Княгиня Олга - дъщерята на цар Симеон, Елена

[проф. Добрев]

Борисовите дъщери са възможност, но не са доказателство. Ако фактът, че Борис е имал дъщери трябва да схващаме като доказателство, че една от тях се е казвала Ана и е била омъжена за Владимир, защо наличието на две други жени, които за разлика от Борисовата дъщеря със сигурност са носели това име (сестрата и лелята на Василий II) да не са доказателство, че става дума за някоя от тях?

Точно това е доказателство от по-заден порядък, а по-напред се нареждат такива аргументи като кръщаването от страна на Анна на първородния й син с името Борис; забраната принцеси гъркини да се дават за жени на езичници; забавянето на изпращането й в Херсон; пристигането с нея в Херсон на митрополит славянин и др.

[проф. Добрев]

Добрев Светослав превзема Преслав поне 6 месеца преди Цимисхий и го окупира.Защо тогава не взема съкровищницата?

Вече казах моето мнение по този въпрос: В този момент формално Борис и Светослав са съюзници, което обаче не пречи на последния да направи онези поразии в Дръстър.

За мене лично най-странното в цялата тази история е поведението на Светослав – той тръгва за България, твърдо решен да си вземе своя дял от царството на дядо си, но след като превзема Преслав, не убива или най-малкото не прогонва Борис и не сяда на престола, а след това пък не остава и да брани града, ами заминава за Дръстър.

Пък и честно казано, благодарение "мъдрото" управление на Петър съкровищницата е празна, а самото Съкровище е разставено от Симеон като украса на тронната зала, така че дори и Светослав да е влизал в двореца, той няма как да прибере от там нищо.

А Калокир по скоро обещава на Светослав дяр от хазната в Константинопол ако му помогне да превземе града и стане император.

Струва ми се, че податките в изворите не клонят в тази насока, а по-скоро обратното.

А и за самия Калокир е къде по-лесно да раздава чуждото, а не своето, ако изобщо е възможно да го има, защото никой до тогава не е превземал Цариград, като самият Светослав достига и е разбит преди Одрин.

[resavsky]

Ами Светослав сам заявява на майка си че иска да управлява в Малък Преславец на Дунав.За мен Малък Преславец е идентичен с Дръстър което е лесно обяснимо ако приемем че Дръстър има статут на втора столица.Иначе друг подобен значим център какъвто описва Светослав на долния Дунав няма.

[проф. Добрев]

Ами Светослав сам заявява на майка си че иска да управлява в Малък Преславец на Дунав.За мен Малък Преславец е идентичен с Дръстър което е лесно обяснимо ако приемем че Дръстър има статут на втора столица.Иначе друг подобен значим център какъвто описва Светослав на долния Дунав няма.

Светослав казва, че Переяславль е "середата" на неговата земя и при някои изследователи това е Малък Преславец, който обаче не е тъждествен на Дръстър.

За мене обаче са налице достатъчно податки да се приеме, че това е Велики Преслав.

[resavsky]

Светослав е категоричен че неговия Преславец /който той нарича малък/ се намира на Дунав.Когато той има възможност да избира между Дръстър и Преслав той избира Дръстър.Преслав е безнадеждено далеч от голяма плавателна река което е жизнено важно за Светослав и неговата армада от лодки.

[проф. Добрев]

Светослав е категоричен че неговия Преславец /който той нарича малък/ се намира на Дунав.Когато той има възможност да избира между Дръстър и Преслав той избира Дръстър.Преслав е безнадеждено далеч от голяма плавателна река което е жизнено важно за Светослав и неговата армада от лодки.

Може ли да цитирате съответния текст от летописите, за да видим дали наистина Светослав е толкова категоричен за Дунава?!?

[resavsky]

http://www.hrono.info/libris/lib_l/lomon15.html От този сайт го вземам превода

Потом, устроив все мирно и положив город в безопасности, говорил с материю о своих намерениях и притом объявил ей и боярам: „В Киеве жизнь мне не нравна; затем пойду на Дунай в Переяславец, где средина моего владения и всякое изобилие ко мне собирается: из Греции серебро, золото и паволоки, вино и овощи различные; из Богемии и Венгрии серебро и кони; из России мягкая рухлядь, воск, меды и люди”. Ольга, проливая слезы, представляла: „Что оставляешь нас, любезный мой сын, сирых? Чужих земель желаешь, а свою кому поручаешь? Дети твои малолетны, я дряхлой старости достигла и, конечно, к смерти изнемогаю. При конце моея жизни вспомни прежнее к тебе матернее прошение, веруй со мною единому Богу Вседержителю. Он подаст тебе к земному небесное царство. Но ты сего учения ненавидишь и на гнев преклоняешься. Итак, единого прошу, пребудь здесь краткое время, до скончания моего течения. Погреби тело мое по христианскому закону, не сыпь высокой надо мной могилы и не совершай тризны по обычаю неверных”. По сем завещании в третий день преселилась блаженная Ольга к вечному покою. Святослав, исполнив ея повеление, с плачем проводил святое тело ко гробу. Внуки, бояре и весь народ жалостным воплем отдали последнее целование великой героине, премудрой правительнице и истинной богоугоднице, жившей в супружестве сорок два года, после Игоря до крещения десять, в христианстве пятнадцать, всего близ лет осьмидесяти. Оставшие христиане неутешно рыдали, лишась себе прибежища

[проф. Добрев]

Въобще не занем къде е квартирувал отряда но Свенкел във външния или вътрешния град. Факт е че Цимисхий намира Борис ІІ със семейстовото му именно във външния град което е необяснимо ако те са живеели във вътрешния.Да не говорим че командващ е Свенкел което е много странно тъй като говорим за българската столица и българския цар.Или пък не е странно ако приемем че Свенкел командва една окупационна част която освен всичко друго държи царското семейство като заложници.

Приведенные в замешательство, скифы не заметили, как некоторые из ромеев, беспрепятственно достигнув ворот, открыли их и впустили свое войско. Когда город был таким образом взят, скифов, вынужденных отступать по узким проходам, стали настигать и убивать, а женщин и детей захватывали в плен. И Борис, царь болгар, был схвачен вместе с супругой и детьми; Украшенного знаками царской власти, его привели к императору. Император человеколюбиво повелел, называя его царем болгар, отпустить всех пленных болгар, предоставив им свободно идти, куда кто захочет; он говорил, что прибыл не для того чтобы повергнуть болгар в рабство, но чтобы их освободить, и утверждал, что одних только росов он считает врагами и относится к ним по-вражески.

