Вълчи празници 1-3. ІІ

[emilia_n]

Вълчи празници

1-3.ІІ

Различните научни изследвания в областта на прабългарската религия показват в старите българи в една нова светлина. За разлика от множеството религиозни системи съществували в древността тази на българите се числяла към групата на монотеичните учения. Българите от онази епоха почитали бог Тангра или Тангри като върховно божество. Чрез този бог древните българи обожествявали природата и нейните четири елемента-въздух, вода, огън и земя.

Въпреки, че прабългарите са били полетеисти сред тях е бил разпространен тотемизма. Те почитали както дивите, така и питомните животни. Според техния религиозен мироглед те са част от природата,т.е. творение на бог Тангра. Това е засвидетелствано в прабългарския календар, който по своята същност е лунен.

Едно от животните, които са включени в прабългарския календар е именно вълкът. Той е почитан от нашите предци. За това говорят не само малкото оцелели домашни извори, но и чуждите източници.

Прабългарите са народ с висока материална и духовна култура. За разлика от многото древни религиозни практики религията древните българи е монотеична. Те вярвали само в един бог, който наричали Тангра или Тангри. Култа към този бог е запазен в някоú народи от бившя Съветски съюз. Чрез култа към този бог нашите предци олицетворявали природата и нейните проявления - стихиите огън, вода, въздух и земя. Според тяхните везгледи бог е на всякъде.

Наред с култа към Тангра сред прабългарите е бил разпространен и тотемизма. Тотемизма от своя страна е характерен за всички древни общества в това число и българското. То се изразява в почитането на различни животни. Това са обикновено диви представители на фауната. Според вярванията на древните българи хората с общ произход имат един и същ прародител, който след неговата смърт възприема образа на дадено животно. Така това животно се приема като покровител на представители на един род. Неговия образ е използван в семейната хералдика, т.е. той става тотем на даден род, племе или народ.

Религията на прабългарите и тотемизма били взаимно свързани. Доказателство за това е календара на прабългарите. Този календар спада към групата на лунните календари познати днес. Той представлява 12 годишния цикикъл. Като всяка година е посветена на дадено животно. Една от разликите между прабългарския календар и днешните източни календари е замяната на някои животни. В древната календарна система на българите третата година е посветена на вълкът. Това е напълно естествено, тъй като вълка е животно по-близко до заобиколящия свят на нашите предци. А самият вълк е обожествяван от българите.

Българските шамани в качеството си на религиозни водачи притежавали магически способности. Те често приемали образите на различни животни в това число и на вълка.

За тези ритуали и обреди на пръбългарските шамани научаваме най-вече от произведенията на византийските летописци. Такива сведения се намират и в малкото оцелели наши извори.

В древните общества владетеля е и върховен жрец. Така в историческата наука се появява термина царя-жрец. Той не е лишен от логика. Понеже царя трудно съчетава владетелските си функции с тези на върховния жрец, затова той има заместници. Това са тъй наречените шамани. С развитието на древните общества религиозните обреди все повече се извършвали от шаманите. Нарастналата държавна отговорност на средновековните български владетели ги принуждава те да водят само религизните церемонии с особено важен характер. Това са например сключваните със съседните владетели мирни договори. Едно от тези споразомения е споменатия от византийския хронист Игнатий Дякон мирен договор между хан Омуртаг и император Лъв V Арменец.

В повечето случаи обаче шаманите ръководят ритуалните действия.

Много често тези - шамани произлизат от средите на прабългарската аристокрация. В някои случаи това са представители на управляващата владетелска династия. Обикновено то са братя, синове и братовчеди на хана.

Според гръцките хронисти и наши летописци един от най-прочутите български шамани е Боян Магесник. Повечето домашни и чужди и най-вече византийските говорят за Боян като за член на българския хански двор. Според тях той е брат на хан Умор.

Византийските и българските летописци описват подробно ритуалите и обредите, които извършва Боян Магесник. По тяхните думи става ясно, че той приема формата на различни животни в това число и на вълк.

Някои от ритуалите и обредите на древните българи продължават да битуват в българските земи и след като народа приема християнството. Освен това се запазва част от религиозната философията на нашите предци. Това намира най-голямо отражение в нашите митични песни.

От разгледането дотук стигаме до извода, че традициите на прабългарите се оказват много силни. Те надживяват своето време и оцеляват през вековете. Доказателство за това не са само митичните песни, но самия български традиционен календар. Народа и до ден днешен храни страхопочитание към вълка, затова на него са отредени дните от 1 до 3 ІІ., които са известни като Трифунци. Това наименование идва празника на св. Трифон ( Трифун ) Зарезан. Тези дни са известни също и като Вълчи празници. Докато траят те домашните не трябва да хващат остър предмет. Особено нож и ножица. Вярва се, че ако се наруши тази забрана вълкът ще пакости на селянина.

