The Great Depression - минало или бъдеще?

[Alexander_Nevski]

http://www.youtube.com/watch?v=hEJR48F9cWw

За да не разводнявам другите теми с постоянни препратки по въпроса предлагам да се пише концентрирано тук.

Ето и една "случайна" екологична катастрофа, съвсем "случайно" съвпаднала по време с икономическите катаклизми:

http://en.wikipedia.org/wiki/Dust_Bowl

[Skubi]

Бъдеще!

[Alexander_Nevski]

Прехвърлям това от друга тема.

Явно тематиката е доста непозната в БГ.

Сега ще пусна няколко линка за всички непредубедени какво се е случило при предната голяма криза (така наречена "клапанче") в най-свободната демократична и пазарна страна на света.

http://en.wikipedia.org/wiki/Executive_Order_6102

http://en.wikipedia.org/wiki/Gold_Reserve_Act

Отнемане на златото от населението и последващ административен репрайсинг

http://en.wikipedia.org/wiki/Smoot-Hawley_Tariff_Act

http://www.time.com/time/magazine/article/...,960038,00.html

Протекционизъм довел до срив в световната търговия, фалит на експортните предприятия по света (и в САЩ поради реципрочните мита) и вторичен фалит на кредитиралите ги банки, включително и в САЩ

http://en.wikipedia.org/wiki/National_Reco..._Administration

Противоконституционна администрация

На ви свобода и класически ценности.

[КГ125]

Не разбирам тезата? Кое до кое е довело от посочените явления през 20-тте, какви са аналогиите днес и имат ли основание? Твърдиш ли нещо или поставяш въпроси, ако да какво, във втория случай какви?

Малко повече яснота няма да е излишна.

[Alexander_Nevski]

Ако искаш да цитирам всички теории, които описват Голямата Депресия, това няма да се случи, защото ще ми отнеме много време.

Който иска да ги чете тук накратко:

http://en.wikipedia.org/wiki/Great_Depression

Ако ме питаш, на коя теория съм застъпник аз, мисля че вече разбра от други спорове (все пак в скобите ще напиша - на австиската школа).

А какви са паралелите с днешните времена е доста очевидно с тази разлика, че кредитната експанзия е много, ама много по-напреднала от тогава и дълговите параметри на потребителите, фирмите и държавите са много, ама много по-лоши от тогава.

[Alexander_Nevski]

http://www.youtube.com/watch?v=lWDdcD-1xoo...player_embedded

[aprilz]

За съдебната система и депресията и някои закон:

Нали са ни дали нашите чужди банки техните пари на нас като кредит. И ревът да ни е и правната система в ред за да могат те чрез техните тукашни банки да си търсят по съдебен път парите обратно и в спор да не вкарат в нашите затвори затова ако не им върнем кредитите.

за това искат да има работеща съдебна система. дали кой кого тук заклал или е бил педераст или убиец това не ги интересува. важно е да има закони да не прекарат да си връщаме кредитите без да мъркаме. ние сме изгодна плячка в този смисъл тъй като имаме голяма частна собственност която я залагаме и която банките сега искат да ни я изземат.

в сащ която има по дълъг капитализъм и са приживели каква огромна власт имат банките са направили по време на депресията през 30те години закони които да защитяват кредитополучателите от лакомията на банките. а този закон гласи така че ако банката ти даде пари тоест кредит за покупка на един недвижим имот тя банката неможе да ти вземе повече отколкото само този имот. това значи че ако цената на имота падне под стойноста на кредита ти можеш да дадеш ключовете и собственноста върху къщата на банката и нямаш ! никакви повече задължения към банката. така в момента постъпват масово в сащ и заради това я и има там голямата банкова криза.

тук няма такъв закон! и това е престъпление.

тук си вързан за този кредит независимо дали актуалната цена покрива кредита. и това води до катастрофа за кредитополучатела, която води в не малко случай до депресии и до самоубииства, заради това се казва и голямата депресия в сащ депресия.

виж и Glass-Steagall Act

[Alexander_Nevski]

Според мен големите държави и централните банки правят в момента всичко възможно за да ни закопаят. Подходът им може да бъде окачествен като "гасене на огън с бензин" или "още наркотици за наркоман".