Така е според Лъв Дякон - заловен е с децата.Докллкото ми е известно освен двете момичета Борис ІІ не е имал други деца.

А от Скилица излиза, че Борис е пленен със семейството му при опит да избяга от Преслав след превземането на външната крепост, а вътрешната крепост е обсадена и превзета след това.

ИОАНН СКИЛИЦА, ОБОЗРЕНИЕ ИСТОРИЙ

Сфангел, который и возглавлял все войско, находившееся в Преславе (он считался среди скифов вторым после Свендослава), опасаясь, видимо, уже за судьбу города, запер ворота, обезопасив их засовами, взошел на стену и поражал нападающих ромеев различными стрелами и камнями. Только наступление ночи прекратило осаду города. На рассвете прибыл проедр Василий с множеством войска, двигавшегося позади. Прибытие его явилось большой радостью для императора, который поднялся на какой-то холм, чтобы скифы его видели, и соединившиеся войска стали окружать город. Император обратился [к варварам], уговаривая их отказаться от противодействия и спастись от совершенного истребления; они не соглашались сойти со стены.

Справедливый гнев наполнил ромеев, и они приступили к осаде, отгоняя находящихся наверху стрелами и приставляя к стенам лестницы. И некий благородный воин, крепко держа в правой руке меч, а левой приподнимая над головой щит, первым устремился по одной из лестниц. Отражая удары щитом и защищая себя мечом от нападавших и от тех, кто старался ему воспрепятствовать, он поднялся на гребень стены, рассеял всех, кто там находился, и дал следовавшим за ним возможность безопасно подняться. Подражая ему, сначала некоторые, а потом многие [поступили таким же образом], а скифы, одолеваемые их сомкнутым строем, стали прыгать со стены. Соревнуясь с первыми, и многие другие ромеи в различных местах взобрались по лестницам на стену. Приведенные в замешательство, скифы не заметили, как некоторые из ромеев, беспрепятственно достигнув ворот, открыли их и впустили свое войско. Когда город был таким образом взят, скифов, вынужденных отступать по узким проходам, стали настигать и убивать, а женщин и детей захватывали в плен.

И Борис, царь болгар, был схвачен вместе с супругой и детьми; окрашенного знаками царской власти, его привели к императору. Император человеколюбиво повелел, называя его царем болгар, Отпустить всех пленных болгар, предоставив им свободно идти, Куда кто захочет; он говорил, что прибыл не для того чтобы повергнуть [126] болгар в рабство, но чтобы их освободить, и утверждал, что одних только росов он считает врагами и относится к ним по-вражески.

Между тем восемь тысяч храбрейших скифов заняли хорошо укрепленную часть царского дворца, который находился посреди города, укрылись там на некоторое время и перебили многих воинов, попавших туда ради любопытства или тайно пробравшихся с целью грабежа. Узнав об этом, император повелел против них послать равносильный отряд, но отправленные действовали вяло и не отважились осадить их — не потому, что они боялись росов, но потому, что укрепление казалось им прочным и непреодолимым. Император легко разрешил затруднение: вооружившись, он сам устремился пешим впереди прочих воинов, которые при виде этого тотчас же схватили оружие и бросились за ним; каждый спешил опередить государя, и с военным кличем и шумом они кинулись на укрепление.

Росы с ожесточением выдержали осаду, но [ромеи], зажегши во многих местах огонь, таким путем преодолевали сопротивление — не перенеся силы огня и ромейского оружия, [росы] попрыгали [со стен] и побежали; многие из них были уничтожены пламенем, многие брошены с крутизны, а прочих ожидали меч либо плен. Таким образом, весь город не устоял и был взят за два дня. Обретя и захватив его, император оставил в нем достаточный отряд, щедро снабдив его всем необходимым для существования и переименовал город, назвав его по своему имени Иоаннополем. Проведя там праздник святой Пасхи, он выступил на следующий день к Доростолу, который называется также Дристрою.

[проф. Добрев]

Тогава остават надписите, които са доста и най-различни. Какво казват те за притежателя (притежателите) на съкровището, могат ли да бъдат ключ към решаването на проблема?

Моето виждане по този въпрос е на: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry79168 - Коментар #136.

[Ka40]

забраната принцеси гъркини да се дават за жени на езичници

Какви "гъркини" бе чоджум?

[turanaga_san]

ето как -

Ще ти издам една малка подробност - доверявам се на най-добрите съвремени български специалисти.

И още нещо - не изопъчавай думите ми. Някъде да съм казал, че Преславското съкровище е дело на български майстори? За него обаче е 100% сигурно, че е било притежание на някой български аристократ от Хв.

Сори Ка40 но трябваше да си взема дълъг отпуск за да се запозая с финтовете и достиженията на Българската Византийската и Персийската археология. Взех и спец курс по тайни ходници и маневри на тъмно И сега само чакам някое гърне да ме удари по главата за да се наместят нещата. Ако може гърнето да е и с надпис. / тип не се чете

Сега виждам колко дълбоко съм се заблуждавал да си мисля че "онова" съкровище било собственост на Български боил, но се разкайвам и съм напълно отворен за идеята ти че Преславското чудо поне 200% сигурно е било притежание на някой Български аристократ. Предполагам че ако звъннем на колегата Овчаров той с готовност ще ни да даде и конкретното име на собственика

Но това едва ли е нужно понеже академик Добрев отдавна е установил всички замесени в далаверата с Български съкровища лица. Но разбира се е пропуснал обичайните запоздозрени ...Крали Марко и Муса Кеседжия, последното е направо непростим пропуск от негова страна

Златното съкровище ”Надь Сент-Миклош” е българско по произход и принадлежност, То е събирано, ползувано, съхранявано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ; било е изложено и съхранявано последно в тронната зала на царския дворец , построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г., изнесено е от тук през 971 г. по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска , а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго; съхранявано е в Отвъдунавска България от българските князе жупани Гиляд, Бутаул и Ахтум, заровено е през 1008 г. край прабългарското селце с по-късно име Надь Сент-Миклош по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан, където е и намерено през 1799 г.

Все пак понеже все още има много дупки в моите познания за Прабългарската археология, да попитам имате ли карта на Българската хазна и трапезария в Кавказ, ако нямате консултирайте се с Добрев. Че то с тия тайници и ходници, абе пълна мизерия ..... нема леб там за научно разБойна дейност.

