Към социогенеза на понятията цивилизация и култура

[Р. Теодосиев]

 

 

ЕЛИАС, Н. Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, ИК, т. 2, 799-809

 

 

Текста можете да прочетете от тук: http://www.chitatel.net/concepts-of-civilization-and-culture/

Да се развие нов теоретичен подход, който за разлика от доминантните парадигми в социологията на XX в. да не се ограничава до анализ на обществените състояния, а да разглежда продължителните трансформации на обществените структури, без при това да се реабилитира еволюционизма от XIX 8. Това е задачата, която НОРБЕРТ ЕЛИАС (роден 1897 г. в Бреслау) поставя като основна в творчеството си. Той има изключителния шанс да изучава философия при плеада от величия: Хьонихсвалд, Рикерт, Хусерл. Ясперс, Алфред Вебер и Манхайм. А освен философия следва в Бреслау и Фрайбург медицина и психология. Поставената задача изисква пито повече, нито по-малко изграждането на една теория на цивилизацията. При това Елиас формулира два основни въпроса, с които тази теория трябва да се занимава: (а) дали съществуват постепенни (дълготрайни, предаващи се в поредица от поколения и запазващи ориентацията си) изменения на контролните механизми на афектните състояния па хората в различните общества: и (б) съществуват ли корелации между измененията, в структурите на личността, определени от целенасочено изменящите се и диференциращи се контролни техники и дълготрайните структурни промени в цялостния обществен живот. И в двата въпроса базисното понятие за цивилизация се свързва с овладения контрол на афектните състояния. Особено място в теорията на цивилизацията на Елиас заема разглеждането на формирането на държавата и съответно, на процесите на диференциация и интеграция на техниките на държавен контрол. В методологически план амбицията на Елиас е да изгради теорията си като емпирически проверяема. Отчасти намерените, отчасти конструираните оригинални фактически потвърждения са от най-различен характер: диференцирането на приборите за ядене, изменения в стандартите на чувствата за срам и смутеност, промяната на наставленията в проповедите, институционализираието на проституцията, инструкциите във възпитателните книги от XVI и XVII в. и прочие. По методика на откриване на масовите исторически факти на всекидневния живот изследователският замисъл на Елиас е близък до идеи на групата френски историци около списание „Анали", а поставянето на въпроса за генеалогията и развитието на властовия контрол сближава неговата теория с програмата на Фуко. Важно място в развитието па възгледите на Елиас заемат изследванията му върху социалното време. Фактически, тяхното провеждане е необходим компонент от изграждането на теорията за продължителните трансформации на обществените структури. Чрез изследването на социалното време Елиас цели разкриването начина на преживяване на тези трансформации. Изхождайки от въпроса за какво е необходимо на хората (специфично за всяка култура) да определят времето, теоретикът на цивилизацията очертава широк кръг от оригинални постановки. Преди всичко, дистанцирайки се от всякакво априористко схващане, той ясно разграничава социалното време от натуралистическата интерпретация на времето. В практиката на човешките общества времето е регулативен механизъм с принудителна сила. Координиращата и интегрираща функция на отчитането на времето винаги (във всяко общество) се изпълнява от определени институции. Намирането на „вярното време" за изпълнение на дадена социална дейност е било например задача па жреца. В комплексните държавно организирани общества тази функция се изземва от субектите на държавна власт. Начинът на отчитане на времето става монопол па държавата. Корекциите в календара (извършвани например от атинския хиромнемон) отговарят на желания от държавната власт социален ритъм. По-нататък датирането па социалното време се оказва зависимо от такива фактори като степента на интеграция на етническите групи, населяващи една територия, степента на социална диференциация, степента на комерсиализация и индустриализация на обществото и други. Така изследванията на Елиас представляват сравнителен анализ на културно-регулативната роля на ..времевата институция" в различните общества Трите основни книги на Елиас са: „Дворцовото общество. Към социология на кралската институция и дворцовата аристокрация", „Що е социология" и „Относно процеса на цивилизация. Социогенетически и психогенетически изследвания" (в два тома).

