Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Публикува
Борисовите дъщери са възможност, но не са доказателство. Ако фактът, че Борис е имал дъщери трябва да схващаме като доказателство, че една от тях се е казвала Ана и е била омъжена за Владимир, защо наличието на две други жени, които за разлика от Борисовата дъщеря със сигурност са носели това име (сестрата и лелята на Василий II) да не са доказателство, че става дума за някоя от тях?

Точно това е доказателство от по-заден порядък, а по-напред се нареждат такива аргументи като кръщаването от страна на Анна на първородния й син с името Борис; забраната принцеси гъркини да се дават за жени на езичници; забавянето на изпращането й в Херсон; пристигането с нея в Херсон на митрополит славянин и др.

  • Мнения 427
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Публикува
Добрев Светослав превзема Преслав поне 6 месеца преди Цимисхий и го окупира.Защо тогава не взема съкровищницата?

Вече казах моето мнение по този въпрос: В този момент формално Борис и Светослав са съюзници, което обаче не пречи на последния да направи онези поразии в Дръстър.

За мене лично най-странното в цялата тази история е поведението на Светослав – той тръгва за България, твърдо решен да си вземе своя дял от царството на дядо си, но след като превзема Преслав, не убива или най-малкото не прогонва Борис и не сяда на престола, а след това пък не остава и да брани града, ами заминава за Дръстър.

Пък и честно казано, благодарение "мъдрото" управление на Петър съкровищницата е празна, а самото Съкровище е разставено от Симеон като украса на тронната зала, така че дори и Светослав да е влизал в двореца, той няма как да прибере от там нищо.

А Калокир по скоро обещава на Светослав дяр от хазната в Константинопол ако му помогне да превземе града и стане император.

Струва ми се, че податките в изворите не клонят в тази насока, а по-скоро обратното.

А и за самия Калокир е къде по-лесно да раздава чуждото, а не своето, ако изобщо е възможно да го има, защото никой до тогава не е превземал Цариград, като самият Светослав достига и е разбит преди Одрин.

  • Глобален Модератор
Публикува

Ами Светослав сам заявява на майка си че иска да управлява в Малък Преславец на Дунав.За мен Малък Преславец е идентичен с Дръстър което е лесно обяснимо ако приемем че Дръстър има статут на втора столица.Иначе друг подобен значим център какъвто описва Светослав на долния Дунав няма.

Публикува
Ами Светослав сам заявява на майка си че иска да управлява в Малък Преславец на Дунав.За мен Малък Преславец е идентичен с Дръстър което е лесно обяснимо ако приемем че Дръстър има статут на втора столица.Иначе друг подобен значим център какъвто описва Светослав на долния Дунав няма.

Светослав казва, че Переяславль е "середата" на неговата земя и при някои изследователи това е Малък Преславец, който обаче не е тъждествен на Дръстър.

За мене обаче са налице достатъчно податки да се приеме, че това е Велики Преслав.

  • Глобален Модератор
Публикува

Светослав е категоричен че неговия Преславец /който той нарича малък/ се намира на Дунав.Когато той има възможност да избира между Дръстър и Преслав той избира Дръстър.Преслав е безнадеждено далеч от голяма плавателна река което е жизнено важно за Светослав и неговата армада от лодки.

Публикува
Светослав е категоричен че неговия Преславец /който той нарича малък/ се намира на Дунав.Когато той има възможност да избира между Дръстър и Преслав той избира Дръстър.Преслав е безнадеждено далеч от голяма плавателна река което е жизнено важно за Светослав и неговата армада от лодки.

Може ли да цитирате съответния текст от летописите, за да видим дали наистина Светослав е толкова категоричен за Дунава?!?

  • Глобален Модератор
Публикува

http://www.hrono.info/libris/lib_l/lomon15.html От този сайт го вземам превода

Потом, устроив все мирно и положив город в безопасности, говорил с материю о своих намерениях и притом объявил ей и боярам: „В Киеве жизнь мне не нравна; затем пойду на Дунай в Переяславец, где средина моего владения и всякое изобилие ко мне собирается: из Греции серебро, золото и паволоки, вино и овощи различные; из Богемии и Венгрии серебро и кони; из России мягкая рухлядь, воск, меды и люди”. Ольга, проливая слезы, представляла: „Что оставляешь нас, любезный мой сын, сирых? Чужих земель желаешь, а свою кому поручаешь? Дети твои малолетны, я дряхлой старости достигла и, конечно, к смерти изнемогаю. При конце моея жизни вспомни прежнее к тебе матернее прошение, веруй со мною единому Богу Вседержителю. Он подаст тебе к земному небесное царство. Но ты сего учения ненавидишь и на гнев преклоняешься. Итак, единого прошу, пребудь здесь краткое время, до скончания моего течения. Погреби тело мое по христианскому закону, не сыпь высокой надо мной могилы и не совершай тризны по обычаю неверных”. По сем завещании в третий день преселилась блаженная Ольга к вечному покою. Святослав, исполнив ея повеление, с плачем проводил святое тело ко гробу. Внуки, бояре и весь народ жалостным воплем отдали последнее целование великой героине, премудрой правительнице и истинной богоугоднице, жившей в супружестве сорок два года, после Игоря до крещения десять, в христианстве пятнадцать, всего близ лет осьмидесяти. Оставшие христиане неутешно рыдали, лишась себе прибежища

Публикува
Въобще не занем къде е квартирувал отряда но Свенкел във външния или вътрешния град. Факт е че Цимисхий намира Борис ІІ със семейстовото му именно във външния град което е необяснимо ако те са живеели във вътрешния.Да не говорим че командващ е Свенкел което е много странно тъй като говорим за българската столица и българския цар.Или пък не е странно ако приемем че Свенкел командва една окупационна част която освен всичко друго държи царското семейство като заложници.

Приведенные в замешательство, скифы не заметили, как некоторые из ромеев, беспрепятственно достигнув ворот, открыли их и впустили свое войско. Когда город был таким образом взят, скифов, вынужденных отступать по узким проходам, стали настигать и убивать, а женщин и детей захватывали в плен. И Борис, царь болгар, был схвачен вместе с супругой и детьми; Украшенного знаками царской власти, его привели к императору. Император человеколюбиво повелел, называя его царем болгар, отпустить всех пленных болгар, предоставив им свободно идти, куда кто захочет; он говорил, что прибыл не для того чтобы повергнуть болгар в рабство, но чтобы их освободить, и утверждал, что одних только росов он считает врагами и относится к ним по-вражески.