[Ka40]

Сори Ка40 но трябваше да си взема дълъг отпуск за да се запозая с финтовете и достиженията на Българската Византийската и Персийската археология. Взех и спец курс по тайни ходници и маневри на тъмно И сега само чакам някое гърне да ме удари по главата за да се наместят нещата. Ако може гърнето да е и с надпис. / тип не се чете

Сега виждам колко дълбоко съм се заблуждавал да си мисля че "онова" съкровище било собственост на Български боил, но се разкайвам и съм напълно отворен за идеята ти че Преславското чудо поне 200% сигурно е било притежание на някой Български аристократ. Предполагам че ако звъннем на колегата Овчаров той с готовност ще ни да даде и конкретното име на собственика

Но това едва ли е нужно понеже академик Добрев отдавна е установил всички замесени в далаверата с Български съкровища лица. Но разбира се е пропуснал обичайните запоздозрени ...Крали Марко и Муса Кеседжия, последното е направо непростим пропуск от негова страна

Златното съкровище ”Надь Сент-Миклош” е българско по произход и принадлежност, То е събирано, ползувано, съхранявано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ; било е изложено и съхранявано последно в тронната зала на царския дворец , построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г., изнесено е от тук през 971 г. по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска , а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго; съхранявано е в Отвъдунавска България от българските князе жупани Гиляд, Бутаул и Ахтум, заровено е през 1008 г. край прабългарското селце с по-късно име Надь Сент-Миклош по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан, където е и намерено през 1799 г.

Все пак понеже все още има много дупки в моите познания за Прабългарската археология, да попитам имате ли карта на Българската хазна и трапезария в Кавказ, ако нямате консултирайте се с Добрев. Че то с тия тайници и ходници, абе пълна мизерия ..... нема леб там за научно разБойна дейност.

И какъв е смисълът от това дето си написал? А даденото с удебелен шрифт твоя мисъл ли е или е на Ив. Добрев?

За да се запознеш с тънкостите и достиженията на българската или византийската археология ти трябва не дълга отпуска, а дълги години усилено четене. Същото се отнася и за да навлезеш по-сериозно в проблемите на българската история. Така че давай, времето е пред теб.

[turanaga_san]

И какъв е смисълът от това дето си написал? А даденото с удебелен шрифт твоя мисъл ли е или е на Ив. Добрев?

За да се запознеш с тънкостите и достиженията на българската или византийската археология ти трябва не дълга отпуска, а дълги години усилено четене. Същото се отнася и за да навлезеш по-сериозно в проблемите на българската история. Така че давай, времето е пред теб.

Мислех че отдавна си разбрал че се занимавам с експериментални науки и тия вашите описателни науки ама никак не са ми по вкуса. Така че колкото и да ми е любопитна работата и резултатите ви, за годините напред...ще се въздържа, не че не си заслужва труда но имам да научавам далеч по-важни неща от хайде да не уточняваме какво защото не искам да съм прекалено ироничен. Ти трябва малко да се отпуснеш защото все пак хората идват тук за разтуха а не на състезание. Сега ти му се подиграваш на Добрев, и да цитата естествено е принципно-категорично негов и удивително-неповторим, но ако някой вземе да чете писанията на един куп наши и чужди професионални археолози и историци ще открие че и там комичното и трагичното са преплетени по абсолютно същия начин. Просто глупостите са малко по-добре прикрити Така че малко уважение към нашия неповторим Български професор След 50-100 години ще има хора които ше се смеят по същия начин и на моите и твоите писания, и то с пълно право. Дори съм убеден че и в момента има такива които могат да се смеят на пълен глас. Какво да правиш, в описанителните науки винаги е имало прекалено много място за личен принос, свободно съчинителство и субективизъм. Така че всичко което си говорим тук и преценяваме за истина и историко-археологически факт е крайно относително. И не става въпрос за проценти от рода на 100-200 Нещо много си надценяваш работния материал и инструментариум ... махни една две нули и вероятно ще се доближиш до реалността.

Както и да е, аз отдавна се отказах от сериозно задълбаване в темата поради липса на достатъчно данни за културата на грифона, и ми се стори че и теб това не те интересува тъй като не прояви никакъв интерес. Иначе за Преславски съкровища и тайни ходници, Византийски и Перийски култури може да разтягаме локуми до безкрай. Нямам нищо против локумите Установихте ли с колегата Овчаров Преславското съкровище в златарското ателие на кой жупан копан или ичиргу боил е направено? Според мен е било предназначено за черния пазар на Прабългарско злато затова не са сложили надпис тия тарикати Но вие сте археолози, на надписи и лингвисти по-принцип не вярвате а и не би трябвало ...

[проф. Добрев]

Светослав е категоричен че неговия Преславец /който той нарича малък/ се намира на Дунав.Когато той има възможност да избира между Дръстър и Преслав той избира Дръстър.Преслав е безнадеждено далеч от голяма плавателна река което е жизнено важно за Светослав и неговата армада от лодки.

Потом, устроив все мирно и положив город в безопасности, говорил с материю о своих намерениях и притом объявил ей и боярам: „В Киеве жизнь мне не нравна; затем пойду на Дунай в Переяславец, где средина моего владения и всякое изобилие ко мне собирается: из Греции серебро, золото и паволоки, вино и овощи различные; из Богемии и Венгрии серебро и кони; из России мягкая рухлядь, воск, меды и люди”.

Струва ми се, че Дунав за киевските руси е най-общ географски ориентир, нещо като Балканите и при употребата му съответният обект изобщо не се мисли като разположен точно на брега му, а на всякакво разстояние от него, като според някои извори той се намира дори и на левия бряг на Дунав.

Освен това дори и да е съществувал Малък Преславец, той надали е толкова голям и богат като Велики Преслав и изобщо налице са вече достатъчно много податки, а така също и съответните заключения на други автори, за да се приеме и твърди, че в случая става въпрос именно за този български град.

Победив болгар и дойдя до самого Дуная, он сел в городе Переяславе (Pereaslaw), сказав матери и советникам: ”Вот где моя настоящая столица - в середине моей державы. Из Греции ко мне везут паволоки (Panodocki - так! - А. Н.), золото, серебро и всевозможные фрукты, из Венгрии - серебро и коней, из Руссии - меха (Schora), воск, мед, рабов”.[Герб, 7].

