Княгиня Олга - дъщерята на цар Симеон, Елена

[проф. Добрев]

Все пак "професорът" не е историк и никога няма да бъде, така че нека сме снизходителни към грешките, които допуска. Така или иначе тезите му не са приети и никога няма да бъдат приети в историческата наука и в частност прабългаристиката.

Твоята "наука" е последното, което ме интересува и вълнува!

Важното за мене е проблемът да бъде решен, а Времето ще покаже кой е бил крив и кой прав.

[Ka40]

Твоята "наука" е последното, което ме интересува и вълнува!

Важното за мене е проблемът да бъде решен, а Времето ще покаже кой е бил крив и кой прав.

Правилно, само времето ще покаже, кой е прав и кой не. За момента тезите ти не се приемат в историческата наука. А и няма изгледи скоро да бъдат приети поне доколкото имам наблюдения върху младата генерация български историци и археолози.

[проф. Добрев]

Правилно, само времето ще покаже, кой е прав и кой не. За момента тезите ти не се приемат в историческата наука. А и няма изгледи скоро да бъдат приети поне доколкото имам наблюдения върху младата генерация български историци и археолози.

Единственото, което мога да направя за тях, е да им препоръчам най-горещо да гледат да не приличат на тебе, а останалото ще си дойде от само себе си!

[Ka40]

Единственото, което мога да направя за тях, е да им препоръчам най-горещо да гледат да не приличат на тебе, а останалото ще си дойде от само себе си!

Тази препоръка в качеството си на историк или археолог я даваш? Глупаво е човек, който не е специалист в дадена област, да дава акъл на специалистите.

[Goro76]

В екстремните условия на Покръстването и при тогавашната външнополитическа обстановка на конфронтация и може би даже и на международна изолация от страна на Византия заради Херсон, Владимир не налага никого никъде и никому, а просто им възлага да изпълняват задълженията на митрополити, което на съвременен език може да се определи ни повече, ни по-малко като назначаване.

Утвърждаването на киевските митрополити от Цариград започва след кончината през 1037 г. на Иван Дебърски, когато киевските князе ги обхваща гръкоманията.

Пак пишете Велики глупости. Всички митрополити до един са изпращани от Византия. Самата Киевска митрополия е била подведомствена на Константинопоскаката патриаршия. Така че е имало кой да ги хиротониса. Още веднъж Ви правя забележка Йоан Дебърски е в Охрид, не в Киев. За тураноидите това може и да е едно и също, но за останалите не е .

[Goro76]

Правилно, само времето ще покаже, кой е прав и кой не. За момента тезите ти не се приемат в историческата наука. А и няма изгледи скоро да бъдат приети поне доколкото имам наблюдения върху младата генерация български историци и археолози.

Ами то вече е показало. Вашите тези са меко казано смехотворни. Но в това няма нищо лошо разбира се- малко доза хумор никога не е излишна.

[проф. Добрев]

RIZAR, Вс.Николаев никога не е бил шеф нито на БАН, нито на Института за история към БАН. Най-интересното е, че дори не успяха да намерят документ, който да удостоверява, че някой го е направил професор - това сам той си го афишира и твърди, че бил професор в СССР, но в последствие се оказва, че и там не му е присъждано такова звание (нали ти е известно как се ставаше професор в соц-периода - у нас все още е така, за Русия не знам).

Не познавам всичките работи на този човек, но онези, които познавам, са ... как да го кажа по-елегантно? - твърде оспорими. Той най-често замества доказателствата и аргументите с предположения, които тутакси на следващия ред вече обявява за факти. Неговият "научен наследник" в България се казва Божидар Димитров.

Струва ми се, че му се е разминало твърде леко за подобно престъпление:

Иван Добрев, ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА

В Ъ В Е Д Е Н И Е

Основна изворова база за разработването на настоящата студия в тази нейна част са наличните наративни извори за християнизацията на русите. Централно-главно и водещо място сред тях заемат достъпните ни древноруски летописи, които по принцип и почти винаги си противоречат и дори взаимно се изключват.