[Frujin Assen]

2-3 февруари – Вълчи празници (ТРИФОНЦИ)

Именници: Симеон, Симеонка (на 3 февруари)

Празникът е известен още и като Трифунци, Света Богородица, Симион Бележник, Симеоновден, Вучляци, Вълчи празници.

Двата дни след ТРИФОНОВДЕН, народния календар са празници с по-особен, специфичен характер. От народното вярване, че през този период “се бесуват вълците”, произлиза почитането им. За да се предпазят от вълци, спазват се много строго някои забрани, които засягат главно жените. Те не бива да предат, да плетат, да тъкат, да отварят ножици, за да не се отварят устата на вълците. Раздават специален обреден хляб, малко от който слагат и в кърмата на добитъка, за да го предпазят от опасния звяр. Нощвите стоят захлупени 3 дни пак с тази цел. Не метат дворовете и не хвърлят сметта.

В Родопите третият ден носи името Божа майка и се тачи от младите бездетни жени. Те пекат големи пити от царевично брашно, начупват ги и ги раздават на съседите. В Северна България по време на Трифонци гадаят за реколтата - хубаво ли е времето на втори Трифонец, така ще е 40 дни; вали ли сняг на парцали, пчелите през лятото ще се роят добре.; ако на втори Трифонец вземеш пари, ще вземаш цяла година, ако дадеш, все ще плащаш.

3 февруари - Третият Трифонец (Симеон) се смята за хаталия (лош) ден - един от най-лошите през годината. Особено строга е забраната за всякаква работа за бременните и неродилите жени. Вярва се, че нейното нарушаване ще доведе до раждането на симьосано (с белег) дете или добитък. В някои райони на трети Трифонец удрят главните, за да бягат змии и гущери.

[emilia_n]

2-3 февруари – Вълчи празници (ТРИФОНЦИ)

Именници: Симеон, Симеонка (на 3 февруари)

 

Празникът е известен още и като Трифунци, Света Богородица, Симион Бележник, Симеоновден, Вучляци, Вълчи празници.

Двата дни след ТРИФОНОВДЕН, народния календар са празници с по-особен, специфичен характер. От народното вярване, че през този период “се бесуват вълците”, произлиза почитането им. За да се предпазят от вълци, спазват се много строго някои забрани, които засягат главно жените. Те не бива да предат, да плетат, да тъкат, да отварят ножици, за да не се отварят устата на вълците. Раздават специален обреден хляб, малко от който слагат и в кърмата на добитъка, за да го предпазят от опасния звяр. Нощвите стоят захлупени 3 дни пак с тази цел. Не метат дворовете и не хвърлят сметта.

В Родопите третият ден носи името Божа майка и се тачи от младите бездетни жени. Те пекат големи пити от царевично брашно, начупват ги и ги раздават на съседите. В Северна България по време на Трифонци гадаят за реколтата - хубаво ли е времето на втори Трифонец, така ще е 40 дни;  вали ли сняг на парцали, пчелите през лятото ще се роят добре.;  ако на втори Трифонец вземеш пари, ще вземаш цяла година, ако дадеш, все ще плащаш.

3 февруари - Третият Трифонец (Симеон) се смята за хаталия (лош) ден - един от най-лошите през годината. Особено строга е забраната за всякаква работа за бременните и неродилите жени. Вярва се, че нейното нарушаване ще доведе до раждането на симьосано (с белег) дете или добитък. В някои райони на трети Трифонец удрят главните, за да бягат змии и гущери.

←

Много хубава снимка си подбрал. Винаги съм харесвала вълка . Красиво животно е.

[Frujin Assen]

Благодарско

[emilia_n]

В публикувания от мен материал за Вълчите празници, аз споменах само тези дни, които се отбелязват от 1 до 3. ІІ. Тези дни се наричат още Трифунци. Но в българския народен календар има и други дни, в които се почита Вълка. Един от тези дни е празника на Св. Мина, който се отбелязва на 11. ХІ.

Според българските народни вярвания Св. Мина е покровител на вълците. На този ден се спазват същите забрани, каквито се спазват и при Трифунците.

[Пандора]

В някои молдовски села Вълчите празници също се празнуват ноември месец.

http://baza.md/index.php?newsid=357