Княгиня Олга - дъщерята на цар Симеон, Елена

[T.Jonchev]

RIZAR, Вс.Николаев никога не е бил шеф нито на БАН, нито на Института за история към БАН. Най-интересното е, че дори не успяха да намерят документ, който да удостоверява, че някой го е направил професор - това сам той си го афишира и твърди, че бил професор в СССР, но в последствие се оказва, че и там не му е присъждано такова звание (нали ти е известно как се ставаше професор в соц-периода - у нас все още е така, за Русия не знам). Не познавам всичките работи на този човек, но онези, които познавам, са ... как да го кажа по-елегантно? - твърде оспорими. Той най-често замества доказателствата и аргументите с предположения, които тутакси на следващия ред вече обявява за факти. Неговият "научен наследник" в България се казва Божидар Димитров.

[проф. Добрев]

Пренасянето на църковни книги, респективно продължителността на снабдяване с български книги в течение на целия Х ипървите десетилетия на ХІ век, се доказва от литературнатанаука с голяма точност.

Преди Владимир християнизиранетообаче се извършва в ограничените рамки на индивидуалнотомисионерство и по своето значение то остава далече зад извършеното в края на Х век покръстване на целия руски народ с всички културно-политически последствия от него.

В житието на св. Владимир с неговото ''изпитание веры'' е направо комично ... Пейоративното отношение към българите (независимо ,че се визират Волжко-Камските) е доведено до крайна степен на абсурдност.

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=9079&page=2 - 25-01-2007, 17:03 - #41 - Guy de Mont Ferrand

А що се отнася до ролята на българите, и аз се присъединявам към хипотезата на byzantiner! Те според мен са играли ролята на посредници между Византия и Киевска Рус, особено след 1018 год. Което не значи, че трябва да се омаловажава тяхната роля за християнизацията на страната, макар че (поне в началото) са обслужвали пряко не българските, а имперските интереси.

Ние българите покръстихме русите и им предадохме българската книжнина, писменост и православна култура.

И все пак руският Кръстител е княз Владимир, в жилите на когото тече и българска кръв.

Но не само затова той заслужава много по-висока оценка от тази, която му дава сърбинът епископ Николай Велемирович:

проф. Иван Добрев, ФУНДАМЕНТАЛНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА

Святое Крещение Великой Руси

Върлият езичник, но хладнокръвно-пресметливият, далновидно-прозорливият и вещо-изкусният политик и дипломат княз Владимир не толкова под натиска на събитията, колкото в резултат на трезво-мъдра преценка и оценка на геополитическата обстановка, а така също и под натиска на изкючително важния и съществен факт от вътрешнополитическо естество, че 25-30% от поданиците му са вече християни, в това число и няколко от жените му, узрява бавно, но сигурно за това, че е настъпило времето да покръсти себе си и своя народ. Към всичко той отива без да бърза, последователно-методично, по най-различни пътища и средства, включително и посредством редица консултации на място при него в Киев със специално изпратените тук духовници от Волжска България и от редица други места или пък пак на място, но вече и главно в Цариград, където изпраща специална делегация, която да огледа тамошните християнски храмове и като присъства и на техните богослужения, да му даде съвет относно това коя все пак от предлаганите му религии да предпочете и избере.

Наред с това мъдро-практичният и грижовно-тактичен държавник княз Владимир наблюдава и има най-непосредствено впечатление от новопокръстените съседни племена и народи и от техните покръстители като дунавските българи и гърците, мюсюлманите волжски българи и арабите, хазарите и евреите, франките и римляните. Поради това у него се загнездва убеждението, че Великото Дело може да се доведе до своя благополучен край и завършек, а и съпровождащите го и неизбежни в подобни случаи вътрешни сблъсъци и сътресения може да бъдат сведени до минимум и даже избегнати, единствено и само ако и покръстители, и покръствани имат един и същи език, най-малкото за да могат да общуват и да се разбират помежду си.

Но не само и толкова точно това – той много добре вижда и разбира още, че покръстването на русите от страна на гърците непременно означава също така и силно политическо влияние, а може би дори и хегемония на Византия над Русия. А това той в никакъв случай не може дори и да си го помисли, камо ли пък да го допусне, най-малкото не толкова защото е потомък на онези руси, които са забивали преди това щитовете си на портите на Цариград, колкото че е правнук на българския цар Симеон Велики, от когото Светът е треперел или пък е гледал с подобаващия респект и е зачитал волята му.

Освен това самият княз Владимир дълбоко в душата си все още пази най-топли спомени от напевния южнославянски български говор на добрата си баба Олга, а пак при нея беше виждал и тези толкова красиво изписани в топло-яркочервени цветове загадъчно-неразбираеми български книги, така че към настоящия момент като покръстители на своя народ той вижда и приема единствено и само дунавските българи на цар Самуил, към когото и отправя молба тъкмо в този смисъл.

Точно тук отваряме малка скоба, за да кажем в един далеко по-конкретен, но не и по-страничен план, че Л. Гумилев [2009] приема и счита, че по това време княз Владимир е съюзник не на Византия, а на цар Самуил и в това си заключение той се основава на установения и описан от М. Приселков в публикация от 1913 г. контакт и преговори между тях, по силата на които Българската Патриаршия в Охрид трябва да изпрати на Киев книги, икони, квалифицирани богослови проповедници за борба с езичеството и свещеници учители, които да учат децата на славянско четмо и писмо [162-163].

Наред и независимо от всичко това по време на военно-наказателната си експедиция през 987 г. към североизточната граница на България напълно естествено Самуил не може да пропусне случая да не обсъди геополитическата обстановка със своя не съвсем далечен родственик и да се опита да го привлече на своя страна срещу Византия, докато Владимир пък използва случая да си осигури подходящите за Светото Кръщение духовници. Те двамата изобщо се разбират много добре на двата толкова близки славянски диалекта, още повече че Самуил говори до болка познатия на Владимир още от детството му тъжно-напевен език на неговата добра баба Олга, затваряме скобата.

Ето защо Василий се обръща за помощ към княз Владимир и сключва с него договор, съгласно който последният му предоставя за текущи военни нужди 6-хиляден военен отряд, а в замяна на това получава ръката на сестрата на императора, но за да стане това последното обаче, Владимир и неговият народ трябва да се покръстят.

Благодарение на руския военен отряд, който пристига в Константинопол най-вероятно след 4.04.988 г., Варда Фока е разгромен и княз Владимир започва да чака Василий да изпълни обещанието си за княгинята, а и за парите и златото. Второто обаче не се прави, поради простата причина, че хазната на Василий отново е празна, докато първото пък се забавя и протака по причина на това, че във византийския царски двор още от времето на Константин Велики е в сила най-строгата забрана княгини да се дават за жени на чужди владетели, особено пък непокръстени.

Изправен пред тази не особено благоприятно-оптимистична ситуация и за да бъде още по-убедителен, към средата на месец юли княз Владимир обсажда и превзема Херсон, който по начало е най-източният български град в Северното Причерноморие, но след падането на Източна България под византийско иго преминава в ръцете на гърците. По това време Херсон общо взето е християнски град (Л. Гумилев), в който към края на Х в. има сравнително многобройна българска диаспора, немалка част от която са бежанци от завладяната от гърците Източна България, и които българи тук си имат и собствен православен храм на име св. Иаков (М. Брайчевский) със свещеници българи.

