Княгиня Олга - дъщерята на цар Симеон, Елена

[Ka40]

Някакви доказателства за това?

E доказателства не са необходими. Всяко твърдение на Преводача трябва да се приема като аксиома.

Но ако трябва да сме точни, това твърдение е една от най-големите глупости, които съм чувал.

1. т.нар. "знак на Рюриковичи" е съществувал преди Светослав

2. през 968-970, когато русите окупират Североизточна България, родът Дуло е от повече от 200г. в миналото, т.е. няма как неговият знак през 968-970г. да се ползвал при положение, че родът не е съществувал

3. преводача влиза в противоречие с тюркската теза, според която знакът IYI е знак на Тангра

4. според видния изследовател на знаците от Северното Черномирие - Драчук, знакът на Рюриковичи произлиза от боспорските царски знаци. Между другото от същите знаци произлиза и нашия IYI

5.Светослав е бил византийски наемник, чиято цел е да удари България в гръб и твърдението че "Светослав се чувства и приема за безспорно-пълноценен законен наследник на българския престол" е толкова вярко колко и Баязид Илдаръм е бил такъв, т.е. това е пълна идиотщина.

[glishev]

Чшшш, Качо, не се бъзичкай с професията на Колегата (по преводачество, не по професорство, аз съм само прост магистрантин). Преводаческото изкуство заслужава почит и преклонение

[ЧЗ-М-52]

Ресавски: Някакви доказателства за това?

Да разбира се, действа в съюз с Византия, разорява половина България опожарява Преслав и пренася български деца в жертва като ги хвърля в огъня по езически ритуал. Дааа, майка му (да е.а) била българка и той наполовин българин! Старшина Добрев отново се показа много слаб по бойната и политическа подготовка!

[Ka40]

Ресавски: Някакви доказателства за това?

Да разбира се, действа в съюз с Византия, разорява половина България опожарява Преслав и пренася български деца в жертва като ги хвърля в огъня по езически ритуал. Дааа, майка му (да е.а) била българка и той наполовин българин! Старшина Добрев отново се показа много слаб по бойната и политическа подготовка!

Освен това набива на кол 20 000 българи...

[Й. Табов]

Критичен анализ на какво- на съченени истории. А ти видя ли някъде извори в подкрепа на тезите им. Не си струва да се пишат монографии на тема може ли една измислица да приеме за истина.

Имаме две късни и съмнителни споменавания че Олга била българка и много други, които ги оборват при това по-стари. Но разбира се останалите се обявяват за фалшификати, а само тези две за истина. Е на това ли да се прави критичен анализ?

Погледнете тук:

Когда крестилась Киевская Русь?

Глава двадцать вторая. Равноапостольная княгиня Ольга

http://chronologia.org/tabov/tab.html

chronologia.org/tabov/tab-22.doc

http://lib.rus.ec/b/147144/read#t29

Може да намерите нещо интересно по темата. Евентуално вижте и глава 21. Тук http://lib.rus.ec/b/147144/read#t29 има и картинки.

[КГ125]

Само да предупредя, че фоменковщини в този форум не се толерират.

[проф. Добрев]

Някакви доказателства за това?

В прикачената статия на проф. Чилингиров, която аз ползвам и инкорпорирам в моето изследване по следния начин:

Святое Крещение и Просвещение Великой Руси

Същевременно в цяла Русия започва и се разгръща нов, по-висок, отколкото по времето на княгиня Олга, етап на бурно икономическо развитие и въздигане. Поради липсата обаче на собствено-руско платежно средство огромният руски пазар не функционира правилно и достатъчно ефективно. Ето защо възниква спешна нужда от парична единица за финансовото осигуряване на този пазар.

По личните указания и под непосредственото ръководство на митрополит Михаил в качеството му на единствен и напълно легитимен български патриарх предстоятел и на Руската Православна Църква, и гледайки от дадената му от епископа българска златна монета, сечена от предпоследния български цар Петър, български майстор железар с помощници руси изработва матриците и пресова голям брой златни и сребърни монети с лика на Владимир и надписи на български език, но с царските хералдични знаци на дядото на царица Анна, цар Петър (927-970):

Монетите на киевските князе и техните български прототипове са свързани обаче най-тясно и с още един въпрос, който занимава изследователите още от откриването на първите руски монети – въпроса за така наречения „княжески знак“, изобразен обикновено на обратната страна на монетите. Този знак, появяващ се в нов вариант при всеки следващ киевски владетел, с течение на времето събужда интереса на най-широки кръгове от обществеността и става предмет на безброй изследвания не само в Русия, а и извън границите ѝ. Само едно изброяване на публикациите върху него и кратко излагане на различните теории за произхода му би заело много страници, а библиографията по този въпрос вече обхваща стотици трудове.

Пръв А. А. Куник изказва предположението, че този знак представлява семейно знаме на киевските князе. Тази идея се подхваща от всички останали изследователи, а след отделянето на Република Украйна от Съветския съюз в 1992 година княжеският знак на Владимир става неин държавен герб.

Това, което днес също се приема от всички изследователи, е, че този знак е свързан с личността на владетеля и символизира неговата власт, собственост и наследствени права, отразени в генеалогията на знака, като този знак носят не само официалните документи на властта, в това число оловните печати на владетеля, монетите, сечени по времето на неговата власт, както и митническите пломби, чак до личните предмети, принадлежащи на него и на неговото семейство.

