Княгиня Олга - дъщерята на цар Симеон, Елена

[проф. Добрев]

Олга или Хелга е от варяжки произход. Била е езичничка и се покръства в зряла възраст във Византия, дори Роман Лакапин като вдовец и предложил брак, тъй като и тя е вдовица, но Олга отказала!

Олга нищо общо няма с България!

Не бъркайте Псков с Плиска. Ако беше щерка на Симеон, щеше да дойде от Преслав, а не от Плиска.

Те вариациите и по тази тема са толкова разнообразни и много на брой, че никой не може да се оправи, ако не напише най-малко 200-300 стр. по въпроса, а не само да преповтаря механично-несъзнателно най-старото и широко разпространено, но много отдавна вече отхвърлено от съвременните изследователи изобщо невярно предположение.

Наполовина българинът княз Светослав

Между впрочем до приблизително същата идея и за мотивите на Светослав за тези две войни, и за идентификацията на Переяславец като Велики Преслав по свой път и начин достига и А. Никитин [2009а]. Съответният му текст се цитира целият тук не толкова за пълнота и достоверност на изложението, особено по отношение възрастта на Светослав, колкото поради това, че този изследовател навлиза много по-надълбоко във вътрешнополитическата ситуация и иманентно-скритите вътрешни механизми на българския двор, докато ние пък малко по-горе като че ли се съсредоточаваме повече или пък изхождаме главно от психологията на Светослав, независимо че много неясно по какви точно причини и мотиви и този автор премълчава и подминава неблаговидната в края на краищата роля на Светослав за падането на България под византийско иго:

Итак, о Святославе с достоверностью можно сказать только, что он родился, вероятнее всего, в конце лета 6449/941 г., потерял отца осенью 6452/943 г., был откровенным разбойником и пиратом, вел разбойничьи войны в Подунавье в 969-971 гг. и погиб в конце лета 6479/971 г., оставив по себе, как видно, неурядицы в государстве и запутанные отношения с византийцами, что не помешало полтора с лишним века спустя одному из крупнейших наших историографов создать легенду об аскетическом князе-рыцаре («иду на вы»), ничего общего не имеющем со своим историческим прототипом.

В этом плане особенный интерес для дальнейших исследований может представлять известное заявление, вложенное «краеведом» в уста Святослава, о его желании «жити в Переяславци в Дунай, яко то есть среда земли моей». Почему-то оно не вызывает удивления ни у его «бояр», ни у матери, которая только просит подождать ее смерти, после чего «иди, амо же хощеши» [Ип., 55], хотя на самом деле является своего рода программой и оправданием последующих «болгарских войн».

На первый взгляд, здесь идет речь о завоевании Болгарии с целью переноса туда столицы «Руси» — замысел дерзкий, но возможный, однако его реализация, как это представлено у Льва Диакона, вызывает множество недоумений у историка, поскольку «завоевание» сопровождается беспрецедентным в истории фактом сохранения правящей династии, царской сокровищницы, захваченной впоследствии Цимисхием, и отсутствием посягательства Святослава на какие-либо реальные властные функции, титулы и инсигнии, кроме объединенного командования росами/русами и болгарской армией против греков. Удивление вызывает и та легкость, с какой, воспользовавшись приглашением императора Никифора «воевать Болгарию», переданным через Калокира, Святослав всего с 10 тысячами росов захватил Первое Болгарское царство, не вызвав, по сути дела, серьезного сопротивления болгарского войска и населения.

Перечисленные обстоятельства, а также странное в его устах выражение, что Переяславец на Дунае «есть среда земли моей», заставляет сопоставить всё изложенное, во-первых, с вероятным фактом происхождения его матери из болгарской Плиски, а, во-вторых, с беспрецедентным приемом ее Константином Порфирогенитом, сопоставленным Ж.-П.Ариньоном с приемом «опоясанной патрикии», т.е. свойственницы императора ромеев. И то, и другое заставляет видеть в Ольге если и не племянницу царя Симеона, то, безусловно, представительницу боковой ветви его рода, что, в свою очередь, делает вполне реальными (и обоснованными) притязания Святослава на свою долю «болгарского наследства» после смерти царя Петра Симеоновича 30.1.969 г., женившегося еще в 927 г. на византийской принцессе, которому наследовал его сын, Борис II Петрович.

