Неолитно погребение край с. Джулюница

[Elemag]

Най-старото неолитно погребение на Балканите е в Джулюница, потвърдиха германци

21 Декември 2007

Учени от Института по праистория и протоистория в Кьолн потвърдиха, че археологът Недко Еленски е откривателят на най-старото погребение на Балканите, пише в днешния си брой в. Борба. То е открито в селище от най-ранната новокаменна епоха край Джулюница, където търновският археолог работи вече пет години.

Изводите на германците са окончателни и резултатите от техните изследвания са пристигнали вчера в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Новината съобщи директорът на музея н.с. Иван Църов.

Лабораторията за радиокарбонни изследвания е работила върху пробите в продължение на близо две години. Напълно готови са пет от изпратените седем проби. Все още се чакат други резултати от изпратени за изследване семена. Когато и те приключат, вече ще се знае какви култури са отглеждали за прехраната си неолитните хора.

От 5990 г. пр. Хр. е най-старият пласт, до който е стигнал търновският археолог. Когато той попаднал на погребението, успял да извлече край него органични материали, които са останки от овъглено дърво. Пратил в Кьолнския институт три проби от най-стария пласт и две от втория по възраст пласт. Резултатите потвърждават, че действително датировките на проучвателя са точни, като става дума за периода от време 5990 – 6150 г. пр. н. е.

„Ясно е вече, че моите догадки, които ви казах при откриването на погребението, са верни и можем да говорим за най-старото погребение на Балканите от неолитната епоха”, казва археологът. В погребението нямаше никакви предмети, защото в тази ранна епоха хората не са били погребвани с дарове. Но интересният детайл е, че гробът, който Недко Еленски проучваше, е вътре в жилището и много близо до огнището на дома. Това е нормално за времето си, като по този начин живите са живеели с мъртвите си предци.

Погребението е било вкопано под пода на жилището, а дървото не е от ковчега, обяснява Недко Еленски. Вероятно става дума за дъб и е сигурно, че неолитното дърво е успяло да се запази до наши дни само защото е било овъглено.

В историята на човечеството има три големи революции. Първата от тях е неолитната, която се е състояла преди повече от 8 000 години. Това е преходът от присвояваща икономика към производство. Това е моментът, в който човечеството открива земеделието и животновъдството и става независимо от природата и от лова. За археолозите двете праисторически селища, в които за първи път бяха намерени неолитни погребения, доказват, че от територията на днешна България е започнало развитието на земеделието Европа.

Първата находка беше намерена в началото на месец ноември 2005 г. във врачанското село Оходен, до бреговете на река Скът. Погребението е на жена на около 16-годишна възраст. Според археолозите средната продължителност на човешкия живот в тази епоха е била 30 години, така че може да се смята, че скелетът е на възрастна жена. Погребението е намерено пред прага на къщата. Предполага се, че е било култово погребение. Жената вероятно е била удушена, но археолозите не смеят да застанат твърдо, зад тази теза.

Само единици от праисторическите ни предшественици са били погребвани в рамките на селището. Некрополи отпреди 8 000 години не са открити. Не се знае и какво са правили неолитните хора с мъртвите си. Разработката във Врачанско и откритията са на археолога от врачанския музей Георги Ганецовски, който от 2 години на това място търси доказателства за праисторическо селище.

”Става въпрос за погребение в свито положение, т. н. хокер на ляво това е погребение, което се извършва в праисторическите периоди. Погребението е вътре в границите на проученото от нас селище. Самото селище се датира от монохромния неолит. Редица паралели на добитите от нас материали, както и наблюдения от откритите структури, с материали на структури от други подобни проучвани селища, особено в Сърбия, по поречието на река Морава, ни позволяват да датираме този обект от последното столетие на седмото хилядолетие преди Христа”, посочи Георги Ганецовски.

В село Оходен са открити и останки от обгоряла житна култура, както и кости от домашни животни. Находките насочват изследователите по следите на първата земеделска култура.

”Става въпрос за най-ранната земеделска цивилизация в България, затова ни говорят някои намерени кремъчни артефакти. Използвани именно за обработка на земя. И естествено едни от най-интересните ни находки са откритите чрез специална методика на флотиране намерени овъглени семна от житни култури. Освен това имаме данни от обработката на добития костен материал - става въпрос за доста напреднала фаза на доместифициране на едър рогат добитък”, обясни Ганецовски.