Между впрочем до приблизително същата идея и за мотивите на Светослав за тези две войни, и за идентификацията на Переяславец като Велики Преслав по свой път и начин достига и А. Никитин [2009а].

У нас нет оснований не доверять рассказу Льва Диакона о подстрекательствах Святослава византийским двором к военным действиям против Болгарии, однако только в свете предположений о его родственных связях с болгарской династией становится понятным, почему выбор пал именно на него, а не на печенегов или угров. С другой стороны, приурочение автором ПВЛ намерения Святослава отправиться в «Переяславец на Дунае» (в котором вероятнее видеть не городок в низовьях Дуная, как то обычно считают, а болгарскую столицу Преславу/Переяславль) ко времени перед смертью Ольги, последовавшей 11.7.969 г., т.е. вскоре после смерти Петра Симеоновича, указывает на династическую подоплеку событий, что привело, в конечном итоге, к разделению не земель, а власти (на светскую и военную) между Борисом II и Святославом по принципу, хорошо известному у тюркских народов в древности, в том числе и у болгар.[192-199, вж. и срв. Брайчевский 2009, 89-93; Егоров 2009, 150-170; Пивоваров 2009, 1-3; Хабургаев 1994, 150].

И най-накрая, нека не оставяме без внимание и анализа по въпроса на И. Данилевский [2004], който независимо от много грубите фактически грешки по отношение на царската титулатура, разделянето на България, данъка на ромеите и др., все пак като че ли единствен в литературата обръща внимание на това, че в домонголска Русия за ”середа земли” се смята Йерусалим. Оттук според този проучвател Светослав иска да каже, че Велики Преслав за него е все едно Йерусалим, нещо като център на целия тогавашен Свят или по-точно – Новият Йерусалим [161-167].

Според нас тази представа на тогавашните руси напълно отговаря на действителността, защото дядото по майка на княз Светослав, цар Симеон Велики наистина построява най-красивия и най-големия в тогавашния Свят град, до което заключение ние пък достигаме в хода на изследването на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош:...

Освен това икономическите връзки по това време между България и киевското княжество са доста силни и здрави. Така например според Б. Рыбаков [2009] в началото на Х в. стотици руси, главно търговци, пребивават продължително в България и в столицата Велики Преслав има даже и руска търговска кантора [278-291].

По-нататък пак по времето на Симеон, но вече след Олег и по-точно по времето на неговия син княз Игор военно-икономическите връзки и контакти между българи и руси се засилват и заздравяват още повече и русите стъпват все по-често на българска земя. Първият път за самия княз Игор като че ли е през 920 г., когато русите имат поредния конфликт с печенегите [Никитин 2009а, 165].

[natan]

Светослав е категоричен че неговия Преславец /който той нарича малък/ се намира на Дунав.Когато той има възможност да избира между Дръстър и Преслав той избира Дръстър.Преслав е безнадеждено далеч от голяма плавателна река което е жизнено важно за Светослав и неговата армада от лодки.

Ето този град от картата на Blaeu,Walachia, Servia, Bulgaria, Romania се казва Прoславiца и е разположен точно на Дунав!?

[проф. Добрев]

http://forum.eurasica.ru/index.php?/topic/...0/page__st__360

проф. Добрев, обьясните, пожалуйста, свою точку зрения. Этот документ (письмо киевских евреев) считается самым древним на Руси. Похожая форма фиксируется и у арабов: Куяба. Константин Багрянородный употребляет название Κιοάβά. Где уверенность, что все это искажения от уже существующего названия "Киев"? Вполне возможно, знакомое нам название оформилось позже под влиянием славянского произношения.

Я думаю, что основателями Киева являются (тюрко-)болгары и точно они и наименовали его на основе соответствующего слова своего болгарского языка.

Подробнее:

Иван Добрев, ФУНДАМЕНТАЛНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА

Северните българи и русите

През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарските племена наброяват към тридесетина и те се разпростират и заемат по-голямата част от необятната територия между Байкал и Рейн от изток на запад, в това число и от Мала Азия и Балканите, и от Балтийско море до Средиземно море от север на юг, в това число и малка част от Апенините.

В противовес на това през Ранното Средновековие източнославянските племена се разпростират и заемат само незначителна част от западните земи на съвременна Европейска Русия и най-вече речните басейни, свързващи Балтийско море с Черно море [Трубецкой 2009, 1], докато сред множеството племена и народи, населяващи останалата и по-голяма част от тези земи, сравнително висок е относителният дял на болгарските племена и народи. Тези племена и народи съответно не само играят много по-значително-важна, отколкото славяните, обществено-икономическа, политико-идеологическа и културно-просветна роля в региона по това време, но и смесвайки и преливайки се в местните славянски племена придават и конкретно-определена специфика и на етногенезата, езика, антропологията, етнопсихологията, материалната и духовната култура и на формиращата се руска народност.

Исторически първото и начално обществено-икономическо и културно-просветно влияние и принос на прабългарите/болгарите към източните славяни датира от VΙΙΙ-ΙХ в., когато след разпадането на Стара Велика България на хан Кубрат племенното обединение на така наречените черни болгари, но всъщност и в действителност според общотюркската по принцип и собствено прабългарската в частност Цветова Геосимволика пределно вярно и точно, северните болгари мигрират и се разпростират на северозапад, като с течение на времето се смесват и преливат в местните славянски племена, включително и в най-източните западни славяни, които впоследствие ще станат част от етническата основа, върху която ще се образува полската народност.

През този период по своето обществено-икономическо и културно-просветно развитие и състояние северните болгари се намират на едно много по-високо ниво и стъпало от местните славяни, тъкмо поради което те полагат основите или пък изграждат такива градове като Фанагория, Тмуторокань, Чернигов, Тороцк, Путивль, Хунгвар, дн. Ужгород и др.

Специално за Киев, към средата на V в. тук е седалището на предшественика на хан Атила - хан Ругила, а към средата на VΙΙ в. той е столица на по-малкия брат на хан Кубрат - хан Шамбат, от времето на когото са разкопаните напоследък отбранителен ров и капище и който по този начин полага основите и на просъществувалата 2-3 века собствено прабългарска държава Северна Болгария или в по-старата терминология – Черна Булгария. Свидетелството доказателство за последното е това, че и понастоящем вътрешната крепост на Киев носи името Самбатос, докато Константин Багрянородни пък отъждествява тези две имена: И так, все они спускаются рекою Днепр и сходятся в крепости Киоава, называемой Самватас [Багр-Имп, 6-7].

