Етимология на имената на българските селища

[Tyroglyphos]

А името Варна, все още ли е приета етимологията от славянското "вран" - черен? което между другото съм чувал, че е по-старо име, навярно тракийско.

Няма общоприета етимология за Варна, но славянската е доста популярна. Другата е, че е от същия корен като var в индоиранските езици, със значение "вода", и е било постепенно прехвърлено върху града. Варна се е наричала и реката, а за старото име Одесос също се приема, че първоначално е било име на реката/езерото и коренът му е със значение "вода".

Мисля, че името Варна е по-късно, някъде от времето на Византийското владичество в българските земи (1018-1185г.). Защото, доколкото ми е известно тогава се употребява за първи път името на града Варна. Идва ми на ум превземането на Варна от цар Калоян на Великфен 1201г.

Варна за пръв път се употребява от Теофан и Никифор, но като нещо различно от Одесос - "тъй наречената Варна близо до Одесос" (става дума за края на VІІ в.).

[КГ125]

Следователно името на града идва от тази местност. Въпросът значи просто е - какво значи тази дума и от кой език е.

[Деспот Слав]

"Идва ми на ум превземането на Варна от цар Калоян на Великфен 1201г. " - Великден

Защо никой не ме е поправил за грешката? И аз не съм я видял.

Доколкото разбрах, в земите със славянски езици съществуват селища в близост до вода, пък и местности. Най-удачният вариант в действителност е възприемането на името от известна местност.

[Иванко Тертер]

Варна за пръв път се употребява от Теофан и Никифор, но като нещо различно от Одесос - "тъй наречената Варна близо до Одесос" (става дума за края на VІІ в.).

Да, различно е. Одесос е градът. Варна е езерото /и сега името му е Варненско, а градът от Одесос е приел името на намиращото се около него известно езеро-Варна. Преименуван е от българите. В смисъл не е преименуват, а те са си го наричали така винаги/.

Та в превод изречението значи следното: "тъй наречената Варна /езерото, реката/ близо до Одесос /градът/"

"Варна" на санскрит е "качество, цвят, категория" и се отнася до деление на кастите в древна Индия.

http://www.krugosvet.ru/enc/istoriya/VARNI.html - ВАРНЫ (санскр. – «цвета», «буквы», «звуки», «роды», «разряды»), четыре социальные общности, на которые делилось население Индии: – жрецы-брахманы, воины-кшатрии, земледельцы и торговцы-вайшьи и слуги-шудры.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D1%8B - Варны — индийские касты.

Та не търсете някакви други етимологии /за някакви води, за др. хипотези съставени от сбор на различни сричици и думички/, няма смисъл.

Съответно топонимът е дошъл с някого тук или е заминал натам оттук. При всички случаи римляните и елините нямат нищо общо с това.

[Kuna]

Хайде да подновя обсъждането по тази интересна тема. Какво стана дотук: Мелник като цяло го отнесохме, че произлиза от славянския корен "мел" - в смисъл на мек песъчлив камък /какъвто изобилства около градеца/, ситен, меля, наситнявам, стривам и пр. Да ме поправят езиковедите, ако поредността е погрешна.

Стана дума за името на Жеравна. Имаше предположения, че идва от "жерав", мисля си обаче дали неидва от нещо като "жар," "жарава"? Или?

[Perkūnas]

Мелник: http://promacedonia.org/ber_3/724.jpg

[Eньо]

Хайде да подновя обсъждането по тази интересна тема. Какво стана дотук: Мелник като цяло го отнесохме, че произлиза от славянския корен "мел" - в смисъл на мек песъчлив камък /какъвто изобилства около градеца/, ситен, меля, наситнявам, стривам и пр. Да ме поправят езиковедите, ако поредността е погрешна.

Meleniko -(наричано от нас селище Мелник) е гръцка крепост издигната в началото на 6 век от мператор Юстиниан, който я построил за защита от варварските нападения.

Букурещкият мирен договор от 1913 приисъжда Меленико (Мелник) на България, като компенсация за Добруджа и Македония.

[Kuna]

Ама дали това изключва славянския корен?

[Eньо]

Ама дали това изключва славянския корен?

Няма такъв "славянски" корен през 6в.

[Aspandiat]

Букурещкият мирен договор от 1913 приисъжда Меленико (Мелник)  на България, като компенсация за Добруджа и Македония.

Странна логика - компенсират те с нещо, което имаш. Защо не пусна границите на освободените от българските войски територии през 1912-1913 г?

[Tyroglyphos]

Стана дума за името на Жеравна. Имаше предположения, че идва от "жерав", мисля си обаче дали неидва от нещо като "жар," "жарава"? Или?

