Княгиня Олга - дъщерята на цар Симеон, Елена

[проф. Добрев]

On 7/16/2010, 9:43:11, DendroaspisP said:

...

Напълно сте прав и аз Ви благодаря най-сърдечно за това, че ми обръщате внимание върху не особено добрата стилистика на моя текст.

 

За да направя моите писания по-четивни и достъпни и за по-широк кръг читатели, през последните години се стремя да пиша с по-кратки и ясни изречения.

 

Струва ми се, че вече имам известни успехи и в това отношение. В това можете и сам да се убедите, преглеждайки следните няколко абзаца от книгата, която в момента пиша:

Дъщерята на цар Борис ІІ, княгиня Анна

И все пак в царските семейства кръщаването с дадено име не е тривиално-рутинен акт без съответния вътрешно- или външнополитически подтекст и контекст, а точно обратното, то се явява конкретно-насочен сигнал и дори призив, послание за постигането на определена политическа ситуация или състояние. Но това може да бъде също така и манифестация на особена религиозно-политическа концепция програма за действие, а даже и бъдеща претенция или амбиция.

 

Сигнал, че най-после между ромеи и българи е постигнат и е настъпил мир, е прекръстването на гръцката княгиня Мария на Ирина, когато я дават за жена на цар Петър. Това второ нейно име всъщност се образува от съответната гръцка дума със значение “мир”. А името на добре известния виновник за цялото това напрежение между българи и гърци също така се знае много добре, но то дипломатично се премълчава, едва ли просто само заради широко разпространения принцип, че за мъртвите или добро, или нищо – просто гърците и до края на Света ще продължават да се плашат даже и от сянката на Симеон.

 

Цар Петър кръщава първородния си син с името Борис на своя дядо и по такъв начин той манифестира и легитимира себе си като благочестив покровител на Българската Църква и защитник на Православната Вяра, какъвто в действителност е неговият благочестив дядо, съвсем отскоро и вече Свети княз Борис [вж. и срв. Николов 2007, 128].

 

Макар и много млада новата руска владетелка от български произход княгиня Анна е доста амбициозна и претенциозна. Тя съумява да накара общо взето незнаещия броя и незапомнилия даже физиономиите нито на жените си, нито пък на децата си княз Владимир да кръстят първородния си син на името на нейния баща, какъвто и до днес по принцип е българският обичай. По този начин още в този момент княгинята запазва или най-малкото предявява претенция към руския престол за своя син. На тези византийски номера тя очевидно-безспорно се научава още, докато е в техния двор, пък и вече доста отдавна точно такава е традицията и в българския двор.

 

И все пак моралният мотив и основание за тази нейна стъпка е все още добре известният в руския двор факт, че един от основателите на руската държава княгиня Олга всъщност и в действителност е българка по произход и по-точно сестра на нейния дядо Петър и леля на баща й Борис. А от тук, макар и не изцяло, българи по кръв са и нейният покоен свекър княз Светослав, и нейният съпруг княз Владимир, а по силата на всичко това следователно българин по кръв е и техният син Борис.

Редактирано Ноември 13, 2015 от проф. Добрев

[Й. Табов]

" ... незнаещия броя и незапомнилия даже физиономиите нито на жените си, нито пък на децата си княз Владимир ..."

това е малко ... как да го кажем ...

за вдъхновение прегледайте пак статията на П. Димитров, вижте Приселков, Вс. Николаев, Чилингиров ...

[проф. Добрев]

On 7/17/2010, 5:01:47, Й. Табов said:

" ... незнаещия броя и незапомнилия даже физиономиите нито на жените си, нито пък на децата си княз Владимир ..."

това е малко ... как да го кажем ...

за вдъхновение прегледайте пак статията на П. Димитров, вижте Приселков, Вс. Николаев, Чилингиров ...

Смятам, че достатъчно добре ги познавам всички тези автори!

 

Вие какво по-точно имате предвид?

 

Може би, че Владимир е бил моногамен, а може би даже и монах скопец?

 

По този въпрос между впрочем има и специални проучвания:

Роун И. Дж., Что посеешь, то пожнешь или гинекологический вопрос. Интернет, 2009.

Затова личният живот на Владимир всъщност и в действителност не е нищо друго освен цяла една гинеко-епопея, тъкмо което изисква и дава възможност даже и за провеждането на специални научни изследвания по въпроса, които обаче така и не успяват да идентифицират и преброят докрай жените и децата му (И. Дж. Роун).

Редактирано Ноември 13, 2015 от проф. Добрев

[Й. Табов]

"During this period, western Bulgaria (Macedonia) remained untouched by these events, and witnessed the uprising of the Kometopulos brothers after the death of Emperor Ioannes in 976. Boris left Byzantium some time after this Macedonian uprising. The exact timing appears unknown. If the supposed date range of Boris's death in [984/86] is correct, Boris's departure could hardly have been a reaction to the Macedonian uprising of 976. Fine points out that it is not known whether he escaped or was released by the Byzantines in the hope of triggering civil war in Bulgaria. He was killed by Bulgarian border guards in [984/86], supposedly in error [Tsars 2010, 10]."

Вижте нагледно как се фалшифицира историята. Авторът на горните редове би трябвало да знае къде(и какво) е била по онова време Македония.

Съдбата на Борис (който вероятно не е убит) е отделен проблем.

А за Владимир, жените му и децата му ... колко са били Иван-асеновите? Даже Лъв 6 май е имал четири жени. И къде са били децата на Владимир, та да не ги е познавал?

