Делото на Алфонсо де Салазар Фриас

[КГ125]

С няколко думи ще опиша един от най-наситените с вътрешен драматизъм и според мен незаслужено забравени моменти в европейската история. По "History channel" върви една наистина забележителна шведска поредица, в която снощи разказаха тази случка, и то в много интересен контекст.

Противно на много разпространеното мнение (после се чудим защо има толкова много алтернативна история ) известните кампании и случаи на лов на вещици в средновековието, че и в по-късно време далеч не са така еднозначни, както сме свикнали да ги приемаме. Малцина знаят, че в повечето случаи признаването и разкаянието на „вещицата” е водело до опрощаване на греховете и освобождаване. Както и това, че съдът на Инквизицията е бил в много случаи таен и много от обвинените са имали възможност да заживеят отново без обществото да узнае за обвиненията към тях.

От друга страна, ясно е, че случаите на фанатично унищожаване на хора, обвинени във вещерство или ереси не са рядкост, особено във времената, когато фанатизмът и масовата психоза са били много по-лесно генерирано явление от днес. (Всъщност дали днес е по-трудно да се стигне до масова психоза...? Май не. )

В началото на 17-ти век в Испания, в страната на баските и в близост до френската граница се появява една 20 годишна слугиня, която разказвала на жените по пазара, че е вещица и че знае разни вещерски практики. Всъщност, тя наистина била обвинена от Инквизицията в такива неща и била опростена след признанието и разкаянието й. Само че, шило в торба не стои и разказите започват. Ясно е, че слухът гръмва за отрицателно време и че цялата област се подпалва от вещерски истории и истерии. Заваляват всевъзможни сигнали, често съпроводени с безумни фантазии. Нещата придобиват сериозни мащаби и психозата се разраства твърде застрашително.

Инквизицията, разбира се, не закъснява да се появи. Започва разледване и са назначени трима инквизитори, т.е. следователи на католическата църква, които започват да обикалят областта и да събират сведения за непрекъснато увеличаващите се случаи на вещерство и магьосничество, за секс с дявола, яздене на метли и каквото още фантазията може да си представи.

Разгледани са не по-малко от 7000 случая, като в част от тях се раказва за .... /не се смейте!/ орален секс със зайци по сатанинско внушение.

...

По това време е в сила едикт, който гарантира опрощение на всеки, който признае магьосничество или съобщи за такова. Основният „полеви” следовател е Алфонсо де Салазар Фриас, член на Светата инквизиция, младши инквизитор и църковен юрист. Разследвани са около 2000 случая и 5000 души, голяма част от които деца от 7 до 14 г. Над 1400 човека оттеглят пред Салазар предварителните си показания и се отричат от признанията си, заявявайки, че са изтезавани или заплашени с изтезания. Събрани са 11 000 страници доказателства. Само 6 човека от всички разследвани продължават да подържат, че са магьосници. Паралелно с тези процеси има и няколко срещу хора изповядващи тайно други религии – протестантство, мюсюлманство и еврейство.

Противно на това, което бихме очаквали в тази обстановка, мерките, които инквизиторът Салазар Фриас предприема са повече от изненадващи. Наказанията са или никакви, или свръх леки, като например казване на молитва. В разгара на психозата и в безумието на онова време, католическият свещеник и юрист не отстъпва нито на сантиметър от здравия разум и, събрал достатъчно доказателства, обявява цялата история за измислица и масово заблуждение, без да се съобразява с мненията на останалите двама, и то по-старши инквизитори и без нито секунда да се повлияе от атмосферата, тенденцията, страховете, заблудите или кариерата си.

Нещата обаче не свършват дотук. Развитието на събитията води до Мадрид и до самия център на испанската Инквизиция. Влязъл в остър конфликт с началниците си, Алфонсо де Салазар Фриас отнася въпроса до главния инквизитор в Мадрид. Започва продължително заседание на висшият съд на инквизицията, нарече „Suprema”. Това е доста интересна институция с ужасно строги правила, едно от които е, че говорещия не може да бъде прекъсван по никакъв начин и при никакви обстоятелства. Започва се напрегната борба, която завършва, тогава, през 1614 година, в католическа Испания, с победа на Фриас над опонентите му. Всички процеси са обявени за невалидни, а историята на Европа получава един от най най-ярките си примери за човешки разум и здрав смисъл.

Редактирано Август 26, 2009 от КГ125

[Ishamael]

Изключително интересно. Впрочем гледах тази поредица, за случаите, които се отнасят до Швеция. Оказа се че повечето избити жени са доведени майки или любовници на самотни бащи, които са наклеветени от децата. Според тогавашното правило, децата не можели да лъжат и думите им се приемат за чиста монета. Така стотици невинни жени изгарят зради "невинните малки ангелчета". Освен това, с еоказва, че за всякакви жени с малко повече ум в главата, Католическата църква е къде къде по-бесопасна от фанатизираните протестантски пастори, Във всекуи случай, жертвите на Инквизицията за периода 1600 - 1800 са даклеч по-малко от Протестантският Лов на Вещици в Скандинавия, Англия и Северна Америка...

[КГ125]

Много легенди има натрупани за инквизицията в порядъка на антикатолическата реторика.

А и в Швеция са се оформили две партии сред разследващите - тези на здравия разум и тези, които са пускали ловът на вещици с пълна сила. А ако побеждава здравия разум, всеки ред, бил той и на католическата църква, може да съществува...

[П. Теодосиев]

Статия за него: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12410

(и за двете)

Висшият съд на инквизицията, наречен „Suprema” /Consejo de la Suprema I General Inquisition/

Портрет на Алонсо де Салазар Фриас

[alvassareiro]

Това е общо взето, всеизвестна и вече втръснала история, нищо ново и впечатляващо от онова, което битува в публичното пространство не се казва.

[kramer]

В никакъв случай католическата инквизиция не е избила по-малко хора от протестантския "лов на вещици". Фойхтвангер сочи цифрата 348 907 души. Включително и през 18 век и то за изпълнение на юдейски ритуали. Възмутеният Монтескьо сравнява това с антихристиянските гонения в Рим и нарича инквизиторите диваци и варвари. Иначе в Испания има примери на връх на лицемерие е в обществения живот по онова време. Напълно за нормално се е смятало омъжените жени от богатите семейства да си имат и любовници, на което се е гледало през пръсти от духовниците. Градските безделници-"мачовците" и "махите" пък от своя страна са били опора на монарха и инквизицията. Важното било да има вино в кръчмите и зрелища.