У нас нет оснований не доверять рассказу Льва Диакона о подстрекательствах Святослава византийским двором к военным действиям против Болгарии, однако только в свете предположений о его родственных связях с болгарской династией становится понятным, почему выбор пал именно на него, а не на печенегов или угров. С другой стороны, приурочение автором ПВЛ намерения Святослава отправиться в «Переяславец на Дунае» (в котором вероятнее видеть не городок в низовьях Дуная, как то обычно считают, а болгарскую столицу Преславу/Переяславль) ко времени перед смертью Ольги, последовавшей 11.7.969 г., т.е. вскоре после смерти Петра Симеоновича, указывает на династическую подоплеку событий, что привело, в конечном итоге, к разделению не земель, а власти (на светскую и военную) между Борисом II и Святославом по принципу, хорошо известному у тюркских народов в древности, в том числе и у болгар.[192-199, вж. и срв. Пивоваров 2009, 1-3].

[Ka40]

"Наполовина българинът княз Светослав"

[проф. Добрев]

"Наполовина българинът княз Светослав"

Очевидно-безспорно е така, защото майка му княгиня Олга е дъщеря на Симеон!

И доколкото Симеон пък е българин, а не палячо като тебе, то и Светослав наистина е наполовина българин!

[resavsky]

А защо тогава Светослав не е християнин?Добрев как си го представяш майка християнка син езичник?

Редактирано Октомври 14, 2009 от resavsky

[Иванко Тертер]

А защо тогава Светослав не е християнин?Добрев как си го представяш майка християнка син езичник?

В Киевска Рус да не е имало матриархат? Кера-Тамара е християнка женена за Мурад, нали? Ако имаха деца какви щяха да са по вяра? Доста добре си представям една реалност: "майка християнка, син мюсюлманин".

[проф. Добрев]

А защо тогава Светослав не е християнин?Добрев как си го представяш майка християнка син езичник?

От просто по-просто, което обаче е в драстичен контраст с великата трагедия и на тази Българска Майка!

Княгиня Елена-Олга начело на Русия

Българката княгиня Елена-Олга застава начело на младата руска държава през 945 г. по предложение и след одобрението на дружината на княз Игор...

Княгиня Елена-Олга извършва административна реформа и усъвършенства системата на държавното управление,...

Във външнополитически план княгиня Олга работи интензивно-целенасочено не само и толкова за приобщаването на младата руска държава към Християнската Цивилизация...

В духовно-религиозната сфера княгиня Олга познава и живее с грижите и въжделенията на обикновените хора,...

В литературата, не толкова съвсем неточно и невярно, колкото много несправедливо и даже обидно, а и на основата на една пределно нереалистична презумпция се приема, че княгинята се покръства сама, без обаче да посмее да покръсти своя народ и да провъзгласи Християнството за държавна религия (М. Брайчевский).

Въщност и в действителност с праведния си живот и богоугодните си дела княгиня Елена-Олга е завладяващ пример за всички, които я познават, като много от тях, повлияни именно от нея, и не закъсняват да приемат Свето Кръщение и да влязат в Божието Лоно, в това число и по-малкият й син Владислав. През по-големите християнски празници тя редовно се черкува в местната църква и по такъв начин съдейства за укрепването, сплотяването, разширяването и въздигането на местната християнска община, съставена до неотдавна главно от варяги и хазари, с крайна цел нейното легитимиране в най-скоро време като първа и основна политическа сила в държавата. Тя самоотвержено-неуморно проповядва сред народа Христовото Учение и на много места, побивайки само един кръст, полага основите на бъдещи църкви или пък сама организира и ръководи строителството на нови църкви, както в Киев, така и в останалите градове.

Наред с това княгиня Олга следи отблизо и подпомага дейността на презвитер Григорий по проповядването и разпространението на Христовата Вяра в общо взето враждебно, а понякога дори и нетърпимо-агресивно настроената езическа среда около сина й Светослав, който към края на живота й даже забранява изобщо да се изпълняват публично християнските обреди и обичаи, разрушава църкви и подлага на мъчения брат си за това, че е християнин. И въпреки това презвитер Григорий успява да покръсти поотделно-единично или съвсем рядко малобройно-групово местни езичници, на които той понякога дава даже и християнски имена, оформени според звуковите закони не на руския, а на българския език, например Иван, Стоян или Тудор, каквото е и името на неговия съратник и най-близък приятел от България Тудор Доксов. Наред с това той обучава на четмо и писмо най-напред на български език, а впоследствие и на руски език с помощта на пригодената от него за руския език българска азбука и ръкополага за свещеници някои от новите християни.