Освен това е много добре и широко известно, че древноруските летописи специално, малко или много, непрекъснато-постоянно дълго време след това се подлагат не на формално-стилистическа или друга някаква редакция, а направо на безмилостно-жестока и вулгарно-груба провизантийска цензура и интерполация, с цел, ако не да се унищожат напълно и докрай, то поне да се сведат до някакъв, гръцки и гръкоманодопустим и поносим минимум всички преки или косвени податки, сведения и данни за брака на княз Владимир с българската княгиня и за християнизацията на русите от българите, а по този начин да се стигне и до “изтриване на българското присъствие в руската култура” (П. Димитров), като същевременно тази християнизация се представи единствено и само като гръцко дело. А неизбежно-крайната цел на всичко това в международно-военнополитически план е веднъж завинаги да се спрат и прекратят бойните набези и войните на русите срещу гърците [вж. и срв. Димитров 1989, 68-75].

В собствено духовно-религиозен и религиозноадминистративен план обаче цялата тази провизантийска цензура и интерполация на древноруските ръкописи същевременно се очертава, а и представлява по същество ни повече, ни по-малко тяхна напълно съзнателна и съвсем преднамерено-тенденциозна фалшификация и манипулация от страна на висшия руски и гръцки клир с основно-крайна цел да се пренесе и отнесе каноничната юрисдикция на Вселенския Патриарх върху Русия чак към времето на патриарх Фотий, т.е. повече от 130 год. назад [вж. Мошин 1963, 90].

Независимо от това древноруските летописи са основно-главният източник на сведения и данни за християнизацията и предаването от българите на русите на българската писменост, книжнина и православна култура и те крият или съдържат немалко такива податки, сведения и данни. Подходът и тяхното тълкуване обаче с презумпцията, че са редактирани и цензурирани не от руски духовници книжовници с оглед на конкретно-временна политико-идеологическа концепция и практика, а са подложени на тотално-мащабна провизантийска интерполация с българофобски мотив и цел, както е например при Вс. Николаев [1949, 53-64], по същество ги ликвидира всичките тези уникално-редки летописи и направо най-безцеремонно-безпардонно ги изхвърля извън сферата на научното дирене.

По този път и начин самото научно дирене остава без изворова база, а конкретното проучване се оказва лишено от своя обект и предмет на изследване. Така и руската историография остава без най-важните и ценни свои извори, откъдето пък и самите руси биват лишени от своя собствен най-важен и славен исторически период, какъвто несъмнено се явява периодът на основаването на руската държава и на образуването на руската народност.

[Goro76]

Така и руската историография остава без най-важните и ценни свои извори, откъдето пък и самите руси биват лишени от своя собствен най-важен и славен исторически период, какъвто несъмнено се явява периодът на основаването на руската държава и на образуването на руската народност.

Никой не е унищожавал източници в Русия, а пък в крайна сметка са важни изворите, не интерпретациите- за този, който може да ги чете де!

[проф. Добрев]

Никой не е унищожавал източници в Русия, а пък в крайна сметка са важни изворите, не интерпретациите- за този, който може да ги чете де!

Приписваш ми неща, които дори и на сън не са ми минавали през ум!

И си толкова умен и високообразован, че даже и не си разбрал за какво точно става дума, но по-важното е да върви истерико-автотерапевтичният ти смях!

[Goro76]

Приписваш ми неща, които дори и на сън не са ми минавали през ум!

Не е добре да се отричате от това, което сте написали.

[проф. Добрев]

Не е добре да се отричате от това, което сте написали.

А още по-зле е това ти да не можеш да проумееш, че става въпрос за ликвидиране или унищожаване не в конкретно-физически, а в теоретико-ментален план!

[Goro76]

А още по-зле е това ти да не можеш да проумееш, че става въпрос за ликвидиране или унищожаване не в конкретно-физически, а в теоретико-ментален план!

А светонвната антитураноидска конспирация занчи.

[Иванко Тертер]

Иван Добрев, ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА

В Ъ В Е Д Е Н И Е

Основна изворова база за разработването на настоящата студия в тази нейна част са наличните наративни извори за християнизацията на русите. Централно-главно и водещо място сред тях заемат достъпните ни древноруски летописи, които по принцип и почти винаги си противоречат и дори взаимно се изключват.