Така е според Лъв Дякон - заловен е с децата.Докллкото ми е известно освен двете момичета Борис ІІ не е имал други деца.

А от Скилица излиза, че Борис е пленен със семейството му при опит да избяга от Преслав след превземането на външната крепост, а вътрешната крепост е обсадена и превзета след това.

ИОАНН СКИЛИЦА, ОБОЗРЕНИЕ ИСТОРИЙ

Сфангел, который и возглавлял все войско, находившееся в Преславе (он считался среди скифов вторым после Свендослава), опасаясь, видимо, уже за судьбу города, запер ворота, обезопасив их засовами, взошел на стену и поражал нападающих ромеев различными стрелами и камнями. Только наступление ночи прекратило осаду города. На рассвете прибыл проедр Василий с множеством войска, двигавшегося позади. Прибытие его явилось большой радостью для императора, который поднялся на какой-то холм, чтобы скифы его видели, и соединившиеся войска стали окружать город. Император обратился [к варварам], уговаривая их отказаться от противодействия и спастись от совершенного истребления; они не соглашались сойти со стены.

Справедливый гнев наполнил ромеев, и они приступили к осаде, отгоняя находящихся наверху стрелами и приставляя к стенам лестницы. И некий благородный воин, крепко держа в правой руке меч, а левой приподнимая над головой щит, первым устремился по одной из лестниц. Отражая удары щитом и защищая себя мечом от нападавших и от тех, кто старался ему воспрепятствовать, он поднялся на гребень стены, рассеял всех, кто там находился, и дал следовавшим за ним возможность безопасно подняться. Подражая ему, сначала некоторые, а потом многие [поступили таким же образом], а скифы, одолеваемые их сомкнутым строем, стали прыгать со стены. Соревнуясь с первыми, и многие другие ромеи в различных местах взобрались по лестницам на стену. Приведенные в замешательство, скифы не заметили, как некоторые из ромеев, беспрепятственно достигнув ворот, открыли их и впустили свое войско. Когда город был таким образом взят, скифов, вынужденных отступать по узким проходам, стали настигать и убивать, а женщин и детей захватывали в плен.

И Борис, царь болгар, был схвачен вместе с супругой и детьми; окрашенного знаками царской власти, его привели к императору. Император человеколюбиво повелел, называя его царем болгар, Отпустить всех пленных болгар, предоставив им свободно идти, Куда кто захочет; он говорил, что прибыл не для того чтобы повергнуть [126] болгар в рабство, но чтобы их освободить, и утверждал, что одних только росов он считает врагами и относится к ним по-вражески.

Между тем восемь тысяч храбрейших скифов заняли хорошо укрепленную часть царского дворца, который находился посреди города, укрылись там на некоторое время и перебили многих воинов, попавших туда ради любопытства или тайно пробравшихся с целью грабежа. Узнав об этом, император повелел против них послать равносильный отряд, но отправленные действовали вяло и не отважились осадить их — не потому, что они боялись росов, но потому, что укрепление казалось им прочным и непреодолимым. Император легко разрешил затруднение: вооружившись, он сам устремился пешим впереди прочих воинов, которые при виде этого тотчас же схватили оружие и бросились за ним; каждый спешил опередить государя, и с военным кличем и шумом они кинулись на укрепление.

Росы с ожесточением выдержали осаду, но [ромеи], зажегши во многих местах огонь, таким путем преодолевали сопротивление — не перенеся силы огня и ромейского оружия, [росы] попрыгали [со стен] и побежали; многие из них были уничтожены пламенем, многие брошены с крутизны, а прочих ожидали меч либо плен. Таким образом, весь город не устоял и был взят за два дня. Обретя и захватив его, император оставил в нем достаточный отряд, щедро снабдив его всем необходимым для существования и переименовал город, назвав его по своему имени Иоаннополем. Проведя там праздник святой Пасхи, он выступил на следующий день к Доростолу, который называется также Дристрою.

Публикува

Тогава остават надписите, които са доста и най-различни. Какво казват те за притежателя (притежателите) на съкровището, могат ли да бъдат ключ към решаването на проблема?

Моето виждане по този въпрос е на: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry79168 - Коментар #136.

  • Потребител
Публикува

ето как - :117:

Ще ти издам една малка подробност - доверявам се на най-добрите съвремени български специалисти. :)

И още нещо - не изопъчавай думите ми. Някъде да съм казал, че Преславското съкровище е дело на български майстори? За него обаче е 100% сигурно, че е било притежание на някой български аристократ от Хв. :)

Сори Ка40 но трябваше да си взема дълъг отпуск за да се запозая с финтовете и достиженията на Българската Византийската и Персийската археология. Взех и спец курс по тайни ходници и маневри на тъмно :P И сега само чакам някое гърне да ме удари по главата за да се наместят нещата. Ако може гърнето да е и с надпис. / тип не се чете

Сега виждам колко дълбоко съм се заблуждавал да си мисля че "онова" съкровище било собственост на Български боил, но се разкайвам и съм напълно отворен за идеята ти че Преславското чудо поне 200% сигурно е било притежание на някой Български аристократ. Предполагам че ако звъннем на колегата Овчаров той с готовност ще ни да даде и конкретното име на собственика :P

Но това едва ли е нужно понеже академик Добрев отдавна е установил всички замесени в далаверата с Български съкровища лица. Но разбира се е пропуснал обичайните запоздозрени ...Крали Марко и Муса Кеседжия, последното е направо непростим пропуск от негова страна ;)

Златното съкровище ”Надь Сент-Миклош” е българско по произход и принадлежност, То е събирано, ползувано, съхранявано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ; било е изложено и съхранявано последно в тронната зала на царския дворец :good: , построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г., изнесено е от тук през 971 г. по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска :)): , а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго; съхранявано е в Отвъдунавска България от българските князе жупани Гиляд, Бутаул и Ахтум, заровено е през 1008 г. :tooth: край прабългарското селце с по-късно име Надь Сент-Миклош по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан, където е и намерено през 1799 г.

Все пак понеже все още има много дупки в моите познания за Прабългарската археология, да попитам имате ли карта на Българската хазна и трапезария в Кавказ, ако нямате консултирайте се с Добрев. :vertag: Че то с тия тайници и ходници, абе пълна мизерия ..... нема леб там за научно разБойна дейност.