 

Текста можете да прочетете от тук: http://www.chitatel.net/concepts-of-civilization-and-culture/

[Р. Теодосиев]

Цивилизацията и културата, разгледани в "Към социогенеза на понятията цивилизация и култура" на Н.Елиас

Задачата на Н. Елиас е да развие теоретичен подход, който да не се ограничава от досегашните модели и да може да разглежда променящата се среда в обществото. Продължителните трансформации на обществените структури, като това го разглежда с времето как поколенията запазват своята същност и първоначалните си идеи за съществуване в различните общества. Обръща внимание също така на промените, които настъпват с времето в различните периоди в различните общества. Основният въпрос при разглеждане на теорията за цивилизацията при Елиас е формирането на държавата и на самите процеси, техники и имиграцията, която протича при формирането на контрола в държавата. „В методологически план амбицията на Елиас е да изгради теорията си като емпирически проверяема.” 1 Неговите потвърждения са от различен характер. Следи как се променят: ценностите, приборите за хранене, усещането за срам и дори чувството за чест. Проследява всекидневния живот и се доближава по замисъл до френските историци на сп. Анали.

Със своето изследване Елиас цели да разкрие начина на преживяванията и как те се променят с времето. Разграничава времето на социално от натуралистическа интерпретация на времето. Като исторически план времето винаги е разграничавало различните периоди на хората и то е било задача на различни държавни институции. В по ранни времена тази длъжност е изпълнявал различен религиозен водач (жрец). В по-ново време тази длъжност поема самата държава. Изследванията на Елиас се превръщат във времеви анализ на процеса през, който минава цивилизацията през културата или дори културата през цивилизацията.

Той разглежда противоречията между понятията „култура и „цивилизация” в Германия. Ние проследяваме неговото проучване и анализираме неговата работа, която от социогенеза на противоречието между „култура” и „цивилизация” той стига до развитието на това противоречие.

За да можем напълно да анализираме текста на Едисън ние ще използваме всички разбирания за цивилизация, които са давани в различни варианти.

Думата цивилизация е думата, която носи със себе си ново виждане за света. Терминът „култура” е равен като разбиране на терминът „цивилизация” в зависимост от народните разбирания, едната дума е предпочитана и използвана пред другата. Терминът „цивилизация” се предпочита в някой контексти от терминът „култура”.

В Германия взимайки предвид националното съзнание и това, че то взима превес и се очертават видими съсловни разграничения. Открива се мисленето на Запада според Елиас, той смята, че това разграничение идва от самочувствието и това изразявайки самосъзнанието, което се е натрупало в последните няколко столетия. Постиженията им в техниката, вида на своите маниери, развитието на науката, светогледа и още много други. За да разберем точно какво иска да каже трябва да споменем неговото разбиране за цивилизация. Цивилизация е всичко, което е свързано с живота на хората, начина им на живот, съдебното наказание, приготвяне на яденето, дори и съвместният живот на жената и мъжът. Всичко това влиза в понятието „цивилизация” и дори и в „нецивилизована” форма това е възможно да се извършва.

Думата „цивилизация” включва повишаване на интелектуалното и материалното развитие, понятието за „цивилизация” изразява националното самосъзнание.

„Цивилизация” се приема с различни значения в различния Запад. Значи едно в Англия, във Франция и трето в Германия. В едното значение то е за гордостта и постиженията на Запада и човечеството, в другия смисъл „цивилизация” се използва за нещо вторично и нещо нужно и нещо, което обхваща външните нужди на човека – битието. „А думата, чрез която се самоинтерпретират в немския език, чрез която се изразява преди всичко гордостта от собственото постижение и собствената същност, се нарича „култура”.2

"Култура е онова ниво, при което социалните групи развиват определени модели на живот и дават експресивна форма на техните социални и материални преживявания" 3 Едисън стига до феномен: думите „цивилизация” във френското и английското и думата „култура” в немското значение се проявяват във вътрешното значение на думите. В Германия е подчертана уникалността и разнообразието - използва се терминът „култура”. Немското разбиране за „култура” е свързано с идеята за нация подчертава моралната, духовната и културната страна на понятието – предпочита термина „култура”.