Освен това е много добре и широко известно, че древноруските летописи специално, малко или много, непрекъснато-постоянно дълго време след това се подлагат не на формално-стилистическа или друга някаква редакция, а направо на безмилостно-жестока и вулгарно-груба провизантийска цензура и интерполация, с цел, ако не да се унищожат напълно и докрай, то поне да се сведат до някакъв, гръцки и гръкоманодопустим и поносим минимум всички преки или косвени податки, сведения и данни за брака на княз Владимир с българската княгиня и за християнизацията на русите от българите, а по този начин да се стигне и до “изтриване на българското присъствие в руската култура” (П. Димитров), като същевременно тази християнизация се представи единствено и само като гръцко дело.

Но немските стари книги поднасят липсващата информация /дотам ръцете не са достигнали, а в ХХІ век са общодостъпни/:

"...ex Rochmida autem suscepit Isoslaum, Ieroslaum, Servuoldum, & duas filias Ex Graeca, Svuetopolchum. Ex Bohema, Saslaum: item ex alia Bohema, Svuatoslaum, Stanislaum. Ex Bulgara, Boris & Chleb".

"...Volodimer hat von der Rochmida geborn / ISOSLAW, IAROSLAW und SEWOLD, auch zwo Töchter /Von der Griechin SWATOPOLCH, Von der Behaimin den SASLAV, Von der andern Behaimin / den SWATOSLAW, STANISLAW, Von der Bulgarin BORIS und CHLEB",

http://www1.uni-hamburg.de/Bildkunde//material/SIGISMUND%20VON%20HERBERSTEIN/Herberstein%20Synopse%20latein-deutsch.htm

Moscovia der Hauptstat in Reissen / durch Herrn Sigmunden Freyherrn zu Herberstain / Neyperg und Guetenhag Obristen Erbcamrer (und oebristen Erbtruckhsessen in Kaerntn / Roemischer zu Hungern und Behaim Khü. May. etc. Rat / Camrer und Presidenten der Nideroesterreichischen Camer zusamen getragen.

1557

Sigmund Freyherr zu Herberstain / Neyperg und Guetenhag / Obrister Erbcamrer und oebrister Erbtruckseß in Kaerntn/ etc. wünscht dem güettigen Leser glückh und hayl.

[проф. Добрев]

Тази за Олга е доста слаба.

Ka40: Ти остави съветските историци, я кажи какво стана с извора, в който пише за "придворния си свещеник, българина Григорий". Или такъв извор просто няма? Това за "придворния си свещеник, българина Григорий" - къде го пише? Може ли цитат на извора?

RIZAR: Любимата на подръжниците на българската теза - Нова Владимировска летопис:

«Игоря же ожени [Олег] въ Болгарехъ, поятъ же за него княжну Ольгу»

Научното познание не е да си завреш носа или пък да се вторачиш безизразно-глуповато в отделно-изолирания и сам по себе си нищо неозначаващ емпиричен факт, а на основата на краен брой такива факти да разработиш цялостно-завършена научна теория на проблема за влиянието и приносите на българите за руския народ и държава.

В случая за изграждането на такава теория най-напред в раздела, отнасящ се до княгиня Олга, като основа и начало са напълно достатъчни тези тук податки на древноруските летописи.

Моята задача по разработването на тази теория е значително облекчена от всичко онова, което е написал и публикувал проф. Асен Чилингиров, който безспорно е най-големият и най-добрият в цяла Европа познавач на изключително сложната и трудна проблематика на покръстването и даването на русите от българите на българската писменост, книжнина и православна култура.

Между впрочем към настоящия момент даже и русите вече са склонни да приемат и признаят не само на научно, но и на официално-държавно ниво, че княгиня Олга е българка по произход.

При това положение всякакви резерви или възражения от българска страна тук не са нищо повече от проява на много опасно-вредния, за съжаление чисто българския националнонихилистично-ренегатски синдром.