  • Потребител
Публикува

Сори Ка40 но трябваше да си взема дълъг отпуск за да се запозая с финтовете и достиженията на Българската Византийската и Персийската археология. Взех и спец курс по тайни ходници и маневри на тъмно :P И сега само чакам някое гърне да ме удари по главата за да се наместят нещата. Ако може гърнето да е и с надпис. / тип не се чете

Сега виждам колко дълбоко съм се заблуждавал да си мисля че "онова" съкровище било собственост на Български боил, но се разкайвам и съм напълно отворен за идеята ти че Преславското чудо поне 200% сигурно е било притежание на някой Български аристократ. Предполагам че ако звъннем на колегата Овчаров той с готовност ще ни да даде и конкретното име на собственика :P

Но това едва ли е нужно понеже академик Добрев отдавна е установил всички замесени в далаверата с Български съкровища лица. Но разбира се е пропуснал обичайните запоздозрени ...Крали Марко и Муса Кеседжия, последното е направо непростим пропуск от негова страна ;)

Златното съкровище ”Надь Сент-Миклош” е българско по произход и принадлежност, То е събирано, ползувано, съхранявано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ; било е изложено и съхранявано последно в тронната зала на царския дворец :good: , построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г., изнесено е от тук през 971 г. по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска :)): , а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго; съхранявано е в Отвъдунавска България от българските князе жупани Гиляд, Бутаул и Ахтум, заровено е през 1008 г. :tooth: край прабългарското селце с по-късно име Надь Сент-Миклош по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан, където е и намерено през 1799 г.

Все пак понеже все още има много дупки в моите познания за Прабългарската археология, да попитам имате ли карта на Българската хазна и трапезария в Кавказ, ако нямате консултирайте се с Добрев. :vertag: Че то с тия тайници и ходници, абе пълна мизерия ..... нема леб там за научно разБойна дейност.

И какъв е смисълът от това дето си написал? А даденото с удебелен шрифт твоя мисъл ли е или е на Ив. Добрев?

За да се запознеш с тънкостите и достиженията на българската или византийската археология ти трябва не дълга отпуска, а дълги години усилено четене. Същото се отнася и за да навлезеш по-сериозно в проблемите на българската история. Така че давай, времето е пред теб.

  • Потребител
Публикува
И какъв е смисълът от това дето си написал? А даденото с удебелен шрифт твоя мисъл ли е или е на Ив. Добрев?

За да се запознеш с тънкостите и достиженията на българската или византийската археология ти трябва не дълга отпуска, а дълги години усилено четене. Същото се отнася и за да навлезеш по-сериозно в проблемите на българската история. Така че давай, времето е пред теб.

Мислех че отдавна си разбрал че се занимавам с експериментални науки и тия вашите описателни науки ама никак не са ми по вкуса. Така че колкото и да ми е любопитна работата и резултатите ви, за годините напред...ще се въздържа, не че не си заслужва труда но имам да научавам далеч по-важни неща от хайде да не уточняваме какво защото не искам да съм прекалено ироничен. Ти трябва малко да се отпуснеш защото все пак хората идват тук за разтуха а не на състезание. Сега ти му се подиграваш на Добрев, и да цитата естествено е принципно-категорично негов :P и удивително-неповторим, но ако някой вземе да чете писанията на един куп наши и чужди професионални археолози и историци ще открие че и там комичното и трагичното са преплетени по абсолютно същия начин. Просто глупостите са малко по-добре прикрити :) Така че малко уважение към нашия неповторим Български професор :) След 50-100 години ще има хора които ше се смеят по същия начин и на моите и твоите писания, и то с пълно право. Дори съм убеден че и в момента има такива които могат да се смеят на пълен глас. Какво да правиш, в описанителните науки винаги е имало прекалено много място за личен принос, свободно съчинителство и субективизъм. Така че всичко което си говорим тук и преценяваме за истина и историко-археологически факт е крайно относително. И не става въпрос за проценти от рода на 100-200 :) Нещо много си надценяваш работния материал и инструментариум ... махни една две нули и вероятно ще се доближиш до реалността.

Както и да е, аз отдавна се отказах от сериозно задълбаване в темата поради липса на достатъчно данни за културата на грифона, и ми се стори че и теб това не те интересува тъй като не прояви никакъв интерес. Иначе за Преславски съкровища и тайни ходници, Византийски и Перийски култури може да разтягаме локуми до безкрай. Нямам нищо против локумите :) Установихте ли с колегата Овчаров Преславското съкровище в златарското ателие на кой жупан копан или ичиргу боил е направено? Според мен е било предназначено за черния пазар на Прабългарско злато затова не са сложили надпис тия тарикати :)): Но вие сте археолози, на надписи и лингвисти по-принцип не вярвате а и не би трябвало ...

Публикува
Светослав е категоричен че неговия Преславец /който той нарича малък/ се намира на Дунав.Когато той има възможност да избира между Дръстър и Преслав той избира Дръстър.Преслав е безнадеждено далеч от голяма плавателна река което е жизнено важно за Светослав и неговата армада от лодки.

Потом, устроив все мирно и положив город в безопасности, говорил с материю о своих намерениях и притом объявил ей и боярам: „В Киеве жизнь мне не нравна; затем пойду на Дунай в Переяславец, где средина моего владения и всякое изобилие ко мне собирается: из Греции серебро, золото и паволоки, вино и овощи различные; из Богемии и Венгрии серебро и кони; из России мягкая рухлядь, воск, меды и люди”.

Струва ми се, че Дунав за киевските руси е най-общ географски ориентир, нещо като Балканите и при употребата му съответният обект изобщо не се мисли като разположен точно на брега му, а на всякакво разстояние от него, като според някои извори той се намира дори и на левия бряг на Дунав.

Освен това дори и да е съществувал Малък Преславец, той надали е толкова голям и богат като Велики Преслав и изобщо налице са вече достатъчно много податки, а така също и съответните заключения на други автори, за да се приеме и твърди, че в случая става въпрос именно за този български град.

Победив болгар и дойдя до самого Дуная, он сел в городе Переяславе (Pereaslaw), сказав матери и советникам: ”Вот где моя настоящая столица - в середине моей державы. Из Греции ко мне везут паволоки (Panodocki - так! - А. Н.), золото, серебро и всевозможные фрукты, из Венгрии - серебро и коней, из Руссии - меха (Schora), воск, мед, рабов”.[Герб, 7].