Ето едно виждане, което почти наплно подкрепям от автор, който доста уважам, въпреки някой негови залитания:

Time to tackle the real evil: too much debt

By Nassim Nicholas Taleb and Mark Spitznagel

Published: July 13 2009 19:11 | Last updated: July 13 2009 19:11

The core of the problem, the unavoidable truth, is that our economic system is laden with debt, about triple the amount relative to gross domestic product that we had in the 1980s. This does not sit well with globalisation. Our view is that government policies worldwide are causing more instability rather than curing the trouble in the system. The only solution is the immediate, forcible and systematic conversion of debt to equity. There is no other option.

Our analysis is as follows. First, debt and leverage cause fragility; they leave less room for errors as the economic system loses its ability to withstand extreme variations in the prices of securities and goods. Equity, by contrast, is robust: the collapse of the technology bubble in 2000 did not have significant consequences because internet companies, while able to raise large amounts of equity, had no access to credit markets.

Second, the complexity created by globalisation and the internet causes economic and business values (such as company revenues, commodity prices or unemployment) to experience more extreme variations than ever before. Add to that the proliferation of systems that run more smoothly than before, but experience rare, but violent blow-ups.

Our ability to forecast suffers due to this complexity and the occurrence of the occasional extreme event, or ”black swan”. Such degradation in predictability should have made companies more conservative in their capital structure, not more aggressive – yet private equity, homeowners and others have been recklessly amassing debt. Such non-linearity makes the mathematics used by economists rather useless. Our research shows that economic papers that rely on mathematics are not scientifically valid. Not only do they underestimate the possibility of ”black swans” but they are unaware that we do not have any ability to deal with the mathematics of extreme events. The same flaw found in risk models that helped cause the financial meltdown is present in economic models invoked by ”experts”. Anyone relying on these models for conclusions is deluded.

Third, debt has a nasty property: it is highly treacherous. A loan hides volatility as it does not vary outside of default, while an equity investment has volatility but its risks are visible. Yet both have similar risks. Thus debt is the province of both the overconfident borrower who underestimates large deviations, and of the investor who wants to be deluded by hiding risks. Then there are products such as complex derivatives, which in the name of ”modern finance” make the system even more fragile.

Against this background, we have two options. The first is to deflate debt, the other is to inflate assets (or counter their deflation with a collection of stimulus packages.)

We believe that stimulus packages, in all their forms, make the same mistakes that got us here. They will lead to extreme overshooting or extreme undershooting. They lead to more borrowing, by socialising private debt. But running a government deficit is dangerous, as it is vulnerable to errors in projections of economic growth. These errors will be larger in the future, so central bank money creation will lead not to inflation but to hyper-inflation, as the system is set for bigger deviations than ever before.

Relying on standard models to build policies makes us all fragile and overconfident. Asking the economics establishment for guidance (particularly after its failure to see the risk in the economy) is akin to asking to be led by the blind – instead we need to rebuild the world to make it resistant to the economist’s mystifications.

Invoking the pre-internet Great Depression as guidance for current events is irresponsible: errors in fiscal policy will be magnified by this kind of thinking. Monetary policy has always been dangerous. Alan Greenspan, former Federal Reserve chairman, tried playing with the business cycle to iron out bubbles, but it eventually got completely out of control. Bubbles and fads are part of cultural life. We need to do the opposite to what Mr Greenspan did: make the economy’s structure more robust to bubbles.

The only solution is to transform debt into equity across all sectors, in an organised and systematic way. Instead of sending hate mail to near-insolvent homeowners, banks should reach out to borrowers and offer lower interest payments in exchange for equity. Instead of debt becoming ”binary” – in default or not – it could take smoothly-varying prices and banks would not need to wait for foreclosures to take action. Banks would turn from ”hopers”, hiding risks from themselves, into agents more engaged in economic activity. Hidden risks become visible; hopers become doers.

It is sad to see that those who failed to spot the problem (or helped to cause it) are now in charge of the remedy. Just as the impending crisis was obvious to those of us who specialise in complexity and extreme deviations, the solution is plain to see. We need an aggressive, systematic debt-for-equity conversion. We cannot afford to wait a day.

