Мнението на великите едно към едно, без модерация!?

[rockbul]

“Аз мисля, че най-важното нещо е да осъзнаем колко малко знаем за нещата около нас: как разцъфтяват цветята, как мигрират пеперудите, как се влюбваме и т.н. Ние не трябва да бъдем арогантни като онези хора, които стоят от двете страни на разцеплението между науката и религията, и си мислят, че разполагат с всички отговори. Ние трябва да се опитваме да използваме нашия интелект със смирение. ”

( ДЖОУЗЕФ МЪРИ, Нобелов лауреат за медицина и физиология, цитиран в Meyer 1996).

Ще се опитам да не се отклонявам от съвета на Мъри и да бъда толерантен с идеите и доводите на всички. Ще поставя няколко цитата на велики умове и учени на нашата цивилизация и тяхното отношение към Вселената и Бога.

През 1954 проф. Джордж Уолд, нобелист ( който е атеист ) пише в научното списание “Scientific American”: “Когато става въпрос за произхода на живота, има само две възможности: животът или е възникнал случайно и спонтанно, или е бил сътворен целенасочено по един свръхестествен начин. Трета възможност не съществува. Хипотезата за случайното възникване на живота беше опровергана преди 100 години, но това опровержение ни води към единствената друга възможност – свръхестественото сътворение на живота. Ние не можем да приемем тази втора възможност поради философски съображения. Затова избираме да вярваме в невъзможното, а именно, че животът е възникнал случайно и спонтанно!” (GEORGE WALD, 1954, “The Origin of Life”, in Scientific American, 191 [2]: 48).

В статията си “Животът и Духът във Вселената” (1984) проф. Уолд пише:

“В моя живот като учен аз се сблъсках с два фундаментални проблема, които са научни по своята същност, но същевременно те надхвърлят сферата на науката и аз мисля, че в крайна сметка, те не могат да бъдат решени от самата наука. Първият проблем е свързан с човешкото съзнание, а вторият – с Космологията:

1) Проблемът за съзнанието едва ли може да бъде избегнат от човек като мен, който е прекарал по-голямата част от живота си в изучаване на механизмите на зрението. Ние учените знаем много и се надяваме да научим още повече, но нашите познания изобщо не се докосват и дори не ни насочват към отговора на въпроса ‘Какво всъщност означава да виждаш?’. Например, зрителната нервна система на жабата е в общи линии твърде сходна с тази на човека (при положение, че не навлизаме в детайли). Но разликата е в това, че аз осъзнавам, че виждам, но не знам дали жабата осъзнава, че вижда? Тя реагира на светлината, но същото правят и фото-камерите, гаражните врати и всички други фото-електрични устройства. Следователно въпросът е: дали жабата съзнателно вижда? Дали тя осъзнава своите зрителни реакции? Като учен, аз по никакъв начин не мога да отговоря на този въпрос; аз не мога да установя нито присъствието, нито отсъствието на съзнание у жабата. От една страна, аз вярвам, че съзнанието винаги съпътства нашите усещания и възприятия, но от друга страна, аз мисля, че науката е напълно неспособна да обясни същността на съзнанието.

2) Вторият проблем е свързан със специфичните свойства на нашата Вселена. Живите същества явно са част от реда в природата. Ние имаме достатъчно основания да вярваме, че живеем в една Вселена, която е напоена с живот, и в която животът възниква неизбежно, ако има достатъчно време и подходящи условия за това. И все пак, ако някое от физичните свойства на нашата Вселена беше малко по-различно, животът, който сега е толкова широко разпространен, изобщо нямаше да възникне. Не е нужно голямо въображение, за да си представим други възможни Вселени, които са подобни на нашата, но в които няма живот. Как в крайна сметка, при толкова много други възможности, ние сме се оказали именно във Вселената, която съдържа най-подходящите свойства, необходими за възникването на живота?

Преди известно време аз проумях – и да си призная това шокира моята научна чувствителност – че проблемът за съзнанието и проблемът за Космологията имат едно общо решение. Решението е, че Духът е съществувал винаги като Матрица, Извор и Причина на физическата Вселена; че духът не е късен продукт от еволюцията на живота; и че материята, от която е изградена физическата Вселена, е всъщност духовна материя. В действителност, един Дух е конструирал нашата Вселена, в която се ражда животът, който в края на краищата поражда разумни и творящи същества.” (GEORGE WALD, 1984, “Life and Mind in the Universe”, in International Journal of Quantum Chemistry, Quantum Biology Symposium, 11, 1984: 1-15).

Духът, т.е. съзнанието не е разположено във физическото пространство. Абсурдно е да мислим, че е възможно да локализираме съзнанието, тъй като то не изпраща никакви доловими физически сигнали. Присъствието или отсъствието на съзнание у другите хора и у другите живи същества не може да бъде установено от учените, т.е. от една външна гледна точка. Нещо повече, духът не само не може да бъде локализиран, той изобщо не заема място в пространството. Духът е нещо, което не пребивава в пространството; той не може да бъде измерван; следователно , науката никога няма да може да го обясни. Проблемът за съзнанието и проблемът за Космологията имат едно и също решение. Решението е, че един Дух е съществувал вечно и че нашата Вселена може да поражда живот, именно защото този всепроникващ Дух я управлява. Следователно, съзнанието във Вселената не е просто някакъв продукт от еволюцията на живите същества, както вярвах ме в миналото. ‘Веществото, от което е изграден този свят, е духовно вещество. Духовното вещество не е в пространството и времето.’

Айнщайн описва неспособността на човешкия ум да разбере същността на Бога чрез следното сравнение:

“Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред.

Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein: A Life” by Denis Brian, New York, John Wiley and Sons, 1996, с.186).