Вторият праисторически скелет, намерен месец след първия, също е на индивид на близо 16-години и също е положен в характерната ембрионална поза, беше намерен в село Джулюница до Велико Търново. Откри го след 4-годишна работа археологът от Великотърновския музей Недко Еленски. Скелетът е бил до огнището на едно от вкопаните жилища от праисторическото селище. Селището е открито през 90-те години при спасителни разкопки след прокарването на магистралата за Варна. Първоначално се смята, че е от бронзовата епоха. По-късно обаче археолозите намират образци, които ги насочват към новокаменната.

Източник

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=13637

Най-старият гроб на Балканите е край Велико Търново

Германски учени потвърдиха, че великотърновският археолог Недко Еленски е откривател на най-старото погребение от неолитния период на Балканите.

Археологът в продължение на 5 години проучва раннонеолитното селище край с. Джулюница. През 2004 г. той откри гроб на 12-13-годишен индивид, който датира от 6300-6200 г. пр.Хр.

Преди 2 години Недко Еленски изпратил за радиокарбонно датиране в Института по протоистория и праистория в Кьолн 7 проби от овъглено дърво.

След изследванията, проведени под ръководството на проф. Венингер, е потвърдено, че най-ранното селище край Джулюница е от 6300-6150 г. пр. Хр. Това доказва, че погребението, открито в този пласт, наистина е най-старото на Балканите от неолита.

Недко Еленски провежда археологически разкопки край Джулюница от 2001 до 2005 г. Погребението беше открито в полувкопано жилище с дължина 4,30 м, чийто покрив бил изработен от нетраен материал. Гробът е разположен на 70-80 см от огнището, под пода на жилището.

Антропологът проф. Йордан Йорданов не се наема да определи с точност пола на индивида, защото на тази възраст половите белези не са ясно изразени.

Неолитното селище е съществувало от 6300 до 5700 г. пр.Хр., като животът там замрял поради неясни причини, обяснява археологът. Разцветът на селището е в периода около 6000 г. пр.Хр.

Там са намерени и две погребения от късния халколит, датирани около 4000 г. пр.Хр. През 2005 г. Недко Еленски откри край Джулюница и късове корозирал метал на 8000 г., за които след изследвания в Геоложкия институт при БАН беше установено, че става дума за медни находки.

Експонатите също са предоставени за изследвания в Германия, за да бъде установено дали металът е бил подлаган на обработка.

През това лято археологът от Регионалния исторически музей ще продължи разкопките на раннонеолитно селище. Една от целите, които си поставя, е да проучи пласта между 6800 и 6000 г. пр.Хр., като ще търси най-вече жилища.

Източник

http://goodnews.actualno.com/news_143233.html

http://history.rodenkrai.com/index.php/arh...menu_id_59.html

Холандски спецове по неолитната епоха работят във Велико Търново

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

26 юни 2009

Двама холандски археолози проучват костните останки от най-старото погребение в света, открито при разкопките край Джулюница от търновския археолог Недко Еленски. Проф. Роденберг и неговата съпруга д-р Сонгул Алпаслан ще останат във Велико Търново няколко дни заради находката на Недко Еленски и ще работят в химическата лаборатория на Регионалния исторически музей. И двамата са от Археологическия институт в Нидерландия.

Те ще изследват скелета с идеята да се опитат да извлекат от останките възможно най-много информация за неолита - епохата, в която е живял младежът, както и за начина му на живот.

Костните останки са на индивид на 12-15 г., който по онова време вече се е считал за зрял мъж. Погребението е на около 8300 г. Недко Еленски копае в праисторическата могила край Джулюница вече години наред. Там той проучва ранно неолитно селище, което миналото лято е започнало да се разширява като територия. В източната част зад селищната могила е попаднал на ров от раннобронзовата епоха. Ровът не е отбранителен, а култов. В него има регистрирано човешко жертвоприношение, култови ями, остатъци от животинска храна, натрошени ритуални съдове.

Всички свои резултати Недко Еленски вече е представял в университета в Истанбул, където е бил поканен да изнесе лекция. Докато е бил в Истанбул, Недко Еленски е посетил и лабораторията на вуза, където експертите изследват всички материали от праисторията на Анатолия.