Иван Добрев, ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА

Ние българите

доизградихме основите, създадохме, укрепихме

и утвърдихме като държава Великая Русь;

кръстихме русите и давайки им за богослужебен и книжовен

старобългарския език, книжнина, писменост и православна култура,

учредихме Руската Православна Църква, основахме руското училище и съд,

заложихме основите и начертахме насоките на изграждане

на руската народност, книжовния руски език и руската литература.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

В Ъ В Е Д Е Н И Е

ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА СЕВЕРНИТЕ И ВОЛЖСКИТЕ БЪЛГАРИ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА

СЕВЕРНИТЕ БЪЛГАРИ И РУСИТЕ

ВОЛЖСКИТЕ БЪЛГАРИ И РУСИТЕ

ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА ДУНАВСКИТЕ БЪЛГАРИ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА

БЪЛГАРСКАТА КНЯГИНЯ ЕЛЕНА-ОЛГА НАЧЕЛО НА РУСИЯ

Дунавските българи и русите

Полагане основите на Киевското Княжество и руската държава

Женитбата на княгиня Елена за княз Игор

Безименната, безродната и безотечествената княгиня Олга

Дъщерята на цар Симеон, княгиня Елена-Олга

Княгиня Елена-Олга и презвитер Григорий

Наполовина българинът княз Светослав

Последно-други свидетелства и доказателства за княгиня Елена

Княгиня Елена-Олга начело на Русия

СВЯТОЕ КРЕЩЕНИЕ И ПРОСВЕЩЕНИЕ ВЕЛИКОЙ РУСИ

Българската княгиня Анна и руският княз Владимир

Святое Крещение и Просвещение Великой Руси

Дъщерята на цар Борис ІІ, княгиня Анна

Религиозно-богословски свидетелства и доказателства за християнизацията и даването на русите от българите

на старобългарския език, книжнина, писменост и православна култура

Културно-историческото значение и оценка на кръщението и даването на русите от българите

на старобългарския език, книжнина, писменост и православна култура

З А К Л Ю Ч Е Н И Е

Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

ИЗТОЧНИЦИ

СЪКРАЩЕНИЯ

АНОТАЦИЯ

Значими и съществено-важни са обществено-политическото и културно-икономическото влияние и приноси на северните и волжските българи за руския народ и държава.

През периода 922-969 г. дунавските българи в лицето на дъщерята на цар Симеон, княгиня Елена-Олга и нейния личен духовник презвитер Григорий довършват полагането на основите, централизират, усъвършенстват и укрепват административно-правно и данъчно-финансово руската държава; издигат и утвърждават Русия в международен план до равнището на трета велика европейска държава; пренасят там първите религиозно-светски книги на старобългарски език, кръщават и обучават на четмо и писмо на български език немалък брой руси.

През и след 989 г. български епископи и свещеници от Велики Преслав и Охрид кръщават княз Владимир и го венчават с дъщерята на цар Борис II, княгиня Анна; кръщават руския народ, дават му за богослужебен и книжовен старобългарския език, религиозно-светска книжнина, писменост и православна култура на български език; служат в съществуващите и строят нови църкви и манастири, учат русите на четмо и писмо на български език, преписват или съчиняват нови религиозно-светски произведения на руска редакция на старобългарския език; учредяват Руската Православна Църква, основават руското училище и съд, залагат основите и начертават насоките на изграждане на руската народност, книжовния руски език и руската литература.

Княгиня Елена-Олга и презвитер Григорий

Княгиня Елена пристига в Киев, придружена от своя учител и духовен наставник, съратника на цар Симеон в Преславската Книжовна Школа; вече бившия монах и изпълнител на най-високата църковно-административна длъжност “клирик на всички български църкви”, а след евентуалното си завръщане от Киев и “впоследствие епископ Мизийски (т.е. Български)” (Ас. Чилингиров), но всъщност третият поред патриарх след признаването автокефалността на българската църква през 927 г. с договора, сключен между цар Петър и Роман Лакапин (В. Златарски), и четвъртият преславски патриарх, който се споменава в Бориловия Синодик от 1211 г., презвитер Григорий, първата и основна задача на когото е да извърши венчавката на царската дъщеря по християнския канон, независимо че княз Игор е езичник [вж. и срв. Златарски 2009, 363; История на България 1981, 322; Пивоваров 2009, 8; Снегаров 1995, 6-8; Чилингиров 2007, 2].

Последно-други свидетелства и доказателства за княгиня Елена

Свидетелства и доказателства за това, че княгиня Олга е българка по произход и че тъкмо презвитер Григорий е съставител и автор на въпросния сборник има и в руската историко-богословска литература в лицето на подробно-задълбочените изследвания тук на архимандрит Леонид (1822-1891), до които за преголямо съжаление само като списък на заглавия ние успяваме да стигнем благодарение на анонимна творческо-биографична бележка с библиография в Интернет.