Голяма помощ на Владимир за превземането на Херсон му оказва местен български свещеник на име Анастас, който в писмо, хвърлено със стрела, посочва откъде точно минава водопроводът на града. При този шантаж ромеите се предават, но пак по византийски, като набързо изпращат за жена на Владимир не княгиня чиста гъркиня, а българската княгиня Анна, която пристига по море в Херсон, придружена от български епископ и двама свещеници.

Още на другия ден в българската църква епископът на княгиня Анна в съслужение с местния гръцки епископ и тукашните български свещеници кръщава княз Владимир заедно с дружината му, като според вече отдавна възприетата и утвърдена за подобни случаи практика на него му се дава и християнското име на императора, т.е. Василий. Непосредствено след това князът се и венчава с княгинята, най-вероятно едва след което се и развежда с последната си законна съпруга, което за него, разбира се, е повече от добре дошло и поради много добре известни причини никак не му е трудно.

Повече от изключено е Владимир да не е открил измамата, но си е замълчал, защото най-вероятно още тогава е харесал младата българка, което, разбира се, си е напълно в негов стил. И все пак на тръгване от Херсон без каквито и да е угризения на съвестта и доста показно, а и вътрешно някак си немотивирано-неоправдано, русите разграбват и опустошават града, изпразват градската хазна, отнасят всякаква църковна утвар и потреба, дори и намиращите се там мощи на светци, икони, антични статуи на коне от градския площад и изобщо и князът, и дружината му се сдобиват от цялата тази военно-религиозна експедиция с несметни богатства и блага. Допълнително към всичко това Владимир взема със себе си и някои от местните български свещеници.

При завръщането си в Киев княз Владимир заварва тук и вече изпратената от цар Самуил доста многолюдна група от български духовници, състояща се от всички необходими за случая духовни рангове и чинове, като се започне от митрополита и се стигне чак до църковните певци, и снабдена с повече от нужната религиозно-богослужебна книжнина и църковна утвар и потреба.

Първата работа през тези дни на княз Владимир е да заповяда да се премахнат и разрушат статуите на езическите богове. След това на съвместна среща с ръководството на междувременно конструиралата се българска църковна мисия се взема решение за учредяване в Киев на митрополия и на епархии в Новгород, Переяславъл, Чернигов и Белгород и по този начин българите полагат основите и на Руската Църква. А поради тъкмо този ред и начин на нейното учредяване тя съвсем очевидно следва да се приеме за формално поставена под юрисдикцията примерно не на Цариградската, а единствено и само на Охридската Патриаршия.

Българските духовници и свещеници тук освен това започват да планират, организират, ръководят, направляват и осъществяват всички без изключение културно-просветни дела и дейности сред русите. По този начин българите полагат основите и на Руското Училище. В това отношение тяхна най-близка опора и подкрепа е самият княз Владимир, който независимо от майчините сълзи и вопли не се поколебава даже и със сила да принуди киевските сановници и боляри да изпратят децата си да се учат при българските учители свещеници.

Скоро след това княз Владимир насрочва Светото Кръщение и приканва с леко заплашителен тон гражданите на Киев да се съберат на брега на реката, където при подходящата тържественост и пищно великолепие от песнопения и багри българските свещеници ги кръщават и още там на място им дават християнски имена.

И макар че и до днес русите много добре помнят и разказват как ”их гнали в воду нагайками”, а има и отделни случаи на наранявания, пък дори и убийства, да не говорим за жестоко потушения от Добриня бунт на езичниците от Новгород и продължаващата десетки години след това по различни места невъоръжена съпротива срещу новата вяра, общо взето покръстването на русите протича сравнително гладко и безинцидентно.

Всичко това изобщо, благодарение на княз Владимир е толкова добре подготвено и организирано, толкова възвишено-патетично, че сега вече и особено след достатъчно пълно-подробното изясняване на тяхното съдържание, съвсем различно трябва да ни прозвучат и горецитираните редове от Татищев. Тъкмо поради това ние намираме за необходимо и полезно да ги цитираме и тук с непременно-задължителното пояснение, че като наемник на гърците Владимир наистина воюва срещу Самуил. Това обаче е вече след 1000-та година и лично на нас много би ни се искало то да не е било в онази последна и толкова злочесто-тъжна за всички българи битка, докато сега и тук става дума за неговата неуспешна война срещу носещите всички до един ботуши южни/черни българи, като самият Самуил е сбъркан със Симеон:

Война с болгарами. Крещение Владимира. Митр. Михаил. Епископы по городам.

После этого пошел Владимир на болгаров (булгаров) и, победив их, мир заключил и принял крещение сам и сыновья его, и всю землю Русскую крестил.

Царь же болгарский Симеон прислал иереев ученых и книги в достаточном количестве.

И послал Владимир во Цареград ко царю и патриарху просить митрополита. Они же весьма возрадовались и прислали митрополита Михаила, мужа весьма ученого и богобоязненого, который был болгарином, с ним 4 епископа и многиех иереев, диаконов и демественников (певчих) из славян.

Митрополит же, по совету Владимира, посадил епископов по городам: в Ростове, Новгороде, Владимире и Белгороде. Сии шедшие по земле с вельможи с войском Владимировым учили люд и крестили всюду сотнями и тысячами, сколько где удавалось, хотя люди неверные весьма о том скорбели и сожалели, но отказываться из-за воинов не смели.

Още на другия ден, но повече от сигурно, след като преди това, разбира се, получава съответните препоръки и указания от младата си, 27-28-годишна жена княгиня Анна, която също така се включва най-енергично-дейно и при това изключително компетентно във Великото Дело, като дори изписва от Константинопол архитекти и майстори строители, които построяват първата в руската история каменна сграда – катедралата Пресвета Богородица, княз Владимир се разпорежда да се открият училища, в които българските свещеници започват да учат децата и юношите от знатни семейства на четмо и писмо на български език и да ги подготвят за свещеници и монаси, като в тези училища се приемат и девойки.

Своята щедро-голяма лепта за Великото Дело внася и княз Владимир, който определя 1/10 част от личните си приходи да отиват за нуждите на Църквата. Започва строителството на нови църкви и манастири, в които първите свещеници и монаси са пак българи, така че кратко време след това само в Киев има близо 400 църкви. По четирите краища на страната се изпращат български митрополити и свещеници, които под охраната и съдействието на войска покръстват жителите на съответните градове и села; подпомагат и работят като учители в новооткриващите се училища; служат като свещеници и монаси в новостроящите се църкви и манастири и т.н.

По-нататък вече се изграждат и църковни съдилища, като тяхната дейност се регламентира и регулира от специално разработения в Митрополията и приет и утвърден от княз Владимир Църковен Устав. В този устав още тогава са залегнали редица фундаментални клаузи и наредби на семейното право, във връзка с престъпленията против нравствеността, отделно се формулират клаузи и се регламентира съдопроизводството срещу духовници и др. По този начин българите съставят и първата и основна нормативно-правна уредба не само на Руската Църква, но и на цялата руска държава.

Наред с това княз Владимир предприема специални мерки и за издигане престижа пред народа и на руската войска, поради което се разпорежда те повече да не се хранят в дървени, а само в сребърни съдове и прибори. Но той не забравя и не пропуска и бедния народ – в княжеския двор за тях раздават милостиня и парични помощи, а за тези от тях, които са болни или в провинцията, тези помощи се разнасят и им се донасят намясто.