Проф. Роденберг е един от най-изявените изследователи на праисторически селища от ранния неолит в Северозападна Анатолия, днешна Турция. Там той работи върху седем обекта от този период.

Посещението на двамата специалисти е част от европейски проект, според който специалисти – археолози, етнолози, антрополози от целия свят, изследват различни страни от живота на неолита. Те се занимават с проучване на ДНК на древните хора, с храните и хранителната им верига, с расовата характеристика, с половите различия.

Находката на Недко Еленски вече е била обект на световен интерес.

Специалисти в Ирландия и Великобритания проучваха костите, на които той е попаднал. Изследването е изключително скъпо и затова и тези проучвания са били част от мащабния европейски проект. Името му е „От уседнал лов към неолитно фермерство” и обхваща археологически находки в земите на Анатолия, днешна Турция, България и Леванта, която се е простирала там, където днес са Северен Ливан, Ирак и Палестина.

Ръководител на проекта е проф. д-р Рон Пинхаси от Ирландия.

Източник в. Борба: http://www.borbabg.com/?action=news&news=854

http://www.novinite.com/view_news.php?id=105092

Още информация

http://www.sliven.net/web/sl_delo/br_pdf/2...D7_BULGARIA.pdf

"Цивилизацията е тръгнала от Враца"

Европейската цивилизация е започнала от Враца. В това са убедени археолозите, които в края на октомври 2004 г. изровиха край врачанското село Оходен най-стария запазен скелет в Европа. Според учените находката наистина е сензационна и със сигурност показва, че тук е била родината на земеделската култура на Стария континент.

Скелетът е на 9000 години и е около 4 века по-стар от намерените досега на Балканския полуостров, твърди ръководителят на експедицията археологът Георги Ганецовски от врачанския исторически музей.

Според член-кореспондента на БАН Хенриета Тодорова скелетът е по-млад - на 8100 години. Това не го прави по-малко ценен. От тази епоха у нас не са намерени дори части от човешки скелет. На Балканите има 3-4, но нашият е изцяло запазен.

Археолозите видели череп под прага на древно жилище. Той имал белези на лице с европеидни черти от средиземноморски тип. След като внимателно изчегъртали пръстта около него се показал непокътнат от времето скелет в ембрионална поза. Антрополозите, които огледали останките, смятат, че те са на млада жена с впечатляваща холивудска усмивка. Всичките й зъби са красиво подредени и хубави като на съвременна кинозвезда. На шега археолозите сложили работно име на находката, като я кръстили Тодорка - на името на кмета на село Оходен.

Цяла седмица след откритието екипът се подготвя за уникалната операция по изваждането му. Досега никой на Балканския полуостров не е могъл да извади скелет в цялост. Хенриета Тодорова е участвала в три-четири подобни опита, но костите се разпадали. Затова останките на младата дама, открити на 1.5 метра дълбочина, бяха оставени с по 50 см пръст около тях. После ги обвиват с плат и ги поставят в армиран гипсов кожух. Така товарът натежава 300 кг и са били необходими 10 човека, за да се извади на повърхността. После гипсовият ковчег е натоварен в стара уазка, взета от врачанското БКС, и закаран до лабораторията на историческия музей в града.

Част от костта на ръката - от рамото до лакътя, липсва. Според учените това вероятно е влизало в ритуала на тогавашните погребения. Откривайки първото погребение от този период - монохромен неолит, попадаме на най-ранното човешко присъствие и това е важен научен принос в изследването на праисторията, смята Георги Ганецовски. Според него Тодорка от Оходен преобръща представите кога се е появила земеделската цивилизация. Разкопките доказват, че това е станало в края на последните няколко века на седмото хилядолетие преди Христа. Експедицията за търсене на най-ранната земеделска цивилизация на Балканите, в която участват 6 специалисти по праистория и палеонтология, очаква сензацията още от началото на разкопките през пролетта. Проектът се финансира от Националния фонд за научни изследвания към просветното министерство и сега тече вторият етап от неговата реализация. Съставът на учените е респектиращ. Сред тях са член-кореспондентът на БАН Хенриета Тодорова, консултант на проекта, Златка Златева и Елена Маринова от Софийския университет, д-р Лазар Нинов от БАН и експертът по разчитане на следи върху кости Вивиана Митева.