Тази генеалогия съответства на генеалогията на киевската княжеска династия, т. е. знакът на всеки следващ член в генеалогичната система, водеща началото си от Светослав, произхожда от знака на предишния член, като в малко изменен вид преминава у наследниците му. Принципът всеки член от този род да има свой собствен знак, който е само един и се запазва неизменно през целия живот на княза, е задължителен. Съответно на това всеки отделен знак може да принадлежи само на един единствен член от рода (Ас. Чилингиров).

Впрочем този хералдичен знак очевидно-безспорно не е нищо друго освен нумизматичната форма на тамгата на прабългарския род Дуло, известна под името Ипсилона от многобройните си полагания върху най-различни обекти от времето на Първото Българско Царство (681-1018). Новото и различното сега и тук е наличието още и на луна, която пък в съчетание със Слънцето или само със звезда е другият стародавен и също така много разпространен символ на прабългарските племена и народи, в това число и на племето на секелите:

Но дори и през 1738 г., организаторът и ръководителят на борбата на унгарците срещу австрийското иго, трансилванският княз Ракоци носи титлата си Syculorum comеs – Граф на Секелите, като в неговия фамилен герб, наред с останалото, има слънце и месечина, които са езическите, предхристиянските символи на секелите (Й. Бьодей) и като че ли, като цяло или частично, задължителен елемент за герба на всеки секелски благородник през Средновековието, ако се съди по герба, поместен на заглавната страница на книгата на B. Jancsó [1921], където пък има звезда и полумесец.

Тези елементи на секелската хералдика, надали изобщо имат отношение към мохамеданството, а по-скоро се намират в някаква генетико-историческа връзка според нас със звездата и полумесеца като ирански зороастрийски символи (М. Гаджиев), а както е добре известно българите още от най-древни времена са в най-тесен етно-лингвистичен контакт и взаимодействие с иранските племена и народи и най-после, едва ли е случайно и това, че княз Ракоци умира от болест и е погребан в земята на своите братя, а гербът му и днес стои и бди от фронтона на черквата в с. Червена вода, Русенско [вж. Бьодей 1976, 42; Гаджиев 2003, 106] [Добрев 2005, 270-271, вж. и срв. Чилингиров 2010б, 1-26].

В резултат на всичко това и по този начин на Владимир вече не само му се присвоява и признава и царско достойнство със задължителните за случая царски регалии, включително и правото да сече монети, но той се обявява и прогласява също така и за единственият наследник и продължител и на българската царска династия:

Но този проблем е свързан и с един принципен въпрос – въпроса за царските регалии на Владимир. Договорът с Византия му донася само титлата άρχόντ (княз), но не и καΐσαρ (цар), каквато той би трябвало да носи, ако беше императорски зет, женен за порфирородна принцеса. Неговата титла не му дава правото на царски или императорски регалии, в това число и правото да сече монети. А такова право не е могло да се узурпира дори в онези „беззаконни“ времена – това право е могъл да му даде, освен цариградският патриарх и папата, само българският патриарх, ако и поради обявената от Цариградската патриаршия схизма върху българската църква то да не е било признавано във Византия.

Не на последно място именно от монетите става явно, че Владимир е получил такива царски регалии от България, каквито виждаме на изображенията му. Към тези царски регалии спадат и матриците на първите емисии златни и сребърни монети, изработени без съмнение от български майстори. Освен от правописните и палеографските особености на надписите, туй се потвърждава и от изображението на трона на Владимир върху монетите, най-близки паралели за което срещаме при художествени паметници от Преслав – двете изображения на Христос Вседържител на бронзовата матрица в Преславския музей (вж. табл. 2), различни от изображенията, които сме свикнали да виждаме на византийските художествени паметници, като напр. мозайката от „Света София“ в Цариград (табл. 1а) и номизмата на Константин VII и Роман I (табл. 1b) [Чилингиров 2010б, 10-11].

Също и художествените занаяти в Киевска Русия, на първо място златарството и сеченето на монети, са свързани непосредствено с български образци. Византия никога не признава царската титла на Владимир; във всички византийски писмени извори той бива назоваван άρχόντ (княз) и не получава титлата kaίsar, която би му се полагала като зет на императора и би му дала правото да сече монети. В този смисъл след 1039 година биват манипулирани и всички руски писмени източници, като неговата царска титла или бива заличена от текста, или заменена с титлата княз.

Правото си за сечене на монети Владимир може да е получил единствено от българския патриарх, който му дава и останалите царски регалии, които виждаме на неговите изображения, включително матриците за сечене на първите емисии от неговите златни и сребърни монети – както е известно тези монети не отговарят на византийския еталон, а на еталона на дирхемите на арабския халифат, но и на Волжка България. За разлика от следващите им емисии, които вече очевидно са изработени в Киев, първите емисии имат български надписи, а за изображението на княза при тях са послужили като образец монети на българския цар Петър.