[проф. Добрев]

On 7/18/2010, 8:09:40, К. Гербов said:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9627&st=0 - #1 - К.ГЕРБОВ

Голямата измама

Възниква въпросът: а каква е връзката на историята за Кирил и Методий с историята на България? Защо у нас светите братя са толкова популярни, че даже се издигат гласове, денят на честването им да бъде обявен за национален празник?

Отговорът дават българските икони. Когато ги погледнем, със съжаление разбираме, че някъде от 150 години насам църквата ни заблуждава, представяйки ни изображения, според които Кирил и Методий са създали азбуката, която наричаме "кирилица". Тя е залегнала в основата на българската просвета и култура, на нея пишем и днес.

Чехословашките марки обаче показват, че създадената от Кирил и Методий азбука е глаголицата. Която очевидно е била неудобна за изписване, непрактична и затова не е чудно, че в България не намира разпространение. На нейно място се появява друга азбука. Наречена „кирилица” в чест на първоучителя Кирил, тя на практика отрича азбуката, създадена от самия него. 19 (някои сочат 24) от буквите в новата азбука повтарят главните букви от гръцката азбука. Това са: А, В, Г, Д, Е, І, Н, К, Л, М, N, О, П, Р, С, Т, Y, Ф, Х. Излиза, че практичните българи са предпочели за своите нужди да пригодят познатата им гръцка азбука, като добавят към нея няколкото букви, изразяващи характерните славянски фонеми.

Май единствено ние, българите, сме единствените, създали своя азбука на базата на гръцката. В това няма нищо чудно, като се има предвид, че на гръцки език са били съставяни и българските каменни надписи за времето от Тервел до Пресиян.

Eто за пример един надпис на Омуртаг. От него само знакът „Z” не се среща в старобългарските текстове. Какви са тези букви от надписа: гръцки или български?

На практика през втората половина на ІХ - началото на Х в. са направени два опита за създаване на славянска азбука и превеждане с нея на славянски език на гръцките богослужебни книги. Първият опит на Кирил и Методий във Великоморавия е бил неуспешен. Вторият, обаче, осъществен в България по времето на княз Михаил и цар Симеон, дава трайни плодове.

Изглежда глаголицата въобще не е била използвана в България, защото такива писмени паметници не са били познати в ХІV в. Затова и Черноризец Храбър твърди, че „свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, им състави (на славяните) 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.” Черноризец Храбър създава лъжата за българската азбука, пишейки: „Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?”, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.” Така още от ХІV в. на българите им се втълпява, че пишат на азбуката, създадена от Кирил и Методий.

Голямата измама или по-точно голямата самозаблуда не е там, защото специално този проблем има не само по-друга, но и най-нова и много по-конкретно-обоснована трактовка, независимо от това какво показват чехословашките марки.

 

Черноризец Храбър е много прав, защото в сравнително суров вид Кирилицата я създава св. Кирил, но я дообработва и усъвършенства св. Климент в най-тясно сътрудничество и взаимодействие с книжовниците прабългари по произход от Преславската Книжовна Школа:

Иван Добрев, ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА

БЪЛГАРСКАТА КНЯГИНЯ ЕЛЕНА-ОЛГА НАЧЕЛО НА РУСИЯ

Княгиня Елена-Олга и презвитер Григорий

Със сигурност към 920 г. презвитер Григорий Мних продължава да живее и твори в Преславската Книжовна Школа заедно с такива имена като княз Симеон, презвитер Наум, епископ Константин Преславски, презвитер Йоан Екзарх, черноризец Докс, презвитер Йоан, черноризец Тудор Доксов и др. Главното и същественото за всички тях е това, че те получават своето образование в Славянската Школа на патриарх Фотий или в Магнаурската Академия към императорския дворец Магнаур в Константинопол, а повечето от тях – последователно и в двете учебни заведения:

В Константинопол била основана славянска школа, вероятно с намерението да бъде използвана като база за покръстването на русите, а и за да съдействува на делото в България.

Новият княз Симеон бил далеч по-добър син от Владимир. Той бил около тридесетгодишен. По-голямата част от живота си бил прекарал в Константинопол, като изглежда живял в императорския дворец и вероятно учил не само в славянската школа на Фотий, но и в Магнаурската школа [Рънсиман 2009, 82,91].

В Славянската Школа, а след това и в Академията, наред с всичко останало българите придобиват освен това и преди всичко и изключително висока гръцка езикова квалификация, включително и на нивото на фонемо-графичните съответствия. Точно това си проличава особено добре от все още продължаващия направо да изумява специалистите факт, че българин ученик на Светите Братя превежда от латински език и записва на Глаголица сборник с литургични текстове, обозначавайки присъщите на гръцкия език придихания, като поставя много вярно и точно надредните знаци на буквите, спазвайки всички предписания и норми на гръцката палеографска школа от IХ-Х в. И това той прави съвсем механично, просто като навик, придобит при продължителната работа с гръцки ръкописи [Арасимович 1927, 25-26].