Княгинята води внимателно-предпазливо, но последователно-неотстъпно и много твърдо борба с общо взето периодически активизиращото се фанатично-жестоко местно езичество, което е едно от най-дивите в Европа и затова довежда до ужас цивилизованите народи (Н. Сербский) и което практикува даже и човешки жертвоприношения. Именно при тези условия се стига и понякога до там княгинята да крие презвитера в дома си, за да запази живота му.

Докато е жива с авторитета си тя сполучва да тушира донякъде най-острите прояви на това езичество и даже на места успява да отстрани статуите на езическите богове, а така също и да промени погребалния обред от трупоизгаряне към трупополагане, за която цел към всички административно-данъчни центрове заделя и места за гробища и др. Сложността, опасността и даже трагизма на цялата тази борба тя като любяща майка съзнава напълно и докрай и които си проличават особено добре от следните нейни думи:

Максимально причастившейся к источающему благодать центру и парировавшей также его „вредоносность” христианке Ольге предстоит вернуться в свой, ставший для нее враждебным, языческий дом. Предугадывая будущие трудности, связанные с отстаиванием новой веры среди „поганых” и „ньвеигласных”, она обращается к патриарху. „Она же хотящи домови, приде къ патреарху, благословенья просящи на домь, и рече ему: „Людье мои погани и сынь мой, дабы мя богь съблюлъ от всякого зла”.

В Киеве любящая мать безуспешно пытается приобщить своего сына к христианской вере. „Живяше же Ольга съ сыном своимъ Святославомъ, и учашеть и мати креститися, и не брежаше того в уши приимати”; „Аз сыну мой бога познахь и радуюся; аще ты познаеши, и радоватися почнешь.” (Ил. Чекова) [вж. и срв. Александров 2009, 1-5; Брайчевский 2009, 78-93; Геллер 2009, 17-18; Гумилев 2009, 113-160,313; Ден памяти 2009, 1-9; Экономцев 2009, 3; Зализняк 2009, 193-210; Карташев 2009, 48-56; Киевская Русь 2009, 1-4; Крещение Руси 2009, 12-16; Корисян-Меонлина 2009, 3; Меньшиков 2009, 2-3; Мюле 2009, 6; Наков 2009, 2; Никитин 2009, 11-14; ~*~ 2009а, 7,176-188; Ольга княгиня Киевская 2009; Пивоваров 2009, 1-12; Рыбаков 2009, 88-89,176-294,308-350; Сахаров 2009а, 15-18; Сербский 2009, 3; Скрынников 2009, 10-12; Татищев 2009, 4; Чекова 1993, 15-17; ~*~2009, 2-6; Чилингиров 2007, 1-3; Герб, 7; ЛаврЛт, 67; ПВЛт, 13,15].

Дъщерята на българския цар Симеон Велики, ревностната християнка княгиня Елена през мъчително-трудния си, но богоугоден, народуполезен и славен свой житейски път в далечната и чужда страна, бавно и постепенно, но твърдо-непоколебимо и никога невъзвратимо, все по-осезаемо и повече и повече се въздига и превръща в руската княгиня блажено-многострадалната Олга Майката, скърбяща за своите все още непознали Божията Благодат чеда, именно поради което Тя си отива от Този Свят с една единствена мисъл завет към всички тогавашни и бъдещи руси свои синове, дъщери и внуци:

Святая Ольга жила, умерла и погребена была как христианка: И тако поживши и добре славящи Бога в Троице, Отца и Сына и Святого Духа, почи в блазии вере, сконча житие свое с миром о Христе Иисусе, Господе нашем.

Бог прослави тело рабы Своей Олены, и есть в гробе тело ее честное, и неразрушимое пребывает и до сих дней. Блаженная княгиня Ольга прославила Бога всеми делами своими добрыми, и Бог прославил ее.

Как свой пророческий завет последующим поколениям, она с глубоким христианским смирением исповедала свою веру о своем народе: Воля Божия да будет! Аще восхощет Бог помиловати роду моего Земли Руския, да возложит на сердце им обратитися к Богу, якоже и мене Бог сие дарова.