Между впрочем до приблизително същата идея и за мотивите на Светослав за тези две войни, и за идентификацията на Переяславец като Велики Преслав по свой път и начин достига и А. Никитин [2009а].

У нас нет оснований не доверять рассказу Льва Диакона о подстрекательствах Святослава византийским двором к военным действиям против Болгарии, однако только в свете предположений о его родственных связях с болгарской династией становится понятным, почему выбор пал именно на него, а не на печенегов или угров. С другой стороны, приурочение автором ПВЛ намерения Святослава отправиться в «Переяславец на Дунае» (в котором вероятнее видеть не городок в низовьях Дуная, как то обычно считают, а болгарскую столицу Преславу/Переяславль) ко времени перед смертью Ольги, последовавшей 11.7.969 г., т.е. вскоре после смерти Петра Симеоновича, указывает на династическую подоплеку событий, что привело, в конечном итоге, к разделению не земель, а власти (на светскую и военную) между Борисом II и Святославом по принципу, хорошо известному у тюркских народов в древности, в том числе и у болгар.[192-199, вж. и срв. Брайчевский 2009, 89-93; Егоров 2009, 150-170; Пивоваров 2009, 1-3; Хабургаев 1994, 150].

И най-накрая, нека не оставяме без внимание и анализа по въпроса на И. Данилевский [2004], който независимо от много грубите фактически грешки по отношение на царската титулатура, разделянето на България, данъка на ромеите и др., все пак като че ли единствен в литературата обръща внимание на това, че в домонголска Русия за ”середа земли” се смята Йерусалим. Оттук според този проучвател Светослав иска да каже, че Велики Преслав за него е все едно Йерусалим, нещо като център на целия тогавашен Свят или по-точно – Новият Йерусалим [161-167].

Според нас тази представа на тогавашните руси напълно отговаря на действителността, защото дядото по майка на княз Светослав, цар Симеон Велики наистина построява най-красивия и най-големия в тогавашния Свят град, до което заключение ние пък достигаме в хода на изследването на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош:...

Освен това икономическите връзки по това време между България и киевското княжество са доста силни и здрави. Така например според Б. Рыбаков [2009] в началото на Х в. стотици руси, главно търговци, пребивават продължително в България и в столицата Велики Преслав има даже и руска търговска кантора [278-291].

По-нататък пак по времето на Симеон, но вече след Олег и по-точно по времето на неговия син княз Игор военно-икономическите връзки и контакти между българи и руси се засилват и заздравяват още повече и русите стъпват все по-често на българска земя. Първият път за самия княз Игор като че ли е през 920 г., когато русите имат поредния конфликт с печенегите [Никитин 2009а, 165].

  • Потребител
Публикува
Светослав е категоричен че неговия Преславец /който той нарича малък/ се намира на Дунав.Когато той има възможност да избира между Дръстър и Преслав той избира Дръстър.Преслав е безнадеждено далеч от голяма плавателна река което е жизнено важно за Светослав и неговата армада от лодки.

Ето този град от картата на Blaeu,Walachia, Servia, Bulgaria, Romania се казва Прoславiца и е разположен точно на Дунав!?

post-4727-1259456870_thumb.jpg

Публикува
http://forum.eurasica.ru/index.php?/topic/...0/page__st__360

проф. Добрев, обьясните, пожалуйста, свою точку зрения. Этот документ (письмо киевских евреев) считается самым древним на Руси. Похожая форма фиксируется и у арабов: Куяба. Константин Багрянородный употребляет название Κιοάβά. Где уверенность, что все это искажения от уже существующего названия "Киев"? Вполне возможно, знакомое нам название оформилось позже под влиянием славянского произношения.

Я думаю, что основателями Киева являются (тюрко-)болгары и точно они и наименовали его на основе соответствующего слова своего болгарского языка.

Подробнее:

Иван Добрев, ФУНДАМЕНТАЛНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА

Северните българи и русите

През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарските племена наброяват към тридесетина и те се разпростират и заемат по-голямата част от необятната територия между Байкал и Рейн от изток на запад, в това число и от Мала Азия и Балканите, и от Балтийско море до Средиземно море от север на юг, в това число и малка част от Апенините.

В противовес на това през Ранното Средновековие източнославянските племена се разпростират и заемат само незначителна част от западните земи на съвременна Европейска Русия и най-вече речните басейни, свързващи Балтийско море с Черно море [Трубецкой 2009, 1], докато сред множеството племена и народи, населяващи останалата и по-голяма част от тези земи, сравнително висок е относителният дял на болгарските племена и народи. Тези племена и народи съответно не само играят много по-значително-важна, отколкото славяните, обществено-икономическа, политико-идеологическа и културно-просветна роля в региона по това време, но и смесвайки и преливайки се в местните славянски племена придават и конкретно-определена специфика и на етногенезата, езика, антропологията, етнопсихологията, материалната и духовната култура и на формиращата се руска народност.

Исторически първото и начално обществено-икономическо и културно-просветно влияние и принос на прабългарите/болгарите към източните славяни датира от VΙΙΙ-ΙХ в., когато след разпадането на Стара Велика България на хан Кубрат племенното обединение на така наречените черни болгари, но всъщност и в действителност според общотюркската по принцип и собствено прабългарската в частност Цветова Геосимволика пределно вярно и точно, северните болгари мигрират и се разпростират на северозапад, като с течение на времето се смесват и преливат в местните славянски племена, включително и в най-източните западни славяни, които впоследствие ще станат част от етническата основа, върху която ще се образува полската народност.

През този период по своето обществено-икономическо и културно-просветно развитие и състояние северните болгари се намират на едно много по-високо ниво и стъпало от местните славяни, тъкмо поради което те полагат основите или пък изграждат такива градове като Фанагория, Тмуторокань, Чернигов, Тороцк, Путивль, Хунгвар, дн. Ужгород и др.

Специално за Киев, към средата на V в. тук е седалището на предшественика на хан Атила - хан Ругила, а към средата на VΙΙ в. той е столица на по-малкия брат на хан Кубрат - хан Шамбат, от времето на когото са разкопаните напоследък отбранителен ров и капище и който по този начин полага основите и на просъществувалата 2-3 века собствено прабългарска държава Северна Болгария или в по-старата терминология – Черна Булгария. Свидетелството доказателство за последното е това, че и понастоящем вътрешната крепост на Киев носи името Самбатос, докато Константин Багрянородни пък отъждествява тези две имена: И так, все они спускаются рекою Днепр и сходятся в крепости Киоава, называемой Самватас [Багр-Имп, 6-7].