От прабългаристична гледна точка името Шамбат е повече от прозрачно и се състои от собствено мли Сам, началният консонант на което в прабългарския език е звукът ш, и към което е прибавена средноперсийската по произход прабългарска титла бат, налице също така и в имената и на други прабългарски ханове като Бат-Органа, Бат-Баян, Ай-бат, Крум-бат и др. [Добрев 2004, 74-76].

При това положение и понеже извежда името Самватас едновременно от две прилагателни имена, повече от очевидно, единствено като лингвистико-ономастически пределно неграмотна трябва да се определи доста разпространената понастоящем ”тюрко-хазарска етимология”, според която то възниква на основата на ”sam- ("высокий, верхний") + bat ("сильный") со значением "верхнее укрепление", "высокая крепость", что соответствует реальному местоположению Киева” [срв. Бруцкус 1924, 18-20; Якубинский 19531 346-347].

От друга страна основател на Киев не може да бъдат нито хазарите, които изобщо нямат хан Самватас, както без всякаква аргументация, но и след лингвистически изобщо неиздържана етимологизация приема Р. Скрынников [2009, 15-19], нито пък по-късните дунавски прабългари от времето на хан Омуртаг, както допуска Г. Вернадский [2009] на основата на едно съвсем некомпетентно сближаване на много добре известния от гръкоезичните прабългарски надписи и при това повече от неясно защо съвсем погрешно изписания при него геннм Τζακαραρ [Бешевлиев 1992, 227-234] с мли Щок на един от тримата братя, които според легендата основават града [229], когато всъщност и в действителност според нас той е основан още по времето на прабългарите на хан Баламир към края на ΙV в., видно особено добре и от долуприведената прабългарска етимология на названието на града.

Между впрочем малко преди окончателното си установяване в Киев хан Шамбат се спира временно и в град на Кримския или Таманския полуостров, който от тамошните алани се назовава на негово име като Самкерц, т.е. ”град на Сам” [вж. и срв. Артамонов 1962, 373].

И към средата на ΙХ в., вече много добре се знае от летописите, а се приема и от съвременните изследователи, че на югоизток от Киев и чак до Днепър и Кубан в Приазовието се простират земите на Северна/Черна България на хан Алмуш, бащата на хан Арпад, за когото въпреки Е. Хелимский [2000, 433-435] изобщо не съществуват каквито и да е основания или причини да се приема и твърди, че е от хазарски произход. Именно за тази България летописецът съобщава: Знай, что так называемая Черная Булгария может воевать с хазарами. [Багр-Имп, 9,178-179, вж. и срв. Златарски 2009, 81-82; Бариев 2009а, 1-3; Гадло 1968, 3-25].

Специално хан Алмуш е съюзник и приятел на Асколд и той очевидно-безспорно е християнин, който след гибелта на Асколд построява църква над неговия гроб извън укрепленията на града и й дава името св. Николай, каквото е и християнското име на неговия приятел каган Асколд (М. Брайчевский).

Невежеството между впрочем тъкмо по този въпрос на руските историци е повече от пословично и достатъчно пълна представа за него дава следната извадка от специално-индивидуално изследване, посветено на Киевска Русия:...

Полагане основите наКиевското Княжество и руската държава

Всъщност и в действителност още от времето на хан Крум и хан Омуртаг североизточната граница на огромната и по територия, и по разнородно население империя Първо Българско Царство започва от най-източния край на билото на Карпатската верига, която образува широка дъга от запад на югоизток, напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р. Днестър в горното й течение, върви надолу по реката до големия завой малко след гр. Каменец-Подолск, устремява се на североизток и достига р. Днепър северно от гр. Кременчуг, тръгва надолу по течението на реката и излиза на най-северната точка на Черно море - Херсонския залив, източно от днешния гр. Одеса, така че северен съсед на българите по това време тук са славяните от Киевското Княжество [вж. Божилов 1979, 117-118; Добрев 2005, 10-11, срв. Вернадский 2009, 227; Багр-Имп, 109-110].

В началото на ІХ в. Киев е погранична хазарска крепост със смесено население главно от славяни езичници, хазари юдеи, северни българи и други тюрки тангристи, варяги християни, алани, хорезмийци зороастрийци, евреи търговци и др. Свидетелство и доказателство специално за присъствието в града на българи, вече примесени с алани, са откритите тук погребения чрез трупоизгаряне, които се датират към първата половина на Х в. (М. Каргер) [вж. и срв. Генис 2009, 4; Голб, Прицак 2009, 23-29,46; Каргер 1958, 136-137].

Името на града обаче си е чисто прабългарско по произход и то се образува на основата на късноантичното болг. *килев ”градец, градче”. Това нарицателно съществително име се съдържа още в прабългарския ойконим Шаркел, рус. Белая Вежа, а така също и в лексема от каменен надпис на гръцка графика и южнодунавски прабългарски диалект от втората половина на ΙХ в. от Североизточна България: ΟΧΣΙ ΤΖΙΤΜΑ ΓΙΛΕ - Охши, не отивай в града!

Етимологичната фонетична промяна л-й по принцип е типично-характерна за късноантичните и ранносредновековните прабългарски езици и диалекти и тя се проявява еднакво не само в такива прабългарски имена от V в. като едно от имената на хан Атила – Айбат, от *ал ”голям; велик” и бат ”княз”, също и в засвидетелствуваното във византийските извори от Приск под 448 год. име на неговия чичо - Ώηβάρσιος от *еуbеrs, а това пък от по-старо *аlаbars, но така също и в късноантичните или ранносредновековни прабългарски заемки в унгарския език като bojtorjбn, имаща за основа и начало болг. *baldпrgan ”балдъран” [вж. Добрев 2005, 98-100, срв. Вернадский 2009, 255-256; Кузьмин 2009, 18-19; Багр-Имп, 50].

Така възникналият и образуван на прабългарска езикова почва още през V в. ойкнм Киев с течение на времето преминава и се заема в езиците и на други племена и народи. По силата на това името съответно се и променя фонетически, съобразно специфичните черти и особености на конкретния език и така се получават редица негови националноезикови фонетични варианти. Такива фонетични варианти на името в средновековния еврейски език например са формите qiyyob (X в.), qiyob, qiyab (XII в.), kiyow/kiyew (около 1165 г.), qiyaww (XIII в.) и др. [вж. и срв. Голб, Прицак 2009, 13-14].