Най-старото досега известно на науката праисторическо селище у нас край Оходен се намира на брега на река Скът и е на по-малко от два метра под земята. То е запазено в автентичния си вид. От пролетта са започнали редица ценни разкрития. Намерено е първото полувкопано жилище с избено помещение отдолу и под, измазан с дебел слой глина, който осигурява перфектна термоизолация. Първите земеделци по нашите земи трябва да са били истински виртуози при обработката на кремъчните изделия. От тях археолозите са открили над 2300 артефакти. Тогавашните земеделци са открили керамиката, печената глина, като са превръщали едно вещество в друго чрез химична реакция, смятат учените. Археолозите край Оходен си поиграли и на златотърсачи, като промили десетки килограми пръст в река Скът. Но вместо самородно злато те открили нещо не по-малко ценно - полуовъглени житни зърна. Това означава, че в праисторическото селище са намерени остатъци от домашно зърнохранилище в избата на едно от жилищата. След генетичен анализ се очаква от тях да се получи нова информация за най-древната пшеница, използвана за храна.

Райна Тошева

Археологически проучвания край село Оходен, Врачанско

През 2002 г. под ръководството на Георги Ганецовски – археолог в РИМ - Враца, започнаха археологически проучвания на селище от ранния неолит край село Оходен, община Враца. За популяризирането им бяха привлечени туристи и студенти от Австрия и Швеция. Първоначалните резултати показаха, че са открити следи от неизвестна до момента археологическа култура, които предизвикаха сериозен научен интерес. Данните показват, че заселването на първите земеделци е станало в края на VII и началото на VI в.. пр. Хр. На път сме да докажем, че най-ранната земеделска цивилизация в Югоизточна Европа е възникнала няколко столетия по-рано от считаното до момента, от смесването на мигриращо от Мала Азия население и местни племена, които са достигнали до достатъчно висока степен на еволюция, за да се откъснат от стария начин на преживяване (лов и събирателство) и да приемат качествено нов скок в развитието си (усвояване на производяща икономика).

През пролетта и есента на 2004 г. разкопките продължиха на ограничен периметър с недостатъчни средства, отпуснати от Национален фонд "Научни изследвания". Започна реализирането на проект "Проучвания на първата земеделска цивилизация в България". За първи път от интердисциплинарен екип, включващ археолог, палеоеколог, тафоном, археозоолог и специалист по кремъчни ансамбли, бяха изцяло проучени археологически структури, имащи огромно значение за науката – жилище с колова конструкция със стени от кирпич и погребение на жена от медитерански тип в свито положение. Структурите принадлежат към периода на монохромния неолит и изместват датировката на появата на първата земеделска култура в България с няколко века назад във времето. Разкритото погребение е в много добро състояние. То дава нова и ценна информация за погребалните обреди на представителите на първата европейска цивилизация преди около 8100 години. В жилището и в погребалното съоръжение след прецизна флотация на пръстта бяха открити овъглени зърна и плява на културни житни растения. След изследване и анализ на добитите проби в катедра Ботаника към СУ "Св. Климент Охридски" е установено наличието на плевести пшеници – едрозърненка и двузърненка, както и на леща. Тези резултати са поредното доказателство за важността на проучванията на най-ранната земеделска цивилизация в България и Европа.

Откритията край село Оходен вече предизвикаха сериозна научна дискусия и голям интерес сред учените и журналистите в Европа. Социализирането им чрез медиите вече ги превръща в туристическа атракция. Предвид значимостта на откритията смятаме, че поставените научни проблеми могат да бъдат разрешени само след провеждане на мащабни археологически проучвания върху по-голяма площ и популяризирането на резултатите да бъде реализирано в кратки срокове. Предлагаме реализацията на следните дейности:

- археологически проучвания в разширен периметър върху площ от 600 кв. м в рамките на два календарни месеца;

- актуализиране на мултимедийна презентация и интернет сайт за обекта;