Ето така, с Божието Слово на уста и с Божия Кръст в ръка поемат и кръстосват българите необятната руска земя, а подир тях уверено-бодро, смело, твърдо и неотклонно Великая Русь крачи към своето сияйно-светло бъдеще на най-могъщата, културно-издигнатата и просветена от самите българи чрез българска писменост и книжнина, велика славянска страна!

Именно поради всичко това вече много отдавна и чак до наше време правнукът на българския цар Симеон Велики Свети княз Владимир, подобно на своите предци Борис, Симеон и Елена-Олга, с приемането на Свето Кръщение и с покръстването и просвещаването и на неговия си народ, извървявайки през сълзи и страдания собствения си трънлив път и излизайки на най-правия си и светъл друм, се превръща в една от най-великите личности не само на Русия, но и на цялото Славянство, а поради това, което е била и си остава Русия за Света, даже и за цялото Човечество.

Тъкмо това, поради много добре обясними, но не и простими причини, цели и намерения няма как да забележи един сърбин висш духовник, за преголямо съжаление:

Велимирович, еписк. Н. Святой князь Владимир - креститель Руси

Проповедь о святом князе Владимире, произнесенная епископом Николаем Велимировичем 15(28) июля 1932 года в Белграде.

Приводится по изданию: «Новый журнал». М., 1995. № 2. С. 151—161.

Сегодня у наших русских братьев праздник - день прославления великого святого, отошедшего ко Господу 917 лет назад.

Этот русский праздник можно считать и национальным, и церковным, и государственным, и культурным. Ибо святой русский князь Владимир заложил краеугольный камень в основание, на котором в течение почти тысячи лет воздвигался храм русского Православия, росло и укреплялось русское национальное самосознание, русская государственность и русская культура.

Думаю, что все южные славяне, а сербы особенно, сердцем и душой должны участвовать в этом празднике наших русских братьев. Ибо наша совесть заставляет нас плакать, когда русские плачут, и радоваться, когда русские радуются. Велик долг наш перед Россией. Должен может быть человек человеку. Но и народ может быть должен народу. Долг Сербии перед Россией за помощь сербам в войне 1914 года огромен: все последующие поколения многие века не в состоянии будут возместить его.

Это долг любви, без раздумий идущей на смерть, спасая ближнего. Ибо нет больше той любви, как если кто положит душу свою за други своя, — это слова Христа.

Русский царь и русский народ, вступая в войну в защиту Сербии, будучи к ней не подготовленными, знали, что идут на верную гибель. Любовь русских к своим сербским братьям не убоялась смерти, не отступила перед ней. Разве можем мы когда-нибудь забыть, что русский царь, подвергая опасности и детей, и миллионы братьев своих, пошел на смерть ради сербского народа, ради его спасения? Разве можем мы не признать пред Небом и землей, что наша свобода и государственность стоят России больше, чем нам?

Смысл войны 1914 года, многим непонятный, многими оспариваемый, объяснен русской жертвой за сербов во всей своей евангельской ясности и несомненности. Ибо мотив самоотверженности, духовная потребность жертвы за ближнего — разве это не стремление к Царству Небесному? Русские в наши дни повторили Косовскую трагедию. Если бы русский царь Николай II стремился к царству земному, царству мелких личных расчетов, себялюбия, он и по сей день сидел бы на престоле в Петрограде. Но он выбрал Небесное Царство, царство жертвы во имя Господне, царство евангельской духовности, за что и сложил свою голову, за что сложили головы его чада и миллионы подданных. Еще один Лазарь! Еще одно Косово! Этот новый косовский завет открывает новую духовную глубину славян. Если кто-то в мире может и должен это осознать, то это — сербы.

Выбор, подобный этому, выбор подвига ради Царства Небесного, то есть того, что мир считает безумием, в русской истории совершался не однажды и не только в наши дни. Это длительный исторический процесс, пронизывающий всю историю России, от святого князя Владимира и до сего дня.

Первым этот выбор, вместе со своим народом, сделал князь Владимир; он направил ход русской истории в духовном направлении. Вместе с народом, говорю я, ибо и до него были те, кто искал Небесного Царства: это и бабушка самого Князя, святая равноапостольная княгиня Ольга, киевские первомученики Феодор и Иоанн и другие. Но Владимир первый пошел путем креста вместе со всем своим народом.

Конечно, этот выбор не мог быть им сделан без великой внутренней борьбы, гораздо более сильной, чем у князя Лазаря и последнего русского царя Николая II. Ведь им, как крещеным, уже по-христиански воспитанным людям, необходимо было решить: идти ли до конца по уже известному им пути христианства, христианской жертвы и стоять ли на нем до конца.

В то время как язычнику князю Владимиру, отец которого носил прозвище «дикий вепрь», необходимо было решиться на совершенно новый, на Руси неведомый и непроторенный путь. И вот князь, прежде не отказывавший себе ни в одном из земных удовольствий, наперсник разврата, мстительный и кровожадный, вдруг должен был духовно умереть и возродиться новым человеком, с новой душой, по глаголу Христа: Потерявший душу свою ради Меня, сбережет ее (Мф. 10, 39).

Я считаю, что решение пойти на смерть духовную может быть труднее и требует большего мужества, чем решение пойти на смерть физическую. Ибо та смерть, на которую решился тогда еще распутный князь, означала многократную, повседневную смерть, по слову апостола Павла: Я каждый день умираю.., братия (1 Кор. 15, 31). (еписк. Н. Велимирович) [вж. и срв. Благоев 2009а, 1-2; ~*~2009б, 2; Божилов 1979, 43,108-127; Брайчевский 2009, 143-145,178-185; Буданов 2009, 1-2; Васильев 2009, 146-147; Васильев М. 2009, 1-28; Велимирович 2009, 1-2; Владимир Крестител 2009, 3-4; Владимир Равноапостольный 2009, 1-12; Владимир (І) Святославович 2009, 2; Геллер 2009, 22-31; Гумилев 2009, 113,161-165; Экономцев 2009, 3-6; Златарски 2009а, 382-383,404-474; Карев, Сомов 20091, 6-7; Карташев 2009, 12-67; Крещение Руси 2009, 16-22; Лихачев 2009, 4-6; Пивоваров 2009, 9-10; Работники 2009, 1-2; Рыбаков 2009, 199; Скрынников 2009, 30-36; Соболевский 2009, 17-19; Татищев 2009, 6; Диак, 20-46; ИпатЛт, 95-96; ЛаврЛт, 3-13; ПВЛт, 25-36; Скил, 4-5; Яхъя, 10-20,69-94].

[Хърс Златния]

Ако ще още 100 страници да се изпишат по темата, отново ще трябва да се върнем на фактите, а не на измислиците. А фактите са:

1. Родителите на княгиня Олга са езичници. Това го пише черно на бяло в нейното житие.

2. Нещо повече - изрично е посочено, че майката на княгиня Олга е от народа на скандинавските варяги. Това също го пише в житието й.

3. Името на княгиня Олга също е скандинавско по произход.

4. Светослав поверява на Владимир (и на майка му Олга) управлението на Новгород - район, известен с това, че е обитаван от компактни групи скандинавски варяги. За разлика от Киев, например, където варягите са само управляващата прослойка.

