Етимология на имената на българските селища

[Хърс Златния]

"Според едно от преданията до фара било имението на някоя си Айше Абла (леля Айше).

Леля на турски означава "Тейзе". Абла означава "кака", Шабла не означава нищо.

[Kuna]

Видях дума от Западна Стара планина,желька. Това около Мелник значи костенурка,а това е средиземноморски дзвер и в Стара планина го няма и винаги съм се чудел за тази желЬка.С това ЛЬ като в италианския.Дето ако те накарат да кажеш фамилия тяхна наприемр фрисульо ще разберат местен ли си или чужденец.

Натане, остави зоологията да почива в мир. Не я намесвай и нея в тоя гювеч. Костенурките не живеят само по южната граница. /Само за протокола, в Странджанско викат "жалва" на костенурка/.

[ehrgeiz]

За Тетевен : "Името Тетевен произлиза от Тетювия род, който пръв се заселил в тукашните земи и основал града. В ранните писания най-често се среща като Тетевен или Тетювене, в турския регистър от 1421 г. е назован Тетевян. Това пък име създало друга версия за произхода му - от "тетива", защото градът бил опънат като тетива на лък по протежението на р. Бели Вит между Тетевенския Балкан и Васильвската планина."

Източник: "Книга за България", изд. "Хермес"

[Perkūnas]

Леля на турски означава "Тейзе". Абла означава "кака", Шабла не означава нищо.

şabla (I) - имена на растения.

1.Labada. [ Derleme Sözlüğü c: 10 ] (*Sandıklı -Afyon, Eğirler *Beyşehir -Konya)

2.Öksürük için kullanılan bir çeşit dağ otu. [ Derleme Sözlüğü c: 10 ] (Eber, İncesu -Afyon, *Milas -Muğla)

3.Ekine zararlı bir çeşit bitki. [ Derleme Sözlüğü c: 10 ] (Zemme -Kütahya -Eskişehir)

şabla (II)

Kalın hayvan gönü. [ Derleme Sözlüğü c: 10 ] (İğdecik -Isparta)

şabla (III)

Araba iğine takılan demir bilezik. [ Derleme Sözlüğü c: 10 ] (Aliköy *Çaycuma -Zonguldak)

http://www.tdkterim.gov.tr/ttas/?kategori=derlay&kelime=%FEabla

За Пирдоп:

Вярно е, че съществува и местно име Purdae, но за него не може да бъде гарантирана дълга гласна в първата сричка.

Името на пътната станция Purdae се свързва с имена на езера в Прусия Porden, Purde, жемайтско Пурдякснись попельки, което е ОК ("Езикът на траките", с.46). Но тези имена съдържат кратка гласна u, каквато не може да се превърне в старобългарско ьı. А в 21 век не може да се постулират произволно ИЕ дълги и кратки гласни по произволен начин както е било през 19 век. Освен това посочените като сродни думи, чрез които се тълкуват и двете форми от Дуриданов ("Езикът на траките", с.46), са съмнителни. За гръцкото пαρδακός (с варианти пορδακός, пαρδοκός) "мокър, влажен" е дадено, че няма етимология (H. Frisk, "Griechisches Etymologisches Woerterbuch", т.II, с.473). Това прилагателно е образувано по същия модел (с наставка -ακ-оς), по който са образувани и много други прилагателни в гръцки, в голямата си част без сигурна етимология. Твърде възможно е това да не е дума от ИЕ произход предвид различните варианти. Което силно намалява вероятността да има ИЕ корен *purd- "мокър, влажен", а латвийското purduļi "сопол" едва ли е подходящо за местно име.