Явно български произход имат също и останалите епиграфски и иконографски особености на руските монети, притежаващи множество паралели в българското изкуство. Така палеографията на тези монети е в непосредствена връзка с многобройните надписи от всички краища на българската държава, станали едва през последно време достояние на науката, докато за иконографията на владетеля и неговия трон произведенията на художествените занаяти от българската столица предлагат редица опорни точки – преди всичко бронзовата матрица от Археологическия музей в Преслав [Чилингиров 2010а, 51-52].

prof. Chilingirov.pdf

[natan]

Не може да виним Фоменко поне в частта му че е разбрал и изважда за дискусия факта,че хиляди считани за "източници" са реално фалшификати 16,17,18,19 век,пренаписана нечия версия на това което трябва да бъде историята съставена възоснова на тях и на тях обаче продължава да се гради историята.Писахме вече за т.нар. Константинов дар.

В този период има една тотална подмяна ,или по скоро е извършен опит за подмпна на световната история.

Как е възможно Йордан Иванов и българските учени в новоосвободената млада България да се чудят цар Петър бил ли е светец или не ?"Йордан Иванов из "Български старини из Македония", започва главата "Служби на цар Петър" със следното :

"В познатите досега списъци на български светци цар Петровото име не личи."

Изчезнал бил ,като тракийци след славянско нашествие" Бил ли е монах или не ? И това при положение че Яков Крайчек пише за книги на светия цар Петър налични и четени още в 16 век . Какво е станало,какво става ,че за следващите 300 г паметта за този цар е напълно изличена. Нима извънземни цвеленасочено са унищожавали цар Петровите книги и спомена за него,че да се стигне в 1901 г да се питат имало ли е такъ цар светец или не . Каква е тази тотална подмяна в паметта на народа и може ли да стане тя от само себе си.Как е възможно българите да нямат царе коиото да почитат като отци основатели?Има ли такъв народ в света -няма. Не може сърбите да почитат единцар основател и баща на всички от 12 век ,руснаците от 156 век,а българите никой. Н е може руснаците да ходят в 16 век да търсят от Охридската патриаршия да стават царство и да им дава патриарх. Какво царство са били дотогава без патриарх. Налиу Византия ги била покръстила,що барат у Охрид.

Това което се изучава като история е една християно-юдейска концепция формирала се в силно религиозните западно европейски среди от хора които точно в периода за който говори Фоменко се опитват да пренапишат историята ,с една концепция на историята угодна на тях .

[КГ125]

Както казах, такива неща няма да се толерират. Ако не коригирате поведението си, ще има голямо разчистване.

[КГ125]

В прикачената статия на проф. Чилингиров, която аз ползвам и инкорпорирам в моето изследване по следния начин:

Святое Крещение и Просвещение Великой Руси

Същевременно в цяла Русия започва и се разгръща нов, по-висок, отколкото по времето на княгиня Олга, етап на бурно икономическо развитие и въздигане. Поради липсата обаче на собствено-руско платежно средство огромният руски пазар не функционира правилно и достатъчно ефективно. Ето защо възниква спешна нужда от парична единица за финансовото осигуряване на този пазар.

По личните указания и под непосредственото ръководство на митрополит Михаил в качеството му на единствен и напълно легитимен български патриарх предстоятел и на Руската Православна Църква, и гледайки от дадената му от епископа българска златна монета, сечена от предпоследния български цар Петър, български майстор железар с помощници руси изработва матриците и пресова голям брой златни и сребърни монети с лика на Владимир и надписи на български език, но с царските хералдични знаци на дядото на царица Анна, цар Петър (927-970):

Монетите на киевските князе и техните български прототипове са свързани обаче най-тясно и с още един въпрос, който занимава изследователите още от откриването на първите руски монети – въпроса за така наречения „княжески знак“, изобразен обикновено на обратната страна на монетите. Този знак, появяващ се в нов вариант при всеки следващ киевски владетел, с течение на времето събужда интереса на най-широки кръгове от обществеността и става предмет на безброй изследвания не само в Русия, а и извън границите ѝ. Само едно изброяване на публикациите върху него и кратко излагане на различните теории за произхода му би заело много страници, а библиографията по този въпрос вече обхваща стотици трудове.

Пръв А. А. Куник изказва предположението, че този знак представлява семейно знаме на киевските князе. Тази идея се подхваща от всички останали изследователи, а след отделянето на Република Украйна от Съветския съюз в 1992 година княжеският знак на Владимир става неин държавен герб.

Това, което днес също се приема от всички изследователи, е, че този знак е свързан с личността на владетеля и символизира неговата власт, собственост и наследствени права, отразени в генеалогията на знака, като този знак носят не само официалните документи на властта, в това число оловните печати на владетеля, монетите, сечени по времето на неговата власт, както и митническите пломби, чак до личните предмети, принадлежащи на него и на неговото семейство.

Тази генеалогия съответства на генеалогията на киевската княжеска династия, т. е. знакът на всеки следващ член в генеалогичната система, водеща началото си от Светослав, произхожда от знака на предишния член, като в малко изменен вид преминава у наследниците му. Принципът всеки член от този род да има свой собствен знак, който е само един и се запазва неизменно през целия живот на княза, е задължителен. Съответно на това всеки отделен знак може да принадлежи само на един единствен член от рода (Ас. Чилингиров).