 

Още в школата на Фотий, преподавател в която е и Константин-Кирил Философ, синовете на прабългарските и славянските князе, вождове и сановници, повечето от които са изпратени тук от княз Борис (В. Киселковъ), който лично изпраща сина си Симеон на учение в Цариград през 879 г. (Tsars 2010, 5), започват да пишат с гръцката азбука на славянобългарски език и когато се завръщат в България, те не престават да я използват, а я допълват и усъвършенстват:

Изобретателният ум на св. Кирил бил създал две азбуки, известни днес като кирилица и глаголица. Кирилицата била съставена въз основа на гръцката азбука, допълнена с еврейски букви, и вероятно е била създадена първа, за балканските славяни от околностите на Солун, родния град на Кирил. Но след пристигането си в Моравия, където всичко, навяващо подозрение за гръцка пропаганда, било посрещано с недоверие, той я оставил настрана и започнал отначало, като видоизменил гръцките букви, за да скрие произхода им и общо взето ги усложнил.

На тази азбука бил обучен Климент. Той я пренесъл в България и на нея били написани някои от най-ранните български ръкописи. Но в страна, където гръцката култура не била посрещана враждебно, а точно обратното - била на мода, вече нямало причини да се използва глаголицата. Кирилицата, която несъмнено се преподавала в славянската школа в Константинопол, била далеч по-проста и практична. Глаголицата неизбежно отстъпила пред нея. Но дали победата на кирилицата е била ускорена от някакви официални мерки, днес е трудно да се установи [Рънсиман 2009, 92].

 

Особено голям дял за изглаждането и усъвършенстването на така създадената колективно и през един сравнително дълъг период от време първа българска азбука има св. Климент Охридски, който я доподрежда и систематизира, като дава име на всяка отделна буква или както се съобщава в неговото житие, той я подлага на “устроение”:

Той измисли и други писмени знаци за по-голяма яснота, отколкото онези, които изнамери премъдриятъ Кирилъ [по Киселковъ 1941, 141].

Редактирано Ноември 13, 2015 от проф. Добрев

[Й. Табов]

Голямата измама или по-точно голямата самозаблуда не е там, защото специално този проблем има не само по-друга, но и най-нова и много по-конкретно-обоснована трактовка, независимо от това какво показват чехословашките марки.

Черноризец Храбър е много прав, защото в сравнително суров вид Кирилицата я създава св. Кирил, но я дообработва и усъвършенства св. Климент в най-тясно сътрудничество и взаимодействие с книжовниците прабългари по произход от Преславската Книжовна Школа:

Иван Добрев, ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА

БЪЛГАРСКАТА КНЯГИНЯ ЕЛЕНА-ОЛГА НАЧЕЛО НА РУСИЯ

Княгиня Елена-Олга и презвитер Григорий

Със сигурност към 920 г. презвитер Григорий Мних продължава да живее и твори в Преславската Книжовна Школа заедно с такива имена като княз Симеон, презвитер Наум, епископ Константин Преславски, презвитер Йоан Екзарх, черноризец Докс, презвитер Йоан, черноризец Тудор Доксов и др. Главното и същественото за всички тях е това, че те получават своето образование в Славянската Школа на патриарх Фотий или в Магнаурската Академия към императорския дворец Магнаур в Константинопол, а повечето от тях – последователно и в двете учебни заведения:

В Константинопол била основана славянска школа, вероятно с намерението да бъде използвана като база за покръстването на русите, а и за да съдействува на делото в България.

Новият княз Симеон бил далеч по-добър син от Владимир. Той бил около тридесетгодишен. По-голямата част от живота си бил прекарал в Константинопол, като изглежда живял в императорския дворец и вероятно учил не само в славянската школа на Фотий, но и в Магнаурската школа [Рънсиман 2009, 82,91].

В Славянската Школа, а след това и в Академията, наред с всичко останало българите придобиват освен това и преди всичко и изключително висока гръцка езикова квалификация, включително и на нивото на фонемо-графичните съответствия. Точно това си проличава особено добре от все още продължаващия направо да изумява специалистите факт, че българин ученик на Светите Братя превежда от латински език и записва на Глаголица сборник с литургични текстове, обозначавайки присъщите на гръцкия език придихания, като поставя много вярно и точно надредните знаци на буквите, спазвайки всички предписания и норми на гръцката палеографска школа от IХ-Х в. И това той прави съвсем механично, просто като навик, придобит при продължителната работа с гръцки ръкописи [Арасимович 1927, 25-26].

Още в школата на Фотий, преподавател в която е и Константин-Кирил Философ, синовете на прабългарските и славянските князе, вождове и сановници, повечето от които са изпратени тук от княз Борис (В. Киселковъ), който лично изпраща сина си Симеон на учение в Цариград през 879 г. (Tsars 2010, 5), започват да пишат с гръцката азбука на славянобългарски език и когато се завръщат в България, те не престават да я използват, а я допълват и усъвършенстват:

Изобретателният ум на св. Кирил бил създал две азбуки, известни днес като кирилица и глаголица. Кирилицата била съставена въз основа на гръцката азбука, допълнена с еврейски букви, и вероятно е била създадена първа, за балканските славяни от околностите на Солун, родния град на Кирил. Но след пристигането си в Моравия, където всичко, навяващо подозрение за гръцка пропаганда, било посрещано с недоверие, той я оставил настрана и започнал отначало, като видоизменил гръцките букви, за да скрие произхода им и общо взето ги усложнил.

На тази азбука бил обучен Климент. Той я пренесъл в България и на нея били написани някои от най-ранните български ръкописи. Но в страна, където гръцката култура не била посрещана враждебно, а точно обратното - била на мода, вече нямало причини да се използва глаголицата. Кирилицата, която несъмнено се преподавала в славянската школа в Константинопол, била далеч по-проста и практична. Глаголицата неизбежно отстъпила пред нея. Но дали победата на кирилицата е била ускорена от някакви официални мерки, днес е трудно да се установи [Рънсиман 2009, 92].