5. Когато нейният син Владимир, по време на избухналата гражданска война в Киевска Рус (след гибелта на княз Светослав) го закъсва, той бяга при краля на Норвегия, с когото са роднини по майка. Това също го пише в руските хроники. Оттам Владимир се връща с над 6 000 скандинавски наемници, благодарение на които завзема Киев, убива доведения си брат и се провъзгласява за велик княз.

По-късно Владимир, за разлика от баща си, обаче, проявява стратегическо мислене и решава да се избави от своите роднини и съюзници - норвежските наемници, които дават воля на известните си наклонности да грабят и изнасилват де кого хванат в Киев.

Владимир елегантно ги изпраща на служба при ромейския император, нещо като "дар", като предварително го предупреждава за своеобразния им нрав. Съветва го да ги раздели на малки групи и да не ги държи в столицата, за да си няма неприятности.

Поздрави

[RIZAR]

RIZAR, Вс.Николаев никога не е бил шеф нито на БАН, нито на Института за история към БАН. Най-интересното е, че дори не успяха да намерят документ, който да удостоверява, че някой го е направил професор - това сам той си го афишира и твърди, че бил професор в СССР, но в последствие се оказва, че и там не му е присъждано такова звание (нали ти е известно как се ставаше професор в соц-периода - у нас все още е така, за Русия не знам). Не познавам всичките работи на този човек, но онези, които познавам, са ... как да го кажа по-елегантно? - твърде оспорими. Той най-често замества доказателствата и аргументите с предположения, които тутакси на следващия ред вече обявява за факти. Неговият "научен наследник" в България се казва Божидар Димитров.

Не се хващай за Всеволод , може и да няма тескере, но всички ония с тескеретата са го търсели по най-различни поводи за превод и дешифриране на трудни текстове.

Вярно е също, че например се е изказал, че персите на Дарий , докато отивали да тарашат Скития, минали и сделали Мадарския конник, но нима някой от този форум е на различно мнение ,че той има много общо с иранската култура ???

Това е само 1/10 от отговора, който очаквах. А относно професарлъка на Божо и сие, няма какво да говорим. ''Петър Бакшич'' му е ''малката'' докторска, а за голяма , никой не смее и да попита ...Така са работите и в историческия, и в Богословския и в много -много други учебни заведения.

[RIZAR]

Ако ще още 100 страници да се изпишат по темата, отново ще трябва да се върнем на фактите, а не на измислиците. А фактите са:

1. Родителите на княгиня Олга са езичници. Това го пише черно на бяло в нейното житие.

2. Нещо повече - изрично е посочено, че майката на княгиня Олга е от народа на скандинавските варяги. Това също го пише в житието й.

3. Името на княгиня Олга също е скандинавско по произход.

4. Светослав поверява на Владимир (и на майка му Олга) управлението на Новгород - район, известен с това, че е обитаван от компактни групи скандинавски варяги. За разлика от Киев, например, където варягите са само управляващата прослойка.

5. Когато нейният син Владимир, по време на избухналата гражданска война в Киевска Рус (след гибелта на княз Светослав) го закъсва, той бяга при краля на Норвегия, с когото са роднини по майка. Това също го пише в руските хроники. Оттам Владимир се връща с над 6 000 скандинавски наемници, благодарение на които завзема Киев, убива доведения си брат и се провъзгласява за велик княз.

По-късно Владимир, за разлика от баща си, обаче, проявява стратегическо мислене и решава да се избави от своите роднини и съюзници - норвежските наемници, които дават воля на известните си наклонности да грабят и изнасилват де кого хванат в Киев.

Владимир елегантно ги изпраща на служба при ромейския император, нещо като "дар", като предварително го предупреждава за своеобразния им нрав. Съветва го да ги раздели на малки групи и да не ги държи в столицата, за да си няма неприятности.

Поздрави

Златен , май не си чел, дори нито един съветски автор, по въпроса за варягите, дори и да пренебрегнем щекотливия Гумильов, който в контекста на своята схема и кондиция, заявява, че варяжките групи в Киевска Рус, са били просто изхвърлените пасионарни северняци, които едвам са били търпяни от своите сънародници. Та тия северняци, според Гумильов, а той се води , по акъла на още 50 професора, като по-значителни може да се споменат - Греков, Лихачов, Рибаков, Артамонов и други, им се е търсело цаката още от безобразно слабите си походи свързани с Хазарския каганати след 913-5 г. и особенно след 944г. , когато изчезват Игор и сие. На следващия план излиза Олга. Странно защо, самите немски хронисти , които трябва да знаят, че Олга- Олег (ХЛГу) означава скандинавска титла , я наричат , чисто и просто - "Елена, царица на ругите" - подробности търси у М. Приселков. Очерки по церковно-политической истории Киевской Руси X-XIIв. СПб., 1913, 12-15 .

Апропо, не знам , колко пъти да ти повтарям , че никое официално житие не говори за измислен ''скандинавски'' произход !!!!

Всички говорят , за несъществуващия през Xв. Псков, където Олга била лодкарка ... ;

Егаси , лодкарката ,спретнала такива стратегически ходове и кампании и обърнала хода на историята на Киевска Рус на 180 градуса ...

[Ka40]

май не си чел, дори нито един съветски автор, по въпроса за варягите, дори и да пренебрегнем щекотливия Гумильов,

Ти остави съветските историци, я кажи какво стана с извора, в който пише за "придворния си свещеник, българина Григорий". Или такъв извор просто няма?

[проф. Добрев]

А не се ли озадачава някой от следните два факта:

1.Олга прави посещение в Константинопол, не в Преслав.

2.В продължение на няколко века киевските митрополити се ръкополагат от Константинополския патриарх, не от българския.

Ако Олга е българска принцеса как се обяснява това?

Княгиня Олга се кръщава повторно в Цариград по чисто политически съображения и по-точно, за да легитимира себе си и Русия като ортодоксалнохристиянски, каквито те не са до този момент, защото самата тя е кръщавана по българския християнски обред, който не се приема нито от константинополския патриарх, нито пък от римския папа.

Тази легитимация тя не може да получи от Преслав, независимо че през 927 г. е призната автокефалността на Българската Православна Църква.

Киевските митрополити през периода 989-1038 г. са българи - първият е Михаил, а последният - Иван Дебърски.

След неговата кончина, пак по политически съображения, русите си изискват грък за митрополит, с което като цяло в Киевска Русия се отива към една сравнително чувствителна провизантийска ориентация.

[Ka40]

Княгиня Олга се кръщава повторно в Цариград по чисто политически съображения и по-точно, за да легитимира себе си и Русия като ортодоксалнохристиянски, каквито те не са до този момент, защото самата тя е кръщавана по българския християнски обред, който не се приема нито от константинополския патриарх, нито пък от римския папа.

Затова първата работа на ромеите като покоряват България, е наново да покръстят българите - тъй като били кръстени по българския християнски обряд, който не се приема от константинополския патриарх. След това пък Асен и Петър, като освободили българите, първата им работа е била да ги покръстят отново, тъй като били кръстени във византийски християнски обряд и трябвало да се върнат към обряда на дедите си.