The writers are with Universa Investments; Prof Taleb is author of ‘The Black Swan: The Impact of the Highly Improbable’

http://www.ft.com/cms/s/0/4e02aeba-6fd8-11...144feabdc0.html

Колкото и да е болезнен точно бързият деливъридж е решението и според мен. Така ценовата структура и работния пазар най-бързо ще влезнат в рановесие. Да ще има много съкращения и много загуби, а правителствата ще трябва да свият разходите си, но това е начинът. Другият път, който ни предлагат в момента не води до нищо друго освен до агония.

FT

[Alexander_Nevski]

Представете си, че успеете толкова много в работата си, че натрупате 2 трлн. долара, които постоянно влагате в краткосрочни щатски облигации, пита анализаторът Джон Маркман пред MSN. Сега си представете, че когато се опитате да кеширате тези облигации, за да купите някои неща на децата си, човекът на гишето в банката ви затвори и каже да си ходите.

В общи линии това е ситуацията, пред която е изправен Китай тези дни, докато се чуди дали планът да произведе тонове стоки за щатския потребител в последните две десетилетия срещу купчина кредитни хартийки е било толкова добра идея.

Въпросът е на дневен ред, докато щатския дефицит и дългове достигат нива невиждани досега, а на Пекин бе отказано да купи щатски и австралийски мини и петролни полета. И докато Китай говори открито за тревогите си, те нарушават спокойствието на световните кредитни, валутни и фондови пазари, които не знаят какво да правят при перспективата че най-голямата световна Понци схема може да приключи.

Защо връзката Китай-САЩ е като Понци схема?

След валутните вълнения през 1998 г., Пекин преустрои напълно финансовите си взаимоотношения със запада. Законодателите вързаха стойността на юана към долара, като го държа изкуствено ниско.

Евтиният юан направи неустоимо евтино за щатските компании да произвеждат стоки в Китай. Все повече компании преместиха производствата си в името на глобализацията и печалбите. Американците в същото време, които тогава се наслаждаваха на добре платени работи във фабриките, се принудиха да се преместят в по-ниско платени служби в сферата на услугите.

Китай не се нуждаеш кой знае от какво направено в Америка и вместо да купува коли от Детройт или мебели от Северна Каролина, с печалбите купуваше държавни облигации. Покупките свалиха лихвите в САЩ. Средната класа американци видя своите доходи да падат и откри, че може да запази начина си на живот като взема кредити.

През последното десетилетие американците харчеха повече от колкото печелеха, като увеличаваха дълговете си на база имущество. Тава работеше, докато стойността на залога - техните къщи, продължаваше да се покачва. Докато Китай купуваше Fannie Mae, Freddie Mac и облигации, схемата работеше по странен и красив начин.

Беше ли това толкова лошо? Сега погледнете на това в контекста на Понци схема, подобна на тази на Бърни Мадоф, предлага анализаторът.

Клиентите на Мадоф с години са мислили че са богати, защото той им е пращал брокерски извлечения, които са твърдели това. Но схемата работи, докато пари са продължавали да идват. Когато миналата година дойде кризата и множество клиенти са си поискали парите наведнъж, играта на Мадоф за 50 млрд. долара се разпадна.

Тогава неговите жертви изведнъж са осъзнали, че техните извлечения са безполезни парчета хартия и те са разорени. Истината е, че те са били винаги без пукната пара, но просто не са го знаели.

Кредитът, който поддържаше американските семейства последните 10 години е подобие на произвежданите от Мадоф извлечения. Когато Пекин реши, че е твърде рисковано да държи щатски долари и дългове обаче, тогава системата ще се срине.

Разбира се, не е в интерес на Китай да спре схемата, дори ако иска, защото това ще повлече и собствената му икономика.

Китай всъщност няма реални щатски пари. Освен ако не обърнат облигациите си в нещо друго, те са само хартия. Обаче ако се опитат да излязат от позицията, те ще дестабилизират долара и стойността на другите им активи ще се срине. Ако спрат да купуват облигации, също така лихвите ще се повишат, което ще донесе още до по-големи загуби.

На кратко - Пекин мислеше че е открил перфектна схема да изгради независимост от запада, но всъщност направи зависимостта си още по-лоша. Китай и САЩ създадоха най-чудовищния ликвиден балон в световната история и всеки преследваше, това което вярваше че е в негов интерес, коментира Маркман.