Особено голям дял за изглаждането и усъвършенстването на така създадената колективно и през един сравнително дълъг период от време първа българска азбука има св. Климент Охридски, който я доподрежда и систематизира, като дава име на всяка отделна буква или както се съобщава в неговото житие, той я подлага на “устроение”:

Той измисли и други писмени знаци за по-голяма яснота, отколкото онези, които изнамери премъдриятъ Кирилъ [по Киселковъ 1941, 141].

К. Гербов е много способен човек, и в случая (както и по други въпроси) според мен е много близо до истината. Все пак ... добре би било да прочете внимателно писаното от Г. Ценов - че "изворните данни" за КиМ са сбор от легенди за различни хора от различно време и т.н. Ако ви е интересно, погледнете моята статия "За какво разказва Солунската легенда" в "Историческо бъдеще". А също и "Создание славянского языка" - има я в И-нет. Според българските сведения, КиМ са създали не нова азбука, а "славянския език".

[проф. Добрев]

On 7/31/2010, 9:49:50, Й. Табов said:

К. Гербов е много способен човек, и в случая (както и по други въпроси) според мен е много близо до истината. Все пак ... добре би било да прочете внимателно писаното от Г. Ценов - че "изворните данни" за КиМ са сбор от легенди за различни хора от различно време и т.н. Ако ви е интересно, погледнете моята статия "За какво разказва Солунската легенда" в "Историческо бъдеще". А също и "Создание славянского языка" - има я в И-нет. Според българските сведения, КиМ са създали не нова азбука, а "славянския език".

Моля да ме извините, но на мене като езиковед последното изречение не ми говори нищо, защото език не се създава, даже и от гении!

 

Това изречение може да се приеме единствено и само за крайно несполучливо упражнение на дилетанти.

 

И най-после в цялата тази история няма никакъв "славянски" език, а старобългарски език с двата му основни диалекта в книжнината - охридско-солунски и преславски.

 

Светите Братя създават Глаголицата като графична система на основата и с оглед на охридско-солунския диалект на старобългарския език.

Редактирано Ноември 13, 2015 от проф. Добрев

[Й. Табов]

Моля да ме извините, но на мене като езиковед последното изречение не ми говори нищо, защото език не се създава, даже и от гении!

Чували ли сте за Есперанто?

Кой е Черноризец Храбър - и какво е написал?

Чели ли сте разказа на о. Паисий за това, как в Охрид се събрали философи и т.н.? Или К. Костенечки? Къде например в Охридската легенда става дума за азбука?

[проф. Добрев]

On 8/1/2010, 10:08:51, Й. Табов said:

 

 

Чували ли сте за Есперанто?

 

Кой е Черноризец Храбър - и какво е написал?

 

Чели ли сте разказа на о. Паисий за това, как в Охрид се събрали философи и т.н.? Или К. Костенечки? Къде например в Охридската легенда става дума за азбука?

Изкуственият език Есперанто няма нищо общо като произход, структура и функция с естествените езици, които към настоящия момент са около 3 хил.

Редактирано Ноември 13, 2015 от проф. Добрев

[Й. Табов]

Изкуственият език Есперанто няма нищо общо като произход, структура и функция с естествените езици, които към настоящия момент са около 3 хил.

Първо писахте, че "език не се създава". Направихте крачка напред - все пак езици се създават, напр. есперанто. Да, той е изкуствен. Пресилено е, че като произход, структура и функция няма нищо общо с естествените езици. Лингвистите са на друго мнение.

Впрочем, да не затъваме в уточнения. Най-важното е: откъде сте сигурен, че т.н. от вас "старобългарски" (всъщност такава дума в старите ръкописи май няма) не е изкуствен - като есперанто? Така, както е според о. Паисий и К. Костенечки?

[проф. Добрев]

On 8/2/2010, 11:33:34, Й. Табов said:

 

Първо писахте, че "език не се създава". Направихте крачка напред - все пак езици се създават, напр. есперанто. Да, той е изкуствен. Пресилено е, че като произход, структура и функция няма нищо общо с естествените езици. Лингвистите са на друго мнение.

Впрочем, да не затъваме в уточнения. Най-важното е: откъде сте сигурен, че т.н. от вас "старобългарски" (всъщност такава дума в старите ръкописи май няма) не е изкуствен - като есперанто? Така, както е според о. Паисий и К. Костенечки?

Водите много странен разговор, единствената предпоставка на който е несхващането или неотчитането от ваша страна, че аз съм езиковед, а вие - математик!

Редактирано Ноември 13, 2015 от проф. Добрев

[Й. Табов]

Водите много странен разговор, единствената предпоставка на който е несхващането или неотчитането от ваша страна, че аз съм езиковед, а вие - математик!

Развалените езици

Езиковедите могат да грешат, както и математиците. Във вашата област вие имате предимство - то обаче не означава, че не е възможно по някои въпроси да знам нещо и да мога да го използвам правилно. Но ако пък не ви е интересно да обсъждате тази тема с мен, може да минем на нещо друго.