[Иванко Тертер]

всеки може да прочете думите ти:

"Затова първата работа на ромеите като покоряват България, е наново да покръстят българите - тъй като били кръстени по българския християнски обряд, който не се приема от константинополския патриарх. След това пък Асен и Петър, като освободили българите, първата им работа е била да ги покръстят отново, тъй като били кръстени във византийски християнски обряд и трябвало да се върнат към обряда на дедите си".

Тъй като съм оставил датата и часа им коректно, а и те са непосредствено преди моя отговор.

"... е наново да покръстят българите - тъй като били кръстени по българския християнски обряд /арианство/, който не се приема от константинополския патриарх и папствато /тогава единни още/. При Борис І може да се приеме, че официалната религия става христианството, но не от "ариански" тип, а т.нар. "православен". Това е т.нар. покръстване на билите и дотогава христиани /ариани/ и сънародниците им езичници или друговерци."

плюс това съм добавил под цитата следното:

Ако го беше завъртял по този начин, щеше да си още по-близко до вероятната хронология на събитията от ІХ-Х век

Това не е ли показателно, за това чии думи /умнотии/ са твои и кои не /"тъпотии"/?

бел: в горните кавички е дума от потребителския речник на потребителя "Ка4о", което цитирам коректно.

[Ka40]

Ако го беше завъртял по този начин, щеше да си още по-близко до вероятната хронология на събитията от ІХ-Х век

Цитатите за това са цитати за да се дават 1:1, а не да се бае по тях. Цитирай правилно, па после добавяй каквото си искаш. Крайно неетично е да пипаш цитат и да пробутваш тъпотиите си като чужди мисли - някой току виж е помислил, че глупостите, които си добавил са мои мисли.

Господа модератори, ако обичате, изтрийти последния пост на лицето Иванко Тертер

[RIZAR]

Ти остави съветските историци, я кажи какво стана с извора, в който пише за "придворния си свещеник, българина Григорий". Или такъв извор просто няма?

Професор Добрев, помогнете, ако обичате с цитата, сега нямам под ръка, нужния извор.Но , мога да открия след като се поосвободя малко, че съм доста зает.

[Ka40]

"... е наново да покръстят българите - тъй като били кръстени по българския християнски обряд /арианство/, който не се приема от константинополския патриарх и папствато /тогава единни още/. При Борис І може да се приеме, че официалната религия става христианството, но не от "ариански" тип, а т.нар. "православен". Това е т.нар. покръстване на билите и дотогава христиани /ариани/ и сънародниците им езичници или друговерци."

плюс това съм добавил под цитата следното:

Ако го беше завъртял по този начин, щеше да си още по-близко до вероятната хронология на събитията от ІХ-Х век

Това не е ли показателно, за това чии думи /умнотии/ са твои и кои не /"тъпотии"/?

бел: в горните кавички е дума от потребителския речник на потребителя "Ка4о", което цитирам коректно.

И какво - усете се че си сгазил лука, ама вместо да си изтриеш малоумщините, реши да си редактираш поста, с което още повече обърка лай..та, които сътвори. За твое съжаление, твоят оригинален пост е запазен в моя цитат, а там няма как за пипаш.

[Ka40]

Професор Добрев, помогнете, ако обичате с цитата, сега нямам под ръка, нужния извор.Но , мога да открия след като се поосвободя малко, че съм доста зает.

Щом от Добрев искаш помощ, работата е ясна. Сигурен бях, че няма такъв извор, ама все пак бях длъжен да попитам.

[RIZAR]

Щом от Добрев искаш помощ, работата е ясна. Сигурен бях, че няма такъв извор, ама все пак бях длъжен да попитам.

Има такъв извор!!!!!!

В книгата на Вс. Николаев, арх. Леонид, епископ Нестор (не руския, от XIв. ,а български доктор, който е завършил в СССР през 60-те години и е имал достъп до руските първоизточници) и др. цитират Йоакимовската летопис. Но не е само тя.

[Ka40]

Има такъв извор!!!!!!

В книгата на Вс. Николаев, арх. Леонид, епископ Нестор (не руския, от XIв. ,а български доктор, който е завършил в СССР през 60-те години и е имал достъп до руските първоизточници) и др. цитират Йоакимовската летопис. Но не е само тя.

Цитирай извора. Самият извор. В писанията на Всеволод Николаев и други подобни, можеш да прочетеш, странни неща, които нямат нищо общо с истината.

Докато не цитираш самия извор и то както си трябва: изворът е ......., публикуван в......., на страница.... ето какво пише......, то нека приемем, че такъв извор не съществува.

[RIZAR]

Има такъв извор, нема да си го изсмуквам от пръстите я ..???

Като ти казах, че в никой извор извън Русия не са и чували за измислена княгиня "Олга", нещо стана ли ??? Не си взема поука. Няма никаква Олга - според руските историци "Хлгу"- означава конунг или някаква там скандинавска титла. След дълги компаративни изследвания , всички нови руски историци , се изказват по мнението , че след 944-945 г. е сменена управляващата ''варяжка'' династия. А, че Елена, не може да е нито псковитянка, защото -

1. Няма такъв град през 900-950 г.

2.Много е на майната си и въобще не може да става въпрос за някакво включване на Псков в управлението на Киевска Рус, все едно цар Симеон да ожени сина си за дъщерята на Ханко от село Асеня ...

3. Нито един стар извор не индикира руския произход на Олга, а говори за ''довеждане'' и то от бая далеч ;

Като искаш извора от мен, конкретно ,ще те помоля да бъдеш малко търпелив, ще ти дам посочка.

Ето и ''българските '' извори за Олга -

"Летописец руских царей" :

"Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд."

"Родословец на руских князей":

"Игоря же (Олег) жени в Болгариях, поят за него княжя именем Олгу. И бе мудра велми."

[Ka40]

Има такъв извор, нема да си го изсмуквам от пръстите я ..???

Напълно възможно, като гледам как използваш другите извори, въобще няма да се изненадам такъв извор да няма или просто да пише нещо съвсем различно.

[проф. Добрев]

Професор Добрев, помогнете, ако обичате с цитата, сега нямам под ръка, нужния извор.

За презвитер Григорий съобщават Йоакимовски Летопис, Ипатиевски Летопис, Багрянородни и др.

Руските и украинските медиевисти изобщо не подлагат на съмнение присъствието на българския презвитер Григорий до княгинята, само че не са в състояние да дадат задоволителен отговор на въпроса какво прави той там и как е попаднал в Киев.

Много важна и съществена податка за идентификацията на личния духовник на княгинята като презвитер Григорий от Преслав е прочутият Изборник Святослава, който всъщност се оказва, че е Симеоновият Сборник.

Княгиня Елена-Олга и презвитер Григорий

Княгиня Елена пристига в Киев, придружена от своя учител и духовен наставник, съратника на цар Симеон в Преславската Книжовна Школа; вече бившия монах и изпълнител на най-високата църковно-административна длъжност ”клирик на всички български църкви”, а след евентуалното си завръщане от Киев и ”впоследствие епископ Мизийски (т.е. Български)” (Ас. Чилингиров), но всъщност третият поред патриарх след признаването автокефалността на българската църква през 927 г. с договора, сключен между цар Петър и Роман Лакапин (В. Златарски), и четвъртият преславски патриарх, който се споменава в Бориловия Синодик от 1211 г., презвитер Григорий, първата и основна задача на когото е да извърши венчавката на царската дъщеря по християнския канон, независимо че княз Игор е езичник [вж. и срв. Златарски 2009, 363; История на България 1981, 322; Пивоваров 2009, 8; Снегаров 1995, 6-8; Чилингиров 2007, 2].