Старопруските местни имена може да се отнасят към гнездото на литовския глагол spurdėti (spurdu) "махам с ръце и крака, мятам се насам-натам (за животно), ритам, цапам, движа се; пърхам (за птици)", spurdinti "подлудявам", spursti (spurstu, spurdau) "пърхам (за птици)", латвийски spurdeklis "неспокоен, необуздан човек" (Fraenkel, "Litauisches etymologisches Woerterbuch", c. 885). Което означава, че и за Purdae има алтернативни тълкувания ("неспокойна, бурна река, луда бара" и подобни).

Изобщо много от тракийските етимологии трябва да се преразгледат.

Ще напиша нещо повече за -dapa в раздела "Лингвистика" като имам повечко време.

[Хърс Златния]

şabla (I) - имена на растения.

1.Labada. [ Derleme Sözlüğü c: 10 ] (*Sandıklı -Afyon, Eğirler *Beyşehir -Konya)

2.Öksürük için kullanılan bir çeşit dağ otu. [ Derleme Sözlüğü c: 10 ] (Eber, İncesu -Afyon, *Milas -Muğla)

3.Ekine zararlı bir çeşit bitki. [ Derleme Sözlüğü c: 10 ] (Zemme -Kütahya -Eskişehir)

şabla (II)

Kalın hayvan gönü. [ Derleme Sözlüğü c: 10 ] (İğdecik -Isparta)

şabla (III)

Araba iğine takılan demir bilezik. [ Derleme Sözlüğü c: 10 ] (Aliköy *Çaycuma -Zonguldak)

http://www.tdkterim.gov.tr/ttas/?kategori=derlay&kelime=%FEabla

Според мен названието на град Шабла има очевиден славянски произход.

В този случай има два възможни варианта:

1. Първи вариант. В съвременния руски език съществува и се употребява думата "ШАБЛА" със значение на "много хора, струпани на една място", "навалица".

Пример: "Навалились всей шаблой."

2. Втори вариант. Твърдението на Перкунас, че в турски диалекти (така пише в неговия линк) "шабла" означава киселец, ме заинтересува.

Просто си спомних как е думата за киселец в руски, полски, чешки, словашки, сръбски, украински: щавель, шавел, шабел, шав; Корен със значение "кисел" - "шавен" е фиксиран и в древноруските писмени паметници още от преди татарското нашествие.

И се запитах, що за "турска" дума е това?

Най-вероятно думата "шабел" (шабла) със значение на киселец е съществувала и в местния български славянски диалект и градът носи това славянско по произход име.

Възможно е фонетично видоизменение на славянската дума през османо-турски. Но произхода на названието си остава славянски.

[Tyroglyphos]

Поначало в 21 век изследването на тракийския език чрез съмнителни и недоказуеми етимологии е абсурдно и всякакви езиковедски спекулации са неуместни. Разумните изследвания би трябвало да се съсредоточат в съпоставка с тукашния езиков материал и търсене на извънезикови податки за възможното тълкуване. Например съчетанието -рд- е добре познато в тракийски имена (Zbelsurdos, Urd-enos и т. н.) и не е задължително през него да минава границата между двете съставки на името. Колкото до евентуалното значение на пурд-, имаме и епитет на тракийския херос, започващ с Pourd-, при извор (съвременното име на мястото пък идва от турското "бунар").

[Perkūnas]

Това, че съчетанието -rd- се среща в други тракийски имена, не означава, че в други случаи двусъставни имена, където границата минава между -r- и -d-, са изключени. Не разполагаме с речник на тракийските думи, освен с една шепа глоси, за да знаем кое как е било. Това е все едно да се твърди, че пер- в думите пер-де, су-пер, пер-алня е самостоен елемент. Единственият начин е чрез сравнение с други езици докато се получат смислени и правилни от морфологична точка съчетания.

Формата purd- с дълга гласна -u- е невъзможна от гледна точка на индоевропейската фонетика. Само това е достатъчно да се отхвърли варианта с разчленяване Пирд-оп.