Впрочем този хералдичен знак очевидно-безспорно не е нищо друго освен нумизматичната форма на тамгата на прабългарския род Дуло, известна под името Ипсилона от многобройните си полагания върху най-различни обекти от времето на Първото Българско Царство (681-1018). Новото и различното сега и тук е наличието още и на луна, която пък в съчетание със Слънцето или само със звезда е другият стародавен и също така много разпространен символ на прабългарските племена и народи, в това число и на племето на секелите:

Но дори и през 1738 г., организаторът и ръководителят на борбата на унгарците срещу австрийското иго, трансилванският княз Ракоци носи титлата си Syculorum comеs – Граф на Секелите, като в неговия фамилен герб, наред с останалото, има слънце и месечина, които са езическите, предхристиянските символи на секелите (Й. Бьодей) и като че ли, като цяло или частично, задължителен елемент за герба на всеки секелски благородник през Средновековието, ако се съди по герба, поместен на заглавната страница на книгата на B. Jancsó [1921], където пък има звезда и полумесец.

Тези елементи на секелската хералдика, надали изобщо имат отношение към мохамеданството, а по-скоро се намират в някаква генетико-историческа връзка според нас със звездата и полумесеца като ирански зороастрийски символи (М. Гаджиев), а както е добре известно българите още от най-древни времена са в най-тесен етно-лингвистичен контакт и взаимодействие с иранските племена и народи и най-после, едва ли е случайно и това, че княз Ракоци умира от болест и е погребан в земята на своите братя, а гербът му и днес стои и бди от фронтона на черквата в с. Червена вода, Русенско [вж. Бьодей 1976, 42; Гаджиев 2003, 106] [Добрев 2005, 270-271, вж. и срв. Чилингиров 2010б, 1-26].

В резултат на всичко това и по този начин на Владимир вече не само му се присвоява и признава и царско достойнство със задължителните за случая царски регалии, включително и правото да сече монети, но той се обявява и прогласява също така и за единственият наследник и продължител и на българската царска династия:

Но този проблем е свързан и с един принципен въпрос – въпроса за царските регалии на Владимир. Договорът с Византия му донася само титлата άρχόντ (княз), но не и καΐσαρ (цар), каквато той би трябвало да носи, ако беше императорски зет, женен за порфирородна принцеса. Неговата титла не му дава правото на царски или императорски регалии, в това число и правото да сече монети. А такова право не е могло да се узурпира дори в онези „беззаконни“ времена – това право е могъл да му даде, освен цариградският патриарх и папата, само българският патриарх, ако и поради обявената от Цариградската патриаршия схизма върху българската църква то да не е било признавано във Византия.

Не на последно място именно от монетите става явно, че Владимир е получил такива царски регалии от България, каквито виждаме на изображенията му. Към тези царски регалии спадат и матриците на първите емисии златни и сребърни монети, изработени без съмнение от български майстори. Освен от правописните и палеографските особености на надписите, туй се потвърждава и от изображението на трона на Владимир върху монетите, най-близки паралели за което срещаме при художествени паметници от Преслав – двете изображения на Христос Вседържител на бронзовата матрица в Преславския музей (вж. табл. 2), различни от изображенията, които сме свикнали да виждаме на византийските художествени паметници, като напр. мозайката от „Света София“ в Цариград (табл. 1а) и номизмата на Константин VII и Роман I (табл. 1b) [Чилингиров 2010б, 10-11].

Също и художествените занаяти в Киевска Русия, на първо място златарството и сеченето на монети, са свързани непосредствено с български образци. Византия никога не признава царската титла на Владимир; във всички византийски писмени извори той бива назоваван άρχόντ (княз) и не получава титлата kaίsar, която би му се полагала като зет на императора и би му дала правото да сече монети. В този смисъл след 1039 година биват манипулирани и всички руски писмени източници, като неговата царска титла или бива заличена от текста, или заменена с титлата княз.

Правото си за сечене на монети Владимир може да е получил единствено от българския патриарх, който му дава и останалите царски регалии, които виждаме на неговите изображения, включително матриците за сечене на първите емисии от неговите златни и сребърни монети – както е известно тези монети не отговарят на византийския еталон, а на еталона на дирхемите на арабския халифат, но и на Волжка България. За разлика от следващите им емисии, които вече очевидно са изработени в Киев, първите емисии имат български надписи, а за изображението на княза при тях са послужили като образец монети на българския цар Петър.

Явно български произход имат също и останалите епиграфски и иконографски особености на руските монети, притежаващи множество паралели в българското изкуство. Така палеографията на тези монети е в непосредствена връзка с многобройните надписи от всички краища на българската държава, станали едва през последно време достояние на науката, докато за иконографията на владетеля и неговия трон произведенията на художествените занаяти от българската столица предлагат редица опорни точки – преди всичко бронзовата матрица от Археологическия музей в Преслав [Чилингиров 2010а, 51-52].

Нормално е да да се реципира символика. Те букви, език и религия също са взели от България. Но самосъзнание, че е наследник? Претенция може би, това е друго.

[Ka40]

Тъй като безконтролното писане на глупости е на път да се превърни от тенденция в характерна черта на форума, ще задам един много кратък и ясен въпрос:

КАКВИ СА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, ЧЕ В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО БИЛИ СЕЧЕНИ МОНЕТИ?

1. писмени извори

2. находки на български монети

само като насочване, ще кажа че до момента е проучена една огромна част от:

Плиска - пълна публикация и специално изследване на монетната циркулация

Преслав - почти всичко е публикувано (и всичко до 1981г.)