От прабългаристична гледна точка името Шамбат е повече от прозрачно и се състои от собствено мли Сам, началният консонант на което в прабългарския език е звукът ш, и към което е прибавена средноперсийската по произход прабългарска титла бат, налице също така и в имената и на други прабългарски ханове като Бат-Органа, Бат-Баян, Ай-бат, Крум-бат и др. [Добрев 2004, 74-76].

При това положение и понеже извежда името Самватас едновременно от две прилагателни имена, повече от очевидно, единствено като лингвистико-ономастически пределно неграмотна трябва да се определи доста разпространената понастоящем ”тюрко-хазарска етимология”, според която то възниква на основата на ”sam- ("высокий, верхний") + bat ("сильный") со значением "верхнее укрепление", "высокая крепость", что соответствует реальному местоположению Киева” [срв. Бруцкус 1924, 18-20; Якубинский 19531 346-347].

От друга страна основател на Киев не може да бъдат нито хазарите, които изобщо нямат хан Самватас, както без всякаква аргументация, но и след лингвистически изобщо неиздържана етимологизация приема Р. Скрынников [2009, 15-19], нито пък по-късните дунавски прабългари от времето на хан Омуртаг, както допуска Г. Вернадский [2009] на основата на едно съвсем некомпетентно сближаване на много добре известния от гръкоезичните прабългарски надписи и при това повече от неясно защо съвсем погрешно изписания при него геннм Τζακαραρ [Бешевлиев 1992, 227-234] с мли Щок на един от тримата братя, които според легендата основават града [229], когато всъщност и в действителност според нас той е основан още по времето на прабългарите на хан Баламир към края на ΙV в., видно особено добре и от долуприведената прабългарска етимология на названието на града.

Между впрочем малко преди окончателното си установяване в Киев хан Шамбат се спира временно и в град на Кримския или Таманския полуостров, който от тамошните алани се назовава на негово име като Самкерц, т.е. ”град на Сам” [вж. и срв. Артамонов 1962, 373].

И към средата на ΙХ в., вече много добре се знае от летописите, а се приема и от съвременните изследователи, че на югоизток от Киев и чак до Днепър и Кубан в Приазовието се простират земите на Северна/Черна България на хан Алмуш, бащата на хан Арпад, за когото въпреки Е. Хелимский [2000, 433-435] изобщо не съществуват каквито и да е основания или причини да се приема и твърди, че е от хазарски произход. Именно за тази България летописецът съобщава: Знай, что так называемая Черная Булгария может воевать с хазарами. [Багр-Имп, 9,178-179, вж. и срв. Златарски 2009, 81-82; Бариев 2009а, 1-3; Гадло 1968, 3-25].

Специално хан Алмуш е съюзник и приятел на Асколд и той очевидно-безспорно е християнин, който след гибелта на Асколд построява църква над неговия гроб извън укрепленията на града и й дава името св. Николай, каквото е и християнското име на неговия приятел каган Асколд (М. Брайчевский).

Невежеството между впрочем тъкмо по този въпрос на руските историци е повече от пословично и достатъчно пълна представа за него дава следната извадка от специално-индивидуално изследване, посветено на Киевска Русия:...

Полагане основите наКиевското Княжество и руската държава

Всъщност и в действителност още от времето на хан Крум и хан Омуртаг североизточната граница на огромната и по територия, и по разнородно население империя Първо Българско Царство започва от най-източния край на билото на Карпатската верига, която образува широка дъга от запад на югоизток, напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р. Днестър в горното й течение, върви надолу по реката до големия завой малко след гр. Каменец-Подолск, устремява се на североизток и достига р. Днепър северно от гр. Кременчуг, тръгва надолу по течението на реката и излиза на най-северната точка на Черно море - Херсонския залив, източно от днешния гр. Одеса, така че северен съсед на българите по това време тук са славяните от Киевското Княжество [вж. Божилов 1979, 117-118; Добрев 2005, 10-11, срв. Вернадский 2009, 227; Багр-Имп, 109-110].

В началото на ІХ в. Киев е погранична хазарска крепост със смесено население главно от славяни езичници, хазари юдеи, северни българи и други тюрки тангристи, варяги християни, алани, хорезмийци зороастрийци, евреи търговци и др. Свидетелство и доказателство специално за присъствието в града на българи, вече примесени с алани, са откритите тук погребения чрез трупоизгаряне, които се датират към първата половина на Х в. (М. Каргер) [вж. и срв. Генис 2009, 4; Голб, Прицак 2009, 23-29,46; Каргер 1958, 136-137].

Името на града обаче си е чисто прабългарско по произход и то се образува на основата на късноантичното болг. *килев ”градец, градче”. Това нарицателно съществително име се съдържа още в прабългарския ойконим Шаркел, рус. Белая Вежа, а така също и в лексема от каменен надпис на гръцка графика и южнодунавски прабългарски диалект от втората половина на ΙХ в. от Североизточна България: ΟΧΣΙ ΤΖΙΤΜΑ ΓΙΛΕ - Охши, не отивай в града!

Етимологичната фонетична промяна л-й по принцип е типично-характерна за късноантичните и ранносредновековните прабългарски езици и диалекти и тя се проявява еднакво не само в такива прабългарски имена от V в. като едно от имената на хан Атила – Айбат, от *ал ”голям; велик” и бат ”княз”, също и в засвидетелствуваното във византийските извори от Приск под 448 год. име на неговия чичо - Ώηβάρσιος от *еуbеrs, а това пък от по-старо *аlаbars, но така също и в късноантичните или ранносредновековни прабългарски заемки в унгарския език като bojtorjбn, имаща за основа и начало болг. *baldпrgan ”балдъран” [вж. Добрев 2005, 98-100, срв. Вернадский 2009, 255-256; Кузьмин 2009, 18-19; Багр-Имп, 50].

Така възникналият и образуван на прабългарска езикова почва още през V в. ойкнм Киев с течение на времето преминава и се заема в езиците и на други племена и народи. По силата на това името съответно се и променя фонетически, съобразно специфичните черти и особености на конкретния език и така се получават редица негови националноезикови фонетични варианти. Такива фонетични варианти на името в средновековния еврейски език например са формите qiyyob (X в.), qiyob, qiyab (XII в.), kiyow/kiyew (около 1165 г.), qiyaww (XIII в.) и др. [вж. и срв. Голб, Прицак 2009, 13-14].

