар Симеон в продължение на целия му живот като по-нататъшно разгръщане и усъвършенствуване на съществуващата още преди това тук силна военна крепост и съгласно съществуващата българска строителна традиция в съчетание обаче с последните достижения на тогавашната българска и чуждестранна строително-архитектурна наука с редица, неизвестни на съседните народи новости и нововъведения.

Преславският дворцов комплекс е най-голямото и внушително съоръжение от този род на тогавашна Европа, щом като по време на превземането на Преслав от византийците на 13 април 972 г. в него се затварят и побират 7-8 хил. руси и българи, а на височина палатите му, т.е. дворцовите постройки превъзхождат всички най-нови византийски дворци и църкви в Константинопол от онова време, като само височината на разрушената тогава и сега запазена част от северната стена на двореца е 7 м.

Горният етаж на основната палата представлява трикорабна базилика, в северния край на която над средното северно помещение се е намирал тронът на царя. “В дясното отделение може би са се намирали неговите знаци, в лявото е била стълбата, по която се е качвал в приемната зала.” (Н. Мавродинов). Трите кораба на залата са били разделени с колони от бял мрамор със специално изработени композитни капители, украсени с акант и с акантизувани палмети.

Всички строителни материали са само нови, цокълът на външните стени е широк 2.50 м, а стените са широки по 1.20 м; от северната стена на двореца се намира висок двор, постлан с плочи и до който се отива от изток по рампа, постлана също с плочи, но с нарези, за да не се плъзгат конете; водопроводите са изградени в самите стени, което се прави само при най-модерните сгради.

Главният вход, обърнат на изток, е широк 3.40 м, имал е две колони от зелен мрамор с база от бял мрамор, който зелен мрамор се намира само в областта Срем, между реките Сава и Драва и очевидно е бил доставян чак от там по Дунав; долните етажи на източната и западната фасада са били украсени с четвъртити, силно издадени пиластри, които са красели стените на долния етаж и същевременно са служели за основа на полуколони, които са се издигали по фасадите на горния етаж, която украса като цяло е плод на един собствено-самобитен български ренесанс, паралелен на византийския ренесанс от ІХ-Х в; фасадите са украсени с пет вида корнизи, които не се наблюдават във византийската архитектура след V в., а са чисто антични, на места има животински барелефи и скулптури, мраморни капители с кръстове, рисувани глави на ангели.

Според очевидеца и приближен на царя, писателя Йоан Екзарх, преводач на византийска литература и автор на голям брой собствено-оригинални научно-богословски съчинения, централно място сред които заема творбата му “Шестоднев”, всичко в двореца на цар Симеон сияе и блести, Князът пребивава в разкошен дворец, сред такъв блясък и великолепие, че който го види онемява от почуда и възхита, той седи на трон, облечен в скъпоценни одежди, на бедрото му виси златен меч, от двете му страни стоят боляри, които слушат мъдрите му слова!!...

Пак според Йоан Екзарх в двореца са “високите палати и църквите, разхубавени с много камък и дърво и бои, а отвътре с мрамор и мед, със сребро и злато”, т.е. в тях се намират в изобилие златни, сребърни и медни предмети и съдове, но още и керамични такива; по подовете и стените има “мозайки със златни фонове” (Н. Мавродинов), рисувани в различни цветове и с различни орнаменти керамични плочки, също така златни, сребърни и медни облицовки във вид на листове, инкрустирани със злато и обсипани със скъпоценни камъни и перли, вратите са медни; два вида подова мозайка от разноцветни мраморни кубчета - с геометрични и растително-животински мотиви; материалите са от най-скъпите и най- редките – ромбовидни, листовидни, квадратни, триъгълни и дълги правоъгълни плочки от няколко вида най-рядък и красив мрамор и най-после дворецът на цар Симеон Велики по нищо не е отстъпвал на най-големите и красиви византийски дворци, “Той е бил един от най-хубавите дворци, които са правени изобщо.” [Добрев 2005, 441-443, вж. и срв. Ваклинов 1977, 124-127; История на България 1981, 296-323,351; Мавродинов 1955, 70-71; ~*~1959, 140-147; Диак, 26-40].

И от друга страна, второто изключително мащабно и даже грандиозно и зашеметяващо-бляскаво творение на цар Симеон Велики е привличането, обединяването и ръководството от негова страна в Преславската Книжовна Школа на най-широк кръг книжовни дейци, главната и крайна цел на които е развитието, утвърждаването, разпространението и налагането вътре и вън от страната на българската писменост, книжнина и култура чрез превод най-напред на основните и най-важни религиозно-исторически писмени паметници и съчинения главно от гръцки език, но така също чрез създаването на преводно-компилативни или пък на собствено-оригинални, главно художествени и научно-богословски произведения.