Дръстър - почти всичко е публикувано(монетите от най-значимите обекти)

аулът на Омуртаг - пълна публикация на откритите материали

Перник - пълна публикаци на всички монети

Мелник - пълна публикация

Варна - почти пълна публикация

Стара Загора - пълна публикаци, специално изследване на монетната циркулация

Несебър - пълна публикация, специално изследване на монетната циркулация

Попина - пълна публикация на откритите материали

Хума - пълна публикация на откритите материали

Търново - пълна публикация, специално изследване на монетната циркулация

Гарван - пълна публикация на откритите материали

Дуранкулак - почти 100% проучено селище, пълна публикация на откритите материали

Кладенци - пълна публикация на материалите

Скала - пълна публикация на откритите материали и специално изследване на монетнат циркулация

Одърци - пълна публикация и специално изследване на монетната циркулация

Виница - пълна публикация на откритите монети

старобългарското селище върху античната Карасура - пълна публикация на откритите монети

тук трябва да се добавят и огромен брой старобългарски обекти, които са публикувани частично, макар и монетите да не са били специално обект на внимание, но в публикуването на данните от разкопките винаги се отбелязват монетите (защото са изключително редки и много важни находки ) - Топола, Хисаря, Варна, Пловдив, Долно Церово, София, Цар Асен, Стъклен и още няколко стотин старобългарски селища и обекти от Северна и Южна България. От Р. Македония са публикувани монетите от Охрид и околността му - по-горе съм цитирал и книгата.

И така къде точно са намерени монети сечени от Първото българско царство?

Нека защитниците на тезата че българите са имали монети да приведат конкретни факти, или модераторите да се намесят и да не позволяват форумът да се залива с антинаучни глупости, които напълно противоречат на огромния емпиричен материал.

[Й. Табов]

Тъй като безконтролното писане на глупости е на път да се превърни от тенденция в характерна черта на форума, ще задам един много кратък и ясен въпрос:

КАКВИ СА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, ЧЕ В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО БИЛИ СЕЧЕНИ МОНЕТИ?

проблемът е малко по-сложен. ако ви е любопитно:

Coin finds in Bulgaria for half a century: 1910-1959

http://www.ilya.it/chrono/pages/coinsbulgaria50en.htm

[natan]

"The percent of the found Turkish coins from the period of the Turkish slavery, i.e. minted after 1400, is very small, which looks very strange for the epoch of 16th -18th century"

Процента на намерени турски монети от периода на турското владисчестсво или тези след 1400 е е Много Малък(нищожен б.а.),което изглежда много странно за епохата 16-18 век.

Кой е измислил че турците имали империя тук.?

Българите си продължават по старому с непознаване на паричното обращение и натурално стоковото си стопанство.

След като българската наука е приела аргумента,че липсата на монети от ПБЦ е доказателство за българската власт над тези земи,абсилютно същия аргумент се прилага и за периода след 1400 г. Нъл тъй и ли че триеме форума.

[Й. Табов]

Кой е измислил че турците имали империя тук.?

"Малка ледникова епоха"

Намерете книгата на известния познавач на османската история Махиел Кийл (излезе преди няколко години). В нея на няколко места ще прочетете, че през 1580-1700 г. по нашите краища било имало "малка ледникова епоха".

Така че проблеми с турската история има, те не са само в монетите. Кийл години наред е ровил из архивите в Цариград и др. И не е крива статистиката.

[glishev]

Микроледниковият период е в 1300-1320.

[Ka40]

проблемът е малко по-сложен. ако ви е любопитно:

Coin finds in Bulgaria for half a century: 1910-1959

http://www.ilya.it/chrono/pages/coinsbulgaria50en.htm

Че какво толкова му е сложното? Ако в началото на VІв. империята се е простирала от Испания до дн.Сирия и Армения вкл. и от Дунав до Египет и Тунис вкл, то в нач. VІІІв. се свила до Константинопол, Солун,и няколко крепости по Далмация, Гърция, черноморското крайбрежие и Мала Азия. Територията й е намаляла десетки пъти, както и население е намаляло десетки пъти, това означава че и общия брой отсичани монети трябва да намалее право порпоционално на намалянето на територията и населението. По територия и население империята от нач. на VІв. може да уподобим на дн. Китай, а от нач. на VІІІв. на дн. България - според теб защо в момента има в циркулация много повече китайски юани в сравнение с български левове? Ами много просто - въпрос на демография и територия.

[Й. Табов]

Микроледниковият период е в 1300-1320.

Ето няколко от публикациите, на които се позовава Кийл:

Grove, J.M. The Little Ice Age. London, 1988.

Bruce McGowan. Economic Life in Ottoman Europe. Taxation, Trade and Struggle for Land, Cambridge University Press, 1981.

E. Topolski. Economic Decline in Poland from the 16th to the 18th century. In: Peter Earle (edit.), Essays in European Economic History 1500-1800, Oxford, 1974, 127-142.

G. Parker. Europe in Crisis, 1598-1648. The Fontana History of Europe, Glasgow, 1979, Chapter I.

G. Parker and L. Smith. The General Crisis of the Seventeenth Century. London, 1978, Introduction.

W. J. Grizwold. The Little Ice Age: Its Effect on Ottoman History, 1585-1625.

[natan]

"Малка ледникова епоха"

Намерете книгата на известния познавач на османската история Махиел Кийл (излезе преди няколко години). В нея на няколко места ще прочетете, че през 1580-1700 г. по нашите краища било имало "малка ледникова епоха".