- провеждане на обучителна сесия по експериментална археология с цел привличане на туристи от България и чужбина; реализиране на изложба в РИМ - Враца, със заглавие "Първата земеделска цивилизация в България". На сесията ще се реализира възстановка на всички дейности от бита и стопанството на раннонеолитните земеделци. Особено внимание ще бъде обърнато на обработката на земята и добива на познатите през тази епоха културни растения. І

Георги Ганецовски

http://visit.vratza.com/index.php?r=arc_to...lang=bu&t=1

Снимки:

http://visit.vratza.com/index.php?r=arc_todorka&lang=bu

Археологически находки

Блясъкът на златото, открито в тракийските гробници това лято, засенчи двете находки на праисторически погребения. В селата Оходен до Враца и Джулюница до Велико Търново археолозите откриха два скелета от шестото хилядолетие преди новата ера.

В праисторическите селища бяха намерени и доказателства за развита земеделска култура. Археолозите твърдят, че на територията на днешна България се е развила първата цивилизация в Европа. Преди повече от 8 000 години.

В този материал ще ви разкажем за мистериите на праисторическата култура, за това как са живели хората преди 8 000 години и запазили ли сме техните белези и гени.

В историята на човечеството има три големи революции. Първата от тях е неолитната, която се е състояла преди повече от 8 000 години. Това е преходът от присвояваща икономика към производство. Това е моментът, в който човечеството открива земеделието и животновъдството и става независимо от природата и от лова. За археолозите двете праисторически селища, в които за първи път бяха намерени неолитни погребения, доказват, че от територията на днешна България е започнало развитието на земеделието Европа.

Първата находка беше намерена в началото на месец ноември във врачанското село Оходен, до бреговете на река Скът. Погребението е на жена на около 16-годишна възраст. Според археолозите средната продължителност на човешкия живот в тази епоха е била 30 години, така че може да се смята, че скелетът е на възрастна жена. Погребението е намерено пред прага на къщата. Предполага се, че е било култово погребение. Жената вероятно е била удушена, но археолозите не смеят да застанат твърдо, зад тази теза.

Само единици от праисторическите ни предшественици са били погребвани в рамките на селището. Некрополи отпреди 8 000 години не са открити. Не се знае и какво са правили неолитните хора с мъртвите си. Разработката във Врачанско и откритията са на археолога от врачанския музей Георги Ганецовски, който от 2 години на това място търси доказателства за праисторическо селище.

”Става въпрос за погребение в свито положение, т. н. хокер на ляво това е погребение, което се извършва в праисторическите периоди. Погребението е вътре в границите на проученото от нас селище. Самото селище се датира от монохромния неолит. Редица паралели на добитите от нас материали, както и наблюдения от откритите структури, с материали на структури от други подобни проучвани селища, особено в Сърбия, по поречието на река Морава, ни позволяват да датираме този обект от последното столетие на седмото хилядолетие преди Христа”, посочи Георги Ганецовски.

В село Оходен са открити и останки от обгоряла житна култура, както и кости от домашни животни. Находките насочват изследователите по следите на първата земеделска култура.

”Става въпрос за най-ранната земеделска цивилизация в България, затова ни говорят някои намерени кремъчни артефакти. Използвани именно за обработка на земя. И естествено едни от най-интересните ни находки са откритите чрез специална методика на флотиране намерени овъглени семна от житни култури. Освен това имаме данни от обработката на добития костен материал - става въпрос за доста напреднала фаза на доместифициране на едър рогат добитък”, обясни Ганецовски.

Вторият праисторически скелет, намерен месец след първия, също е на индивид на близо 16-години и също е положен в характерната ембрионална поза, беше намерен в село Джулюница до Велико Търново. Откри го след 4-годишна работа археологът от Великотърновския музей Недко Еленски. Скелетът е бил до огнището на едно от вкопаните жилища от праисторическото селище. Селището е открито през 90-те години при спасителни разкопки след прокарването на магистралата за Варна. Първоначално се смята, че е от бронзовата епоха. По-късно обаче археолозите намират образци, които ги насочват към новокаменната.

”Тази година за първи път успях да регистрирам жилищна структура в това селище, това е едно вкопано жилище и в това вкопано жилище в най-ранния му етап - най-долния т. нар. монохромен енеолит, регистрирахме погребение на индивид между 16-17 години. На този етап не можем да кажем от какъв пол произхожда. Специалистите ще го прегледат и ще кажат”, поясни Недко Еленски.