Епитетът на Херос Pourd- (полуизтрит) се смята за производен на местно име Purdae (Дечев, с. 337). Това име е идентично с горепосочените балтийски имена. Тяхното значение е неизвестно, защото старопруският език е мъртъв и от него имаме доста ограничен езиков материал. Няма основание да се възстановява индоевропейски корен *purd- "мокър, влажен", защото няма достатъчно сигурни форми, а гръцките форми с такова значение са по-вероятно субстратни заемки от неиндоевропейски език (с каквито старогръцки е пълен). Ergo, не знаем дали в тракийски имаме корен purd- със значение "мокър, влажен". Това, че на турски името сега означавало "бунар", не означава, че тракийското purd- означава същото. Не знам каква е по произход латвийската дума за "сопол", но в даденото си значение не е задължително да произлиза от корен със значение "мокър".

Балтийските Purde, Porden са имена на водоеми, но не всеки водоем или извор се нарича "мокър" или "влажен". Имаме примерно езеро Окото, Кременски езера, Сребърна, но нито око, нито кремен, нито сребро означават някакъв вид "водоем" или "влага". Дори думата "чешма" е имала първоначално значение "око" в персийски.

Моята хипотеза е, че dapa- е самостойна дума и означава най-вероятно "поток, бара", защото тогава получаваме следното: Zal-dapa (*g^hol-) = "зелен поток", Bur-dapa "бурен поток" (*bheur-/*bhur-). Такива форми има и в германските езици.

Както казах, тракийските езикови остатъци следва да се прегледат наново, защото не всички етимологии са издържани от гледна точка на съвременното научно ниво за ИЕ езикознание. Книгите на Дечев и Дуриданов не са тракийски библии.

[Perkūnas]

Според мен названието на град Шабла има очевиден славянски произход.

В този случай има два възможни варианта:

1. Първи вариант. В съвременния руски език съществува и се употребява думата "ШАБЛА" със значение на "много хора, струпани на една място", "навалица".

Пример: "Навалились всей шаблой."

2. Втори вариант. Твърдението на Перкунас, че в турски диалекти (така пише в неговия линк) "шабла" означава киселец, ме заинтересува.

Просто си спомних как е думата за киселец в руски, полски, чешки, словашки, сръбски, украински: щавель, шавел, шабел, шав; Корен със значение "кисел" - "шавен" е фиксиран и в древноруските писмени паметници още от преди татарското нашествие.

И се запитах, що за "турска" дума е това?

Най-вероятно думата "шабел" (шабла) със значение на киселец е съществувала и в местния български славянски диалект и градът носи това славянско по произход име.

Възможно е фонетично видоизменение на славянската дума през османо-турски. Но произхода на названието си остава славянски.

Може би вторият вариант е по-вероятен, защото и на български имаме щавя, щавел "киселец". Руската дума шабла "тълпа" на мен не ми е известна и дума шабла със значение "тълпа" в български не знам да има. Но вариантът Шабла е 100% турцизиран с опростяване на началното съчетание ШТ в Ш. Такова турцизиране има и при други местни имена, примерно Добруджа, Тунджа.

[Kuna]

Изрових ей туй:

Не че има връзка де. "ШАБЛИН. Происхождение неясно. Шабала, шебала [шабла?] (ряз., тмб.) – лохмоть, мохорь, ветошь, истасканная одежда. Шаболдить (ряз.) – шататься, праздно слоняться <Даль. Т. IV. С. 617>" Източник: първият линк ето тук: Първият линк тук

Има си дума "шабла" на руски, но не мога да я намеря в речниците /един он-лайн и един книжен/. Като употреба е точно в смисъла, дето Хърс дава. Намерих я употребена по форуми, в много неформален разговор. Идея няма за нюанси и даже основон значение. Да не би пък да е ужасно неприлична

[Tyroglyphos]

Моята хипотеза е, че dapa- е самостойна дума и означава най-вероятно "поток, бара", защото тогава получаваме следното: Zal-dapa (*g^hol-) = "зелен поток", Bur-dapa "бурен поток" (*bheur-/*bhur-).