Сега сме достигнали момента, когато световните капиталови пазари ще наложат своя собствена дисциплина. Фактът, че повечето пари създадени последното десетилетие бяха похарчени за потребление, а по-малко за инвестиции, е подобен на този при клиентите на Мадоф, които издухаха парите си за самолети, вместо реална собственост за съхранение на богатството им. Това уби продажбите на дребно в САЩ, срина работния пазар, вдигна просрочените ипотеки, съсипа строителите и оряза търсенето на кредити.

Нямо добро решение на проблема. Китай трябва да отвори пазарите си и да остави валутата си свободно да се търгува, но едва ли ще го направи по политически причини. САЩ трябва или да ореже разходите си, за да не наводни още света с техния дълг или да преглътне гордостта си и да издаде облигации в китайска валута. Това също едва ли ще се случи. Което означава че остава само един път - на дълго, бавно, самотно изпълзяване от купчините дълг, които докараха тази бъркотия. Това може да се сравни с присъдата на Мадоф, като може само да се надяваме, че ще трае по-малко.

http://www.profit.bg/news.php?cid=1&id=51758

[Alexander_Nevski]

[aprilz]

Watch the 4:58 mark of the 3rd vid about 1920 depression.

гледай от 4, 58 внимателно за всички прахосници държавни и прочие.

[Alexander_Nevski]

Публикуваме текстовете ви без редакция

Наскоро президентът Обама проведе поредната си пресконференция в Белия дом, на която обясни, че САЩ са стояли на ръба на финансовата пропаст, но на властите (разбирай на самия Обама) се е отдало да се оттласнат от нея.

Каква бе причината според него за това критично положение на нещата? Според Обама - поради „фундаментално несъстоятелните” действия на банките от Уолстрийт.

При това, колкото и да е странно, той счита, че ако правителството на САЩ не бе предприело извънредните мерки по стимулиране на икономиката и оказване на държавна финансова помощ на ред крупни банки и кредитно-инвестиционни компании, оказали се фактически пред банкрут, то икономиката на САЩ, според общото мнение и на експертите, би навлязла в период на дълбока депресия.

Странното тук е в това, че действията, които извършваха финансовите олигарси от Уолстрийт, които (олигарсите) в голяма степен през всичките тези години, контролираха и министерството на финансите на САЩ, и групите от икономически съветници на всички президенти, и Федералния Резерв (като него очевидно винаги са контролирали, тъй като ФЕД е частна структура, чийто акционери са точно най-големите банки на Уолстрийт) някак си, по мнението на Обама, доведоха до неприятности същата тази финансова система.

Тук очевидно има някакво неразбиране. Или това не са неприятности, а просто някаква тънка игра по легализация на механизма на източване на пари от държавата, или има още някакви причини за кризата, по-дълбоки от действията на Уолстрийт. Както обикновено в такива случаи, е вярно и едното, и другото.

Да си припомним, че основен механизъм за икономическо развитие през последните десетилетия бе надуването на финансови "балони" на различни пазари.

Източник на тяхното раздуване служиха емисионните пари и кредитната емисия, осъществявани и за поддържане на частното търсене, и за поддържане на оборота на паричните сурогати.

При това, в качеството на задължителен механизъм, осигуряващ устойчивост на тази схема на постоянен ръст на дълговете, се използваше постоянното намаляване на стойността на кредита, което и позволяваше през цялото време да се покриват старите дългове за сметка ръста на новите.

Към есента на 2008 година този механизъм престана да действа (основният лихвен процент достигна нулеви стойности), въпреки че негативните явления от явно прегрелите "балони", в частност на пазара на ценни книжа, обезпечени с ипотека, започнаха да се проявяват по-рано.

И тъй като цялата система на осигуряване със средства на финансовите, по своя произход, „пирамиди”, по естествен начин се намираше във финансовите институти, те самите попаднаха под основния удар.

Да отбележим тук едно важно обстоятелство: институтите, но не техните собственици, които през всичките тези години, и това е естествено, изтегляха печалбите си към „чисти” структури.

Но тъй като тези институти са твърде големи, то и цялата финансово-икономическа инфраструктура се разклати, при това първи се разтресоха (още през пролетта на 2008 год.) застрахователните компании, които поемаха върху себе си рисковете от невръщане на кредитите.