Независимо от това тази бележка е напълно достатъчна, за да се види и разбере, че научният интерес, старания и усилия на Отеца са съсредоточени главно върху старобългарските ръкописи в Русия, а така също и върху приемането и разпространението на Християнството от българи и руси, именно поради което сред неговите съчинения под съответните номера се намират и следните:

262. Откуда родом была святая великая княгиня русская Ольга? (заметка по поводу сведения из летописца библиотеки гр. А. С. Уварова) // Русская старина, кн. 7, с. 215–224.

266. Древняя рукопись // Русский вестник, кн. 4, с. 1–24. [Содержание: 1. Изборник Болгарского презвитера-мниха (иеромонаха) Григория и уцелевшая часть памятника. Первоначальный Славянский Хронограф или «Еллинский Летописец»,– болгарской редакции, X века. Презвитер-мних Григорий. Значение его Изборника в деле христианского просвещения киевских руссов времен великой княгини Ольги. 2. О трех сочинениях, входивших в состав «Изборника Григориева», по списку XIII века: а) Апокалипсис толковый, б) Сборник, ныне именуемый Святославов, 1073 г., в) Сборник Пчела.] [Труды архимандрита Леонида 2009, 2-17, срв. Михайлов 2009, 18].

Не бих казал, че са особено много на брой българските, руските и чуждестранните изследователи които знаят тези студии на архимандрит Леонид, да не говорим за това да си направят и съответните изводи и заключения, именно поради което привеждаме тук два абзаца от съответните проучвания на съвременни руски изследователи, очевидно не си поскъпили труда да се поровят и в тази насока:

Олёна-Елена это христианское имя Ольги. Выходит, что Ольга была христианкой в момент замужества? Объяснение мы находим в историческом сборнике XV века, в которой цитировался отрывок древнего летописца. Сведения из этого сборника опубликовал в 1888г. в июльском номере «Русской старины» обнаруживший сборник архимандрит Леонид (8). Из текста следует, что Ольга была болгарская княжна, и что город Плесков (так в Ипатьевском и Радзивилловском списках) это не Псков, а Плиска - первая столица Болгарии [Пивоваров 2009, 8-9].

В лѣто s҃ у҃ а҃ı [6411 (903)] Ігореви възрастъшю и хожаше по Ѡлзѣ и слуш̑ше єго и прививедоша єму жену ѿ Плескова именемь Ѡльгу [ИпатСп, 16].

Одним из дружинников Олега, вероятно знатным, был молодой Свенельд. Из похода Свенельд привез жену - болгарку, дочь от этого брака была названа в честь Олега Ольгой. (Это по АВ). Когда она подросла, то стала женой уже постаревшего князя Игоря. В 1888 году архимандрит Леонид в статье «Откуда была родом св. великая княгиня русская Ольга» сообщал, что согласно историческим документам XV века он нашел, что Ольга была родом из болгарских князей [Сахаров 2009а, 6].

Освен това достатъчно определено-ясни податки за това, че кръщелното име на княгинята е точно Елена се съдържат и в древноруските летописи, които съобщават, че тя си го носи това име още отпреди женитбата си за Игор, а то в никакъв случай не ѝ се дава по време на покръстването ѝ в Цариград, примерно през 957 г. От друга страна пък тя не може да го има това име, ако беше, да кажем, славянка езичница от далечния северен Псков, накъдето по това време русите изобщо не провеждат военни походи, а точно обратното – техните походи са все към Дунав и Цариград по море и суша, т.е. пак през българска територия:

В лѣт s҃ у҃ аı҃ [6411 (903)] Игореви же възрастъшю и хожаше по Ѡлзѣ и слоушаша єг̑ и приведоша ємү женоу ѿ Пьскова именемъ Ѡленү [ЛаврСп, 21].

Леонид Решетников: «Болгары никогда не предавали Россию!»

Беседа с директором Российского института стратегических исследований в День освобождения Болгарии от османского ига

Л. П. Решетников проработал на Балканах почти шестнадцать лет. Семь лет в Болгарии – сначала учился, затем защитил в Софийском университете диссертацию по истории, потом работал. Кроме того, он пять лет прожил в Югославии, три - в Греции, бывал в Хорватии, в Албании, в Румынии и в соседних с Балканами странах – Турции, Италии, Австрии… Леонид Решетников - признанный знаток сложнейшей балканской проблематики.