И най-накрая, ето как изглежда българката по произход княгиня Олга от чисто научна гледна точка в съответните редове на Ил. Чекова [2009], която очевидно-безспорно е най-добрият познавач на тази проблематика не само у нас:

Посмъртната похвала на кн. Олга – истински шедьовър на християнската агиография – представлява макросравнение, композирано в семантичната рамка светлина-мрак, християнство-езичество. Княгиня Олга е прославена като предвестница на светлината – деница, зора, луна и бисер, светещи в езическия мрак: „Си бысть предътекущия крестьяньстэи земли аки деньница предъ солнцемь и аки зоря предъ свэтомъ. Си бо сьяше аки луна в нощи, тако и си в невэрныхъ человэцехъ свэтящеся аки бисеръ в калэ: кальни бо бэша грэхомъ, неомовени крещеньемь святымь.” (ПВЛ, 969 г., с. 49) [4].

Благодаря Ви наистина за този не толкова навременно-уместен, колкото душевно-покъртителен въпрос!

[Ka40]

Очевидно-безспорно е така, защото майка му княгиня Олга е дъщеря на Симеон!

И доколкото Симеон пък е българин, а не палячо като тебе, то и Светослав наистина е наполовина българин!

Я да видим какво пише тук:

3. Да уважава другите потребители на форума. Всякакви обидни думи и преки характеристики/заплахи ще се считат за грубо нарушение, като в резултат от това постът ще бъде редактиран или отстранен от темата. Нецензурните думи ще бъдат замествани със символа "*".

Някой от модераторите били ли ми казал, дали да наречеш някого "палячо" е обида или не?

А колкото за твърдението, че Олга била дъщеря на цар Симеон, то това вече е върхът на гаврата с науката история.

[Иванко Тертер]

Олга или Хелга е от варяжки произход. Била е езичничка и се покръства в зряла възраст във Византия, дори Роман Лакапин като вдовец и предложил брак, тъй като и тя е вдовица, но Олга отказала!

Айде пак издекламира нещо, което е преподавано на всички и по презумция го знаят. Но дали е така е съвсем отделен въпрос.

Игор бил "варяг"! Олга ми била Хелга - "варяжка". Е, какъв е този плод на варяжката любов с такива южняшки белези:

"космат, веждив, без брада, мустаци, ни висок-ни нисък, широки гърди, чипонос, главата обръсната с плитка /"хохол"/

светло-сини очи, цвят на коса неописан, цвят на кожата неописан" /описание на Светослав, Лъв Дякон/. Или Хелга е кръшнала на благоверния, та затова така?!!..

Сега за мисията на Олга в Константинопол. Значи отива една около 60-70 г. жена-вдовица /Олга/ и императора дето с е десетилетия по-млад от нея й предлага брак пред целия си двор и в присътвието на императрицата-съпругата си?? Айде стига.... В отпуск съм /както бе казал един колега/..

[RIZAR]

Мисията е минтиливска отвсякъде -

1. Във всички извори се казва, че с Олга- Елена е пристигнала със придворния си свещеник.

2. Има много случаи в историята, които познават случаи в които синът не е от конфесията на баща си или на майка си. Близко е до ума, че все пак детето е от конфесията на един от родителите си. В руската езическа религия когато се роди дете идват орисниците, баба Яга , Кошчей и т.н. има ли нужда да обяснявам, като на дечица.

3. Възможна и следната комбинация - това е малко фантастично, но има известна логика, руснаците не са били толкова силни, че да дразнят своите сюзерени от Хазарския каганат и не са покръстили Светослав да не дразнят излишно хазарите.

[Aspandiat]

Мисията е минтиливска отвсякъде -

1. Във всички извори се казва, че с Олга- Елена е пристигнала със придворния си свещеник.

2. Има много случаи в историята, които познават случаи в които синът не е от конфесията на баща си или на майка си. Близко е до ума, че все пак детето е от конфесията на един от родителите си. В руската езическа религия когато се роди дете идват орисниците, баба Яга , Кошчей и т.н. има ли нужда да обяснявам, като на дечица.

3. Възможна и следната комбинация - това е малко фантастично, но има известна логика, руснаците не са били толкова силни, че да дразнят своите сюзерени от Хазарския каганат и не са покръстили Светослав да не дразнят излишно хазарите.