Ето ви един любопитен цитат от Август Шлайхер:

"Забележително явление е, че в Долния Дунав и на югозапад от него се намира една група от съседни помежду си езици, които при всички техни племенни различия си приличат само по това, че са най-опорочените (die verdorbensten) в своите езикови семейства. Тези уродливи (missrathenen) синове са влашкият сред романските езици, българският сред славянските и албанският сред гръцките. При най-северния език, посочен на първо място, развалата се показва все още в ограничена степен, в средния, българския — вече в по-голяма степен, а в най-южния, албанския, тя достига до такава висока степен, която почти скрива неговия произход. Тези три езика си приличат особено и по това, че закачат члена на края на думата."

„Es ist eine bemerkenswerte Erscheinung, dass um die untere Donau und weiter nach Südwesten sich eine Gruppe aneinandergränzender Sprachen zusammengefunden hat, die bei stammhafter Verschiedenheit nur darin übereinstimmen, dass sie die verdorbensten ihrer Familien sind. Diese missrathenen Söhne sind das Walachische in der romanischen, das Bulgarische in der slawischen und das Albanesische in der griechischen Familie. Das Verderbniss zeigt sich in der nördlichsten Sprache, der zuerst genannten, noch in einem geringeren Grade, mehr schon in der mitt¬leren, dem Bulgarischen, und hat in der südlichen, der albanesischen einen ihre Herkunft fast völlig verdunkelnden Grad erreicht. Alle drei stimmen besonders darin überein, dass sie den Artikel an das Ende der Nomina anhängen.“ Schleicher, A. Die Sprachen Europas in systematischer Übersicht. Bonn, 1850 (Repr. Amsterdam classics in Linguistics, 1800–1925. Amsterdam/Philadelphia, 1983), S. 143.

Та така, българският език бил развален. И кой знае защо, закачал члена на края на думата ... като румънския и албанския ... но това според Шлайхер не е прилика - защото единствената прилика е "най-голямата опороченост".

На една конференция по математическа лингвистика, на която имаше и "чисти лингвисти", ...

май е по-добре друг път да ви разкажа за моя въпрос към един от тях.

[проф. Добрев]

On 8/3/2010, 11:01:00, Й. Табов said:

Ето ви един любопитен цитат от Август Шлайхер:

"Забележително явление е, че в Долния Дунав и на югозапад от него се намира една група от съседни помежду си езици, които при всички техни племенни различия си приличат само по това, че са най-опорочените (die verdorbensten) в своите езикови семейства. Тези уродливи (missrathenen) синове са влашкият сред романските езици, българският сред славянските и албанският сред гръцките. При най-северния език, посочен на първо място, развалата се показва все още в ограничена степен, в средния, българския — вече в по-голяма степен, а в най-южния, албанския, тя достига до такава висока степен, която почти скрива неговия произход. Тези три езика си приличат особено и по това, че закачат члена на края на думата."

Та така, българският език бил развален. И кой знае защо, закачал члена на края на думата ... като румънския и албанския ... но това според Шлайхер не е прилика - защото единствената прилика е "най-голямата опороченост".

Шлайхер е от зората на Компаративистиката и тук никой вече не си служи с подобни морално-етични понятия при описанието на морфологичната структура на езиците.

Редактирано Ноември 13, 2015 от проф. Добрев

[T.Jonchev]

Ако от това, че в ХХ век е създаден есперанто, трябва да следва, че нещо подобно е могло да се случи и в ΙΧ век (и дори, че КиМ точно това са направили), то от факта, че в ХХ век е създаден компютърът, би трябвало да следва, че е могъл да бъде създаден и в IX век (от Лъв Математик примерно). Логиката е абсолютно еднаква.

Редактирано Август 4, 2010 от T.Jonchev

[каскадьора]

Май не е. Компютърът не може да бъде създаден тогава.

[T.Jonchev]

А езикът?

[каскадьора]

За езика въпросът най-малко стои отворен

Теоретично не е изключено по всяко време някой да измисли език.

Даже се сещам за прелюбопитен репортаж за малки деца - братя, сестри или брат и сестра (не помня точно, може и да са били няколко случая), които създали свой език и контактували на него помежду си.

Със сигурност и възрастни могат. А дали случаят е такъв, е друга работа.

[Й. Табов]

Много от предразсъдъците обаче са се запазили; проникнали са в основите и тъканта на ист. езикознание, както и на историята.

Например през 20 век пред очите на последните 2-3 български поколения победителите в световните войни не само създадоха “македонска нация”, но техните “имперски исторически школи” създадоха и съответна история на тази нация. Подобни псевдонаучни влияния е имало в изобилие и в миналото. Те са удобни за "силните на деня" и затова борбата за истината е трудна.

Много силно е засегната славистиката ... като се започне от Лин и азбуката му, мине се през Етикус Истър, Йероним, Теофил (Вита Юстиниани), Кирил и Методий ...

Понеже споменахте по-горе Киселков, сигурно знаете писаното от него за ПЖ на КиМ и съдбата на повдигнатия от него проблем? Това е един пример как само с промяна в датирането на ръкопис може да се изкриви историята.

И още нещо: какво мислите за Воденския надпис на цар Самуил?

[Й. Табов]

За езика въпросът най-малко стои отворен

Теоретично не е изключено по всяко време някой да измисли език.

Даже се сещам за прелюбопитен репортаж за малки деца - братя, сестри или брат и сестра (не помня точно, може и да са били няколко случая), които създали свой език и контактували на него помежду си.

Със сигурност и възрастни могат. А дали случаят е такъв, е друга работа.