Във Франция е идеята за нация основана на гражданство – елитарното общество, което предпочита терминът „цивилизация”. Civiliser - възпитаване на обноски, изтънчени маниери, светски обноски – civilité - учтивост, любезност.

Сблъсъкът между немското разбиране за „цивилизация” и „култура” не съвпада с английското и френското. Има сблъсък между разбиранията за тези понятия и тя се изразява като примерно понятието културен, не може да се преведе непосредствено на френски и английски.

Думата „култивиран” заема мястото и най-много се доближава до термина „цивилизация” както термина „културен” така и „култивиран” се отнася за битието на хората, но в по вътрешен план. „Културен” се отнася изключително за определени постижения на хората докато „култивирам” - до формата на поведение и общественото качество на хората.

Елиас иска да ни покаже, че понятието „култура” в немската форма на разбиране не е ограничено така, както при френското и английското значение. Там понятието „култура” ограничава, "националните разлики", своеобразието на групите, докато при немското разбиране самото понятие изтъква тези разлики и своеобразие; и преди всичко по силата на тази функция то дори придобива значение далеч извън немското езиково пространство и далеч над ситуацията на произхода си, например в изследователската област на етнологията и антропологията. Германия е нация, която късно е достигнала до политическо обединение, с решени крайни граници и самоосъзнал се народ и като такъв той повече върви към посоката, която сочи понятието „култура”. Това понятие отговаря на тези разбирания и въпросите, които възникват в сравнение с английското и френското разбиране за цивилизация, защото там тези въпроси не се дискутират, там са ясни нещата.

Дава се като пример една среща между германец, французин и англичанин. Виждането на Елиас е, че германецът колкото и да обяснява за своята „култура” той ще го прави лично и емоционално и ще обяснява за своята „култура” във висша форма. Обратното колкото и да обясняват англичанинът и французинът за своята „цивилизация” то германеца ще разбира всичко това във второстепенно значение, защото за него самият термин заема това място.

С други думи докато националните особености и своеобразия на общностите са ограничени в английското и френското разбиране на понятието "култура", то немското изтъква именно тях; поради тази си особеност то излиза извън границите на немското политическо и държавно пространство, така, както последното се е получило в резултат на историческото развитие на обединена Германия.

„Математическите понятия могат да бъдат откъснати от говорещия колектив. Триъгълниците могат да бъдат обяснени, без да се вземат предвид историческите ситуации. Понятия като цивилизация и култура не са такива.”5

С този цитат се обясняват за значението на термините „култура” и „цивилизация” за тяхното преминаване от значение на значение, от използването им в различни смислови форми докато накрая се стигне до значението, в което Елиас ги описва в „Към социогенеза на понятията цивилизация и култура”. Изразяват традицията или определена ситуация, която се помни и оживява от миналото. Гласът, които може да се чуе изразявайки „специфичните думи” ще каже за хората и разкаже за техните преживявания.

Тези „термини” са се превърнали в „думи” на всекидневието и всеки ги използва, изразявайки „нюансите” на предишните събития. Индивидът не знае защо тези термини имат това значение, но той се е учил да го използва от малък и така се предават чрез поколенията значенията на тези понятия. „Човек си спомня за тях, тъй като нещо в съвременната ситуация намира словесен израз чрез утаеното от отминалите” времена и традиции.

Казва, че от паметта на хората не може да се изтрие споменът за отминалите традиции, тъй като дори и днес в главата на индивида нещо намира словесен израз чрез използването на "термина", който е връзката от миналите времена в съзнанието

В речникът на Братя Грим от 1774 година като изследователи на езика и фолклора описват понятието „цивилизация” като глагол означаващ „обучавам”. Като съществително „цивилизация” се налага по-късно защото носи една променена представа за обществото.

Стига се до извода, че функцията, която притежава немското понятие за „култура” се противопоставя на „цивилизацията” се дължи на първата световна война и изкривеното самосъзнание на германецът, което е поредният импулс разсъждава Елиас, който намира израз в двете понятия още от XVIII в.

От XVIII в. цивилизацията има връзка с държавността, като пример ще дадем цивилизацията на майте, но няма цивилизация на ескимосите. Цивилизацията винаги се отнася до развитието на обществения живот и се изразява единствено в културно-историческия прогрес на човечеството, като се свързва с идеята за еволюцията през XIX в. тази идея господства в различни научи.