Така че проблеми с турската история има, те не са само в монетите. Кийл години наред е ровил из архивите в Цариград и др. И не е крива статистиката.

Да ,напълно съм съгласен ,че не е крива статистиката. Точно тя показва,че и в единия(ИРИ)и в другия (Османци) случай когатро има една централна власт кото се грижи за подменяне и обновяване на монетообращението това е резултата. Също монетни съкровища се заравят единствено и само в смутни времена. Което отново доказва статистиката че и в двата периода липсата на монето означава само стабилитет и силна власт.Доста български учени са писали за тази перфектна подмяна. Какъв смисъл има да се пише.

Както виждате и съседната тема за парите в България заприлича на историята на умник Гюро с умници юнаци.Имаше ли Гюро глава или немаше спорат историците другарите на Гюро. Булка му има казва Е па за Великсден капа си купува, Та и тук другари историци спорят има ли пари и парично обращение в т.нар. ПБЦ. Е па закон за Великден от 9 век са си издали ,български ,в койте се пише за покупко продажби,цени,мащаби на златно съдржание ,жълтици и т,нат. термини . Да спорят и доказват за главата на Гюро,имало ли я нямало ли я е. Каквито историците такава историята

Известен ми е т.нар. малък ледников период от който най-вече пострадва скитското население на Ирландия поради загниване и погубване на реколтата на не много успешен сорт картофи,големи и водни.Това е преди Балканската война,картофите са от преди Балканската война в Европа.Ако на някой му помогне тозо факт да се ориентира в датировките.Дават се повече жертви от чумните епидемии милиони.Милиони .Числото бе умопомрачаващо.

В Алпите свещениците правят шествия срещу ледниците които поглъщат цели села.

За архивите на Цариград. Все още не се знае кои са участвували в прочутата битка при Косово,войски,воеводи,численост и т.н. каквото написал сърбина Нешри пред италианците,разбирай каквото публикувала Ватикана това е. Османците мълчат и света се чуди каква е тази странна любов в средновековието между турци и сърби.

Всички фрески с т,нар, Марко и Влкашин са с издраскани и заличени надписи и т.н. Поне на Османците никой не им е пипал архивата. И казаното дотук кореспондира с написаното от питър хеилин в 1677 г че Косово е в България и е

българско.

[Й. Табов]

[glishev]

Ето няколко от публикациите, на които се позовава Кийл:

Grove, J.M. The Little Ice Age. London, 1988.

Bruce McGowan. Economic Life in Ottoman Europe. Taxation, Trade and Struggle for Land, Cambridge University Press, 1981.

E. Topolski. Economic Decline in Poland from the 16th to the 18th century. In: Peter Earle (edit.), Essays in European Economic History 1500-1800, Oxford, 1974, 127-142.

G. Parker. Europe in Crisis, 1598-1648. The Fontana History of Europe, Glasgow, 1979, Chapter I.

G. Parker and L. Smith. The General Crisis of the Seventeenth Century. London, 1978, Introduction.

W. J. Grizwold. The Little Ice Age: Its Effect on Ottoman History, 1585-1625.

Може да съм в грешка. В смисъл, че не само в 1300-1320 има микроледников период.

[каскадьора]

Всеизвесни са картините от холандски художници с дълбоки снегове, замръзнали реки и пързалящи се по тях хора - ХVІ-ХVІІ в.

По тая тема - толкова от мен

[проф. Добрев]

Всъщност историята за заложничеството на Борис ІІ и Роман не е много ясна.

Между впрочем цялата тази никак непроста и доста тромаво-трудоемка дипломатико-религиозна процедура за ромеите изобщо не е сложна и трудна за изпълнение и довеждане до успешен край понеже самата княгиня Анна, едно че е племенница на Василий, защото той и сега вече бившият български цар Борис ΙΙ са втори братовчеди по майчина линия, по силата на което тя пък е трета братовчедка, което пак ще рече и някаква сестра на престолонаследника. И все пак особено благоприятното тук за византийците е и това, че българката е съименница на родната сестра на Василий, принцеса Анна.

Освен това княгинята още от детските си години расте и се възпитава в императорския дворец като заложник най-напред за спазването на мира между българи и ромеи след смъртта на цар Петър и поставянето на трона от тяхна страна на сина му цар Борис ІІ (В. Златарски), а и нейният пленен в превзетия от имп. Йоан Цимисхий Велики Преслав и детрониран през 971 г. самолично пак от него в Константинопол, баща неотдавна и по-точно през 979-980 г. вече е убит по време на едно инсценирано от ромеите бягство при Самуил, целта на което е да предизвика вътрешни безредици и междуособици сред българите (В. Златарски).

Според нас инсценирано тук е не само бягството на двамата братя, но и убийството на Борис, защото за Василий той вече е изчерпан като средство за политически шантаж и интриги и в това отношение в случая той залага единствено и само на Роман:

BORIS II Tsar of the Bulgarians at Preslav in [968]. Zonaras records that "Borises… Bulgarorum rex" conquered Preslav but was defeated by "Sphendosthlavus Russorum dux". Grand Prince Sviatoslav appears to have allowed Boris to continue to rule in a dependent capacity. Fearing that Grand Prince Sviatoslav would turn his attention to Byzantium, Emperor Ioannes Tzimisces marched into Bulgaria, fighting Sviatoslav at Arcadiopolis. The emperor pushed further into Bulgaria in 971, captured Preslav and defeated the Grand Prince's forces at Silistria, before negotiating Sviatoslav's withdrawal. Emperor Ioannes at first recognised Boris II as Prince of Bulgaria, but proceeded to annex the country converting it into a theme of the empire, abolished the Bulgarian patriarchy and took Boris back to Constantinople as a prisoner where he became a Byzantine magister and patrikios.