Наред с това, най-широко и постоянно-непрекъснато използвано през цялата му история първично-основно и най-старо име, през определени по-кратки периоди от развитието си и за по-тясно-ограничена, кратковременна и паралелно-самостоятелна употреба градът има още и такива имена като например Кийоба, гр. Κιοάβά [Багр-Имп, 6-7]. За това негово име може да се предположи, че то му е дадено от местните тюрки – болгари, хазари, черни клобуки, узи, печенеги и др., на основата на името на единия от известните от преданията и летописите трима братя, установил се за известно време в Киев, като към него е прибавена собствено тюркската по принцип и не съвсем ясно каква точно в частност дума географски термин оба ”село; град”, т.е. Градът на Кий.

Друго такова име на Киев с по-тясно-ограничена и кратковременна употреба е и ойкнм Ман Керман - Man Kerman ”великий город”. Спестявайки напълно преднамерено-съзнателно собствено лингвистичните и ономастикоетимологичните си резерви и съображения, сега и тук искаме само да отбележим, че това име обаче въпреки Ом. Прицак [Голб, Прицак 2009, 46-47] най-вероятно е куманско, а не болгарско преди всичко заради сравнително късния XII в., когато е образувано и се употребява, а така също и поради практическото отсъствие вече по това време в областта на прабългари, докато същевременно половците къпчаки навлизат все повече и повече в руските земи.

Публикува

Ето този град от картата на Blaeu,Walachia, Servia, Bulgaria, Romania се казва Прoславiца и е разположен точно на Дунав!?

Но вляво от него е посочен като че ли и Тулча и така излиза, че този град е почти на устието на най-южния ръкав на Дунав, докато по принцип като че ли се смята, че Преславец е между Тутракан и Силистра?!?

Но от коя година е тази карта?

  • 2 седмици по-късно...
Публикува
Коментар #3

Според Арий Христос не е равен на Бог-Отец, а само нему подобен (подобосъщен / ομοιούσιος),

Какво е основанието на Арий за такова твърдение? Самото писание:

Иоан 14: 28

Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене.

От този текст всеки непредубеден читател ще разбере именно това - Христос не е равен на Бог-Отец, защото Неговият Отец е по-голям от Него.

Говорил съм с ерудирани богослови как трябва да се разбира този пасаж от евангелието на Иоан. Те считат, че това твърдение Иисус прави под влияние на човешката Си природа - тоест това не е така.

Позволих си да се възползвам от този ваш постинг просто като идея, за да направя малка добавка в моя текст за Символа на Вярата:

Свидетелства и доказателства за християнизацията и предаването на русите от българите на българската книжнина, писменост и православна култура

Религиозно-богословски свидетелства и доказателства

Между впрочем тезисът на Арий за подобосъщието, а не единосъщието в Символа на Вярата като че ли има своите основания в думите на самия Спасител за неговото отиване при Отца и че Бог-Отец е по-голям от Него. Но заключението в тази насока всъщност се дължи на абсолютизацията на временната човешка природа на Спасителя и на изключително некоректно-неоснователната от тук генерализация, особено добре видно от сравняването на следните няколко стиха от Евангелие от Иоана:

9. Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца?

10. Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата.

11. Вярвайте в Мене, че Аз съм в Отца, и Отец е в мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.

28. Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене. [Иоан, 1317-1318].

Публикува
Имам си лично предположение, с което не мога да обвързвам никого. По моему еретичните мнения, около които започват христологичните спорове, имат една обща черта - те имат за цел да разграничат отчетливо Бога от човека. В този смисъл не е случайно, че всички те произхождат от източните провинции: Сирия, Египет, Палестина, Месопотамия. За сирийското (семитско) население, макар и то да е покръстено, идеята за един напълно трансцендентен Бог е по-близка от тази за Богочовека. Точно както е при юдеите.

Затова отначало имаме ерес, която подчинява Сина на Отца.

Когато тя е оборена, отхвърлена и осъдена, се появява нова ерес - тя пък подчинява човешката природа на сина на божествената Му природа.

В семитското религиозно съзнание между божеството и човека има пропаст. Христос или не е Бог, или не е човек, средно положение за сирийските поданици на империята няма. А и двете крайни положения са осъдени като еретични, защото на ортодоксалните и доста философски настроени теолози им допада тъкмо сложната концепция за Богочовека с две воли и две природи.

Този местен, чисто ориенталски трансцендентализъм води по-късно и до иконоборството, струва ми се (неслучайно това става след завоеванието на арабите, които също са семити и трансценденталисти; има податки, че в Сирия и Палестина местните християни в първите месеци на завоеванието не могат да решат дали нашествениците от пустинята са друговерци или също са християни, макар и еретици, разбира се). И е съвсем естествено, че иконоборството тръгва от същите земи. Толкова по-необикновена е появата на фигура като свети Йоан Дамаскин тъкмо в Сирия, при това - в самия халифски двор.

Свидетелства и доказателства за християнизацията и предаването на русите от българите на българската книжнина, писменост и православна култура

Религиозно-богословски свидетелства и доказателства

Ето защо, повече от очевидно-безспорно борбата тук е на живот и смърт и даже цялата история на Светата Православна Църква, а и на цялото тогавашно човечество е само една изключително мащабна и неистово-жестока битка за Символа на Вярата. Тази битка се разгръща и преминава през редица етапи и крайности, много некоректно-непочтено определяни понякога като ереси, а поддръжниците им заклеймявани вулгарно-жестоко като еретици, подлежащи в някои случаи даже на физическо изтребление. Съвсем наскоро и то от много високопоставено духовно лице чухме даже у нас, че еретик бил и самият Папа, само че без да влиза в обсега на последната санкция.

Всъщност и в действителност всичко това означава ни повече, ни по-малко само и единствено жестоко-упорита борба и неудържим стремеж да се разбере и постигне рационалномисловно най-съкровено-непостижимото в същността и проявите на Господ-Бог и то непременно в светлината на най-новите постижения на общочовешкото научно познание, представяно от исторически конкретна научна школа, пък дори и от едно отделно-самостоятелно лице.

Не е толкова задължително, но все пак е повече от препоръчително всяка критика да бъде иманентна, т.е. вътрешно присъща или вътрешно мотивирана и насочена. Тъкмо поради това всякакви тук вулгарни социологизации под формата на аналогии и алюзии към съвременни партийно-политически интриги и боричкания са повече от неуместни [срв. Чилингиров 2009б, 1-3].