Според А. Никитин [2009а] това е свещеникът, ”наличие которого в свите княгини всегда вызывало удивление исследователей” [186], но според нас това е Сивият Кардинал, Човекът в Сянка, подбудителят, организаторът, помощникът, ръководителят и довършителят на всяка една без изключение стъпка и начинание на княгинята, който не просто предизвиква учудването на изследователите, а направо разваля и праща по дяволите всички техни пасианси и теоретични построения, ако в тях не е намерено неговото истинско място и роля и ако не му е дадена оценката, която той наистина заслужава.

Ето защо тъкмо сега и тук поясняваме, че по принцип презвитерът е свещеник, който има право да води литургия, и привеждаме следния текст илюстрация на тази наша мисъл:

Решающее значение имеет тот факт, что в состав свиты киевской княгини во время ее приема в константинопольском дворце-входил священник (поп - ?????) Григорий [Const. Porph. De Cer., II, 15]. Опровергнуть значение этого свидетельства пока еще никому не удалось. Высказывалось, например, предположение, что этот пресвитер был переводчиком [381, с. 238], но оно не выдерживает критики: переводчики в списке лиц из свиты княгини упомянуты отдельно. Другие исследователи высказывали мысль, что Григорий принадлежал к константинопольскому клиру [13, с. 299—300], но Порфирогенет называет пресвитера среди особ, прибывших вместе с Ольгой из Киева, входивших в ее окружение и вместе с ней получивших императорские подарки.

Понятно, что княгиню-язычницу христианский священник не мог сопровождать, даже если бы его роль имела сугубо практический характер. Следовательно, не подлежит сомнению, что Ольга стала христианкой еще до прибытия в византийскую столицу. Когда же состоялось ее крещение реально? Считаем, что на этот вопрос можно дать вполне определенный ответ, примиряющий, казалось бы, безнадежно противоречивые свидетельства. [Брайчевский 2009, 81].

Най-важното и повече от красноречиво свидетелство и доказателство за това, че княгиня Олга наистина е българка и то тъкмо дъщеря на цар Симеон се явяват личността и делата на презвитер Григорий, който още от момента на отпътуването от Велики Преслав нататък и чак до края на живота си се намира неотлъчно и при всякакви обстоятелства край нея. От тук безспорно следва да се направи още и изводът, че той освен всичко останало е и много близък приятел на царя, единствено на когото царят пък може да повери съдбата и дори живота на скъпото си чедо. На това най-високо доверие и заръка презвитерът отговаря впоследствие с неотстъпната си подкрепа и най-мъдрите си съвети и напътствия, а може би дори и с най-нежните си грижи, за да понесе и той най-накрая горчиво-тъжния жребий да я погребе самолично съгласно християнския обичай, но колко жалко, на потайно място, защото родният й син езичник не иска това да се направи публично [вж. и срв. Рыбаков 2009, 315-316].

Със сигурност към 920 г. презвитер Григорий Мних продължава да живее и твори във Велики Преслав наред с такива имена като княз Симеон, презвитер Наум, епископ Константин Преславски, презвитер Йоан Екзарх, черноризец Докс, презвитер Йоан, черноризец Тудор Доксов и др. Главното и същественото за всички тях е това, че те получават своето образование в Славянската Школа на патриарх Фотий или в Магнаурската Школа към императорския дворец Магнаур в Константинопол, а повечето от тях – последователно и в двете учебни заведения, и че тяхната научна ерудиция започва от Омир и Аристотел и през риториката, аритметиката, геометрията, астрономията и т.н., преминава към рисуването, музиката и т.н.

Презвитер Григорий е един от колосите, както се изразява проф. Ив. Гълъбов, на българо-християнското културно-просветно движение от края на ΙХ и началото на Х в., защото в своя послеслов към старобългарския превод на старозаветното Осмокнижие той пише, че е извършил превода при българския княз Симеон, ”сина на Борис”, т.е. тук Борис не е наречен ”свети” понеже все още не е канонизиран, и ”по повеля на същия книголюбец княз Симеон, по-точно казано христолюбец”.

Всъщност това е времето, когато Симеон все още не се титулува ”цар и самодържец на всички българи”, което той започва да прави чак след битката при Ахелой през 917 г., така че превода си презвитерът във всички случаи завършва едва през наистина малко длъжкия отрязък от време 918-923 г., когато княз Борис е обявен за светец, но пък и малко преди 922-923 г., когато и Гръцката Църква признава неговата канонизация [вж. и срв. День памяти 2009, 9; Экономцев 2009, 5; Корисян-Меонлина 2009, 1; Св. Наум Преславско-Охридски 2009, 2; Табов 2009, 84-85; Трендафилов 2009, 2-3].

В историята на българската литература Презвитер Григорий остава като писател новатор, който пръв започва да пише книги със светски характер и тук например е гражданската и църковна история на гърците от Йоан Малала, която той не само превежда, но и допълва с текстове от други летописи, като на много места пояснява гръцките божества със славянски; неговият превод на историята на Александър Велики, когото той нарича син Перунов (Зевсов); преводът му на части от Илиадата и Одисеята, в който той представя Ахил като българин, а българи са и неговите войници мирмидонци и др., като преводите му, в това число и превода му на известната хроника на Амартол, много скоро минават в другите славянски литератури и от тях главно се ползуват славянските летописи [Ангелов 1978, 48-55; Болгария 2009, 2; Москов 2009, 8-9].

Княгинята и нейният наставник най-вероятно тръгват за Киев след 920, но непременно малко преди 927 г., когато е кончината на цар Симеон, като презвитер Григорий взема със себе си необходимата му за в бъдеще религиозно-богослужебна книжнина. А непосредствено преди самото тръгване и изпращане, преценявайки, че там в Киев ще бъде много по-полезен и даже повече от необходим, цар Симеон му дава и съставения и написан от самия него, презвитера, преди десетина години и подарен и поднесен му лично на него, Симеон, в качеството му и на княз български, но така също и на съратник и даже и най-близък приятел, ръкописен сборник, състоящ се от три големи дяла - богословски, включващ части от Библията със собствено тълкуване на някои от особено неясните места в нея; исторически, с четири исторически съчинения и български летопис, малка част от който вече в наше време ще стане известна главно под наименованието Именник на Българските Ханове; нравствено-образователен и практично-поучителен, съдържащ главно съчинения с практични съвети и развлекателни истории от разни области на живота, но също и статии по философия, логика, лингвистика, църковна поезия, история, география, математика, астрономия, ботаника, зоология, медицина или общо 783 заглавия, цял един ”компедиум от средновековната наука” (Ас. Чилингиров) или чисто и просто ”Старобългарска Енциклопедия” според акад. Шахматов, и с поставения още тогава дарствен надпис автограф и посвещение: В чест на великия между князете Симеон! [вж. и срв. Божилов 1983, 63; Экономцев 2009, 1-2; Из Изборника 2009; Пеев 2009, 4-7; Тематика и типы 2009, 7; Чилингиров 2007, 1-3; ~*~2009а, 2].