Почти всички съвременни литературни езици на "големи" (многобройни) нации са донякъде изкуствени, защото включват заемки от различни диалекти.

Вероятно такива са били и старите "класически" (и религиозни) езици - гръцки, латински и др. Смес на различни езици от доста големи региони на Европа.

Любопитен е случаят със санскрита. Ако искате да разберете защо всички стари ръкописи и печатни книги на санскрит са от португалската колония Гоа, кой пръв е започнал датирането им, има ли думата "санскрит" нещо общо със "санто ескрито" ("Свето писание" на португалски) и други еретични факти, вижте книгите и сайта на Dr. phil. habil. Prodosh Aich (индус, учил в Германия, където живее и сега):

www.acharyya.de

[проф. Добрев]

On 8/4/2010, 3:41:09, resavsky said:

#10 Значи при Дарданелите / на така наречнения Брод/ е единственото място където морето може да се мине на кон.Така че няма какво толкова изненадващо ако някой български отряд е прегазил морето и се е насочил към Мала Азия

Очевидно тук няма нищо случайно и това се оказва поредният оперативно-тактически маньовър на Симеон, с който той проверява евентуалната реакция на ромеите и ефекта от прехвърлянето на по-големи сили на азиатския бряг.

 

При това не е необходим брод, защото конете по принцип плуват добре в дълбока вода, само да не им влезе вода в ушите. А конникът преминава, като плува, държейки се с една ръка за гривата на коня:

През 919г императрица Зоя била свалена от главнокомандващия флота Роман Лакапин. За да се укрепи на престола, той омъжил дъщеря си за Константин VII и приел титула василеопатор, а година по-късно и съимператор. Това силно разгневява Симеон - Лакапин се оказва плагиатор на неговата идея. В отговор българският владетел продължил силния си натиск в Елада и Тракия, а също така се опитал и да прехвърли български войски през Дарданелите в Мала Азия, като по този начин пренесъл българо-византийския конфликт и в Азия (Уикипедия).

Редактирано Ноември 13, 2015 от проф. Добрев

[проф. Добрев]

Quote

Златен пръстен с надпис! #1 Зитко

Колеги,в един форум попаднах на този пръстен,интересно ми е какви варианти за прочит бихте дали,пръстенът е намерен на територията на Украйна,други подробности няма...

 

On 8/4/2010, 2:36:01, #15 Galahad said:

По-скоро надписа означана епископ Йонан (Іонани е/пископ), а че е епископ подсказва и напрестолния кръст (което някои го възприемат като сърматски знак.

В славяно-православния свят обаче по-скоро би трябвало да е Йона, Ионна и т.н.

Аз не виждам Йоханес, а Йонани.Е, т.е. епископ Йонани. Другото е кръст с две клонки, а в средата кръст върху престола в олтара.

.+. ~ Іонани.Е.~ Няма S, а две клонки.

Вече с много голяма доза сигурност може да се приеме и твърди, че това е пръстенът печат на последния за Първото Българско Царство български патриарх Йоан с мирско име Иван Дебърски и трети киевски митрополит архиепископ Йоан Ι:

В параклиса на Рилския Манастир никак неслучайно има икона на светец с надпис:

Иоанн святитель митрополит Киевский. Память месяца августа в 31 день (еписк. Нестор).

 

А в не знам кой-си украински музей се съхранява, но без да се знае откъде, как и защо е попаднал тук и на кого е точно прикаченият златен пръстен печат с модифициран посредством кръстче хералдичен знак на княз Владимир.

 

Освен коректно-ясно изписаното в гръцка графика име ΙΟΗΑΝΝ други проучватели разчитат преплетените в монограм гръцки букви и превеждат текста като Иоанн митрополит Руси (Р. Скрынников).

 

В действителност патриарх Йоан Дебърски е осмият по ред и последен български патриарх от времето, непосредствено преди падането и на Западна България под византийско иго:

8. Йоан и той светителствал в Ахрида. Той бил от Дебър, от село Агноандики, игумен на тогавашния манастир „Света Богородица“ [ДюкСп, 1].

 

Или както пише и акад. Геннадий Литаврин:

В 1018 г. его сменил Давид,... Его судьба неизвестна, но известно, что в том же году церковь возглавил последний патриарх Первого Болгарского царства Иван Дебрский (бывший до этого игуменом монастыря в Дебре); в 1019 г. он был низведен Василием II в ранг архиепископа [Христианство 2002, 143].

 

През 1018-1020 г. с ходатайството лично и единствено на патриарх Йоан Дебърски Василий ΙΙ издава широко известните си три хрисовула или по български, грамоти. С тези грамоти той в действителност не само реорганизира административно-политически Българската Православна Църква, но и прави опит да подбере и назначи за епископи висши духовници българи, които да провеждат имперско-византийската държавно-религиозна политика сред българите.

 

Но не минава много време и ромеят започва да проявява недоволство от работата на архиепископ Йоан. В резултат на това най-късно преди 1025 г. той е освободен от длъжността си и е принуден да емигрира в Русия.

 

Така архиепископ Йоан Дебърски става и редовно-постоянно вторият българин руски митрополит и трети по ред предстоятел на Руската Православна Църква, където преди това той замества само непостоянно-временно освободения от страна на княз Владимир от длъжност още през 1008/09 г., а може би отзованият неясно поради какви точно причини от Цариград, епископ Леон.