Същевременно и отново във вътрешнополитически план усилията и дейността на цар Симеон са насочени към довършване изграждането на една вътрешно единна и неделима българска народност чрез последователно-многостранното съзиждане на нейната политико-икономическа и християнска културно-просветна основа, което като цяло, но и по същество има за краен резултат и създаването в България на съвсем новата и коренно различната от предишната, българо-християнска цивилизация.

Във външнополитически или международен план тази нова епоха в историята на България е времето, когато тя е първата, единствената и основна по сила и могъщество държава в Европа и постига най-голямото си дотогава териториално разширение на юг и югозапад, така че тук нейна граница са съответно Бяло и Адриатическо Море, докато северната и североизточната й граница си остават съответно Карпатите и р. Днепър, което може да се види на картата на гърба на втората корица. Така България на Симеон Велики става най-голямата и по територия държава не само в Европа, но може би и в Света.

В резултат на това към българската народност се приобщават и интегрират всички тукашни славянски племена. А по този начин се създават и съответните необходимо-достатъчни предпоставки и условия за това по-нататъшно-цялостното им обществено-икономическо и културно развитие да се осъществява в собствено-тяхната, естествено-природната им славянска среда. Наред с това цар Симеон се налага и принуждава Европа и на първо място Византия да признаят него и държавата му за равни на себе си с всички произтичащи от тук ползи и привилегии [вж. и срв. Божилов 1983, 41-85,106-117,177-190; Болгария 2009, 2-3; Средновековната столица 2009, 1-5].

[проф. Добрев]

Коментар #8

Всъщност Махди няма никаква причина да воюва с Византия.Фатимидите имат своите интереси главно в Северна Африка и конторола върху Сицилия.Съмнявам се че Махди би се съгласил на такова крупно меропирятие като обсада на Константинопол.

T.Jonchev -Коментар #17

Както обикновено, Aspandiat е точен. Някъде по адриатическото крайбрежие Симеон се среща и преговаря за флот с ал Дулафи, който разполагал с такъв. Това е след провала на контакта с африканските араби, така е - може би е около 924г.

Женитбата на княгиня Елена за княз Игор

И все пак и въпреки всичко най-печелившият, хилядолетно дългосрочният и глобално-стратегическият външнополитически и дипломатически ход на варварина езичник княз Игор си остава неговата женитба за българската княгиня християнката Елена, дъщеря на първия сред равните по сила и могъщество европейски монарси и владетели, но най-високообразования и много по-културен от всеки един от тях поотделно и като цяло, на българския цар Симеон Велики (893-927).

Но наред с тази, дългосрочно-стратегическа цел Симеон има нужда и безспорно търси съюза на русите и с оглед на една своя оперативно-тактическа цел, състояща се в това Симеон да обсади Цариград по суша, а неговият морски съюзник – откъм морето. При търсенето на такъв подходящ морски съюзник Симеон се насочва най-напред към арабите и по тази причина се опитва да влезе във връзка с тях още преди средата на 922 г. Но по време на обратното пресичане на Адриатическо Море завръщащите се с положителен отговор български пратеници биват пресрещнати и заловени от ромеите, а след това и хвърлени в тъмница в Цариград.

Напълно логично е да се допусне и приеме, че след осуетяването на този негов първи опит за намирането на морски съюзник Симеон не се отказва от плана си, а към края на 922 или в началото на 923 г. се обръща за помощ и съдействие към русите. По това време русите вече имат силен морски флот, който владее положението не само в Азовско и Черно Море, но частично и в Каспийско и Мраморно Море.

Точно в този момент и след поредния неуспешен опит за превземане на Цариград руският флот се предислоцира от Мраморно към Азовско Море, докато сухопътните им сили се изтеглят на север през българска територия по черноморското крайбрежие. Чрез специален куриер Симеон кани княз Игор и неговия воевода Олег на официално-делова среща във Велики Преслав, по време на която се договарят условията на бъдещия военен съюз между българи и руси. Този съюз допълнително се подсилва и гарантира и чрез династичния брак на княз Игор и княгиня Елена [вж. и срв. Божилов 1983, 108-136; Голб, Прицак 2009, 155-160; Гумилев 2009, 7,89-93; Златарски 2009а, 280-292,532-534; Экономцев 2009, 1-7; Николов 2007, 126-128; Пеев 2009, 8; Петрухин 2000, 222-229; Рънсиман 2009, 101-104].