Я обясни какво значи това "минтиливска" и "минтиливчета", че наскоро с КГ цяла вечер хвърляхме боб в опити да разгадаем тези термини.

[Ka40]

Я обясни какво значи това "минтиливска" и "минтиливчета", че наскоро с КГ цяла вечер хвърляхме боб в опити да разгадаем тези термини.

И аз веднъж го питах, ама не казва. Човек да не знае да се обижда ли, да се радва ли

[RIZAR]

Минтиливец, означава човек, който прави шменти-капели

[Ka40]

Минтиливец, означава човек, който прави шменти-капели

Минтиливец го разбрахме какво значи, а "шменти-капели"?

[Aspandiat]

Професоре, след като твърдите, че сте патриот (без да оспорвам това ваше твърдение), не се ли боите, че фанатичната ви привързаност към всичко тюркско, твърдите ви опити да ни прикачите към тюрките и писмените резултати от тези ваши позиции няма да бъдат използвани умело от нашите анадолски "приятели"? Защото днешна Турция никак не може да се измерва с европейско лустросаната телевизонна боза "Перла"...

[КГ125]

Модераторите не могат да баят над всеки ви пост. Ако смятате, че някой пост е обиден и пр., посочете го конкретно na ЛС и ще бъде редактиран, изтрит и пр. Не можем да следим всяка буква. Самоуправствата и "реторсиите" обаче са не по-малко нарушение от обидите. Пълнолетни сме, като гледам, па и хора специалисти има , сдържайте се.....

Редактирано Октомври 17, 2009 от КГ125

[проф. Добрев]

Айде пак издекламира нещо, което е преподавано на всички и по презумция го знаят. Но дали е така е съвсем отделен въпрос.

Игор бил "варяг"! Олга ми била Хелга - "варяжка". Е, какъв е този плод на варяжката любов с такива южняшки белези:

"космат, веждив, без брада, мустаци, ни висок-ни нисък, широки гърди, чипонос, главата обръсната с плитка /"хохол"/

светло-сини очи, цвят на коса неописан, цвят на кожата неописан" /описание на Светослав, Лъв Дякон/. Или Хелга е кръшнала на благоверния, та затова така?!!..

Сега за мисията на Олга в Константинопол. Значи отива една около 60-70 г. жена-вдовица /Олга/ и императора дето с е десетилетия по-млад от нея й предлага брак пред целия си двор и в присътвието на императрицата-съпругата си?? Айде стига.... В отпуск съм /както бе казал един колега/..

Благодаря за подкрепата, ако ви разбирам правилно.

Всъщност обидно-горчивата за нас българите истина по въпроса е, че там, а и въобще никъде по Света няма някакво позитивно знание за произхода на княгинята, а всички налични податки, сведения и данни за нейния български произход се прикриват или манипулират по начин, който изобщо не прави чест на никого.

Безименната, безродната и безотечествената княгиня Олга

Днес вече русите и украинците напълно искрено, вдъхновено-ентусиазирано и даже високопатетично говорят, пишат, заявяват и прогласяват: Великая! Мудрейшая! Святая! Матерь народа русского! Святая труженица Православия! Начальница Веры в Русской земле! Великая созидательница государственной жизни и культуры Киевской Руси! На ранней заре русской истории, около тысячи лет тому назад, встречается имя женщины, которую по справедливости можно назвать матерью нашей государственности. Это - Святая Ольга Российская, великая княгиня тогдашней Руси. Святая и Равноапостольная Великая Княгиня Ольга Мудрая! Ольга Богомудрая! Великая созидательница государственной жизни и культуры Киевской Руси! Правительница могущественного киевского государства! Будущая просветительница Русского края и родину ее!

А ето какво пишат и руските историци, за които отпреди би трябвало да се очаква един по-въздържан тон, но очевидно това е повече от невъзможно, когато става въпрос за държавник и просветител като княгиня Олга:

Первая в русской истории женщина-правитель, явившаяся образцом для последующих русских правительниц, «праматерь князей русских», как именует ее одно из проложных житий, зачинательница христианства на Руси, сравниваемая Церковью с Еленой, матерью Константина Великого... [Никитин 2009а, 176]. Возникла естественная ассоциация: Елена и Константин Великий в Римской империи, Ольга и Владимир на Руси. [Брайчевский 2009, 78].