Човешките култури минават през различни етапи на развитие, но „цивилизацията” е най-висшият.

Елиас цитира Кант като първият дал антитеза на понятията: „Ние сме - казва той през 1784 в „Идея за една всеобща история от гледна точка на световното гражданство" - култивирани във висока степен от изкуството и науката, цивилизовани сме до обремененост с всевъзможни учтивост и порядъчност...''

„Идеята за моралност - твърди той по-нататък - принадлежи на културата. Употребата на тази идея обаче, която се свежда до наподобяването на нравите в честолюбието и благоприличието, представлява просто цивилизоването.”5

Антитезата разгледана от Кант е сродна с формулирането на понятията на Елиас. Промените, които са настъпили и наложили значенията, които се използват днес са значително отличаващи се от XVIII в.

Слоят на обществото, който Кант е имал предвид, когато говори за „наподобяването на нравите в честолюбието”, за цивилизованост до обремененост”, за голата „обществена учтивост и порядъчност” той има предвид тази част от обществото, „което не „постига” нищо в смисъла на другия и при който формирането на изискването и аристократизиращо поведение стои в центъра на самосъзнанието и самооправданието. В центъра на противоположностите между понятията „култура” и „цивилизация” седи полемиката между средното съсловие и висшата-управленческа германска интелигенция.

Накрая Елиас разглежда дворцовите възгледи в Германия , като дава друг пример за антитеза и споменава статиите „Дърво, учтивост, придворен” от университетският лексикон на Цедлер от 1736 г. като стига до извода, че отново противопоставянето между „цивилизация” и „култура” е съществувала винаги, но с времето тя става все по ясна.

„Няма по-плебейско нещо от това да пишеш писма на немски език" - пише годеницата на Готшед през 1730 г. на годеника си.6

Буржуазията през онова време крайно е подражавала на френският начин на живот. Германският народ е пръснат и беден с не богата търговия, не са разполагали с лукс, страдала е от продължителни войни. За това занимания, като музика, рисуване и литература са били достъпни само за царският двор. И обществото в тези среди не се е сравнявал със сънародниците си, а е търсел висша форма на „цивилизация”-„култура”

Като заключение можем да цитираме разбирането за „цивилизация” и „култура” на Франкфуртската школа, което твърдение тръгва от Вебер, а то е, че „цивилизацията е натрупване на практическо познание и технически средства за контрол над природата всичко при цивилизацията е материално – битие.” Разбирането за „култура” изразяват като сбор от ценности, конфигурации, нормативни принципи и идеали, които са исторически уникални, „културата” е духовна.

Значението на думата „цивилизация” вече не се изчерпва с „обучение”, а вече отнасящо се до цялото общество, а не само до индивида.

-----------------------

1. ЕЛИАС, Н. Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, ИК, т. 2, стр. 799

2. ЕЛИАС, Н. Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, ИК, т. 2, 802

3. Хебдидж, Д. Функцията на субкултурата, гл 5

4. ЕЛИАС, Н. Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, ИК, т. 2, 803

5. ЕЛИАС, Н. Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, ИК, т. 2, 806

6. ЕЛИАС, Н. Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, ИК, т. 2, 809

[КГ125]

Има ли съчинение, което да разглежда в детайли съотношението история/култура?

[Lion Queen]

Все пак става дума за генезис на понятия.. В този смисъл понятието история е качествено на понятията култура и цивилизация. Имаме история на културата, история на цивилизацията - самият им социогенезис както е очевидно е базиран на известен анализ на историята. Т.е. за да изследваме възникването на тези понятия е необходимо да имаме историческа информация Така, че едва ли някой би сравнявал така история и култура 0 като съотношение. По-скоро би трябвало да търсим съчинения, в които се разглежда вторичното влияние, които оказват различните форми на историческа памет у народите при култивирането на традиции и обичаи и дефакто цивилизоването. В този смисъл терминът история би трябвало да се отнася към култура и цивилизация в друго поле. Защото историята е форма на културата.