Всъщност това в действителност е много добре и все още широко известният в цялата световна славистична наука като Изборник князя Святослава 1073 года, но най-малкото единствено у нас като че ли доста отдавна под името Симеоновият Сборник, а съвсем отскоро и като Цар Симеоновият Съборникъ, старобългарски ръкописен сборник, който презвитер Григорий написва и съставя около 913-914 г. (Ас. Чилингиров), но според други пък - около 915 г. (История на България).

Потвърждение и доказателство за това, че именно и единствено презвитер Григорий е първият преносител на българската книжнина и писменост в Русия и то тъкмо по поръка и от името на цар Симеон, се явява най-напред много отдавна и добре известният на руските изследователи факт, че първите руски книжовници разполагат и се ползват от библиотеката на българските царе, сведението за което ние заимстваме тук от И. Данилевский [2004], който обаче наред с всички останали продължава да недоумява и да лансира какви ли не предположения относно това кога и как тази библиотека попада в Киев:

Косвенные данные о круге чтения древнерусских летописцев

Традиционно круг чтения летописца ограничивается перечнем греческих хроник, апокрифической литературы и Священного Писания. При этом иногда подчеркивается, что на Руси эти произведения могли быть известны только в славянских переводах (очевидно, имеются в виду переводы болгарские). Однако у нас есть известные основания, чтобы предполагать бульшую начитанность древнерусских книжников.

Прежде всего, по гипотезе М.В. Щепкиной (поддержанной многими исследователями) в их полном распоряжении, видимо, находилась библиотека болгарских царей. Об этом, в частности, свидетельствует то, что на славянском юге в XIV в. отсутствовала преславская традиция текста Св. Писания. Следовательно, на Русь она попала не в ходе миссионерской деятельности накануне или сразу после крещения, а в составе библиотеки болгарских царей.

Она была целиком перенесена в Киев либо в результате захвата ее князем Святославом (в один из двух его походов на Преслав в 967 и 971 гг.), либо после ее захвата Иоанном Цимисхием в 971 г. (в этом случае она поступила на Русь в виде приданого царевны Анны при ее вступлении в брак с князем Владимиром). Во всяком случае, значительная часть самых ранних древнерусских книг представляла собой непосредственные копии с рукописей этой царской библиотеки (Изборник 1073 г., Учительное евангелие Константина Болгарского, Слова Ипполита Римского об антихристе, Остромирово Евангелие, Евгеньевская псалтырь, Псалтырь с толкованиями Феодорита Кирского, не дошедшие до нашего времени Толковые пророки по списку попа Упыря Лихого 1047 г. и др.). Это подтверждается и анализом текстологических особенностей славянских библейских рукописей.

К сожалению, состав этой библиотеки неизвестен. Она, видимо, хранилась в Киеве и погибла во время ордынского нашествия в 1240 г. Не исключено, что в ее составе были и неславянские рукописи, поскольку в самой Болгарии, несомненно, занимались переводами. [111].

Наред с това в качеството на подобно или близко, но все пак сравнително по-общо и достатъчно мащабно потвърждение и доказателство за това, че именно и единствено презвитер Григорий е първият преносител на българската книжнина и писменост в Русия и то тъкмо по поръка и от името на цар Симеон, трябва да се приеме много отдавна започналият и все още незатихващ спор на руските изследователи за това кога и от кого точно е пренесена на руска почва българската писменост и книжнина.

Последно-други свидетелства и доказателства за княгиня Елена

Свидетелства и доказателства за това, че княгиня Олга е българка по произход и че тъкмо презвитер Григорий е съставител и автор на въпросния сборник има и в руската историко-богословска литература в лицето на подробно-задълбочените изследвания тук на архимандрит Леонид (1822-1891), до които за преголямо съжаление само като списък на заглавия ние успяваме да стигнем благодарение на анонимна творческо-биографична бележка с библиография в Интернет. Независимо от това тази бележка е напълно достатъчна, за да се види и разбере, че научният интерес, старания и усилия на отеца са съсредоточени главно върху старобългарските ръкописи в Русия, а така също и върху приемането и разпространението на Християнството от българи и руси, именно поради което сред неговите съчинения под съответните номера се намират и следните:

262. Откуда родом была святая великая княгиня русская Ольга? (заметка по поводу сведения из летописца библиотеки гр. А. С. Уварова) // Русская старина, кн. 7, с. 215–224.

266. Древняя рукопись // Русский вестник, кн. 4, с. 1–24. [Содержание: 1. Изборник Болгарского презвитера-мниха (иеромонаха) Григория и уцелевшая часть памятника. Первоначальный Славянский Хронограф или «Еллинский Летописец»,– болгарской редакции, X века. Презвитер-мних Григорий. Значение его Изборника в деле христианского просвещения киевских руссов времен великой княгини Ольги. 2. О трех сочинениях, входивших в состав «Изборника Григориева», по списку XIII века: а) Апокалипсис толковый, б) Сборник, ныне именуемый Святославов, 1073 г., в) Сборник Пчела.] [Труды архимандрита Леонида 2009, 2-17, срв. Михайлов 2009, 18].

Не бих казал, че са особено много на брой българските, руските и чуждестранните изследователи които знаят тези студии на архимандрит Леонид, да не говорим за това да си направят и съответните изводи и заключения, именно поради което привеждаме тук два абзаца от съответните проучвания на съвременни руски изследователи, очевидно не си поскъпили труда да се поровят и в тази насока:

Олёна-Елена это христианское имя Ольги. Выходит, что Ольга была христианкой в момент замужества? Объяснение мы находим в историческом сборнике XV века, в которой цитировался отрывок древнего летописца. Сведения из этого сборника опубликовал в 1888г. в июльском номере «Русской старины» обнаруживший сборник архимандрит Леонид (8). Из текста следует, что Ольга была болгарская княжна, и что город Плесков (так в Ипатьевском и Радзивилловском списках) это не Псков, а Плиска - первая столица Болгарии. [Пивоваров 2009, 8-9].

Одним из дружинников Олега, вероятно знатным, был молодой Свенельд. Из похода Свенельд привез жену - болгарку, дочь от этого брака была названа в честь Олега Ольгой. (Это по АВ). Когда она подросла, то стала женой уже постаревшего князя Игоря. В 1888 году архимандрит Леонид в статье «Откуда была родом св. великая княгиня русская Ольга» сообщал, что согласно историческим документам XV века он нашел, что Ольга была родом из болгарских князей. [Сахаров 2009а, 6].

КОНСТАНТИН БАГРЯНОРОДНЫЙ, О ЦЕРЕМОНИЯХ, Книга II, Глава 15-я

Второй прием Ольги Русской

Октября 18-го, в воскресенье, состоялся званый обед в Золотой палате, и сел царь с Руссами, и опять был дан другой обед в пентакувуклии св. Павла, и села государыня с багрянородными детьми ее, невесткою и княгинею, и дано было княгине 200 мил., племяннику ее 20 мил., священнику Григорию 8 мил., 16 приближенным женщинам ее по 12 мил., 18 рабыням ее по 6 мил., 22 апокрисиариям по 12 мил., 44 купцам по 6 мил. и двум переводчикам по 12 мил. [Багр-Цер, 1-2].