 

Всъщност основно-главен мотив и причина за това Владимир да се освободи от Леон трябва да е нежеланието на Цариград да признае самостоятелността на Киевската Митрополия (М. Щепкина). Ето защо още с прекратяването пълномощията на епископ Леон през 1008 г. княз Владимир моли незабавно цар Самуил да му препоръча и изпрати подходящ епископ, който да оглави Киевската Митрополия, а това означава същевременно и съвсем младата Руска Православна Църква.

 

Затова, напълно естествено, Самуил му препоръчва най-старшия си и опитен висш духовник, патриарх Йоан, който от тази година нататък наред с изпълнението на задълженията си в Охрид започва да курира и киевската митрополитска катедра, като част от времето си прекарва ту в Охрид, ту пък в Киев. Ето по този начин и за втори път Киевската Митрополия се подчинява вече и персонално-легитимно на Охридската Патриаршия.

Редактирано Ноември 13, 2015 от проф. Добрев

[RIZAR]

Малкото хора занимаващи се с тази проблематика и отхвърлящи българския произход на Олга , не могат да не обърнат внимание на критичния още за 18-ти век, поглед , който хвърля Татишчев по дадената тема.

"Нестор нарича княгиня Ана гъркиня, но аз мисля, че това е погрешно. Той определя , че Борис и Глеб са родени от българка, а не споменава княгиня Ана, а тази Ана се оказва майка на Борис и Глеб и според мен , разбира се , тази княгиня е била българка и както е казано, племенница на Василия и Константин."

Още нещо важно ,спред Татишчев , ровил надълбоко в руските летописи , Нестор не е първият летописец и това е така ,защото той привежда текстове от летописа на първия Новгородски епископ , който е и фактически първия християнски руски летописец 50 години по-рано от т.нар. "Нестор".

Щом Нестор не е първия летописец , то е ясно ,че преди него е имало нещо, което е трябвало да остане скрито или подменено за историята на Покръстването и повече от ясно , какво е то !!!

А ,че първият митрополит Михаил е българин го казва , пряко Йоакимовската летопис.

1.Хронистите лъжат , кой е първия руски архиерей, даже на сириец го докараха.

2.Хиатуса от 990 -1040г. на руското християнство е повече от неясен разгледан в интерпретационната си част от скалъпените хронологии .

3.Фактът ,че докато е имало интифада на български книги на юг от Дунав, а на север те са запазении ползвани масово за мисията, сведочи , че политическия ход на историята е бил именно онзи, който се интерпретира не от интерполираните хронисти, а именно онзи , за който говорят руски и български учени от Татишчев, арх. Леонид , княз Оболенски и до днешните Табов (с корекции) и проф. Добрев.

При кръстосан разпит на руските летописи се вижда , колко е интерполирал историята на руското християнство дръзкия Фенер.

[Й. Табов]

Малкото хора занимаващи се с тази проблематика и отхвърлящи българския произход на Олга , не могат да не обърнат внимание на критичния още за 18-ти век, поглед , който хвърля Татишчев по дадената тема.

"Нестор нарича княгиня Ана гъркиня, но аз мисля, че това е погрешно. Той определя , че Борис и Глеб са родени от българка, а не споменава княгиня Ана, а тази Ана се оказва майка на Борис и Глеб и според мен , разбира се , тази княгиня е била българка и както е казано, племенница на Василия и Константин."

Още нещо важно ,спред Татишчев , ровил надълбоко в руските летописи , Нестор не е първият летописец и това е така ,защото той привежда текстове от от летописа на първия Новгородски епископ , който е и фактически първия християнски руски летописец 50 години по-рано от т.нар. "Нестор".

Щом Нестор не е първия летописец , то е ясно ,че преди него е имало нещо, което е трябвало да остане скрито или подменено за историята на Покръстването и повече от ясно , какво е то !!!

А ,че първият митрополит Михаил е българин го казва , пряко Йоакимовската летопис.

1.Хронистите лъжат , кой е първия руски архиерей, даже на сириец го докараха.

2.Хиатуса от 990 -1040г. на руското християнство е повече от неясен разгледан в интерпретационната си част от скалъпените хронологии .

3.Фактът ,че докато е имало интифада на български книги на юг от Дунав, а на север те са запазении ползвани масово за мисията, сведочи , че политическия ход на историята е бил именно онзи, който се интерпретира не от интерполираните хронисти, а именно онзи , за който говорят руски и български учени от Татишчев, арх. Леонид , княз Оболенски и до днешните Табов (с корекции) и проф. Добрев.

При кръстосан разпит на руските летописи се вижда , колко е интерполирал историята на руското християнство дръзкия Фенер.

О том, причастны ли болгары к крещению русских, кроме Приселкова и Николаева, писали и другие крупные историки; мы добавим еще имена Ф.И. Успенского, который занимался вопросом о войне Самуила против Византии в 986-987 гг. и участием на его стороне русских войск, В. Погорелова, М. В. Левченко, настаивавшего на более широких и интенсивных связях Киевской Руси с болгарами, чем с Византией, и Р. Пиккио.

Николаев - Всеволод Николаев; трябва да добавим П. Димитров, А. Чилингиров.

[проф. Добрев]

Професоре, отнели сте ми темата!!!

От друга страна вашате е по-обширна, а моята засяга само смяната на политиката в Руския пакс Номадика.