Първи този въпрос повдигна губернаторът на щата Ню-Йорк Елиот Спитцер още през месец март, но тогава Уолстрийт още не бе готов да обсъжда въпроса – и Спитцер, бившо „страшилище за Уолстрийт”, в течение на една седмица бе принуден да напусне своя пост.

Но за половин година финансистите се подготвиха и през есента върху тях буквално се изля златен дъжд от бюджетни пари и пари напечатани от ФЕД.

Ставаше въпрос за трилиони долари, които, разбира се, в нормална ситуация частните компании не могат да получат от бюджета при никакви условия.

Тези пари веднага бяха разпределени към кредиторите, и едва ли ще сгрешим силно, ако предположим, че получатели на значителна част от тези пари, в крайна сметка, се оказаха същите тези финансови олигарси, които организираха цялата операция.

Разбира се, те никак не са във възторг от това, че трябва да се разрушава създаваната с векове финансова инфраструктура. Но пък за сметка на това те измъкнаха от бюджета практически в един момент печалба, която в противен случай биха получили за стотина години, не по-малко.

Като цяло, имайки предвид, че контрола над държавните институции на САЩ остана в ръцете им, всичко би било прекрасно за тях. Ето, че и Обама не навлезе в детайлите, а най-голямата в историята приватизация на държавни пари нарече „успех”!

Но тук има една тънкост. Въпросът е в това, че въпреки мнението на Обама, кризата не свършва дотук. Търсенето, напомпано за почти три десетилетия, както и по-рано, е доста над реално разполагаемите доходи на населението, а това означава, че кризата ще продължава.

Нещо повече, тя едва сега започва, тъй като засега съкращаването в общото разминаване между реалните доходи на населението и неговите разходи се стопи с не-повече от 12-15%.

И това е без да се вземат предвид съкращенията на същите тези доходи в условия на кризата. А отписванията на финансовите институти, които поставиха на границата на колапса даже не американската, а цялата световна финансова система, също все още не са завършили: реалния обем на лошите активи в САЩ са повече от признатите официално в размер на 8 пъти. Повтарям не 8%, а 8 пъти.

Какво може да се направи в тази ситуация? Думите на Обама, че към днешна дата финансовият сектор в САЩ е стабилизиран, въпреки че Вашингтон не се отказва от намеренията да проведе реформа на системата за регулиране на финансовия сектор, са само думи - добър блъф при лоша ръка на покер.

Фактически това означава, че олигарсите от Уолстрийт не дооцениха нещата: загубите от разрушаването на финансовата инфраструктура няма да бъдат компенсирани с тези трилиони, които те източиха от бюджета на САЩ.

А какво означава това?

На първо място, доколкото представителите на Уолстрийт, както и преди, контролират икономическата политика на американската държава, то и мащабите на подкрепата за тях от страна на бюджета и ФЕД само ще нарастват с усилване на кризата.

На второ място, че те отчаяно ще се борят за монопола си в частта по приемане на икономическите решения, което означава, че всякакви опити точно и ясно да бъде обяснено защо настъпи кризата и какви са реалните последствия от приеманите решения, ще бъдат пресичани по най-категоричен начин.

Това се вижда от многобройните международни събирания, от G20 и G8 до по-незначителните – на тези срещи за причините за кризата не бе казана и дума.

И трето, че кризата ще продължи по най-жестоката за обществото траектория, тъй като не е възможна борбата с болестта, без предварително определяне на нейната диагноза.

И в този смисъл към новият президент на САЩ има сериозни претенции, тъй като именно той днес е главното политическо препятствие към това, поне да се постави въпросът за реалните кризисни проблеми.

http://news.ibox.bg/opinion/id_1928560452

http://krizata.blog.bg/

Поиграло си е момчето да пише.

За мое огромно съжаление за много неща е адски право.

[Alexander_Nevski]

http://www.telegraph.co.uk/finance/newsbys...ation-trap.html

http://krugman.blogs.nytimes.com/2009/08/1...en-more-gilded/

[Alexander_Nevski]

SkyEurope фалираха окончателно.