Княгиня Елена-Олга начело на Русия

Българката княгиня Елена-Олга застава начело на младата руска държава през 945 г. по предложение и след одобрението на дружината на княз Игор и незабавно пристъпва към довършване полагането на основите и нейното укрепване под формата на централизация, като по време на няколкото военни експедиции в провинцията, които тя ръководи лично, умиротворява околните славянски племена и най-безмилостно-жестоко, но и чисто по женски коварно-хитро ликвидира някои сепаратистки настроени племенни вождове и старейшини.

Наред с това княгиня Олга следи отблизо и подпомага дейността на презвитер Григорий по проповядването и разпространението на Христовата Вяра в общо взето враждебно, а понякога дори и нетърпимо-агресивно настроената езическа среда около сина й Светослав. Той към края на живота й даже забранява изобщо да се изпълняват публично християнските обреди и обичаи, разрушава църкви и подлага на мъчения брат си за това, че е християнин. А когато майка му умира, нарежда да я погребат тайно по християнски, но без да слагат каменен кръст на гроба й (Л. Гумилев). Тази не особено голяма отстъпка от собствените си езически разбирания той прави само, защото такава е предсмъртната молба на майка му към него.

Независимо от всичко това презвитер Григорий успява да покръсти поотделно-единично или съвсем рядко малобройно-групово местни езичници, на които той понякога дава даже и християнски имена, оформени според звуковите закони не на руския, а на българския език, например Иван, Стоян или Тудор, каквото е и името на неговия съратник и най-близък приятел от България Тудор Доксов. Наред с това той обучава на четмо и писмо най-напред на български език, а впоследствие и на руски език с помощта на пригодената от него за руския език българска азбука и ръкополага за свещеници някои от новите християни.

[RIZAR]

Ами , след изчерпателния отоговор на професор Добрев и най-големите критици и обвиняващи ни в баснотворство критици , трябва да замлъкнат ида приемат логичната ,сигурна и най-естествена теза за българския произход на княгиня Олга- Елена !!!!

[Ka40]

Ами , след изчерпателния отоговор на професор Добрев и най-големите критици и обвиняващи ни в баснотворство критици , трябва да замлъкнат ида приемат логичната ,сигурна и най-естествена теза за българския произход на княгиня Олга- Елена !!!!

И къде точно пише, че въпросният Грирорий е българин?

[RIZAR]

И къде точно пише, че въпросният Грирорий е българин?

Ако не пишеше , че е българин, нямаше да има такава суетня в руско-съветските изследователи.

Сега какво по-ново критическо вълнение ще изтъкнеш ???

Че , Олга е варяжка и скандинавка. Ами ще ти кажа, че Григорий , който е от България ,всъщност е етнически ''гот'' , което ще рече чистокръвен расов арийски немец ,паднал от Марс (пардон - Скандинавия) в степите на Малка Скития, по времето на "Великото'' арийско преселване на немските готи, понеже Волофрид Страбо , абат на немски манастир , в началото на IXв,. казва, че в района на Томи има инидкация на скитско (готско) население , което извършва богослужението си на собствен език следователно - Григорий е гот и е чел на варяжки молитви на Олга срещу гняв, които не са помогнали особенно, щото Олга е направила на пух и прах разни древлянчета и полянчета ... и прочие /.///

С което готината теза, че е покръстена наново в Цариград, може и да излезе полувярна, тъй като готите са полуариани, а пък византийците искат пълна конфесия и това е наложило Порфирородения дъртак да прекръсти баба Олга и да й поиска 60- годишната ръка.

Удовлетворение за това стига ли ти ???

А накрай да допълним, че на нито един франко-немски извор не е известно прочие за някаква си севернонемска принцеса в руските предели, макар ,че по заръка на папата не един или двама немски мисионера са опитали късмета си в необятната древно езическа руска шир.

Още фантастични разсъждения на готско-варяжко-скандинавска тема да мислим ли ???

Достатъчни са абсолютните доказателства ,че Нестор е интерполиран (или той е интерполатор) , съответно ,никакви северни народи не са основавали Киевска Рус. Всички нормални ( в смисъла , който вие схоластиците влагате в него) руски и всякакви различни от платено германско-шведски драскачи са установили като фактическа действителност, а не като фиксирана абстракция, лъжите и премълчаванията в литературното произведения на летописеца Псевдо- Нестор !!!!

[Ka40]

Ако не пишеше , че е българин, нямаше да има такава суетня в руско-съветските изследователи.

Сега какво по-ново критическо вълнение ще изтъкнеш ???

Защо вместо да си губиш времето да пишеш, просто не цитираш извора? Нито твоите разсъждения, нито пространно-обемистите бъртвежи на Ив. Добрев могат компенсират липсата на извор за това твърдение. И остави тези приказки - тоя какво е казал, ония какво мисли. Дай извора и да приключим с този въпрос.

[КГ125]

Не се разправяйте, де, спорете.

[проф. Добрев]

Ами, след изчерпателния отоговор на професор Добрев и най-големите критици и обвиняващи ни в баснотворство критици, трябва да замлъкнат и да приемат логичната, сигурна и най-естествена теза за българския произход на княгиня Олга-Елена !!!!

Приемам тази ваша реплика тук като една много висока, но не несправедлива оценка за моите скромни усилия по отношение на това най-после и завинаги да възтържествува Великата Историческа Правда, поругавана и потъпквана столетия, за преголямо съжаление, не само от чужди, но и от наши.

Убеден съм, че като вас мислят всички честни истински българи.

Благодаря Ви най-сърдечно!

[Ka40]

Не се разправяйте, де, спорете.

Според теб, с човек написал следния текст, може ли да се спори нормално?

"Заключението си за криминализирането на прабългарския език аз не правя на основата единствено и само на Закона, но ето и в него някои текстове, които говорят за същото:

I. Прежде всякой правды достойно есть о божьей правде говорить. Потому святой Константин, первый закон написавши, передают, так говорил: Всякое село, в котором отряды бывают или заклинания поганские, отдается 1 в божий храм со всем имуществом. Если имеются господа в том селе и совершают обряды и (произносят) заклинания, они продаются со всем имуществом своим, а цена дается бедным.

Комментарии

1. Церкви вместе со всем своим имуществом отдавались не только лица, творившие языческие обряды и заклинания, а в силу круговой поруки и все жители села, которое терпело в своей среде язычников.

III. О военной добыче. Отправляясь на бой с супостатами (врагами) подобает остерегаться всех неприязненных слов и дел, направить мысль свою к богу и молитву сотворить и сражаться в ясном сознании, ибо помощь дается от бога светлым сердцам.

И все пак най-зловещо-мрачният паметник-символ на тази величава епоха е

Девненският Некропол, събитията преди който се очертават, както следва:

Съгласно приетите на Събора закони и по личните указания на княз Борис

и варненският жупан сформира конен наказателен отряд, който тръгва по селата,

за да издири и накаже прабългарите, които имат повече от една жена

и които продължават да говорят прабългарски език.

Уличените и арестуваните, разбира се, са предимно млади жени с малките си деца и старци, които не са имали възможност и условия да научат славянобългарския език.

Не без знанието на жупана, командирът на наказателния отряд се е престарал доста и като резултат тези млади жени, малки деца и старци не само са умъртвени по най-жесток начин, но даже и телата им са разчленени, за да се изгонят от тях според прабългарските поверия злите сили.

XIII. Кто имеет двух жен, изгоняет меньшую с детьми ее и его бьют. А пост 7 лет."