Наред с това, най-широко и постоянно-непрекъснато използвано през цялата му история първично-основно и най-старо име, през определени по-кратки периоди от развитието си и за по-тясно-ограничена, кратковременна и паралелно-самостоятелна употреба градът има още и такива имена като например Кийоба, гр. Κιοάβά [Багр-Имп, 6-7]. За това негово име може да се предположи, че то му е дадено от местните тюрки – болгари, хазари, черни клобуки, узи, печенеги и др., на основата на името на единия от известните от преданията и летописите трима братя, установил се за известно време в Киев, като към него е прибавена собствено тюркската по принцип и не съвсем ясно каква точно в частност дума географски термин оба ”село; град”, т.е. Градът на Кий.

Друго такова име на Киев с по-тясно-ограничена и кратковременна употреба е и ойкнм Ман Керман - Man Kerman ”великий город”. Спестявайки напълно преднамерено-съзнателно собствено лингвистичните и ономастикоетимологичните си резерви и съображения, сега и тук искаме само да отбележим, че това име обаче въпреки Ом. Прицак [Голб, Прицак 2009, 46-47] най-вероятно е куманско, а не болгарско преди всичко заради сравнително късния XII в., когато е образувано и се употребява, а така също и поради практическото отсъствие вече по това време в областта на прабългари, докато същевременно половците къпчаки навлизат все повече и повече в руските земи.

[проф. Добрев]

Ето този град от картата на Blaeu,Walachia, Servia, Bulgaria, Romania се казва Прoславiца и е разположен точно на Дунав!?

Но вляво от него е посочен като че ли и Тулча и така излиза, че този град е почти на устието на най-южния ръкав на Дунав, докато по принцип като че ли се смята, че Преславец е между Тутракан и Силистра?!?

Но от коя година е тази карта?

[проф. Добрев]

Коментар #3

Според Арий Христос не е равен на Бог-Отец, а само нему подобен (подобосъщен / ομοιούσιος),

Какво е основанието на Арий за такова твърдение? Самото писание:

Иоан 14: 28

Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене.

От този текст всеки непредубеден читател ще разбере именно това - Христос не е равен на Бог-Отец, защото Неговият Отец е по-голям от Него.

Говорил съм с ерудирани богослови как трябва да се разбира този пасаж от евангелието на Иоан. Те считат, че това твърдение Иисус прави под влияние на човешката Си природа - тоест това не е така.

Позволих си да се възползвам от този ваш постинг просто като идея, за да направя малка добавка в моя текст за Символа на Вярата:

Свидетелства и доказателства за християнизацията и предаването на русите от българите на българската книжнина, писменост и православна култура

Религиозно-богословски свидетелства и доказателства

Между впрочем тезисът на Арий за подобосъщието, а не единосъщието в Символа на Вярата като че ли има своите основания в думите на самия Спасител за неговото отиване при Отца и че Бог-Отец е по-голям от Него. Но заключението в тази насока всъщност се дължи на абсолютизацията на временната човешка природа на Спасителя и на изключително некоректно-неоснователната от тук генерализация, особено добре видно от сравняването на следните няколко стиха от Евангелие от Иоана:

9. Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца?

10. Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата.

11. Вярвайте в Мене, че Аз съм в Отца, и Отец е в мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.

28. Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене. [Иоан, 1317-1318].

[Skubi]

Здравейте!

На бързо. Ще се опитам да сложа портрета на княгиня Олга. После ще обясня защо.

[проф. Добрев]

Имам си лично предположение, с което не мога да обвързвам никого. По моему еретичните мнения, около които започват христологичните спорове, имат една обща черта - те имат за цел да разграничат отчетливо Бога от човека. В този смисъл не е случайно, че всички те произхождат от източните провинции: Сирия, Египет, Палестина, Месопотамия. За сирийското (семитско) население, макар и то да е покръстено, идеята за един напълно трансцендентен Бог е по-близка от тази за Богочовека. Точно както е при юдеите.

Затова отначало имаме ерес, която подчинява Сина на Отца.

Когато тя е оборена, отхвърлена и осъдена, се появява нова ерес - тя пък подчинява човешката природа на сина на божествената Му природа.

В семитското религиозно съзнание между божеството и човека има пропаст. Христос или не е Бог, или не е човек, средно положение за сирийските поданици на империята няма. А и двете крайни положения са осъдени като еретични, защото на ортодоксалните и доста философски настроени теолози им допада тъкмо сложната концепция за Богочовека с две воли и две природи.

Този местен, чисто ориенталски трансцендентализъм води по-късно и до иконоборството, струва ми се (неслучайно това става след завоеванието на арабите, които също са семити и трансценденталисти; има податки, че в Сирия и Палестина местните християни в първите месеци на завоеванието не могат да решат дали нашествениците от пустинята са друговерци или също са християни, макар и еретици, разбира се). И е съвсем естествено, че иконоборството тръгва от същите земи. Толкова по-необикновена е появата на фигура като свети Йоан Дамаскин тъкмо в Сирия, при това - в самия халифски двор.

Свидетелства и доказателства за християнизацията и предаването на русите от българите на българската книжнина, писменост и православна култура

Религиозно-богословски свидетелства и доказателства

Ето защо, повече от очевидно-безспорно борбата тук е на живот и смърт и даже цялата история на Светата Православна Църква, а и на цялото тогавашно човечество е само една изключително мащабна и неистово-жестока битка за Символа на Вярата. Тази битка се разгръща и преминава през редица етапи и крайности, много некоректно-непочтено определяни понякога като ереси, а поддръжниците им заклеймявани вулгарно-жестоко като еретици, подлежащи в някои случаи даже на физическо изтребление. Съвсем наскоро и то от много високопоставено духовно лице чухме даже у нас, че еретик бил и самият Папа, само че без да влиза в обсега на последната санкция.

Всъщност и в действителност всичко това означава ни повече, ни по-малко само и единствено жестоко-упорита борба и неудържим стремеж да се разбере и постигне рационалномисловно най-съкровено-непостижимото в същността и проявите на Господ-Бог и то непременно в светлината на най-новите постижения на общочовешкото научно познание, представяно от исторически конкретна научна школа, пък дори и от едно отделно-самостоятелно лице.