During this period, western Bulgaria (Macedonia) remained untouched by these events, and witnessed the uprising of the Kometopulos brothers after the death of Emperor Ioannes in 976. Boris left Byzantium some time after this Macedonian uprising. The exact timing appears unknown. If the supposed date range of Boris's death in [984/86] is correct, Boris's departure could hardly have been a reaction to the Macedonian uprising of 976. Fine points out that it is not known whether he escaped or was released by the Byzantines in the hope of triggering civil war in Bulgaria. He was killed by Bulgarian border guards in [984/86], supposedly in error [Tsars 2010, 10].

Самуил обаче много лесно и бързо разгадава политическата интрига на Василий и я неутрализира, като наистина провъзгласява Роман за български цар и то под името Симеон, от което, разбира се, на гърците им става лошо, без обаче да му предоставя каквато и да било реална политическа власт и правомощия, т.е. чисто номинално. А след като пък през 997 г. патриарх Филип извършва коронацията на Самуил за български цар, пак той назначава Роман за управител на Скопие. Ето защо няма нищо странно или чудно в това, че след второто поражение на Самуил от Василий, Роман изобщо не се колебае и побързва да предаде града на ромеите без бой, срещу което пък получава от императора сан патриций и длъжността стратег на Абидос (В. Златарски):

ROMAN ([940/45]-Constantinople [997/98]). Zonaras records that "Petrus Bulgarorum princeps, uxore sua mortua" sent "filios Borisem et Romanum" to Byzantium as hostages. The birth date ranges of Boris and his brother Roman are estimated from the likely birth date range of their mother. He was a prisoner in a Kievan jail in Preslava in 969/71. After Byzantium annexed Bulgaria in 971, Roman was imprisoned in Constantinople until [984/86], which seems to have been the time he was made a eunuch. Zonaras records that "Petri filio Romano" was a eunuch.

He succeeded in escaping with his brother (see above concerning the timing of this escape). He appears to have arrived successfully in Bulgaria, succeeding his brother in [984/86] as titular Tsar of the Bulgarians. It is not clear whether Roman fulfilled any actual role in the government of Bulgaria or whether the four Kometopulos brothers were the only effective rulers in the country at the time. Cedrenus names "Romanus, Petri Bulgarorum regis filius, Borisæ frater, Simeon etiam avi nomine appellatus" when recording that Samuil had appointed him "præfectus" of "urbem Scopias" which he delivered to the emperor, who rewarded him with the title "patricium" and "præpositumque Abydoque" - Governor of Abydos [Tsars 2010, 10-13, вж. Снегаров 1995, 11-12; КМЕц-1, 628, срв. Чилингиров 2010, 42].

[Й. Табов]

Между впрочем цялата тази никак непроста и доста тромаво-трудоемка дипломатико-религиозна процедура за ромеите изобщо не е сложна и трудна за изпълнение и довеждане до успешен край понеже самата княгиня Анна, едно че е племенница на Василий, защото той и сега вече бившият български цар Борис ΙΙ са втори братовчеди по майчина линия, по силата на което тя пък е трета братовчедка, което пак ще рече и някаква сестра на престолонаследника. И все пак особено благоприятното тук за византийците е и това, че българката е съименница на родната сестра на Василий, принцеса Анна.

Освен това княгинята още от детските си години расте и се възпитава в императорския дворец като заложник най-напред за спазването на мира между българи и ромеи след смъртта на цар Петър и поставянето на трона от тяхна страна на сина му цар Борис ІІ (В. Златарски), а и нейният пленен в превзетия от имп. Йоан Цимисхий Велики Преслав и детрониран през 971 г. самолично пак от него в Константинопол, баща неотдавна и по-точно през 979-980 г. вече е убит по време на едно инсценирано от ромеите бягство при Самуил, целта на което е да предизвика вътрешни безредици и междуособици сред българите (В. Златарски).

Според нас инсценирано тук е не само бягството на двамата братя, но и убийството на Борис, защото за Василий той вече е изчерпан като средство за политически шантаж и интриги и в това отношение в случая той залага единствено и само на Роман:

BORIS II Tsar of the Bulgarians at Preslav in [968]. Zonaras records that "Borises… Bulgarorum rex" conquered Preslav but was defeated by "Sphendosthlavus Russorum dux". Grand Prince Sviatoslav appears to have allowed Boris to continue to rule in a dependent capacity. Fearing that Grand Prince Sviatoslav would turn his attention to Byzantium, Emperor Ioannes Tzimisces marched into Bulgaria, fighting Sviatoslav at Arcadiopolis. The emperor pushed further into Bulgaria in 971, captured Preslav and defeated the Grand Prince's forces at Silistria, before negotiating Sviatoslav's withdrawal. Emperor Ioannes at first recognised Boris II as Prince of Bulgaria, but proceeded to annex the country converting it into a theme of the empire, abolished the Bulgarian patriarchy and took Boris back to Constantinople as a prisoner where he became a Byzantine magister and patrikios.