А на нас сега, техните тъй далечни следовници, от дистанцията на Времето не ни остава нищо друго освен да се прекланяме пред великата сила на Вярата и възхищавайки им се, да се питаме дали Те, Първите Християни наистина са човеци от плът и кръв или пък са от камък и желязо:

Глава 9. Соборное послание иллирийского Собора о вере.

«Иллирийские епископы Церквам Божиим и епископам азийского округа, Фригии, Карофригии, Пакацианы желают здравствовать о Господе. Собравшись в одно место и долго рассматривая спасительное учение, мы определили, что Троица - Отец, Сын и Святой Дух - единосущна. Справедливость требовала написать об этом и вам - не для того, чтобы почитание Троицы доказывать софистически, но чтобы говорить о Ней смиренно-мудренно. Это свое послание отправили мы к вам чрез возлюбленного нашего брата и сослужителя, пресвитера Элпидия. Не в писаниях рук наших, но в книгах Спасителя нашего Иисуса Христа написано: аз есмь Павлов, аз же Аполлосов, аз же Кифин, аз же Христов. Еда Павел распятся за вас, или во имя Павлово крестистеся (1 Кор. 1, 12, 13)?

Для нашего смирения и этого было бы достаточно, чтобы вовсе не писать к вам послания; но так как почти во всем своем округе вы проповедуете такое страшное нечестие, что Святого Духа отделяете от Отца и Сына: то мы сочли необходимым отправить к вам господина нашего и сослужителя Элпидия, с этим, полученным от царственных властей Рима посланием, чтобы он узнал, таково ли в самом деле ваше учение.

Да будут анафема все, проповедующие, что Троица не единосущна; да и тот - анафема, кто был бы обличен в общении с ними. Напротив тем, которые исповедуют, что Троица единосущна, уготовано царствие небесное. И так умоляем вас, братия, и не учить и не мыслить иначе; проповедуя всегда и везде, что Троица единосущна, вы возможете наследовать царствие Божие.

Говоря об этом, в своем послании, мы вспомнили, что надобно написать вам также о поставляемых епископах, или о поставлении сослужителей. В епископы должно поставлять мужей из вельмож, если они держатся здравого учения; а в противном случае избирать их из пресвитеров. Равным образом и пресвитеры и диаконы должны быть избираемы из духовного сословия, а не из гражданского или военного, чтобы они были неукоризненны во всех отношениях.

Впрочем мы не хотим писать вам много, потому что посылаем к вам одного из всех нас, господина нашего и сослужителя Элпидия, чтобы он тщательно исследовал ваше учение, таково ли оно, как мы слышали от господина нашего и сослужителя Евстафия. Если вы действительно находитесь в заблуждении; то, отложив ветхого человека, облекитесь в нового.

Тот брат и сослужитель наш Элпидий научит вас проповедовать веру истинную, что, то-есть, Святая Троица, единосущная Богу и Отцу, святится, прославляется и проявляется Святым Духом, что Отец в Сыне, Сын во Отце со Святым Духом во веки.

При Его явлении мы можем ясно исповедовать святую единосущную Троицу согласно с верою, древле изложенною в Никее и утвержденною отцами; проповедуя же эту веру, конечно избежим сетей пагубного демона а, уничтожив его, будем приветствовать одни других мирными грамотами и жить в согласии между собою.

Это послание мы написали с намерением дать вам знать, что отлученные ариане суть те, которые не исповедуют, что Сын и Святой Дух - из сущности Отца. Приводим здесь и имена их: Полихроний, Телемак, Фавст, Асклепиад, Аманций, Клеопатр. И все это так совершается в славу Отца, и Сына, и Святого духа, во веки веков, аминь.

Желаем вам здравствовать во Отце и Сыне Спасителе нашем Христе, со Святым Духом, многие лета. [Кирский 2009, 117-119].

  • Потребители
Публикува

От гледна точка на православната догматика папата, разбира се, е еретик. Това не е нещо ново.

  • Потребители
Публикува

Досега , като контрааргументи, т.е. в полза на това за небългарския и най-вероятно лодкарско- скандинавския произход на Олга не бяха представени никакви положителни научни сведения.

Налице са обаче 3 големи фактора, които не се взимат под внимание и до нине от защитницте на небъгларския произход -

1.Пренасянето на църковни книги, респективно продължителността на снабдяване с български книги в течение на целия Х ипървите десетилетия на ХІ век, се доказва от литературнатанаука с голяма точност. Преди Владимир християнизиранетообаче се извършва в ограничените рамки на индивидуалнотомисионерство и по своето значение то остава далече зад извършеното в края на Х век покръстване на целия руски народ с

всички културно-политически последствия от него.

2. На въпроса за фалшификациите и интерполациите на старитеруски исторически извори също така не желая да се спирам по-обстойно и ще засегна само някои отделни подробности, имащи

непосредствено отношение към покръстването на русите. Този проблем вече е изчерпателно изследван от Оболенски [1] , Шахматов [2]и Присьолков [3] , независимо от премълчаването на резултатите от изследванията им и обявяването им за ненаучни от цялата съветска историография.

Най-важния аргумент е интерполацията в житието на св. Олга и на св. Владимир

2.1. Първия камък о препъване е проблемите около произхода на св. Олга - разминаванията в житията са само върха на айсберга. Цялата политика провеждана последователно от Олга, Владимир и Светослав е в разрез, дори пряко анти политиката на досежните т.нар. ''про'' или направо ''варяжки'' князе.

Голям абсурдизъм в житието на св. Олга е , това ,че тя отишла, уж да се кръсти в Константинопол, пък видите ли дошла с придворния си свещеник, българина Григорий. Абсолютна недомислица е и желанието, на Багренородния , който наред със своя баща Лъв Мъдри са едни от най-начетените императори , да стане кръстник на жената за която уж желае едва ли не да се ожени !!!!????!!!

Желанието на интерполаторите е толкова неистово, че и собствените си императори, могат да направят на магарета ....

2.2. В житието на св. Владимир с неговото ''изпитание веры'' е направо комично ... Пейоративното отношение към българите (независимо ,че се визират Волжко-Камските) е доведено до крайна степен на абсурдност.

Накрая кратки бележки за руските автори, изказали се в подкрепа на българската теза.