Мисля, че най-правдоподобно изглежда предположението на КГ125, че Жеравна е свързано с корена на старобългарското жрьны / камень жрьнъвьнъ "воденичен камък", новобълг. диал. "жерновен камък". За опростяването на името може да се сравни македонската Жерно(в)ница, която днес се нарича Жировница.

[Хърс Златния]

А името Варна, все още ли е приета етимологията от славянското "вран" - черен? което между другото съм чувал, че е по-старо име, навярно тракийско.

Бих добавил очевидната връзка с германското "Warnemuende" (Варнемюнде). Името на града означава буквално "устието на Варна (Варнов)".

Превид обстоятелствто, че въпросният град се намира в местност (Североизточна Германия), късето 99% от селищата имат славянски наименования, връзката между названията в България (Варна) и Германия (Варнемюнде (град), Варнов (име на река)) като названия от славянски произход е МНОГО вероятна.

[КГ125]

Хм, ако е славянско наименование, да не би да иде от ВАР. Само не знам има ли варници наблизо, Девня и находищата са близо, но не толкова, пък и не са на вар...

На морето до Рощок е. И в двата случая имаме море, във немския и устие???

От друга страна, имаме руското "барин" господар. Да не е пък свързано с него?

Нахвърлям само, знам, ама нямам време да се ровя сега.

[Tyroglyphos]

Хм, ако е славянско наименование, да не би да иде от ВАР. Само не знам има ли варници наблизо, Девня и находищата са близо, но не толкова, пък и не са на вар...

Първоначалното значение на думата "вар", както беше станало дума в едно от изчезналите мнения, е "топлина", което по принцип не е невъзможно да се използва за име на река.

Ако пък е врана в смисъл на черна, трябва да се види и за нашата, и за германската река дали има основания да бъдат наречени черни.

[КГ125]

Или "топли"

[Eньо]

Стана дума за името на Жеравна. Имаше предположения, че идва от "жерав", мисля си обаче дали неидва от нещо като "жар," "жарава"? Или?

Точно така е.

ЖЕРАВЪ (жарава) - Жеравна.

[Kuna]

Обаче освен смисъла на думата сам по себе си, трябва да е търсят и основания в даденостите в миналото/настоящето на селището - т.е. дори привидно връзката да е логична през "жарава," дали не е по-логично онова с камъните зе мелене. На мен поне така ми се струва. В Жеравна едва ли може да се говори за жега и пек откъм климат, но пък за мелене да.

[Perkūnas]

По вероятно е да става дума за птицата врана, а не за черния цвят (вран), който се употребява най-вече за коне. Още повече, птичето значение е първично, както се вижда от сродните форми: ga-vornъ "гарван", литовски varnas "гарван", varnytis, varnėnas "гарванче" и най-вече тохарски Б wrauna "гарван". В славянските езици е започнало да се употребява в преносен съмисъл на "гарваночерен (кон)". Епитет "гарваночерен" не мисля, че е подходящ за река или езеро.

Античното назание Одесос доста вероятно няма индоевропейски произход, за да се тълкува през корен със значение "вода". Топонимите с окончание -ssos в средиземноморския район се приемат за неиндоевропейски.

Между другото друг топоним, свързан с жрьны е Жерково (явно от по-старо Жернково), село в Стара планина, близо до магистралата София-Ябланица.

[Хърс Златния]

Античното назание Одесос доста вероятно няма индоевропейски произход, за да се тълкува през корен със значение "вода". Топонимите с окончание -ssos в средиземноморския район се приемат за неиндоевропейски.

Това ме шокирА! Гърците не са индоевропейци?!

Едеса, българският град ВОДЕН в Македония, няма нищо общо с водата?!?! Вероятно има нещо общо с огъня?!

[Tyroglyphos]

По вероятно е да става дума за птицата врана, а не за черния цвят (вран), който се употребява най-вече за коне. Още повече, птичето значение е първично, както се вижда от сродните форми: ga-vornъ "гарван", литовски varnas "гарван", varnytis, varnėnas "гарванче" и най-вече тохарски Б wrauna "гарван". В славянските езици е започнало да се употребява в преносен съмисъл на "гарваночерен (кон)". Епитет "гарваночерен" не мисля, че е подходящ за река или езеро.

Едва ли можем да разберем кога е станало това изместване на значението, защото изразът "вран кон" съществува още през старобългарския период. Възможно е и реките да са наречени на птицата врана тъкмо заради нейния цвят, тъй като черният цвят е един от често срещаните елементи в имена на реки и езера. Всъщност чисто езиковедските умувания, несъобразени с действителността, могат да доведат и до печални резултати, затова е добре да се потърсят общи черти в носителите на враните хидроними. Между другото, като употребих прилагателното, което в женски род е "враня", започвам да се чудя защо - ако произходът на хидронимите е такъв - има имена като Врана река, Враната вода (а не *Враня, *Вранята).