Не е толкова задължително, но все пак е повече от препоръчително всяка критика да бъде иманентна, т.е. вътрешно присъща или вътрешно мотивирана и насочена. Тъкмо поради това всякакви тук вулгарни социологизации под формата на аналогии и алюзии към съвременни партийно-политически интриги и боричкания са повече от неуместни [срв. Чилингиров 2009б, 1-3].

А на нас сега, техните тъй далечни следовници, от дистанцията на Времето не ни остава нищо друго освен да се прекланяме пред великата сила на Вярата и възхищавайки им се, да се питаме дали Те, Първите Християни наистина са човеци от плът и кръв или пък са от камък и желязо:

Глава 9. Соборное послание иллирийского Собора о вере.

«Иллирийские епископы Церквам Божиим и епископам азийского округа, Фригии, Карофригии, Пакацианы желают здравствовать о Господе. Собравшись в одно место и долго рассматривая спасительное учение, мы определили, что Троица - Отец, Сын и Святой Дух - единосущна. Справедливость требовала написать об этом и вам - не для того, чтобы почитание Троицы доказывать софистически, но чтобы говорить о Ней смиренно-мудренно. Это свое послание отправили мы к вам чрез возлюбленного нашего брата и сослужителя, пресвитера Элпидия. Не в писаниях рук наших, но в книгах Спасителя нашего Иисуса Христа написано: аз есмь Павлов, аз же Аполлосов, аз же Кифин, аз же Христов. Еда Павел распятся за вас, или во имя Павлово крестистеся (1 Кор. 1, 12, 13)?

Для нашего смирения и этого было бы достаточно, чтобы вовсе не писать к вам послания; но так как почти во всем своем округе вы проповедуете такое страшное нечестие, что Святого Духа отделяете от Отца и Сына: то мы сочли необходимым отправить к вам господина нашего и сослужителя Элпидия, с этим, полученным от царственных властей Рима посланием, чтобы он узнал, таково ли в самом деле ваше учение.

Да будут анафема все, проповедующие, что Троица не единосущна; да и тот - анафема, кто был бы обличен в общении с ними. Напротив тем, которые исповедуют, что Троица единосущна, уготовано царствие небесное. И так умоляем вас, братия, и не учить и не мыслить иначе; проповедуя всегда и везде, что Троица единосущна, вы возможете наследовать царствие Божие.

Говоря об этом, в своем послании, мы вспомнили, что надобно написать вам также о поставляемых епископах, или о поставлении сослужителей. В епископы должно поставлять мужей из вельмож, если они держатся здравого учения; а в противном случае избирать их из пресвитеров. Равным образом и пресвитеры и диаконы должны быть избираемы из духовного сословия, а не из гражданского или военного, чтобы они были неукоризненны во всех отношениях.

Впрочем мы не хотим писать вам много, потому что посылаем к вам одного из всех нас, господина нашего и сослужителя Элпидия, чтобы он тщательно исследовал ваше учение, таково ли оно, как мы слышали от господина нашего и сослужителя Евстафия. Если вы действительно находитесь в заблуждении; то, отложив ветхого человека, облекитесь в нового.

Тот брат и сослужитель наш Элпидий научит вас проповедовать веру истинную, что, то-есть, Святая Троица, единосущная Богу и Отцу, святится, прославляется и проявляется Святым Духом, что Отец в Сыне, Сын во Отце со Святым Духом во веки.

При Его явлении мы можем ясно исповедовать святую единосущную Троицу согласно с верою, древле изложенною в Никее и утвержденною отцами; проповедуя же эту веру, конечно избежим сетей пагубного демона а, уничтожив его, будем приветствовать одни других мирными грамотами и жить в согласии между собою.

Это послание мы написали с намерением дать вам знать, что отлученные ариане суть те, которые не исповедуют, что Сын и Святой Дух - из сущности Отца. Приводим здесь и имена их: Полихроний, Телемак, Фавст, Асклепиад, Аманций, Клеопатр. И все это так совершается в славу Отца, и Сына, и Святого духа, во веки веков, аминь.

Желаем вам здравствовать во Отце и Сыне Спасителе нашем Христе, со Святым Духом, многие лета. [Кирский 2009, 117-119].

[glishev]

От гледна точка на православната догматика папата, разбира се, е еретик. Това не е нещо ново.

[RIZAR]

Досега , като контрааргументи, т.е. в полза на това за небългарския и най-вероятно лодкарско- скандинавския произход на Олга не бяха представени никакви положителни научни сведения.

Налице са обаче 3 големи фактора, които не се взимат под внимание и до нине от защитницте на небъгларския произход -

1.Пренасянето на църковни книги, респективно продължителността на снабдяване с български книги в течение на целия Х ипървите десетилетия на ХІ век, се доказва от литературнатанаука с голяма точност. Преди Владимир християнизиранетообаче се извършва в ограничените рамки на индивидуалнотомисионерство и по своето значение то остава далече зад извършеното в края на Х век покръстване на целия руски народ с

всички културно-политически последствия от него.

2. На въпроса за фалшификациите и интерполациите на старитеруски исторически извори също така не желая да се спирам по-обстойно и ще засегна само някои отделни подробности, имащи

непосредствено отношение към покръстването на русите. Този проблем вече е изчерпателно изследван от Оболенски [1] , Шахматов [2]и Присьолков [3] , независимо от премълчаването на резултатите от изследванията им и обявяването им за ненаучни от цялата съветска историография.

Най-важния аргумент е интерполацията в житието на св. Олга и на св. Владимир

2.1. Първия камък о препъване е проблемите около произхода на св. Олга - разминаванията в житията са само върха на айсберга. Цялата политика провеждана последователно от Олга, Владимир и Светослав е в разрез, дори пряко анти политиката на досежните т.нар. ''про'' или направо ''варяжки'' князе.

Голям абсурдизъм в житието на св. Олга е , това ,че тя отишла, уж да се кръсти в Константинопол, пък видите ли дошла с придворния си свещеник, българина Григорий. Абсолютна недомислица е и желанието, на Багренородния , който наред със своя баща Лъв Мъдри са едни от най-начетените императори , да стане кръстник на жената за която уж желае едва ли не да се ожени !!!!????!!!

Желанието на интерполаторите е толкова неистово, че и собствените си императори, могат да направят на магарета ....

2.2. В житието на св. Владимир с неговото ''изпитание веры'' е направо комично ... Пейоративното отношение към българите (независимо ,че се визират Волжко-Камските) е доведено до крайна степен на абсурдност.