Към всички тези напълно справедливи възхвали, признания и много висока оценка, с някои допълнителни уточнения се присъединяваме и лично ние: Княгиня Олга е първият владетел на Русия християнин, който приема Свето Кръщение преди самата Русия и затова се явява и предизвестителят на една съвсем нова и различна епоха в нейното бъдещо развитие и състояние и който довежда до край полагането на основите; реформира, укрепва и утвърждава вътре и навън, пред Света руската държава, тъкмо поради което Тя още е и първата и единствената, а следователно и най-великата сред всички владетелки в общочовешката история, именно поради всичко което само досега българката по произход княгиня Елена-Олга е основният и главен персонаж на вече безброй руски и украински книги, филми, сценично-музикални и скулптурни произведения.

Но колко жалко и повече от странно, че отново според всички тези руси и украинци, а оттук и за целия Свят, за Нея, първата и най-великата сред безброя жени владетелки на Всички Времена, ”Никто не знает ничего достоверного о происхождении Ольги.”; ”Предания повествуют сразу о четырех пунктах, с которыми связывается рождение будущей княгини: деревни Горка, Ольгино (Волженец), Ерусалимская и погост Выбуты.” (А. Александров); ”Это была решительная и деятельная женщина — ”мужского характера”. С ее именем связаны некоторые важные мероприятия, оказавшие существенное влияние на дальнейшее развитие Руси. К сожалению, время ее правления тоже плохо освещено в источниках... К сказанному добавим, что и происхождение Ольги не совсем ясно. В литературе высказывалась гипотеза, что она была христианкой от рождения или во всяком случае стала ею еще до прибытия на Русь и замужества с киевским князем. ”Повесть временных лет” утверждает, что Олег привез невесту Игорю из Плескова. Это название трактуется как ”Псков”. Следовательно, получается, что будущая княгиня была родом из кривичей. Правда, имя ”Ольга”-”Хельга” будто бы указывает на скандинавское происхождение; отсюда — традиция считать Ольгу шведкой, дочкой одного из сподвижников Рюрика, которому был дан бенефиций в Пскове. То, что город существовал в середине IX в., надежно засвидетельствовано археологическими источниками.” (М. Брайчевский).

А според нас пък Тя все още чисто и просто продължава да няма и собствено име, свой род и родина, защото пак съгласно дълга поредица от руски и украински изследователи от немалко поколения назад във Времето княгиня Олга ту е варяжка, родом от Псков, и при това с неизвестни родители, понеже не били знатни, пък и самата тя е красива лодкарка в мъжки дрехи, около която се увърта Игор, ту генералска щерка варяжка, ту дъщеря на княз Олег, който я жени през 903 г., едва 10-годишна според някои, за родственика си княз Игор, ту пък знатна славянка и съвсем накрая, така между другото, за да не би някой да си помисли, че тя наистина е само и единствено българка, се споменава и съответното, повече от невероятно обаче за този автор, предположение, което той за всеки случай бърза да отрече и отхвърли, разбира се, повече от неграмотно и лингвистико-ономастически и при това без изобщо да си даде труда да си направи съответната справка, за да научи, че след 893 г. столица на България не е Плиска, а Велики Преслав:

Когда Игорь возмужал, оженил его Олег, выдал за него жену от Изборска, рода Гостомыслова, которая Прекраса звалась, а Олег переименовал её и нарек в своё имя Ольга. Были у Игоря потом другие жены, но Ольгу из-за мудрости её более других чтил.

(Между впрочем ето тази безброй пъти тиражирана приказка-басня тук не само този автор, но и Светът като цяло я дължи на бащата на руската историография В. Татищев [2009, 4,11].)

Болгарские историки выдвигали также версию о болгарских корнях княгини Ольги, опираясь в основном на сообщение Нового Владимирского Летописца (Игоря же ожени [Олег] въ Болгарехъ, поятъ же за него княжну Ольгу.) и переводя летописное название Плесков не как Псков, но как Плиска - болгарская столица того времени.

Названия обоих городов действительно совпадают в древнеславянской транскрипции некоторых текстов, что и послужило основанием для автора Нового Владимирского Летописца перевести сообщение «Повести временных лет» об Ольге из Пскова как об Ольге из болгар, так как написание Плесков для обозначения Пскова давно вышло из употребления.