-Мне приходилось в Софии, в писательских кругах слышать мнение, что болгары вовсе и не славяне...

-Эта «теория» вбрасывалась в сознание болгарского общества ещё во второй половине XIX века. Вбрасывалась Западом через германофильские круги. Цель понятна – оторвать болгар от славянства, от православия, а значит от России. В годы Второй мировой войны некоторые болгарские исследователи, поддерживаемые Берлином, пытались доказать арийское происхождение болгар. Как человек, проработавший в нашей разведке 33 года, с полной уверенностью могу сказать, что иностранные спецслужбы уделяют очень большое внимание историческим дисскусиям в странах, которые находятся в сфере их интересов и своими специфическими методами стремятся направить научные споры в нужное им направление.

А как историк, скажу: славяне, заселившие в первые века нашей эры Болгарию и Македонию, генетически единокровны славянам, жившим в Киевской Руси, – единый язык, семейные связи (на эти темы можно почитать труды академика Лихачева). Ведь когда татаро-монголы нас разбили, многие бежали именно в те края, так как там были свои.

Сейчас в исторической науке есть довольно убедительная версия, что святая княгиня Ольга – из Плиски. Кстати, Плиска и Псков - это фонетически однородные названия. Славяне на Балканах растворили в себе автохтонное население полуострова, в частности фракийцев, а затем протоболгарскую орду, по которой славян стали называть болгарами. Но мало ли кого растворили в себе русские – половцев, печенегов, угро-финские племена, однако из-за этого мы, слава Богу, не перестали быть славянами.

[Perkūnas]

Асен Чилингиров не е всъщност ИЗКУСТВОВЕД???

[проф. Добрев]

Асен Чилингиров не е всъщност ИЗКУСТВОВЕД???

А къде аз съм писал, че е изкуствовед и какво общо има християнизацията на русите с изкуствознанието?

Нещо като че ли и ти започна сам да си говориш?

А и изречението ти не е с български словоред!?

Ти сигурен ли си че си българин и че имаш необходимото и достатъчно национално чувство, за да се занимаваш по подобен начин с тази толкова деликатно-интимно и собствено българска материя?

[Goro76]

"Преводачът" общо взето е сътворил една "манджа с грозде". Материала е крайно тенденциозен и ненаучен.

Няма никакви основания да се твърди, че сподвижникът на Олга-Григорий и преславския патирарх Григорий са едно и също лице. Това че лицето Добрев се кире зад имена като А.Чилингиров, Златарски и т.н. без изобщо да посочва какво точно са писали те е признак на ненаучен стил.

При разглеждането на въпоса не се споменава че българският произход на Олга се намира само и единствено в две съчинения при това от ХVв., където Псков се смесва с Плиска. Много по-вероятно това е дело на български монаси избягали в Русия.В нито един друг източник, включително и по-старите, колкото и противоречиви да са никъде не се говори че Олга е българка. Тези подробности, обаче "преводачът" ги е спестил, което говори за липса на научен подход. И в крайна сметка човек наистина може да се запита, а дали ВАК не е раздавала прекалено свободно професорските титли и дали лицето титулеващо се "професор" не е причина за закриването и.

[Ka40]

"Преводачът" общо взето е сътворил една "манджа с грозде". Материала е крайно тенденциозен и ненаучен.

Няма никакви основания да се твърди, че сподвижникът на Олга-Григорий и преславския патирарх Григорий са едно и също лице. Това че лицето Добрев се кире зад имена като А.Чилингиров, Златарски и т.н. без изобщо да посочва какво точно са писали те е признак на ненаучен стил.

Самият факт, че Преводачът се аргументира с друг псевдоучен, какъвто е А. Чилингиров, е вече твърде показателен.

И в крайна сметка човек наистина може да се запита, а дали ВАК не е раздавала прекалено свободно професорските титли и дали лицето титулеващо се "професор" не е причина за закриването и.

Тук си напълно прав. Лошото обаче, е че българската наука е пълна с "професери", "доценти", "научни сътрудници" и "асистенти", чието ниво не е по-добро от това на Счетоводителя или Преводача, т.е. Добрев&Добрев.

