"ВЛИЯНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА КУЛТУРНА СРЕДА ВЪРХУ ФОРМИРАНЕТО НА УПРАВЛЕНСКО ПОВЕДЕНИЕ И СТИЛ В КОНТЕКСТА НА ГЛОБАЛИЗИРАЩИЯ СЕ СВЯТ"

[nik1]

ПРЕДПРИЕМАЧЕСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ В КОНТЕКСТА НА националната културна среда

Матилда Александрова

http://209.85.129.132/search?q=cache:vQel2...lient=firefox-a

[alvassareiro]

ПРЕДПРИЕМАЧЕСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ В КОНТЕКСТА НА националната културна среда

Матилда Александрова

http://209.85.129.132/search?q=cache:vQel2...lient=firefox-a

Да, ето това се има предвид под култура. Измеренията на проф. Хофстеде, за които толкова говоря. Не архитектурата и театъра. Ама върви обяснявай що е култура.

[alvassareiro]

Поздрави за темата, ник1.

Темата за социализма също е по същество. Тук се анализират измеренията на Хофстеде и състоянието на фирмите у нас. В темата за социализма съм анализирал същите измерения на Хофстеде, даже в същия ред, и връзката им със социализма

[nik1]

ПРЕДПРИЕМАЧЕСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ В КОНТЕКСТА НА националната културна среда

Матилда Александрова

http://209.85.129.132/search?q=cache:vQel2...lient=firefox-a

Хипотези:

"H1. Предприемаческата ориентация е право пропорционална на равнището на „индивидуализма”.

H2. Предприемаческата ориентация е право пропорционална на равнището на „мъжествеността”.

H3. Предприемаческата ориентация е обратно пропорционална на степента на „избягване на неопределеността”.

"Въпреки че обяснителната способност на оценените регресионни модели не е висока (R2(1) = 0,296, R2(2) = 0,598), особено при уравнението за активно поведение, получените резултати дават основания за редица изводи относно моделираните зависимости (табл.2). Хипотезите относно влиянието на равнищата на индивидуализъм и „мъжественост” върху предприемаческата ориентация, операционализирана чрез активното поведение и иновативността, определено намират потвърждение. Всички коефициенти пред двете променливи са положителни и статистически значими при около 5 % ниво на значимост. Най-слаб нетен ефект се наблюдава при променливата за „мъжественост”, което потвърждава изводите от цитираните по-горе изследвания, причисляващи типа българска културна нагласа по-скоро към „женствения” тип култура. Най-силен ефект обаче се установява при индикатора за избягването на несигурността, който е отрицателно корелиран и с двете резултативни променливи. Това потвърждава издигнатата хипотеза (Н3) за обратна зависимост между предприемаческата ориентация и нагласата към избягване несигурността, респ. права зависимост между тази ориентация и склонността към рискови решения

"Култури с ниска степен на избягване на несигурността, индивидуалистична ориентация и доминиране на „мъжественост” несъмнено оказват в по-голяма степен позитивен ефект върху предприемаческата активност като движеща сила на икономиката в сравнение с други културни конфигурации."

"Резултатите от проведени изследвания показват, че редица национални и културни различия влияят върху формирането на организационно поведение и управленски стил. Например С. Карабельова представя емпирично проучване в български организации, което откроява взаимовръзката между типа организационна култура и стила на управление [7]. В изследването са обособени три типа организационна култура.

Преобладаващият мениджърски стил в българските организации се свързва с културните практики, които характеризират пазарния тип организационна култура. Основните ценности в нея са конкурентоспособността, продуктивността, постигането на високи печалби и поемането на рискове. Мениджърите и лидерите в организации с пазарен тип култура са упорити водачи, производители, конкуренти. Главна задача на ръководителя е да мотивира и вдъхновява служителите си да се справят по-добре с работата и да постигат по-високо конкурентно ниво на изпълнение.