Според него, това е едно от малкото раннокаменни селища в България, в които изключително добре е представена бяло рисуваната керамика на Балканския полуостров. Досега в неолитни селища са откривани по 3-4 предмета от най-фината - рисуваната керамика.

"Тук по категоричен начин процентът на най-фината керамика е най-висок, защото рисуваната керамика е най-фината керамика. На този етап керамиката не е импортна или привнесена от други части на Балканския полуостров, а е като самостоятелно явление и развитие”, подчерта великотърновският археолог.

Всеки от откривателите на двата скелета твърди, че неговата находка е по-стара. И двамата датират откритията си на 6 300 – 6 200 години преди Христа. Въпреки че все още липсва категорично доказателство за възрастта на находките, споровете не оборват тезата, че за първи път у нас се откриват доказателства за уседнал начин на живот на хора, които са се занимавали със земеделие и скотовъдство.

”Да ви кажа ние нямахме конкретна представа за това население как изглежда. Просто не бяхме намирали човешки кости, можем да съдим за населението за човешките кости, даже и при съответното изследване можем да установим и с какво са се хранили. Това са най ранните хора - всъщност - откриваме човека, те са донесли земеделието и скотовъдството. Скелетът от Врачанско е действително много стар - между 6 и 200 и 6 000 трябва да го наместим, като гледам материалите от Джулюница, може да отиде между 5 800 и 5 900. Разбира се, имаме и много други селища, аз открих такова селище през 1974 година - дотогава нямахме хабер от понятие затова как е неолитизаран”, обясни Хенриета Тодорова, член-кореспондент на БАН, археолог, праисторик.

Преди първите находки край Поляница, край Караново, в Русенско, Търновско и дори по Струма, учените у нас познанията на археолозите стигат до факта, че неолитната революция възниква в горното течение на Тигър и Ефрат, но не знаят накъде е продължила. Както световните открития сочат, след последния ледников период в т. нар. плодороден полумесец е имало най-благоприятния климат, за да се отгледа жито и някои диви животни, които по-късно се превръщат в домашни.

Страшна екологична катастрофа обаче принуждава първите земеделци да се изселят от Мала Азия и да тръгнат към днешните български земи.

”Североамериканският ледник се топи и излива водите си в Хъдзъновия залив - но тогава езеро, защото с леда е била затворена връзката му с Атлантическия океан. Когато и тази връзка се стопява, в Атлантическия океан се изливат огромни количества ледена вода, които подтискат Гълфстрьома и настъпва малкият ледников период. И цяла средна и северна Европа всъщност изстива, а югът се загрява, защото топлите води се задържат, говорим за Анатолия, където температурите стават непоносими и това население губи базата си”, разказа Хенриета Тодорова.

Според специалистите това е периодът, в който промените в климата превръщат Евразия от континент със сух климат в континент с по-влажен климат.

”Времето отпреди 8-9 хиляди години е свързано с един доста драматичен период от историята ни - преди около 10 хиляди години започват качествени промени в климата. Той от сух става по-влажен - по-топъл, благодарение на големите остепнени полета, тундростеп, която е владеела големи територии от Евразия започват да изчезват и на нейно място нахлуват гори. Преди 8-9 хиляди години обстановката е била вероятно много близка до сегашната”, твърди Николай Спасов, ст.н.с. към Националния природонаучен музей при БАН.

По-хладният климат на Север от Балкана привлича преселниците от Мала Азия. Интересен въпрос, по който историците и археолозите спорят до днес е по какъв начин първите колонизатори на Балканския полуостров са стигнали до днешна Северна Гърция, българските земи, Сърбия, т. е. до Централно-балканската зона.

"Те идват от Анатолия, от днешна Мала Азия, като вероятно са използвали едно морско течение, постоянно, което и днес съществува, със салове. Един сал, пуснат при днешна Анталия, който българите вече познават, за около месец и половина може да достигне само по морското течение, по устията на Места, Струма, Вардар, в южната част на Централно- балканската зона”, обясни проф. Васил Николов, директор на археологическия институт и на археологическия музей на БАН.

”Явно една част от това население се движи по море - то не ни интересува, другата част се движи пристига до Егейско море и започва да преминава от остров на остров, движещ се с козите конете, овцете кравите. Т. е. от остров на остров, това да не е тръгнах – заминах”, коментира Хенриета Тодорова.