Накрая кратки бележки за руските автори, изказали се в подкрепа на българската теза.

- [1] Князь Михаилъ Андрѣевичъ Оболенскiй, НЕСКОЛЬКО СЛОВЪ О ПЕРВОНАЧАЛЬНОЙ

РУССКОЙ ЛѢТОПИСИ, Москва 1870, заедно с допълнението към него ИЗСЛЕДОВАНIЯ И ЗАМѢТКИ КНЯЗЯ М. А. ОБОЛЕНСКАГО ПО РУССКИМЪ И СЛАВЯНСКИМЪ

ДРЕВНОСТЯМЪ, Санктпетербургъ 1875. Тази книга е била унищожена от руската цензура веднага след нейното отпечатване и доскоро беше известен от неясамо един екземпляр в Държавната библиотека Пруско културно наследство вБерлин; неотдавна е открит обаче в САЩ още един непълен екземпляр, а от началото на 2009 година тази книга е на свободно ползване и в интернет _

http://rs242.rapidshare.com/files/13414554..._drevostyam.pdf

[2] А. А. Шахматовъ, РАЗЫСКАНIЯ О ДРЕВНѢЙШИХЪ РУССКИХЪ ЛѢТОПИСНЫХЪ

СВОДАХЪ [вж. бел. 14]; същ., КОРСУНСКАЯ ЛЕГЕНДА О КРЕЩЕНIИ ВЛАДИМIРА

(СБОРНИКЪ СТАТЕЙ ПОСВЯЩЕННЫХЪ ПОЧИТАТЕЛЯМИ АКАДЕМИКУ И ЗАСЛУЖЕН-

НОМУ ПРОФЕССОРУ В. И. ЛАМАНСКОМУ, II, С.-Петербургъ 1908, с. 1029-1153);

същ., ПОВΞСТЬ ВРЕМЕННЫХЪ ЛΞТЪ, I, Петроградъ 1916 – изследванията на

Агиографията на Борис и Глеб

Шахматов са преиздадени напоследък в две различни издания: А. Шахматов,

РАЗЫСКАНИЯ О РУССКИХ ЛЕТОПИСЯХ, Москва, Академический Проект, Жуковский:

Кучково поле, 2001 и А. Шахматов, ИСТОРИЯ РУССКОГО ЛЕТОПИСАНИЯ, І, 1-2,

Санкт Петербург: „Наука“+ 1//1+ 1//2 – естествено без статиите му+ които

не се съгласуват със становището на съветската и постсъветската наука-

[3] М. Д. Приселковъ, ОЧЕРКИ ПО ЦЕРКОВНО-ПОЛИТИЧЕСКОЙ ИСТОРIИ КIЕВСКОЙ РУСИ Х-ХI ВВ. (ЗАПИСКИ ИСТОРИКО-ФИЛОЛОГИЧЕСКАГО ФАКУЛЬТЕТА ИМПЕРА-

ТОРСКАГО С.-ПЕТЕРБУРГСКАГО УНИВЕРСИТЕТА, ч. CXVI, С.-Петербургъ 1913, Reprint: The Hague 1966).

[T.Jonchev]

А не се ли озадачава някой от следните два факта:

1.Олга прави посещение в Константинопол, не в Преслав.

2.В продължение на няколко века киевските митрополити се ръкополагат от Константинополския патриарх, не от българския.

Ако Олга е българска принцеса как се обяснява това?

[RIZAR]

А не се ли озадачава някой от следните два факта:

1.Олга прави посещение в Константинопол, не в Преслав.

2.В продължение на няколко века киевските митрополити се ръкополагат от Константинополския патриарх, не от българския.

Ако Олга е българска принцеса как се обяснява това?

Към 1. има политически аргументи. Проблем с Преславската политика Олга не е имала, напротив с Визанитя е имало от въпиюща нужда от преформатиране на взаимоотношенията. за пореден път казвам да погледнеш материали свързани с интерполациите на Нестор и други руски летописи. За топли скандинавски връзки и възвеличаване, съответно принизяване на различните клонове княжевски родове.

Също няма да е зле ,да погледнете и целия набор от информация около князете Борис и Глеб, които са синове на Владимир именно от българката.

Някои профани се изказваха в насока, че тя била от Волжските българи , странно защо , те не са бохмачи или бохмичи, както се говори пейоративно за волжските българи , а Християнски и забележи първите руски светци, канонизирани автоматично след смъртта си.

2.Друга насока, която мога да дам е тази - казваш в продължителен период - да , никой не оспорва. Но , от 988 до 1039 г. има един 50 годишен отрязък от време , на кого оставяш на Бъкингамския херцог ли ???

През 988г. по твърдо потвърдени извори в Русия пристига митрополит Михаил , който според северните и по-стари извори е наречен българин, а в по-новите летописи - сириец , де Киро на кирия (и Сиро на Сирия) .

Със същата последователност могат и самарянин , арменец и дори папуа-ново гвинеец да поставят на руския престол ,само и само да не излезе най-вероятното и правдивото.

В други интерполирани извори митрополит Киприан е сърбин .

А най-смущаващото в случая е, че св. Владимир няма нито древно житие, нито служба. Оставен е до XIII в., a според други източници до XVII в. в пъклото да гори заради пиянството си и 800 -те му наложници ...

Йончев, не е научно, а е чудовишно да унищожаваш книгите на твоите опоненти . Още повече е чудовищно пък да използваш цялата църковна и политическа конюнктура ,само и само да накараш един човек, в случая арх. Леонид , да промени своето кредо на 180 градуса. Прощавай , но това не е и Евангелско. Църковното йезуитство не се среща само на Запад. За книгите на Оболенски , които са останали в две бройки, какво да кажем.

А за най-известния български криптолог Всеволод Николаев, който от шеф на БАН е принуден да се спасява с емиграция ,само , защото е издал книга указваща на българския произход на св. Олга, какво да кажем - евала !??

[Ka40]

Голям абсурдизъм в житието на св. Олга е , това ,че тя отишла, уж да се кръсти в Константинопол, пък видите ли дошла с придворния си свещеник, българина Григорий. Абсолютна недомислица е и желанието, на Багренородния , който наред със своя баща Лъв Мъдри са едни от най-начетените императори, да стане кръстник на жената за която уж желае едва ли не да се ожени !!!!????!!!

Това за "придворния си свещеник, българина Григорий" - къде го пише? Може ли цитат на извора?