During this period, western Bulgaria (Macedonia) remained untouched by these events, and witnessed the uprising of the Kometopulos brothers after the death of Emperor Ioannes in 976. Boris left Byzantium some time after this Macedonian uprising. The exact timing appears unknown. If the supposed date range of Boris's death in [984/86] is correct, Boris's departure could hardly have been a reaction to the Macedonian uprising of 976. Fine points out that it is not known whether he escaped or was released by the Byzantines in the hope of triggering civil war in Bulgaria. He was killed by Bulgarian border guards in [984/86], supposedly in error [Tsars 2010, 10].

Самуил обаче много лесно и бързо разгадава политическата интрига на Василий и я неутрализира, като наистина провъзгласява Роман за български цар и то под името Симеон, от което, разбира се, на гърците им става лошо, без обаче да му предоставя каквато и да било реална политическа власт и правомощия, т.е. чисто номинално. А след като пък през 997 г. патриарх Филип извършва коронацията на Самуил за български цар, пак той назначава Роман за управител на Скопие. Ето защо няма нищо странно или чудно в това, че след второто поражение на Самуил от Василий, Роман изобщо не се колебае и побързва да предаде града на ромеите без бой, срещу което пък получава от императора сан патриций и длъжността стратег на Абидос (В. Златарски):

ROMAN ([940/45]-Constantinople [997/98]). Zonaras records that "Petrus Bulgarorum princeps, uxore sua mortua" sent "filios Borisem et Romanum" to Byzantium as hostages. The birth date ranges of Boris and his brother Roman are estimated from the likely birth date range of their mother. He was a prisoner in a Kievan jail in Preslava in 969/71. After Byzantium annexed Bulgaria in 971, Roman was imprisoned in Constantinople until [984/86], which seems to have been the time he was made a eunuch. Zonaras records that "Petri filio Romano" was a eunuch.

He succeeded in escaping with his brother (see above concerning the timing of this escape). He appears to have arrived successfully in Bulgaria, succeeding his brother in [984/86] as titular Tsar of the Bulgarians. It is not clear whether Roman fulfilled any actual role in the government of Bulgaria or whether the four Kometopulos brothers were the only effective rulers in the country at the time. Cedrenus names "Romanus, Petri Bulgarorum regis filius, Borisæ frater, Simeon etiam avi nomine appellatus" when recording that Samuil had appointed him "præfectus" of "urbem Scopias" which he delivered to the emperor, who rewarded him with the title "patricium" and "præpositumque Abydoque" - Governor of Abydos [Tsars 2010, 10-13, вж. Снегаров 1995, 11-12; КМЕц-1, 628, срв. Чилингиров 2010, 42].

Роман-Симеон е "полу-ромей" по майка; вероятно по негово време е бил т.н. "златен век на българската книжнина". Той е свързан с покръстването на Русия. Според руски сведения е изпратил в Киевска Русия книги и попове. Някои го смесват със "Симеон І".

[проф. Добрев]

On 7/10/2010, 1:00:18, Й. Табов said:

Роман-Симеон е "полу-ромей" по майка; вероятно по негово време е бил т.н. "златен век на българската книжнина". Той е свързан с покръстването на Русия. Според руски сведения е изпратил в Киевска Русия книги и попове. Някои го смесват със "Симеон І".

Всичко това ми звучи много странно, защото доста отдавна и широко е известно, че Златният Век на Българската Просвета и Култура е по времето на цар Симеон Велики (893-927).

 

Цар Симеон Велики няма нищо общо с евнуха Роман, син на византийския поставеник сина му Петър и ромейката Ирина, когото ромеите изпращат при Самуил, за да го превземат евентуално отвътре.

 

По дъщеря си Елена, която жени за княз Игор, и по нейния личен духовник презвитер Григорий много книги за Русия още през 922 г. изпраща най-напред Симеон, в това число и онази малка енциклопедия на средновековната наука, наречена Симеонов Сборник, известен при русите най-вече като Изборник Святослава 1073.

 

По-късно и по-точно през 989/990 г. много богослужебни книги по голямата група духовници, които изпраща на Владимир, за да кръстят русите, дава и Самуил.

 

При него въпросният Роман-Симеон е само едно чучело, за което русите чули и разбрали, че било български цар и затова и така написали в летописите си.

 

Това обаче нас българите не ни ангажира абсолютно с нищо и крайно време е най-после да разберем кой кой е в цялата тази не особено чистоплътно-лицеприятна игра.

Редактирано Ноември 13, 2015 от проф. Добрев

[Й. Табов]

"Цар Симеон Велики няма нищо общо с евнуха Роман, син на византийския поставеник сина му Петър и ромейката Ирина, когото ромеите изпращат при Самуил, за да го превземат евентуално отвътре."

Мисъл в правилна посока. "Войникът" Симеон и "книжният тигър" Роман-Симеон са доста различни. Всъщност покръстването на Русия става до много голяма степен благодарение именно на втория. Той изпраща и подходящи мисионери, и подходящи книги. Историята е наистина "нечистоплътна" - византийските агенти при двора на Ярослав са трили старателно сведенията за неговия принос - включително имената на първите руски епископи, които са "неизвестни", защото са били избрани от него.

Какви книги е имал (и занесъл) духовникът на Олга, кой Григорий има отношение към Изборника, за кой цар Симеон става дума там - това са отделни въпроси.