Според археолога Недко Еленски първите хора може да са дошли от Анатолия, като са използвали Босфора и по устието на река Тунджа са достигнали до днешна Централна северна България.

”Има доста различни предположения, първо, има два пътя - единият е от Мала Азия - това е един от сигурните пътища, но най-вероятно е имало и втори път - от север. Дали са идвали по вода или по суша е друг въпрос - може само да се интерпретира. Но днес има други изследвания, които сочат, че Босфорът преди 9 000 години още е бил затворен, и че първите инвазии са били именно по суша”, посочи Николай Спасов.

Така, по вода или по суша, на Балканския полуостров преди повече от 8 000 години се създават първите селища.

Находките, открити в село Оходен, показват, че праисторическите хора по нашите земи са строяли къщите си от плет, и са ги измазвали с глина, покривът им е бил двускатен и покрит със слама или камъш, а вътре е горяла пещ.

"Това са купулни пещи, топлината се акумулира от цялото съоръжение, може да се пече и хляб, да се готви в тази пещ, много често се откриват до пещите и останки от зърнохранилища. Там са се намирали кръгли или овални понякога четиристранни със заоблени ъгли зърнохранилища, които са се намирали на самия под на къщата”, обясни проф. Васил Николов, директор на Археологическия институт и на Археологическия музей на БАН.

Най-голямата къща в Европа за шестото хилядолетие е открита в София, в сегашния район ”Слатина”. Къщата е на 8 000 години. Има площ 117 кв. м. като днешен четиристаен апартамент, има две помещения, там е открита пещта, има два огромни керамични съда открити, останки от лежанки, одъри, по които са спели по две семейства. В къщата са открити останки от тъкачен стан. Доказано е, че праисторическите хора по нашите земи са използвали вертикални тъкачни станове. Това са опънати нишки с тежести отдолу и са преплитали хоризонтална нишка. Сега тези находки се пазят в музея на София.

Преселниците от Мала Азия донасят на Балканския полуостров земеделието и скотовъдството. В намерените образци изпечена глина от огнището на къщата в село Оходен са открити отпечатъци от житни и ечемичени зърна.

”Те са хора, които са отглеждали жито опитомено, еднозърненка и двузърненка, видове, които са били много подходящи за тогавашните по-сурови условия. Нивите не са толкова обемни, мащабни, защото не са можели да обработват земята механизирано, по всяка вероятност са орали, но е било необходимо само пет сантиметра да разрохкат почвата, което е било достатъчно. Добивите са били около 120 килограма зърно от декар, по-малко отколкото сега”, разказа проф. Васил Николов.

Животинският свят на Балкаския полуостров в тази епоха е бил характерен за гъстата горска растителност - турове, зубри, елени лопатари, рисове, диви магарета. Въпреки огромните размери, освен да ловуват, заселниците са знаели и как да опитомят някои от заварените тук животни. Сега те могат да се видят само в Националния природонаучен музей.

”Затова, ако можехме да се върнем с машината на времето 8-9 хиляди години, щяхме да видим в лесостепта, в поляните, в големите гори как пасат елени лопатари, зубри турове - турът е предшественик на домашното говедо. Мъжките са били един тон, имали са бяла препаска по дължината на тялото. Последните диви магарета са изядени по нашите земи в Добруджа преди 5 хиляди години. Така че ние сме допринесли нещо на света в унищожаването на европейската фауна, както винаги. Рисът се е срещал доскоро в нашата фауна, рисове са намирани доста в археологически обекти от последно време”, уточни Николай Спасов.

Одомашняването едва ли е започнало по европейските земи. Предполага се, че първите домашни животни тук са дошли с човешките инвазии, в началото на неолита, между тези животни са овцата и козата може би едни от най-ранно одомашнените животни. Интересни са изследванията върху примитивните породи кучета. Едно от тях - така нареченото блатно торфеното куче - е дошло тук преди 8-9 хиляди години - дребна порода с едри челюсти, защото е е трябвало да се храни с останките а те са били главно кости.