Фактически, АКО КНЯГИНЯ ОЛГА СЕ ОКАЖЕ БЪЛГАРКА Е ДОБРЕ ЗА РУСНАЦИТЕ, ЗАЩОТО ПАДА ИЗМИСЛЕНАТА ''НОРМАНСКА'' ТЕОРИЯ , КАКТО ПАДНА И ИЗМИСЛЕНАТА НЕМСКА ''ГОТСКА'' ТЕОРИЯ.

Ние с вас не сме първоходци по темата, както виждате нашите свидетели са ''цял облак'', а сподвижниците ни не по-малко от полка на Игор. Така, че дерзайте, радвам се, че заставате зад една благородна кауза!!!

След сведенията и данните, които изнася съвременен църковен руски историк, вече вън от всякакво съмнение, киевският митрополит Йоан I е последният за тогава български патриарх Йоан Дебърски:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (пред приключване)

Ние българите доизградихме основите,

създадохме, укрепихме и утвърдихме като държава Великая Русь;

кръстихме русите и давайки им за богослужебен и книжовен

старобългарския език, книжнина, писменост и православна култура,

учредихме Руската Православна Църква, основахме Руското Училище и Съд,

положихме и изградихме основите и начертахме насоките за развитие

на руската народност, книжовния руски език и руската литература.

СВЯТОЕ КРЕЩЕНИЕ И ПРОСВЕЩЕНИЕ ВЕЛИКОЙ РУСИ

Религиозно-богословски свидетелства и доказателства за християнизацията

и даването на русите от българите на старобългарския език,

книжнина, писменост и православна култура

На долуприведените редове попаднахме доста време, след като вече бяхме приключили настоящия раздел в основното и главното. Привеждаме ги тук не само, за да се види сравнително голямата разлика като цяло между нашите редове до тук и тях, но и за да се допълни нещо, липсващо при нас, само че вече единствено и само по усмотрение на Читателя. Сега и тук допълнително трябва да се поясни още само и това, че чудото, за което дочува Ярослав, безспорно е огънят, който излиза от гроба на св. Борис и Глеб. Тогава той нарежда митрополит Йоан незабавно да пристигне от своето църковно седалище в България - καθολική εκκλησία, за да каже именно и единствено той какво точно става и какво трябва да се прави:

В 1020 или 1026 г., когда открывались мощи новоявленных русских страстотерпцев Бориса и Глеба, в Киеве выступает пред нами "архиепископ" Иоанн. Примечательно, что преподобный Нестор, почерпая в 80-х годах XI в. свой материал из современных открытию мощей записей на Вышгороде, невольно сохраняет в своих слововыражениях оттенки, неподходящие к порядку греческого митрополичьего управления, наступившему в Киеве с 1037 г.

Этот "архиепископ" Иоанн призывается в Киев как бы откуда-то со стороны, свидетельствует и прославляет собственным авторитетом (не спрашивая никакого патриарха) мощи, освящает церковь, устанавливает праздник, ставит ставленников, которых, повидимому, в Киеве в тот момент некому было посвящать и, "оставивши" Киев, "отходит в свою кафоликанскую церковь": Ярослав услышав о чудесах "повеле призвати архиепископа Иоанна, тогда пасущу ему Христово стадо разумных овец его. Архиепископ же, остав, постави попы и диаконы ти тако отъиде в свою кафоликани-иклисиа".

Этот термин "кафоликани" совершенно необычен, уникален. В русской церкви он совсем не употребляется. У греков иногда καθολική εκκλησία в упрощенном виде значило церковь приходскую, "общественную" в отличие от "приватной", домовой. Но в данном случае такое противопоставление не имело бы смысла. Есть другой условный смысл термина "кафоликос". Так называли и называют себя главы сирских, армянских и иверских церквей, вкладывая в "кафоликос" смысл национальной автономности или автокефальности. Этот смысл скорее подходит к данному случаю.

Иоанн был действительно "архиепископ" в смысле "кафоликоса". Это был патриарх-архиепископ Охридский, переживший катастрофу разгрома болгарской державы царя Самуила в 1014-1019 гг. греческим василевсом Василием, гордо именуемым за это Вулгароктонос - Болгаробойца. Болгария лишилась самостоятельности и присоединена была как провинция - "катепанат" к Ромейской Империи.

Автокефальный архиепископат (для славян) - "патриархат" Охридский был понижен в ранге. Патриарху Иоанну оставлен был титул "архиепископа" чести ради для самих греков кафедры Ахриды, как привилегированной по завету имп. Юстиниана. В этом, уже пониженном положении "архиепископа" (а не патриарха), Иоанн и навестил свою ставропигию киевскую по вызову Ярослава и действовал как друг русской церкви, в отличие от последующего митрополита-грека Георгия, который в 1079 г. противился прославлению святых русских князей Бориса и Глеба: "митрополит же бе неверствуа, яко свята блаженнаа".

Бывший патриарх Иоанн подчеркивал пред русскими, что, хотя он теперь (в 20-х годах XI столетия) только "архиепископ", но для болгарской церкви он попрежнему автономный глава = кафоликос со всеми древними привилегиями Ахриды и с тем же ставропигиальным протекторатом над Киевом, для которого кафедра болгарского примаса попрежнему остается, и под политической властью греков, "кафоликани иклисиа", т. е. соборной архиепископской кафедрой, юрисдикционным центром, щитом против греческого константинопольского подчинения. Исторический срок этого подчинения для русской церкви однако быстро приближался (А. Карташев).

[Ka40]

немога да разбера как това фундаментално изследване се озовало тук?