На второ място са управленските умения, съответстващи на йерархичния тип организационна култура. Там мениджърът е горд да изпълнява ролята на добър координатор и да организира тези, които са ефективни. Той е изключително добре информиран технически експерт. Неговото влияние се основава на контрола върху информацията. Поддържаните ценности и норми на поведение в клановия тип култура са лоялността, традицията и привързаността. Изключително голямо значение се придава на сплотеността, съгласуваността, взаимозависимостта и високия морал. Приоритетни мениджърски умения в такава организация са управлението на работата в екип, участието на сътрудниците във вземането на решения и постигането на консенсус. Подчинените възприемат такъв тип мениджър като съветник и дори родител, т.е. той е авторитет, но и довереник, едновременно уважаван и обичан.

Най-ниско в йерархията на мениджърската компетентност са уменията, които съответстват на адхократичния тип организационна култура. Тези организации са динамични, предприемачески и творчески, ориентирани към поемането на рискове. В тях основното ударение е поставено върху експериментирането и новаторството. Ето защо някои от характерните умения на техните мениджъри са готовността за поемане на риск, иновативността, гъвкавостта, адаптивността. Мениджърът е в ролята на новатор, той е изобретателен, находчив и творчески ориентиран към бъдещето."

[КГ125]

Да, ето това се има предвид под култура. Измеренията на проф. Хофстеде, за които толкова говоря. Не архитектурата и театъра. Ама върви обяснявай що е култура.

И тези измерения са заложени от някого в миналото преди още да има формирани народи и не търпят промени???

[alvassareiro]

И тези измерения са заложени от някого в миналото преди още да има формирани народи и не търпят промени???

КГ, да не започваме пак. писали са хората, всичко са описали.

Измеренията са наложени не от някого, а от околната среда, много преди да има народи. Достатъчно е да има хора, които да изпитват влиянието на средата.

Ако имаш някакви неясноти, пиши на Хофстеде, още е жив, нека ти обясни. Аз се уморих.

[alvassareiro]

КУЛТУРНИ ИЗМЕРЕНИЯ

1.Individualism-collectivism. Възможен превод на български – родовост-безродовост (Минков). Среща се още и наименованието exclusionism-universalism.

2.Power distance. Възможен превод на български: равновластие-неравновластие (Минков).

3.Masculinity-femininity . Възможен превод: мъжестевност-женственост, напористост, твърдост-мекост (Минков)

4.Uncertainty avoidance. Възможен превод: Избягване на несигурността, тревожност-спокойствие (Минков).

5.Long term/Short term orientation (Bond, 1985). Възможен превод: дългосрочна-краткосрочна ориентация, конфуцианска философия, жертвоготовност (Минков, 2002)

През 2007 г. доц. Минков добави още две културни измерение, които Хофстеде прие и добави към теорията и модела си:

6. Себеизтъкване-себезаличаване (преди Хофстеде ги разглеждаше като част от мъжественост-женственост).

7.Стабилност-гъвкавост (monumentalism-flexumility).

Отделно може да се разгледат и измеренията:

8.Себеподтискане-себеудовлетворяване (част от дългосрочна-краткосрочна ориентация на Хофстеде)

9.Външна-вътрешна причиност (в първата си книга Минков ги разглежда като част от индивидуализъм-колективизъм. Във второто издание от 2007 ги поставя в измерението себеизтъкване-себезаличаване)

Последните две измерения, макар че корелират силно със споменатите измерения, се разглеждат отделно в тяхната причинност за по-голяма нагледност – тъй като с тях се обясняват важни културни различия, като икономическо развитие, корупция, бедност, престъпност, сексуални практики и т.н.

[КГ125]

КГ, да не започваме пак. писали са хората, всичко са описали.

Измеренията са наложени не от някого, а от околната среда, много преди да има народи. Достатъчно е да има хора, които да изпитват влиянието на средата.

Ако имаш някакви неясноти, пиши на Хофстеде, още е жив, нека ти обясни. Аз се уморих.

Човек, знам какво ми казваш. Питах - според теб тези културни измерения влияят ли се, изменят ли се от конкретната среда или не?