Преди осем хиляди години хората не са познавали медта и желязото. Всичките им сечива са били изработени единствено от глина, кремък и кост. Религиозно-митологичните им представи са били техният начин за общуване. Митологията им е дала началото - по-късно на гръцката и римската митология. Съдовете са рисувани със земни бои в черно, червено, бяло и жълто. Според професор Васил Николов ромбовете в орнаментацията на съдовете са символ на женското начало и богинята майка, а триъгълниците - на мъжкото начало - на бога небе.

Свастиката преди 8 000 години изобразява въртящото се слънце и е символ на плодородието. Съдовете, изобразяващи човешко лице, са символ според изследователите на плачещата богиня майка, която очаква с ритуални си плач брачен съюз с бога небе, за да бъде зачената следващата житна реколта и следващия природен цикъл.

Съвсем резонно е да се попита какви са доказателствата за твърденията на археолозите. Международните учени признават, че датирането у нас е добре развито. У нас обаче не са разработени модерните и скъпоструващи методи за датиране, които Европа използва - като радиовъглеродния, термолуминисцентния. Радиовъглероден анализ на въглен от огнището в село Оходен е правен в Кьолн. Находката от Джулюница обаче още не е датирана с този метод.

Най-добре развитият метод за датиране на археологически находки у нас е археомагнитният метод. Той е признат в целия свят и е разработен в института по геофизика на Българската академия на науките. За съжаление обаче по този метод не може да се изследват органични материи.

”Археомагнетизмът работи само с изпечена глина, защото само изпечената глина съдържа много фероминарели, които имат свойството по време на изстиването от високи температури да получат така нареченото термостатъчно намагнитване, е много стабилно и след хилядолетия, а в палеомагнетизма и след милиони години може да се възстановят характеристиките на геомагнитното поле”, разясни проф. Мери Ковачева, ст.н.с. към Института по геофизика на БАН.

За изследователите - археолозите, антрополозите, биолозите и генетиците, а и за непрофесионалистите може би най-любопитният въпрос е как са изглеждали тогавашните заселници по днешните български земи и приличаме ли днес ние на тях.

”Не е много лесно да се отговори на този въпрос, защото данните и техните интерпретации не са много и са доста сложни, все пак на мен ми се струва, че тази група са били от кавказката група - високи с дълги носове. Такива хора обитават Албания, обитават Кавказ и днес”, заяви ст.н. с. Николай Спасов.

”Хората са били наш ръст, може би малко по-ниски, но са изглеждали като нас. Последните 40 хиляди години няма големи промени в антропологичния тип на хората”, смята проф. Васил Николов.

”Като мене - медитерански тип, поне това, което съм видяла, аз съм видяла и чистих кокалите от Оходен - като нас – горе-долу - имаме два типа население - протоевропеидни - имаме старо население на Балканския полуостров - него го намираме по-скоро в североизточната част на Балканския полуостров - докато това придошло население е от медитерански тип значи като нас”, посочи Хенриета Тодорова.

Последните открития на генетиците за изненада на всички допълват информацията на археолозите. Според последното ДНК изследване на мъжките игрек хромозоми в повече от 100 страни, в което участват 138 българи е установено, че една пета от съвременните българи носят гените на населението отпреди 8 000 години.

”Със завършването на геномния проект - световния геномен проект - се установи, че съвременният човек е произлезъл от Етиопия и се е разпространил в рамките на 10 000 години до Америка, до Австралия и до някои части от Европа. Нашето проучване в момента, което продължава и в момента, и е от три месеца, показва, че преди 7 800 години е имало голяма популация от мъже и с археологичните находки, които намериха миналата седмица, чийто произход е от България и се е разпространила в Европа и някоя част от тях се е върнала в Турция. По-същественото е, че тези изследвания са направени на съвременни мъже и по същественото е, че тези мъже и 21% от съвременните българи носят същите характеристики като тези отпреди 7800 години. Т.е. не е необходимо да им търсите гробовете. Тези мъже са по улиците и са същите. Т. е. тази цивилизация е започнала от България”, подчерта доц. д-р Иво Кременски, биолог, генетик.

Според учените ние живеем в третата голяма революция в историята на човечеството - в информационната.

С какво тя ще промени животът на Балканите е въпрос на бъдеще.

bTV Репортерите

http://1001tours.org/home/index.php?option...mp;limitstart=3