Какво мисли Макс Планк ? “Като физик, следователно като човек, който е служил през целия си живот на трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението, че мога да бъда фанатик. И затова, след всички мои изследвания на атома, мога да кажа следното: Не съществува материя сама по себе си! Цялата материя произхожда и съществува само чрез една Сила, която подбужда атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната ‘слънчева система’ на атома. Тъй като обаче в цялата Вселена няма нито една интелигентна или вечна сила (и никога не се е удало на човечеството да открие така горещо желания ‘вечен двигател’), ние трябва да приемем, че зад тази Сила стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно този Дух е Първопричината на цялата материя.” (ПЛАНК 1992, 58; виж също Eggenstein 1984).

Какво мисли Шрьодингер ? Той смята, че науката е една съдбовна игра, с правила, които са създадени от самия Бог:

“Науката е игра, но игра с реалността, игра с наточени ножове.

Например, ако един човек нареже някаква картина внимателно на 1000 парченца, ти можеш да подредиш този пъзел, едва когато положиш всички парченца отново в цялостна картина. Независимо дали ще успееш или не, тази игра е едно съревнование между твоя ум и неговия ум. Но когато трябва да решиш една научна задача, тогава другият участник в играта е самият Бог. Бог не само поставя условието на задачата, но е изобретил и самите правила на играта. Освен това, не всички правила са известни, част от тях ще трябва да откриеш сам. Най-трудно е да откриеш кои правила Бог е предопределил от вечността и кои са следствие от твоята собствена умствена инерция. Обикновено, решението на задачата става възможно, само ако се освободиш от ограниченията на тази инерция. Може би това е най-вълнуващият момент в цялата игра.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в “Schrödinger: Life and Thought” by Walter Moore, Cambridge University Press, 1990, 348).

“Аз съм твърде озадачен от това, че научната картина на реалния свят е изключително непълноценна. Вярно е, че тя ни дава много фактическа информация и подрежда всички наши преживявания в един великолепен логичен ред, но тя страховито мълчи за всичко онова, което е наистина близко до нашите сърца и е наистина важно за нас. Научната картина не може да ни каже нито дума за физическата болка и физическата наслада, за възприемането на червеното и синьото, за възприемането на горчивото и сладкото. Науката не знае нищо за красивото и грозното, за доброто и злото, за Бога и вечността. Науката претендира, че може да отговори на въпроси от тези области, но нейните отговори са твърде често толкова глупави, че ние не сме склонни да ги приемаме сериозно.” (SCHRÖDINGER 1954, 93).

“Трябва да осъзнаем, че ние сме абсолютно свободни, именно защото Бог не се намесва в нашия свят. Бог ни е дал един невероятен дар – способността да правим свободен избор. Бог се държи с нас така, както биха се държали нашите родители. Твърде често родителите виждат, че тяхното любимо дете ще направи някакъв погрешен избор. В такива случаи добрият родител се примирява и позволява на детето си да осъществи свободно своя избор, защото само така детето ще придобие личен опит и зрялост. Не е вярно, че Бог бездейства. Напротив, Бог твърде много ни уважава и затова ни казва: ‘Ако вие искате да бъдете личности, а не роботи, тогава ще трябва да приемете своята свобода и да взимате отговорни решения. Доказателство за това, че вашата свобода е абсолютна, е фактът, че аз ви позволявам дори да отхвърлите Мен и да изберете злото’. Ние трябва да поемем последствията от нашите свободни избори. Бог все още не ни е изоставил. Чрез смъртта на Иисус Христос Бог доказа, че обича всички нас и че няма да ни изостави.” (TUTU 1995).

“Богът, на Когото служа, е един странен Бог. Той е всемогъщ и всесилен, но същевременно е и ограничен. Това е един невероятен парадокс: от една страна, Той е Бог на справедливостта и жадува за справедливост в нашия свят, но от друга страна, Той дълбоко уважава нашата свобода и поради това Той не иска да се намесва в нашия свят – не иска да хвърля светкавици и мълнии, за да убие всички земни тирани. Бог не иска да налага насила Своята воля; Той очаква самите ние да изразим нашата воля. Бог има една мечта. Бог мечтае за един по-различен свят, в който всички хора ще се обичат искрено, както членовете на едно сплотено семейство. Бог ни пита: ‘Ще ми помогнете ли да осъществя моята мечта? Аз копнея за един свят, в който има много повече любов и състрадание, в който хората са по-важни от вещите. Ще ми помогнете ли да реализирам тази мечта? Аз не мога да разчитам на никой друг, освен на вас’.” (TUTU 1998).

„ Ние продължаваме да съществуваме, само защото Бог непрестанно вдъхва Своя Дух във всички нас и така поддържа нашето човешко битие. В противен случай, ние бихме се разпаднали в забравата на небитието, от което Божият глас някога ни е изтръгнал.” (TUTU 2002).

Целият пост е без почти никаква модерация от моя страна. Целта ми е да прочетете какво мислят едни от най- великите умове на човечеството и всички до един Нобелови лауреати. Поздрав !

[Last roman]

Мнение на Гай Салустий Крисп:

"...Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко... Затова толкова повече е за учудване порочността на онези, които, отдадени на чувствени удоволствия, прекарват живота си в разточителство и леност, а оставят духа си, най-ценното и най-възвишеното в човешката природа, да затъпява в невежество и бездействие, а при това толкова многобройни и разнообразни са духовните занимания, чрез които може да се постигна най-висша слава..."

Текстът е от 'Югуртинската война', глава 2.

Мнение на император Марк Аврелий:

"Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност."

[Elemag]

Цитатите по горе са от Антологията “50 НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ И ДРУГИ ВЕЛИКИ УЧЕНИ ЗА ВЯРАТА СИ В БОГА” http://nobelisti.tripod.com/