Все пак имай предвид, че и Бурдапа, и Залдапа/Зелдепа са имена на селища, а не хидроними. Разбира се, най-напред трябва да се провери дали има данни за зелени и бурни потоци на съответните места.

Както казах, тракийските езикови остатъци следва да се прегледат наново, защото не всички етимологии са издържани от гледна точка на съвременното научно ниво за ИЕ езикознание. Книгите на Дечев и Дуриданов не са тракийски библии.

Аз пък бих казал, че почти всички тракийски етимологии са неиздържани. Ценността на книгата на Дечев не е в предложените етимологии, а в събрания материал, който обаче задължително трябва да се проверява, както и да се допълва с насъбралите се през последните десетилетия многобройни данни. Между другото написаното от теб на места напомня тъкмо за Дуриданов.

[Хърс Златния]

Интересно къде е изчезнал моя пост за Шабла, който цитира Перкунас?

[КГ125]

Още чакам? Всеки ден до получаването на отговор ще подновявам питането.

Кога си го писал този пост?

[Kuna]

По повод темата за произхода на власите, в киято се споменаха "Пасарел" и "Вакарел" - какъв е техният произход? Онова, което съм чувала, е връзка с кръстоносните походи, подобно на Кондофрей и Касилак. Вашите коментари?

[BGVlach]

По повод темата за произхода на власите, в киято се споменаха "Пасарел" и "Вакарел" - какъв е техният произход? Онова, което съм чувала, е връзка с кръстоносните походи, подобно на Кондофрей и Касилак. Вашите коментари?

Ако те интересува етимологията:

Пасарел: от passer(лат.) = pasarel(рум.) = врабче(бълг.).

Вакарел:

а) от vacca(лат.) = vaca(рум.) = крава(бълг.)

б) vacarel(рум.) = речен дъждосвирец(бълг.) = charadrius dubius(лат., оринт.)

[Kuna]

Ако те интересува етимологията:

Пасарел: от passer(лат.) = pasarel(рум.) = врабче(бълг.).

Вакарел:

а) от vacca(лат.) = vaca(рум.) = крава(бълг.)

б) vacarel(рум.) = речен дъждосвирец(бълг.) = charadrius dubius(лат., оринт.)

Ама каква е връзката?

[Иванко Тертер]

Много интересна е и етимологията на град Балчик : една версия - за първи път през 14. век, кръстен на първият владетел на Добруджанското княжество Балик, друга версия - в основата му е думата "бал", означаваща "кал", "тиня".

Източник: "Книга за България", изд. "Хермес"

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8550&view=findpost&p=87857

Имената на два града по черноморието по Идриси Нуждая се от превод от арабски

Толкова ли не може да се разбере, без да се търси някаква чужда етимология, какво означава Balchik /- Балкхик, Балх/ик/?! Това е ако е "малка тиня" /"Балхик" - "ик" умалително/, то със сгурност "голямата тиня" /"Балх"/ ще е известния древен град в Средна Азия! Означава и "Балик" сиреч "Велик"!

Румънска топонимия няма. Има латинска топонимия и българска топонимия. Събери чарк не може да има. Всъщност има, но е латино-тюрска/куманска или българо-тюркска/куманска основа. Ако под това се разбира румънска топонимия, условно би било разбираемо, макар и не дотам коректно.

Шабла - какво да измислим за този топоним. Бил румънски ли? Ок-на българо-тюркска/куманска основа ли, свързано и с московското и волжко българско наречие. Добре, ето думата: САБЛЯ /С преминава и в Ш-САБЛЯ-ШАБЛА/. Изключително важен "артикул" при конните народи от поволжието и подунавието в този период. Превод трябва ли или тъй като не е на латино-тюркско/куманско наречие е разбираема и без адаптиране думата САБЯ! Могат още варианти да се дават, но смисъл има ли от това, като са само игри на думи, лингвистични гимнастики, които в историята са доста комични нерядко.