[RIZAR]

Самият факт, че Преводачът се аргументира с друг псевдоучен, какъвто е А. Чилингиров, е вече твърде показателен

И от какво да изходим , че Чилингиров е псевдоучен ???

От екс-катедрената ти обструкция , че проф. Добрев се ''аргументирал" с него ?

И ти ли само странник в областта на българската наука, та да казваш ,че твоят фарисейски съд не допуска ''възкресение" на истинската Българска история.

Да верваш на фактите и документите оставени от българската история, а не на писаните фалшификации на редовните последователи на садукейската секта на Дзержински и сие .

Български монаси избягали през 15-ти век , ще ти форматират руската история... няма такова историческо чудо.

[Ka40]

И от какво да изходим , че Чилингиров е псевдоучен ???

От екс-катедрената ти обструкция , че проф. Добрев се ''аргументирал" с него ?

Тъй като Преводачът не е историк, той не може да прецени кое историческо иследване е стойностно и кое не. Така както един човек който халхабер си няма от турски не може да прецени дали даден превод от турски на български е качествен или не. Започна ли да стопляш? А сега първо ми отговори на въпроса по какво е професор А. Чилингиров и след това може да коментираме неговите "исторически" изследвания.

[Goro76]

Тъй като Преводачът не е историк, той не може да прецени кое историческо иследване е стойностно и кое не. Така както един човек който халхабер си няма от турски не може да прецени дали даден превод от турски на български е качествен или не. Започна ли да стопляш? А сега първо ми отговори на въпроса по какво е професор А. Чилингиров и след това може да коментираме неговите "исторически" изследвания.

Храбри рицарю, един жокер от мен-Асен Чилингиров се занимава с история на изкуството. Казано обобщено един преводач се позовава на един изкусвовед за политическа история. Следва да се има предвид че и двамата не вдяват от история.

Това е все едно журналист да се позове на счетоводител как се прави опреация на мозъка.

Схвана ли сега за какво иде реч.

[glishev]

Ти сигурен ли си че си българин и че имаш необходимото и достатъчно национално чувство, за да се занимаваш по подобен начин с тази толкова деликатно-интимно и собствено българска материя?

Христе помилуй, такова изречение само изпод автохтонски пръсти е изплувало досега на монитора ми! Тц-тц-тц, сигурно и Рънсиман не е имал право да пише "История на Първата българска империя", щото не е българин. Докъде стигнахме, професорите-поддръжници на тюрко-алтайската теза да се изказват като пишман-патриотари и автохтоноиди... Почитаемий г-н професоре, убеден ли сте, че не сте таен агент на немита автохтонска централа*? (Ето и аз се повредих, толкова съм разтърсен, че вече и сам почвам да вярвам в анти-тюркска конспирация, целяща да прикрие славното ни родство с благородните азиатски завоеватели - включително и чрез пробутване на слаби автори в защита на тюркската теория.)

----------------------------------------------------------------------------------

*Тоест БJуРМ-овска. Само в Скопие автохтонщината има чак официална централа. Б. а.

[проф. Добрев]

Храбри рицарю, един жокер от мен-Асен Чилингиров се занимава с история на изкуството. Казано обобщено един преводач се позовава на един изкусвовед за политическа история. Следва да се има предвид че и двамата не вдяват от история.

Понастоящем проф. Асен Чилингиров е най-добрият ни специалист по българското покръстване и просвещение на русите и с тази си студия той ще остане в аналите на българската медиевистика!

prof. Asen Chilinghirov.pdf

[Ka40]

Понастоящем проф. Асен Чилингиров е най-добрият ни специалист по българското покръстване и просвещение на русите и с тази си студия той ще остане в аналите на българската медиевистика!

Интересно, как ти, които не си историк, още по-малко медиевист, преценяваш какво ще остане в "аналите на българската медиевистика".

[glishev]

Тия полусляти конструкции като "теоретико-ментален", дето са по пет на но... на ред в професоровата проза, просто ми вадят очите.

Г-н професоре, не че си защитавате чак толкова зле тезите, ама много лаете между аргументите. По-кротко, по-приятелски, по на майтап и даже да бяхте отявлен графоман, пак щяхме да Ви се радваме. То не може швейцарски шоколад в амбалажна хартия, иска си станиолче.