Току що се обадих на една приятелка да я предупредя да ходи бързо да си дърпа парите от кредитната карта за билета в банката.

До няколко години според мен ще останат само 5-6 самолетни компании в Европа.

[КГ125]

Фалитите са нещо много здравословно.

[КГ125]

И ето защо:

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2407191

Редактирано Септември 1, 2009 от КГ125

[Alexander_Nevski]

Концентрацията във всяка една индустрия винаги досега е водила до увеличаване на цените.

Според моите очаквания в Европа ще остане един максимум два low cost превозвача.

Абе след 5-10г. ще разберете, споко.

[КГ125]

Е за момента данни за концентрация няма.

[Alexander_Nevski]

Е за момента данни за концентрация няма.

Напротив има много сериозни данни за концентрация в почти всички индустрии:

Microsoft/Intel

Boeing/Airbus

Toyota/GM/VW/Chrysler/Ford и още няколко компании държат над 90% от пазара на коли

И т.н. В Гърция например цялото млекопреработване е един голям картел.

Статии като тези са ежедневие:

http://business.smh.com.au/business/air-ca...80413-25vg.html

http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=779192

Световната търговска организация (СТО) е отсъдила, че Европейският съюз е отпуснал незаконна субсидия на производителя на самолети Ербъс, предаде ВВС, обобщавайки информация в няколко световни агенции. Решението не е обявено официално.

Според представител на ЕС, информирал Ройтерс, е "погрешно и заблуждаващо" да се описва решението, което е дълго над 1000 страници, като победа за САЩ.

Търговският спор между щатския производител на самолети Боинг и европейския Ербъс е най-големият в историята на СТО досега.

Решението на организацията идва след петгодишни дебати и вероятно няма да бъде публично обявено поне още няколко месеца.

САЩ започна спора пред СТО през 2004 г., а ЕС отправи контраобвинения срещу САЩ в незаконна подкрепа на Боинг. Решението по тях се очаква да бъде произнесено до 6-8 месеца.

Сега естествено ти ще направиш сравнение с времената на Сталин и умно ще заключиш, че проблем няма.

[Alexander_Nevski]

Частният сектор в Америка заличи цяло десетилетие от развитието си05.09.2009 11:01

Данните за американския пазар на труда стават все по-обезпокоителни. Макар някои анализатори да се зарадваха, че макар да продължават, съкращенията в частния сектор забавят своята сила, по-задълбочен поглед върху данните дава доста мрачна картина за ситуацията.

Секторът от американската икономика, на който се разчита най-силно за развитието на икономиката, е частният бизнес. Данните обаче показват, че за последните месеци ситуацията на пазара на труда в частния сектор се е върнала десет години назад, пише Market Watch.

Това ясно се вижда от безмилостната статистика: през август 2009 година в частния сектор има 223 хил. работни места по-малко от август 1999 година. Ситуацията става още по-мрачна и при разглеждането на статистиките, показващи ръст на населението в САЩ от цели 33,5 млн. души за последните десет години.

Това означава, че Америка е изживяла най-лошото си десетилетие по отношение на създаването на работни места от годините на Голямата депресия досега.

За същия период – август 1999-август 2009 година държавната администрация е създала 2,1 млн. работни места. Наглед звучи добре, но това е най-лошият десетгодишен период от последната по-сериозна рецесия, която налегна САЩ в началото на 90-те години.

Няма никаква криза, всичко е само повей от отворен прозорец и раздувки на медиите.

8млн. семейства ще изгубят къщите си до края на 2009г. само в САЩ от началото на кризата. Разбира се това е дреболия и нещо задрвословно и маловажно.

[Alexander_Nevski]

Напротив има много сериозни данни за концентрация в почти всички индустрии:

Microsoft/Intel

Boeing/Airbus

Toyota/GM/VW/Chrysler/Ford и още няколко компании държат над 90% от пазара на коли

И т.н. В Гърция например цялото млекопреработване е един голям картел.

Статии като тези са ежедневие:

http://business.smh.com.au/business/air-ca...80413-25vg.html

http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=779192

Сега естествено ти ще направиш сравнение с времената на Сталин и умно ще заключиш, че проблем няма.

Няма никаква концентрация, всичко само е в главите на черногледците.

http://news.ibox.bg/news/id_867841620