[nik1]

Тази събота бях на сватба в Клисура и междувременно минах през Сопот, Карлово, Калофер, Карнаре, Троян, Казанлък, Шейново, Джулюница, Шереметя, Кесарево и още много други селища с интересни и загадъчни имена. За някои познайвам нещо(Калофер), за други мога да се досетя(Кесарево), но най-любопитен съм за произхода, възникването и значението на името на град Карлово. Легендата за Карлъ бей е много съмнителна за мен. Ако имате информация за посочените селища или за други пишете тук. Благодаря!

Някои може ли да ми обясни името "Варна" (че и "Каварна") откъде идва?

Има град (няколко мисля) с такова име в САЩ..Уж били някакви гръцки колонисти основоположниците(туй беше от градския фолклор на Варненци от САЩ, доколкото навремето бях чел една публикация от местния им вестник)?

Hm, hm, те били няколко Варни в USA

http://en.wikipedia.org/wiki/Varna_%28disambiguation%29

Че и написаното може да не е мит?..Или името е някакво германско.. (от средновековните нормани в Добруджа?)

[emilia_n]

Може и да са няколко, но най-популярна е нашата Варна.

[nik1]

Може и да са няколко, но най-популярна е нашата Варна.

Популярна е, и сигурно е най-красивата от всички "Варни", но откъде произлиза името и?

[Aspandiat]

Някои може ли да ми обясни името "Варна" (че и "Каварна") откъде идва?

Пиши ЛС на потребителя Александър Невски. Той е грък, сигурно ще ти даде някое "интересно" обяснение.

[nik1]

Пиши ЛС на потребителя Александър Невски. Той е грък, сигурно ще ти даде някое "интересно" обяснение.

Този човек не е грък, българин е, работи в Кипър..Корените му, по-неговите думи, са български, малко белоруски (руски)и малко сръбски..

[nik1]

Някои може ли да ми обясни името "Варна" (че и "Каварна") откъде идва?

Има град (няколко мисля) с такова име в САЩ..Уж били някакви гръцки колонисти основоположниците(туй беше от градския фолклор на Варненци от САЩ, доколкото навремето бях чел една публикация от местния им вестник)?

Hm, hm, те били няколко Варни в USA

http://en.wikipedia.org/wiki/Varna_%28disambiguation%29

Че и написаното може да не е мит?..Или името е някакво германско.. (от средновековните нормани в Добруджа?)

http://www.city-data.com/city/Varna-Illinois.html

Ancestries: German (43.6%), Irish (13.8%), English (11.9%), Italian (7.3%), Swedish (7.1%), United States (7.1%).

Хората на 43 проценра са с германски корени и потекло..

Дали е името не е германско?

[bombichka]

Формата purd- с дълга гласна -u- е невъзможна от гледна точка на индоевропейската фонетика.

Замислих се защо пък да е чак толкова невъзможна и не можах да достигна до отговор.

Би ли се обосновал, че ми стана любопитно?

[ЧЗ-М-52]