ОЛЬГА (Вольга, Прекраса, в крещении - Елена) (ок. 894-11.07.969), великая русская княгиня. Жена вел. русского кн. Игоря Рюриковича. Относительно происхождения кн. Ольги существует несколько летописных версий. Одни авторы называют ее уроженкой Плескова (Пскова), другие — Изборска. Одни заявляют, что она происходила из рода легендарного Гостомысла и первоначально носила имя Прекраса, но была переименована Олегом Вещим в свою честь, другие называют ее дочерью Олега Вещего, третьи сообщают, что она была простой крестьянкой, понравившейся Игорю и потому ставшей его женой. В рукописном сборнике XV в. имеется известие, согласно которому Ольга была болгарской княжной из города Плиски и приведена на Русь Олегом Вещим в качестве невесты для кн. Игоря. [вж. и срв. напр. Александров 2009, 1-5; Брайчевский 2009, 78-79; День Памяти 2009, 2; Карташев 2009, 49; Меньшиков 2009; Ольга (княгиня Киевская) 2009, 1-3; Ольга Мудрая 2009, 1-3, подчертано - И.Д.].

Този текст повтаря само частично поставения без всякакъв коментар текст на 1-а стр., като тук допълнително специално подчертавам прикриваните или манипулирани податки, сведения и данни за българския произход на княгиня Олга.

[проф. Добрев]

Професоре, след като твърдите, че сте патриот (без да оспорвам това ваше твърдение), не се ли боите, че фанатичната ви привързаност към всичко тюркско, твърдите ви опити да ни прикачите към тюрките и писмените резултати от тези ваши позиции няма да бъдат използвани умело от нашите анадолски "приятели"? Защото днешна Турция никак не може да се измерва с европейско лустросаната телевизонна боза "Перла"...

Тези, които правят регионалната политика, изобщо не се интересуват, а и не се нуждаят от подобни неща в качеството на аргумент за едно или друго свое действие.

По принцип Науката е чужда на всякакви идеолого-политически тежнения и внушения, а който пък си позволи и ги намеси в анализа и описанието на научните факти, той автоматически излиза от нея.

Опасността, за която се опитвате да намекнете, не е в произхода на прабългарите, защото онези там това много отдавна и много добре го знаят – в НБ е книгата Tuna Bulgarları на проф. Талят Текин. В нея той е събрал и анализира компаративистически всички известни до тогава прабългарски езикови факти, в това число и имената от Именника.

Великата за нас българите опасност е в друго – и те, както много други тюркски и нетюркски народи по Света, крадат и присвояват чисто наши български културни постижения и достояния – днес лъка, утре сабята и стремето, вдруги ден – книгата и буквата, още и Съкровището от Наги Сент-Миклош, е, какво тогава ни остава и какво ние съвременните българи ще имаме занапред в наследство от нашите велики предци?

Обръщате ми внимание върху това какво представлява съвременна Турция очевидно, не знаейки в коя точно система е преминала цялата ми научно-педагогическа кариера, а оттам нещата се виждат възможно най-отчетливо-ясно.

[Ka40]

Великата за нас българите опасност е в друго – и те, както много други тюркски и нетюркски народи по Света, крадат и присвояват чисто наши български културни постижения и достояния – днес лъка, утре сабята и стремето, вдруги ден – книгата и буквата, още и Съкровището от Наги Сент-Миклош, е, какво тогава ни остава и какво ние съвременните българи ще имаме занапред в наследство от нашите велики предци?

Че никое от изброените неща не са българско откритие. Дори съкровището от Над сент Миклош е правено от други майстори и дори е много съмнително да е било българско притежание.

"е, какво тогава ни остава" - в една своя статия Р. Рашев (Съмнителни и недостоверни паметници на прабългарската култура), като разглежда критично редица предмети набедени за прабългарски (в това число и съкровището от Над сент Миклош), и заявява същото: "Какво би останало от прабългарската култура, ако все пак посочените по-горе паметници се се определят не като директни продукти на собствено прабългарската култура....". По-малко неща останат, но сигурни и на тях вече може здраво да се стъпи като се изграждат тези за произхода на българите.

[проф. Добрев]

Че никое от изброените неща не са българско откритие. Дори съкровището от Над сент Миклош е правено от други майстори и дори е много съмнително да е било българско притежание.