- [1] Князь Михаилъ Андрѣевичъ Оболенскiй, НЕСКОЛЬКО СЛОВЪ О ПЕРВОНАЧАЛЬНОЙ

РУССКОЙ ЛѢТОПИСИ, Москва 1870, заедно с допълнението към него ИЗСЛЕДОВАНIЯ И ЗАМѢТКИ КНЯЗЯ М. А. ОБОЛЕНСКАГО ПО РУССКИМЪ И СЛАВЯНСКИМЪ

ДРЕВНОСТЯМЪ, Санктпетербургъ 1875. Тази книга е била унищожена от руската цензура веднага след нейното отпечатване и доскоро беше известен от неясамо един екземпляр в Държавната библиотека Пруско културно наследство вБерлин; неотдавна е открит обаче в САЩ още един непълен екземпляр, а от началото на 2009 година тази книга е на свободно ползване и в интернет _

http://rs242.rapidshare.com/files/13414554..._drevostyam.pdf

[2] А. А. Шахматовъ, РАЗЫСКАНIЯ О ДРЕВНѢЙШИХЪ РУССКИХЪ ЛѢТОПИСНЫХЪ

СВОДАХЪ [вж. бел. 14]; същ., КОРСУНСКАЯ ЛЕГЕНДА О КРЕЩЕНIИ ВЛАДИМIРА

(СБОРНИКЪ СТАТЕЙ ПОСВЯЩЕННЫХЪ ПОЧИТАТЕЛЯМИ АКАДЕМИКУ И ЗАСЛУЖЕН-

НОМУ ПРОФЕССОРУ В. И. ЛАМАНСКОМУ, II, С.-Петербургъ 1908, с. 1029-1153);

същ., ПОВΞСТЬ ВРЕМЕННЫХЪ ЛΞТЪ, I, Петроградъ 1916 – изследванията на

Агиографията на Борис и Глеб

Шахматов са преиздадени напоследък в две различни издания: А. Шахматов,

РАЗЫСКАНИЯ О РУССКИХ ЛЕТОПИСЯХ, Москва, Академический Проект, Жуковский:

Кучково поле, 2001 и А. Шахматов, ИСТОРИЯ РУССКОГО ЛЕТОПИСАНИЯ, І, 1-2,

Санкт Петербург: „Наука“+ 1//1+ 1//2 – естествено без статиите му+ които

не се съгласуват със становището на съветската и постсъветската наука-

[3] М. Д. Приселковъ, ОЧЕРКИ ПО ЦЕРКОВНО-ПОЛИТИЧЕСКОЙ ИСТОРIИ КIЕВСКОЙ РУСИ Х-ХI ВВ. (ЗАПИСКИ ИСТОРИКО-ФИЛОЛОГИЧЕСКАГО ФАКУЛЬТЕТА ИМПЕРА-

ТОРСКАГО С.-ПЕТЕРБУРГСКАГО УНИВЕРСИТЕТА, ч. CXVI, С.-Петербургъ 1913, Reprint: The Hague 1966).

  • Глобален Модератор
Публикува

А не се ли озадачава някой от следните два факта:

1.Олга прави посещение в Константинопол, не в Преслав.

2.В продължение на няколко века киевските митрополити се ръкополагат от Константинополския патриарх, не от българския.

Ако Олга е българска принцеса как се обяснява това?

  • Потребители
Публикува
А не се ли озадачава някой от следните два факта:

1.Олга прави посещение в Константинопол, не в Преслав.

2.В продължение на няколко века киевските митрополити се ръкополагат от Константинополския патриарх, не от българския.

Ако Олга е българска принцеса как се обяснява това?

Към 1. има политически аргументи. Проблем с Преславската политика Олга не е имала, напротив с Визанитя е имало от въпиюща нужда от преформатиране на взаимоотношенията. за пореден път казвам да погледнеш материали свързани с интерполациите на Нестор и други руски летописи. За топли скандинавски връзки и възвеличаване, съответно принизяване на различните клонове княжевски родове.

Също няма да е зле ,да погледнете и целия набор от информация около князете Борис и Глеб, които са синове на Владимир именно от българката.

Някои профани се изказваха в насока, че тя била от Волжските българи , странно защо , те не са бохмачи или бохмичи, както се говори пейоративно за волжските българи , а Християнски и забележи първите руски светци, канонизирани автоматично след смъртта си.

2.Друга насока, която мога да дам е тази - казваш в продължителен период - да , никой не оспорва. Но , от 988 до 1039 г. има един 50 годишен отрязък от време , на кого оставяш на Бъкингамския херцог ли ???

През 988г. по твърдо потвърдени извори в Русия пристига митрополит Михаил , който според северните и по-стари извори е наречен българин, а в по-новите летописи - сириец , де Киро на кирия (и Сиро на Сирия) .

Със същата последователност могат и самарянин , арменец и дори папуа-ново гвинеец да поставят на руския престол ,само и само да не излезе най-вероятното и правдивото.

В други интерполирани извори митрополит Киприан е сърбин .

А най-смущаващото в случая е, че св. Владимир няма нито древно житие, нито служба. Оставен е до XIII в., a според други източници до XVII в. в пъклото да гори заради пиянството си и 800 -те му наложници ...

Йончев, не е научно, а е чудовишно да унищожаваш книгите на твоите опоненти . Още повече е чудовищно пък да използваш цялата църковна и политическа конюнктура ,само и само да накараш един човек, в случая арх. Леонид , да промени своето кредо на 180 градуса. Прощавай , но това не е и Евангелско. Църковното йезуитство не се среща само на Запад. За книгите на Оболенски , които са останали в две бройки, какво да кажем.

А за най-известния български криптолог Всеволод Николаев, който от шеф на БАН е принуден да се спасява с емиграция ,само , защото е издал книга указваща на българския произход на св. Олга, какво да кажем - евала !??

  • Потребител
Публикува
Голям абсурдизъм в житието на св. Олга е , това ,че тя отишла, уж да се кръсти в Константинопол, пък видите ли дошла с придворния си свещеник, българина Григорий. Абсолютна недомислица е и желанието, на Багренородния , който наред със своя баща Лъв Мъдри са едни от най-начетените императори, да стане кръстник на жената за която уж желае едва ли не да се ожени !!!!????!!!

Това за "придворния си свещеник, българина Григорий" - къде го пише? Може ли цитат на извора? :117:

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Вашето предишно съдържание е възстановено.   Изчистване на редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!