Варна – българското име на византийския Одесос. Името Одесос от гръцки означава „воден град”. След VI век в историческите документи името Одесос вече не се среща. Първото споменаване на името Варна е в хрониките за настъпленията на Аспарух и хората му, които „...дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос...” и заселването на българите по тези места. От по нататъшните записки на летописците не става съвсем ясно дали това име се отнася за някаква местност в този район, за селище или река. Теофан разказва, че през 774 г. император Константин V Копроним, се отправил по море на поход срещу българите, но когато дошъл до Варна се уплашил и се върнал. К.Иречек смята, че това име е принадлежало не на стария град Одесос, а на местност в околността, може би Провадийската река и Девненското езеро. Константин Порфироген пише, че Варна е било име на река, същото е и мнението на А.Вретос. От друга страна през 765 г. Никифор съобщава, че капханът на кан Умор бил убит от прислужниците си във Варна. Това убийство не би могло да стане в стария Одесос, тъй като той все още е бил византийско владение. Може би Варна е било някакво селище около Девненското езеро. Според братя Шкорпил тракийско селище с името Варнас е имало по брега на езерото, в района под „Джанавара”, където и днес се откриват множество археологични материали. Димитър Димитров пък смята, че Варна е било селище в западната част на днешния град, където има некрополи от времето на халколита. Няма единно мнение за произхода и значението на името „Варна”. К.Иречек изказва предположението, че то може да бъде славянско и тъждествено на „врана”, вран, черен. За сравнение се посочват сродни славянски думи, произлизащи от старославянската дума uarna, „гарван” - vrana, wrona, ворона. Тогава следва да приемем, че Девненското езеро и Провадийската река са се наричали Черно езеро и Черна река, а името си селището да е получило от тях. Но липсата на славянски поселения в района на езерата до създаването на българската държава дава основание на братя Шкорпил да търсят тракийския корен на името Варнас. Варненският краевед Петър Стоянов посочва интересни находки - в различни части на света, селища с имена като Варна, Варнавино, Варнек и други се намират винаги на брега на река, езеро или море. Той приема, че Варна е било име на близко селище, дало името си на Одесос, и е означавало "град на вода", "воден град". Което всъщност е и превод на името Одесос. В началото на века архимандрит Инокентий дава любопитни подробности от своите изследвания. Той споменава и друго мнение, че името Варна идва от аварската дума вар (вж.варнекан), означаваща град. Кръстю Мирски пък предполага, че името идва от вар, вар, варовик, имайки предвид, че „в Варна и околността й земята и камъните са варовити...”. Селища с името Варна се срещат: в Сърбия – село да Белград, в Азърбайджан – планинско село до Баку, в Северозападна Италия – малко селище, също алпийско градче в областта Трентино-Алто Адидже, в Северна Италия. Няма да споменаваме Варна в Казахстан, Варна в САЩ и Канада и Австралия, които са свързани с нашата българска Варна, в Казахстан – като руска победа от войната 1828-29 г. и Варна в англосаксонските страни, свързвани със сражение на англичаните с русите през Кримската война. ( http://staff.hit.bg/varna.txt )

И така Варна до Белград, Баку и двете селища в Северна Италия са свързани с места свързани с древните българи, което показва че най-вероятно произхода на името е прабългарски, както видяхме най-вероятно свързан с вода, река.

В индоиранските езици *var означава вода, дъжд, напоителен канал, река, впротоиндоирански uaHr, авестийски vāra, партянски w'r`, средноперсийски (пехлеви) wārān, осетински warыn/warun, белуджи gvaran, новоперсийски bārān, хинди varsha, дардски wársă – дъжд, язгулямски war, пущунски warkh – напоителен канал, хинди vari, кашмирски waruna (бог Варуна – бог на водите), палийски vāra - вода. (L-LAIL),(DDSA) В чувашки văr – устие на река. Свързва се особено с тюркското ügüz - ручей, монголски ujer/üjr – поток, ручей, наводнение, тунгусоманджурски uwē/uwge/wē – вълна, струя, японски ura – залив, протоалтайски *iuge(ŕV). (S-AE),(МФ-ЭСЧЯ-1,стр.107) Така че Врана име на река, може да е както от алтайски, така и от ирански произход.

[Perkūnas]

Замислих се защо пък да е чак толкова невъзможна и не можах да достигна до отговор.

Би ли се обосновал, че ми стана любопитно?

Аз съм привърженик на ларингиалната теория: за да имаме дълго u, което да се предаде на старобългарски с ы, трябва да възстановим форма *puHrd^(h)- с 4 съгласни: p,r,H, d^(h) в един корен....sorry, но индоевропейският корен има максимум по 3 съгласни.