И от кои по-точно и кои от чертите и особеностите на Съкровището са доказателствата за това?

[Ka40]

И от кои по-точно и кои от чертите и особеностите на Съкровището са доказателствата за това?

Общо взето всичко. Да започнем с липсата на данни за някакво по-сериозно развитие на златарството в Първото българско царство до Хв. За непрабългарският произход на съкровището са се изказали и водещи в момента български учени. Но като "специалист" в областта на прабългаристиката, трябва да познавате в детайли разглежданите от вас проблеми, както и научната (казвам научна, а не псевдонаучна) литература.

[КГ125]

Хм, никой не е правил украшения в България до 10 век или преди 7-ми??

[Elemag]

Общо взето всичко. Да започнем с липсата на данни за някакво по-сериозно развитие на златарството в Първото българско царство до Хв. За непрабългарският произход на съкровището са се изказали и водещи в момента български учени. Но като "специалист" в областта на прабългаристиката, трябва да познавате в детайли разглежданите от вас проблеми, както и научната (казвам научна, а не псевдонаучна) литература.

Ако не е българско все пак трябва да е било нечие, нали така. Чие тогава. Може би аварско - дали аварите са имали по-развито златарство или пък хунско (на Атила?) или славянско, а може би е византийско - те със сигурност имат доста развито златарство.

Съкровищено от Малая Перешчепина (най-голямото ранносредновековно съкровище - около 25 кг злато и около 50 кг сребро) също няма как да е българско.

Говорим за това кой е притежавал тези съкровища, а не кой ги е изработил.

[Ka40]

Хм, никой не е правил украшения в България до 10 век или преди 7-ми??

Правили са, но са били с извинение доста грозни - пълна мизерия от естетическа и технологическа гледна точка, което показва едно доста примитивно ниво на българските златари.

[Ka40]

Ако не е българско все пак трябва да е било нечие, нали така. Чие тогава. Може би аварско - дали аварите са имали по-развито златарство или пък хунско (на Атила?) или славянско, а може би е византийско - те със сигурност имат доста развито златарство.

Съкровищено от Малая Перешчепина (най-голямото ранносредновековно съкровище - около 25 кг злато и около 50 кг сребро) също няма как да е българско.

Говорим за това кой е притежавал тези съкровища, а не кой ги е изработил.

Е това е същността. Изработката е едно, притежанието е друго. Бай Мангал може да кара Мерцедес последен модел, ама това означава, че Мерцедес е циганска марка коли. За изработката е ясно, че е не българска, а притежанието? Как може да се докаже, че е било заровено примерно през 804г. (т.е. от аварите), а не през 806г. (т.е. от българите).? И след като не е правено от българи, това означава, че всички митологични сюжети изобразени по съдовете не са свързани с българските вярвания.

[turanaga_san]

Е това е същността. Изработката е едно, притежанието е друго. Бай Мангал може да кара Мерцедес последен модел, ама това означава, че Мерцедес е циганска марка коли. За изработката е ясно, че е не българска, а притежанието? Как може да се докаже, че е било заровено примерно през 804г. (т.е. от аварите), а не през 806г. (т.е. от българите).? И след като не е правено от българи, това означава, че всички митологични сюжети изобразени по съдовете не са свързани с българските вярвания.

Съкровището от Наги-сент-Миклоши, съкровището на съкровищата.... Та къде казваш било направено златното "гърне" с все още непреведения надпис за "Боила жупан"? В някое Византийско ателие сигурно? Където се специализирали в производство на стоки във варварски стил А фреските в Българските средновековни църкви сигурно също не са свързани с Българските вярвания и "митология" щото са директен внос от ония същите специалисти по варварския стил.... Чудя се само защо си сложил тази "рамка" за Българското Златарство до 10 век, и какво е станало през 10 век - бум на златарите ли? Тя тази долна граница за Българските златари си е направо присъда. Освен това били и некадърни и грозотии правели тц тц тц. Мен ако питаш вдигни направо летвата до 11 век, когато идват златарите професионалисти от варварската Константинополска школа. Щото Преславското съкровище можеше и никога да не го намерите И да видиш как щяхте да им се радвате на ония "грозотиите" и като намерите позлатено копче да викате Николай Овчаров да определя кой Хан Цар и Чъргубил го е носил.