А по повод на наблюдението на Хърс и КГ125 за вливащите се в морето Варни се сетих и за руската дума воронка "фуния" и българската врана "запушалка, отвор за наливане".

Що се отнася до името Одесос, за него не е ясно дали преди да стане име на града е било хидроним или ороним - има данни и за едното, и за другото, и съответно езиковедите приспособяват етимологиите си към един от двата варианта.

[Doris]

Има едно малко средногорско село Смолско с голяма легенда около името си:

http://www.mirkovo.net/index.php?option=com_content&view=article&id=63&Itemid=75

През средните векове един от главните пътища между Пловдив и София е този през Петрич и от там по долината на Смолска река. Крепостите, които се намират около Петрич и тези, които се намират в прохода през Дервена, са представлявали една отбранителна линия и са били мощна защита през най-съдбоносните времена на миналите векове. Има предположение, че името на село Смолско идва от славянското племе Смоляни, и че Смолско е било едно гранично село, заселено от българският владетел Самуил. Това военизирано племе пазело прохода с намиращите се там крепости. Те били подбрани от най-верните и най- смелите поданици на Самуил. Те били едри, снажни и физически здрави хора – качества, които и днес могат да се забележат сред населението на Смолско.След падането на България под Византийско робство, по време на император Василий Втори, тези верни поданици са били откъснати и не са могли да се завърнат по родните си места. Граничарите, останали на място и заживели под покровителството на манастирите, които по това време макар и под робство, са имали привилегията за самостоятелно развитие. Първото селище било образувано на местоста „Опор” през 997-1014 година. По време на византийското робство, та дори и през Второто българско царство, за селището няма никакви сведения и никъде нищо не се споменава. Едва през 1430 година в турските регистри се среща името Смочко. В книгата „Древното Смолско”, Генчо Ганчовски пише „Наименованието Смочко произхожда в славянския език от глагола „смочат” запазил се и досега в руския език. Преведено на български означава „мокря”. От тук се налага изводът, че първите поселници са имали самосъзнанието на Мокряни, т.е. хора на комит Никола, баща на Самуил, когото народът е нарекъл Никола Мокрий или Никола „Мокра планина”, която е западния бряг на Охридското езеро. Изразът „Мокрий” като наименование на населението вероятно е съзнателно подменен със „смочко”, за да прикрие принадлежността им към армията на Самуил. Наименованието Смочко в по-късно е подменено със „Смолско”, за да изрази точно, техния родово – племенен произход „Смолени”.

Излиза, че по времето на Самуил славяните или част от тях още са живели на племена?

[Eньо]

Обаче освен смисъла на думата сам по себе си, трябва да е търсят и основания в даденостите в миналото/настоящето на селището - т.е. дори привидно връзката да е логична през "жарава," дали не е по-логично онова с камъните зе мелене. На мен поне така ми се струва. В Жеравна едва ли може да се говори за жега и пек откъм климат, но пък за мелене да.

Не си разбрал, колега. На среднвековния славянския език ЖЕРАВЪ означава жарава. Коване и обработка на желязо е формирало името на Жеравна.

По продължение на цялата главна улица, а и на други улици, са строени къщи с дюкяни на първия етаж.

Там са били работилниците на обущари, шивачит, абаджии, златари, чехларит, гребенари, фурнаджии, бръснари, кожухари, сарачи, налбантци, ковачите, месари, дърводелци - и всички са опирали до потящите се около жаравата ковачи.

Археолозите да се произнесат.

[Last roman]

Това ме шокирА! Гърците не са индоевропейци?!

Едеса, българският град ВОДЕН в Македония, няма нищо общо с водата?!?! Вероятно има нещо общо с огъня?!

Може да имат нещо общо с ВОТАН? )

[КГ125]

А, а, а!!! Много логично е, ама много, да е свързано с "устие". Да видим има ли го другаде, освен във Варна и Варнемюнде..

ПП

Е то наблюдението си е на Хърс, аз само ловко се присъединих като съавтор на рационализация от соцпериода

[Kuna]

Не си разбрал, колега. На среднвековния славянския език ЖЕРАВЪ означава жарава. Коване и обработка на желязо е формирало името на Жеравна.

По продължение на цялата главна улица, а и на други улици, са строени къщи с дюкяни на първия етаж.

Там са били работилниците на обущари, шивачит, абаджии, златари, чехларит, гребенари, фурнаджии, бръснари, кожухари, сарачи, налбантци, ковачите, месари, дърводелци - и всички са опирали до потящите се около жаравата ковачи.

Археолозите да се произнесат.

Не съм разбрала, наистина. Звучи ми логично.